Себе си

Да бъда себе си,не се срамувам,

за пръв път истинска се чувствам аз,

не искам пак на друг да се преструвам,

да бъда себе си съм горда в този час.

Достатъчно бях тъжна и унила

как иска ми се да разперя пак крила.

Напук на хорската омраза да съм мила

и своя птичи полет да осъществя.

Дори да плача,да крещя,да страдам,

омраза във сърцето си не ще допусна.

С подпухнали очи ще се оглеждам,

ще търся любовта,за да не я пропусна.

От обич даже да умирам,

напразна смърт не ще е тя.

Доброто в себе си да преоткривам-

това е моята мечта.

Аз вярвам,искам,боря се и ще успея.

Не ще удавя се в сълзи.

До сетен дъх на глас пак ще се смея,

ще бъда себе си,напук на упреците зли.

Да плача-не,не се срамувам,

да плачеш е велико,може би.

Страхът в очите да погледнеш,

да търсиш изход,колкото и да боли.

Когато попитат детето дали иска да ходи на детска градина, то се усмихва радостно и кимва.

В момента, в който то се озове в непозната обстановка, когато види, че майка му си тръгва, а около него има само непознати лели и деца, които го разглеждат, детето се отчайва и разплаква. Подобно състояние може да продължи ден, два или седмици.
Може да се случи и нещо друго - ако малчуганът е общителен, той лесно се прощава с майка си първия ден и смело влиза в яслата.
Той е пълен с очаквания и даже не подозира, че вместо изненади го очакват разочарования. Той иска да си играе с кубчета, а вместо това го обличат и го водят на разходка, иска да спи, а го слагат на масата, другите деца му взимат играчките и т.н. И най-важното - няма я мама, която да го гушка и успокоява...
На следващия ден детето едва ли ще има желание да ходи на ясли, по-скоро ще плаче и ще се гушка в майка си.

За щастие, не всички деца преживяват толкова тежко този нов етап от живота си. Възпитателите отбелязват, че най-лесно се адаптират децата от многодетни семейства /които са разбрали, че не само те са център на внимание/ и тези от семейства, където децата се приемат като равноправни, а не като играчки .

Ако все пак детето Ви плаче при раздялата си с Вас, не се отчайвайте - след определен период на адаптация, то няма да се разстройва толкова много заради липсата ви.

Помислете си дали малчуганът ще се тревожи толкова, ако в яслата го води не майката или бащата, а друг член на семейството.

Ако с някой от тях детето се чувства по-комфортно, то докато се адаптира - нека го води баба му или брат/сестра/.

Попитайте възпитателя колко продължително плаче детето ви след като си тръгнете. Ако се успокоява бързо, то можете спокойно да отидете на работа - детето ви се чувства добре.

Ако плаче дълго време, постарайте се да разберете какви занимания и играчки му харесват - интересна книжка, ярка играчка, игри с приятелчета. След това всяка сутрин, докато го приготвяте за яслата, му говорете какви интересни занимания и хубави играчки го очакват там. Говорете му, дори когато то още не може да приказва, за да ви отговори.

Какво да направите ако се окаже, че детето е плакало през целия ден? Можете да му предложите да вземе със себе си играчката, която му е любима. Друга интересна идея е, да му дадете един ключ/който е ненужен/ и да му обясните, че това е единственият ключ от дома ви и без него мама и татко не могат да се приберат.
Така детето ще бъде сигурно, че ще го вземете следобед от яслата, а няма да го ''забравите'' и ще почувства любовта ви.

Важно е, когато водите детето на ясла да бъдете спокойни и уверени. В противен случай то ще долови безспокойството ви и ще се разстрои още повече.
Не позволявайте сълзите и молбите му да надделеят и вие да го приберете у дома, за да не ходи на градина.

Знаейки,че раздялата сутрин е трудна и за двама ви - създайте си някакъв ''ритуал'' за сбогуване - въздушна целувка, прегръдка или нещо друго.

Когато го взимате от яслата /градината/ дори да сте уморени или изнервени - постарайте се да не го показвате. Нека детето да почувства, че сте очаквали този момент и се радвате ! Погалете го, целунете го. Бъдете внимателни, похвалете го. Отидете в парка - дори да нямате достатъчно време или да сте уморени.

Всичко това ще помогне на детето да разбере, че родителите му го обичат и че с нетърпение са очаквали прибирането му от яслата/градината/. Това ще помогне на детето да се адаптира по-бързо и да не преживява толкова тежко раздялата си с вас всяка сутрин.