Поздравявам целия творчески колектив за споделеното. Споделям голяма част от вижданията, други ме заплениха с оригиналността си. Особено ми беше интересно да науча мнението на учениците. Моля ви само да отстраните допуснатите грешки, особено в глава 6 и 7. Недопустимо е да говориш за образование, а самият ти да не членуваш правилно, да не съгласуваш вярно учтивата форма. Допуснати са и много технически грешки, интервал след малко тире, липсва интервал след точка, размяна на букви, изпуснати букви, неправилно е употребен знакът / вместо скоби и др. Позволявам си да коментирам единствено, защото искам продуктът да е на ниво.
Пипнах тук-там, дано авторите нямат против! Получило се е разминаване в номерирането в съдържанието и структурата. Глава 2 е Промяната, а в самата книга се слива с Прииждащото ново образование. Трябва да се изчистят редакциите в споделеното от Румен. Хубаво е да се изпринти съдържанието и да се засекат страниците. Vizia_za_Novoto_obrazovanie_1.0.doc
Мисля, че е време нещата да се променят както в образованието, така и в другите сфери на нашия живот... Всички виждаме, че нещата не вървят на добре: в образованието учениците ги интересува да вземат поредния изпит, а след това да минат между капките и да завършат; в икономиката на всеки 10-20 години поредната финансова криза разтърсва държавата. Хората сякаш са на някоя друга планета, като че не разбират или не се интересуват от случващото се, но това е само малка част. Като разбрах ,че редица велики изобретения са били унищожени или счупени само защото ще намалят печалбите на опредени гиганти в областите си, се почувствх изключително неприятно. А като добавим и пропиващата се корупция във всички сфери, човек се пита наистина ли е такъв моралът на човека или така е приспособен към заобикалящата го среда.
Е, аз съм оптимист и вярвам, че с обща помощ, така да се каже, ще еволюираме. :)
Tony, благодаря за корекциите. Така е, който си предава работата в последния момент без да я е огледал както трябва :) Важното е, че много хора харесват основната идея на книгата, макар и да има още много детайли за ошлайфване по текста.
Ще пиша по-подробно вначалото на другия месец, надявам се да съм по-свободна.
Здравейте и вие, мили хора от екипа, създал тази чудесна книга!
Тази нощ я чета за втори път, след като по неведоми пътища попаднах на нея в нета, но вече за да изпълня молбата на автора/съставителя за корекция...
Казвам се Павлина (женския вариант на Павел, нали)! Живея във Варна и работя като директор на малко селско училище – училището в Николаевка – родното място на Учителя Петър Дънов.
А за мечтите ми да създам реално училище на бъдещето можете да прочетете сами в блоговете и форумите, където съм публикувала мненията си...
За опитите ми (колкото и да са жалки все още) също...
Всъщност може би трябва да започна по-отдалече... Когато бях на 5-6 години, започнах да пиша в рими. И тези детски стихотворения, отразяващи погледа ми към света наоколо, ме отведоха през лятото на 1979 година (когато бях само на 9 годинки – ІІ за ІІІ клас) на Асамблеята „Знаме на Мира” в нашата столица София. Гордея се с тези свои преживявания въпреки двусмислените коментари, продължаващи и до днес! Творчеството наистина ще спаси света! А детското творчество е още по-важно – да се развива творческото начало у едно дете, да му се даде възможност да се срещне със свои връстници от целия свят, съмишленици в опитите му да го пресъздаде в различни форми – какво по-ценно от това?!
Днес, доста по-късно, стиховете вече са ме отвели до първата ми специалност Българска филология (От този поглед гледам книгите сега...)
---
(Пълният текст на коментара ми мфже да бъде постнат от автора, ако желае. Вижда ми се огромен текст за това прозорче и го изтривам...)
Налага се да приключвам, вече е почти призори – около 3:30 часа, а докато изпратя писмото ще съмне!
Беше ми приятно да поработя над книгата ви, както и да излея чувствата, насъбрали се в душата ми, за което от сърце ви благодаря!!!
Пипнах тук-там, дано авторите нямат против! Получило се е разминаване в номерирането в съдържанието и структурата. Глава 2 е Промяната, а в самата книга се слива с Прииждащото ново образование. Трябва да се изчистят редакциите в споделеното от Румен. Хубаво е да се изпринти съдържанието и да се засекат страниците. Vizia_za_Novoto_obrazovanie_1.0.doc
На добър час!
Готово!
Здравейте,
Похвали за вашето начинание.
Tony, благодаря за корекциите. Така е, който си предава работата в последния момент без да я е огледал както трябва :) Важното е, че много хора харесват основната идея на книгата, макар и да има още много детайли за ошлайфване по текста.
Ще пиша по-подробно вначалото на другия месец, надявам се да съм по-свободна.
Здравей, Павел!
Здравейте и вие, мили хора от екипа, създал тази чудесна книга!
Тази нощ я чета за втори път, след като по неведоми пътища попаднах на нея в нета, но вече за да изпълня молбата на автора/съставителя за корекция...
Казвам се Павлина (женския вариант на Павел, нали)! Живея във Варна и работя като директор на малко селско училище – училището в Николаевка – родното място на Учителя Петър Дънов.
А за мечтите ми да създам реално училище на бъдещето можете да прочетете сами в блоговете и форумите, където съм публикувала мненията си...
За опитите ми (колкото и да са жалки все още) също...
Всъщност може би трябва да започна по-отдалече... Когато бях на 5-6 години, започнах да пиша в рими. И тези детски стихотворения, отразяващи погледа ми към света наоколо, ме отведоха през лятото на 1979 година (когато бях само на 9 годинки – ІІ за ІІІ клас) на Асамблеята „Знаме на Мира” в нашата столица София. Гордея се с тези свои преживявания въпреки двусмислените коментари, продължаващи и до днес! Творчеството наистина ще спаси света! А детското творчество е още по-важно – да се развива творческото начало у едно дете, да му се даде възможност да се срещне със свои връстници от целия свят, съмишленици в опитите му да го пресъздаде в различни форми – какво по-ценно от това?!
Днес, доста по-късно, стиховете вече са ме отвели до първата ми специалност Българска филология (От този поглед гледам книгите сега...)
---
(Пълният текст на коментара ми мфже да бъде постнат от автора, ако желае. Вижда ми се огромен текст за това прозорче и го изтривам...)
Налага се да приключвам, вече е почти призори – около 3:30 часа, а докато изпратя писмото ще съмне!
Беше ми приятно да поработя над книгата ви, както и да излея чувствата, насъбрали се в душата ми, за което от сърце ви благодаря!!!
Павлина.