Както винаги актуална и най-вече поучителна! Благодаря, че сподели с нас тази мъдра история. Ще си я запазя и ще я показвам тогава, когато думите не ми стигат, за да мотивирам учениците или родителите за нещо, което е в полза на всички ни!
Драга Вселена, ти си извор на мъдрост и дълбочина на мисълта!
Най-много ми хареса неподправения изказ на хората от селото. Все едно ги чувах как говорят и даже как се смеят?! Познат ми е този диалект, както и коментарите. Съжалявам само за невинното конче!
Благодаря ти за поредната поучителна история. Щеше ми се да завърши така:
Отново си отворила сандъчето със съкровищата! Благодаря! И макар някои от историите да са познати, като са показани по този начин, въздействието им е невероятно силно. Като видя името ти и знам, че ще видя нещо интересно и полезно. Надявам се, че нямаш нищо против, че говоря на "ти" без да се познаваме. Имам чувството, че познавам повечето от блога чрез техните публикации. Благодаря, че ви има и изобщо, че го има този блог. Рядко влизам, но винаги се зареждам с много позитивизъм. Поздрав!
Моята баба казва:"Мене, господ ми е дал уста да говорим. А вие , ако искате ме слушайте, ако искате немойте/недейте/!" Та в този смисъл.. Те хосрските приказки край нямат, но ако не искаме да свършим като коня, трябва да подбираме какво да чуваме...:)))
Comments2