Търсене в BgLOG.net

достойнство

прекланяте ли се безапелационно пред този"авторитет", или когато е нужно го поставятве на мястото му?   трябва ли с цената на собственото си достойнство да сме безгръбначни? :(

в какво измервате достойнството, господа министри?

.   ***   стоя на бара в приятно рок-клуб заведение с миро - приярелче, което познавам от интернет. лениво поръчам бира блуждаейки в проблемите от изминалия ден. колко е приятно да отпиеш глътка и да не мислиш за нищо... не беше лесно даубедя миро да излезем – той все няма пари, от няколко месеца е без работа. не е проблем да черпя по нещо, но и достойнството си казва думата – как така една госпожичка ще плаща сметките... появява се нов индивид на бара. разговорите бавно и неусетно се изместват. стига се и до неминуемата политика. -           -   ще гласуваш ли в неделя?

чухме за заметресението в япония. чухме за цунамито в япония. чухме за ядрената катастрофа в япония. обаче не чухме японците да хленчат, да се вайкат, нито да се молят за помощи. да, защото след бедствията на японците им остана едното несломимо човешко достойнство. а иначе на хиляди километри от там ние се вайкаме. чудим се кога ли ще ни стигне част от онази трагедия под формата на облак от радиация и се юрнахме на талази да си купуваме йод и да си обясняваме как не трябва да го ползваме. не омаловажавам трагедията на онзи народ. дори разбирам паниката на нашенците – някои от нас помним чернобил, а други живеят с него, но доста така и не се пребориха с последствията. обаче.... има едно голямо обаче. сега, в този момент, в япония хора са без домове, на студено и дори гладни. обаче света не събира помощи за япония. или поне не го прави така, както го направи за онази бездънна яма хайти, където помощите потъваха безследно, независимо колко много бяха. за хайти имаше медийна акция, имаше събиране на помощи и дори имаше огромни концерти. за япония няма. сякаш света приема, че богатите народи трябва сами да се справят с бедствието. а истината е че 1кг ориз изпратен за япония няма да потъне безследно в скъсания   политически джоб на някой безотговорен управник, защото си мисля, че в япония не става така.  

важен бил "установеният ред" - какво твърдят студентите и квесторите (казахме, също от добрич). какво ти академично достойнство! гледай да няма недоволни потребители, с преподавателите някак ще се справим. ще цитирам финала на студентската жалба до декана - очевидно последният им писмен текст в университета. какво по-добро свидетелство за качеството на това образование!

днешният ден ми донесе противоречиви чувства. рано сутринта в моето училище всички стачкуващи единодушно решихме да не дадем мандат на синдикалните лидери за подписване на споразумението, с което се опитаха за пореден път да ни направят смешни пред обществото и да ни излъжат. защото за всеки, който се вгледа по-внимателно в него, е ясно, че просто повтаря предложението от миналата седмица с незначителни козметични промени.това, че   управляващите отново( не без участието на синдикалистите)  направиха опит да ни  поставят на колене, ме огорчи и разгневи. от друга страна, истинско удовлетворение и чувство на гордост предизвикаха съобщенията, че повечето колеги в страната остават непреклонни в намерението си да отстояват докрай исканията ни, в които така или иначе направихме компромисно  отстъпление...всички ние знаем, че нашата борба съвсем не се отнася само за заплащането на труда ни, а за редица още неща, които произтичат от него. очевидно, няма да ни е лесно в следващите дни, но се надявам, че няма да се предадем точно сега, след близо месец и половина , в който всеки ден ходехме в училището, но не влизахме в класните стаи, чувахме биенето на звънеца, но то не беше за нас, понесохме всевъзможни нападки, обиди, закани, дори оплюване от част(немалка) от обществото, лишихме себе си и близките си от мизерната заплата, която ни подхвърлят от години. сега вече няма какво да губим,освен достойнството си, и единственото, което ни остава, е да се борим докрай.

В някаква депресия се бях вкарала... Kойто може - ще го разбере ;] Дано Ви хареса :] ...

Нямах намерение да коментирам учителската стачка, обаче даскалите започнаха да стават нагли. Смятам, че споразумението от петък - 26-ти ноември би трябвало да ги устройва напълно. Истина е, че държавата ги лъже, че им п…

Прочетох днес, че испанското правителство увеличава минималната заплата на 600 евро и се замислих: дали е по-достойно да живееш в родината си мизерно, или да напуснеш родната "кошара", търсейки предизвикателството да ус…