Днес реших да приключа този пътепис, от една страна, за да не оставям работата си недовършена, а от друга, защото в четвъртък започвам новото пътешествие към лятната емиграция. Заминавам, хора. Известно време ще присъствам тук тихо и от юг...
Пътеписът не е весел, защото и усещането за предстоящо ми ново пътуване не ме радва особено. Всяка година е като за последно и все пак, никога не е за последно...
Парче локум за всеки турист
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността известна като Метеора.
Така открихме Калампака - селището, което се намира в подножието на Метеора.
Точно на пътя, който води към скалите на Метеора има едно магазинче за сувенири, където всеки гост бива посрещнат още на входа с парченце истински гръцки локум. Няма защо да коментирам представата ми за гостоприемство, но това някак много ми харесва като търговска стратегия. Един обикновен магазин за сувенири, в който се изработват икони посреща клиентите си като гости. Приятно изживяване точно на пътя към манастирите.
От гостоприемното магазинче си купихме по един малък пътеводител и поехме към манастирите.
За онези, които са ходили по този край на Гърция, знаят, че Метеора е изключително природно явление, което представлява откъснати, огромни каменни блокове, върху които са накацали кокетни средновековни манастири.
Метеора преведено от гръцки означава следвремие. Защото онези вълшебни скали са родени преди времето на хората и сигурно ще останат и след времето на хората. Метеора – това е мястото на безвремието.
Първия манастир, които посетихме беше „Св. Стефан” и той представлява най-големият женски манастир на Метеора, но не и най-големият по принцип.
Изкатерихме с колата върха, щракнахме няколко снимки и след поредния завой видяхме първата цел – манастира „св. Стефан”.
Едно малко мостче свързва скалата върху, която е манастира с планината, а зад манастирската стена, която по външен вид го представяше като приказен средновековен замък се гуши и средновековната църква.
Малката ни групичка от четири души тръгна към мостчето и по някаква причина погледът ми се върна назад и там, точно срещу стената, в наклона към пропастта видях, че монахините са си направили малка кокетна градинка с формата на сърце. Вълшебството от сблъсъка със средновековието продължи като приказка, която с всяка стъпка оживява точно пред очите ми.
Трудно ми е да опиша изключително подреденото място, на което ежедневно се изсипват огромни групи туристи, но всички се отнасят някак благоговейно и с уважение към миналото на това място и се стараят да не нарушават спокойствието им.
Вторият манастир, който посетихме беше и най-големият мъжки манастир на Метеора, до който се стига малко трудно, защото първо се върви надолу към дъното на пропастта, а после все нагоре. Не си направих труда да броя стъпалата, защото гледката към съседните скали е достатъчно красива, за да ме занимава през пътя на изкачването, но първото ми впечатление от гледката надолу и нагоре беше, че това приключение не е за мен и все пак, всеки път, когато имам възможност да го изживея се спускам по безбройните стъпала на стълбите и ги извървявам. Там на върха на скалата може да се види една прекрасна църква, с много красива градина, няколко музея и разбира се мноооого хора. Винаги, когато отивам в този манастир, известен на всички туристи като Големият Метеор, а наименуван „Св. Преображение Господне”, ме впечатлява градината му. Изключително кокетна и на върха на скала – просто красота. Освен това точно там – в неговата градина има малка чешма, в която винаги хвърлям една монета с мисълта пак да се върна. Каквото и да напиша от тук на татък няма да е достатъчно, за да опиша усещането от сблъсъка между масовия турист, жаден за красота, въоръжен с ненаситен фотоапарат и милостивият мир на средновековния храм. До това усешане може да се стигне само на Метеора.
Големият Метеор и градината му.
Comments20
Впечатли ме особено градината. Така сгушена е сякаш летяща в облаците...
Защо ме карате да се правя на умна като си знаете, че не съм.
Метеора е уникалено геоложко явление. Това е ясно. Не знам кога точно хората са започнали да обитават скалите, но с появата на отшелничеството там се появяват първите манастири на отчелници и някои са запазени и до днес. Като си купя добър фотоапарат ще ги снимам. Намират се в малки пещерни образования, някои естествени, други издълбани в скалите и се виждат дори и до днес. Има един който се вижда добре с бинокъл. На входа му има красива частичнозапазена иконопис. Манастирите, които днес могат да бъдат видяни са строени главно през12 - 14в.
И не знам дали там човек се приближава до Бога повече отколкото на друго място, но на мен обикновено ми се подкосяват краката на тези скали. Величието им може да се усети от всяка гледна точка - независимо дали човек се намира в подножието или на върха им
А, и да ви покажа любимият ми фонтан в Калампака...пропуснах го в поста, а не ми се иска да редактирам сега. Там има няколко фонтана, но аз винаги се снимам при този. Над него има градина, в която има маси на един от най-добрите ресторанти за етнокухня.
Magyar, ако отидеш на Метеора през лятото, драсни едно съобщение тук и може да се видим там.
И аз съм чувала да наричат местността Метеори в Бълария. Това е защото скалите са много. Но местността се казва Метеора.
Мета на гръцки означава след, а ора означава време, така че Метеора е правилното название.
аз лично се чуствах изключително некомфортно на тези скали. Беше ми лошо през цялото време, все едно някой ме е изцедил. Много ми беше интересно, но не и приятно.
Докато в Белоградчик беше точно обратното - както ми беше скапано и всичко ми светна. Изобщо не исках да си тръгвам, наистина опияняващо усещане. Много странна разлика, не знам дали се дължи на цветовете - черно срещу толкова красиво червено или на душевното ми състояние в момента, но Метеора определено ми подейства зле. Чудна работа.
Снимките, диди, са страхотни! Дори и без хубав фотоапарат.
ДидиФа, една снимка на чардака с мрежата и от мен. Снимката е от месец май, 2008 година. На мен ми беше интересно как всичко това е построено. Представях си го, как са мъкнели всичко на ръка, с въжета, които са сменяли само, ако се скъсат, :)) Това беше някакъв местен черен хумор. Иначе защо точно в този пущиняк съм наясно. Или поне имам стройна теория, :)
А в пещерата Утробата беше още по-странно. Там вътре се чувствах еуфорично, малко над седмото небе. Обаче после бях много напрегната, и поне две седмици не можех да помисля за пещерата или да гледам снимки, без да започнат да ми пищят ушите. Между другото, там компасът се отклонява доста. Нормалният компас, със стрелка. А дигиталният се побърка, горкият, не можеше да прецени къде е юг и къде - север.
Явно има някакви много силни енергии по такъв род места, и те ни влияят по най-различен начин, като се съчетаят с нашите енергии и с нашата чувствителност. Ако я имаме.
На мъжа ми нищо му нямаше - разгледа си всичко това като най-обикновени места. Той е непробиваем.
П.П.Аз пък обичам високи скали, катеря се и се кефя да съм горе. Откачалки пълно.
daleto, не е страшно, просто тук е подбрана така музиката, че съчетана със снимките създава такова впечатление.
pestizid, Благодаря за хубавата снимка! Показва много добре древното средство за изкачване до манастира.
Shogun, наистина има места, които действат по особен начин. Аз винаги съм искала да отида на Акропола и когато отидох в Атина поне 1 час го гледах от прозореца на влака, но когато майка ми поиска да отидем и' казах, че няма да ми хареса. Просто по някакъв начин реших, че не му е времето да отивам там.
А за Утробата и аз съм чувала, че тя е такъв природен феномен, който влияе на компаса. по-интересно ми е че древните хора са разбирали, че там се случва нещо необикновено и са я превърнали в светилище на богинята Майка.
Ela Georgieva и аз не съм учила за Метеора в училище и чух за това място доста късно, бях около 22 години, когато видях снимка за първи път. Един архитект ми го показа, като пример за средновековно архитектурно постижение.
Когато отидох за първи път в Гърция разбрах, че за разлика от Атон, Метеора е достъпна и за жени, затова отидох и ходя винаги, когато имам възможност.
Така е, но съвременния турист най-често претичва от скала на скала и от манастир на манастир.