avatar

post tenebras lux

post tenebras lux


"Пост тенебрас лукс", на латински означава след тъмнината идва светлина. Това е единственния празник измислен от Лутер и се празнува след изгрева на "гууд фрйдей", предполагам това съответства на нашето "разпети петък". Не всички лутерански църкви го празнуват но това според мен е единствения добър начин да се отбележи реформацията. Този лозунг всъщност е мотото на калвинистите, но е идея на самия Лутер. Разбира се либералните сайтове не ни съобщават тази подробност, като например ( http://www.answers.com/topic/post-tenebras-lux-1 ).

За сметка на това този специфичен празник го има споменат в първото произведение за Средната Земя, поемата "Падането на Гондолин" и съответно в описанията включени в книгите на Силмарилион и Недовършени предания. Гондолин е атакуван на сутринта, когато всички са посрещали слънцето на източната стена. Така предполагам по един много специфичен начин Толкин е отбелязал включването на Франция във Първата световна. За това вероятно самият той е мислел, докато в ранните утрини са атакували безуспешно германските позиции. Идеята, той и компанията му от Оксфорд, да се възприемат като орки идва от участието им в отбора по ръгби, орк идва от "Оксфорд ръгби клъб" :-). Описанието на орка е точно като на играч на ръгби, мърляв, злобно тичащ и издаващ специфични гърлени звуци, които предполагам са вдъхновили отбора, от който оцелява само Толкин. На фронта положението е било като на игра на ръгби, мизерия в окопите и търчене срещу противника и почти сигурно поваляне на земята. Интересно дали Толкин е знаел, че този лозунг се е намирал и в родната му страна ЮАР, не само в Женева, но интересно и за нас, той е и мото за Robert College, американския колеж в, който е допреведена нашата Библия. Други аналогии на Гондолин с лутеранството са имената на Тингол - царя и тайния пратеник до Витемберг Уилям Тиндейл, който се е записал в дневника на университета във Витемберг с друго име съдържащо всичките букви от неговото. Не случайно е отделена цяла глава за пътуването на Туор до Гондолин.

Този постинг все пак е да разкажа според мен кой е бил най сюблимния момент в историята на живота на Лутер, това не е смъртта му или превеждането на Библията или няколкото събора събрани специално за него. Като чели той е по важен от всичко друго във вярата, дори заради самия Христос не знам да са събирали църковен събор, но за Лутер са. В личен план най драматичния момент е тогава, когато застанал на прага на църквата в малкото градче той изказва гордо в лицето на папска делегация съпроводена и с пратеници на германските електори любезна покана да се покае от книгите си и 95-те тезиса, които е забивал на вратата зад него. Този момент е бил нещо много специално, историята не пони такава знатна кавалкада съставена от високопоставени архиепископи с документи от самия Рим, пратеници и посланици на царе и принцове, съдии и богослови. Да се изправят в макото градче при един млад монах автор на няколко книги и трактата по богословие и да го помолят да се покае за писанията си, забележете не за нещо извършено, а за неговото мнение, какво пише в Библията. Явно личното мнение, когато е правилно е най важното нещо на света. Освен височайшите почести, които са били оказвани само на велики царе, пратениците са идвали и с доказателства за добрата си воля. Има ли са и политическа причина да посетят младия монах, готвели са кръстоносен поход срещу турците и са искали и религиозно единство, гаранция за искрените им намерения. Те са носели роза направена от чисто злато в реален размер и кардиналска карета с коне и екипаж. Това е било нечуван дар, Германия никога не е имала кардинал, и никога кардинал не е ставал или е било предлагано на 20 годишен младеж. Представям си какво ли са си помислили местните аграрии, сигурно са онемели от това единствено височайшо посещение на градчето си. Представям си какво ли са помислили другите "колеги" на Лутер богослови и свещеници по цяла Германия, изяли са си цървулите от завист :-)))).

Но както знаем Лутер не е отговорил според намеренията и исканията на делегацията, той простичко е вдигнал над главата си латинския нов завет и е заявил "Хиар ай стенд", на това аз стоя и смятам да остана. Властта, кардиналския пост и дори съдействието на електорите при избора на бъдещ папа не се сравняват с неговата вяра в Словото Божие!