(тема с продължение)

ПРАКТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Силата на човешкия ум има предимство пред чувствата, когато се проявява като  действие на мисълта. В такива случаи, когато човек извършва нещо под влияние на мисълта той усвоява най-трайно знанието, което му е донесла съответната мисъл. Необходимо е обаче задължителното условие за концентрация на мисълта. Само силно вглъбения в себе си, когато извършва определено действие, може да извлече полза от него. Затова сега Ние предлагаме възможност за концентрация и самовглъбяване, която може да ви послужи по  пътя на познанието, към което се стремите.

 Самовглъбяване и концентрация

Седнете удобно на диван, фотьойл или стол. Важно е да имате добра опора за гърба. Ръцете ви трябва да са върху коленете с дланите нагоре. Съберете в една точка палеца, показалеца и средния пръст на дясната ръка. Те трябва да са леко допрени. С дясната ръка допрете челото между веждите ( на мястото на третото око), така както са събрани пръстите ви. Останете в това положение около минута. Свалете дясната ръка и направете същото с лявата. Останете така още около минута. Свалете и лявата ръка и  погалете леко мястото където са били пръстите ви, а след това сложете ръцете си върху коленете с дланите нагоре и останете така спокойно без да затваряте очи. Стената срещу вас трябва да е бяла. В никакъв случай не би трябвало да е пъстра и с някакви картини по нея. Останете така спокойно, без предварително подготвени мисли и следете какво ще се появи в съзнанието ви или пред погледа ви. Би трябвало да усетите желание за активна творческа работа след около 10 – 15 минути. Това е времето, в което би трябвало да сте постигнали максимално спокойствие, пълно отпускане на цялата нервна система и усещане за блаженство от това състояние.

За да има по-добра полза от това упражнение е желателно още сутринта след ставане от сън да си поставите задача. Например, можете да поръчате на вашето съзнание да се подготви за 16.00 ч. за работа по определена от вас тема. Това става примерно така: “Аз имам нужда от повече знания по химия. Днес трябва да науча  нещо повече за въглеродния двуокис.” И толкова. Важното е да сте спокойни и съсредоточени когато давате заръката и да повторите  съответното изречение три до пет пъти. В определеното от вас време сядате с твърдата убеденост, че можете добре да работите по конкретния въпрос  или тема.

Такава заръка можете да направите за всичко друго, което искате да научите, за всяка област от живота или пък ако се намирате в затруднено положение. Да речем, че се колебаете да вземете решение по даден въпрос. Кажете сутринта, че искате до края на деня да имате решение. След това в определения от вас час направете упражнението и почакайте за отговора. Той може да  дойде в съзнанието ви като мисъл или като визуализация пред погледа ви.

Задължително условие за успеха на това упражнение е да не бързате за никъде, да сте спокойни и край вас да няма хора. Също толкова важно е да нямате преднамереност в ума си по въпроса, за който търсите отговор. Трябва да сте без мнение по дадения въпрос и да подхождате с абсолютно спокойствие към упражнението.

ВЪЗДУХЪТ КАТО ЖИЗНЕНО СТИМУЛИРАЩО СРЕДСТВО

 Правилното дишане е цяла наука, както, разбира се, и храненето и мисленето. Но все пак има две–три условия, които ако се познават, дишането би могло да бъде добър помощник на мозъчната дейност. Тук изобщо няма да коментираме пълната зависимост на човешкия живот от дишането, но има още нещо, което се нарича способност за правилно дишане, и ако тази способност бъде овладяна, ще се постигне нов подход в използването на въздуха като жизнено стимулиращо средство. И още нещо. Въздухът в състава, който имаме днес, не е най-добрата храна за човешкия организъм, затова трябва да се подбират определени часове, в които да се работи за стимулиране на дишането. Най-подходящото време е рано сутрин и късно вечер и винаги, когато сте сред Природата, но не повече от определените минути. Умението да се диша през носа, но с премерена дълбочина на глътката въздух и нейното правилно направляване при издишване определя способността за правилно дишане. Когато сутрин и вечер се отделят по 5 – 7 минути за упражнения за дишане, организмът получава необходимото зареждане и пречистване на фино енергийно ниво. Всъщност става дума за едно упражнение. Първото условие е стаята да е добре проветрена. Трябва да не бързате за никъде, да изключите от съзнанието си всичко, което ви причинява нервност и тревожност, да извикате на помощ  въображението си и така да „посетите” вашето любимо кътче сред Природата. Добре е да останете прави, удобно стъпили (с цялата повърхност на ходилата) в меки домашни чехли или върху мек килим. Макар и да не е за предпочитане, би могло да седнете, но с хубаво изправен гръб.  Преди да започнете упражнението дишане, е добре да си създадете представата, че вие усещате уханието на борова смола, въздухът край вас е кристално чист и  попива във всяка клетка от вашия организъм. В крайна сметка трябва да усетите освежаване и жизненост.

И така: проветрили сте стаята, настанили сте се удобно, създали сте си необходимата представа и започвате дишането. Поемате въздух през носа и проследявате мислено неговата сребриста лента как преминава през гърлото, през трахеята, слиза надолу и обгръща областта около пъпа (plexus solaris: слънчев сплит – симпатиков сплит). След това навлиза в стомаха и загребвайки от там застоялия, замърсен въздух, излиза през устата. Винаги когато обгръща слънчевия сплит, част от сребристата лента се разпилява из целия организъм. За тази цел вдишаният въздух се задържа няколко секунди (колкото е възможно, без да се насилва организмът) и когато се прави плавното загребване на замърсения въздух, започва издишването. И вдишването, и  издишването стават плавно.

В процеса на заучаване на упражнението трябва да си представяте, че сребристата лента въздух навлиза в организма плътно прилепена към гърба, а излиза плътно прилепена към гърдите. Така може да се постигне по-добре „загребването” на мръсния въздух. Необходими са 7 до 9 вдишвания. След доброто усвояване на упражнението може да се стигне до 11 вдишвания, но повече не е желателно.

За да можете да използвате и енергията на мисълта, е добре да имате в ума си кратко, стегнато изречение – формула. Например: „Аз съм в хармония с творческите сили на Природата” или „Аз приемам Божието благословение и душата ми се изпълва с благодарност”. Можете и вие да си измислите нещо, което да е най-близо до вашето разбиране за здраве и жизнерадост. Но не забравяйте, че думите трябва да са организирани в кратко, стегнато изречение. Когато приключите упражнението, изпийте чаша приятно топла, изворна вода.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

(тема с продължение)

Времето, в което живеем не ни дава много възможности за самоподготовка. И все пак този, който има в ума си мисълта за своето духовно израстване може да намери време и като живее по-организирано да създаде свой духовен живот. Желанието на всеки поотделно ще определи и неговите реални възможности за развитие. Както беше казано по-горе, пък и в издадените вече книги “Пътят на човека”, “Посланието на добродетелите”и “Новото светоусещане”, че дори и в “Езотерични записки”, всеки човек се ражда с определен интелектуален потенциал. Една част от този потенициал е вложена от Твореца, а другата сам той създава в различните периоди на своите животи. В този раздел на Програмата за духовно развитие ще срещнете различни предложения за самоподготовка свързани с живота на духа, душата, ума, свързани още с формиране на желанието и волята. Първото нещо, което искаме на всяка цена да се знае от всеки попаднал на тези страници е свързано с неговото лично отношение към самия себе си. Затова трябва задължително да си отговорите на следните въпроси:

1. Обичам ли себе си?

2. Какво искам за себе си от другите хора?

3. Какво търся в този живот?

Когато си отговорите на тези три въпроса, ще сте постигнали минималното изискване за вашето самоопределение. То е първото и задължително условие, за да можете да вървите, в която и да било посока.

Да обичаш себе си, да знаеш какво искаш от другите хора и какво търсиш в своя живот, означава, че си наясно със себе си. Това ще рече, че имаш необходимото уважение към себе си, че имаш изграден подход в общуването с другите хора и че си наясно със своята основна цел в живота си. Значи ти можеш да се самоопределиш като личност, което ще рече да направиш своя нравствен избор и да се приобщиш към определена морално-етическа категория. Обикновено това са Доброто и Злото, но никой не е само добър или само лош. А това е така, защото във всеки човек са вложени необходимите качества, за да може той да се развива като разумна човешка личност. И тъй като добродетелите са основна, изначална форма за живот и развитие на човешката душа, те трябва да бъдат потърсени и използвани, за да послужат като основа на добродетелния живот.

- КЪДЕ ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- В СЪЗНАНИЕТО.

- КОЙ ТРЯБВА ДА ПОТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- УМЪТ! Той е силата, която ръководи човешкия живот.

- КОГА УМЪТ ТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Когато се появи желанието.

- ЖЕЛАНИЕТО ЧУВСТВО ЛИ Е?

- Желанието е стимул за действие. То има две основни направления: връзка с ума и връзка с чувствата. Желанието може да се появи като израз на едното или на другото. Затова човек трябва да познава своята разумна същност. Когато се появи импулсивно желание, значи то е рожба на чувствата, а когато желанието се изявява като уравновесено, последователно отношение към целта – то има връзка с ума.

- ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ЖЕЛАНИЕТО,  ЗА ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Не? Трябва и воля. Желанието без воля се превръща с времето в намерение. Само силната воля може да определи стойността на желанието.

- КАКВО Е ВОЛЯ?

- Сила на творческото начало. Това е волята. Казано с други думи, волята е траен стремеж. Но тя се проявява точно като траен стремеж, защото е изява на творческото начало. Волята е изява на творческото начало у човека, а то е божествена искра на Сътворението. Всеки човек, във всеки момент може и заслужава да бъде творец.

- ВОЛЯТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Волята е добродетел, защото помага на човешкия дух да изяви устойчивите и добри качества от своя характер. Няма воля при злодеянията. Волята се проявява само при добротворческата човешка дейност. Тя е положително качество  и осъществява духовното развитие.

- ЗАЩО ДОБРОДЕТЕЛИТЕ СА В СЪЗНАНИЕТО, А НЕ В УМА?

- Защото човешкото съзнание е еманация на Великото съзнание. То е негова опорна точка в творческия и опознавателен процес на Сътворението. Казано накратко, съзнанието носи началото. Но то е и продължението, то е всичко онова, което може да се нарече знание и познание, защото съхранява изначалната информация и всичко стойностно открито в процеса на живеенето.

- УМЪТ КАК МОЖЕ ДА ОТКРИЕ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ В ЕДНА ТОЛКОВА ОГРОМНА ИНФОРМАЦИОННА СРЕДА?

- Чрез желанието с помощта на волята. Когато желанието е истинско, а волята устойчива, умът получава целеустременост. Когато той знае какво търси, при това условие задължително ще го намери. Важното е да използва ясна и конкретна мисъл.

- КАКВО Е МИСЪЛ?

- Концентрирана енергия на разумната Божествена същност. Чрез мисълта Великото съзнание работи с човешкия ум. Мисълта, която носи силен творчески заряд съществува в Пространството във вид на информационно-силови полета. От там, чрез енергийно-информационните канали тя стига до човешкия ум. Това вече се изучава от квантовата физика и се превръща в доказателство за Божествената същност на Сътворението.

- ЧОВЕКЪТ ИМА ЛИ САМОСТОЯТЕЛНА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ?

- Да. Но тя обслужва предимно неговия бит и форма на общуване. Човешкият ум е създаден като посредник между Света и човешкото съзнание. Той може да отиде навсякъде във Вселената и да докосне всяка нейна съставна частица, стига да притежава необходимата проницателност.

- КОЙ УМ Е ПРОНИЦАТЕЛЕН?

- Този, който винаги има подкрепата на волята и се опира на вярата в Бога. Вярата като качество от човешкия характер носи изключителната сила на Божествената мъдрост. Тя се проявява в две степени: вяра в себе си и вяра в Бога. И двете проявления имат еднаква стойност, защото  вярата в себе си означава вяра в Божественото творческо начало на човешката личност.

- ВЯРАТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Вярата е добродетел, защото винаги дава сила на добронамерените мисли и действия. Чрез вярата всеки човек може да успее в начинанието, което е започнал и да постигне благороден живот.

- МОГАТ ЛИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА?

- Да. Ако всеки човек повярва в силата на Божественото творческо начало и го открие в себе си, той ще постигне добродетелен живот, защото ще живее с благородно съзнание. А благородното съзнание на всеки отделен човек ще изгради колективното благородно съзнание. Когато колективното съзнание добие такава сила, че да може да въдвори мир и благоденствие по цялата Земя, тогава човешкият ум ще е изпълнил своята основна задача – опознаване и възвисяване силата на добродетелите. Знанието, което носят те е разковничето за разумния живот на планетата.

- КАК ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Без страх от трудностите. Опознаването на добродетелите изисква от човешката личност известни усилия и вяра в собствените сили. За да  бъдат проявени те, човек ще трябва да прояви воля, а това вече изисква готовност за лишение от някои “удоволствия”. Думата е в кавички, защото това са привидни удоволствия: излежаването, преяждането, употребата на алкохол,  клюкарстването, т.е. желанието да одумаш колега или приятел. Това са все фалшиви удоволствия, които не носят никаква полза за човешкото развитие. Опознаването на добродетелите изисква приложение на наученото. Без приложение, нищо от техните знания не може да бъде в полза. Теоретичното знание за добродетелите може само да подобри красноречието и нищо повече. Усвояването на добродетелите задължително изисква приложение. Може ли човек да бъде добродетелен, ако само говори за благоразумие, искреност, любов, човеколюбие или достойнство? Просто не се получава, ако не се прилага. Така се опознават добродетелите – чрез приложение. За целта могат да се правят някои практически упражнения, които да помогнат на отделната личност да потърси в себе си добродетелите и да ги използва. В следващата публикация ще предложим някои от тях.

(тема с продължение)

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

                                                Credits to http://www.foto-andy.com/

                                                         All Images are used with the Author`s permission. To see more of his wonderful work, please go to http://www.flickr.com/photos/diverzify/. 

Снимките са използвани с разрешението на автора.

Тук можете да видите още негови снимки.

Различните култури дават различна оценка на някои човешки качества.
За нас например търпението има по-скоро отрицателно тълкуване - да търпиш означава да не се бориш с неблагоприятните обстоятелства, да се подчиняваш на по-силния от теб, за да оцелееш ("Преклонена глава сабя не я сече."). 

За будистите търпението е основна добродетел.
Наскоро попаднах на тези невероятни снимки, проследяващи в продължение на 24 дни създаването на една тибетска пясъчна мандала.

Трудно ми е да намеря по-добър и по-красив символ на търпението - смирено коленичили, няколко човека рисуват с разноцветен пясък една картина, която после те самите ще унищожат.За този вид (религиозни) произведения на изкуството научих от един любим мой филм - "Малкия Буда" на Бертолучи. В края на филма, ако сте търпеливи :), ако изчакате да минат всички надписи, ще видите как е унищожена пясъчната мандала, внимателно и търпеливо създавана повече от три седмици. 

 Ето ги и основните инструменти за работа: оцветен пясък и  медна тръбичка:

 Ден първи: тримата монаси от Тибет започват създаването на Пясъчната Мандала на Състраданието: 

 Ден шести:

Някои прекрасни детайли: 

След 24 дни - прекрасен символ на човешкия стремеж към съвършенство и красота.....:

 .....траещ няколко минути, създаден, за да бъде разрушен:

Ashes to Ashes, Sand to Sand...: 

Освен че третира вечни теми като съзиданието и разрушението, тази картина се прави с една основна цел - да внуши, че нищо не трае вечно; всичко в живота ни е преходно и лесно унищожимо.
Единственото, което не може да бъде разрушено, всъщност е в самите нас, в тези, които създават - търпението. Търпението да посадиш дърво и да го отгледаш, знаейки, че няма веднага да береш  плодовете му. Да отгледаш и възпитаваш дете. Търпението да култивираш в себе си поглед за доброто, красивото, цветното и уникалното...