В своето хилядолетно съществуване човечеството търси спасение от злото. Казва се най-общо от злото, защото такава е човешката нагласа – да приема света разделен на две: на Добро и Зло. И тази нагласа придава  смисъл и съдържание на целия човешки живот. Съществуването на Доброто и Злото се приема като принцип, който влияе на човешкия род от както свят светува След като е така, значи има някаква твърде голяма сила, която го предопределя. И тук стигаме до истината, че нищо не би съществувало, ако Бог не е решил.”Всичко чрез Него стана”. Тогава обективната истина изисква от нас да си отговорим на  въпроса, защо е определено така да съществува светът и доколко човешкият ум има дял за този начин на живот. И още нещо: защо човечеството още от преди 2 000 години е очаквало Спасител и след като Той е дошъл не Го е познало?

Защо е определено така да  съществува светът?

Има определение, но няма предопределеност. Мъдростта на Висшето Съзнание е предвидила две различни форми на развитие, които взаимно се допълват. И точно тук е най-съществения момент от цялостния модел на съществуването на света -  човечеството да осъзнае потребността от наличието на двете форми. Те са създадени като необходимия фактор за развитие на обществото и затова е предвидено взаимно да се допълват. В какъв смисъл можем да говорим за тяхното взаимно допълване? Смисълът се предопределя от необходимостта от еволюционно развитие. Творецът, като Висше Съзнание е заложил основите на двата фактора Добро и Зло, за да може човешкият ум да работи с тях и като ги използва да постигне развитие. Тези две морално-етически категории служат като инструмент за изграждане и усъвършенстване на човешкия ум.  Точно затова казваме, че те взаимно се допълват и сега ще поясним в какъв смисъл трябва да се разбира това твърдение.

Доброто и Злото са основни импулси на живота. Те създават условията за укрепване на човешката воля и разум. Чрез тях животът се превръща в училище.

Злото  в смисъла, в който е създадено трябва да служи като провокация за осъзнаването и развитието на човешките умствени способности. То е импулс дотолкова, доколкото е определено да предизвиква към себедоказване и самоутвърждаване. Злото е било предвидено като различни форми на усложняване на човешкия живот, като препъни камъка по пътя, за да може умът да се научи да разсъждава, да обобщава и анализира, т.е. да се научи човекът да мисли. В сегашния си уродлив вид, то е създадено от човека в резултат на неговия стремеж да си спести трудностите или от невежество. И забележете: човекът краде, защото не иска да работи; убива защото иска бързо да забогатее или поради алчност, или злоба, което е все неразбиране ценностите на живота. Така, подведен от собствения си ум, човекът е постигнал крайно видоизменение на първоначалния замисъл за Добро и Зло. Дори доброто се възприема неправилно. То се приема като даденост, която ни принадлежи по рождение, т.е. Бог ни е създал, за да сме щастливи и трябва да ни осигурява всички необходими възможности за щастието, което ни принадлежи. Всъщност Доброто ни е дадено като отправната точка, от която нататък можем да употребим свободната воля. А тя е внедрена в живота като задължително условие за съществуването на човешкия род. Доброто е основата, а Злото е предизвикателството, което трябва да помага на ума да направи съществуващото Добро, още по-добро. Затова те взаимно се допълват. Ние трябва да възприемаме всеки срещнат проблем като упражнение за ума, а не като нещастие за душата. Гледната точка определя смисъла.

Христос ни учи да не се противим на Злото и в тази препоръка е вложена изключителна мъдрост. Да не се противиш на злото не означава да се примириш с неудачите в живота си. Да не се противиш на Злото изисква разумно възприемане на обективната действителност и правилно подреждане на приоритетите и възможностите. за преодоляване на възникващите проблеми. Всяко от желанията ни трябва да има своето място във времето и то да е съобразено както с нашите собствени способности и умения, така и с обективната действителност. Не може да си поставиш като главна цел, например да си купиш луксозен автомобил, когато имаш в джоба си ограничени средства. Ако си поставиш такава цел ти веднага създаваш Зло. В какъв смисъл се изразява злото? Незадоволеното, необмислено желание създава неудовлетвореност и поражда напрежение както в съзнанието на човека, така и между него и заобикалящата го среда.  Ако целта не е автомобил, а е определена длъжност в службата, ако е притежание на определени вещи или нещо каквото и да било, но надвишаващо умствените или финансовите възможности на човека, то несъмнено поражда неудовлетвореност и в голяма степен кара човека да се чувства нещастен. За него в такъв случай непостигнатото желание се превръща  в злото, което му пречи да живее щастливо. Така е и по отношение на умствените способности и умения. Ако те са посредствени, няма как да се стигне до по-високия пост. Така че нека всеки да е наясно, че една от причините за съществуващото зло е необмисленото човешко желание. Това може да се каже по отношение на правилното подреждане на приоритетите и възможностите. 

Друг е въпросът когато възникват, например социални проблеми. Всички хора осъждат социалната несправедливост и в същото време никой не се чувства достатъчно силен да я отстрани от живота. И действително, как може един обикновен работник или чиновник да се противопостави на своя работодател, когато трудът му явно е експлоатиран? Сам той нищо не може да направи, защото колкото и да се противи на сполетялото го зло, т.е. както и да изразява своето несъгласие, работодателят му няма да го послуша. Няма да го послуша защото той вече е създал по-голямото зло в ума си: целта към богатството. Той не иска да печели така, че да има и за него и за другите, той иска да забогатее. Когато целта на всеки работодател е забогатяването, естествено че ще има и експлоатация. Значи какво трябва да направи работникът попаднал при такъв работодател? Той трябва да си отговори защо е попаднал в тези условия, какво иска да му каже Животът? И когато си направи лична преценка на обективните и субективни фактори, да си даде сметка как и по какъв начин би могъл да си помогне. Осъзнаването на главната причина – целта на работодателя към забогатяване от мнозинството работници, може да създаде различни условия за тяхната работна среда. Осъзнатото мнозинство може да бъде фактор в случая, защото е в състояние да използва принципните правила на законодателната власт. Така че когато Христос е казал да не се противим на злото, той е имал предвид да не отговаряме на злото със зло, а да използваме разумните  възможности, чрез които можем да се освободим от злото. През годините Животът е доказал, че насилието поражда насилие. Остава съвременния човек да възприеме толерантното, спокойно, но последователно отношение към проблемите на обществото, за да може да се постигне промяна. Някой би казал, че тук отново призоваваме към търпение и обезличаване. Не е така! Защото личността се изгражда точно когато се използва конструктивния подход към разрешаването на проблема. Ако всеки участва в разрешаването но проблемите с ума си, т.е. има свое последователно, упорито отношение към задачите на обществото, той ще изгради своя лична позиция, ще се докаже като личност. Всеки човек когато разсъждава израства духовно. Така той ще има положително участие в еволюцията на човечеството. И когато говорим че има определение, но няма предопределеност за съществуването на Доброто и Злото, трябва да разбираме точно тази възможност за изява на човешките мисли и чувства – да се завиши тяхната роля в изграждането на лична позиция. Така човек ще постигне осъзнато отношение към всеки от проблемите в живота. Ето, по този начин можем да си отговорим на въпроса за дела на човешкия ум по отношение на принципното съществуване на Доброто и Злото като морално-етически категории. Благоразумието и благородството трябва да определят стойността на този дял.

Защо човечеството не позна Христос преди 2000 години? А ако сега дойде ще го познае ли? Или ще продължи да мисли, че  Христос като е дошъл тогава е изкупил греховете човешки и сега всеки може да си живее живота както си знае?

В голяма степен битува убеждението, че Христос е дошъл да изкупи греховете на хората и така от само себе си се налага мнението, че едва ли не хората са освободени от кармичното си наследство. А какво е то? Хората не се научиха да работят със законите  в природата. Хората и до ден днешен все така неграмотно общуват с природата и помежду си. Главната заръка на Твореца за живот чрез любов и до ден днешен не е изпълнена. Любовта е все още теоретично съществуващо мнение, защото не се прилага в живота. Нейната роля все още е недооценена, тя за съжаление продължава да бъде неопознато чувство. Поради това неразбиране все още не може да се осъществява  замисъла за взаимно допълване на Доброто и Злото, а това пък от своя страна забавя еволюцията на човешкото съзнание. То все още стои в сферата на ограниченото разбиране за съществуващия враг, с който трябва да се бори. Така се оформя кармичната обремененост, т.е. трупат се грешка след грешка, защото хората продължават да търсят причината за съществуващите проблеми вън от себе си. И да чакат Спасителя си.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

(тема с продължение)

Човек, който познава чувството на благодарност, носи в душата си силата на благородството.

            Каква е връзката между благодарността и благородството?

            На този въпрос можем да отговорим само, ако потърсим светлина от Мъдростта. Ето на какво ни учи тя:

            Никога не забравяй, кой те е създал!

            Това означава да приемеш истината за твоя Божествен произход.

            Ти, който носиш в себе си душа, който можеш да усещаш, който можеш да чувстваш, който можеш да обичаш, но и да мразиш – ти си Божие творение. Създал те е Бог, за да получиш живот чрез силата на духовното израстване.

            Бъди благодарен!

            Бъди винаги светъл!

            С това пожелание Мъдростта ти казва, да носиш в съзнанието си чисти мисли. Ако не си обременил ума си с мисълта за собствената си непълноценност, ти ще живееш с достойнство, защото ще имаш способността да изявиш добродетелите, които Създателя е вложил в душата ти. Изхвърли чувството за непълноценност, защото то ще замърси  живота ти като те подтикне да бъдеш подлец, лъжец и страхливец. Създателя се е погрижил да имаш вяра, любов, воля и желание за успехи, но ти е дал и правото сам да избираш пътя си.

            Бъди благодарен!

            Никога не унивай!

            Това не е само пожелание. Това е изискване, то е правило за пълноценно използване на условията, в които живееш. Ако се оставиш на отчаянието, това означава, че не знаеш нещо много важно за твоя живот – ти не си сам. Създателят – Творец се е погрижил да имаш духовен водач, а ако имаш необходимото желание и Учител. Твоят духовен водач винаги е с теб – и в тревога и в радост, но ти поиска ли да го разпознаеш, поиска ли да го чуеш? Научи се да слушаш, когато той ти говори, за да успяваш в живота си. Приеми съвета, който ще получиш и

            Бъди благодарен!

            Търси силата на Духа!

            Това е напътствие, което ще ти помогне да бъдеш винаги решителен и прозорлив. Да познаеш Силата на Духа, означава да си осъзнал истината за  Божествената любов в човешкия живот. Ако някой иска от теб да бъдеш решителен, да имаш воля, да успяваш  във всяко добро начинание, да обичаш и да бъдеш обичан – този Някой те е създал с любов. И още нещо: Той ти  е създал и условията, в които да се прояви Силата на Духа. Като приемеш, че си създаден с любов, ти ще отвориш съзнанието си за Светлината на Духа, а Той ще те научи как да изявиш добродетелите, с които си се родил. И тогава,

            Бъди благодарен!

            Сега вече отговорът за връзката между благодарността и благородството идва от само себе си.

            Ако ти си осъзнал колко е важно за теб да живееш с чувството на благодарност, означава че си възприел Божествената любов като средството, чрез което трябва да се развива и усъвършенства животът на тази планета. Тогава всяка твоя постъпка ще се  ръководи от благородното желание да  създаваш добро, да бъдеш творец във всяко от начинанията си. Силата на благородството ще определя характера на всяка твоя постъпка. Затова този, който познава благодарността носи благородна душа.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com     

РАБОТА С МИСЪЛТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИНЦИПНИ ПРАВИЛА  В ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЗНАНИЯТА

За да се употребява правилно  мисълта, е необходимо да се живее и работи в чисто и светло помещение. Това е задължително условие! Личната хигиена също е част от задължителното условие. Храненето трябва да бъде умерено, без преяждане  и с преобладаващо присъствие на плодове и зеленчуци.

І практическо упражнение. Въображение

Непосредствено след събуждане, още в леглото, визуализация на изгрева на Слънцето. Представяте си, че сте стъпили боси върху мека зелена трева.  Вас ви облива жизнената енергия на изгряващото Слънце. Вие се наслаждавате на  свежестта и красотата, които ви заобикалят и пожелавате: „Нека денят ми да е изпълнен с жизнерадост  и доброта!”

Както забелязвате,  във всичко, до което се докосвате в тази визуализация, присъства светлината. И това не е случайно, защото светлината е в основата на явленията в природата и състоянията на душата ни, на съзнанието ни. Не само Слънцето, но и мисълта за жизнерадост и доброта също носят светлина, те са изпълнени със светлина! Така още в началото на деня поставяме основата за  добронамереното отношение към всичко, което ще вършим през деня.

ІІ практическо упражнение. Внушение

На излизане от дома, преди да отворите вратата, изправете се и си кажете: „Нека там, където отивам, с добро да ме посрещнат хората,  с добро и аз да им се отплатя.”

С това пожелание привличаме  към  себе си съзидателната, чиста енергия  на Великите светли същества, които ни помагат в изпълнението на това, което сме замислили за  деня. И още нещо: така ще трябва да сложим в ума си петте добродетели. Те трябва да бъдат с нас във всяка наша мисъл и действие, иначе ще попречим на пожеланието да се осъществи.

ІІІ практическо упражнение. Самоанализ

В края на деня, след като е приключил работният ден, в удобно за вас време останете сами и си отговорете на въпроса: „Днес бях ли по- добър от вчера?” Така, като задавате този въпрос, трябва да се постараете да си дадете сметка не само как сте се представили пред хората, на работното си място и сред приятелите, но преди всичко пред себе си. Пред себе си – това означава да сте наясно какво и защо сте правили, почувствали ли сте радост и удовлетворение от стореното  и съумели ли сте да благодарите  за това, което сте получили.  Критерий за правилен отговор може да ви бъде първото чувство, което ще ви посети, след като сте задали въпроса.

 Повече и подобни интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Съществуват много и най-различни мнения и догадки свързани с наближаващата 2012 г. Знае се от множеството публикации, че според календара на маите за декември 2012-та се предвижда края на света. Всъщност връзката с това предположение идва най-вече на подсъзнателно ниво. Хората разбират, че животът им върви в неправилна посока и с тревожност посрещат всичко свързано със стабилността на живота на планетата. Най-силно изявеното доказателство за неправилността на посоката е свързано с пълното отсъствие на духовен живот. Загубиха се във времето най-елементарните правила за морални човешки взаимоотношения. Вече много е писано и говорено, затова Ние само ще споменем, че в голяма степен е замърсена атмосферата с отрицателна енергия. Това е основна причина за различни природни бедствия и този факт най-вече събужда тревогата на човечеството. Всъщност хората се тревожат от следствието – природните бедствия, а все още не са си дали сметка за причината – силно наслоената отрицателна енергия в атмосферата. Както се казва, станалото – станало. Да видим какво може да се направи, за да се поправи грешката. И по този въпрос е писано и говорено много. Отдавна Висшите същества от Всемирното бяло братство призовават човечеството да промени своя начин на живот, като за целта трябва най-напред да бъдат променени човешките взаимоотношения. Но как да станат хората по-добри като са загубили желанието си за добронамереност и благородни човешки взаимоотношения? Няма го вътрешния стимул, вътрешната потребност е загубена някъде във времето. Тогава? Остава да се призове на помощ РАЗУМА. Човешкият разум е в състояние да прави равносметка, да обобщава, да сравнява и анализира. Важното е да разбере, че от това най-много се нуждае самият той, най-много се нуждае животът, за да бъде запазен. Силата на човешкият разум вече има стабилен потенциал – натрупан е голям опит до тук във връзка с възможностите за живот. Хората знаят как да изкарват прехраната си, как да се обличат, как да се лекуват и т.н. Не знаят само как да живеят с мярка, т.е. как да живеят така че да не ощетяват другите, да не ощетяват себеподобните си, да не увреждат природата. И всичко това е свързано с егоизма. Егоистичното желание е в основата на почти всички беди сполетели до ден днешен човечеството. Затова сега ще “поговорим” за егоизма. Нека се опитаме да отговорим на въпроса:”Защо хората са егоисти, коя е причината за съществуването на това чувство?” Като го открием лесно можем да го отстраним.

Егоизмът е характерно качество за всеки човек, но не при всеки се проявява в застрашителни размери. Много хора могат да се контролират и да не си позволяват да загърбват интересите на обществото и околните. Но това може да се случи там  където има желание за добронамереност.  По принцип егоистът е човек, който върши всичко изхождайки само от своя собствен интерес. И на пръв поглед в това няма лошо, лошото е когато се появи себелюбието. То диктува само действия, които могат да облагодетелстват конкретната личност, независимо че така ще бъдат пренебрегнати интересите на други хора. Егоистът не съвместява, той налага собствения си интерес. Затова такива хора са безразлични към тревогите на другите, те са кариеристи, които се изявяват в пълно отсъствие на морал. Това е най-общо известното за егоистите. Другото, за което трябва да знаят съвременните хора е инерцията, в която ги е увлякъл егоизмът. Това е много страшно, защото хората не си дават сметка какво и как го правят. Инерцията, чрез която се проявява егоизмът е обсебила до такава степен съвременния човек, че той счита за напълно правилно да се грижи само за себе си, да живее само за себе си и да мисли само за себе си. Дори не и за своите близки! В голяма степен вече егоизмът се проявява  между братя и сестри, между родители и деца и създава напрежение и отчуждение между хората.

Защо даден човек е егоист? Защото той се страхува за себе си. Страхува се за кариерата си, за работата си, за заплатата си, за живота си дори, т.е. страхува се за всичко, което е свързано с неговата сигурност. Има и други причини, човек да бъде егоист, като например желанието му да има повече от другите, но това е следствие. Основната  и най-разпространена причина е чувството за несигурност,  с което живеят егоистите. Те са несигурни за себе си, защото нямат вяра, липсва им вярата в доброто разумно начало. Такива хора губят вяра и в собствените сили. Затова те се стремят да запазят колкото може и каквото може в повече за себе си. Точно този стремеж ги прави безразлични към проблемите на другите, предизвиква у тях чувствата на завист и злоба към всеки от тяхното обкръжение. Е, кажете ми сега,  как може един човек, който трепери за своите вещи, за работата си, за живота си, т.е. един човек, който живее в постоянна несигурност и стремеж да притежава все повече, да бъде добронамерен? Не е възможно такива хора да създадат проспериращо, градивно общество, общество от разумни, благородни хора. А видно е, че точно те са най-необходими на съвременното човечество.

Егоистът е човек, който живее в непрекъснато напрежение и тревожност. Той “заразява” атмосферата край себе си с тези чувства и руши както собственото си здраве, така и здравето на околните, с които живее и работи. Всеки такъв човек допринася за увеличаването на негативния атмосферен слой. Планетата вече страда от тежкия товар на отрицателната психическа енергия. Човешкото общество като цяло се задъхва в тази нажежена атмосфера и календара на маите само подсказва възможния фатален край. Някой може да каже, че е твърде пресилено това, което пишем тук, но прибавете към егоистите и ревнивците, прибавете разрушаващите чувства на злоба, омраза и завист, не забравяйте и жестокостта, която се среща вече редовно в ежедневието и си отговорете на въпроса:”Коренът не е ли в егоизма?”, или по правилно е да се зададе въпроса “Коренът не и ли в бездуховността, в липсата на вяра в Доброто разумно начало?” Ако човек живее с вяра в добрите и светли сили, ще бъде уравновесен в своите желания и няма да създава предпоставки за апокалиптичен край на човечеството. Точно това искат да ни подскажат маите със своя календар. Те са записали според своето летоброене крайната възможна дата до която човечеството трябва да преобрази съзнанието си. Трябва да бъде подпомогната  Майката Земя в стремежа си да пречисти атмосферата, да свали от себе си мръсната, лепкава енергийна обвивка изтъкана от зловредна психическа енергия. И това не може никой друг да направи освен човешкият разум. Съзнаваме, че е изключително трудно да накараш безверника да повярва, но не е и невъзможно да се  събуди вярата на хората в Доброто. Като морално-етическа категория то може да приюти чувството на несигурност и да му предаде благородния вид на добронамереността. Истинската вяра в Доброто може да се събуди, ако има любов. Но Ние си даваме сметка, че на този етап от своето развитие, по-голямата част от човечеството не живее с вяра и любов. За  съжаление Времето вече толкова е ускорило хода си,  че не остава възможност тези добродетели да се събудят истински и да заживеят в човешките сърца. Несъмнено има добродетелни хора и точно те са най-голямата надежда на Великите светли същества. Точно те са опорната точка в широкомащабната работа за спасението на живота на тази планета. Но само те недостигат. Затова Ние призоваваме човешкият разум да разсъждава. Може  да се постигне промяна в сегашния начин на живот, ако хората пожелаят това. Важното е да се разбере от всеки човек, че еволюцията на човешкото съзнание трябва да изправи посоката на своето движение. Със сегашния начин на живот човечеството изчерпва земните ресурси, осуетява възможните форми за духовна работа с човешкото  съзнание и тези два основни фактора водят планетата към гибел. Висшите светли същества от Всемирното бяло братство търсят възможности да помогнат на човечеството да запази живота на Земята. Този, който има добронамерено отношение към тази велика идея, несъмнено е почувствал подкрепата, която изпращаме към Земята с много любов. Ние правим възможното, трябва и вие да направите това, което се изисква от вас: да разсъждавате. Вие сте надарени с разум – използвайте го! По  пътя на разумното логично разсъждение вие можете да постигнете изключително необходимата добронамереност. Казахме: за съжаление болшинството от вас не могат да живеят с вяра и любов, нека тогава да живеят като добронамерени хора. Нека доброжелателството ръководи техните действия. Добронамереният човек не мисли със злоба, защото като разсъждава си е дал сметка, че злобата уврежда здравето му,т.е.той знае и затова се пази. Добронамереният човек посреща с внимание чуждото мнение, добронамереният човек, не замърсява умишлено, не клевети, той разсъждава и знае, че с омраза не може да победи, защото омразата разрушава. Добронамереният човек търси лична изгода в това, което прави, но не за сметка на другите. Той знае как да запази живота си, защото разсъждава.

 Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

(тема с продължение)

Силата на добродетелите се крие в тяхната нравственост. Те учат на нравственост и създават най-стабилната морална опора за живота. В това отношение всеки човек, който иска да постигне благоразумен живот трябва да познава истинското слово, с което работят добродетелите. А то е благото слово, което носи много жизнерадост и любов за хората. Истинското слово, с което работят добродетелите е източник на мъдрост и воля. Ето какво ни казват петте добродетели, чието опознаване гарантира стабилни и добронамерени човешки отношения в посока нравственост и добруване. Петте добродетли призовават за благоразумие, благородство, добродушие, достойноство и човеколюбие. Тяхното слово е обединено от една обща идея  - добруване. Разгледана в детайли тази идея подсказва истиската роля на добродетелите, тяхната способност да облагородяват знанието и живота въобще. Добруването като идея носи в себе си смисъла и съдържанието на разумните човешки отношения , при които хората имат себеуважение, и уважение към другия човек -зачитане на неговите права и създаване на възможност за изява на неговите способности. За да бъде постигнато това е необходимо да се живее на принципа на благоразумието.

КАКВО Е БЛАГОРАЗУМИЕ?

Способност за хармонично отношение между чувства и мисли.

Как да откриете това качество в себе си?

1.Винаги, когато трябва да вземете решение по някакъв въпрос се постарайте да усетите имате ли в себе си  спокойствие. Спокойствието ще ви помогне да разсъждавате правилно.

2. Какво е чувството, което имате след като сте взели решение? Ако то е удовлетворение, значи сте в правилната посока. Ако имате чувството за тревожност или напрежение, задължително потърсете причината, защото със сигурност това е вашата грешка.

3. За доброто отношение между вашите мисли и чувства, ще помогне способността да се дистанцирате за миг макар от проблема, който ви вълнува. Ако постигнете умението да се дистанцирате от проблема и да го погледнете с очите на уравновесен човек, значи вие притежавате благоразумието като качество, което ще ви гарантира успех.

КАКВО Е БЛАГОРОДСТВО?

Качество, което дава възможност на душата да изяви божествената сила, която притежава.

Как да откриете това качество в себе си?

 Винаги когато вършите или сте извършили нещо, потърсете чувството,  което ви съпровожда. Ако то е усещане за изпълнен дълг или благоразположение, значи благородството ви води.

 КАКВО Е ДОБРОДУШИЕ?

Качеството, което ви помага добронамерено да се отнасяте към всеки човек.

Как да откриете това качество в себе си?

Тогава когато трябва да услужите или да направите нещо за някого измъчвате ли се, съжалявате ли, гневите ли се? Ако е така вие не сте добродушен човек. Добродушието оставя радостно усещане от стореното.

КАКВО Е ДОСТОЙНСТВО?

Умението да покажете и да запазите своята човешка гордост.

Как да се убедите, че притежавате това качество?

Ако се отнасяте  със самоуважение към това, което сте, ако и другите ви уважават  значи имате достойнство.

КАКВО Е ЧОВЕКОЛЮБИЕ?

Благоразположението към всеки човек.

Как да откриете това качество в себе си?

Като се попитате какво сте в състояние да направите за човека до вас. Желанието да сторите добро ще ви покаже, че обичате хората.

КАК ДА ЗАТВЪРДИМ ТЕЗИ КАЧЕСТВА?

Като ги поставяме на изпитание всеки ден. Всеки ден животът ни предлага най-различни ситуации. Във всяка от тях се изисква нещо от нас. Ако ние сме достатъчно будни, за да оценим стойността на конкретния момент, ще можем да го използваме като урок за съответния случай.

Ако живеем с мисълта, че целият ни живот е едно училище, ще оставяме много по-малко време за междучасие.

 Добродетелите са много, но тези пет стоят в основата на човешките взаимоотношения и определят културата на живота. Затова трябва да ги познаваме добре.

За да можем да ги усвоим правилно, е добре да имаме конкретна работа с тях за продължителен период. За целта предлагаме

седмична програма за работа с петте добродетели.

понеделник

Работа с добродетелта “ Благоразумие”.

 Формула:” Аз съм спокоен и уравновесен човек” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутринта, на обед и вечерта отделете по три минути, в които да си казвате:”Аз обичам живота, обичам себе си, обичам хората и нищо не може да ме разгневи”. Тези думи трябва да са придружени с чувството на благост и радост от живота.

През деня носете светлосиня дреха, шал или кърпа. Използвайте минутите за почивка и визуализирайте в съзнанието си синия цвят като ефирна нежна мъгла, която ви обгръща. Трябва да  усетите спокойствие в целият си организъм. Това е усещането, което носи благоразумието -  спокойствие и уравновесеност. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Благоразумие”.

вторник

Работа с добродетелта “Благородство”.

Формула:” Силата на Божията любов е сила на моята душа” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:”Божията мъдрост изпълва моето съзнание”.

През деня носете светло жълта дреха, шал или кърпа. В минутите за почивка визуализирайте светло жълти лъчи, които ви обливат като душ. Вие се къпете в тази светлина и чувствате радост от живота. Владее ви желанието да творите добро. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Благородство”.

сряда

Работа с добродетелта “Добродушие”.

Формула:” Добрата душа носи радост за света” Повтаря се на ум през деня във всеки удобен момент. 

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:” С доброта и разумност градя живота си”

През деня носете дреха, шал или кърпа в светло зелен цвят. В минутите за почивка визуализирайте светлозелени лъчи, които се вливат в очите ви и вие се изпълвате от чувството за жизнерадост. В ума ви са пожелания за добруване на всички хора. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Добродушие”.

четвъртък

Работа с добродетелта “Достойнство”.

Формула:”С вяра в собствените сили” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:”Вярата в собствените ми сили, е вяра в Божественото у мен”.

През деня носете дреха, шал или кърпа във виолетов цвят. В минутите за почивка визуализирайте поток от виолетова светлина , от който гребете с пълни шепи и обливате лицето си. Усещате как увереност обзема съзнанието ви. Владее ви мисълта за чиста, човешка гордост от това, което сте. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Достойнство”.

петък

Работа с добродетелта “Човеколюбие”.

Формула:”Всички хора са мои братя и сестри”  Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате “С благост и обич е богато сърцето ми”.

През деня носете дреха, шал или кърпа в розов цвят. В минутите за почивка визуализирайте розова светлина. Нека тя да изпълва пространството около вас, а въздуха, който дишате да има розов цвят. Усещате, че благост се разлива по цялото ви тяло. Изпитвате нежно чувство на обич към всичко живо.Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Човеколюбие”.

събота

Ден за размишление. Необходимо е да се разсъждава за връзката между добродетелите и чувствата, които те предизвикват.  Петте добродетели се свързват предимно с чувството на благост, жизнерадост, увереност, спокойствие. Постарайте се в удобно за вас време да визуализирате някои от тях. Представете си дъгата и с благо, радостно чувство мислете за нея, защото в нея като в букет се съдържат цветовете на петте добродетели. Добре е, ако до края на деня сте имали възможност да помислите за всеки от тях и  сте преживели чувството, което носят те.

неделя

Ден за самонаблюдение. Желателно е да не мислите специално за упражненията, които сте имали през седмицата, но на всяка цена трябва да наблюдавате себе си. Потърсете през деня възможност да проявите в подходящия момент всяка от петте добродетели. Това е ден за приложение на усвоеното през седмицата. Той слага началото на добродетелното отношение към хората и природата, което ще ви съпътства през целия ви живот.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

(тема с продължение)

Времето, в което живеем не ни дава много възможности за самоподготовка. И все пак този, който има в ума си мисълта за своето духовно израстване може да намери време и като живее по-организирано да създаде свой духовен живот. Желанието на всеки поотделно ще определи и неговите реални възможности за развитие. Както беше казано по-горе, пък и в издадените вече книги “Пътят на човека”, “Посланието на добродетелите”и “Новото светоусещане”, че дори и в “Езотерични записки”, всеки човек се ражда с определен интелектуален потенциал. Една част от този потенициал е вложена от Твореца, а другата сам той създава в различните периоди на своите животи. В този раздел на Програмата за духовно развитие ще срещнете различни предложения за самоподготовка свързани с живота на духа, душата, ума, свързани още с формиране на желанието и волята. Първото нещо, което искаме на всяка цена да се знае от всеки попаднал на тези страници е свързано с неговото лично отношение към самия себе си. Затова трябва задължително да си отговорите на следните въпроси:

1. Обичам ли себе си?

2. Какво искам за себе си от другите хора?

3. Какво търся в този живот?

Когато си отговорите на тези три въпроса, ще сте постигнали минималното изискване за вашето самоопределение. То е първото и задължително условие, за да можете да вървите, в която и да било посока.

Да обичаш себе си, да знаеш какво искаш от другите хора и какво търсиш в своя живот, означава, че си наясно със себе си. Това ще рече, че имаш необходимото уважение към себе си, че имаш изграден подход в общуването с другите хора и че си наясно със своята основна цел в живота си. Значи ти можеш да се самоопределиш като личност, което ще рече да направиш своя нравствен избор и да се приобщиш към определена морално-етическа категория. Обикновено това са Доброто и Злото, но никой не е само добър или само лош. А това е така, защото във всеки човек са вложени необходимите качества, за да може той да се развива като разумна човешка личност. И тъй като добродетелите са основна, изначална форма за живот и развитие на човешката душа, те трябва да бъдат потърсени и използвани, за да послужат като основа на добродетелния живот.

- КЪДЕ ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- В СЪЗНАНИЕТО.

- КОЙ ТРЯБВА ДА ПОТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- УМЪТ! Той е силата, която ръководи човешкия живот.

- КОГА УМЪТ ТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Когато се появи желанието.

- ЖЕЛАНИЕТО ЧУВСТВО ЛИ Е?

- Желанието е стимул за действие. То има две основни направления: връзка с ума и връзка с чувствата. Желанието може да се появи като израз на едното или на другото. Затова човек трябва да познава своята разумна същност. Когато се появи импулсивно желание, значи то е рожба на чувствата, а когато желанието се изявява като уравновесено, последователно отношение към целта – то има връзка с ума.

- ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ЖЕЛАНИЕТО,  ЗА ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Не? Трябва и воля. Желанието без воля се превръща с времето в намерение. Само силната воля може да определи стойността на желанието.

- КАКВО Е ВОЛЯ?

- Сила на творческото начало. Това е волята. Казано с други думи, волята е траен стремеж. Но тя се проявява точно като траен стремеж, защото е изява на творческото начало. Волята е изява на творческото начало у човека, а то е божествена искра на Сътворението. Всеки човек, във всеки момент може и заслужава да бъде творец.

- ВОЛЯТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Волята е добродетел, защото помага на човешкия дух да изяви устойчивите и добри качества от своя характер. Няма воля при злодеянията. Волята се проявява само при добротворческата човешка дейност. Тя е положително качество  и осъществява духовното развитие.

- ЗАЩО ДОБРОДЕТЕЛИТЕ СА В СЪЗНАНИЕТО, А НЕ В УМА?

- Защото човешкото съзнание е еманация на Великото съзнание. То е негова опорна точка в творческия и опознавателен процес на Сътворението. Казано накратко, съзнанието носи началото. Но то е и продължението, то е всичко онова, което може да се нарече знание и познание, защото съхранява изначалната информация и всичко стойностно открито в процеса на живеенето.

- УМЪТ КАК МОЖЕ ДА ОТКРИЕ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ В ЕДНА ТОЛКОВА ОГРОМНА ИНФОРМАЦИОННА СРЕДА?

- Чрез желанието с помощта на волята. Когато желанието е истинско, а волята устойчива, умът получава целеустременост. Когато той знае какво търси, при това условие задължително ще го намери. Важното е да използва ясна и конкретна мисъл.

- КАКВО Е МИСЪЛ?

- Концентрирана енергия на разумната Божествена същност. Чрез мисълта Великото съзнание работи с човешкия ум. Мисълта, която носи силен творчески заряд съществува в Пространството във вид на информационно-силови полета. От там, чрез енергийно-информационните канали тя стига до човешкия ум. Това вече се изучава от квантовата физика и се превръща в доказателство за Божествената същност на Сътворението.

- ЧОВЕКЪТ ИМА ЛИ САМОСТОЯТЕЛНА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ?

- Да. Но тя обслужва предимно неговия бит и форма на общуване. Човешкият ум е създаден като посредник между Света и човешкото съзнание. Той може да отиде навсякъде във Вселената и да докосне всяка нейна съставна частица, стига да притежава необходимата проницателност.

- КОЙ УМ Е ПРОНИЦАТЕЛЕН?

- Този, който винаги има подкрепата на волята и се опира на вярата в Бога. Вярата като качество от човешкия характер носи изключителната сила на Божествената мъдрост. Тя се проявява в две степени: вяра в себе си и вяра в Бога. И двете проявления имат еднаква стойност, защото  вярата в себе си означава вяра в Божественото творческо начало на човешката личност.

- ВЯРАТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Вярата е добродетел, защото винаги дава сила на добронамерените мисли и действия. Чрез вярата всеки човек може да успее в начинанието, което е започнал и да постигне благороден живот.

- МОГАТ ЛИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА?

- Да. Ако всеки човек повярва в силата на Божественото творческо начало и го открие в себе си, той ще постигне добродетелен живот, защото ще живее с благородно съзнание. А благородното съзнание на всеки отделен човек ще изгради колективното благородно съзнание. Когато колективното съзнание добие такава сила, че да може да въдвори мир и благоденствие по цялата Земя, тогава човешкият ум ще е изпълнил своята основна задача – опознаване и възвисяване силата на добродетелите. Знанието, което носят те е разковничето за разумния живот на планетата.

- КАК ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Без страх от трудностите. Опознаването на добродетелите изисква от човешката личност известни усилия и вяра в собствените сили. За да  бъдат проявени те, човек ще трябва да прояви воля, а това вече изисква готовност за лишение от някои “удоволствия”. Думата е в кавички, защото това са привидни удоволствия: излежаването, преяждането, употребата на алкохол,  клюкарстването, т.е. желанието да одумаш колега или приятел. Това са все фалшиви удоволствия, които не носят никаква полза за човешкото развитие. Опознаването на добродетелите изисква приложение на наученото. Без приложение, нищо от техните знания не може да бъде в полза. Теоретичното знание за добродетелите може само да подобри красноречието и нищо повече. Усвояването на добродетелите задължително изисква приложение. Може ли човек да бъде добродетелен, ако само говори за благоразумие, искреност, любов, човеколюбие или достойнство? Просто не се получава, ако не се прилага. Така се опознават добродетелите – чрез приложение. За целта могат да се правят някои практически упражнения, които да помогнат на отделната личност да потърси в себе си добродетелите и да ги използва. В следващата публикация ще предложим някои от тях.

(тема с продължение)

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Времето, в което живеем не ни дава много възможности за самоподготовка. И все пак този, който има в ума си мисълта за своето духовно израстване може да намери време и като живее по-организирано да създаде свой духовен живот. Желанието на всеки поотделно ще определи и неговите реални възможности за развитие. Както беше казано по-горе, пък и в издадените вече книги “Пътят на човека”, “Посланието на добродетелите”и “Новото светоусещане”, че дори и в “Езотерични записки”, всеки човек се ражда с определен интелектуален потенциал. Една част от този потенициал е вложена от Твореца, а другата сам той създава в различните периоди на своите животи. В този раздел на Програмата за духовно развитие ще срещнете различни предложения за самоподготовка свързани с живота на духа, душата, ума, свързани още с формиране на желанието и волята. Първото нещо, което искаме на всяка цена да се знае от всеки попаднал на тези страници е свързано с неговото лично отношение към самия себе си. Затова трябва задължително да си отговорите на следните въпроси:

1. Обичам ли себе си?

2. Какво искам за себе си от другите хора?

3. Какво търся в този живот?

Когато си отговорите на тези три въпроса, ще сте постигнали минималното изискване за вашето самоопределение. То е първото и задължително условие, за да можете да вървите, в която и да било посока.

Да обичаш себе си, да знаеш какво искаш от другите хора и какво търсиш в своя живот, означава, че си наясно със себе си. Това ще рече, че имаш необходимото уважение към себе си, че имаш изграден подход в общуването с другите хора и че си наясно със своята основна цел в живота си. Значи ти можеш да се самоопределиш като личност, което ще рече да направиш своя нравствен избор и да се приобщиш към определена морално-етическа категория. Обикновено това са Доброто и Злото, но никой не е само добър или само лош. А това е така, защото във всеки човек са вложени необходимите качества, за да може той да се развива като разумна човешка личност. И тъй като добродетелите са основна, изначална форма за живот и развитие на човешката душа, те трябва да бъдат потърсени и използвани, за да послужат като основа на добродетелния живот.

- КЪДЕ ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- В СЪЗНАНИЕТО.

- КОЙ ТРЯБВА ДА ПОТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- УМЪТ! Той е силата, която ръководи човешкия живот.

- КОГА УМЪТ ТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Когато се появи желанието.

- ЖЕЛАНИЕТО ЧУВСТВО ЛИ Е?

- Желанието е стимул за действие. То има две основни направления: връзка с ума и връзка с чувствата. Желанието може да се появи като израз на едното или на другото. Затова човек трябва да познава своята разумна същност. Когато се появи импулсивно желание, значи то е рожба на чувствата, а когато желанието се изявява като уравновесено, последователно отношение към целта – то има връзка с ума.

- ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ЖЕЛАНИЕТО,  ЗА ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Не? Трябва и воля. Желанието без воля се превръща с времето в намерение. Само силната воля може да определи стойността на желанието.

- КАКВО Е ВОЛЯ?

- Сила на творческото начало. Това е волята. Казано с други думи, волята е траен стремеж. Но тя се проявява точно като траен стремеж, защото е изява на творческото начало. Волята е изява на творческото начало у човека, а то е божествена искра на Сътворението. Всеки човек, във всеки момент може и заслужава да бъде творец.

- ВОЛЯТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Волята е добродетел, защото помага на човешкия дух да изяви устойчивите и добри качества от своя характер. Няма воля при злодеянията. Волята се проявява само при добротворческата човешка дейност. Тя е положително качество  и осъществява духовното развитие.

- ЗАЩО ДОБРОДЕТЕЛИТЕ СА В СЪЗНАНИЕТО, А НЕ В УМА?

- Защото човешкото съзнание е еманация на Великото съзнание. То е негова опорна точка в творческия и опознавателен процес на Сътворението. Казано накратко, съзнанието носи началото. Но то е и продължението, то е всичко онова, което може да се нарече знание и познание, защото съхранява изначалната информация и всичко стойностно открито в процеса на живеенето.

- УМЪТ КАК МОЖЕ ДА ОТКРИЕ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ В ЕДНА ТОЛКОВА ОГРОМНА ИНФОРМАЦИОННА СРЕДА?

- Чрез желанието с помощта на волята. Когато желанието е истинско, а волята устойчива, умът получава целеустременост. Когато той знае какво търси, при това условие задължително ще го намери. Важното е да използва ясна и конкретна мисъл.

- КАКВО Е МИСЪЛ?

- Концентрирана енергия на разумната Божествена същност. Чрез мисълта Великото съзнание работи с човешкия ум. Мисълта, която носи силен творчески заряд съществува в Пространството във вид на информационно-силови полета. От там, чрез енергийно-информационните канали тя стига до човешкия ум. Това вече се изучава от квантовата физика и се превръща в доказателство за Божествената същност на Сътворението.

- ЧОВЕКЪТ ИМА ЛИ САМОСТОЯТЕЛНА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ?

- Да. Но тя обслужва предимно неговия бит и форма на общуване. Човешкият ум е създаден като посредник между Света и човешкото съзнание. Той може да отиде навсякъде във Вселената и да докосне всяка нейна съставна частица, стига да притежава необходимата проницателност.

- КОЙ УМ Е ПРОНИЦАТЕЛЕН?

- Този, който винаги има подкрепата на волята и се опира на вярата в Бога. Вярата като качество от човешкия характер носи изключителната сила на Божествената мъдрост. Тя се проявява в две степени: вяра в себе си и вяра в Бога. И двете проявления имат еднаква стойност, защото  вярата в себе си означава вяра в Божественото творческо начало на човешката личност.

- ВЯРАТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Вярата е добродетел, защото винаги дава сила на добронамерените мисли и действия. Чрез вярата всеки човек може да успее в начинанието, което е започнал и да постигне благороден живот.

- МОГАТ ЛИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА?

- Да. Ако всеки човек повярва в силата на Божественото творческо начало и го открие в себе си, той ще постигне добродетелен живот, защото ще живее с благородно съзнание. А благородното съзнание на всеки отделен човек ще изгради колективното благородно съзнание. Когато колективното съзнание добие такава сила, че да може да въдвори мир и благоденствие по цялата Земя, тогава човешкият ум ще е изпълнил своята основна задача – опознаване и възвисяване силата на добродетелите. Знанието, което носят те е разковничето за разумния живот на планетата.

- КАК ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Без страх от трудностите. Опознаването на добродетелите изисква от човешката личност известни усилия и вяра в собствените сили. За да  бъдат проявени те, човек ще трябва да прояви воля, а това вече изисква готовност за лишение от някои “удоволствия”. Думата е в кавички, защото това са привидни удоволствия: излежаването, преяждането, употребата на алкохол,  клюкарстването, т.е. желанието да одумаш колега или приятел. Това са все фалшиви удоволствия, които не носят никаква полза за човешкото развитие. Опознаването на добродетелите изисква приложение на наученото. Без приложение, нищо от техните знания не може да бъде в полза. Теоретичното знание за добродетелите може само да подобри красноречието и нищо повече. Усвояването на добродетелите задължително изисква приложение. Може ли човек да бъде добродетелен, ако само говори за благоразумие, искреност, любов, човеколюбие или достойнство? Просто не се получава, ако не се прилага. Така се опознават добродетелите – чрез приложение. За целта могат да се правят някои практически упражнения, които да помогнат на отделната личност да потърси в себе си добродетелите и да ги използва. В следващата публикация ще предложим някои от тях.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

АЗ – ЧАСТИЦА ОТ ПРИРОДАТА

Нищо в природата не съществува произволно, без да е необходимо на Цялото. Впрочем всичко в Природата е част от Цялото, а неговата същност се определя от Силите на Сътворението. Ето за какво става въпрос.

Човекът е градивна клетка от цялостния жизнен организъм на Съществуващото. Елементите на неговата характеристика трябва да открием в Природата. Всичко, което съществува в човешкия организъм можем да открием в Природата и съответно, всичко, което е градивен елемент в Природата изгражда и човешкият организъм. Когато говорим за  енергийно-информационната основа на човешката  същност, трябва да знаем, че същото обяснение е валидно и за Природата. Тя също има енергийно-информационна основа, но човекът не може все още да проумее силата на Ума, който я ръководи. Затова пък трябва да е напълно убеден за ролята, която неговият ум изпълнява за съществуването и развитието на Природата. Човекът трябва напълно да осъзнае голямата категоричност на истината: ако има живот за Природата ще има живот и за човека. Затова човекът трябва да преосмисли поведението си спрямо Природата. На този етап то е самоунищожително -  правиш всичко възможно за унищожаването на корените на едно дърво,  а искаш живот за неговите клони.

АЗ И СВЕТЪТ

Точно толкова, колкото е частица от Природата, човекът е и частица – градивен елемент от Света. Светът не е само видимата част от съществуването на човечеството. Светът е изграден от множество видими и невидими връзки, които го превръщат в конгломерат на съществуването.

Къде е общото и къде различното?

Всичките видими и невидими връзки могат да бъдат разпределени в две основни групи: енергийно-информационни и екзистенциални. Веднага ще обясним, че енергийно-информационните връзки изграждат квантовата основа на света, а екзистенциалните връзки са част от материалния свят. Енергиийно-информационната основа на света съдържа в себе си освен универсалната жизнена енергия и основните информационни направления идващи от Идеите на Великото съзнание. Екзистенциалните връзки са елементи на основните Природни закони и произтичат от закона за резонанса и закона за причината  и следствието. Като градивна частица на Света, човекът е подвластен на тези закони, и ако поради невежеството си не ги познава, той ще се превърне в жертва на своето невежество. За да има правилен живот, човек трябва да се ограмотява непрекъснато. Първото нещо, което трябва да знае за своята връзка  със Света е нейната непреривност. Тя е непрекъсната и цялостна поради заложената програма за цикличност в развитието на духа. Тя се изявява чрез периодите на раждане и прераждане и носи в себе си потенциала на непреривността, т.е. събраната от всички животи информация. Така че развитието на Света зависи от развитието на Духа. Затова всеки е отговорен за своето собствено просвещение и духовно развитие.

ЖИВОТЪТ

            Как да го разбираме? Едни твърдят, че той има предопределеност, а други, че е груб, жесток и безсмислен. Малко са тези, които му се радват истински.

За да отговорим правилно на въпроса, трябва да знаем какво сме ние за живота. Значи не трябва  само да мислим какво е той за нас, как можем да се възползваме от него, но и какво сме ние за него.

Животът има нужда от нас. Той се проявява чрез нас. Какво е животът? Той е силата, чрез която Бог твори. Затова е толкова многообразен, толкова богат и наситен със радости и тревоги. Животът е организиран като средството, чрез което човешката душа опознава себе си и дава възможност на духа да се развие. В този смисъл животът е процес. Винаги трябва да го възприемаме като процеса на себепознанието и духовното развитие.  Животът е основата на този процес, а живеенето е формата, чрез която той се изявява. Трябва да сме убедени, че няма човек, който да познава така добре това изкуство – живеенето, че да не греши. Това е така, защото човешката душа е още твърде млада и тепърва  се запознава с уроците на живота. Какво е живеене? Това е съвкупността от изявата на всички човешки емоционални и мисловни дейности. Те се изявяват според нивото на съзнание на отделната личност. Съзнанието се гради цял живот и остава нетленната, вечно жива частица от човешката личност – продължител на живота за всеки период от нейното прераждане. Със съзнанието си човекът е частица от живота, частица от света и участва заедно с Великото Съзнание в процеса на тяхното изграждане. Чрез съзнанието си човекът живее, т.е. твори, радва се и скърби, разрушава и гради, чрез съзнанието си човекът е съавтор на Твореца в изграждането и развитието на Света, Живота и Природата.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

И ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА   

Възможностите на човешката душа обхващат най-вече Света на познанието. А Света на познанието е мястото където се развива и укрепва духът. Човешкият дух е неразривно свързан с душата и създава предпоставка за нейното развитие. Така че не може да се разглеждат като самостоятелно съществуващи духовни същности нито духът, нито душата. Те взаимно се допълват и създават условията за развитието на ума и съзнанието. Тези           два фактора – духът и душата определят нивото на развитие, което може да постигне човешкото съзнание в рамките на един живот.

Кои са характерните особености на Света на познанието?

Първата и най-съществена особеност е практическата работа с придобитото от Света на знанието. Светът на знанието е теоретическата част, която изгражда Живота, а Светът на познанието е практическата част от Живота. Това са двете основни страни, които формират Живота.

Друга характерна особеност на Света на познанието е изискването за проявено достойнство, за да се получи възможност за пълноценна изява на Духа. Духът може да работи пълноценно в Света на познанието само, ако личността постигне необходимото самочувствие. Без самочувствие не може да има достойнство, не може да има изява на качествата, които притежава душата. Трябва да се помни, че самочувствието е състояние, което гарантира или проваля успеха на всяко начинание. Така че, за да постигне достойнство, човешката личност трябва да живее със самочувствие. То е състоянието, което дава възможност на човека да бъде адекватен на условията, в които се намира.

Третата характерна особеност на Света на познанието се отнася до Съзнанието. Впрочем Съзнанието е структуроопределяща форма както за Света на знанието, така и за Света на познанието. Само че тук, в Света на познанието,  то се проявява като съзнателност по отношение на конкретните действия, докато в Света на знанието, Съзнанието се проявява като уникална информационна основа за познанието. Тук, в Света на знанието, Съзнанието е информационната среда, с която работи Ума, за да създаде необходимото ниво от знание и опитности, т.е. да създаде съответното ниво Съзнание.

Съзнателността, чрез която се проявява Съзнанието е качество, което показва възможностите на съответната личност за нейното интегриране в Живота. Съзнателността е добродетел, която за да се прояви търси опора в нравствеността и достойнството. Съзнателността се изявява предимно чрез отговорността към Живота, чрез отговорността към всичко, с което се свързва личността.

И сега да подредим характерните особености на Света на познанието.

1. Умение за практическа работа с информацията от Света на Знанието.

2. Изискване за конкретна проява на достойнство.

3. Съзнателност на действията, изявени чрез отговорност към Живота.

В първия случай,  говорим за живо приложение на наученото, във втория твърдим, че  за целта се изисква достойнство и в третия допълваме, че не би могло да  се получи всичко това, ако няма съзнателност, т.е. отговорност за действията.

Възможностите на човешката душа  могат да бъдат изключително богати като форма и като действие, и да намират пълноценна изява в Света на познанието, ако преди това е била постигната съществена връзка със Света на знанието. Това е връзка, която се осъществява между Ума, Душата и Духа, за да бъдат усвоени знанията, които предлага Животът. Умът участва като средството, което усвоява информацията ( той анализира, асимилира, обобщава). Душата участва като създава съответната емоционална нагласа за реализирането на конкретните мисли, идеи, намерения. Духът участва  като помага на интуицията да се прояви и така да подпомогне конкретната работа.

Няма и не може да има рязко разграничение между Света на знанието и Света на познанието, защото както казахме и по-горе, те изграждат Живота като взаимно се допълват. Животът е пълнокръвната изява на човешката личност в условията на физическия свят. Неговите две страни – знанието и познанието го правят уникален за всяка личност и за Света като цяло. В действителност възможностите  на човешката душа са  възможности на цялата съзнателна човешка личност.

Ние разгледахме този въпрос в детайли, за да помогнем на всеки човек, който иска да напредне в своето духовно развитие. Тези детайли формират цялостното отношение на човешката личност към Живота.

Само просветеният може да живее пълноценно.      

Тази и други интересни теми можете да намерите на  добродетели

Всяка пролет християнският свят празнува деня на Възкресението. Истината за този ден е свързана с много и различни мнения, които по същество си противоречат.

В какво се състои противоречието?

За да си отговори на този въпрос, човешкият ум би трябвало да си обясни същността на явлението “Възкресение”. Този действителен факт крие в себе си изключителна по своите размери истина. Казваме изключителна по своите размери, защото това е истината, която надхвърля възможните представи на човешкият ум за всичко, което се е случвало тогава. Това Велико Тайнство не би могло да бъде обяснено напълно, дори и сега, когато науката твърде сериозно напредна. Липсващата връзка тук е нравствеността на човешкото общество и неспособността все още да се работи “на чисто”, т.е. да не се комерсализира знанието.

И все пак в рамките на възможното ще се постарая да обясня на хората за какво става въпрос.Необходимо е да бъдат изяснени два основни момента от записаните в Новия Завет текстове: предателството на Юда и акта на Възкресението.

Първо за предателството.

За да бъде обяснена тази истина ще трябва в малко по-широк план да се разгледа въпроса за предопределеността. В този смисъл искам да знаете, че нищо на този свят не се случва без “план”. Това означава, че всичко, което в някаква степен има решаващо значение за живота на човечеството и нормалното  съществуване на света се развива според предвиденият замисъл в Основната Програма за Всемирно Съществуване на Сътворението. Тази програма има свой основен модел, който през период от 13 000 години се актуализира. Основният модел засяга преди всичко планетарната енергийна система и геофизичната структура на планетата. Това, което засяга организацията на човешкото общество търпи по-чести корекции, защото ролята, която има свободната воля допринася в голяма степен за измененията на основния замисъл на Сътворението. В основния замисъл по отношение на човешкото общество е предвидена програма за етични взаимоотношения и стремеж към добротворчество. Никъде ни най-малко не се споменава за насилия и експлоатация на човешкия труд. Искам добре да се знае от хората, че този път, по който премина човечество в историческото си развитие, е чисто човешка дейност създадена само и единствено от човешкият ум, без участието на чисто божествения принцип за добруване на хората по време на земния период от тяхното съществуване. В този смисъл е добре да се знае, че там където хората пряко се намесват в изпълнението на Основната Програма на Сътворението нещата имат напълно различна форма на съществуване. Жив пример в конкретния случай е предателството на Юда. Той беше определен да извърши нещо съвсем различно и то трябваше да изглежда като представяне на моята личност пред римските власти. Историята с 30-те сребърника е легенда. Юда беше начетен за времето си и заможен човек. Това представяне имаше за цел да запознае властимащите с идеята за справедлив живот. Римската империя беше обхванала огромна територия от континента. Римските властници можеха да покажат, ако бяха възприели моите предложения, една съвсем различна организация на човешкото общество. Идеята беше да се тръгне от народните маси, защото те не са покварени от властта, и да се стигне до управляващите, които трябваше да бъдат внимателно запознати с идеята за живот чрез любов. Ние знаехме, че това не може да се случи отведнъж, нито пък, че ще може за една, две години светът да се промени, но имахме за цел да покажем чрез една империя, възможността да се организира човешкият живот по-справедливо. Знаехме, че това ще стане, само ако хората го пожелаят и се надявахме, че в лицето на тези управляващи ще можем да срещнем приемливо отношение към нашето предложение. А то беше съставено от три точки: да се спре заробването на нови народи, да се прекрати експлоатацията на човешкия труд и да се даде власт на избрани от народа хора да управляват. Това са въпроси, които могат да се изпълнят в дългосрочен план и Ние го знаехме, затова Аз трябваше да покажа на хората, че ако живеят с любов ще могат да постигнат всичко това. Моята задача беше, като покажа на човечеството, че трябва да се създаде нова организация на обществото, да покажа и как трябва в чисто човешки план да се общува, как трябва да се създаде добродетелна основа на човешкото общуване. Беше ми необходимо още поне година – две. Моето влизане в Йерусалим имаше за цел да привлече вниманието на хората към Личността Иисус, за да могат болшинството от тях да се запознаят с Идеята на която бях носител. Имаше хора, които разбираха това и знаеха, че трябва да бъдат мои сътрудници, за да разпространяват най-вече Учението за етични отношения между хората. Тогава не се говореше за етика, а използвахме думи като братство, добруване и други такива, които бяха близо до съзнанието на хората. Аз показвах как хората могат да се лекуват и как трябва да се хранят. Показвах им също как трябва да общуват. Имаше случаи, които изглеждаха за обикновените хора като чудеса, а всъщност Аз използвах Божията сила, на която  съм носител, но тя -  независимо, че Аз работех с нея, можеше да помогне само на онзи, който има силна вяра. Силната вяра променя коренно вибрациите на жизнената енергия в човешкия организъм и това позволява де се получи правилно и дори мигновено лечение.

Всичко, обаче се обърна с главата надолу, след като фарисеите решиха, че Аз искам да им отнема властта. Те видяха в мое лице опасен враг и решиха, че трябва да ме унищожат. Юда обаче, убеден в Моята сила, решил, че след като съм Син Божи, Аз ще мога да ги отстраня от пътя си. Той си е въобразявал, че моята сила може да ги порази, но и през ум не му е минало, че ако Аз със сила ги унищожа ще покажа насилие вместо любов – каквато е целта ми.  Той ги е предизвикал, като се е надявал, че ако посегнат на Мен, те ще бъдат унищожени. Вярвал е, че Моят Отец, за да защити мен, ще погуби тях. Това е невъзможно да се случи, защото щеше да бъде показана злоба вместо любов.

В конкретния случай Аз трябваше да изтърпя едно наказание, което не беше предвидено, но се превърна във факт, защото трябваше да бъде защитена Великата идея за Любовта към човека. Аз бях разпънат на кръст поради човешкия ум, но  възкръснах поради голямата си любов. Възкресението показва точно това: силата на голямата любов – моята към хората и на Моят Отец към своето Творение. С възкресението Той спаси не само Мен, но и човечеството, защото чрез Нашата любов (моята и неговата), Ние бяхме Силата, която в голяма степен трансформира негативната човешка енергия в положителна и така беше пощадена от по-нататъшно разрушение енергийната система на планетата. Тя както знаете има две страни: положителна и отрицателна. Между тях задължително трябва да има баланс, за да може да се развива нормално живота. Превесът на едната над другата води до изкривяване на правилната линия на живота. За съжаление сега  пътят на човечеството отново клони към сериозно изкривяване. Положителната промяна, която се получи чрез моето възкресение даде частичен резултат. Ако беше реализиран нашият замисъл щеше де се постигне трайна промяна, защото това щеше да  бъде промяна в човешкото съзнание. А поради така наложилите се обстоятелства, привнесената от нас промяна не беше оценена, не беше разбрана от хората и те продължиха да си живеят постарому. През последните години  негативната енергия отново е в превес. Като не искате  да промените своето съзнание, сега кого ще разпънете?!

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Знанията, които човешкият ум може и трябва да усвои, идват при всеки човек по различен път, защото различно е нивото на способностите и възможностите за всеки. Затова е добре хората да работят на групи – да се събират редовно и да обменят своите знания и опит и никой да не се счита за по-голям, ако знае нещо повече.

За всеки прогледнал в мрака на своето себелюбие и преодолял илюзията за своето величие, следва дълъг път за себепознание и образование. Образованието, което вие получавате в училище ви дава само най-необходимите знания, които определят в известна степен общата култура. Това, което е необходимо да се постигне в човешкия живот е познанието за духовната структура на Съществуващото. Тя е в основата на всичко, което  се проявява като форма и като действие, а чрез действието се изявява разумното начало на Сътворението.

За да се постигне нивото на образование, което е необходимо за живот на Земята, трябва да се свържете с такъв източник на знания, който е постигнал утвърден авторитет чрез прякото си участие в създаването на духовната култура. Това означава Същество от ранга на Великите посветени, Същество, което е донесло със себе си не само знания, но и любов. Сега в тези времена идва много информация на Земята от различни краища на Вселената. Загрижени са всички, които знаят какво се извършва тук от земните хора и тревогата е голяма, защото сега е най-важното време, когато се определя бъдещето на живота тук. То е важно поради две основни причини: поради изчерпване на енергийните ресурси на Земята и поради изчерпване на възможните форми за работа с човешкото съзнание.

В първия случай трябва да се вземе предвид от всеки човек, че енергийни ресурси на Земята са всички онези източници на енергия, които безразборно се пилеят от хората: това не са само твърдите горива - като въглищата, не само течните -  като петрола, дори не и газта, но най-вече живата растителност!

Енергийните източници на Земята са на изчерпване. В Божия план е предвидено на човечеството да бъдат дадени знания за нови форми на енергийно обезпечаване. Вече са спуснати някои проекти за автомобилостроенето, за да се прекрати използването на петрола като гориво, но за съжаление богатите и твърде алчни хора, които печелят от него, пречат за усвояването на нови енергийни източници, които ще осигурят екологично чист автомобилен транспорт. Така се пречи и за други производства. Афишираната напоследък загриженост от страна на политиците за настъпилите вече промени в климата, не може да реши проблема, защото не се пипа там където трябва. Необходимо е изключително отговорно отношение към всичко, което е свързано с военното производство и изпитанието на новосъздадените оръжия от всякакъв вид. Дори не толкова химическата промишленост замърсява в стремежа си да произвежда химия за бита, колкото тези, които произвеждат различни видове оръжие и още повече, които си позволяват да взривяват бомби с т.нар. „обеднен уран”.  Атмосферата се замърсява допълнително и от големия брой самолети, които би трябвало да използват екологично чисто гориво. Сега те увреждат атмосферата на една твърде уязвима височина.

Трябва общественото съзнание да бъде подготвено за идващите промени. Те се налагат от самия ход на всички процеси, които оформят и създават живота. Промени трябва да настъпят най-вече в образованието на хората. Необходимо е образование, което да учи хората на тази планета, не да унищожават, а да се развиват като личности, които могат да бъдат полезни на Природата със своите светли мисли и разумни действия. Защото голяма е вредата от енергийното замърсяване на пространството чрез лошите мисли. Затова Христос казва, че това, което излиза от човека, то го осквернява най-вече.

Образованието, за което ви говоря, че е необходимо, не е затворено в дебелите томове на различни автори. То е дадено чрез словото на Христос преди 2 000 години и чака човешкото съзнание да се пробуди. Знанието, което носи това слово може да промени културата на човешките взаимоотношения, може да превърне човека в приятел на Природата и всичко създадено в нея.

Не си мислете, че имате много време за отлагане! Не си мислете, че ако не вие, някой друг ще направи това, което трябва! Защото не е ли това, което трябва основното ваше задължение? А то е да се постараете със силата на добрата светла мисъл да промените малко по-малко първо себе си, а чрез себе си и света. Това може да се случи само, ако населите вашето съзнание със светли мисли. Осветете първо вашия храм – храма на вашата душа с добро пожелание за мир и благоденствие. Живейте с мисълта за любов към хората и не я имайте само в ума си като информация. Настанете я  в съзнанието си и така няма да се гневите на другите край вас, а ще ги приемате поне с добро чувство, ако не можете с любов. Ако всеки се ръководи в поведението си от тези пожелания, колко различен би бил светът!!!

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com