post tenebras lux

"Пост тенебрас лукс", на латински означава след тъмнината идва светлина. Това е единственния празник измислен от Лутер и се празнува след изгрева на "гууд фрйдей", предполагам това съответства на нашето "разпети петък". Не всички лутерански църкви го празнуват но това според мен е единствения добър начин да се отбележи реформацията. Този лозунг всъщност е мотото на калвинистите, но е идея на самия Лутер. Разбира се либералните сайтове не ни съобщават тази подробност, като например ( http://www.answers.com/topic/post-tenebras-lux-1 ).

За сметка на това този специфичен празник го има споменат в първото произведение за Средната Земя, поемата "Падането на Гондолин" и съответно в описанията включени в книгите на Силмарилион и Недовършени предания. Гондолин е атакуван на сутринта, когато всички са посрещали слънцето на източната стена. Така предполагам по един много специфичен начин Толкин е отбелязал включването на Франция във Първата световна. За това вероятно самият той е мислел, докато в ранните утрини са атакували безуспешно германските позиции. Идеята, той и компанията му от Оксфорд, да се възприемат като орки идва от участието им в отбора по ръгби, орк идва от "Оксфорд ръгби клъб" :-). Описанието на орка е точно като на играч на ръгби, мърляв, злобно тичащ и издаващ специфични гърлени звуци, които предполагам са вдъхновили отбора, от който оцелява само Толкин. На фронта положението е било като на игра на ръгби, мизерия в окопите и търчене срещу противника и почти сигурно поваляне на земята. Интересно дали Толкин е знаел, че този лозунг се е намирал и в родната му страна ЮАР, не само в Женева, но интересно и за нас, той е и мото за Robert College, американския колеж в, който е допреведена нашата Библия. Други аналогии на Гондолин с лутеранството са имената на Тингол - царя и тайния пратеник до Витемберг Уилям Тиндейл, който се е записал в дневника на университета във Витемберг с друго име съдържащо всичките букви от неговото. Не случайно е отделена цяла глава за пътуването на Туор до Гондолин.

Този постинг все пак е да разкажа според мен кой е бил най сюблимния момент в историята на живота на Лутер, това не е смъртта му или превеждането на Библията или няколкото събора събрани специално за него. Като чели той е по важен от всичко друго във вярата, дори заради самия Христос не знам да са събирали църковен събор, но за Лутер са. В личен план най драматичния момент е тогава, когато застанал на прага на църквата в малкото градче той изказва гордо в лицето на папска делегация съпроводена и с пратеници на германските електори любезна покана да се покае от книгите си и 95-те тезиса, които е забивал на вратата зад него. Този момент е бил нещо много специално, историята не пони такава знатна кавалкада съставена от високопоставени архиепископи с документи от самия Рим, пратеници и посланици на царе и принцове, съдии и богослови. Да се изправят в макото градче при един млад монах автор на няколко книги и трактата по богословие и да го помолят да се покае за писанията си, забележете не за нещо извършено, а за неговото мнение, какво пише в Библията. Явно личното мнение, когато е правилно е най важното нещо на света. Освен височайшите почести, които са били оказвани само на велики царе, пратениците са идвали и с доказателства за добрата си воля. Има ли са и политическа причина да посетят младия монах, готвели са кръстоносен поход срещу турците и са искали и религиозно единство, гаранция за искрените им намерения. Те са носели роза направена от чисто злато в реален размер и кардиналска карета с коне и екипаж. Това е било нечуван дар, Германия никога не е имала кардинал, и никога кардинал не е ставал или е било предлагано на 20 годишен младеж. Представям си какво ли са си помислили местните аграрии, сигурно са онемели от това единствено височайшо посещение на градчето си. Представям си какво ли са помислили другите "колеги" на Лутер богослови и свещеници по цяла Германия, изяли са си цървулите от завист :-)))).

Но както знаем Лутер не е отговорил според намеренията и исканията на делегацията, той простичко е вдигнал над главата си латинския нов завет и е заявил "Хиар ай стенд", на това аз стоя и смятам да остана. Властта, кардиналския пост и дори съдействието на електорите при избора на бъдещ папа не се сравняват с неговата вяра в Словото Божие!

Раждане и погребение не Библията

Тези два важни обреда в Библията се описват само в НЗ, колкото и да е странно в множеството наредби и предписания в Левит няма конкретни указания за погребване и раждане.

Ще продължа с известни повторения от постинга си за раждането на Иесус в Матея, където разгледах какво е донесла Мария Магдалена. Още преди това доказах, че така наречените "магове", всъщност са жени, които отиват да помогнат на родилка. Магдалена донася три неща, "хрусиона" златото е в уникална форма и означава комплект съдове от злато, с които се къпе бебето. Днес мисля, че златото може да се замени с друга материя. Другото донесено е лампа, това е много важно нещо пренебрегвано днес, днес може да се ползва и електрическа лампа, а не такава горяща с ароматни масла. Бебето вижда само неща, които са около него самото. Приживе Иесус беше като новородено, общуваше само с юдеи, когато порасна започна да се явява и на чужденци. Лампата символизира още съществувалия Храм, но дори и днес на бебето трябва да се поставя в близост лампа дори и да е светло, то трябва да вижда светлинен източник до себе си, то не може да възприеме неща далече от него. Третата дума, която не е преведена, я обявих за пелени и е важно бебето да се повива, независимо дали е топло, пак трябва да е завито.

Ще разгледам една интересна и уникална дума в цитирания по долу стих, оказва се, че коледната картина на ясли със слама, върху които е положено бебето Иесус е не достатъчно коректна от гледна точка на текста. Макар сигурно да има отношение към съвременната ситуация. Думата ( εσπαργανωσεν ), не означава пови Го, а има отношение на хвана Го или прегърна го, така е казана и на овчарите, че ще го видят, така и трябва проповедника да "вижда" Иесус в ръцете на майка си символ на Израелския народ. Съвременната коледна картичка е малко анти-юдейска, едно бебе никога не трябва да се отделя или изобразява без майката. Все пак днес Иесус виртуално вече не е бебе, а и народа на Израел не съществува и вероятно теологически коледната картичка е правилна, днес трябва да гледаме на Иесус не като на бебе, което съществува благодарение на на майката. Следващата дума ( ανεκλινεν ), също не значи положи Го в яслата, а разположиха се в ясла. Това е образ на юдейския свят от преди втория потоп, място с добре угоени животни, кравата символ на служението, магарето на пророчеството, овцата на праведността, козата на очистването, гълъбите . . . тях май ги няма, те се появяват в последствие.

7 και ετεκεν τИν υιИν αυτης τИν πρωτИτИκИν και εσπαργανωσεν αυτИν και ανεκλινεν αυτИν εν τητσβ φατνη διИτι Иυκ ην αυτИις τИπИς εν τω καταλυματι (Luke 2:7)

За погребението може да се кажат няколко кратки неща. Иесус бе погребан в гроба на „богатите“, това е бил гроба на Йосиф които е бил човек доказал се като вярващ, допринесъл много за Храма и религията, а също и успял във личен и финансов аспект. Именно тази практика да се погребва успели и вярващи хора в близост до сградите е дала термина „темплар“, в първоначалното значение на думата няма нищо мистично и легендите за темплари са либерални пропаганди и други глупости. Това са били поне в миналото вярващи хора, известни и богати способстващи местна църква и прихожаните и, нищо повече, никакви тайни организации и завоювания на Ерусалим и прочее безсмислици. Интересно е че именно за това Толкин е подкрепял католическото погребение, не поради придаване на някаква мистичност, а на отдаване на почит на починали праведни и посочването на гроба му за пример и насърчение за други богати хора след него да подпомагат вярата и вярващите. Толкин не е „темплар“, а само показва уважение към тези починали, не случайно името на царя е Арагорн, асоциация с провинция Аргона в Испания, известна с множеството гробове на „темплари“, които са били унищожени от Наполеоновски войски, и окончателно разкопани от комунистите по време ме на гражданската война. Войската на дявола съставена от орки е разбирала какво показват тези гробове и е мислила да ги съсипе дори и когато се водят бойни действия и победата им не е била сигурна, предполагам именно това варварство е предизвикало темпларите да излязат от гробовете и да прогонят комунистите обратно в Русия където те биват пратени в Сибир като награда.

Обичах обичта във скришно

I Love My Love In Secret

Малък урок по шотландски

1789

Type: Poem

My Sandy gied to me a ring,

Was a' beset wi' diamonds fine;

But I gied him a far better thing,

I gied my heart in pledge o' his ring.

Моя Сашко ми даде пръстен,

Целият в диаманти прекрасни:

А аз предадох нему по-велико нещо,

Аз сърце си в залог оставих за пръстен.

Chorus.-My Sandy O, my Sandy O,

My bonie, bonie Sandy O;

Tho' the love that I owe

To thee I dare na show,

Yet I love my love in secret, my Sandy O.

Хор.-О мой Сашко О, мой Сашко О,

Безценното ми, безценното на Сашко О;

На таз обич за която се клех

На него аз не смея да покажа,

Така обичам обичта в скришно, мой Сашко О;

My Sandy brak a piece o' gowd,

While down his cheeks the saut tears row'd;

He took a hauf, and gied it to me,

And I'll keep it till the hour I die.

My Sand O, &c.

Мой Сашко отчупи частица Божя,

Докато по лице се стичат солени сълзи:

Той взе половина и даде на мен,

И аз ще го пазя до деня на смъртта.

Мой Сашко О, &c.

http://www.robertburns.org/works/265.shtml

Това е важна за мен поема, има ухание на голума, образ който се настани в съзнанието ми след филма и образ, който се мъча всячески да разкрия. Защото зад компютърния ефект филма показва нещо което дори Толкин би искал да види. Убеден съм че само заради този филмов образ си е заслужавало съществуването на киното.

Текста изглежда странно, защото автора Robert Burns е шотландец. Този път няма да римувам, само превод за да се улови смисъла. Направо си представям какво ли е изпитал Толкин при четенето на поемката, за две години, в които са му забранили да се вижда с Едит.

Не мога и да не се опитам да си представя стриктния лингвист каква ли физиономия е направил четейки другите стихове на Бърнс, все пак е най известния шотландски поет, убеден съм че Толкин си е помислил не много ласкави неща за северните съседи в литературно отношение. Но все пак това тристишие си е заслужавало труда.

Други преведени от мен автори и то в рими са: Джон Дън, Глип на Толкин, Словореза, Тенеси, Били Черния.

*******************

Farmer Giles of Ham

J.R.R. Tolkien

*******************

Новелата „Фермера Джаилс от Нам“ е единствената чисто англо хумористична твотба на Толкин. Хобита също е изпълнен с хумор, но е натоварен с много повече символизъм и философия, а както отскоро намерих и с история и теология, но за нея ще се тише повече. Все пак в тази весела новела, Толкин разказва с хумор в приказен вариант за своите преживявания и вероятно изморителна работа над оксфордския речник. Вкарана и не малко нравоучителна философия за вярата и нейното приложение в английската провинция. Околностите на Оксфорд са населени с история от почти 1000 г. В тази новела „гигантът“ и „драконът“ идващи от запад или малко от северозапад са учените и тяхната наука, която за местните аграрии е нещо ужасно и бясно! :-)

Ще разбледам символизма на имената на части, някои пасажи съм ги преписал направо от сайтове.

Bogoizbrania може и да не е автор на този век, той едва сега започва, но поне ще е блогера на хилядолетието, ето защо отделям толкова внимание на един от своите учители и вдъхновители.

Имената и всичко следващо е на английски и латински;

Egidius - Монах, светец, приятел на животните

http://en.wikipedia.org/wiki/Egidius

Ahenobarbus - Значи червена брада на латински

http://www.yourdictionary.com/search?ydQ=Ahenobarbus&area=entries&x=0&y=0

Julius - Било е през юли когато е видял „гиганта“

http://en.wikipedia.org/wiki/Julius

Agricola – Значи и фермер, но е и император и често срещано име на много хора

http://en.wikipedia.org/wiki/Agricola

http://en.wiktionary.org/wiki/agricola

de Hammo - Селото което претендира за историчност, също така е възпято от някакъв малко известен поет

http://en.wikipedia.org/wiki/Buckland,_Oxfordshire

Garm - Едно от малкото митологични кучета

http://en.wikipedia.org/wiki/Garmr

blunderbuss – обяснен е в укито, не е изяснено, че Толкиновата употреба е начин да се подиграе както с колегата си съставител на абсурдното обяснение, така и със хората които го ползват.

Galathea - Митичната крава, но и някакъв сплекан рак подобен на скорпион

http://en.wikipedia.org/wiki/Galathea_(mythology)

Agatha

http://en.wikipedia.org/wiki/Agatha,_wife_of_Edward_the_Exile

Four Wise Clerks of Oxenford иронично име на речника

Chrysophylax Dives обяснено в уикито, не се изяснява че местните са смятали науката за източник на много богатства, Толкин иронизира тази заблуда.

Quercetum – Oakley селото на съседите, много села в Англия са с това име;

http://en.wikipedia.org/wiki/Oakley,_Oxfordshire

parson Аналог на англиканското викарии. Пастор на църква, която е част от някоя самостоятелна по голяма църква. Тук той няма име, но ролята му е подобна на Елронд. Именно той разчите древните знаци и разбира колко е ценен меча. Именно той е най важната личност тук, защото подтиква да се борят селяните с дракона, докато срещу гиганта, тоест учения идеолога е кучето. Предполагам този образ е събирателен за идеята на новелата, селските пастори са тези, които ползват кралските заповеди и нареждания за да гонят науката и теологията, докато самите учени могат да се пъдят само с кучета. Именно парсона иронично представен като идеолог на съпротивата е в действителност простака ползващ казионната власт за да се бори със знанието и прогреса.

Tailbiter – Caudimordax – буквално „хапач на опашка“, но това е подигравателно за способностите на необразованите. При повече фантазия изглежда като „ще ме захапеш под опашката“ :-)

Bellomarius – Белло е карасиво на италиански, но е и война на латински, мариус има обяснения на линка;

http://en.wikipedia.org/wiki/Marius_(Disambiguation)

Augustus Bonifacius AmbrosiusAurelianus Antontus Pius et Magnificus, dux, rex, tyrannus,et basileus Mediterranearum Parfium – Кралското име, английския крал е едновременно император и глава на църквата, имената изглеждат на римски импреатори, но също и на папи.

Fabricius Cunctator - Sunny Sam това е селския ковач, името на римския диктатор значи и на латински полагащ пластове, а на немски е първия открил мигащи звезди, закачка с пръскането на искри от ковача.

http://en.wikipedia.org/wiki/David_Fabricius

http://en.wikipedia.org/wiki/Cunctator

Линка на уикито, къдетео не е споменато моето откритие за символизма на гиганта и дракона, в действителност те са положителните герой в тази приказка, но неуките хора от прованса ги представят за зли. Например дракона погълнал няколко старци и съседния парсон е показател за просветлението на тези хора „изядени“ от науката.

http://en.wikipedia.org/wiki/Farmer_Giles_of_Ham

Тук ще препиша няколко ценни цитат за тълкуването на тази езиково-литературна гатанка, който обаче само вяло разкриват истинския смисъл.

"...There are indications in a fragmentary legend of Georgius son of Giles and his page Suovetaurilius (Suet) that at one time an outpost against the Middle Kingdom was maintained at Farthingho. But that situation does not concern this story, which is now presented without alteration or further comment, though the original grandiose title has been suitably reduced to Farmer Giles of Ham."

1. Smith of Wootton Major and Farmer Giles of Ham, Doubleday Book Club edition. Giles was first published in 1949 by George Allen & Unwin Ltd. Giles has also been published in The Tolkien Reader, Ballantine, 1966.

2. I've been told that the place names in Farmer Giles are all real, although some (such as "Venodotia", for "Gwynedd") may be Latin forms of real names. I don't know (yet) if any of the names from Smith are based on real English towns. All the Giles place-names are supposed to occur relatively close to Oxford, and the town of Thame is on the route from London to Oxford (about three quarters of the way, I'm told). Many thanks to David Doughan for this information. (Addendum: Professor Tom Shippey discusses the geography of this story at some length in J.R.R. Tolkien: Author of the Century.)

Tolkien insists, tongue in cheek, that the village of Thame originally referred to the Tame Dragon housed in it, and that "tame with an h is a folly without warrant."

- - - - --

http://en.wikipedia.org/wiki/On_Fairy-Stories

http://en.wikipedia.org/wiki/Bibliography_of_J._R._R._Tolkien

Легенда за летописите - Lay of Leithian

Първата публикувана книга за Средната земя е Хобита, но първата известна история от там е написана преди нея. Това е историята на Beren and Luthien. Вдъхновена от личните преживявания на J.R.R.Tolkien с неговата малко известна жена Edith Mary Tolkien (née Bratt). Самото споменаване на фразата, че историята е записана в, Lay of Leithian само за тях, е подобно на споменаванията в паралелните летописи на книгите на царете и на летописите с СЗ.

Името на Beren идва от думата barren - безплоден, с тази дума се обозначава често цитираната притча за „безплодната смокиня“. Толкин предполагам малко смело е решил да извърти думата в обратния и смисъл. Имам някой съмнения за този му ход, все пак безплодната смокиня от притчата е образ на самия Храм, мястото където е живял Светия Дух, но може би сега на това място са литературните герои? Или поне тези които носят нещо на хората от отвъдното.

Името Luthien идва от едно неочаквано и много странно място. Автора на Alice in Wonderland се казва Charles Lutwidge Dodgson , известен като Lewis Carroll , той латинизира името си на "Carolus Lodovicus", англиканизира го отново и сменя местата на думите. Жената на Толкин, освен че е свирела на пиано, с което е омяла младия тогава Толкин е и била като повечето момичета очарована от Алиса, и нейното пътешествие сред страната на чудесата. Убеден съм, че именно Едит е заразила Толкин с любов към приказките и дори тя самата е участвала със свой идеи и дори повече в много от сцените на историите за „средната земя“.

Да се върна на името, именно то показва нейния принос, ето как се е получило то; Lutwidge Dodgson, поставя се едно „h“ за благозвучие.

Тази история една от най романтичните и вероятно най личната за Толкин. Всеки обсебен знае, че на общия гроб с Една на имената им има надписи; Beren и Luthien. Ако се потърси информация за Едит в мрежата, ще намерим само няколко реда и естествено снимка на общия гроб. Това показва колко от феновете на Толкин разбират за какво става на въпрос в книгите му и дори доказва посредствени литературни способности.

Една се оказва много повече от домакиня и единствената жена за великия автор. Още в сътворението на Силмарилиана имаме валари и валарки. Като всяка една от валарките е не само съпруга и домакиня на съответния сътворител, а равноправна негова помощничка, като те са особено привързани към творбите си и дори изразяват несъгласие със бъдещето развитие на сътворението. Дори и Мелкор си намира „жена“ Унголиянт, която както знаем заминава на юг и се само-изяжда, но има важна рола след това и във Властелина.

Голямо значение се отдава на преживяванията на Берен и Лутиен, те са единствените които се докосват до свещените камъни от Валинор, като дори не идват от там. Лутиен е единствената дъщеря на Мелиан, единствената валарка която ражда, наречена е най красивото същество на света. Това не са празни комплименти, с тях Толкин свързва вярата си, със брака си в творбите си, ето защо за мен това бе повече от любовна история. Лутиен е и участница в едноличната борба както със Саурон, така и със самия образ на дявола Мелкор. Това не е изразителна мисия или някаква поетична идея за способностите на жена му. Това е разказ за борбата на вярата им срещу злото.

Дори и в детската насоченост на Хобита имаме прикрито участие и дори красив намек за Една.

Според мен в Хобита има следната линия на създаване. Тя е книга написана по модела на „Алиса в страната на чудесата“, където Чарли е записал истории, с които е забавлявал децата в парка, които е срещал докато си е почивал от математическите задачи. Така като Чарли е ползвал различните ситуации, в които е разговарял с децата, така и Толкин е ползвал реални ситуации и хора от познатите на децата му и на него. За този постинг от значение е факта, че Билбо намира най мощния предмет на света, който е пръстен, и този пръстен дори сам застава на четвъртия му пръст. Така се прави не само комплимент към съпругата, това не е празна и безсмислена игра със предмет за да е по увлекателна историята, явно е че Толкин е отдал огромно значение на брака си и едно от нещата, които този брак е родил освен четири деца е много герой и сцени в средната земя.

Шифъра на Толкин

Вчера гледах един от поредните документални филми разобличаващи лъжливите и анти-християнски претенции на, "The Da Vinci Code" и започнах да номерирам следните прозрения.

1. Не случайно на български книгата и филма са преведени като "Шифъра на Леонардо", не само звучи по благозвучно, впредвид комбинацията на затворени съгласни и отворени гласни в края на думата, което звучи като турцизъм.

2. Фамилията на великия художник звучи разговорно като "вин'че" и в комбинацията с приставката за благородническа титла има даже циничен оттенък.

3. Леонардо е един от малцината художници и един от първите, който поставя в картината си емоции и театрална изразителност на рисуваните хора. Това постижение не само показва способности на велик майстор на четката, но е трудно за достигане и от съвременните автори.

4. Зрителя на неговите картини е и зрител на живи и телесни образи, които трябва да се въплътят в съзнанието не само като образи, но и като участници в сцена с реални случки и хора.

5. Леонардо е от малцината, които не рисуват голо тяло, а няколкото такива рисунки са напълно лишени от ерос и нито една не е била представяна за публично изложение приживе.

С това номерацията на интересните неща във филма и книгата свършва. :-( Няколко думи и за автора, роден е в Exeter, New Hampshire, U.S. Това е един от най старите и най "Английски" щати в САЩ. Ексетър е име на столица на графство в Англия, един от най старите католически центрове, Хямпшир е цяло графство малко по на изток, също известно със старо католическите си катедрали. Самия Толкин като пенсионер живее и умира на старини в Bournemouth, което е между Ексетър и Хямпшир.

Но да се върна на Толкин, когато „шифъра“ излиза през 2003, Кристофър Толкин започва преработката на историята на Турин Турамбар от Силмарилиона. Която се получава първата книга, в която хората най после са главните герой, което обаче е всъщност много зле за тях. Винаги когато човека е поставен в центъра на повествованието трагедията е като във "Децата на Хурин". Най човешката и най трагична книга за средната земя. Интересна е корицата на книгата, единствената за която издателите държат да е една и съща за всички преводи, на нея се вижда фигура с плащ и характерен шлем с дракон, тук е първото откритие!

1. Първия Шифър от Толкинови е изображението, само в Англия и Уелс съществува пуританската практика да се поставя подобно изображение на покрива на къщите, символ на победата над дракона-дявола! Няма я дори в съседна Шотландия или Ирландия, дори и имигрантите англичани не пренасят тази практика, 100% пуритано-англичанщина. Това е начин да се "имитира" един от шифрите на Дан Браун. Турин и неговата история е шифъра на английския народ! Приемането на книгата на Дан Браун в Англия и дори имитацията на повестта от няколко смешни английски автори, разказващи почти същата история изплагиятствана от янкито е велико богохулство. Забележете историята на брака на Турин, гнусота със собствената си сестра, много подходящо отношение към идеята за връзка на Иесус с Мария Магдалена, заложена още от Толкин-баща не случайно.

2. Мое второ откритие благодарение на Дан Браун и Кристофър Толкин. Оказва се, че както и преди съм твърдял, Мария Магдалена, не само е възрастна вдовица по време на разпъването, а Иесус е не навършил 21 г. Тя самата е "Маги" , тя е била до яслата, когато се е родил Иесус, заедно със съпруга си избрания Маг е донесла даровете. Тя самата е помазала новороденото. В древния Израел само жени могат да се грижат за бебета, дори бащата се докосва до бебето едва на обрязването.

Тя е и жената, която 21 г. по късно помазва мъртвото тяло, но и тя е първия свидетел на празния гроб. Както и първата, която вижда възкръсналия Господ и говори с него. Взаимовръзката е недвусмислена, Мария Магдалена е не случайна жена, предполагам титлата "маги", която е и част от името не е нищо свързано с магия и мъдрост, а специално послание дадено чрез ангели за личността на Христос. Не всеки вижда видение от светлина, което е доказателство за Слово и Откровение директно свързани с личността на Христос. Никаква „Витлеемска“ звезда не е имало по времето на раждането на Иесус, това е кофти превод, Мария Магдалена и съпруга и виждат светлина, от която е им е заръчано да посетят царя на царете при раждането си на земята.

3. В предишния постинг за "Пророчество и в Силмарилиона" разгледах и символизма на елфи и елфически царства, за символизма на Еол и изкования от него меч излъчващ тъмна светлина. За символизма на Глаурунг, червея на Моргот, който е най пъкления и злобен план на злото за погубване на хората и народите.

И все пак, мисля че ако се погледне от страни на книгата и историята на Турин, който носи английското име на Торино, за сега не знам още защо, нещата не са чак толкова черни и мрачни. Източните жители са представени като банди мизерници, но именно сред тях е и bogoizbrania :-) и предполагам съм един от малцината, за които Светия Дух написа както глупостите на Дан Браун, така и епоса на Турин.

За символизма на Силмарилион ще има и още едно важно откритие, а ако се сетя защо е използвано името на Торино, ще е в следващия постинг.

В Събота бе рождения ден на Толкин, но аз не го пропуснах, а дори му подготвих подарък. Разбрах някой от странностите вложени в Хобита. В тази първа книга, когато я прочетох като малък веднага си зададох въпроса, "Защо този автор влага такова значение на предметите и някой незначителни особености"? Издразних се направо, когато от цялото описание на хобитите бе измислено нещо почти отблъскващо, като космати крака. На рождения му ден се заех с детайлно изследване на книги и хора, който да са повлияли на действието на Хобита и ето част от откритията ми.

Основната книга, която е залегнала в идеята на цялата Токинова философия е Библията, както и своеобразно допълване или тълкуване не само на самата Свята Книга, но и на други тълкувания на Библията като например "Пилигрима" на Бъниян. Хобита и Властелина са не продължение, а нещо като тълкувание на един значително по образован и интелектуално извисен академичен авторитет, от баптисткия си предшественик. Връзката на Бъниян и Толкин ще се изясни в последствие, както и другите източници по история митология и литература.

В "Пилигрима" има една сцена в Двореца. Където са изложени различни старозаветни атрибути за водене на война като; прашка, магарешка челюст, овчарски жезъл, лампа-водонос-факла-тръба :-). На централно обаче място стоят; ризница, щит и меч, които Християнина не познава да са се ползвали в старозаветна война, защото жените на къщата са ги приготвили за него. Това е една удивителна аналогия тълкувание, защото СЗ оръжия бяха ползвани срещу хора, а Християнина трябваше да се бие с демони. Именно тази сцена частично отразена в Властелина бе допълнена и развита във Хобита, Бъниян забравя няколко важни атрибута от Еф.6:13-17 и 1Сл.5:8.

15и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. (Eph 6:15)

Обувките на благовестието са изобразени от Толкин в краката на хобитите! Това откритие е пряко свързано с хвърлянето на обувки по Президента, той е хобита обут за благовестие.

14Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, (Eph 6:14)

Няколко думи за Торин, името му произлиза колкото и да е невероятно от думата за ТОРА! именно от СЗ християнина получава "Пояса на истината" и "Правдата за бронен нагръдник". Ризницата от миртил е получена именно от Торин, в комплект с пояса.

16А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; (Eph 6:16)

Торин не случайно е наречен "Дъбощит" макар да е ползвал дървото като оръжие. Щитовете преди са били от дъбово дърво. Уникално изобразяване на Библейски доктрини чрез митологията не е проблем да се разгадае от bogoizbrania. "Щита на вярата" също идва от древността на СЗ.

17вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; (Eph 6:17)

"Шлема на спасението" е магическата шапка на Гандалф, само той в книгата е описан като мъдрец и някой който разбира нещата с мъдрост и помага за делото повече от всички други. "Меча на Духа" са светещите магически мечове от елфически майстори помогнали много срещу злото.

Този път трябва да похваля преводачите, превода е удивително точен и еднакъв навсякъде.

"Хепи бърдей дия Толкиен, хепи бърдей ту ю"!