Н@с

Дъжд в очите ми-
отново плача за НАС.

Болка в сърцето ми-
все виновната излизам аз.

И само една, едничка надежда
ме крепи и в живота сама ме отвежда.

Моля се, но знам,
че вече от теб съм забравена.

Жива съм, но защо ли?
Щом от теб съм изоставена.

Капки кръв от сърцето ми
текат и не спират,

и последните ми мечти за НАС,
започват да умират.

И казваш ми,
че не само аз за тебе тъжа,

но очите ти всичко издават
и това е поредната твоя лъжа.

И казваш ми -
"Искам някаква промяна?"
Така ли промени живота си - с измяна.

Но стига вече,
любов от тебе аз не искам

времето ти изтече
след време други ще поискам.

Знам, че и за мен любов е отредена
истинска, красива и споделена.

¤ ÐÊŠÏ ¤