Сарк не е галеното на Никола Саркози, нито детето му от Карла Бруни. Сарк е една точица земя в Ла Манша. Тя има много овце, каруци, гръмки титли на дребни благородници, един-единствен полицай и нито един автомобил. Последното местенце в Европа, където до онзи ден на непоклатими гранитни крака официално и гордо стоеше феодализма.

Е, това беше. От 10 април 2008 офицално и гордо точицата земя и изпълващите я овце, бретонски пейзани и единствен полицай ще бъдат управлявани от народната воля чрез демократични избори. Феодализмът свърши. Точицата земя му сложи точка. Вече който иска да управлява, ще трябва да се хили по плакати, да обещава готини благинки и да печели народното доверие. А пък ако му се управлява по-дълго - ще трябва и да ги изпълнява благинките, за да държи по-дълго народното доверие.

Феодализмът свърши. Поне в Сарк. Макар и населението им да е колкото вход "А" на български панелен блок, а територията - колкото градинката на същия, нямаме основание да се съмняваме в саркци и в успеха им. Пичове са. И при тиранията, и при демокрацията са живели мирно, съвместно и продуктивно и ще продължват да живеят така. Бяха прекалено готини, за да продължава феодалното им тегло. Феодализмът се предаде пред готините хора. 

А не може ли така и в България? Вече чувам групово изкрещено-измрънкания отговор. Не звучи като "да". Тук никой не вярва, че може хората, които са на власт, да мислят за властта като за крехък дар от избирателя, а не като за бащино наследство. Тук никой не вярва, че може хората да притежават държавата, а не държавата - хората. Тук никой не вярва, че може хората да са заедно, вместо да се делят с малки гранички и бодливи телчета. И този никой, дето не вярва, са всъщност всички.

Само че с провлачени мрънкави песнопения и цъкане с език опитно доказано рая на земята не се построява. Въпреки това, сред нас, българите, вече се виждат малки точици земя и малки групички хора върху тях, които се опитват да го правят. Даже успешно. Да, бе, те правят Сарк. Огледайте се за тях! Направете избора си - да мрънкате, че "нищо не става" или да бъдете саркци.

Viva Sark!

Още една годишнина – не знаем точно от какво. На едни паметници ще се съберат хора с червени знамена и ще празнуват победа. На други паметници ще се съберат хора с траурни ленти и ще правят панихида.

На едното място ще възвисяват имена, които ще хулят на другото. И обратно.

Яркият контраст прелива в сива еднаквост. И на двата митинга – старци. И на двата митинга – омраза. И на двата митинга – размахване на призраци и скелети.

Е, старци, какво постигнахте с тях – с омразата, с призраците и скелетите? Възкресихте ли убитите си приятели? Натрихте ли носа на ония от другия митинг? Естествено, че не. И най-вече – къде са внуците ви? Къде са онези, които на 9 септември 2007 ще празнуват 17-ия си рожден ден?

Внуците на партизаните са с внуците на жандармеристите. В една фирма. В една кръчма. В една партия. В един приятелски кръг.

Те растат с една идея, една ценност и един стремеж – парите. Поредното поколение, чиято зелена фиданка ще бъде обилно полята с безморална и безверна материалност. И което в суматохата на старческата караница и прелитащите между окопите скелети и призраци ще пропусне най-важното, най-ценното. Изводът от 9 септември 1944 година - петната от кръв се мият трудно.

След 9 септември 1944 криминални престъпници са провъзгласявани за борци против фашизма. Това го разбрахме. След 9 септември 1990 кръвожадни главорези са провъзгласявани за невинни жертви на комунистическия режим. И това го разбрахме. Но това, което така и не разбрахме, което трупа черна злоба в душите ни, бърка дълбоко в гнойта на незарасналата рана на национално разделение е, че не можем да вървим напред, ако не бъдем единни.

9 септември е само още един удар на бойните барабани, които през почти целия ХХ век зовяха българи на бой срещу българи. Ту за Царя и Отечеството, ту в името на народа. Да забравим барабаните. Да простим на барабанчиците. Долу призраците! Да живеят внуците!

"Тук цари демокрация, така че дори и аз да не съм съгласен с нещо, ако то се иска от хората, то трябва да стане" ТЕРИ(нашият ТЕРИ :))

За всичко се отнася(и за държавата и за обществото)! Много мъдро и правилно, жалко че сме го забравили! Щом нещо се иска от хората, то трябва да стане!