Българско овчарско куче

Произход на породата : България
Класификация по МФК:
Група П;
Секция 2 – Молосоиди;
Подсекция 2.2 – Планинаки кучета. Без изпитание за работа.
Предназначение на породата: Куче съпровождащо стадата овце, куче придружител, куче служебно.

Кратка историческа справка: Среща се във всички региони на България. Първостепенна роля на овцевъдството в обществено-икономическия облик на българския народ от най-дълбока древност и до днес е извикало остра необходимост от създаването и стабилизирането на такава порода кучета. Най-старите българи / прабългарите / имащи държава около 600 години в централна Азия пазположена в Памир и Хиндокуш и наречена Старата Велика България са отглеждали овце и овчарски кучета, с които са дошли на Балканите, което е описано от древногръцките хронисти. През цялата многовековна история на България , овцевъдството е основен поминък за българския народ и исторически факти и документи за съществуването на овчарски кучета не липсват. Днешното овчарско куче в България е живо потвърждение на историята.

Общ външен вид: Едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен.

Тип конституция: Груб и здраво – груб.

Ръст / височина в холката/: за мъжките: мин. 65 см, за женските: мин. 60 см.

Пропорции на тялото:
- индекс на разтегнатост / формат/: 105 – 109.
- индекс на развитие на костите: за мъжките 20 – 23, за женските 19 – 21.
- индекс за дългокракост: 51 – 53.

- индекс за масивност: 116 – 120.
- индекс за дългоглавост: 39 –42.
- индекс за широкочелост: 55- 60.

Поведение способности и предназначение: Българското овчарско куче притежава силен тип нервна система и уравновесен характер. Тези му качества съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенциозност и вярност го определят като незаменим и желан помощник на човека и стадата във всички региони на България. Дружелюбно.

Черепна част: Широка, масивна, челото е слабо изпъкнало почти плоско, със забележим задтилен / окципитален издатък. Надочните дъги са слабо изразени.

Стоп: Слабо изразен с плавен контур.

Муцуна: Обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока. Дължината на муцуната е 2/5 от дължината на главата.

Носна гъба: Черна, неголяма.

Бърни: Средно дебели, плътно прилепнали, горната припокрива долната бърна, тъмно пигментирани с дълбок прорез.

Зъби: Здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга.

Уши: Висящи, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средно големи, покрити с дебели и плътни косми.

Очи: Фронтално, широко поставени. Латералните / странични / очни ъгли са малко по-високо от вътрешните / медиални /. Формата е бадемовидна. Цвета е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите са плътно прилепнали, тъмно пигментирани.

Шия: Мощна, средно дълга, добре замускулена с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към трупа, поставена под ъъл около 35 градуса. Кожата по шията е еластична, подвижно свързана, но не образува гънки.

Тяло:
а/. Холка: Мощна, добре замускулена, леко изскачаща над линията на гърба.
б/. Гръб: Прав, широк, здрав, средно дълъг.
в./ Поясница: Къса, широка, на нивото на линията на гърба със силна мускулатура.
г/. Крупа: Широка, плосла, добре замускулена с лек наклон към основата на опашката.
д/. Гърди: Гръдният кош е широк , дълбок и достига малко под лакътните стави. Гръдната кост е добре изразена. Гърдите са широки и замускулени. Ребрата са широки и заоблени.
е/. Корем: Умерено прибран, стегнат.

Опашка: Високо поставена, дебела и обилно окосмена. В покой е отпусната надолу и на дължина достига до скакателната става, а при възбуда се повдига над линията на гърба и се носи като сърп или кръг.

Предни крайници: Прави, отвесно и широко поставени, успоредни.
а/. Рамене: Дълги, с добре развита мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е 100 -110 градуса.
б/. Подрамена: Средно дълги с масивни кости и развита мускулатура.
в/. Лакти: Насочени назад, успоредни.
г/. Китки: Масивни, сравнителни къси и почти отвесно поставени. Допуска се лек наклон.
д/. Метакарпуси: Широки, силни с лек наклон.
е/. Лапи: Средно големи с овална форма, с прибрани пръсти и окосмяване между тях, добре засводени със здрави нокти. Възглавничките са твърди и тъмни.

Движения: Рационални, неизразходващи излишна енергия, свободни с широка крачка, характерен е спокойния, лек ход и пружиниращ тръст.

Кожа: Дебела и еластична, не образува гънки.

Космена покривка: Съставена от прави, твурди и дълги косми. Средно дълга минимум 7 см., с добре развит подкосъм. По шията, задната част на крайниците и опашката има характерен и добре развит, удължен и богат украсяващ косъм. По лицевата част на главата и предната част на крайниците космите са по-къси и плътно прилегнали.

Окраска: Задължително двуцветна – бяла с едри тъмни петна или тъмна с едри бели петна. Желателно е тъмното обагряне да се доближава до черния цвят.