Знаех си аз, че разговорът между трите ви е текъл на воля. През август нещо промени ли се?

НЕЕЕЕЕ! Още не съм стигнала до август с редакциите, но наближавам..., септември се карах с някой хора и затова съм писала малко, октомври бях в черна дупка и затова не съм писала достатъчно, но сегааааа... :))) съм нещо на кеф, така да се каже :))))

Който търси, намира, казват старите хора. Та и ти търсиш нещо, и колкото и да не е ясно какво, щом го търсиш, със сигурност ще го намериш. Просто, като го видиш, ще го познаеш, това нещо. Понеже вътрешното ти аз вече знае какво е. Остава и ти да разбереш.

:)

Shogun, това се опитвам да си внуша. Но като ме подгони скуката, само глупости измислям...:)))

 Към душата на Диди:
 - Душа, моля те, прояви разбиране към Личността Диди!

 По въпроса за работата:

 -Душа, милиони личности се справят по- добре в чужбина от колкото в родната си страна! И техните души копнеят Личността да има финансовата сигурност и възможности за реализация и в собствената страна, но УВИ- Прояви разбиране. Държавата е от 20г. в криза. Малцина "личности" присвоиха (откраднаха  милиони) , но в резултат окрадените се извисиха духовно.....

 За Любовта:

 За любовта Личността не носи никаква вина и отговорност. Когато Душата я срещне ще я познае, а срещата със сродната Душа явно ти предстои- което е щастлива новина. Тази среща ВИНАГИ се случва! Важното е Личността да не се е забързала и улисала и да не чува повика на Душата!
 

 Е, духовната практика е приоритет на Душата. Личността може и да позабави хода, но ще е за кратко. Не може да спре търсенето. За жалост материалното оцеляване е основен приоритет на Личността и Душата проявява разбиране към нея- все пак са си двечки и трябва да се подкрепат!

 За физическите упражнения и развлечения не намирам противоречие между двете- Душа и Личност!

 

Днес едно франсе рече "и моля внимателно да употребяваме понятието криза. нещо което трае 20 години не може да е криза" (имаше си предвид тяхна си политика за борба с кризата, която се наблюдава в последните 4 правителства). Но по принцип е доста прав, според мен. Това нашето не е криза, а състояние. Викаме му криза само, за да си намерим оправдание, че не успяваме да го променим.

 Тя цяла Западна Европа ни сочи с пръст и ни повтаря, че сами сме си виновни, но аз честно моята персонална вина за ситуацията не я виждам. Не виждам и вината на родителите и прародителите си..... Спазваме законите, плащаме си, предприемаме всякакви инициативи, гласуваме- друг е въпроът, че никога не печелят онези, за които сме си дали гласа, аз на 2 пъти влагам средства в начинания в България- и двата пъти Държавата ми прецаква инициативите ........,подкрепяме каузи, които смятаме за правилни, не смущаваме околните, нищо не сме откраднали, никого не сме излъгали, всички сме с образование, не плюем по улиците............и въпреки това не успяваме да уредим Държавата и да се преборим с корупцията и Мафията.....А може би Западна Европа ще ни подхвърли между другото, как точно да се справим? Или как те са се справили 30-те, 40-те или знам ли аз кои техни кризисни години???

Западна Европа през 30-те е излязла от кризата след Първата световна война, а в 40-те години е навлизала във Втората световна война. Та искам да кажа, че Европата явно си решава проблемите с войни, но пък това решение за мен не алтернатива, обаче има състояния, от които се излиза само с шок, но пък ние минахме и през шоков период на "прехода" и явно от тогава нацията е в кома, а от това състояние не знам как се излиза. Затова ще се сгъна на един лотос и ще река: ООООММММММММММ. То като не го докарвам на спокоен живот е време да го ударя на медитация и нирвана. Както се казва като на тялото не му е конфортно, дай поне на душата да и' е хубаво...

 И аз не се сещам за други начини за справяне с мафията......:))) Война или медитация........или пък диктатура??? Хайде да медитираме!!!!

Коприва, а какво стана с 2та ти поста? Нещо не ги виждам...

 Сетих се, че не им е мястото тук:))) Не бях обръщала до сега внимание, дали всичко, което публикувам се вижда и с Mozzila и с  Explorer. Това, че на Главна не се вижда последният ми постинг, а всички други са си там (преди и след моя постинг) ми се стори странно :))) и попитах.... Вместо отговор получих минус и се сетих-  написанато не е желано и не подлежи на коментар........Явно, не е било важно за останалите, Дени! Само аз и ти си говорихме и се разбрахме, а Мария внесе яснота и за случайно прочелите......Все пак се съобразявам, от както няколкократно беше споменато, че собствениците на сайта носят по- голяма отговорност и от авторите!

И аз не разбирам....... Вярно, че съм блондинка, но от 2000 година ползвам любителски интернет:) Не намирам отговор, как Главна с различен доставчик е различна??

P.S.И на кой принцип Explorer ми скрива показан постинг от  Mozzila?

Едва ли има принцип - може би ИЕ-то показва по-стара версия на сайта. Или системата подава различна информация на ИЕ, което се прави обикновено, за да се оправи дизайна, не би трябвало да се отрази на съдържанието. Но знам ли...

Ааа, Диди, само това - не!! Никакво омъжване по течението. Не, не тъ давам - ти си специална и специалният мъж те чака някъде.

Кх,кх...почваме ли?

Хубава анкета. Ще я изпробвам и ако оцелея след нея няма начин да не споделя какви точно щети съм нанесла и на двете страни.:))))

Вервай ми, тотални. Обаче иначе няма начин да разбереш, че от принца мъж не става.

Вярвай ми отдавна разбрах, затова не се омъжих. Има един момент, в които всички принцове взеха да се превръщат в жаби, сигурно има такъв момент и за принцесите, но сега се опитвам да проявя Тъпение и Разбиране, но просто хумора за чувство няма удържане... Някои път като ми изпуши достатъчно хумор навън може да ви разкажа моята приказка за принцовете/просяци/жаби, де и други такива животни, които не подлежат на дресировка.

не го отлагай много тоз момент, моля...Смехът е здравословен, а аз съм се затъжила да се посмея в приятелска компания, дето никой няма да ми гледа липсващите зъби или как точно ми се тресе шкембето. Така че, бъди ми приятел, давай сагата.

Мъжът който ми трябва на мен...Не че ми е притрябвал някакъв мъж, но ако трябва сега да си избирам мъж:

1. Няма да живеем с майка му! Категорично и каквото и да ни коства това.

2. Ще чува какво му говоря, и ще се съобразява, а няма да ми казва "После", "утре", "друг път" и т.н.

3. Екстремност и категоричност остават, чувство за хумор може и да не е чак като на настоящия ми мъж, който може да намери смешното във всичко.

4. Красив и не- дебел. С хубава коса и зъби. Достатъчно богат, за да е щедър и не алчен. Достатъчно самоуверен и романтичен, за да е добър в "онова" отношение

5. Да ме обича поне колкото настощият..

Какво излиза - ми не бих си взела нова беля на главата :) Докато го науча да е такъв - ще стана на 80 най- малко. А тогава вече ще ми е все едно...

На теб ти се струва майтап, но по едно време бях почнала да пиша за някоя и друга изцепка, но после реших, че това е по-подходящо за онзи сайт " Нашето детство", после почнах да пиша за интуицията и написах около 34 неща, а от пролетта насам ви отегчавам яко с тях, но тези дни като няма какво да правя може и да адптирам някои неща, стига да ги изровя, пък ако не ще го ударя на спомени.

 Само, че немога да не кажа, че непрекъснато ме измъчва факта, че много хора не се мяркат изобщо насам и като видя, че на заглавната няма нито един пост по 2-3 дни ми става болно и някак ми е неудобно да публикувам всеки ден, защото през пост виждам само себе си, но пък ако никой не напише нещо е още по-гадно.

А сега се досетих, че мога да напиша за последния неизмислен герой от живота ми. Той като че е най-големия смешник от целия ми живот. За него сага ще е малко, но ще гледам да е само един пост, най-много два.

Sluchaina, ти винаги и най-бързо схващаш моите душевни терзания/търсения.

Той просто ще чете мислите ми. Това няма да е единствената причина, поради която няма да го лъжа. Той ще ме балансира и вдъхновява. Той съществува. Случайна, това за зъбите и косата е много важно подсъзнателно усещане, напълно го подкрепям. Мога и да го докажа, :)
ДидиФа, празници са. Юзерите или са по екскурзии, или нямат нет, :(
Ми да зема да напиша някоя простотия тогава, :)))))

Диди, не спирай, публикувай - бглог само е позаспал. Нищо, екипът за спешна помощ е на линия - колко му е да ме спретнем един як дропс-скандал, и без това модератора явно е забягнал на място без интернет. Сладкият момент на отмъщението...

Диди, на мен лично са ми много забавни твоите търсения свързани с интуицията. Пестицид, знам я тая теория, има основание :) Това с четенето на мисли - едва ли. Ако прочете нещо, което не трябва, после обяснения - то става сложно.

Шели, ако си го научиш своевременно - после е лесно. Само с родителката май никога няма да изляза на глава...

Ама дайте да спретнем някой скандал, наистина, или измислете вие нещо. То май само аз и Диди пишем напоследък

Уф, не ме обичате вие мене. Ама и бглог...ако аз съм на мястото на мъжете, сега нямаше да спя и да стоя с крака на масата, загризал цигарата, а щях да обява покана за среща в някое караоке за най-хубавата част от блога - неговите жени с най-разглезената - малкото мъже, които се престрашават да кацнат тук. Ама, то така е, като няма кой да ги научи.. Дами - скачайте във високите токчета и оправяйте маникюра, аз отивам на бар - тия, наш`те тука, не стават. Отивам на лов за принцове.

Я сподели в кой бар отиваш, може да дойда да ти правя компания ;)

Тая вечер има мач :)

Да ви кажа ли къде са принцовете?

Моля ти се, бързо казвай, че съм на вратата! За тия с мачовете - а си ги гледат - ние ще гледаме други работи.

Шели, тия наште точно си стават. Или са по екскурзии, или някъде, където няма нет. Друго ми е питането: ние що сме тук? :))) Аз се измъквам с творческо писане, ...

А аз се измъквам с НЕтворческо писане и досаждане безкрай, защото МОДeРАТОРА го нямааааааааааа.:))))

И понеже е празник гледах "БЕБЕТО-беглец", смях се от сърце и се чудих, защо вече не правят какива комедии?

А иначе по-нежната част от света нека си гледа мачовете, ние ще следваме поговорката:

"Когато котките ги няма мишките - танцуват"

Именно. Добро утро, мои красиви, умни и цветни виртуални приятелки, беше прекрасно. Следващият път обещавам да не излитам на екс, а да отидем на бал заедно.

Етикети "аз", "мен", "себе си"... : )

Доста навътре приемаш нещата, т.е. интровертни помисли са те полазили. Някак взаимоизключващо си се ми изглежда заглавието... хем живеейки (което приемам за синоним на действието/активността/жаждата за креативност), хем носейки се по течението. Може спокойно да се каже, че живеейки за момента се изкачват Алпите и покоряват житейски върхове. Да живееш,, значи да попиваш с всичките си сетива околният свят приемайки целият нюанс от дъгата емоции. Да не се наслаждаваш на мига, да се страхуваш, да се ограничаваш е тъкмо форма на смъртта която ни ограничава в едно измерение.

Харесвм си една метафора. Живота е водовъртеж в който всички се носим към сигурна гибел. Онези които не се и замислят колко преходен е живота им и очакват нещо само да достигне до тях, вместо да доплуват до него са просто мъртъвци, едни трупи/трупове/пънове/дървета, без капка живот и емоция. Онези които поемат свой собствен път дело на свободната им воля и копнежи биват блъскани тъкмо от споменатите дървета. Аз съм срещал много дървета през живота си. Някой от тях опитваха и да ме завлекат, да ми пакажат пътя на течението в който да се мисли е излишно, защото посоката е предначертана от другиго. Мен не ме устройваше. Жалкото е, че тъкмо тея пънове са безчвствени за молбите или съпротивата ти, защото единственият който може да усети нещо си ти - живият.

Не ми върви мисълта никак... засегна ме някой на лични...

На мен можеш всичко да си кажеш. :)

Тези дни и аз се бях засегнала на някой много лично и поизтрих някои от постовете си и дори мислех да напиша пост за това, но музата ми отиде с мен да бере царевица из бабините ниви. Както и да е.

Този пост е от една поредица свързана с книга за развитие на интуицията. Постовете са упражнения за автоматично писане. Темата е от книгата, но изискването е да пиша каквото ми хрумне без да го препрочитам и без да го редакирам, а темата е само магнит, който да привлече вниманието ми, но понеже аз по натура иронизирам всичко наистина пиша каквото ми хрумне, но има една уловка, пиша през моментите на почивка и единственото, което казвам е че искам да си почина. А иначе имаш право, че постовете са интровертни. Така е. Трябва да са интрувертни. Те са вглеждане в себе си. А иначе грешките си ги знам, както и не съм страхлива или ревлива, аз съм СКОРПИОН все пак, не мога да не обичам себе си и да не уважавам смъртта като преходно състояние на духа - от нея не ме е страх.

Между другото си направил много успешно упражнение по автоматично писане.

П.П. Първият етикет е СКУКА :))))

Представям си един делфин. (Аз много обичам птици и делфини). Този делфин е най-умното същество след нас. Каквото и да означава това определение "да си умен".

Ето затова съм го обърнала на естественост и смирение...:)))

А иначе блогът на делфина си го бива, точно си е истински дневник. Ще се поуча от него и може да хапна малко рибка.:)

и плувай само в свои води...

Ми само в свои плувам, ако не вярваш погледни в онази опция ВРЪЗКИ, още не съм закачила фейсбука, но ако искаш да го модернизираш може и да ти дам координати.

П.П. но като си топваш краченцата в мои води проверявай дали не съм в превълъщение на нещо по първично и не много умно като на акула, примерно, щото в такъв момент може да останеш с по-малко от 4 лапи. Това  не е заплаха, просто приятелски съвет.:)

Там не стъпвам. В тея води има вредни бацили, а и плуването ми е бавно ):

И аз така си казвах обаче се оказа, че мога да се приспособявам бързо...

А моята отключена асоциация е сърфист. ДидиФа сърфира по вълните на живота, :)) Не си сама! :) От един месец съм го ударила на купони и кафенета и да знаеш, и на мен много ми харесва, :))
Май наистина е натрупана умора.

Чудеса - аз пък имам асоциация за чайка - носи се по вятъра, носи се и по вълните... :)) Никак не е лошо, стига да не е за дълго. И не мисля, че е жертване на целите - просто целите са се променили. И май още не са се избистрили. Когато се избистрят, ще излязат на повърхността и чайката ще си ги хване...

vorfax, какво е това отношение към моите три същности? :))), Моля, моля, без бацили, аз може да съм си цялата вредна, но чак и бацили, хайде сега?:))))

Момичета и чайка да съм, и сърфист да съм, всичко което не ме затормозява ме кефи, а тези две седмици съм го ударила на почивка и щастие, така че единствената грижа ми е в приятното прекарване. Пожелавам ви го.

А може и наистина да не съм си избистрила погледа към определена цел, защото като се случи да я видя непремено ще я постигна, за сега обаче нямам нищо против малко да се спусна по течението и да се нося без усилия на волята.

И аз искам. Много е приятно. Станала съм тотално безотговорна и живея само, за да се чувствам жива. Пък, каквото дойде.

То понякога човек трябва да се спусне по течението иначе как ще разбере, че в живота има и благинки. Бе, не може само под строй и право към целта...:)))

 

Да ви кажа, много ви завиждам. Трябва и аз да го направя това упражнение, но все има нещо, което не позволява :(

Започва се така: излягаш се удобно, затваряш очи, започваш да си представяш най-хубавите неща на света, ако не можеш, опитай изобщо да не мислиш или поне да спреш потока на мисълта за съвсем малко време. Дай си 5 минути, после 10, после колкото имаш нужда, но най важното е когато отовриш очи, за да завоюваш света, кухнята или поне тигана за най-бързо, непремено си кажи: "Аз съм най-силната на света и мога да се справя с това, каквото и да е", после дерзай, но не го превръщай в център на вселената. Повярвай ми домашните любимци не умират, ако няма сготвено една вечер и ти няма да изпуснеш властта над тях, ако пропуснеш да почетеш печката поне една вечер, но усещането, че и ти си ЧОВЕК е на друго ниво. На мен в такива моманти ми става щастливо, защото всички усещат, че и аз съм човек и нЕкак си не могат без мен/манджата. :)))

П.П. Не се подигравам, наистина не готвя всяка вечер, за да им липсва вниманието ми и да проявяват внимание към мен, т.е. да ми сготвят и дори да ми поднесат, защото и аз съм ЧОВЕК. И като кажа, че съм щастлива, когато правя нещастен живота на нЕкои хора - вЕрвайте ми. Мнооооооого помага за моето щастие и най-вече да се нося по течението , безгрижно и дори да си сврукам веселко.

ще е скучно

 Диди, ти си ветеран в бурите! Не вярвам лек повей да те уплаши, но за всеки случай, купи си много устойчив и пъстър чадър и хайде с мен на плажа, да видим какво знаеш (от дебелите книги) за философията на морските обитатели.........

Изтрих мой "спам" към темата!

ААААААА, не се притеснявай за някакво си т и прочие, аз няма да си направя труда да си копна коментар и да му проверявам или поправям грешките, пък и сега си говорим, при говорене е възможно да си спестяваме букви, а при мен си е официално разрешено, ако не вярваш провери моите правила за писане в моя пост.

А философията на морските обитатели е много проста, колкото повече, толкова по-добре, тук следва да кажа: "Да ВИ е сладко!"

Сгответе си ги по свой вкус!!!!

Чудя се, има ли нещо, което искам да знам? Единствените въпроси, които наистина ме интересуват започват със "Защо", а не с "Кой", "Какво" или "Колко"...Въпросите със "Защо" обикновенно нямат отговор - значи пак ми е кофти системата... Може ли малко миди с повече лимон за избистряне на размислите?

Я да видя какво ще ми покаже менюто на Гуглата по отношение на мидите с лимон:

А за отговорите на въпросите, които започват със защо не мога да ти помогна, освен, ако измислиш някой с понижена трудност, тогава може да се посъветвам с Гуглата и да споделя с теб отговора, обаче каквото и да стане никога не забравяй, че винаги трябва да внимаваш какво си пожелаваш, защото може и да го получиш:)))

Надявам се, че звуча достатъчно несериозно или поне това целя, защото днес е празник и ми е още по-трудно да съм сериозна...

Ех, всеки отговор си заслужава въпроса :)) Мда, ето и от мене едни миди с лайм и кокос - много са ми любими :)

 

Как ще ги изкарам днешните пости, като гледам това изкушение. Направо причинява музика в стомаха ми, която заплашва да стане военно положение. 

Може поне да се опиташ да знаеш всичко, но не незабавно...

Мразя морски деликатеси!!!! Като ги гледам и революцията за която говори Диди ми напомня за себе си...Аз само като ги гледам, а Диди поради липсата им...Тпфу!!!

 

Хихихихихи! Какви шегички си прави с нашето храносмилане природата....

"....дейност, която не изисква бързи, смели и сръчни движения " ,сещам се за една такава дейност.И е приятна.

Ето това е творческо подсъзнание....:)))))

 

Ето една дейност, която ти препоръчвам, от нея не се потиш:

Диди, е това, което показва Шогун имах предвид.Медитация.Ти кво ли си  помислила.Ей ,друг пат за такива работи да не мислиш ,че!

Привличат ме....бавните дейности, които не изискват напрежение...Ако е за напрягане, някой друг да го направи вместо мен....а аз да си медитирам....релаксирам, почивам, отмарям, зареждам /батериите/, съзерцавам, да гледам в една точка като исихаст, да.....

Ех, мечти, мечти...По-добре да вървя да гладя дрехите на детето, че на фото трябва да го водя /снимка за първата ни лична карта/...дали да не накарам тате и да свърши тази работа вместо мен??? По-добре не....Оправя си/ни колата пред блока...да не го вкарвам в нервни разтройства...

Стимулираш финансово слънчогледовата и книжна икономика, а ако съдим по измисленото дистанционно, ще разчитаме на теб за още някой голям скок в технологиите ( :

Шогун, а пък аз бях останала с впечатление, че почти всичко в йогата е свързано с връзване на възел на различни части от тялото...Има ли вариант да се практикува само тази поза? Защото ако има, аз ще се присъединя категорично.

Привличат ме дейности като : Продължително гледане през прозореца; Продължително гледане в една точка без особена цел; рисуване на пирамида в продължение най- малко на час и половина; измисляне на причина, поради която е жизненоважно да упражнявам тези (и други подобни на тях) дейности. Мда, помечтахме си малко за днес - сега отивам да поработя малко :).

GEN, аз съм твърдо само за лежане по гръб, така се раждат всичките ми писания - на това му викам творчески процес...Добре, че измислиха лап топа - ето това е откритието на века.

П.П. И аз уважавам онази част от йогата, в която се случват такива неща като излежаване, съзерцаване и т.н.

Мечтииии, мечтииииииии...

Ти си родена йога. Тия дейности със сигурност вече са те извисили духовно. Похвално е, че си се насочила към най-трудното.

Усмивката е най-голямото мускулно напрежение, което си позволявам:))))

Аз пък като имам една работа първата ми мисъл е кой може да я свърши вместо мен.

Някой път няма доброволци, та си мисля какво ще стане, ако не я свърша?

Е, ако и тогава няма начин, хващам се да я свърша. Макар че и аз по съветите на другаря Макиавели гледам да си оставя за мен най доброто парче от баницата. Така де, ако не ми е пълна кацата как ще дам вода на другите?

И аз се радвам, ако има на кой да прехвърля част от работата, но обикновено няма на кой. Затова, когато работя, просто работя, а когато почивам се наслаждавам на мързела като състояние на тялото.

Д, хапвай си каквото ти се яде и не се тевожи :)))))))))) Ако някой ще основава общност но обичащите сладко - аз съм сред първите, които ще се регистрират :)))

А лекарите и диетолозите няма какво да ги слушаш. Те винаги обявяват за вредно точно това, което най- много обичаш :)

Момичета, хайде да се почерпим!

АААААААА, аз най обичам шоколад, а той е мнооооооого "полезен". А иначе на външността ми личи, че не правя диети.

Темата е взета от една книга и понеже тези дни ме питаха дали продължавам да пиша постове във връзка с нея, това ми е отговора или поне една част от отговора, други части ще излязат тези дни. А някои още не съм ги написала.

Обикновено интуицията не лъже, но щом организма ти има нужда от сладко, не го лишавай. Това показва повишено ниво на стрес и нужда от повече "хормони на щастието". Има изкуствени подсладители - аз лично ползвам такива. Макароните и спагетите всъщност са много полезни, защото се правят от специализирани сортове пшеница. Изобщо, ако има баланс, всичко е ок. Мразя да се лишавам от неща и слушам организма си. В период, в който бях подложена на безумно нервно напрежение и твърдо не понасях лишения от каквото и да било естество, на практика отслабнах с 18 кг. При положение, че закусвах с милинки и обядвах обикновено макарони с масло и сирене, или въобще някаква паста. Вярно е, че вечерях кафе без захар, но това е само защото не ми се искаше нищо друго. Важното е да се чувстваш добре, затова изяж нещо вкусно без угризения.

Ето ти още един аргумент в полза на шоколада: той е антиоксидант! Т.е. забавя ти стареенето. Ти какво, нали не бързаш да остаряваш? Нападай тогава шоколада!

Легални наркотици:
Кафените, какаовите и други растителни култури в Южна Америка и Азия, са източници за алкалоиди-наркотици с възбуждащо действие - кофеин, теобромин, теофилин и други. Те се съдържат и в ободряващите напитки, приготвяни от плодовете или листата на тези растения, използването на които се е превърнало в национална традиция в много страни.
Наркотици се използват и в съвременната медицина за пълна или частична наркоза при операции, за притъпяване или премахване на болките при тежки заболявания, при лекуване на някои неврози, като безсъние и други.
Друг, считан също за невинен наркотик, е никотинът, съдържащ се заедно с още 11 алкалоида в тютюневите листа. За разлика от някои алкалоиди-наркотици, които, макар и отровни се използват в медицината, токсичният никотин няма никакви лечебни свойства. Широко разпространената никотиномания прави никотина най-използвания наркотик и най-масовата битова отрова в света. Освен никотин в тютюневия дим се съдържат повече от 380 вредни за човешкия организъм вещества, разделени в няколко групи: отрови, канцерогенни, дразнещи и радиоактивни.
Легално психоактивно вещество е пък алкохолът.

Не смея да публикувам тема тук, че все ги правя едни дълги... ):

Да, ама бирата повишава костната плътност и ни снабдява с витамин В, а червеното вино трепе холестерола. А наздраве! (каза тя, пиейки зелен чай)

Сигурно е в сила, че всяко лекарство (храна) в големи дози е отрова. Разковничето е в разнообразието, това спада и към зона 42, която едва покрай филма "Галактическият стопаджия" оня ден, разбрах за какво иде реч. Изпуснах началото, а с това и точното заглавие...

Иначе интересно явление е, че костенурките (иначе защитен вид в България) из Стара планина, масово се колят (предимно от хора с естествен тен) за да се  пие суровата им кръв. Укрепвала била имунитета и прочие. Жалкото е, че за разлика от примерно потентният стрит рог на носорозите, това ще се окаже истина, и вместо природосъобразен живот разчитаме да си оправим токсичното и занемарено тяло с илюзии от този род за панация...

За мен ако може най- черното квадратче :) Благодаря!

Знаеш какво да си поискаш. :))) Най-тъмно и най-истинско.

УжЪсс, вие сте неизлечимо пристрастени към живота ( :

Винаги съм смятал, че жена която не обича шоколад е болна. А и вътре се намира доста магнезии, нужен за доброто настроение. Убеждавам се, че всичко е въпрос на химични реакции и че всеки живее в собствена си матрица от познати усещания с които възприема околният свят.

   Аз пък предлагам да се наблегне на морските дарове....може и без водка или бяло вино. калмари, октопод, скариди - за мен няма по -вкусно нещо, а май са и доста полезни. Може да се разнообразява с риби - всякакви.....без тези гледани изкуствено - шаран, толстолоб, пъстърва, канален сом. Тъпчат ги с кви ли не гадости, че и антибиотици доста им дават....затова - само морско и сладководно, обаче ако сте си го уловили вие....И най-важното - изобщо да не слушаме докторите- те отдавна мислят само за пари....

Ето нещо, по което сме на едно мнение с Белефф :) За мен също няма по- вкусно нещо от калмари, октопод, раци и миди. И морски и океански риби. Но все пак - за десерт искам черен шоколад :)

И аз обичам морски дарове + Тарама /това е разбит хайвер/, когато е пресен хайверът е супер вкусен.

Много подходящо, Диди! Цял ден си мисля, че пропускам нещо важно в този живот. Ти ми даде отговора -не се вслушвам в интуицията си и там ми е грешката.Освен това съм пропуснала тържественото обещание-обещавала съм какво ли не,на кого ли не, но на себе си съм пропуснала да обещая:

"Аз, Kopriva, се задължавам да се доверявам и да обръщам внимание на фините прозрения, усещания и предчувствия, които ще имам от тук нататък, докато смърта ни раздели Мен, Аз и Себе си. Съгласявам се да участвам 100% в процеса на откриване на по-дълбокото значение във всичко, което забелязвам, и да търся мъдростта в хода на собствения ми живот.”

И аз я имам тази книга :) Но май стигнах до около средата и после ми писна да пиша.

Успех със споделения мазохизъм, дано в някакъв момент да стане взаимно удоволствие.

   Диди, не ме карай да мисля сериозно след полунощ...

   Аз ако не взема химикала и не си за-общувам по този начин с белия лист...не се получава. Пробвала съм - напиша едно и също нещо, по една и съща тема направо с клавиатурата, след това с химикал. Различно е в полза на химикала. Когато пиша с химикал предавам емоция, настроение, освобождавам нещо си, което ме разтоварва...Така че пиши...

   Същото е и при общуването ми с книгите. Спомням си едно от последните интервюта с Николай Хайтов. Тогава той каза: Няма нищо по-хубаво на този свят от това, да вземеш една хубава книга, да легнеш на дивана, да се завиеш с родопско одеало и да се пренесеш в един друг свят, сътворен от автора. Да, няма нищо по-хубаво от това. Така че чети. Да не забравиш родопското одеало. То е част от мизансцена на удоволствието от общуването с книгата.

И аз като Коприва ще кажа, че темата на поста ти много ми пасна...
А ето и пример  за "безкористен интерес":
когато питаш някого как е и наистина изслушаш това, което ти казва, а после се опиташ да му съчувстваш, без да му даваш акъл :)...

Чакам с нетърпение повече за този метод с писането!

Диди, не знам какво ви е накарало да вземете тая книга - сигурно е интуитивно :) Принципно ненавиждам книжки по популярна психология, но щом ви помага в процеса на себепознание - чудесно. Винаги е добре човек да е наясно с Мен, Аз и Себе си. Искрено ви желая успех. Гледайте да спазвате обещанията си :)

Sluchaina в библиотеката ми има няколко книги, които не мога да прочета, започвам и спирам, това е една от тях. Започвам я 2-3 пъти и винаги спирам след 20-30 страница, затова реших, пък да я прочета. Дала съм 11 лева за нея и да я гледам на лавицата с книгите  толкова години си е предизвикателство. Но на мен не ми е психологически интересна, защото отдавна не вървя по тези пътища, това, което ми е интересно е свързано с темите, които ми предлага за писане. Просто реших да поекспериментирам и да си позапълня времето преди лятното ми емигриране за работа в Гърция.

Kopriva аз най-много обичам работата в моята фирма, която съм си нарекла "И аз съм човек" и много обичам да правя малки жестове към моите три сътрудника - Аз, Мен и Себе си. звучи егоистично, но ако сама не погаля душичката си друг може и да не се досети.

denijane аз до сега не съм стигала до средата. Отказвам се по рано, но сега ще попиша, малко...

daleto аз винаги чета в легнало положение, без родопско одеало, но с дебел шарен китеник върху краката, от родопско. Освен това също обичам да пиша и драскам с химикал, но пиша ужасно грозно и после може да не почета написаното или пък като започна да го преписвам на клавиатурата, така безпощадно редактирам, че първоначалния текст се изгубва напълно,.

 

Не обещавам нищо на себе си нито на другите,Диди ф,но откакто съм си с отворени чакри на 100 % всичко е много по различно.Това ми се случи на два курса няма да ги споменавам и нивото което е по различно отколкото на другите по сетивна ориентираност.В този свят в който живеем има светила природни и недостижими за някои но за други с по-щедри дарования.Съветвам ви отворете си чакрите.

manka преди мноооооого години имах здравословен проблем, които разбрах, че не се лекува с 1-2 хапчета, говоря за лек шум на сърцето, които се проявява главно при стрес. За мен не беше лек, защото аз не понасям болка, особено ако не приключва след един аналгин, примерно.

Вие може да го наречете съвпадение, но с излизането от аптеката, точно срещу входа и' на първата маса с книги видях една книжка за йога. Тогава бях чувала за йога и чакри, но нямах предства за какво става въпрос и все пак  си я купих. Не разбирайте, че съм започнала да се занимавам с това веднага. Чесно казано никога не го направих сериозно, но прочетох книгата и си пооткраднах някои неща от нея - една диета, която изпълнявах 2 години и няколко упражнения за дишане, които и сега правя понякога, но мнооооооого рядко. Помогнаха ми и въпреки всичко не се задълбочих в тази област. Може би не съм уловила момента...

Диди, не е толкова важно, по- важно е да имаш късмет в живота.

Дай ми мамо късмет и ме хвърли на смет.Жива и здрава.

Диди, ти без задачи ли остана, та се втурна интуитивно към такива четива? Подозирам те, че пак се майтапиш! Освен това мисля, че на теб това обещание не ти е нужно. Защото оставам с впечатление от това, което си споделила тук, с нас, че ти се отнасяш към себе си с любов и внимание. То не е никак трудно. Особено за слънчеви хора като теб, с чувство за хумор. По-трудно е за мрачните вечно хленчещи натури, на които все нещо им пречи ("Ту му млякото горещо, ту пък друго нещо..."). Не съм съгласна, че мисли могат да се споделят само с химикалка. може и на клавиатурата, може и по телепатия. Далето, а според мен има и по-хубаво от това да четеш книга на дивана под родопското одеяло. Може вместо книга под одеялото при теб да е този, който ... (тук вариациите са безброй: научил те е да мислиш позитивно, вдъхновил те е да поемеш риск, придумал те е да откриеш глупавата си страна и т. н.)

Пестицид, говоря за случаите, когато човек остава "сам с мене си" -книжка и родопско одеало за комфорт...

Що става дума за другото...вече го пуснах в предишно време във виртуалното...хижа, меча кожа пред камината, що не и чаша червено вино, шампанското няма да върви на кожата...Там родопско одеало няма да върши работа, по-скоро китеник..Забравих камината, задължително запалена...

А за този под одеалото...знае ли човек, важното е в какви очи се оглеждаш и с какви очи те виждат, не гледат...

А що става дума за придумването!? Малко трудно би се случило, ако не искаш да бъдеш придуман, та дори това да се отнася до откриването на глупавата ти страна....

Ха, това е радост голяма!!! Схванахте идеята. Аз наистина обичам себе си и съм в мир и комфорт с всичките си образи, освен това никога, ама никога не се взимам толкова на сериозно, че да не мога да си направя майтап, поне с мен.

НО наистина чета тази книга и не за друго, а защото ми е скучно от телевизия, филми, мнооооооооого умни книги и просто си търся малко забавление, но с елемент на замисляне.

Реших да си поглезя душичката по весел начин.

Много хубаво, Диди, браво! Хареса ми! Аз съм от тези, които цяла вечност в чужди очи се оглеждат....Не съм чела книгата, но идеята да се погледна в очите(брей много красиви очи- събрали цялата ми душа) ми допадна, а и крайно време е да си обещая и аз нещо-на себе си и да си подаря сигурност: ще остана вярна на Мен, Аз и Себе си, докато смъртта ни раздели.......

Хубав пост. Смислен и подтикващ към по-сериозни размишления. Аз обаче не съм съвсем на тази вълна. Затова само гласувам.

Следващият месец ми предстой ежегодната лятна емиграция + пролетна умора = на писане безспир. Пък и наистина ми се иска да направя нещо мило за душата си преди да ме подгони работата.

Ето и от мен пример за безкористен интерес:

Ако те наемат за някаква работа, ти се заинтересуваш, свършиш я и после не ти платят - тогава се оказва, че интересът ти е бил именно безкористен.

:)

     Така излиза :):):)

   Страхотно е да бъдеш себе  си.  И в същото време с дарбата си, да изричаш всички чувства в рима, да плетеш красота от думи, прави възможно и ние да бъдем  себе си и най вече добри

    Благодаря Ви!

Много хубаво и смислено стихотворение :) Браво!