ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЦА НИНА ЧИЛОВА
КОПИЕ ДО:
Председателя на Народното събрание
Председателя на Правната комисия в НС
Председателя на Комисията по вътрешнасигурност
и обществен ред в НС
Министъра на Културата
Председателя на парламентарната група`на КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
Председателя на парламентарната група на НДСВ
Председателя на парламентарната групана ДПС
Председателя на парламентарната групана БНД
Председателя на парламентарната групана ДСБ
Председателя на парламентарната групана ОДС
Председателя на парламентарната групана БНС
Председателя на парламентарната групана КОАЛИЦИЯ АТАКА
С Т А Н О В И Щ Е
на Сдружение “КРЪГ БУДИТЕЛ”
ОТНОСНО: Проекта за Закон за културното наследство
Уважаема госпожице Чилова,
Изготвянето на настоящото становище е мотивирано от изключителното значение на този закон за нашата национална идентичност. Освен това внесеният за обсъждане и приет на първо четене законопроект предизвика широк обществен отглас, в който преобладава неодобрението. Ние като неправителствена организация сме си поставили за основна цел съхранението и популяризирането на културно-историческото ни наследство и смятаме за свое първостепенно обществено задължение да предложим нашето мотивирано и професионално обосновано мнение.
Ние приветстваме инициативата да бъде изработен и приет такъв закон. Неговата липса в последните години доведе до вредни, а в известен смисъл и фатални и необратими, последици за българската култура и културно-историческо наследство.
Наред с редицата положителни съвременни постановки, залегнали в този проектозакон, смятаме за необходимо да Ви запознаем и с нашите бележки, които вярваме ще допринесат за неговото подобряване.
1. Законопроектът е изготвен в условията на липса на приета Национална концепция за развитие на българската култура и в частност на липсата на Национална стратегия за развитие на политиката за изучаване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на Република България. Смятаме, че тези два документа, приети с общото съгласие на всички политически сили, наред с нормите на Европейския съюз и Съвета на Европа, както и действащите международни конвенции, по които Република България е страна, трябва да залегнат в основата на един такъв закон. Недостатъчно е използван опитът и законодателството на страните членки на ЕС.
2. Законопроектът е силно рестриктивен и това определено ще доведе до укриване, изнасяне в чужбина и разпродажба на паметници на културата, каквито факти наблюдаваме в съседни и други европейски страни с рестриктивно законодателство в тази област.
3. Законопроектът не е добре структуриран. Отделни негови глави, раздели и членове, отнасящи се до една и съща материя, са разпръснати на различни места в текста и създават впечатление за хаотичност.
4. Законопроектът има редица терминологични несъответствия както по отношение музеоложката терминология, така и по отношение на правната.
5. В законопроекта не е намерен баланс и равнопоставеност между различните видове културно-историческо наследство – недвижимо, движимо и нематериално. За последното е отделено символично място.
6. В законопроекта е нарушен основният принцип на демократичните общности – принципът на равнопоставеност. Така грубо е нарушена равнопоставеността на собствеността – държавна, общинска, частна. Почти изцяло липсва присъствието на неправителствените организации или тяхната роля е непълно развита.
Смятаме, че правото на собственост трябва да е напълно признато и защитено. Това е от особено значение при определяне на механизмите за доказване. Следва да се вземе предвид, че в законодателството на Третата българска държава до 1944 г. то винаги е било защитавано, а документи за собственост върху движимите паметници на културата не са издавани. В крайна сметка е важно културно-историческото ни наследство да бъде на светло – запазено за поколенията, с възможност да бъде изучавано и социализирано, независимо чия собственост е.
7. Непълно и неточно са формулирани функциите на музейната институция. В текстовете на проектозакона тя е лишена от една от своите основни задачи - да бъде изследовател. Не-
обяснимо са отделени нейните правомощия към недвижимите паметници на културата и те са прехвърлени изцяло на НИПК. По този начин се е стигнало до откъсване на недвижимите паметници от движимите и нарушаване на тяхното единство в контекста на историческото им създаване.
8. Учудване буди фактът, че в законопроекта не са намерили място читалищните музейни сбирки. Уникални по своето създаване и съществуване, те са първообраза на българския музей и задължително трябва да им бъде отредена подобаваща позиция.
9. Относно финансирането на дейностите по този закон за нас остава неясен фактът, че продължават да се отнемат средства от музеите. При условията на липса на съществена държавна поддръжка на сектора, смятаме за правилно всички собствени приходи и приходите от преизпълнението на планираното да остават за съответния културен музеен институт. Наред с това бюджетът на тези институти да бъде делегиран и да зависи единствено от тяхното управление.
10. Непълно и неточно са развити текстовете, отнасящи се до природните и археологическите зони и резервати. В много от тях има и музеи.
11. Изцяло липсват текстове, отнасящи се до проучването на природни и исторически паметници в акваторията на Република България, независимо от факта, че ние сме страна по Конвенцията за опазване на подводното археологическо наследство.
12. Необходимо е да бъде прецизирана класификацията на културно-историческото ни наследство. Да бъдат премахнати немотивирано поставените хронологически граници.
13. С оглед опазване на националното ни културно-историческо наследство от злонамерени посегателства е необходимо от Министерски съвет да бъде приет и обнародван документ с примерно заглавие “Национална карта на защитените природни и археологически зони”. В тези зони да бъде забранено по категоричен начин използването на специални технически средства, освен в случаите на редовни или спасителни проучвания. Използването им в тези зони да бъде санкционирано по Наказателния кодекс. В същата връзка трябва да се забрани ползването на апаратура за леководолазна дейност в акваторията на Република България, освен в специално разрешени зони под контрола на лицензирани организации.
14. Като положителен трябва да се отчете фактът, че в законопроекта е намерил място пазарът с паметници на културата и антикварни вещи. Несъвършеното му разглеждане отдаваме на липсата на законодателен опит в тази сфера.
Нашето убеждение е, че преди налагането на рестрикции трябва да се даде възможност за един свободен пазар. По отношение на паметниците от световно и национално значение приоритет за тяхното откупуване трябва да се даде на държавата, докато всички останали могат да бъдат предмет на свободна търговия. Убедени сме, че либералният пазар би съхранил по-добре нашето културно-историческо наследство. В противен случай сме застрашени да продължим да бъдем безпомощни свидетели как то се търгува по света и да останем “ресурсен център” от архаичен, неевропейски тип.
Убедени сме, че липсата на свободен, легален пазар ще доведе до все по-процъфтяващ нелегален и активизиране на незаконния износ.
Същевременно смятаме, че нелегалният износ на паметници със статут на “национално богатство” трябва да бъде санкциониран чрез Наказателния кодекс.
15. Убедени сме, че колекционирането на паметници на културно-историческото наследство е форма на неговото запазване и лична воля на субекта, извършващ колекционирането – физическо или юридическо лице. Трябва да се отчете фактът, че у нас с течение на времето се е създала голяма общност от колекционери. При своите занимания те са водени безспорно от личен интерес за обогатяване на знанията си, за съхранение и попълване на колекциите, които са създали или наследили. Съвсем неуместно е предложеното в законопроекта колекциите да могат да се продават само в тяхната цялост. Това ще лиши колекционерите от възможността да развиват своите сбирки.
В този смисъл тяхната дейност трябва да бъде защитена от закона, а не санкционирана. Това би била по-вярната философия на един закон за културно-историческото наследство.
Регистрирането на колекциите да бъде свобода на избор и да може да става не само в държавни и общински институции, но и чрез законно съществуващите неправителствени организации на колекционерите.
16. Безспорна е постановката, че идентификацията на паметниците на културата трябва да се извършва от професионалисти, които да издават необходимия сертификат на предмета или недвижимия паметник. Но в проектозакона трябва да намери място позицията, че оценки при откупка трябва да се правят от комисии с равен брой членове, посочени от купувача и членове, посочени от продавача – лицензирани независими експерти оценители. Така ще се създаде предпоставка за реално ценово оценяване. В случай на приемане на проекта, гласуван на първо четене, предупреждаваме, че ще настъпи небивало “задръстване” поради огромния дефицит на експертен потенциал, пораждащ почти нулев капацитет в тази област.
17. По отношение управлението на изучаването, опазването и социализирането на културно-историческото ни наследство всички прерогативи са възложени на министъра на културата, който, наред с останалите културни дейности в държавата, се оказва прекомерно натоварен.
Смятаме, че на базата на съществуващите структури в Министерството на културата трябва да бъде изградена Национална агенция за културно-историческо наследство. Към тази агенция трябва да е и предвижданият Инспекторат.
Предлагаме на законодателя този въпрос да бъде сериозно обмислен и защо да не бъде създадена т. н. Културна полиция. Смятаме, че за нея в страната ни има достатъчно кадрови потенциал.
18. Функциите по издирване, изучаване, опазване и социализиране на културно-историческото ни наследство трябва да бъдат равнопоставено делегирани на държавните, общинските, смесените и частните институти, музеи и организации.
Държавата трябва да запази само своите контролиращи и регулиращи фунции.
19. Не са ясни последиците, които ще настъпят, при евентуално приемане на този законо-
проект, върху собствеността на Българската православна църква и другите официално регистрирани вероизповедания, която до голяма степен попада в дефиницията “национално богатство”.
Изправени сме пред възможността да имаме един наистина нов и модерен Закон за културно-историческото наследство. За тази цел смятаме, че така предложеният и гласуван на първо четене законопроект трябва да бъде подложен на сериозен експертен и правен анализ, съществено да бъде адаптиран към българската законодателна практика и съобразен с европейските норми и практики в тази област.
Предлагаме да бъде формирана нова експертна група от широк кръг специалисти – научни и музейни работници, юристи, експерти от Министерството на културата, МВР, Главна прокуратура, ВСС, представители на НПО/СГО, които да направят анализ и предложат конкретни промени в законопроекта.
В никакъв случай този закон не трябва да бъде превръщан в знаме на партийни и псевдопатриотарски изяви и отчети. Не бива, също така, да се смята че в този си вид ще послужи комуто и да е да убеди ЕС, че в Република България се води ефективна борба с организираната престъпност в тази сфера.
Бихме желали да изразим категоричното си мнение, че все още не е намерен подходящ термин, който да замени “Културно-историческо наследство”. Използваният термин във Вашия законопроект не отразява напълно и точно специфичната тематика и лесно може да бъде оспорен.
Накрая Ви предаваме обобщеното мнение на нашите членове и сътрудници – новият закон за културно-историческото наследство не бива да бъде инструмент за репресия на българските граждани и за потискане на конституционните им права. Той следва да стимулира запазването на нашето наследство и да санкционира само онези, които нарушават законите и вредят на обществените интереси.
Сдружение “Кръг Будител”
Comments6
1980 година. Последен, осми семестър. Нашият випуск е на финала на следването си. Предстои ни пробна практика и държавна практика.
С няколко колеги от групата сме при таблото пред Учебен отдел, на което е изнесена седмичната програмата. Шумно я коментираме и не обръщаме внимание на стоящи наблизо непознати лица.
От таблото четем на глас: IV група, музикален профил, практика, Димитър Кр. Димитров. - А? Този пък кой е? (Последен курс сме, познаваме всичките преподаватели и асистенти и изведнъж... непознато име. Пък и "вятърът" не е донесъл нищо за него от СУ. Той, "вятърът", до този момент все ни е носил предварително по нещо за всяко ново име, появило се в програмата).
Тогава облегналият се на прозореца срещу таблото мъж се приближи и само каза:
- Аз съм Димитър Кр. Димитров. И подаде ръка на всяка от нас.
Представяйки се, попитах:
- Вие от СУ ли идвате?
- Не - отговори той. Ще ви чакам ( в посочения на таблото ден) в ОДЗ ( не помня номера) в Бараково (квартал на Благоевград) в 8.00 часа. Предайте и на колегите си. Усмихна се и... си тръгна.
А сега де? Не идва от СУ, а от къде? Отгоре на всичко мъж ще ни води практиката, че и ще бъде ръководител и наблюдаващ на държавната ни практика! А! И още първия ден от пробната практика - среща в ОДЗ-то и то в 8 часа. О-оо, трябва да го проучим! И започна едно питане.... Някой от колегите беше стигнал до много важната информация , че е завършил СУ, специалност Предучилищна педагогика и че дипломната му работа е била "а бе нещо свързано с играта". " Ау-у, с играта!"- започнахме да се вайкаме ние.
В ОДЗ-то от 8.15 до почти 11 часа влизахме по групите и наблюдавахме режимни моменти. Работеха учителките.
- От следващия път, колеги, започва вашата практика - рече Димитров. Утринна гимнастика в I гр., занятие във II гр., СРИ в III гр. и музикално занятие в IV гр. Разпределете се сами, 4-те момичета да си вземат задачите и от утре (до предхождащия практиката ден), могат да идват при мен на консултация от ... до... часа в стая... Довиждане.
Господиии, що за късмет точно на нашата група! Че и СРИ! Та ние ще работим като музикални ръководители!
Някак си се договорихме за занятията и утринната гимнастика. Със СРИ никой не смее да се нагърби. То, играта, си е сложно нещо! По настояване на колегите ( бях завършила Полувисш институт преди това) ще ги провеждам аз. Повярвайте, ако имах време да пътувам до София, сигурно щях да изровя библиотеката на СУ, за да прочета и дипломната му работа.
Тайно се надявахме, че така, както не конферирахме наблюдаваното през първия ден ( "защото сигурно бърза да пътува за някъде"), няма да конферираме и този първи ден от нашата работа с децата. Конферирахме. 2 часа. Слушаше ни. И задаваше въпроси.
Дойде ред и на СРИ. Много, много въпроси. И след обосновката ми, и след мненията на колегите.
Накрая каза: - Колежке, много от времето за игра на децата загубихте, за да ги учите как да играят.
Урок в едно изречение, но за цял професионален живот. Помня го! И днес, Учителю, много дискретно присъствам в играта на децата и се намесвам, само ако възникнат конфликти.
Поклон, Учителю, за всичките уроци, които съм научила от теб:
- Не робувай на авторитети!
- Чети и мисли!
- Действай и аргументирано защитавай работата си! Много знаят как трябва, но никой не знае по-добре от теб как точно трябва с децата, с които ти работиш.
Искам да благодаря:
На колегите му от СУ, ЮЗУ, ВТУ, за респекта към приноса на доц. д-р Димитър Кр. Димитров за предучилищното възпитание в България и неговата личност.
На Галя Трифонова, че качи презентацията тук веднага след мига, в който е разбрала че я има.
На Шели, че с идеята за "паметник от думи и спомени" ми даде възможност да напиша тук това, което пожелах в мига, в който изгледах презентацията.
На скъп за мен колега и приятел, доц. Веска Вардарева, за онова, което е направила, за да държим в ръцете си издадена последната монография на доц. д-р Димитър. Кр. Димитров.
На издателство "Изкуства", че е повярвало в мисията на такъв ерудит в областта на предучилищното детство като доц. д-р Димитър. Кр. Димитров и прави така, че идеите му да претворяваме не само ние, неговите студенти.
БЛАГОДАРЯ ВИ!