В какво измервате достойнството, господа министри?
Минахте през дългото мълчание.
Похортувахте на седенката.
Подхвърлихте една-две...диференцирани... цифри.
Малко прах в очите за стъпка напред след месец...
Две крачки назад - Недостойно отказване от дадена дума!
Чашата на търпението прелива! Хора загрижени, отрудени, хора можещи и знаещи, хора на преклонна възраст се опитват да обърнат "височайшето" внимание върху себе си?! Жестоко е да чуваш как трепери нечий глас...и как някой се пита - значим ли съм или само онези имат правото на АЗа?!
Само един въпрос имам към вас- Наистина ли мислите, че сте толкова велики?!
Похортувахте на седенката.
Подхвърлихте една-две...диференцирани... цифри.
Малко прах в очите за стъпка напред след месец...
Две крачки назад - Недостойно отказване от дадена дума!
Чашата на търпението прелива! Хора загрижени, отрудени, хора можещи и знаещи, хора на преклонна възраст се опитват да обърнат "височайшето" внимание върху себе си?! Жестоко е да чуваш как трепери нечий глас...и как някой се пита - значим ли съм или само онези имат правото на АЗа?!
Само един въпрос имам към вас- Наистина ли мислите, че сте толкова велики?!
Веднъж писах, че имам чувството, че тези хора са се самозабравили, че има нещо, което не знаем, а те знаят. И че това нещо явно им дава това самочувствие и увереност да се държат така арогантно.
Чувствата ми са противоречиви, значи можело?...значи имало?...Изниква естественият въпрос - на кого беше нужно това демонстриране на сила, като на всички беше ясно, че нещо не е така, че нещата се протакат нарочно?!
Да се смееш ли, да плачеш ли...