Зайо

Точно в деня, в който Ицо ми подари Дзверо (тва е положението) си бях наумила да си купя зайче. Парите, разбира се, не ми стигнаха, та докато тъкмях заплати и клеткия ицо се обади, че ми е купил свинче :))
Но идеята за зайче някак си още ме човърка. Особено вчера, когато случайно видях един мъник в един магазин. Беше толкова мъничък и беличък, ама толкова мъничък, че даже ушичките му още не бяха станали дълги и почти не му личеше ,че е зайче освен по заешката физиономия. Беше голям горе-долу колкото моя юмрук (а моите ръце не са никак големи). Гледаше толкова ...бебешки. Някак си едновременно глупаво, изплашено и създаващо желание да го гушкаш! Добре че имах само 40 ст. иначе щях да се появя със заек в офиса за ужас на колегите.
Та все пак сигурно и зайче ще си взема, някой такъв мъник. Само да вземем да се преместим най-накрая на някое удобно място и да сме си заедно с Ицо.