За отговорността и домашните любимци

Днес посетих зоомагазина до нас, за да купя разни неща за Тончо ...Преди мен имаше почти опашка, едно момиче си купуваше някакво птиче, а една жена носеше съвсем малко коте и питаше ветеринаря как да се грижи за него и какво му е нужно. По принцип от котки ме е страх ;) , но това мъниче беше съвсем мъниче, лекарят каза, че е на около 3 седмици и половина, направо се влюбих. Сивичко, с бяло коремче и сини очи, с пухкава козинка. И мяукаше съвсем тихичко...Можеш да го побереш в шепата си.Заговорих се с жената и тя каза, че преди няколко дни са го намерили до кофата за боклук и са решили да го приберат...Според нея най-вероятно някой го е изхвърлил (като се замисля, наистина няма котки около нас, повече кучета са).
Стана ми много мъчно :( Когато един човек си вземе домашен любимец, той трябва да се грижи за него. Ако реши да не го кастрира, значи трябва да се погрижи и за евентуалното поколение или поне да му намери добър дом. Не да се изхвърлят бебета на улицата :( Това е извадило късмет, но колко още не вадят, а са могли да имат обичащо ги семейство? Защото нашите свинчета са част от семейството ни, обичаме ги, грижим се за тях...Не мога да си представя да ги изхвърлим на улицата. Какво остава за по-големите животни като котки и кучета, към които човек още повече се привързва, защото и те са по-комуникативни...Как им дава сърце, не знам :(
Моля ви, хора, обмисляйте добре закупуването на домашен любимец, какъвто и да е той. Ставате отговорни за още едно същество, което има нужда от вас, вашите грижи и обич. Един ден неговите дечица също ще имат нужда от вас да им намерите подходящ дом. Помислете и над това.