НАРОД СРЕЩУ ТИРАНИ

Напук на консервативното статукво, което владееше арабския свят от доста години насам, народът на Египет въстана на 25 януари 2011 г. с цялата си мощ в “своя пурпурен гняв - величав”. 8 – ми ден протестите не спират, а в столицата Кайро стачкуващите са 1 милион души. До 1 февруари т. г. се съобщава за 300 убити. Народът на Египет е в своята стихия – толкова единен, сплотен и непоколебим в своите искания. Диктаторът Мохамед Хосни Мубарак все още не желае да се оттегли след 30 г. управление. Опозиционният лидер д-р Мохамед ел-Барадей се включи в протестите. Съвсем резонно властта изкара танкове по улиците на Кайро. Възможно ли е в този политически контекст да се забрави крилатата историческа фраза на покойния вече български президент Петър Младенов, изречена в онези дивашки години на “демокрацията”:

 - Да дойдат танковете, да дойдат!

Очите на света са вперени в революционен Египет.

Диктаторът Мубарак назначи ново правителство, но самият той явно няма намерение да напусне поста си. Каква ще бъде историческата развръзка след народния бунт – все още не е ясно? Египетската нация каза Не! на тиранията. Десетилетия наред достойнството на този народ беше потъпквано и унижавано по най-чудовищен начин, за да се стигне до тази страшна и велика свещена революция, която ще промени коренно историческото развитие на Египет. Вероятно ще последва промяна в Конституцията на тази африканска страна. Събитията се развиват с неимоверна бързина и нямат нищо общо с времето, когато Египет се освободи от британско влияние. Препоръчително е чуждите граждани да бъдат евакуирани с оглед непредвидимостта на протестите. На какво се надява Мохамед Хосни Мубарак? Явно е, че не е желан от нацията, а присъствието му в политическия живот вече е към своя край. Все още не е обуздан протестът. Не! на бедността. Всяко робство има начало, развитие и край. Разклатиха се със страшна историческа сила измамните темели на държавното управление в Египет. Няма пътища назад, Египет! Цялата демократична световна общност подкрепя този сакрален устрем на египетския народ. Вече 8 - ми ден Египет е извън нормалния обществено-политически ритъм. Затворници успяха да се възползват от конюнктурата и да избягат от местата за лишаване от свобода. Като че ли се повтаря Великата Френска Буржоазна Революция от 1789 г., но в египетски одежди от началото на 2011 г. Пикът на народното недоволство написа нови страници от историята на тази страна. Египет. Египет. Египет. Ето я свещената тема на деня.

Военната полиция е обградила с бодлива тел резиденцията на президента Мубарак. Демонстрантите настояват за незабавна оставка на диктатора и правителството. Демонстрации има и в Александрия, Ариш, Мансур и Суец. Възможно ли е да се разстреля цял един народ, за да се запуши устата му? Кой е в състояни да спре дори за миг народния бунт? Египтяните не са онази безропотна маса, която крееше под диктаторския ботуш. Има нещо ново, силно и истинско в теб, народе на Египет! Най-после дойде време разделно, време на съдбовни и необходими реформи, време за нов, достоен и справедлив живот. Прекланям се пред този омерзен и низвергнат народ, пред неговия исторически устрем, пред непобедимата му воля да строши грозните и отвратителни окови на тиранията, която години наред го измъчваше. Размирен Египет показа, че няма да отстъпи от своите искания. Безмилостната диктатура е зловещо минало в историческите страници на Египет.

Наложи се български правителствен самолет да евакуира от Кайро 66 българи. По-смелите останаха, защото не се опасяваха, че ще изгубят живота си. Все още бунтът е твърде локален. Да живее свободен Египет! Политес, а не идиотес! Новините от Египет стават все по-драматични. От националния площад Тахрир демонстрантите изрично казаха, че няма да се проведат абсолютно никакви преговори, докато генерал Мубарак не сдаде властта. Нека си отиде с достойнство, така както постъпи президентът на Тунис Зин ал Абидин бен Али на 14 януари 2011 г. Самолет, принадлежащ на прогонения от народа си тунизийски тиранин е бил конфискуван в Париж във връзка с извършени големи финансови престъпления, корупция и пране на пари. Твърди се, че ексдиктаторът на Тунис е собственик на доста имоти във Франция.

Египетските училища хлопнаха врати и излязоха в принудителна ваканция. Банките не работят. Пълен икономически колапс. Изглежда, че сакралната развръзка на тази изключително опасна политическа криза все още не може да настъпи.

От началото на 1952 г. Египет се управлява от генерали. Време за генерали, време за пагони, време за мъже, родени от жени. Мохамед Хосни Мубарак стана президент на Египет след убийството на Мохамед Ануар Садат по време на военен парад в Кайро на 6 октомври 1981 г. Като извършители на атентата се сочат военни, членуващи в египетски ислямски джихад. Не става ясно дали вицепрезидентът Омар Сюлейман ще поеме властта? Ще бъде ли въвлечен Египет в мътните води на радикалния ислям? Протестите уж са мирни, но само на хартия. Каква ще бъде политическата промяна и как нормативно ще бъде уредена тя? Междувременно Мохамед Хосни Мубарак обеща да се оттегли през месец септември 2011 г. В този страшен хаос от политическо безвремие САЩ настоя за незабавна промяна. Цените на стоките буквално полудяха в стремглавия си бяг. На един от лозунгите пишеше:”Да се маха Мубарак, американският агент!” Изобщо не може да се говори за какъвто и да било мир, продължават сблъсъците между привърженици на президента и демонстранти. Всеки ден умират невинни хора и това е толкова чудовищно! Политическият преход трябва да започне веднага според САЩ и Европейския съюз.

На 4 февруари 2011 г., петък протестът е отново в своя апогей. Река Нил изтръпна от виковете на жертвите, от толкова много кръв и от този вулкан на народния бунт. Вчера, 3 февруари 2011 г. имаше твърде спорадична демонстрация на египетски граждани в София. Държавността в Египет продължава да е извън контрол, убийствата продължават. Дори жени и деца излязоха по улиците на протест. Пълната анархия вече цели 11 дни не може да бъде овладяна по абсолютно никакъв начин. Чуждестранни журналисти се оплакват, че са били бити от протестиращи в Кайро и набедени за шпиони. Уви, насилието в Египет не подлежи на какъвто и да е коментар. Няма дори 1 % цивилизация и наличие на каквито и да било добри нрави. Стихията на опасния хаос е в разгара си. Според президента на Египет Мубарак оттеглянето му ще доведе до още по-голям хаос. “Наситих се на 62 г. обществен живот” – признава Мубарак.

Народният свръхгняв не спира и не спира - дори напротив - продължава да атакува главните виновници за тази вакханалия. Армията и полицията явно не са в състояние да спрат мародерите, които безчинстват и ограбват домове. Какво историческо и варварско арабско насилие и какво опасна липса на държавност! Армията отказа да смаже бунта. Очевидно е, че политическата криза продължава да се задълбочава все повече и повече.

“Царете, тълпата, мръсните тирани” – ето кой е основният лайтмотив в революционен Египет.

Дали това свещено и велико въстание ще се обезличи, така както се случи с Великата Френска Буржоазна Революция в края на 18 в.?

В Египет има 25 % безработни висшисти, голям процент от гражданите живеят с под 2 долара на ден. Според организацията “Мюсюлмански братя” ислямът е решение на всички проблеми. Тази организация е забранена, но винаги успява да излъчи свои т. нар. независими депутати в Народното Събрание на Египет. В публичното пространство се заговори за т. нар. мирен период до изборите през месец септември т. г. Всъщност мирът е доста свръхделикатно и свръхчувствително понятие. В Александрия – вторият по големина град в Египет – призивите на Мюсюлманските братя не намериха прием.

Ноторно е, че д-р Мохамед ел-Барадей (генерален директор на Международната Агенция за Атомна Енергия) е дошъл като на гости в Египет, не познава икономическите, политическите и социалните реалии на тази държава, защото живее извън нея. Следва да се отбележи, че д-р Барадей не реагира относно ядрената програма на Израел. Каква е истинската същност на стратегическите интереси на САЩ в Египет, свързани с т. нар. мирен процес? Войните на САЩ в Афганистан и Ирак са пълен провал, а въпросният мирен процес вече десетилетия наред не може да се разреши и това не е ли до болка познатото американско лицемерие?

В арабските страни се заговори за ефекта на доминото, за революцията на жасмина, за демократични промени...Привидният на пръв поглед политически покой в тези консервативни общества бе разтърсен от връх до корен. Статуквото в тези геграфски ширини бе буквално потрошено от вулкана на народния суверенитет. Възможно ли е да се появи нова политическа класа в Тунис, Египет и Либия? Новините от размирна Либия до днес 7 март 2011 г. са направо свръхпокъртителни.

Доста тревожно събитие бе взривяването на газопровод, преминаващ през северната част на Египет до планината Синай, близо до Газа, който снабдява Израел с газ.

На 29 януари 2011 г. вицепрезидентът Омар Сюлейман официално встъпи в длъжност. Ексцесиите продължават в обществото и нищо и никой не може да ги спре. Вицепрезидентът се срещна с т. нар. “Съвет на мъдреците”, но съществени резултати все още няма. Училищата продължават да са със затворени врати, за разлика от банките, които започнаха да работят. Заговори се за провал на преговорите между вицепрезидента и опозицията. Каква ще бъде развръзката? След 18 дни на драматични протести, президентът Мохамед Хосни Мубарак предаде властта на Военен съвет, но този му акт бе извършен в нарушение на Конституцията на Египет. На 11 февруари 2011 г. правомощията на досегашншя президент на 80 – милионната арабска държава не бяха прехвърлени на председателя на Народното Събрание, а на военни, което веднага породи опасения за извършване на военен преврат. Кайро ликува, народът на Египет остана докрай верен на своето свещено достойнство. Трябва да се проведат избори, които следва да бъдат свободни и демократични. Кои бяха историческите сили, които провокираха избухването на въстанието на брега на река Нил? Дългата и опасна ръка на Кремъл или вечно виновната за всички конфликти по света Америка?

В Египет е поставено началото на нов тип обществени отношения, които ще се консолидират занапред. Оттук насетне историята ще чертае своите пътища и своите реформи. Извършен беше грандиозен поврат в политическото статукво на Египет, но дали към по-добро?

Висшият военен съвет суспендира Конституцията на страната, разпусна Народното Събрание и насрочи избори, които ще се проведат след 6 месеца.

По време на това изумително по своя размах въстание армията не насочи танковете срещу протестиращите.

“Quo vadis”, Египет?

Главният прокурор на Египет Абдел Маджид Махмуд днес подписа Указ за блокиране на финансовите авоари на бившия президент Мохамед Хосни Мубарак, на членове на неговото семейство и им забрани да напускат страната.

На 3 март 2011 г. египетският премиер Ахмед Шафик подаде оставка, която бе приета от Военния съвет. Неговият пост ще бъде зает от бившия министър на транспорта Есам Шараф.

Т. нар. мирен преход продължава и тепърва в него ще се развихрят с пълна сила перипетиите на историята. Началото започна, но как ще се развие занапред?

Теомира – Десислава Петкова

7 март 2011 г.

София - България

Автор Рон Милър, препечатано от бр. 1/2009 на списание "Идеи", превод Павел Лазаров

Нашите училищни системи са проектирани по правилата на едно особено виждане за света – механичното технократското мислене, продукт на индустриалната имперска експанзия от средата на 19-ти век. Все по-очевидно е, че тази историческа ера е изчерпала вече всичките си творчески енергии и е вече в упадък. Изгрява друго виждане за света – виждане, имащо предвид устойчивостта, взаимосвързаността и тържеството на човешкото многообразие. Това е едно всеобхватно виждане, носител на съвършено различни идеи за образованието.

Повишаващият се интерес към образователните алтернативи – училищата  „Монтесори” и „Валдорф”, „домашното образование”, „демократични училища”, „мълчаливо образование” (Quaker education), „чартърни училища” и редица други, представляват от никого не управлявана, самоорганизираща се революция, стояща на гребена на вълната на този нов мироглед. Аз мисля, че това е едно истинско, неподправено социално движение, което в крайна сметка ще смени днешната училщна организация с нещо коренно различно. Противно на стандартизираните училищни пректики от индустриалната ера, раждащите се днес алтернативи ангажират младите хора в активно, смислено, отговорно отношение към света и ги поощряват да участват в строежа на една справедлива, грижовна и устойчива култура.

Независимо че това движение е представлявано от различни образователни методи, то е изразител на 5 фундаментални принципа: уважение към всеки човек, устойчиво равновесие, децентрализиране на управлението, разделение на политическата, икономическата и културната сфери и всеобхватен мироглед.

1. Уважение към всеки човек

Мария Монтесори го е казала добре: „Детето е строителят на една неповторима човешка индивидуалност. То взаимодейства със заобикалящия го свят с решителност и любознателност, и е водено от своята вътрешна творческа сила. Човешките същества имат вродени способности и стремежи да оформят индивидуалност, която да възприема и изживява света по начин, който е различен от всеки друг. Ето защо ние имаме нужда от самостоятелност и сигурност, за да развием напълно собствения си потенциал. Всички ние носим семенцата на потенциалната си еволюция и най-високите си стремежи в сърцата си. Целта на образованието е да се грижи за покълването и порастването на тези семенца.”

2. Устойчиво равновесие

Образователната революция се изразява в отвореност към цялата сложност на живота. Да живееш в равновесие означава да държиш на собственото с мнение ненатрапчиво, оставайки при всички положения отворен за проявленията на реалността, които ти се струват далечни или непонятни; давайки си ясната сметка, че израженията на живота са многообразни и временни, а не окончателни. Благодарение на този принцип ние се отнасяме към всеки учащ с особена чувствителност и гъвкавост, вместо с някаква идеология или стандартен метод. Една публична образователна  система, която постоянно търси равновесието, не би могла да остане насилствена и монокултурна. Тя би се постарала да  предоставя многообразни алтернативи, представляващи различни филсофски и културни възможности.

3. Децентрализация на управлението

В наши дни истински важните решения, предопределящи качеството на живот на милиони хора, се взимат от политически или корпоративни елити, а не от общественоактивни граждани. Стандардизирането на училищното образование, фанатичното правене на сметки, водещо до стандартизиране на  всичко (от учебни пътища, до учебници), и безмилостните тестове, вместо да отразяват желанията на хората, въвлечени пряко в образователните дела – учители, родители или младите хора,- отразяват онези на корпоративни директори,  могъщи фондации и мас медии. Правителствените проекти (като No Child Left Behind, с извинение) не са нищо повече от образователните политики на една технократска империя. Движението за образователни алтернативи обратно е едно усилие на хората от низините, организирали се, за да вземат решения чрез истинско активно и демократично участие за неща със съвсем човешки измерения.

4. Разделяне на политическата, икономическата и културната сфери на обществото

Философът Рудолф Щаейнер (основателят на Валдорфското училище) твърди, че обществото е най-здраво, когато на неговите 3 основни функции/сфери – икономическата, политическата и културната - е позволено да запазят цялостта си без да се месят обаче на другите. Той стига до извода, че в нашите модерни времена икономическата инициатива се е разпростряла далеч отвъд границите си и по този начин е превърнала всеки друг аспект от живота в някаква баналност – нещо с пазарна, вместо със своя вътрешна, самобитна стойност. Образователната революция се опитва да върне преподаването и ученето в сферата на културата - на свободата и творчеството. Онези, които са изоставили публичната училищна система, избирайки независими алтернативни училища или домашното училище, не са просто за приватизиране на образователната система, което по същността си продължава да третира ученето като една пазарна стока. Вместо това те отговарят интуитивно на убеждението си, че истинското учене е органична, спонтанна и дълбоко смислена материя, която изисква автономност от политическите и икономическите сили, владеещи по настоящем публичното образование.

5. Всеобхватен/холистичен мироглед

От холистична гледна точка основната цел на образованието не е тази да предава одобрени и позволени порции знание,  ами е да помага на учениците да живеят с нестихващо въодушевление и вълнуващ интерес към света, и да развиват заедно с това умения за непреднамерено изследване и критично мислене. Притежавайки тези качества, холистично образованите хора живеят целеустремено, творчески и ангажирано за подобряването на света.

Взети заедно, тези 5 принципа представляват пътят за преосмислянето на предположенията и вярванията, крепящи цялата настояща училищна система.

Автор: Рон Милър

---

Д-р Рон Милър е ангажиран с алтернативното образование повече от 20 години. Тази статия е кратка извадка от последната от 9-те му книги, озаглавена „Самоорганизиращата се революция”. Милър е създател на 2 списания и по настоящем е редактор на списанието „Образователна революция” (Education Revolution), издавано от американската Организация за ресурсите на алтернативното образование (Alternative Education Resource Organization) с интернет адрес  http://www.educationrevolution.org

Рон Милър е основател на Белуедър скул (Bellwether School) и на Куакер скул (Quaker school) във Вермонт, САЩ. Междувременно преподава история в Чамплейн колидж (Champlain College). За допълнителна информация и контакти е на разположение сайтът му http://www.pathsoflearning.net

Към списание "Идеи" http://grancharov.blogspot.com/ 

Навсякъде, където се появява терминът софиокрация, съм го поставил аз, за да заменя повече думи обясняващи именно това политическо устройство.

Тази статия ще се появи идните дни в www.probujdane.com. Тукашната публикация е предпремиерна.

* * *

Трябваше да минат 4 години, за да нямеря време и вдъхновение да преведа тази статия, класифицирана сред бумагите ми като "фундаментална". Мисля, че неслучайно вдъхновението ми идва точно сега, просто в България все повече хора се питат: "И какво сега? Това ли е демокрацията, дето била по-добра от татовия тоталитаризъм? И с какво е по-добра?". Приятно четене!

Жак Тестар, Монд Дипломатик от 20.02.2005 г.

Някои от най-важните решения в областта на генетиката, новите технологии и енергетиката, се взимат на базата на „обективни” „експертни” мнения, без предварително допитване до повечето преки заинтересовани. Това разширява пропастта между желанията на хората и действията на управляващите. Но някои примери на активно гражданско участие показват, че е напълно възможно гражданите да са компетентни и по най-сложни въпроси.

- - -

Сред 10-те най популярни личности във Франция 2-ма са спортисти, 2-ма - вариатетни певци и 2 актриси, но не и политици или синдикални лидери. Нито един писател или изследовател, никакви интелектуалци и инноватори. Всички са наясно с този скандален факт, но никой не го анализира в дълбочина, за да покаже истинското лице на това, в което се е превърнала демокрацията днес. Правим се, че вярваме, че „най-лошата система с изключение на другите” е именно тази, оправдаваща халюцинациите на „мнозинството” и липсата на критично мислене. Заблуждаваме се, че волята на мнозинството има някаква особено голяма тежест („Волята на повечето има силата на закон”, казва Аристотел), но в действителност управляващите са крайно предпазливи, когато решават дали наистина да се допитат до него, особено по въпроси, за които сондажите отчитат нагласи, противоречащи на морал (например съществуването на смъртно наказание) и на намеренията на силни икономически лобита (например ограниченията за генетично модифицираните организми - ГМО). С други думи, властта се ползва от едно политическо устройство, от което черпи легитимност, но чието приложение е свела единствено до политически игри.

Бързото и често необратимо развитие на новите технологии задължава намиращия се на ръководна позиция да решава не само за сметка на сегашните, но и за сметка на бъдещите поколения. Дори той да е съвестен и добронамерен, е подложен на неимоверен натиск от страна на бизнеса, докато вероятността да е достатъчно компетентен по всички  проблеми е нищожна**. Когато става въпрос за развитието и внедряването на нови технологии, обикновените граждани, особено онези, участващи в различни граждански обединения,  могат да се окажат много по-компетентни от политическите фигури, от които се очаква да вземат далновидно решение. Оценките на компетентните граждани обаче почти винаги са противни на интересите на бизнеса и това ги прави неудобни и за официалните „експерти”.

Обвиняването в некомпетентност на гражданите досега е постигало единствения пагубен ефект да убива амбициите на по-голямата част от тях,  докато в същото това време дава необосновано голяма тежест на мненията на малцина, произлизащи от същите социални реалности, но не поемащи каквато и да е отговорност пред останалите. Ето защо е дошло времето да изнамерим и започнем да прилагаме нови техники, с които, стимулирайки активното гражданско участие, да запълним дупките на представителната демокрация. Вече имаме и някои хубави примери.

- - -

Все по-често различни региони заявяват колективните си нужди в публични мероприятия/ допитвания, организирани от местни инициативни комитети. По въпроси от национално значение пък се прибягва до експертни групи (така наречените „съвети на старейшините”) или до въвличане на гражданите директно („дискусионни групи”) или индиректно („граждански конференции”). За да избегнат обвинения в чист опортюнизъм, организаторите на националните инициативи обявяват, че ще вземат предвид събраните мнения за изработването на конкретни обществени политики, но в повечето случаи това така и не се случва. Най-шокиращ е примерът със случаят ГМО. Във Франция отглеждането ГМО в полеви условия, т.е. не в строго определен, защитен периметър, е било осъждано многкратно и последователно от гражданска конференция (през 1998 г.), от Съвета на 4-мата старейшини (2002 г.) и в различни сондажи на общественото мнение в периода 2003-2004 г. Противопоставянето на експериментирането на ГМО в незащитен периметър беше потвърдено и в 90% от имейлите (процеура, търпяща при всички положения критика за демократичността си) в отговор на апела на министрите на земеделието, технологиите и околната среда. При все това, организаторите на целия този цирк стигат до извода, че експериментирането трябвало да продължи. Същото е и с Европейската комисия, която на 19 май 2004 г. премахна мораториума върху вноса на ГМО въпреки постоянните негативни резултати в сондажите на общественото мнение (в Европа са концентрирани повече от 70% от противниците на тези култури) и пренебрегвайки цинично резултатите от лицемерната си покана, написана на английски (Submit a comment by e-mail), за изразяване на мнение по въпроса.
 

ДАЛЕЧ ОТ ОРГАНИЗИРАНИТЕ МАСКАРАТИ

Някои практики, реализирани предимно в Европа през последните 20-ина години, обаче позволиха на неексперти да намерят решения в ситуации с много неизвестни (най-често свързани с въвеждането на нови технологии - ГМО, енергийни източници, оплождане инвитро, антени за телефонни предаватели и т.н.) В тези случаи една сериозна предварителна подготовка на участниците е наложителна, за да може диалогът им да доведе до стабилно аргументирано мнение.

Различната демокрацията наречена „активна” (или "Софиокрация", бел. Павел) не се допитва до всички, ами до сравнително малък брой граждани. В една от най-обещаващите й форми, "гражданска конференция", групата, макар и съставена от малък брой участници, 15-ина, може да бъде достатъчно представителна за цялата пополация. Статистическите методи правят възможно от една подходяща извадка да бъдат изтеглени на случаен принцип, хора представителни за всички отделни хомогенни категории, съставляващи пополацията (разделението е на възраст, пол, професия, политически пристрастия, произход и т.н.) Целта е, веднъж формирана, групата да произведе такова мнение, до което би стигнала цялата пополация, при положение че разполага с всичко необходимо за качествен информиран избор - нещо очевидно невъзможно в по-голям мащаб. Тук не става въпрос да се прави изследване, а да се направи  всичко възможно за сформирането на група, която е в състояние да вникне, разбере, решава и действа отговорно за запазването на общия интерес. „Приобщаването и солидарността, проявени от участниците, бяха забележителни”,  констатират коментаторите в заключителната пресконференция на групата по използването на ГМО. „Спокойната компетентност, с която всеки можеше да подходи към проблема, създаде атмосфера на сдържана гордост и неподправена откритост. Беше много вълнуващо за всички, включително и за журналистите.”

Задачата, поставена пред групатата, трябва да бъде формулирана възможно най-точно и ясно. На участниците трябва да бъде предоставена всичката налична информация, без каквато и да е деформация, противоречия или завоалиране. Работата на групата е поддържана от психо-социолог и трябва да бъде защитена от всякакви възможни манипулации. Това е причината участниците да са анонимни. За да се избегне създаването на тяло от псевдо-експерти, групата се разпуска след приключването на работата.

Качеството и характеристиките на предоставена на групата информация е може би най-деликатният от всички въпроси. Изглежда, че най-добрата формула за гарантиране на обективност е създаването на организационен комитет, включващ освен инициаторите (онези, които са натоварени институционно с отговорността за решаването на проблема) и  специалисти, изказващи противоположни мнения. Веднъж създаден, комитетът започва да се грижи за подготовката на групата, съставяйки една истинска учебна програма, съдържаща списък на темите и необходимите документи, и имената на форматорите. Тук е и мястото, където асоцираното гражданство намира допълнителни възможности за изява (както в организационния комитет, така и сред лекторите) и прокарването на своите оценки за фактите - най-често контрастиращи ярко с онази на официалните експерти.

Досегашните практки, от една страна, демонстрират как всеки гражданин, съгласил се да участва в работата, в един момент се оказва компетентен (защото е способен да учи, разбира, анализира и формулира аргументирано мнение); от друга страна, показват, че само част - една трета - от хората са готови да направят някакви усилия (сред най-сериозните от които е жертвата на свободното време) за общото благо. Наистина участниците в инициативата трябва да събират и проучват информация; и да разпитват и дискутират, без да очакват в замяна нещо материално или популярност, тъй като имената им не се обявяват публично.

Урна или конференция?

Ако приемем, че тези факти очертават добре линиите на истинското демократично функциониране, тогава бихме могли да се обединим около идеята за една друга демокрация - "софиокрация" (добавката на термина "софиокрация" е моя, бел. Павел) - следваща, да, волята на мнозинството, но на мнозинството от гражданите, изразили изричната си готовност да учат и разбират нещата в дълбочина. Дошло е времето да приключим с онзи мит за демокрацията, внушаващ, че всеки може да има мнение и по най-сложния проблем без да се е погрижил предварително да придобие достатъчно информация, методи и инструменти за разшифроването й.  Когато декларацията за правата на човека заявява, че „законът е израз на общата воля”, предполага, че той е израз на доброволната политическа дейност на гражданите, а не на пасивността им!

Тези твърдения рискуват да бъдат обвинени в елитаризъм, изхождайки от аргумента, че „народ” са всички граждани, и че никой не може да бъде изключен така лесно. Това е вярно. Но тогава как да определим нарастващото не упражняване на правото на глас в официални избори? Не е ли това недемократично изключване на 30%, 50%, че и повече процента от избирателите? Това изключване обаче е набедено за „доброволно” и, като такова, не се счита за израз на недемократичност и следователно не е повод за тревога. Но гаранция за демократичност на новата демокрация има. Гаранцията е липсата на някакво окончателно класифициране на едни части от обществото като маргинални и на други като пълноправни. Призвани са да се явят пред своеобразните урни всички, т.е. всеки има еднакъв шанс да бъде изтеглен случайно, за да участва в гражданската конференция.

Много е интересен фактът, че макар и процентът на направилите си самоотвод (заради жертвите наложени от естеството на работата) да е сравним с въздържалите се да гласуват на избори, хората, въздържали се да гласуват, изразяват по-голямо желание да се включат в работа на конференция, отколкото да отидат до урните. Софиокрацията не създава противопоставяне между парламента „на народните представители” и парламента „на изтеглените с жребий”. Преди всичко защото гражданският форум се разпуска веднага, след като е изразил мнението си по даден въпрос, след което други граждани, също толкова „некомпетентни”, ще се изкават по други проблеми (или, ако е необходимо, пак по същия). Освен това, тъй като никой не мисли, че законите могат да бъдат писани и приемани без специален изборен мандат, не става въпрос да се премахне парламентарната функция изобщо (приемайки, че допринася нещо за доброто на нацията), а  да се определят принципи, според които политическите решения изискват одобрението на жребийното национално представителство. Регламентирането на гражданските конференции, нуждаещи се от прецизно дефиниране на процедурите и правилата за функционирането си, би трябвало да предвижда фигурите на ръководна изборна длъжност да обнародват и да се съобразяват със заключенията на конференцията.

Както представителните (демократични) функции, така и тези с реално (жребийно) гражданско участие могат да се прилагат и на планетарно ниво. Което означава, че оценката на глобалните заплахи (климатични промени, екологични сътресения, научна етика) не са изключителен прерогатив на експертите и, като следствие, международните организации биха могли да изработят процедури за софиокрация валидна на световно ниво.

Тези практики, все още в ембрионален стадии, са революционни, защото очертават профила на една друга демокрация, способна да признае лигитимността на съзнателното решение на отговорна група от граждани и на справедливостта произведена чрез диалог. Защото една справедлива мярка е нещо, до което се достига, когато всички действащи лица са убедени, че тя е полезна и, че не вреди някому повече, отколкото на всеки друг, т.е. е справедлива и адекватна.

По всичко личи, че тези практики са приложими както за отговорното третиране на сложните въпроси по разпространението и използването на научнотехнически новости, така и за решаването на сложни етнически или политически конфликти.

-------

**  За жалост времето не оправдава надеждите ни, че едно по-добро масово образование ще произведе по-добро всеобщо хуманистично знание. Изглежда, че решенията взети от генерациите със средно по-високо образование, не са особено по-качествени от онези на другите.

 Само се заслушайте в тържествените нотки в гласа на някой, който казва за свой познат "седял съм на една Маса с него!". Значи той е наше момче. С него можеш да пийнеш, да хапнеш, пред него можеш да плеснеш жена си по задника, да попсувате заедно, а след това дружно да се кютнете под Масата и кротко да заспите. Да кажеш за някого, че е бил на твоята Маса означава да демонстрираш пълна солидарност с този човек, да го признаеш като свое алтер его. Защото Масата е нашето неприкосновено лично пространство. Може да пуснем някой, който ни е неприятен, в леглото си, но на Масата -- никога! Помислете колко мъдрост е събрана в призива "светът е кръчма -- да седнем на една Маса".

 На Масата сваляме правителства, там кроим планове за революция и въвеждане на нов световен ред. Само жалко, че на сутринта с изпаряването на ракията се изпарява и всеки полъх на революционно настроение, и отиваме пак да слагаме дограма или да правим топлоизолации... Все пак трябва да сложим храна на Масата.

И докато унищожаваме благинките и правим революция на Масата, се превръщаме в стадна маса, лесна за управляване и манипулиране. Защото няма сила без съединение, а какво съединение може да има, докато се делим на Маси?