BgLOG.net
By kordon , 9 December 2012
Непрекъснатото и много често напълно необосновано спекулиране с обвиненията в антисемитизъм несъмнено силно девалвира тяхната стойност, както се случва с всичко, което е в излишък, чието наличие е прекомерно. Има прояви, които, без съмнение, са продиктувани от чиста омраза към евреите, и които спокойно могат да бъдат квалифицирани като див, пещерен антисемитизъм. Тези изблици на най-примитивни и необуздани страсти трябва да бъдат санкционирани с цялата строгост на закона, тъй като е недопустимо да се толерира поведение, провокиращо ненавист и насилие към отделни индивиди или групи от такива на основата на техния етнос, пол, раса, религия или на други признаци.

Но също така е безспорно, че много критики към еврейството, обявени иначе прибързано и по презумпция за антисемитски, всъщност представляват съвсем коректно отбелязване на проблемни пунктове и обстоятелства, каквито съществуват без всякакво изключение във всички човешки колективи. Тъй като евреите, както и всички човешки същества, не са имунизирани срещу грешки, и сред тях все някой понякога бърка или действа злоумишлено, това няма как да не предизвиква ответна реакция сред другите, която се проявява в справедливи или не дотам такива критики. Правилни или не, бележките спрямо евреите или към който и да е друг са право на всеки индивид, от което никой не може да го лиши и в което никой не може да го ограничи. Всъщност, справедливостта на обвиненията се уточнява само в открити обществени дебати или в съдебните институции, но не и чрез запушване устата на критиците с агресивно враждебни обвинения в „антисемитизъм”, с помощта на което оръжие се тушират всички дебати около поведението на Израел или на евреите в другите държави. А възпрепятстването на критиките с цел потискане на истината е обезпокоително и ненормално явление, на което трябва да се противодейства енергично и решително.

Няма човек или група от хора, които да не грешат, и евреите не са изключение от това правило. Следователно те подлежат на критики, както и всеки от нас, и това трябва да се смята за съвсем естествено. И обратното – неестествено е да се парализират и осуетяват всички критики по отношение на тях, като се обявяват неизменно за „антисемитизъм” или „ксенофобия”, а авторите им да бъдат преследвани и анатемосвани по средновековен маниер.

Присъщо е на хората, а значи и на евреите, да се стремят да избягват упреците, разобличаващите факти и критичните коментари, създаващи им дискомфорт. Но по-важна от душевното спокойствие на когото и да било е истината. Затова дълг на обществото е да следи тя, истината, да не става жертва на нечии интереси, които налагат прикриването ѝ чрез преднамерено дискредитиране с неоснователни нападки достойнството и авторитета на разкриващите я пред обществеността личности. Всеки индивид и всяка общност имат нужда от коректив, какъвто по същество представляват техните критици и опоненти. Липсата на критики, липсата на външен поглед и преценка създават грешна представа за собствените възможности и измамно усещане за безгрешност. С други думи, отсъствието на критично отношение развращава съзнанието и изкривява самооценката в неправилна посока.                                                                

Съвсем разбираемо е евреите, както и всички останали, да се опитват да отбягват или дори напълно да заглушават критиките към себе си. Това е естествено за човешката природа и би го правил всеки, стига да има такава възможност. Но това не означава, че трябва да се толерира и поощрява такова поведение. Защото никой не бива да бъде щаден заради криворазбрани симпатии и сантименти от критики, коментари, забележки и дори обвинения, когато това се налага. Всеки греши и следователно всеки подлежи на критицизъм и никой не бива да бъде привилегирован в това отношение, тъй като това изкривява обективната представа за него, създавайки предпоставки за идеализация и въздигане в култ. Църквата и тоталитарните комунистически управления са отличен пример за упадъка и извращенията, до които води липсата на критични мнения и оценки в тяхната сфера на влияние, смазани своевременно от грубата или по-рафинирана цензура.

Ето защо, тези, които, уж с добри намерения, лишават еврейството от укори и изобличения, които го охраняват на всяка цена и с всички средства от острото перо на опозицията, от справедливи критики и анализи, които възпират неудобните въпроси и дискусии около него, в действителност не са негови доброжелатели, а му нанасят сериозна вреда, макар и неосъзнато. Защото градивната критика има отрезвяващ, конструктивен и съзидателен ефект както за самия обект, към който е насочена, така и за обществото като цяло. 

Legacy hit count
333
Legacy blog alias
72728
Legacy friendly alias
КРИТИКАТА-СПРЯМО-ЕВРЕЙСТВОТО---АНТИСЕМИТИЗЪМ-ИЛИ-ПРАВО-НА-МНЕНИЕ

Comments

By AleksandyrAleksandro , 17 September 2009

ПРИЕМ НА ДОКУМЕНТИ за МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА “Информационни технологии в съдебната и изпълнителната власт”,   на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”,  РЕДОВНА/ЗАДОЧНА/ДИСТАНЦИОННА форма,   5 семестъра,   за бакалаври/магистри от други направления

Професионална квалификация: Магистър по Информационни технологии в съдебната и изпълнителната власт

Балообразуване: среден успех от семестриалните изпити + среден успех от държавните изпити

http://cet-vtu.com/site/bul/IT_SIV.html

Legacy hit count
487
Legacy blog alias
33113
Legacy friendly alias
МАГИСТЪРСКА-ПРОГРАМА-по-ИТ-на-ВТУ

Comments

By DenitsaDeni , 15 July 2008
Коментар на мой приятел в един блог. Ето такива хора ще ни управляват и ще защитават правата ни.

Колкото и да не одобрявам идеите на Белеф, това е просто...Смешно е, но е и тъжно. Защото той наистина си го мисли това.

Дени: "Приватизирана или държавна, мафията си е мафия. Докато държавата е слаба и не налага законите си, дали ще ни грабят управляващите или "частниците" е все тая."

Някой си:"Ситуацията в България е като в социалистически супермаркет, в който всеки член на персонала граби от рафтовете, където свари... Това означава, че ръководството е политически импотентно, и че сегашната система за контрол и управление не функционира, а е само параван. Спешна смяна на ръководството!"

Коментарите на Деница и Комитата ми напомнят защо не харесвам манталитета на хората, които отричат абстрактното мислене и се задоволяват с думи и изрази като "политически елит", "корупция", "пропазарни, но не пробизнес реформи", "европейски социален модел", "докато не си отидат тези продажни и некомпетентни политици". С други думи общи неразсъждаващи изрази, които показват, че хората, които ги употребяват, нямат представа какво от случващите се около тях дела на какво явление, институция, правило се дължи, как функционират институциите и пазарите около тях и как да се отстранят отрицателните неща, без да съсипят положителните.
Малко или никакво абстрактно мислене и желание за подреждане на явленията и институциите в категории. Но отказът от абстрактно мислене и опит за проникване под булото на простото "е тва не ми харесва, значи виновен е първият човек, който видя да се свързва с него" не е признак на решителност или на реформаторски ербаплък, а на невежество.

Невежият е обречен да бъде плячка на популисти, шарлатани и на тирани.

Моят отговор:

Албърт, позволяваш ли да те цитирам? Просто това изказване е толкова добро, че не заслужава да остане неосъзнато от масите :)

Както написах в другата тема: Защо страната е в това състояние? Мислиш ли, че правителството, съдът, институциите не знаят кое явление на какво се дължи? И как да ги категоризират. Тогава защо, Иване, защо?! Ако абстрактното мислене е панацея, защо светът все още е болен?!

По-добре невежи и задоволени, отколкото умни и загорели :)

Малко обяснения-спорът се провежда в този блог. Става въпрос за картелите в българската енергетика, Албърт твърди че всичко ще се "оправи" като енергетиката се приватизира, аз твърдя, че държавана или частна мафията си е мафия.

Моят коментар е като цяло е от другия пост:

Основна методика на манипулацията-първо убеди хората, че не могат да разсъждават "правилно", за да отличат добро от зло и след това каквото и да им правиш, те винаги ще са доволни. Защото ти ще им представиш хиляди аргументи и възхитителни теории, защо да ги риташ е полезно за тях, дори и да ги боли и да им чупиш ребра. Пък истината е толкова проста.

Legacy hit count
726
Legacy blog alias
20569
Legacy friendly alias
Ето-какви-хора-ще-ни-управляват---

Comments12

lasombra
lasombra преди 17 години и 9 месеца
Много съм мислил върху това. Според мен отрасли като енергетика, комунални услуги (разбирай водоснабдяване, електроразпределение и пр.), транспорт и други подобни никога не трябва да се приватизират. Грубо казано, представете си, че започне война. Отиват лошите при съответната фирма и казват "Ето ви пари за да спрете да работите. Отидете някъде на почивка, сваляйте мацки, изобщо -- забавлявайте се." И понеже живеем в пазарна икономика със 100% частна собственост (която за Белев е мечта и цел), онези ни спират тока и отиват да си пекат les derrieres на някое хубаво място. И никой не може да им каже нищо, защото това е пазарната икономика -- който има пари, той диктува условията.

 А ако някой почне да говори за силна държава, контрол, приватизационни договори и т.н. мога да отговоря, че това само усложнява нещата. Ще се получи така, че веднъж си продаваме стратегически отрасли като енергетиката, след това се мъчим да завъртим тромавата бюрократична машина за да си върнем контрола. И кой ще ни го върне? Онези в народното събрание, дето не можаха да се разберат дали да позволят десен завой на червено ли? Не е ли по-просто да не продаваме тези сектори, пък дори и да намирисва на комунизъм?

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години и 9 месеца
Ми гледай сега как е във Франция и Германия. Има много малки и големи фирмички доставящи ток. Само дето държавата дискриминира малките в полза на големите. А когато големите имат проблем, мрънкат на държавата и тя го решава. Общо взето точно като да са държавни, само дето парите отиват в частни ръце. Голяма полза, няма що.

Така че за мен е безполезно да приватизираш монополисти или да имаш един главен доставчик. Точно по причините, които ти изреди. При положение, че монополизират пазара и хората така или иначе нямат избор, не е ли по-добре държавата да е собственик? Или да е както разказаха за топлофикациите в Холандия(???)-че всъщност работели без печалба, защото собственици им били потребителите. Това пак е вид приватизация, хората са собственици, но по този начин се знае, че ресурсът няма да изчезне щото собственикът откраднал парите и избягал от страната.

Тая мания по масова приватизация не я разбирам. Може и да има смисъл, държавата да не притежава нищо директно, но според мен ключовите производства трябва да се дават като на концесия-отдават се, така че инвеститори на влагат пари и да обновяват производството и съответно да печелят от това, но държавата да си остава основен контролен и ОТГОВОРЕН орган и да си върши работата да контролира, а не да се чудят как групово да източат предприятието в стил Топлофикация София.

Както и да е, в случая мен повече ме депресираха абстракциите, с които господата адвокати буквално искат да промият мозъка на човек и да го накарат да се съмнява в преценките си. Това много ме подразни.

lasombra
lasombra преди 17 години и 9 месеца
Аз пък не знам какво толкова сложно има за разбиране. Кой печери от приватизацията? Хората, които ние сме сложили да я контролират, и които си прибират комисионите, и приватизаторите (които са добре известни, и свързани със същите хора, които прибират комисионите). Единствените, които не печелят, сме ние, които трябва да плащаме тока и водата.

И преди да бъда обвинен отново в пропагандиране на приложен комунизъм ще кажа, че не съм против частния бизнес. Просто съм против ключови отрасли (мале, колко е изтъркан този израз!) да бъдат съсредоточавани в ръцете на една-единствена частна фирма.

Нека си го признаем -- частният монопол е много по-коварен от държавния. Съгласен съм с теб, че мафията си е мафия, но пред държавната мафия поне има някакви ограничения, били те наложени отвън, или от страха, че на следващите избори може да се върнем в някое родопско село да отглеждаме овце.

Колкото до адвокатите... на тях това им е специалността -- да говорят много без да кажат нищо докато объркат човек. А както бях писал в "Наръчника на анархиста", когато хората са объркани по-лесно се поддават на внушения. Понякога и аз ползвам този подход, наречен "разговорна хипноза". Разказваш някаква страшно оплетена история, съставена от три или четири по-малки, и щом слушателят ти е окончателно объркан и не знае какво точно искаш да кажеш, изказваш твърдението, което искаш да внушиш. Тъй като слушателят ти е отворил съзнанието си за внушения (опитвайки се да разбере какво за Бога искаш да кажеш с всичките си приказки), внушението прониква надълбоко и остава задълго. Това е напълно съзнателен и целенасочен подход, който се изучава в курсовете по психология. Някой път даже мога да го опиша по-подробно за всички заинтересувани :)


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години и 9 месеца
Хм, не одобрявам такива "психологически" подходи...Особено пък от хора, които смятат да се занимават с управление на държавата или раздаване на справедливост. Култа към липса на обективна истина води само до абсолютна безотговорност.

А за приватизацията...ами от крехките ми спомени от приватизацията, когато стана, всеки имаше право да си купи акции от всяко предприятие. За ключовите отрасли...виж сега, аз не мисля, че държавата е кой знае колко ограничена. Това че може да ги изхвърлиш след 4 години само ги стимулира да крадат по-бързо и да не ги е грижа какво ще се случи с предприятието след това. Докато една частна фирма, на теория, трябва да има стимул да инвестира и управлява дългосрочно. Това на теория. На практика, фирмата подписва някакъв договор с държавата, описващ отговорностите на фирмата. Само дето в нашия случай, те или са в ущърб на държавата или дори да са направени умно, законите, чрез които фирмата се задължава да ги изпълни са неприложими. Загубени в корупцията.

Така че проблемът не е толкова в самата приватизация, колкото в лошото изпълнение на договорените задължения.И липсата на страх от закона, но то какъв страх, каквото и да се случи, то не е така както сме го видели и естествено никой не е виновен.

Напълно те разбирам защо предпочиташ ключовите отрасли да са държавни, но според мен това не е толкова важно. Защото в чиито и ръце да е нещо, ти нямаш възможност да си потърсиш правата. Нямаш възможност да им наложиш задължения. Нищо не можеш да направиш.

Освен това една от идеите на тоя процес е да има конкуренция. Каква конкуренция има междо ЧЕЗ и ЕОН-те са си раздели страната на половина и всички са щастливи. И дори да си направиш вятърна централа и да произвеждаш половината ток за даден град, пак трябва да им го продадеш на тях, не можеш просто да си го продаваш на алтернативни цени.

alexanderbeleff
alexanderbeleff преди 17 години и 9 месеца
LesHOMBRE, много си объркан, момчето ми. За да научиш още нещо от "простака" Белефф, ти пращам няколко точки от прословутата програма на NSDAP от 1926 год.Писал я е онзи "изверг"...

/Мило ДЕНИ, СОРИ, ама объркани социал, либерал, анархо, комунисто, психоаналитици не са ми много много по вкуса!/

- РАВНИ ПРАВА И РАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ВСИЧКИ

- ПРЕДПОЧИТАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО ПРЕД ЧАСТНОТО

- ЛИКВИДИРАНЕ НА ЗЛОУПОТРЕБИТЕ В ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖБИ

- ДЪРЖАВНО УЧАСТИЕ В НАЙ-ВАЖНИТЕ КОНЦЕРНИ

- ПЕНСИЯ ПО ВЪЗРАСТ ЗА ВСИЧКИ

- ПООЩРЯВАНЕ НА ЛИЧНАТА ИНИЦИАТИВА

- РЕФОРМА В ЗАКОНИТЕ ЗА ЗЕМЕРАЗДЕЛЯНЕ С ПРЕДПОЧИТАНЕ НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ. ОДЪРЖАВЯВАНЕ, БЕЗ КОМПЕНСАЦИЯ, НА ЗАПУСТЕЛИТЕ ЗЕМИ.

- БЕЗЖАЛОСТНО УНИЩОЖЕНИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА. СМЪРТНА ПРИСЪДА ЗА ГРАБЕЖ, СПЕКУЛА И КОРУПЦИЯ

- ЗАЩИТА НА ДОМА, МАЙКАТА И ДЕТЕТО. 

- ЗАКОНИ ЗА КЛЕВЕТАТА, С ЦЕЛ ПРЕСИЧАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ В ПРЕСАТА. 



lasombra
lasombra преди 17 години и 9 месеца
Няколко въпроса. Онзи изверг, дето го въздигаш до нивото на идол, някога управлявал ли е страна, която не е във война? Успял ли е на практика да изпълни тези точки? Имал ли е репресивен апарат много по-голям и жесток от този на тъй мразеният от теб Съветски съюз? Избил ли е повече хора от Сталин? Превърнал ли е цяла Европа в огромен концлагер? Ти така ли искаш да живееш? Самата формулировка национал-социалистическа партия не ти ли звучи познато? И тези точки, дето ми ги триеш в носа не ти ли изглеждат подозрително еднакви с идеологията на комунизма?

Повече отказвам да се занимавам с теб. Сам си противоречиш, защитаваш възгледи основани на крайности, да не говорим, че не можеш да направиш един коментар без да вмъкнеш лични обиди там, където разумът ти свършва (а той очевидно не продължава много далеч).


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години и 9 месеца
Колкото до мен, Белеф, твоите редчета изглеждат точно като всички други редчета-хубави на хартия, сложни до невъзможни на практика. А аз съм практик /въпреки че съм теоретичка/ и ме интересува какво може да се направи, много повече от какво може да се каже.

Иначе вие спор Хитлер срещу Сталин ли водите? Щото ако е така да не се меся :) Просто искам да кажа, че всички манипулатори на масите използват приличащи си моркови- все пак на хората им се харесват горе-долу едни и същи неща, когато са достатъчно общи.


alexanderbeleff
alexanderbeleff преди 17 години и 9 месеца
"Те / западните "демократи"/ не можеха да си представят, че на света има политик, които е твърдо решен да изпълни обещанията си и ги изпълнява, въпреки всичко. За тях лъжата е нещо естествено" А. Хитлер -1940 год.

Специално за LaS HOMBRE- БОЛШЕВИЗМЪТ Е ЕДНО УЧЕНИЕ ЗА СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, СИРЕЧ, ЗА СВЕТОВНОТО РУШЕНИЕ! дА ПРИЕМЕМ ТОВА УЧЕНИЕ В ЕВРОПА, КАТО РАВНОПРАВЕН ЖИЗНЕН ФАКТОР, ТОВА ОЗНАЧАВА ДА ПРЕДАДЕМ ЕВРОПА!!! А.Хитлер- 1938 год.


alexanderbeleff
alexanderbeleff преди 17 години и 9 месеца
Освен това, никой, ама и най-големите врагове, не може да отрече икономическия възход на Италия и Германия през 30-те години. Никога повече Германия не е била ІІ икономическа сила в света, а Италия- четвърта. Магистралата Милано -Торино /сега пуснаха страхотен модел на Алфа МИ.ТО/ е открита на 01.10.1932 год. Да не говорим за магистралите в Германия, които и досега се ползват и се дават за пример. 
do100jan
do100jan преди 17 години и 9 месеца
Белев, без да влизам в идеологически спорове, само добавям детайлите, които ти удобно пропускаш. Пътищата в Германия (а и в Италия) са строени с робския труд на политически затворници и концлагеристи (попаднали в концлагер по различни причини - убеждения, произход, сексуална и политическа ориентация). Икономическата сила на Германия и Италия е и пряко следствие от притежаваните от тях колонии по това време. Достатъчно е да споменем една Либия (богата на петрол), колониите в Южна Африка (богати на минерали), за да ни стане малко по-ясна картинката. Но проблемът и за двете страни (както и за Великобритания и Франция) е загубата именно на колониите. Колкото е вярно, че Германия е била (а и все още е) икономическа сила, толкова е вярно и за нейните противници във Втората световна (също загубили голяма част от блясъка си). И загубата на този си блясък всички дължат именно на цитирания от теб Хитлер, а по-специално от неговите действия, довели до световна война и до следвоенните прекроявания на границите (или на независимостта на някои доскорошни колонии). Това не искам да се тълкува като мое желание за връщане на колониалната система, а да се тълкува като анализ на споменатите от Белев факти.
lasombra
lasombra преди 17 години и 9 месеца
Изпитвам недотам неоснователно съмнение, че магистралата Милано -- Торино е била ремонтирана толкова пъти, че на практика е построена наново.
alexanderbeleff
alexanderbeleff преди 17 години и 9 месеца
Стуйене, колко пъти ще обещавам да черпя! Чети бе брато. Райхът няма колонии след Първата световна война. Всичко му вземат. Италия има Либия, Етиопия и Сомалия. Това е. И разбери, че войната не я прави Хитлер. Британия и Франция обявяват война на Райха! Това е официалното начало на ІІ св.война. Обявяват я, щото Хитлер нападнал Полша. Обаче не обявяват война на СССР, който също напада Полша. Ебаси- виж малко книжки. Това са истини...

 Колкото до сомбри, ние нямаме никакви магистрали, а това, което си мислим за магистрали постоянно е в ремонт. Благодарение героичните усилия на комунистическото управление.


By divedi , 15 August 2007
Дами и господа,

Напоследък в българското общество съществува тенденция за дискриминация на българите и на неромските граждани на Република България, т.е. те биват третирани по различен начин, често в тяхна вреда, и дискриминирани по отношение на раса, етническа принадлежност, произход и социално положение за сметка на ромските граждани.

Глава 1 от Конституцията на Република България гласи:

"Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

Днес в българското общество съществуват редица примери за нарушение на по-горе цитирания закон. Като такива ще посочим следните:

1. Случаят в кв. «Захарна фабрика», София, където след побой бива убит професор Станимир Калоянов и до момента не е потърсена отговорност на извършителите, поради ромския им произход, а те са известни на живущите в квартала. Налице е и пълният отказ на българските институции да гарантират справедлив съдебен процес и сигурност на жителите на квартала оттук нататък, включително при последвалите рецидиви, т.е. нападения и тормоз над граждани, и пълна непрозрачност на резултатите от следствието. Държавата и нейните органи също така отказват да защитят гражданите, които пътуват с влакове, когато лица от ромски произход системно замерят влаковете с камъни – на съответните лица не се търси отговорност, нито полицията се опитва да ограничи и прекрати действията им, при положение, че те биват системни. Чести са също така посегателствата на роми върху селскостопански имоти, в следствие на което собствениците им остават без препитание – извършителите изключително рядко се установяват, а още по-рядко – наказват. Налице е грубо нарушение на закона, което е и предпоставка за твърдението ни, че гражданите са неравнопоставени пред закона.

2. Раздаване на жилища на роми и нераздаване на такива на неромските граждани на Република България. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии на базата на етническа принадлежност.

3. Раздаване на всякакви видове помощи на роми и нераздаване на такива на неромските граждани на Република България, при положение, че и в двата случая става дума за крайно нуждаещи се. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии на базата на етническа принадлежност.

4. Неравно третиране на права на български граждани на базата на произхода им от следните институции в България: «Електроразпределение» ЕАД, компаниите за градски транспорт, Полицията на РБ, Прокуратурата на РБ, и др. Като прост пример от ежедневието ни ще посочим, че при неспазване на срока, определен от «Електроразпределение» ЕАД, за погасяване на дължимото към тях, същата фирма в определен от нея срок пристъпва към изключване на подаването на електричество към домакинствата на абонати, на базата на неромския им произход, и неспирането на подаването на електричество към абонатите от ромски произход, макар че последните имат милиони левове задължения към «Електроразпределение» ЕАД с 15-годишна давност, които въобще не се опитват да издължат, под предлог, че нямат работа, като в същото време често отказват по различни причини предложена им такава от съответните бюра по труда. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии и неравно третиране на права на базата на произход.

5. Съществува неравнопоставеност на гражданите при кандидатстване за висши учебни заведения, макар че Конституцията на РБ изрично го забранява. Като пример ще посочим правилника за прием на студенти в ТУ-Варна, където чл. 22 ал. 3 гласи, че се запазват 5 места за прием на студенти от ромския етнос.

6. Насаждане на етническа омраза и агресия от страна на редица държавни органи, организации и медии на територията на Република България, които тръбят, че има дискриминация над малцинството от мнозинството, при положение че расовата и етническата дискриминация е наказуема от Конституцията, а също е наказуемо и насаждането й. Липсва адекватна държавна политика спрямо ромското малцинство, а в следствие на това се създава расизъм и се настройват другите граждани срещу него. Негласното толериране, а понякога и твърде гласно, създавава опасен прецедент в България, където никога не е имало расизъм. Напротив, страната ни е давала убежище на гонени по етнически признак арменци, спасила е евреите от Холокоста, а сега необмислени действия ни изправят пред бъдещ етнически конфликт. Българското правителство и българските институции са тези, които трябва СПЕШНО да вземат всякакви мерки това да не се допусне, вместо да подклаждат етническа вражда. Неравнопоставеността на гражданите на Република България се дължи на дискриминационната политика на Българското правителство и институциите в България спрямо всички граждани освен ромите. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България.

Подкрепящите тази петиция пледират за РАВНОПРАВИЕ и НЕДИСКРИМИНАЦИЯ. Настояваме българските власти да спазват цитирания по-горе закон и да не нарушават правата на неромските граждани на Република България за сметка на ромите. Заявяваме, че в противен случай сме готови да потърсим помощ от международни организации и съдилища, да организираме протести и демонстрации и да бойкотираме България и нейните институции, стоки и услуги и като крайна мярка - сами да се погрижим за спазването на Конституцията на Република България.

Изрично подчертаваме, че настоящата петиция не е обвързана с никоя политическа партия и не желаем тя да бъде припозната и използвана от която и да е политическа партия. Петицията е плод на недоволството на граждани на Република България, които смятат че правата им са засегнати и бе изготвена от екип непартийни граждани в следния състав:

Създателите на петицията, аминистраторите и екипа на bgpetition.com, умоляват подписващите петицията да се въздържат от расистки коментари. Нека бъдем толерантни и докажем, че българските граждани, не подкрепят дискриминацията, а всячески се опитват да я ограничат.

Веселина Иванова Кацарова, преводач.
Десислава Димитрова Стоева, журналист.
Валентин Георгиев Гърков, доцент в НСА.
Веселин Илиев Василев, счетоводител.
Георги Огнянов Наумов, програмист.
Иванка Лукова Червенкова, строителен техник

Източник:bgpetition
Legacy hit count
1368
Legacy blog alias
14157
Legacy friendly alias
Гражданска-петиция-срещу-неравното-третиране-на-гражданите-на-Република-България-пред-закона
Политика
България

Comments4

THE_AI
THE_AI преди 18 години и 8 месеца
Подписах!
swetew
swetew преди 18 години и 8 месеца
Много добре казано - стегнато, аргументирано, точно. И все пак ми звучи малко йезуитски. "Силно да любя и мразя" е писал Ботев.
Не можеш да обичаш България без да мразиш нейните врагове. А те крещят "Смърт на българите!"
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 8 месеца
Трудно е да се намери самишленик по тази тема... Каня те в форумът си :)
Kopriva
Kopriva преди 18 години и 8 месеца
 Какви са тия цигани-Циганин-гразжданин на света,не му е издаван паспорт и се движи и работи свободно!
 Турците имали двойно гражданство-Защо?Кой го е решил?-българските политици
 Къде търсите под вола,теле?
 Кой в България решава-цигани,турци,евреи,негри,индуси?
 Ако има нарушения-обърнете се към Институции,отговорни за спазване правата на ЧОВЕКА!(лилав,кафяв,зелен,пимбян)
By Arbitration , 10 June 2007

В

 интернет пространството на една от блогерските общности в България започна обсъждане на забраната на парада на хомосексуалистите в Москва, наред със демонстрацията на миналогодишната хроника. В нея аз, иначе, освен известната бруталност на ОМОН, недопускането от милиционери на хора, които да полагат цветя пред Вечния огън върху гроба на Неизвестния войник,  заповед да не се използват спецсредства, някой неуниформен човек, хвърлящ запалена петарда, безпорядъка и окървавеното лице на депутат от будестага, не съм видял съвсем нищо съществено или пък поне най-малкото интересно. Допускам, че милицията и ОМОН бяха проявили явно излишна, а затова и противоправна сила и бруталност, допускам дори, че и полагането на цветя към гроба на Неизвестния войник изобщо не биха могли да са някакво основание за установяване на милицейските кордони, допускам, че и властите на Москва постъпиха неправилно… Но сега, ей сега, бих искал до говоря за нещо съвършено друго. Просто защото аз, не бъдейки във възторг от порядките в своето Отечество, никога вътрешно няма да се съглася с това, че неговите безредици ще се обсъждат от чужденци, и още повече ще ги обсъждат с мое участие. Макар и това и да са най-близките ми хора.

През времето на дискусията в посочената блогерска общност беше изказана мисъл, че с такива паради хомосексуалистите отстояват своите права, и призив да се хванат за някакво особено реформиране на законодателството, предвиждайки в него права на хомосексуалистите и другите сексуални малцинства. Аслъ - о да! – с участие в дискусията на «широки обществени кръгове». Такъв призив звучеше, разбира се, в съчетание с препратки към «цивилизовани страни».

Аз не съм сурковец, и заради това не мога да оперирам със такива безсмислени понятия като «суверенна демокрация». Аз не съм политик изобщо и затова не мога да преценявам и политическото звучене на думата «хомосексуалист». Който иска,  нека да прави подобни преценки – с байрак в ръката, барабан на шията, вятър в гърба и пера в задницата. В администрацията на Президента на Русия сигурно е по-известно с какво точно суверенната демокрация изобщо се различава от демокрацията в суверенната държава. На мен - не, ами аз каквото не знам, за това и не говоря.

Но на мене ми се струва, че аз нещо разбирам в областта на юриспруденцията и затова аз мога да се опитам да преценя не политическото, биологичното или социалното влияние от термина «права на хомосексуалисти», а тъкмо юридическото. Но в тази точка аз искам веднага да предупредя : юриспруденцията е наука (за разлика от юстицията, която представлява приложна сфера на деятелност), и както и всяка наука юриспруденцията изучава обективността и законите на тая обективност, а последните никак не зависят нито от мнението на «широките кръгове на демократическата (или каква и да е) общественост», никак не се повлияват от референдуми и каквито и да са гласувания и плебесцити, никак не се съгласуват с политическите стремежи на тези-онези личности. Изводите на юриспруденцията са немодални, и в този смисъл те могат да се харесват на някого, или пък не, но всъщност те притежават само едно съществено свойство: или са истинни, и тогава те са действителни, или са неистинни, и тогава с никакви земни сили не е възможно да ги направите нито разумни, нито действителни.

Работата е там, че аз смятам, че словосочетанието «права на хомосексуалисти» носи в себе си не повече смисъл, отколкото словосочетанието «суверенна демокрация».

Хомосексуалистите са хора. Това е началната точка, от която, както аз си представям, трябва да се правят изводите. И като всички хора хомосексуалистите, разбира се, имат права. Правата на човека и гражданина. Мисля, че по дадения пункт никой с нищо няма да ми възрази. Държавата, като такава, в това число и Руската Федерация, е предназначена в главната цел на своето съществуване най-вече да защитава и осигурява права и свободи на хората и гражданите. Всъщност, лично аз не виждам никакъв друг смисъл в съществуването на каквато и да е държава: държавата нищо не произвежда, нищо не познава, нищо не увеличава, нищо не съзижда. Тя тъкмо защитава и осигурява. Това са, вероятно, нейните алфа и омега. Тъй като правата на човека и неговата свобода съществуват не по силата на съществуването на държава та или нейните власти, а по силата на самия факт на раждането на човека, няма никаква необходимост да се издават каквито и да са позитивни норми и правила заради съществуването на правата.

По такъв начин, трябва да признаем , че

всякаквипозитивни закони съществуват само и изключително в качеството на ограничители на индивидуалните права и свободи

Но точно заради това трябва много внимателно да се вглеждаме изобщо във всякакви стремежи в сферата на съчинителството на позитивните норми, защото издаването на каквато и да е част от тях трябва да има едно разумно оправдание най-напред в правото, а не в политическата или пък друга целесъобразност. Посочените целесъобразности могат да се определят само моментите на регулирането, въвеждането в действие, но в никакъв случай не съдържанието на позитивните норми и правила. Това съдържание, за да бъде правно, трябва да получи своето определение само и изключително в царството на правната действителност и да бъде точно оформление на разбирането на законите на тази правна действителност. На обективните закони - подчертавам това.

От изказаното следва, че, бъдейки ограничители на естествените права и свободи, позитивните норми сами трябва да са ограничени в своето действие. Иначе такива норми изобщо не могат да бъдат правни, макар че те биха били дори и задължителни за изпълнение. Такива ограничители могат да са, в числото на друго, и определения на тези множества на лица, чиито права трябва да се регулират специално. Аз успях, полагайки като функция на държавата да защитава и да осигурява, да определя следните особени случаи на регулиране, имайки предвид следните кръгове на лицата:

1.    лица, които са носители на права, несвеждащи се към естествените права и свободи на човека (например, служебни лица, лица, които осъществяват власт);

2.    лица, които са ограничени в своите права и свободи (например, лица, които са лишени от свобода временно или доживотно, лица, които са на принудително лечение);

3.    лица, които са ограничени в осъществяване на признаващи им се права или свободи (например: инвалиди, непълнолетни лица);

4.    лица, които се намират в особени отношения, когато някои техни права са свързани с отказ от осъществяване от тях временно или постоянно, тези или онези естествени права (например, лица, намиращи се в трудови отношения);

5.    лица, способни със своите действия да създават заплаха над правата и свободи те на неопределено множество лица.

Други категории лица, чиито отношения би трябвало да се регулират с позитивни норми, аз не виждам. Обаче и в посочените категории, при издаване на норма на позитивно регулиране, е необходимо строго и ясно да се съгласуват такива норми с целите на защита и осигуряване на свободите и правата на хора. При това всичко, щом позитивните норми са норми на юридическо обективно регулиране, представлява необходимо изискване да бъдат всеки път строго ограничавани тъкмо с определения в областта на правото, с определения юридически, но не политически, не социални или други. Ако това или онова биологично или, да кажем, политическо определение, не може да се превежда в юридически коректна форма, никаква юридическа позитивна норма, изградена върху едно такова несъществуващо юридическо определение, не може да е напълно правна. Рано или късно такова позитивно правило излиза извън несъществуващите предели на неопределено в юриспруденцията понятие, и тогава то ще представлява истинска заплаха и опасност тъкмо за правата на хората и на техните свободи. Примери, аз предполагам, могат да намерят в историята на човечеството тези, които особено настойчиво изискват да въведат някое «хомосексуално» позитивно регулиране:

  • забравени ли са вече криминалните наказания и преследването за хомосексуализъм?
  • забравени ли са съществуващите в някои щати на САЩ съвременни закони, които забраняват, например, орални полови актове?
  • забравени ли са скандалите в същите САЩ, свързани с юридически неопределеното понятие «sexual harrassment»?
  • забравени ли са принудителни стерилизации на непълноценни хора и престъпници, започнати от законите на някои щати в «цивилизованиете» САЩ, и придобили реално и массово развитие из цялата Европа и най-сетне (между впрочем, най-последователно!) - в нацистката Германия, като една уж «научно обоснована» дисциплина – «расовата хигиена»?
  • забравени ли са преселванията на гражданите на САЩ в концлагери от Западното крайбрежие на САЩ по признак, свързан с техния произход, или същото, направено в СССР по отношение на негови граждани от други националности?
  • българите могат да си спомнят за своето положение в османската империя и за отношението си към турците в самата България?
  • евреите из целия свят са способни да извикват от паметта си никак не по-малко чудовищни нарушения на правата на хората…

Но работата не е в препратките на подобни и много на брой примери, работата е в категорическия императив на определеност на ограничението на абстрактното право, определеност, която е свързана точно с определяне на самото право в неговата структура и с нищо друго. С други думи, дори да нямаше нищо неправно, описано по-горе, правната действителност като такава, е тъкмо обективна действителност, съществуваща и развиваща се сама-в-себе-си и сама-по-себе-си, все пак изисква в своето развитие и разбиране, не говоря вече за оформянето, строго определение.

Отговорете ми: към коя от посочените по-горе категории лица принадлежат хомосексуалистите?


Отговорете ми: какво юридическо определение ние можем да дадем на един хомосекусалист изобщо?

Те уж не са инвалиди.

Също така в качеството си на хомосексуалисти не са точно и носители на власт,
не са непълнолетни, ограничени в човешките си права, (като например затворниците);
те не са способни, точно защото са хомосексуалисти, да създават заплаха или ограничение на правата и свободите на други хора (при условие, че не вземем под внимание демонстрацията на хомосексуалност, която все пак е в ущърб на нравствеността и религиозните чувства на други хора),
отношенията на хомосексуалистите, в края на краищата, не са от такъв характер, който е свързан с временното ограничаване на правата и свободите, като например, отношенията между работодател и наемен работник.

Но всяко юридическо определение е възможно, както вече знаем, само и единственно в областта на правото, и само в неговите термини. И ако хомосексуалистът не попада в посочените пет категории, и ако не е възможно да определим някоя шеста категория, която не би се свеждала към посочените пет, изискващи особено нормативно регулиране, в която би попаднал хомосексуалистът, по какъв начин изобщо е възможно да се създаде една позитивна регулативна норма, която би регулирала неопределени в правния смисъл отношения, и която въпреки всичкото би останала правна? От такава норма, от чисто позитивните ограничения на правата и свободите, винаги ще произтече силна и реална заплаха тъкмо по отношение на правата и свободите.

Точно заради това

всякакво изискване за защита на «правата на хомосексуалистите» тъкмо в качеството им на хомосексуалисти, а не на хора изобщо, е нищо повече от нарушение на правата и свободите на хората. Може би и със създаване на особени преференции за тази или онази група хора, група, неопределена в правната сфера и неможеща да има такова определение тъкмо в правото .  

На мен биха ми възразили, че в реалността, въпреки всичко написано дотук, хомосексуалистите наистина са ограничени и в правата си. Ще ми посочат невъзможността за сключване на бракове между хомосексуалисти, ще ми посочат и на неъзможността за осиновяване на деца от хомосексуални двойки, ще ми посочат и откази за взимане на войнишка служба, ще ми посочат и зверски екзекуции дори с непълнолетни хомосексуалисти, които се правят, да речем, по законите на шариата в Иран (ей сега ще се хвърлят върху мен и исламските фундаменталисти!)...

А знаете ли, че колкото и странно да ви прозвучи в светлината на казаното от мен, аз ще се съглася. Обаче от това мое съгласие могат да последват изводи, съвсем неочаквани за борците за «правата на хомосексуалистите».

Най-напред ще посоча  кое точно аз смятам за вярно в споменатите ограничения.


Предполагам, че невъзможността за осиновяването на деца от хомосексуални двойки най-вероятно е правилна. Работата е там, че при установяване на такава невъзможност аз изобщо не виждам ограничение тъкмо в правата на хомосексуалистите. Осиновяването на деца се произвежда в правния смисъл не като реализация на правата от осиновяващите , а като реализация на правата на осиновяваното дете, признавайки правото му да има пълноценно семейство.

Във физиологическия (в това числото и психофизиологически) смисъл мъжете и жените са различни, и чрез техния съюз се образува такова семейство. Хомосексуалните двойки не могат да образуват семейство от такъв тип, но не защото земните закони им забраняват това (нека тези позитивни правила дори да предписват, че хомосексуалните двойки могат да образуват семейство, но с това нищо не се променя), а точно затова, че законите на Всевишния (за атеистите -  законите на природата), установяват тъкмо този диморфизъм на половете, и при това - във всички сфери на битието.

Мъжът не е в състояние да износи, роди и накърми бебето не заради това, че на него му се забранява със закон (в Руската Федерация никакъв такъв закон на него съвсем не му забранява това), а само затова, че той е мъж. Същото така е ограничена в репродуктивна та сфера и жената, но не заради това, че Федералното Събрание уж е забравило да издаде съответната норма.

Мъжкият тип на поведение и мъжкият социален тип драстично се различават от женския социален тип и поведение. Например една група мъже, поставени при равни условия, винаги по-добре и по-бързо се изгражда в йерархичната структура, отколкото женската. Но вместо това, при женската група винаги има по-малка агресивност. Мъжът, като индивид, винаги е по-приспособен към съсредоточаване на определен вид дейност и винаги е по-изобретателен в нея; но той не може да се сравни с жената по отношение на прецизността и в изпълнението на много и разнообразни работи едновременно в същия вид дейност, особено ако става дума за многобройно възпроизвеждане на неговото му изобретение с повтарящи се операции; мъжът не е способен и да се състезава с жена по отношение на мисленето с двете полушария на мозъка едновремено, възприемайки един и същи обект и като абстракция и като образ. С една дума, аз по-скоро ще се съглася с неравенството на правата на мъжете и жените (ужас! как ще ревнат сега феминистките!), особено пък, ако за осъществяването на такива права е длъжна да гарантира държавата (искам да видя как тя ще гарантира на един мъж осъществяването на правото му да износва и ражда едно бебе, без да се променя мъжкия му пол), отколкото въпреки  пряката очебийност на съществуващите знания, аз ще предположа, че хомосексуалната двойка дава същото пространство за развитие на едно дете (което, между впрочем, има конкретен пол), каквото дава и хетеросексуалната двойка.  В края на краищата има нормален категорически императив на Кант (Handle nach Maximen, die sich selbst zugleich als allgemeine Naturgesetze zum Gegenstande haben könen), който, приложен към случая, ще ни посочи, че ако ние ще допуснем като природен закон съществуването на хомосексуални семейства, оттук веднага ще призтече изводът, че ние допускаме или изчезването на човечеството (защото никой тогава няма да бъде в състояние да зачене и да роди дете, а хомосексуализмът още не гарантира безсмъртие), или сме длъжни  да признаем, че децата ще се появяват и ще се възпитват не в семейства, а, например, в т.н. Lebensborn.

Изобщо е много удивително да наблюдаваш как точно се докосват две крайности външно и в реалността, отричащи се взаимно - нали е известно, че нацистите бяха побеснели анти-хомосексуалисти. Иначе, трябва да признае, че в областта тъкмо на чистия разум, точно крайностите, които статически взаимно се отричат, се намират в много и пределно силна функционална връзка, и тъкмо – във връзката на пряко логическо отрицание. Апропо, само заради това дяволът зависи от Всевишния, но Всевишният хич не се отрича от дявола и не го отрича. Неистинността няма собствено определение в себе си, тя е само отрицание на нещо друго, в същото време, като истинността, винаги се определя от само-себе-си в своята структура и безкрайно тотално развитие. Две крайности винаги се нуждаят една от друга и в истинността, която те отричат заедно, обаче истинността изобщо не търси необходимост в крайностите, същото е и в неистинността.

Браковете на хомосексуалистите не се регистрират . Да, това е вярно. Да, и тъкмо това е установено в законодателството на Руската Федерация.

Обаче ето ви въпроса: а защо, собствено, изобщо бракът се нуждае от държавна регистрация? Откъде е тази сигурност, че законодателството за браковете е необходимо да се променя точно по посока на разширяване на тази институция? Я съм подготвен достатъчно подробно и акуратно да докажа, че трябва да се направи точно обратното: необходимо е не да се разширява институцията на регистрацията на брака в държавните органи, а да се премахнат изискванията за такава задължителна регистрация. И не само за хомосексуалистите (от тях, между впрочем, никой това не изисква и сега), а точно за всички хора по света, понеже точно това изискване на обезателната регистрация е неправно. По-скоро това е един опит на държава, оставяйки брака сакрализиран (щото той е сакрален по природа си), да си присвои за себе си функциите на църквата. Това е един опит за узурпация от страна на властта. Аз няма да приведа тук това доказателство, не защото не е възможно да го приведа, а само защото тематиката и мястото на този материал са все пак ограничени. Но ако това не е така, кажете: какви пък правни основания могат да лежат под изискването да разширим една неправна институция на неопределена в правен смисъл група лица?

И най-последното, което аз бих искал да кажа:

аз смятам за важно основание на разсъжденията си, че нецивилизованите страни изобщо ги няма, защото страната се създава в природата си като етно-културен феномен (в отличие, между впрочем, от държавата, която по своята природа не е нито етническа, нито културна, а политико-юридическа) само в процеса на развитие на цивилизацията и като продукт на такова развитие;

аз смятам за важно основание на разсъжденията си, че никакво разпространение на неистинността само по себе си не я превръща в истинност;

аз смятам за важно основание на разсъжденията си, че ортодоксията (правоверието) сама по себе си е изобщо единствената методологично изходна точка, за да получим истинно съждение, обаче ереста не може сама по себе си да доведе към истинността.

А понеже такива основания са догматични, е възможно

  • или да ги приемете, но тогава не е възможно да се отклонявате от тях,
  • или не приемете, но тогава не е възможно и да спорите с тях.

Ако ще започнат да ме питат – как точно аз лично се отнасям към хомосексуалистите изобщо, мога лесно да отговоря, че, първо: това не е ваша работа, а второ: че това (личното ми отношение) просто няма никакво правно значение.

А всеки, който изисква някакви особени «хомосексуални права» за хомосексуалистите
или не напълно разбира какво точно иска,
или използва думите не в тяхното истинско значение, имайки предвид съвсем други денотати,
или просто преследва собствените си егоистични интереси (има една много точна руска дума за действия с такъв стремеж: „шкурничать”), желаейки да преразпредели в своя полза чуждите права и свободи.

Удовлетворяването пък на такива изисквания не може да доведе до утвърждаването на царството на правото в тая Земя.

 

Вж. също тук
Материал по свързана тема: "Железом по стеклу"

Legacy hit count
2587
Legacy blog alias
13144
Legacy friendly alias
Особеността-на--хомосексуализма-

Comments40

Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Извинете, тук е написано: "с байрак в ръката, барабан на шията, вятър в гърба и пера в задницата". Но аз не разбирам - какво означава това. Не мога да го разбера и от оригинала. И защо трябва да туря пера в задницата си?
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Великолепна статия, Марк :) Благодаря ти!

Петя, вероятно това е руска пословица. По смисъл на мен ми се струва, че означава човек, който прави всичко възможно да бъде забелязан: само си представи цялата тази картинка, в която той вее байрак, вдига шум, биейки тъпана, както ние казваме, вятър в гърба е нещо според мен вятърничаво, а пера в задницата... нямам представа за какво биха служили, сложени там. Разбира се това е моето тълкуване на пословицата, което може и въобще да не отговаря на истината :)
The Maker
The Maker преди 18 години и 11 месеца
Заглавие: Браво, Марк!

Както винаги - балансиран и аргументиран материал.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Замислих се каква би била реакцията при поставяне на пера в задницата: ами най-малкото подскачане от страна на този, който получава съответното усещане... :) :) Така че може би това е допълнителния нюанс :)
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
От часове мисля как да отговоря, писах, поправях - накрая изтрих всичко. Установих, че за да отговоря на този подробен и събиращ една цяла Вселена труд, ще трябва да напиша роман от минимум 1000 страници - или пък още по-зле - да си поставя като Балзак за цел да напиша 143 романа със заглавие "Човешка комедия". Заглавието е много подходящо, затова даже бих си позволила да го заема. Помислих, че нещата могат да се кажат и с 1 изречение. Ама какво да е то? Да опитам: " Хората сме удивителни създания - сътворили сме един многопластов свят с прецизен език, толкова сливащ се със света и същевременно толкова противоречащ на него, че е направил възможно да се изгубим в собствените си определения!"Нещо такова.:)

***

Преди имах огромно желание да се боря за хиляди неща. Сега(още повече след прочитането на този труд ) осъзнавам (с благодарност!), че най-важното право си го имам по рождение и никой закон досега не е могъл да ми го отнеме, нито е могъл да ме осъди, когато упражнявам това свое право. Няма да го назовавам, първо,защото е повтаряно откакто свят сетува,и второ, защото за да го обясня, пак ще трябва да напиша роман:).Важното е, че това право дава възможност да се живее в щастие, наблюдавайки с интерес "сладкия абсурд", който сме си изградили.

Така че, уважаеми хомосексуалисти и жени - феминистки(които се чувствате онеправдани от този ПОДЧЕРТАНО мъжки законов ред), намерете това право, което ви прави свободни и никой не може да ви отнеме, и ще заживеете щастливо! Оставете хората, които приемат творенето на закони и/или анализирането им за свое поприще, да го правят - всеки има възможност в този свят да си оползотвори живота, както намери за добре.Те са открили тази възможност - е, ами да са живи и здрави! На мен лично ми дават повод да мисля за романи от 1000 страници:) Бъдете щастливи!

Забележка: За тези, които ще им се стори,че има ирония в думите ми, заблуждавате се! Идеята ми бе за едно по-здравословно(за тук дискутиращите вероятно несериозно)отношение към света:)
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
По отношение на демонстрациите - не знам дали трябва или не трябва да се забраняват, но никога не съм била особено съгласна с демонстрации и митинги от всякакво естество. Не мисля, че това е адекватният начин да се постигне нещо.Въпреки че границите се размиват - все пак инициативата "За всяко дете семейство" с рисунките на ръчички или инициативата на слепите, за която писа Мишето, пак може да се приемат за демонстрация, но според мен са дори нещо необходимо. Може би по-скоро съм против агресивното натрапване на нещо или крещенето по митинги , и то от хора, много от които идея си нямат за какво се борят или какви последици всъщност могат да предизвикат и дали тези последици ще отговарят на това, за което се борят.
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Петя, този мем, може да е изразен с българското "прав ти е път", но е по емоциаонален и, съгласете се - картинката е много по-интересна: едно момче крача: байракът в ръката, барабанът на шията, вятърът му духа в гърбата, а от задницата му търчат пера... ;-)
Чудесна е картината, нали?
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
 И така, установихме, че този мем "Прав ти път!" се изразява с живописната картинка, в която момчето не крачи с пера в задницата, а, според мен, подскача по обясними причини (това е чувствително място в човешкия организъм, все пак), веейки байрак и думкайки барабана, а вятърът само определя посоката на движение по правия път, нали? :)

Защо си мисля, че май темата ни създава определени асоциации...
Darla
Darla преди 18 години и 10 месеца
Благодаря, Марк!
mishe
mishe преди 18 години и 10 месеца
    Многоуважаеми Марк, уважаеми съБгЛогери,
    Защо?
    С каква цел тази статия се появи в БгЛог като нова публикация, а не беше публикувана на мястото на същото есе на руски език, след което вече се нанизаха 60 коментара, макар самото то да не е на български език?
                                          *    *    *
    Тези седмици по българските телевизионни канали се върти реклама, в която един господин на няколко пъти се опитва да каже нещо на една дама и при всеки негов опит тя започва да тупа с длани ушите си и да подвиква монотонно "по-по-по-по", за да е сигурна, че няма да чуе нито дума от казаното от нейния събеседник по една конкретна тема.
    Ситуацията тук много ми напомня тази реклама ...
    Но щом на някои хора им е по-спокойно, когато се преструват, че дадени проблеми не съществуват в обществото ни - хубаво! Да бъдат така добри да се престорят, че не забелязват и демонстрациите, предизвикани от тези проблеми.
    А може би, като си затворим очите и вече не виждаме гората, тя действително престава да съществува ... В крайна сметка коя съм аз, че да твърдя обратното?
    Бъдете щастливи! (без ирония, без злоба, без капка неприязън)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Към Мишето.

Аз помолих Марк (а освен мен може да е имало и други) преводът на статията да бъде публикуван в отделен постинг по няколко причини:

1. Статията има много достойнства по отношение на обективността и научността на информацията и това е излагане и защита на другата гледна точка по темата за хомосексуализма. Да се дава думата само на хомосексуалните по този въпрос представлява също дискриминация.

2. Публикацията ни подсказва, че тук не става дума просто за хомосексуализъм (затова са кавичките), а за нещо много по-сериозно като натрапваща се идеология, която може да се отрази негативно върху бъдещето на човечеството.

3. Ако проследиш внимателно дискусията към същата статия на руски, ще видиш, че този език е труден за разбиране от нас, българите, и даже хора като Киберкракербг, които са завършили руска гимназия, не успяват съвсем точно да си преведат някои моменти от съдържанието на текста. Така че това също е основание статията, но вече на български език, да бъде предоставена отново на вниманието на блогерите.

И още нещо искам да те попитам, Мише. Ако един ден твоята дъщеря или син ти признаят, че са гейове, кажи ми тогава ти, като майка, как ще се почувстваш?

Към Киберкракербг по повод на изказването му по адрес на Марк за „непоправимите ментални увреждания“, които бил му нанесъл комунистическия режим.

Киберкракер, съзнаваш ли, че може да ти се наложи евентуално да защитаваш казаното от теб в съдебната зала? И тогава ще те питам как ще убедиш присъстващите там, че статията е доказателство за някакви, изфабрикувани от теб, ментални увреждания на автора й? Ако хомосексуализмът в медицинската литература се среща като психическо отклонение, това не ти дава право да поставяш диагнози на всички онези хора, които мислят различно от теб.

Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца
Знаете ли какво е най-интересното? Най-интересното е това, че пак и тук вместо да възражава по съществото на написаното (разбиам, че за някои хора текстът на руски език бе неразбираем до край), възраженията се свеждат само към прехвърляне върху личността на автора. Браво - по-добро testimonium paupertatis аз не бих могъл да измисля!
Или пък към упреци за мястото на публикуване (макар много хора ме молиха да опубликувам това точно на българския език). А който не ще, може и да не го чете, Мише, между впрочем - нито на руския, нито на българския. В отличие от телевизийната реклама, която Вие можете да не гледате само переключвайки канала...
mishe
mishe преди 18 години и 10 месеца
    Уважаеми Марк,
    Моля не тълкувайте нещата така,както на Вас Ви се харесва! Възражения по съществото на вашата статия ИМАМ и то значителни, но мисля, че този въпрос го изяснихме в коментарите към първоначалния, руски вариант на есето Ви. Не приемайте отказа ми да повторя или потретя коментарите си като мълчаливо съгласие с Вашите тези, защото това просто не е вярно!
                                         *   *   *
    Мила Куини,
    На въпроса ти как бих се почувствала, "ако един ден дъщеря ми или синът ми признаят, че са гейове", ще отговоря така: Много зависи, Куини. Зависи от това в какво общество ще се родят и ще израснат децата ми - дали това ще е една хомофобска държава или едно общество, основано на културата на толерантност. Затова именно този проблем ме интересува - не защото искам било да сключвам еднополов граждански съюз, било да осиновявам деца заедно с друга жена.
                                         *   *   *
    Простете ме, но наистина се изморих да се повтарям в една и съща дискусия с опоненти, които четат писанията ми предубедено и/или през призмата на някакви стереотипи. Далеч съм от мисълта, че винаги съм права. Не държа и да имам последната дума в спора. Затова няма да участвам повече в настоящата дискусия, която за мен е безсмислена не заради проблематиката си, а поради похватите, нагласите и принципите на голяма част от дискутиращите. Наясно съм също, че с мен или без мен, все тая ...
Без абсолютно никаква неприязън спрямо Марк и Куини, им пожелавам : "Бъдете щастливи!"
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца
Мише, аз не тълкувам, а четя. А защо Вие уж сте решили, че осталната част от коментара ми (освен това:"А който не ще, може и да не го чете, Мише, между впрочем - нито на руския, нито на българския. В отличие от телевизийната реклама, която Вие можете да не гледате само переключвайки канала...") е за Вашия коментар? Нали не съм забелязал, че бихте точно Вие се прехвърляли на личностите... или пък гузен негонен бяга?! Кой има стереотипи, Мише?
Но мога да Ви кажа, че само явно и очебийно неетичното Ви указание за това - какво именно аз съм задължен да правя със собственния си материал, предизвиквало обращение към Вас (аз сам зная какво, кога и как да правя, а ако ще ми бъде необходим Вашия съвет - ще го помоля). И нищо повече.
В разликата от някои аз или разбирам точно и тогава говоря (между впрочем, никога не докосвайки до личностите!), или  питам, или мълча.

А що се отнася към дори термина "хомофобия" - обърнете вниманието си на явна двусмисленост на него, поне в етимологичния му смисъл: или означава человеконенавист,  ако homo - латинско, или пък ненавист към равните, ако hоmo е гръцко
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Кракер, ну что Вы все лжете и лжете, все арете и врете. Я совсем неплохо читаю болгарские тексты - все же прожил в Болгарии 4 года. Где же это Вы узрели, что Марк назвал Вас врагом России? Ну нет такого тут места. И от имени России Марк ничего не говорил. Он говорит только и исключительно от СВОЕГО имени, а не от имени России. СВОЕГО. Ну хоть это-то Вы, надеюсь, поняли, всезнайка Вы наш?! Что же за страсть у Вас такая болезненная к конфабуляциям? Вообще-то при некоторых психических расстройствах это случается. Вы что - БОЛЬНОЙ? Прекратите лгать...
Tanichka
Tanichka преди 18 години и 10 месеца
Дискусията очевадно няма да спре скоро, защото хората имат някаква болезнена нужда от захранването на стереотипа. В противен случай биха се замислили за собствени проблеми и други сериозни обществени такива, а това явно не е желателно. Така че - да се дерзае по темата е добре, а и всички хетеросексуални се чувстват тъй "нормални", "здрави" и "правилни", че мило му става на човек...:))

Поздравявам Мише за здравите й житейски възгледи, които аз също поддържам. Не виждам особен смисъл, обаче, в разговора, който тук цели освобождаването на други емоции.

И да споделя още нещо по въпроса, който Куини е задала на Мише относно как някой би реагирал, ако детето му стане гей. Аз лично съм водила разговор с куп дами, съпруги на бизнесмени, на тема как бихме реагираме, ако децата ни един ден ни съобщят този факт. Имаше и единични разумни отговори (по моето скромно мнение), но групата дами като цяло излезе с един интересен отговор: "Да пази Господ! По-добре детето ми да умре, отколкото да му се случи това! Поне с татко му ще сме запазили добрият спомен за него и винаги ще страдаме за загубата му. Но ще остане в спомените на всички като достоен човек..."

Значи - смъртта би се явила един добър изход, скъпи родители. Този отговор ми е в главата всеки път, като чуя или прочета дискусия по темата. И винаги слушам/чета становищата с този спомен в душата си.... Остава само да се уточнят посевите върху гроба - теменужки, нарциси, или може би рози - като знак за дълбоката родителска любов? Рози не би била лоша идея, значимо звучи....
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца

Извинете, на тъй като този материал е опубликувам в моя блог, аз мисля че имам право да обърна вниманието към темата и съществото му.
Таничка, кажете, моля, за какво става дума точно в статията?
Даои за някакво лично отношение на еди кой към хомосексуализма или хомосексуалистите?

А няма ли в материала ей такива думи:

"Ако ще започнат да ме питат – как точно аз лично се отнасям към хомосексуалистите изобщо, мога лесно да отговоря, че, първо: това не е ваша работа, а второ: че това (личното ми отношение) просто няма никакво правно значение"?

Има ли? Видете ли ги? Аха, значи виждате... но тогава какво значение, применимо към материала имат еди какви рахговори за лични отношения изобщо? Тук се разглежда много прост и тесен вопрос: дали е необходимо и допустима да се въвеждат някакви специални регулативни норми тъкмо за хомосексуалистите. И все - няма нищо повече! Сам това!
Аз доказвам със логиката, че такива норми, ако те са приети означават недопустимо държавно нормативно регулиране. А това, което се разглежда с такъв иструмент като начнологически извод, не може да се премени от никакваи лични отношения към какво и да е. И дори със гласувания, плебесцити...и т.н. 
Напълно е възможно, например, да ме възразят по такъв начин: да дадат ПРАВНО определение на хомосексуалист и го отнесат, например, към една от посочените категории. Има ли тук нещо такова? - Няма. И защо обсъждането отива на страна?
В край на краища трябва да признаем, че темата задава кой? - АВТОРЪТ. А не коментаторите, нали?  

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Ах, как превратно се разтълкува моя въпрос, мили дами – Мише и Таничка! Всъщност, не съм изненадана... Ситуацията ми е позната.

Мише, дали само липсата на обществена толерантност към хомосексуалните е единственото нещо, което би те обезпокоило, ако твоето дете се окаже гей? Дали наистина? Нима ти, лично, не би изпитала никаква болка или неприятно чувство от този факт, като изключим негативното обществено мнение по този въпрос? И ако е така, дали тя не е дължи на нашата собствена безпогрешна интуиция на жени и майки? Защото ние можем да искаме да звучим модерно, съвременно, да демонстрираме широки възгледи по въпроса, но не трябва да забравяме, че истинските неща се виждат само със сърцето. Нека да се вслушваме в съветите му по-често, и съм сигурна, че тогава ще допускаме по-малко грешки.

Също така не твърдя, че съм пример за нормалност и непогрешимост - не си спомням някъде да съм се самоизтъквала по този начин. Съжалявам, че съм създала такова впечатление у някои хора тук. Пиша тук и изказвам мнението си по дадената тема, която аз считам за важна, което мнение, разбира се, не натрапвам на никого. Също така, блогът ми дава право да говоря онова, което мисля, във форма, която смятам за най-подходяща. Ако някой желае да ограничава свободата ми да се изразявам, както смятам за правилно, ще се окаже, че моето място също не е тук.

А иначе по отношение на примера, даден от Таничка по един особено ироничен начин, с онези госпожи на бизнесмени, които биха предпочели да умре детето им, но да не преживее този срам, че е гей, мога само да съжалявам, че бях причислена към тази група хора. В такива моменти имам чувството, че си говорим на различни езици, което ме наскърбява. Изглежда, колкото и да пиша в блога, за някои от вас, ще си остана един непознат човек. Жалко!
Tanichka
Tanichka преди 18 години и 10 месеца
О, не Куини, нищо подобно не съм имала предвид и не знам защо така си си помислила. Просто дадох пример за отговор на въпроса, който ти си задала. Ти си го задала въпроса, нали така? Аз давам един от отговорите, които са ме стъписвали най-много. И признавам, бях безмълвна за известно време, макар че аз рядко оставам безмълвна. Споделих нещо чуто, което според мен е ужасно в крайността си.

Изобщо не съм намеквала за група, към която да те причисля, и ако прочетеш отново коментара ми, вече непредубедено, ще се убедиш че е така. Съжалявам за недоразумението.

Дадох този пример, защото тъкмо този отговор на твоя въпрос ми бе даден в пълно съзнание от жени, имащи самочувствието на дами, живеещи модерен живот, пътуващи по света и сблъскващи се с далеч по-разнообразни и разнолики хора, отколкото много от нас взети заедно. И понеже тъкмо този отговор, по тема, по която говорихме разпалено доста време, ми е останал в съзнанието - затова го и поместих.

А как бих реагирала аз? Какъв би бил моя личен отговор? Точно онзи, който мисля всеки би трябвало да даде... За мен е важно децата ни да са живи и здрави, щастливи и доволни от себе си, каквато и да е сексуалната им ориентация. Тогава и ние като родители бихме били щастливи с тях и заради тях. Животът е твърде кратък, за да го зачерняме с предразсъдъци и горчиви думи.

Съжалявам за възникналото между нас недоразумение - уточнявам, че нищо подобно не съм искала да кажа и смятам, че съм го казала ясно.

Не знам защо уж всички говорим на един език, а все не се разбираме и все тълкуваме нещата не както са казани?
borislava
borislava преди 18 години и 10 месеца

Е, и аз имам "сърце" (обяснение за кавичките – виж по-долу), което не може да мълчи вече!

Куини!

Четох, четох, четох...

Глупостите ти край нямат!

Имай предвид, че това е моето мнение и смятам формата за подходяща! Така че не приемам никакви възражения на базата на добрия тон! Моля, още тук да се отбележи, че използвам думата „глупости”, а не „глупава” – да не чувам повече измислици за нападки срещу личността!

Няма да коментирам „мнението” ти (обяснение за кавичките – виж по-долу), че гейовете не са нормални. Твое право си е да мислиш така.

Единственото, на което искам да ти обърна внимание за пореден път, е пълната липса на логика в „доводите” ти (обяснение за кавичките – виж по-долу). То не бе интуиция, то не бе сърце! Стига вече! Запомни най-сетне, че това не са инструменти на мисленето и не може да се ползват за построяване на съждения. Ако ли пък си държиш на тоя инструментариум, моля, не наричай повече изказванията си „мнение”, ами например „усещане” или нещо друго подходящо.

И тук вече ще добавя личното си мнение (горното е обективно вярно). Според мене това, което ти наричаш „интуиция” и „сърце”, е всъщност пак "общественото мнение", което живее в тебе. Обяснявам. Често хората си мислят, че „истинската им природа” (обяснение за кавичките – виж по-долу) се крие в необяснимото, в нещата, които усещат, „без да се замислят” (обяснение за кавичките – виж по-долу). Аз не мисля така. Мисля, че тази „истинска природа” (обяснение за кавичките – виж по-долу) не е нищо повече от първия модел на мислене, който сме възприели, и вече употребяваме автоматично. Точно оттук правя и асоциацията с интуицията, която е просто автоматично мислене, а не някаква магия.

Искам и друго да коментирам. За пореден път. В началото си мислех, че е обикновена мнителност (коментар на поведението, а не на личността!). Но то се оказа мания за величие твойто (коментар на поведението, а не на личността!). Не всяко изказване е лично послание към тебе! Разбери! Мойта неприятелка Таничка е супер мека, но мене лично ме вбесява маниерът ти да приемаш всичко лично (коментар на поведението, а не на личността!). Може би защото не веднъж съм си патила от подобен маниер в тоя блог сайт. Някой някъде се види, разпознае се според собственото си виждане за себе си и – хоп! ­– имаме си агресор и жертва. Ако твоят отговор на въпроса как би реагирала на факта, че детето ти е гей, е: „Предпочитам да умре.” – добре. Но не те виждам намесена в тоя отговор от друг.

Моят отговор: Ако детето ми е гей или негърче (понеже Адам е бил негър, а всички сме негови потомци), или със сини очи, ще го науча ДА МИСЛИ със СОБСТВЕНИЯ си ум!

Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца

Вие къде все това пишете?! Не можете ли да се удържите?

Въпросът се отнася и към Таничка, разбира се.

Нима коментарите ви са по темата?

Нима моя блог е мястото ви да обсъждавате своите отношения? Пазар ли е това?

Нима не сте свързани със темата на материала?

Нима това са коментарите ви на материала, а не душеизливането ви?

Нима мястото е за душеизливането?

Нима е мястото да правите сеири и ги гледате?

Тук е моя блог, а не общ форум, ясно ли е?

И имайте уважение поне към личното пространство, цивилизовани европейски хора.

Напълно ли е разбираемо

казаното?

Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
„Да се влюбиш в себе си, това значи да сложиш началото на една доживотна любов”. Казал го е Оскар Уайлд. Един човек – потресаващо гениален, престъпно оригинален. Толкова престъпно, че дори е бил тикнат в затвора. Заради педерастките си наклонности. Е, сигурно не му се е излизало оттам, а дактилоскопистите вероятно биха открили отпечатъци от пръстите му по ръждясалите решетки. Дали е гледал през метално-небесните карета слънцето?. Или е мижал от удоволствие и страст, докато е шепнел „О, слънчице” на някой потен содомит, който го е обработвал отзад. Историята мълчи. Самият Оскар също. Отпечатъците по решетките не могат да ни дадат отговор. Отговор дават хилядите „уайлдови” страници, по които стоят десетки милиони други отпечатъци. Включително и моите. Да се върнем на влюбването в себе си. Е, май това е сперматозоидчето, което опложда педерастията. Да се обичаш толкова, че да виждаш със сърцето си, с очите си и със задника си само тебеподобните. Или само себе си, стопроцентовото тебеподобие! Трудно ми е да го обясня. Още по-трудно ми е да го повярвам. За мене самия първият сутрешен знак, че съм жив, не е изгревът на слънцето, а ранобудната ми ерекция. А защо едно същество с ТТ –характеристика на мъж, би посегнало първо към задника си? Ами сигурно, защото в него говори изтръпналото от страх чувство, че самото то е уникално и неразчленимо. Основните грижи и основните мисли се втурват, към това, което не се вижда. Вероятно в съзнанието пулсира SOS - а за собствената съвършена целокупоност. И за незаслужено пренебрегнатия задник. Запратен от Твореца на анатомията незаслужено в непрогледна пространствена плоскост. Осъден да смърди. Пригоден да изхвърля в кръглия порцелан спомените за снощната ресторантска романтика. Обречен да боли, да произвежда хемороиди и да протестира от името на цалата персонална физиология с неблагозвучни стенания. Орисан да не се появява в огледалото? Мачкан! Обиждан! Презиран! Скрит от поглед, слънчева ласка и целувката на вятъра. Арестуван в карцера на впитите панталони. А този презрян от земя и небо, звяр и природа телопридатък, е част от човека, който обича. Част от човека, на който си се врекъл до живот! Част от теб, от собственото му съвършенство. Обиколките на двете му бузки дори липсват като цифри в ЕГН –то му? Бюрократична дискриманиция!!! Ароматът му не е залегнал в новата серия на „Шанел”? Козметична гавра!!! Звукът не е пордуциран от Ем Ти Ви? Музикален заговор!! Умишлено светът не признава, че добе обслуженият му гъз е опорната точка, около която се върти самият свят, който впрочем дори чисто географски напомня на задника. И то слепен. И то на квадрат? Философски расизъм!!! Е, всичко това не е ли основание за протест? За свиване на милионите меки китки в общ, изящно лакиран юмрук? Не е ли време този недооценен задник да бъде наврян в очите на тези, които нямат сетивата да го забележат, емоцията да му се възхитят и вътрешната сила да го приемат? С какво гъзът на Елтън Джон е по-лош от Пе Ве Це циците на Пемела Андерсън? Не харчи ли Бой Джорд за педикюра си толкова, колкото и Моника Белучи? Оттук и осъзнатата истина, че най-нещастният педераст е анонимният педераст. Неговата самолюбов трябва да намери публика, да бъда обсъдена, да плува отгоре! А когато в хетеропринастището акостира милионна хомофлотилия, това е ако не десант, то поне мъртво вълнение в чуждата акватория. Атака през задния вход, който е оставен от „врага” незаключен. Оттук нататък обсаденият няма полезен ход срещу абордажа на пиратстващото самосъвършенство. Псувните, хулите и обидите са само нови възли в платната. Първата стъпка на кея е знак за преодоляна автоизолация.. Крепостта трпне в ужас пред високорегистърното „Йо-хо-хо” или „Тирири – рам”. Милионите микролюбови с домашен адрес преливат в стихия от милионен макроекстаз. Затворническият нар на Оскар Уайлд е празен. Решетките се ползват единствено, за да се карира слънцето. Доживотни присъди няма. Доживотна е само любовта, зачената насаме! Еволюцията на АЗ-ът има ново измерение. Това е диктатурата на Педер АЗ –ът.
mishe
mishe преди 18 години и 10 месеца
Уважаеми Марк, благодаря Ви! След като се поотчаях от посоките на настоящата дискусия, последният Ви коментар така ме развесели, че се смях много:)) С глас :))))
Бъдете здрав!
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Марк, съжалявам, че точно в твоя блог по типично български маниер показахме, че не зачитаме нито автора, нито неговия труд, а също така не умеем да коментираме по същество!

Извини ме, че ще направя последно уточнение, отново извън темата, за да не тънат в заблуждение някои блогери: аз не се наскърбявам от онези хора, които обримчват сърцата си в кавички - тях мога само да ги съжалявам, че природата не ги е дарила с необходимия EQ. Боли ме, когато уважавани от мен личности ме разбират погрешно, но пък недоразуменията са за това, за да се изглаждат.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Марк (извините, мы с Вами не знакомы лично, но из интернета я много узнал о Вас, включая и украинские события). Хочу Вам признаться - Вы первый, кто убедил меня в том, что юриспруденция чвляется действительно наукой, а не ремеслом по жонглированию словами. Мои поздравления. Ничего более убойного, строго и логичного давно не читал. А что касается всяких разных Кракеров, то что о них говорить - красера, они кракеры и есть. Караскнутые во всю голову. Убогие и очень жалкие. Заметьте - никто ничего Вам не может возразить именно по существу НАПИСАННОГО - все замечания - по касательной или мимо. Блестще. Просто классно!!!
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца
Господа!
Аз разбирам, че хазяева на платформата не искат да правят нищо за да предоставят на блогери нормални технически възможности за администрирането и модерирането вътре техните блогове.
Жал ми е, че е така.
Най-вероятното е, че при обращения към тях с такива предложения те ще разкажат, че това
а) не е необходимо
б) не е възможно технически.
И двамата отговори няма да съответствуват на действителност. Уверявам ви.
Но при такаво положение аз не мога да разбера, защо тук, дори после много забелязания мой коментар хора, коите се предполагат за съзнателни и разбиращи българския език, продължават да говорят за каквото щат без дори да се докосват темата на материала?
Нима е трудно да си представиш разлика между форум и блог?
Кажете ми, че бъркам аз и че аз съм попаднал уж във един форум... кажете... иначе аз ще смятам, че бъркате вие.
HELLRAZOR
HELLRAZOR преди 18 години и 10 месеца
Според мен си прав, Марк. Този сайт (глобално казано) наистина е форум, маскиран като блог.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Смотрите - как интересно. Пожалуй самая толерантная и нейтральная статья по этой теме объявлется поборниками прав гомосексуалистов едва ли не самой враждебной. Не случайно ли это? А ведь автор тут вообще начинает именно с того, что "Хомосексуалистите са хора. Това е началната точка, от която, както аз си представям, трябва да се правят изводите. И като всички хора хомосексуалистите, разбира се, имат права. Правата на човека и гражданина. Мисля, че по дадения пункт никой с нищо няма да ми възрази" И именно тот, кто это взял в качестве исходной точки становится для гомосеков чуть ли не ересиархом. Чудно, правда?
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца
А какво Вие щете, Караджорджевич?
Тук вече беше написано, че най-враг на голия крал е точно този, който казал, че кралят е гол.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Вот чего я не выношу у защитников педерастии, так это какой-то липкой навязчивости. Лучший пример этого местный борец: Киберкракер. Он действительно готов наклеить какойнибудь педерастический постер в любой блог. Хотя, если полагать, что педерастия - результат психического расстройства, то вполне может быть, что и навязчивость есть просто один из симптомов такого расстройства. Как при сверхценных идеях. Но - противно, надо сказать.
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца
Псяка е прав.
Най-голямата грешка състои в това, че блогерите отговарят на апострофите. Тоз субект, който е готов да налепи каква и да е рисунка в коментари (на маниер на жалейки), не е готов да разбира нещо по съшеството му, той не е готов да чете никакви обяснения, освен пълното съгласие с неговата позиция, дори ако я няма именно като целостна позиция. Той няма логика, просто защото на него му не е необходима каква и да е логика. Той иска да се усети като един герой, борец, мъченик; той е готов да изгори върху кладата, запалена от "тези диви ортодокси" изключително за да го виждат, споменават го, обръщат вниманието си.
Това е всъщност наистина пример за една свърхценна идея.
(а на мене ми той силно напомня един герой от расказа на В. Шукшин - "Срезал" - препоръчвам!)

Няма такъв пробем като "хомосекс..." в юриспруденцията. Няма! Може би има тоз (не таз, като си мисли субектът) проблем в медицината, в генетиката, в психологията, в политиката... не знам де още, но точно в юриспруденцията го няма.

Аслъ, хомосексуализъм е патология. Иначе, след като приложим към него категорическия императив на Кант, трябва да си представим продължение на човешкия род, например по този начин, който е посочен в "Матрицата" - тоест in vitro. И тогаз точно такива субекти, като наблюдаем сега, ще бъдат автономните модули.

Но най-тежката, най-страшната точка в разсъжденията състои не в "хомосексуалните изискванета", а в това, че ако не ти дреме "проблемът на хамосексуалистите", ти си, според носителя на становището, "хомофоб" в най-тежката му форма - "йезуитска". Ето този начин на разсъждение е точно води към тоталитарната идеология и това е точно вражеско нещо.
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца
За да прецените накрай всичко, което е написано, слагам тук ето това:

[13:1]  Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
[13:2]  Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
[13:3]  И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
[13:4]  Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
[13:5]  не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
[13:6]  на неправда се не радва, а се радва на истина;
[13:7]  всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
[13:8]  Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.


Откъде е?
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Отговорът на твоя въпрос може да се прочете тук.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Браво, Киберкракер, супер си! Защо си изтри всичките коментари? За да увиснат нашите без връзка с твоите... Нямам думи!
By Arbitration , 2 June 2007

На просторах одного из блоггерских сообществ в Болгарии развернулось обсуждение запрета в Москве парада гомосексуалистов. Наряду с показами прошлогодней хроники. В которой я, впрочем, кроме и без того вполне известной грубости ОМОНа, недопуска милиционерами людей для возложения цветов к Вечному огню у могилы Неизвестного солдата, команды не применять спецсредства, человека, кидающего зажжёную петарду, суматохи и окровавленного лица депутата бундестага не увидел ровным счётом ничего существенного или мало-мальски интересного. Я допускаю, что милиция или ОМОН проявили явно излишнюю, а потому противоправную силу и грубость, допускаю даже, что и возложение цветов к могиле Неизвестного солдата вовсе не могло быть поводом для установления милицейских кордонов, допускаю, что и власти Москвы могли поступить неверно… Но сейчас, именно сейчас, хотелось бы поговорить о совершенно ином. Просто потому что я, не будучи в восторге от порядков в своём Отечестве, тем не менее, никогда внутренне не соглашусь с тем, что его изъяны будут обсуждать иностранцы, да ещё и с моим участием. Хотя бы иностранцы и близкие мне.

Во время дискуссии в указанном блоггерском сообществе была высказана мысль о том, что такого рода парадами гомосексуалисты отстаивают свои права и призыв заняться особенныи реформированием законодательством, предусматривая в нём права гомосексуалистов и иных сексуальных меньшинств. Разумеется, — о да! — с привлечением к дискуссии широких общественных кругов. Такой призыв звучал уж, конечно же — со ссылками на «цивилизованные страны».
Я — не сурковец, а потому не могу оперировать бессмысленными понятиями вроде «суверенная демократия». Я — вообще не политик, а потому не могу и оценивать политическое звучание слова «гомосексуалист». Кто хочет — пусть занимается подобными оценками — флаг ему в руку, барабан — на шею, ветер — в спину, перо — в зад. В администрации Президента России, вероятно, лучше известно — чем суверенная демократия вообще отличается от демократии в суверенном государстве, мне — нет, а о чём не знаю, о том и не говорю.

Но мне кажется, что я кое-что понимаю в области юриспруденции, а потому могу-таки попытаться оценить не политическое, биологическое или социальное влияние термина «права гомосексуалистов», а именно юридическое. Но тут же хочется сразу же предупредить: юриспруденция — наука(в отличие от юстиции, которая представляет собою прикладную сферу деятельности); и как всякая наука юриспруденция изучает объективность и законы этой объективности, а последние никак не зависят ни от мнения «широких слоёв демократической (или какой-то иной) общественности», никак не выявляются путём референдумов и всевозможных голосований и опросов, никак не согласуются с политическими устремлениями тех или иных личностей. Выводы юриспруденции немодальны, и в этом смысле они могут кому-то нравиться или нет, устраивать кого-то или нет, но на самом деле они обладают только одним существенным для них свойством: либо они истинны, и тогда действительны, либо они — неистинны, и тогда никакими земными силами их невозможно сделать ни разумными, ни действительными.

Дело в том, что я полагаю, что словосочетание «права гомосексуалистов» несёт в себе никак не больше смысла, чем словосочетание «суверенная демократия».
Гомосексуалисты — люди. Это — отправная точка, из которой, как мне представляется, надо начинать делать выводы. И как всякие люди гомосексуалисты, несомненно, имеют права. Права человека и права гражданина. Думаю, что в данном пункте против сказанного никто ничего мне возражать не будет. Государство как таковое, в том числе и Российская Федерация, предназначено в главной своей цели существования прежде всего обеспечивать и защищать именно права и свободы людей и граждан. Собственно, лично я не вижу иного смысла в существовании никакого государства: государство ничего не производит, ничего не познаёт, ничего не увеличивает и ничего не создаёт. Оно именно защищает и гарантирует. Это, судя по всему, как раз и есть альфа его и омега. Поскольку права человека как таковые и его свобода даются человеку никак не государством, принадлежат человеку не в силу существования государства или его властей, а в силу простого факта рождения человека, то никакой вообще необходимости издавать какие бы то ни было позитивные нормы и правила для того, чтобы существовали права, не существует.

Таким образом, следует признать, что

любые позитивные законы существуют только и исключительно как ограничивающие простые индивидуальные права и свободы.

Но тогда следует очень внимательно присматриваться вообще к любым подвижкам в сфере сочинительства позитивных норм, поскольку издание любой из них должно иметь разумное оправдание прежде всего в праве, а не в политической или иной целесообразности. Указанные целесообразности могут определять лишь моменты регулирования, введение в действие, но никак не содержание позитивных норм и правил. Это содержание для того, чтобы быть правовым, должно получать своё определение только и исключительно в царстве правовой действительности и быть точным оформлением понимания законов такой правовой действительности. Законов, подчёркиваю, объективных.

Из сказанного следует, что, будучи ограничителями естественных прав и свобод, позитивные нормы сами должны быть ограничены в своём действии. В противном случае такие нормы не могут вообще являться именно правовыми, хотя бы даже они и оказались обязательными для исполнения. Такими ограничителями могут быть, в числе прочего, и определение круга лиц, права которых подлежат особенному регулированию. Мне удалось, исходя из функции государства защищать и гарантировать, вычленить следующие особенные случаи регулирования по кругу лиц:

  1. лица, являющиеся носителями прав, не сводимых к естественным правам и свободам человека (например, должностные лица, лица, осуществляющие власть);
  2. лица, ограниченные в правах и свободах (например, лица лишённые свободы пожизненно или временно, лица, находящиеся на принудительном лечении);
  3. лица, ограниченные в осуществлении признаваемых за ними прав или свобод (например: инвалиды, несовершеннолетние лица);
  4. лица, состоящие в особенных отношениях, в которых одни их права, связаны с отказом от осуществления ими временно или постоянно тех или иных их естественных прав (например, лица, состоящие в трудовых отношения);
  5. лица, способные своими действиями создать угрозу правам и свободам неопределённому кругу лиц.

Иных категорий лиц, отношения с которыми следовало бы регулировать позитивными нормами и правилами, я не вижу. Но и в указанных категориях при принятии норм позитивного регулирования, необходимо чётко и ясно согласовывать такие нормы с целями защиты и гарантии свобод и прав людей. При этом, коль скоро, позитивные нормы суть нормы юридического объективного регулирования, представляется необходимым требовать, чтобы они каждый раз были строго ограничены именно определениями в области права, определениями юридическими, но не политическими, не социалными, не биологическими или иными. Если то или иное биологическое или, скажем, политическое определение, не может быть переведено в юридически корректную форму, то никакая юридическая позитивная норма, построенная на таком несуществующем юридическом определении не может быть вполне правовой. Рано или поздно, но такое позитивное правило выйдет за несуществующие пределы неопределённого в юриспруденции понятия, и тогда оно будет представлять настоящую угрозу и опасность именно для прав людей и их свобод. Примеры, я полагаю, могут найти в истории человчества и те, кто особенно настойчиво требует ввести некое «гомосексуальное» позитивное регулирование: забыты ли уже уголовные наказание и преследование за гомосекусализм? забыты ли существующие в некоторых штатах США законы, запрещающие, например, оральное половое сношение? забыты ли скандалы в тех же США, связанные с юридически неопределённым понятием «sexual harrassment»? забыты ли переселения граждан США по признаку их происхождения в концлагеря с Западного побережья США или то же самое, проделанное в СССР в отношении своих граждан других национальностей? Болгары могут вспомнить о своём положении в Османской империи и об отношениях к туркам в самой Болгарии, евреи по всему миру способны вызвать в своей памяти не менее чудовищные нарушения прав людей… Но дело не в ссылках на подобные и весьма многочисленные примеры, дело в категорическом императиве определённости ограничения абстрактного права, определённости, которая связана именно с определиванием самого права в его структуре и ни с чем более. Иными словами, даже если всего описанного неправового вообще не было бы, правовая действительность как таковая, как именно объективная действительность, существующая и развивающаяся сама-по-себе всё равно требует в своём развитии и понимании, не говоря уже об оформлении такого понимания, строго определения.

Но ответьте мне теперь, к какой из изложенных выше категорий лиц принадлежат гомосексуалисты? Ответьте мне: какое юридическое определение мы можем дать гомосексуалисту вообще?

Инвалидами они, вроде бы, не являются. Как не являются сами по себе и носителями власти, несовершеннолетними, ограниченными в человеческих правах, как, например, заключённые; они не способны сами по себе создавать угрозу или ограничение прав и свобод другим людям (но это если не принимать в расчёт демонстрацию гомосексуальности, которая наносит-таки ущерб нравственности и религиозным чувствам других людей), отношения, гомосексуалистов, наконец, не носят характер, связанный со временным ограничением прав или свобод, как например, отношения работодателя и наёмного работника. Между тем, юридическое определение возможно, как мы видели, только в области права, и только в его терминах. А если гомосексуалист не попадает в указанные пять категорий, и если нельзя определить шестую категорию, не сводящуюся к указанным пяти, требующую особенного нормативногго регулирования, в которую бы попал гомосексуалист, то каким образом вообще можно создать позитивную регулятивную норму, которая бы регулировала неопределённые в правовом смысле отношения, и которая бы при этом оставлась правовой? От такой нормы, как от чистого позитивного ограничения прав и свобод всегда будет исходить сильная и отчётливая угроза именно праву (Recht) и свободе (Freiheit). Поэтому всякое требование защиты «права» гомосексуалистов как именно гомосексуалистов, а не людей вообще, есть ни что иное как именно покушение на права и свободы людей. Быть может, и созданием особенных преференций той или иной группе людей, группе, неопределённой в правовой сфере и не могущей иметь такого определения именно в праве.

Мне могут возразить, что в реальности, вопреки всему написанному мною здесь, гомосексуалисты действительно ограничены в правах. Мне укажут на невозможность браков между гомосексуалистами, мне укажут на невозможность усыновления детей гомосексуальными парами, мне укажут на отказы в принятие на службу в вооружённые силы гомосексуалистов, мне укажут на зверские расправы даже с несовершенолетними гомосексуалистами, творимыми, скажем, по законам шариата в Иране (сейчас на меня кинутся фундаменталисты-исламисты!)... А знаете, кое с чем я при этом, как бы это ни было странно в свете уже сказанного мною, соглашусь. Однако, из этого моего согласия могут воспоследовать выводы, совершенно неожиданные поборниками прав гомосексуалистов.

Сначала выделим то, что лично я почитаю верным в указанных ограничениях.
Я полагаю, что невозможность усыновления детей гомосексуальными парами, вероятнее всего, верна. Дело в том, что в установлении такой невозможности я вообще не усматриваю ограничения прав именно гомосексуалистов. Усыновление детей производится в правовом смысле не как реализация прав усыновляющих, а как реализация прав усыновляемого ребёнка на признаваемое за ним право иметь полноценную семью. В физиологическом (в том числе и психофизиологическом) смысле мужчины и женщины различны и их союз образуют такую семью. Гомосексуальные пары такого типа семьи образовывать не могут, но не в силу того, что земные законы им это запрещают (пусть эти позитивные правила даже будут вообще настаивать на том, чтобы гомосексуальные пары и образовывали семью — ничего не изменится), а потому, что законы Всевышнего (для атеистов — законы природы), устанавливают именно диморфизм полов, причём во всех сферах бытия. Мужчина не в состоянии выносить, родить и выкормить ребёнка не потому, что ему это запрещает закон (в Российской Федерации как раз никакой закон ему этого не запрещает), а просто потому, что он — мужчина, равным образом, является ограниченной врепродуктивной сфере и женщина (и опять-таки — вовсе не потому, что Федеральное Собрание по лености своей забыло принять соответствующую норму). Мужской тип поведения и мужской социальный тип резко отличается и морфологически и функционально от женского социального типа. Например, группа мужчин всегда при прочих равных условиях, лучше и быстрее выстраивается в иерархическую структуру, чем женская. Но зато женская группа всегда обладает меньшей агрессивностью. Мужчина как индивидуум всегда более приспособлен к сосредоточению на определённом виде деятельности и всегда в нём изобретательнее, чем женщина; но он не идёт ни в какое сравнение с женщиной в том же виде деятельности, если стоит вопрос о многократном воспроизводстве его же изобретения в повторяющихся операциях; мужчина не способен и состязаться с женщиной в аккуратности и в том, чтобы выполнять много разнообразных дел одновременно, в том, чтобы мыслить одновременно обоими полушариями мозга, воспринимая один и тот же объект мысли и как абстракцию и как конкретный образ. Словом, я скорее соглашусь в неравенстве прав мужчины и женщины(ужас! сейчас завопят феминистки!), особенно если осуществление этих прав должно гарантировать государство, чем вопреки прямой очевидности и существующим знаниям, стану полагать, что гомосексуальная пара даёт такое же пространство для развития ребёнка (обладающего, между прочим, полом), как и гетеросексуальная пара. В конечно счёте есть нормальный категорический императив Канта (Handle nach Maximen, die sich selbst zugleich als allgemeine Naturgesetze zum Gegenstande haben könen), который, будучи приложенным к конкретному случаю укажет нам, что если только мы допустим существование в качестве закона природы существование гомосексуальных семей, то из этого сразу же последует вывод, что мы допускаем либо исчезновение человечества (так как никто не сможет в этом случае зачать и родить ребёнка, а гомосексуализм не гарантирует бессмертия), либо должны будем признать, что дети должны появляться или воспитываться не в семьях, а, например, в так называемых Lebensborn.

Вообще-то удивительно наблюдать — как именно соприкасаются две крайности, внешне и на деле отрицающие одна другую, ведь известно, что нацисты были оголтелыми анти-гомосексуалистами. Впрочем, надо признать, что в области как раз чистого разума именно крайности, прямо статически отрицающие одна другую, находятся в весьма и предельно жёсткой функциональной связи, а именно — в связи логического прямого отрицания. Кстати, поэтому-то именно дьявол зависит от Всевышнего, а не наоборот: именно дьявол отрицает Всевышнего, но вот Всевышний вовсе не отрекается от дьявола и не отрицает его. Неистинное вообще не имеет собственного определения в себе, оно всегда есть лишь отрицание чего-то иного, в то время как истинное всегда само себя определяет в своей структуре и бесконечном тотальном развитии. Две крайности всегда нуждаются друг в друге, если они обе неистинны, да ещё нуждаются и в истинном, которое они отрицают сообща, а вот истинное вовсе не находит необходимости в крайностях.

Браки гомосексуалистов не регистрируют. Да, это верно. Да, это именно и установлено законодательством Российской Федерации. Но вот вопрос: а почему, собственно говоря, вообще брак нуждается в государственной регистрации? откуда такая уверенность, что законодательство о браках необходимо менять именно путём распространения института государственной регистрации брака в сторону именно расширения этого института? Я готов достаточно распространённо и подробно доказать, что дело обстоит строго наоборот: необходимо не расширять институт регистрации брака в органах государства, а напротив — перестать требовать такой непременной регистрации. И не только от гомосексуалистов (от них, между прояим, никто и теперь этого не требует), а именно от всех на свете граждан, поскольку именно такое требование обязательной регистрации является неправовым. Скорее, это попытка оставив брак как институт сакрализированным присвоить государством функции церкви. Это — попытка узурпации власти. Я не буду сейчас приводить тут подобное доказательство не потому, что его нельзя привести, а только затем, что место и тематика этого материала всё-таки ограничены. Но если это так, то какие же правовые основания могут быть под требованием расширить неправовой инстиут на неопределённую в правовом смысле групу лиц?

И последнее, о чём мне хотелось бы сказать:
я с стою на том основании, что нецивилизованных стран вовсе нет, что страна вообще создаётся как этно-культурный феномен (в отличие, кстати от государства, которе по своей приоде не является ни этническим, ни культурным, а политико-юридическим) именно в процессе развития цивилизации и как продукт такого развития;
я стою на том основании, что никакая распространённость неистинности сама по себе не превращает её в истинность, я стою на том основании, что ортодоксия (правоверие) сама по себе есть вообще единственная отправная точка для получения истинного суждения, а вот ересь не может сама по себе привести к истинному. А поскольку такие основания являются догматическими, то их можно либо принимать, но тогда от них нельзя отклониться, либо не принимать, но тогда нельзя и спорить с ними.

Если же меня начнут допытывать — как именно я отношусь к гомосексуалистам вообще, то я легко могу ответить, что, во-первых, это не ваше дело, а, во-вторых, это просто не имеет никакого правового значения.

А всякий, кто требует для гомосексуалистов (в том числе и для гомосексуалистов) каких-то особенных, гомосексуальных прав, либо не вполне понимает — чего именно он хочет, либо использует слова как имена не в их настоящем значении, имея в виду совершенно другие денотаты, либо просто-напросто шкурничает, желая перераспределить в свою пользу чужие права и свободы. Удовлетворение же таких требований не может привести к утверждению царства права на этой Земле.

Вж. същото тук.

Legacy hit count
4703
Legacy blog alias
13058
Legacy friendly alias
-Особенность--гомосексуализма
Политика

Comments50

pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Ох, жалко, че не знам руски и не разбирам за какво става въпрос! Може ли да се обясни накратко на български, Марк, или не е възможно?
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Всъщност тук е изложена моята позиция, че никакво специално законодательство не може да се изисква за регулиране на хомосексуални отношения без риск да се нарушават права и свободи на хора. Давам юридично доказателство на това (стараех се да го кажа пределно строго, sine ire et studio) и анализирам някои случаи: на осиновяване, на регистрация на бракове...
Ще опитам да го преведя на български, но това не може да стане ей сега и тук. И освен всичкото - може би това ще бъде някаква атракция   ;-)
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Аз не мисля, че ще бъде някаква атракция - щом над 100 коментара от регисрирани и нерегистрирани, се изписаха на тая тема, значи хората ги вълнува и разсъждават по въпроса. На мен например ще ми е интересно да разбера как от юридическа гледна точка даването на определени права на хомосексуалните може да накърни правата на хетеросексуалните, защото не мога да си го представя. Както и ще ми е интересно да поразсъждавам върху въпроса, ако наистина се получава така, това бяло петно в юридическата система ли е или от чисто логични и нравствени причини. Не съм искала да го преведеш непременно сега - когато можеш, тогава. Мисля, че на много хора ще им бъде интересно и от полза.
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Аха, а още много хора се интересуват с това - какви грешки ще направя... ей това ще бъде истинска атракция  ;-)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Марк, за какви грешки говориш? За езикови при превода от руски на български ли? Нали знаеш, че можеш да разчиташ на мен за поправката им? Така че на въпросните хора няма да им доставиш това удоволствие :)
vampiresun
vampiresun преди 18 години и 11 месеца
Ох, жалко, че не знам руски и не разбирам за какво става въпрос! Може ли да се обясни накратко и на български:)http://bglog.net/:) Марк, или сибир:)
veselin
veselin преди 18 години и 11 месеца
Вампирското Слънце пак се е "изакало" с коментарите си в сайта.
Отметка "неодобрен" от мен за линкове, препращащи към порно сайтове...

Със здраве!
veselin
veselin преди 18 години и 11 месеца
При следваща подобна "изцепка" (тъй като това не е първата) предлагам затриване на акаунт.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Вампирено слънце, как можа!!!!! Изтрих ти няколкото линка към порнографски сайтове.

Който не одобрява действията ми в случая, нека ми го заяви. Знам, че с това мога да си загубя администраторските права, но не съм в състояние да се въздържа, съжалявам! Отвратена съм!
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Ёлки-палки! Марк тут пишет про Фому, а ему - про Ерёму. Там прямо написано - как следует по его мнению реформировать СК. Совсем не в ту сторону, как желаете вы. Вы продолжаете с удивительным упорством отрицать уже очевидную вещь - никуда Марк не отклонялся и ничего тенденциозного не написал, а напротив предельно последователен. Он пишет: не пытайтесь меня убедить примерами разных стран - это не довод против рассуждения чистого разума. Вы только и делаете, что ссылаетесь на другие страны. Он пишет о нормах, Вы продолжаете гвоорить о толерантности, которая вообще никакими нормами не устанавливается. Он пишет об объективности, Вы тут же переходите на личности, хотя он прямо написал - что его личное отношение 1. никого не касается; 2 не имеет правового значения На всякий случай: гомосексуализъм есть проявление гомосексуальности. Так что в заголовке всё верно: нормативному регулированию подлежит только то, что имеет проявление. О гомосексуальности поэтому вообще бессмысленно рассуждать в плане юридического регулирования. Если хотите критиковать позицию - критикуйте позицию, а не своё видение этой позиции.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
От коментара на ИМХО ще преведа само онова, което разбирам, по начина, по който аз го разбирам. Ако нещо съм сбъркала, моля да бъда поправена!

Ёлки-палки! Марк тук пише за Фому, а ему - про Ерёму. Там направо е написано - как следва според неговото мнение да се реформира СК. Съвсем не в тази посока, както вие искате. Вие продължавате с удивително упорство да отричате очевидно нещо - никъде Марк не се е отклонявал и нищо тенденциозно не е написал, а напротив, той е пределно последователен. Той пише: не се опитвайте да ме убеждавате с примери от различни страни - това не е довод против разсъжденията на чистия разум. Вие това и правите - препращате към други страни. Той пише за норми, Вие продължавате да говорите за толерантност, която с никакви норми не се установява. Той пише за обективност, Вие тук преминавате към личности, въпреки  че той направо е написал, че неговото лично отношение 1. никого не касае; 2. няма правно значение. Във всеки случай хомосексуализмът има проявление хомосексуалност. Така че в заглавието всичко е вярно: на нормативно регулиране подлежи само онова, което има свое проявление.  Затова за хомосексуалността е безсмислено да се разсъждава в плана на юридическото регулиране. Ако искате да критикувате позицията - критикувайте позицията, а не своето виждане за тази позиция. 
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
поправям: "Във всеки случай хомосексуализъм е проявление на хомосексуалността"
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Слушайте Вы, милорд! Вы не сильно ли уже переходите границы допустимого? Кто Вас тянет за язык переходить к вопросам Большого брата и лезть в дела чужой страны?
Разве Вам не кажется, что Вы делаете просто гнусность? Я же ведь при всём при том не позволяю себе ни словом пуститься в дела болгарской политики. Вы сильно перешагнули границу. Очень сильно. Уж лучше бы Вы оскорбили лично меня. Поверьте. Теперь Вы стали уже врагом.
И ещё: имейте в виду, что мои соотечественники (ещё со времён Пушкина) могут сколько угодно и как угодно ругать своё правительство, получая от этого почти оргастическое удовольствие, но они не слишком жалуют иностранцев, которые пытаются плевать в сторону России. Тем и сильны, между прочим. Потому и Большой брат, а не маленький. Потому и не могли понять кое-кто "Белых волков".
Извинения не требую, и их уже не приму.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
cybercrackerbg, изпитах срам, че си ми съотечественик... :(
mishe
mishe преди 18 години и 11 месеца
Уважаеми Марк,
Без да поставям под ни най-малко съмнение Вашата юридическа компетенстност, бих искала да Ви отбележа - отклонявате се от  същината на въпроса. Хората (най-вече @cybercrackerbg) ви дават конкретни примери от живия живот: Представете си гей двойка, при която партньорите имат дълга и сериозна връзка и взаимно се възприемат като най-близките си хора. Единият е приет в болница в критично състояние. Трябва да се вземат важни решения за неговия живот или за неговото тяло - спиране на животоподдържаща апаратура, присаждане на органи и тъкани, даряване на органи. Според законите, тези важни решения ги взимат най-близките хора - съпругът/съпругата, а в случай, че такива няма - другите най-близки членове на семейството. Какво се случва, когато ситуацията се развива в страна, в която юридически фигури като гражданския съюз или съвместното съжителство не се признават по отношение на еднополовяи двойки? Подобни важни решения се взимат от други хора, а не от действително най-близките до болния или покойника.
Това е разбира се, само един конкретен случай. Има и други, по-малко драматични, но не и дребни, казуси, възникващи в живия живот. Казуси, които не са били възможни в този си вид преди 100 години например.
А що се касае до законите на природата, уважаеми Марк, не ги отричам. Но ще отречете ли, Вие, че съвременната наука, и в частност медицината, всекидневно се противопоставя именно на тези закони. Закони, според които малки деца се разболяват и умират или семейни двойки не могат да заченат дете без помощта на модерните медицински методи.
И не се палете толкова заради критиките към съвременната руска политика. Както надлъж и нашир хората могат да критикуват американската администрация, българските политици, така могат да критикуват и руските управници. Особено що се касае до нарушаване на фундаменталните права на човека.
Благодаря за вниманието.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Мдя, Кракер, мдя уж... Если Вы именно так понимаете написанное, то чёрт-те что тогда поняли из критикуемого Вами текста. нифига Вы порусски не понимаете. А Ваше замечание Вы и в самом деле лучше бы попридержали при себе. Вы слишком серьёзные ноты извлекли. Не надо было этого делать. Ох, не надо! Вы не понимаете другого народа, а лезете со своими намёками. Зря. Иная простота - хуже воровства. Тем более, что Марк, говоря откровенно, Вас на это не провоцировал. PS Вы бы лучше поинтересовались в поисковиках - с кем на самом деле Вы связываетесь, и кому тут о пропаганде и прочей дрисне нотации читаете - пылу бы поубавилось. Я поинтересовался... зависти Вы у меня не вызываете. Чао, бамбино! Сорри...
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Извинете, mishe, но дали Вие не сте прочели в самия материал, че аз изобщо съм противник на тъй наричана задължителна регистрация на брака (да не бъркаме с тайнството му!). Това се отнася както към хомосексуалисти, и точно в тази степен към хетеросексуални двойки, тройки, четирици, петици....
Как е възможно да говорите, че се отклонявам, ако не четете точно това, което е написано направо?
Ако нещо не е ясно, да ми попитате. Нали така правят в т.н. "цивилизовани страни". Отначало уточняват, а след това правят ремарки... нали?
Аз изобщо полагам, че не е работата на държава да се вмесва в делата на семейство, какво и да е. Тук няма никакво противоречие. И аз никак с това не мога да се съглася с някакво изискване за специално нормативно регулиране.
Трябва да не законодателствуваме хомосексуални двойки, тройки... и т.н., а да признаем самото семейство като това е в понятието му.
Обаче: да не дерзаят да наричат това с дума "брак", защото тая дума има религиозен произход и се произхожда от древноеврейската дума бэрэх (барах), която означава "благословение". Религия е строго догматична, и не може да промени догматите си заради хомосексуалисти или бисексуали. Но това е, аслъ, съвсем друга песен.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Мише, този постинг има своя тема и основна идея, които следва, а те, според мен, не са свързани с житейските проблеми на гей двойките.

И понеже за не знам кой път се даде пример с тежко болния хомосексуален, на който няма кой да му се притече на помощ, понеже не е сключил брак, искам да попитам интересно как стои въпроса с хората, имащи нормална сексуална ориентация, които си нямат близки, а се нуждаят от медицинска помощ. Дали си търсят преди това брачен партньор, за да има кой да взима решения вместо тях, когато той е на болничното легло. Мисля, че малко повече драматизираме по този въпрос.

Освен това не смятам, че след като сме обидили по стар български обичай един достоен човек от друга държава и сме наранили чувствата му в качеството му на неин гражданин, а той с нищо не го е заслужил, трябва да омаловажаваме случилото се, вместо най-малкото да му се извиним.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Кракер, ну вы и фанфарон! объясняю: порусскому могу поставить вам максимум 3-. Тут вопрос закрыт - Вы действительно не всё понимаете, а многое понимаете вообще неверно. Вот для меня русский родной. И тут уж авторитет я, а не Вы. И даже не Ваши учителя. - А не Вы ли тут распространялись относительно наднациональности интернета? чего ж Вы вдруг стали прятаться в свою страну, как в скорлупу устрица? - Читайте лучше, словарь возьмите, разберите предложение, обратите внимание на окончания, и не мните о себе так много. Вас как раз "дриснёй" тут никто и не называл. Учитесь, паренёк, учитесь.... Иначе рискуете попасть с Вашим самомнением в очень нелепую ситуацию, когда Вас будут бить, а Вы даже и представлять себе не будете - за что. Мне уже смешно... ;-)))
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Въпрос: Права ли е религията да бъде по този начин догматична и тя ли е критерият, по който човек да определя дали е благословен или не? Аз лично се чувствам благословена, когато обичам; и когато се моля, независимо къде. Никоя църква не може да ме убеди, че тайнството й принадлежи и само тя има право да благославя!Пък и самата религия твърди, че човек е създаден по образ и подобие Божие, така че мисля от самото начало Бог ни е дал благословията да се чувстваме наравно силни с него и да сме съзидатели на собствения си живот. Щом ни е дал от самото начало това право, защо догмата да го отнема. Апропо, догмата си противоречи в много аспекти сама на себе си. Но това, разбира се е друга тема. А относно благословията, аз неслучайно бях писала постинг за силата на доброжелателството и мога да гарантирам, че благословиите, които съм давала на близки хора, винаги са се сбъдвали. И онзи ден в руската църква, когато се помолих и благослових близък на мен човек, молитвата се изпълни една седмица по-късно и то без църквата да ми падне на главата, заради това, че и отнемам от привилегиите.

П.П. Относно Русия, мисля, че наистина е неетично и некрасиво да се плюе срещу политиката й - особено пред човек, роден там и свързан емоционално с нея. На мен също ми е неприятно човек да плюе по България - независимо дали е чужденец или сънародник - първо, защото така отприщва негативни чувства, и второ, защото да псуваш по държавата не помага да я промениш!
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Хи, мсье Краскер, даже и не подумаю Вас поучать. Это - не в коня корм, ибо горбатого могила исправит. ;-) А вот для позора Вашего, я полагаю, Марк как раз возьмёт да и переведёт свою статью. Сядете в лужу по самое не могу. Вот уж, поверьте... Между прочим, после того, что Вы тут сказали, скорее всего он Вас за мясо не считает
mishe
mishe преди 18 години и 11 месеца
@queen_blunder, недей така. Някъде да съм написала, че проблемът на "хората, имащи нормална сексуална ориентация, които си нямат близки, а се нуждаят от медицинска помощ" е маловажен? Че той не ме вълнува? Мисля, че в нито един свой постинг не съм противопоставила интересите на хомосексуалните срещу тези на която и да било друга група от обществото. В родната ми България има твърде много групи с особено наболели проблеми - хора с увреждания, пенсионери, учители, сираци, страдащи от тежки хронични заболявания и много други. Застъпването за интересите на някоя от тези групи не противоречи на интересите на другите.
@pavvvlina, и на мен ми става мъчно, когато някой каже/напише нещо срещу България. За съжаление често ми става мъчно, защото отправената критика е правилна, а на мен не ми се иска да е така.
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца

Към pavvvlina.

Знаете, аз съм юрист, а не богослов, затова всичкото, какво аз мога да кажа това е (в противоположност на казаното по-горе) само мнението ми, а не теория, не научен извод.

Тук логиката е такава: ако става дума за благословение, тогава тази дума (извинете за каламбура) има значение само като сакрален термин. Другото и значение не е известно, поне на мен. Ако ще изследваме, например, светоотечески писания в християнството, ще намерим няколко становища върху съюза между мъже и жени. Мога да кажа, чем в първите апостолски послания се предписваше да избират епископи само от тези мъже, които имат само една жена (следовательно се допускаше, че християнин може да ги има и повече. но тогава той не може да бъде епископ). Иудаизъм допускаше имане на толкова жени, колкото може да издърже един мъж. И имаме много примери на това в Библия. Но бракът в иудаизъм се смята за благословен само тогава, когато съпрузи имат поне едно дете.

И дори имаме послание (трябва да го прегледам, но струва ми се, че на Павел), дето той пише: "ами ако някой ще си вземе една жена и ще живея с нея, да е тя жена на него". Така че църквата (поне християнска) признава брак като тайнството, а не като един обряд. А тайнството се извършва само в горните сфери. Нали никой не може да каже: защо той обича точно това жена, а не друга... нали за продължение на рода и двете са единакви. Тук наистина има нещо странно. И не напълно е обяснимо със рационални доводи.

Но въпросът, който е поставен, аз разбирам така: дали трябва да се държим в тълкуването на дума "благословение" само със религиозни догми? и дали догматите не могат да бъдат променени?
Отговорите са: да, трябва да се държим, защото извън тях думата липса своя денотат. не, не могат да се променяват, защото тъкмо догматите не могат се променяват по определението си.
Съвсем е друго нещо: а дали трябва да вярваме по тоя или другия начин, дали трябва да належим към тая или оная църква или конфесия. Тут аз не мога да отговоря нищо определено, защото това е един въпрос на вяра, и само на вяра.
Аз вярно разбрах въпроса?

Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Кракер, насколько я понимаю (по IP) Марк живёт в Сибири. Тогда я Вам скажу вот что: он, как и большинство сибиряков в такой ситуации, скорее всего просто Вас на ноль помножил. Понятно? Поэтому - бьюсь об заклад, он Вам вообще ничего не ответит. Я этих ребятсибиряков знаю. Очень хорошо знаю. Сам я не сибиряк. а потому могу ещё беседовать с Вами, честно говоря, слегка потешаясь. Особенно тому как Вы на пустом месте оскорбляетесь, едва вообще понимая то, что Вам говорят, но при этом, надуваете щёки и изображаете из себя всезнайку. Я очень внимательно посмотрел ВСЕ посты Марка. Так вот - такого суперосторожного обращения я давно не видел. Он ведь, главным образом, вопросы задаёт. И заметьте, довольно точно задаёт. Вы, главным образом, прорицаете. И замечу - довольно неудачно. А статья его совершенно состоятельна. Особенно если её понимать прямо так, как она написана. И мой Вам совет: перестаньте изображать из себя борца за идею. Самое страшное для Вас продемонстрировал как раз Марк. Поэтому и вылилось это у Вас в переход на личности. Он просто-напросто вдруг взял да и сказал: а никакой идеи-то вовсе нет. А Вы уж и на костёр взошли и даже требуете, чтобы его поджигали... А тут - бэмс! - и весь этот героизм превращается в элементарный фарс. Вот Вам и вся подоплёка происходящего. С костерка-то сойдите. Всё равно в этом уже и смысла нет. Ы!
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Мише, да се говори, че само хомосексуалните имат цитирания проблем, без да се споменат и останалите, точно това аз намирам за противопоставяне. Хванах се за този пример, за да ти покажа, че специално взимането на решения при спешен медицински случай от някой близък не би трябвало да става посредством предварителни бракосъчетания, а по някакъв друг смислен, справедлив за всички хора начин, и да не важи само за отделна група, която се саморазграничава по сексуална ориентация от останалите.
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Добре, вярно, че догма означава по определение нещо непроменяемо. Но факт е, че хора са измислили тази догма и са я обявили за непроменяема. По отношение на Писмата на апостол Павел,чела съм ги и са ми едни от любимите в Библията и често на близки хора давам примери от там, защото намирам в тях голяма мъдрост;но има неща, с които съм съгласна и други, с които не съм. Но тъй като Библията или какъвто и да било закон, са писани от хора, универсалната им истинност следва да се поставя под съмнение.А още по-малко имаме право да ги догматизираме. Затова и в законите се правят поправки, когато се види, че не са измислени, както трябва.И мисля, че Вие подхождате към въпроса като юрист, а аз искам да наблегна на човешката гледна точка, а не към научната. Не мисля, че човек трябва към всяко нещо да подхожда с научна строгост, само и само  за да се придържа към една безчувствена истина. Освен това Библията е променяна безброй пъти за политическа изгода, така че е неприемливо според мен да се тълкува по друг начин освен философски и теологически; по този повод не мисля, че Църквата трябва да има право да отсъжда кой брак принадлежи СПОРЕД НЕЯ на тайнството и е в унисон с Божиите закони, защото това СПОРЕД НЕЯ   не е РАВНО на абсолютна и неоспорима правота.

Може би нещо не можем да се разберем, Марк, защото имам чувството, че отговорът ти не е много свързан с моя въпрос. Имаше един филм : "Изгубени в превода".Никак не обичам недоразуменията, дано случаят не е такъв - ако е такъв, моля за извинение!:))
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Относно денотата на "благослов" наистина не разбирам. Нали денотатът е това, до което се отнася определено обозначение, тоест до даден предмет например. Тоест като кажем "стол", означаващото е думата "стол", а обозначаемото(тоест денотатът) е самият предмет "стол", до който се отнася означаващото. При "благослов" нямаме материален денотат, защото значението на понятието е абстрактно.Означава "блага дума" - аз не виждам в това значение по някакъв начин да се включва някаква религиозна отсянка, поне от филологическа гледна точка. Всъшност като се замисля, има исторически период, в който се появяват разни абстрактни думи, с цел да се ползват в религиозната терминология, а после добиват и ежедневна употреба. Трябва да се поинтересувам от етимологията на думата, макар че мисля, това е излишно издребняване.
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
1/ Аз не смятам Библия за едно писане само от хора. Догматът е че то не е само от хора, а от Господа. Може би е написано и от хора, но в такъв случай хората бяха само инструментите му, като, например, писалка. В такъв случай трябва да обсъждаме тази книга точно като Свещена. И това е един от догмати. обратното е извън и иудаизъм и християнство.
2/ Благослов (благословение) има своя денотат. Просто самия денотат не обязателно е нещо материално. Например: имя - интеграл, денотат - математическото понятие на интеграла. Нали интегралът нито в името си, нито в понятието (какъв да щете интеграл - хем на Жордан, хем на Риман, хем на Лебег, хем на Стилтьес) не е нещо материално. "Благослов" има в своя денотат едно... ТАЙНСТВО (ΜΥΣΤΕΡΙΟΝ)
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Марк, мисля, че спорът ни е несъстоятелен, защото се разминаваме по вярвания. Първо, за мен ВЯРА и РЕЛИГИЯ са две много различни неща.Вярата за мен е чисто усещане, идващо от душата, което ни кара да се чувстваме в унисон с природата и Вселената изобщо.Религия ЗА МЕН е норматизирана вяра на някого или дори по-лошо - идеология, наложена като догма с политически цели. По този повод, аз съм вярваща, но не и религиозна. Моята представа за Бог само отчасти се покрива с религиозните писания, които за мен са единствено опити на задълбочено мислещи ХОРА да разберат света( да уточня - аз не поставям Християнството и Юдаизма над другите религии и не вярвам сляпо само в техните догми. Разглеждам ги по-скоро философски и безпристрастно.За себе си съм решила, че така е мъдро.). Всяка религия е опит да се обясни Вселената, силите в нея, хората, така че за мен по тази логика дори физичните теории за произхода на Вселената са един вид религия. В религиозните писания се борави с метафори, които подлежат на тълкуване и не бива да се възприемат буквално.

Вярвам, че Бог въздейства на пишещия религиозни съчинения, но мисля, че помага със същата сила на всеки човек, дръзнал да си зададе някакъв фундаментален въпрос - независимо дали пише статия, роман, стихотворение, физична теория и т.н. Мисля даже, че всички, във всеки един миг действаме с божията сила, защото енергията във Вселената е единна, така че никой няма право да претендира, че я държи само за себе си. А за мен Бог е именно тази единна енергия, която има най-важното свойство - да е изпълнена с обич; затова за мен Любов = Бог. Може би повечето са забелязали, че в постовете и коментарите си пиша Любов с главна буква. Възхищавам се на притчите на Иисус, който точно Любовта извежда като основен принцип и също казва,че Бог е Любов. Общо взето, не само той, но и много световни учители са казвали именно това и ако се отсее общото, това мисля, че остава като основна истина.

Тоест, когато аз чета нещо, не мога да му повярвам първо, преди да го почувствам, и второ, преди да мине през схемата на моята логика, с която проверявам дали звучи последователно и аргументирано или е манипулация.

Естествено, може да греша. Естествено, ти ИМАШ ПРАВО да вярваш и разбираш религията, Бог и тайнствата по СВОЙ начин и не трябва никой да те убеждава, че грешиш( най-млкото аз), защото вярата е много индивидуално усещане и разбиране. Аз уважавам твоята вяра и смятам, че трябва да спрем да спорим за нещо, за което няма да стигнем до консенсус.Ако беше въпрос само на аргументи, може. Но когато е въпрос на силна вътрешна убеденост, интуиция, ценностна система, мисля, че тези неща са по-важни от това, някой да е прав, а друг да е крив:)))
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца

Почти не се разминаваме с понятия Вера и Религия. Аз също разбирам, че Религия (като феномен на Духа) не е възможна без Вера. Обаче не е възможна без Вера и наука, мога да забелязвам. И знание не е възможно без вера. Същото и обратно - никаква вера не е възможна без знание (това напълно се доказва с чисто логическа система на разсъждение, например - вж. Лосев).

Обаче се разминаваме в една друга точка. Бог на Юдаизъм и Христианство е лице, той е личност и личностен, тези, които вярват на природа, всъщност имат пред себе си не личност, а сложен механизъм. И тук е едно противоречие, например. Ако това е механизм, това не може да бъде една Любов, щото Любовта е личностна.
И още едно нещо. Аз не мисля, че всеки има право да си има "своя" Бог. В такъв случай ние ставим на местото му просто Човек. или пък допускаме, че Бог не е един, въпреки на съответния догмат.

Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Уважаеми блоггери, пиша това за последен път по тази тема.
Аз прочетох последния коментар на г-н Сайбъркракербг и свидетелствувам: той наистина или не напълно разбира руски език, или е просто провокатор и нахал. Почти всичкото, което тук преведено на български от руски в моя блог е лъжа, тъй както много драстично изопачава смисъла на написаното. Например коментара на Аня Д. Допускам иначе, че той е наистина просто човек с мнение, че ако той завършил една гимназия, той може да си мисля за експерт в руски език. Свидетелствувам: не! той го знае ЛОШО.
И ИМХО му това напълно доказал. Той му написал купа фразеологизми и нито един оскърбляващ. А Сайбъркракербг си държаше при това като едно да ме извинете... магаре. Вместо да попита: "А какво това означава?"
И тут и аз и ИМХО са експерти по въпроса на руски език (и двамата говорим на него наистина СВОБОДНО), а не Сайбъркракербг.

ПП.
Ето какво, например, е написано от Реченков (като отговор на Alisa):
"Испытывать отвращение и ненавидеть - всё-таки не одно и то же. Но тут говорится даже не об этом.
Можно испытывать отвращение к идиотам, но признавать их права, правда?"
 
превод е:
"Да изпитваш отвращение и да ненавиждаш не е едно и същото. Но тут става дума дори не за това нещо.

Възможно е да изпитваш отвращение към идиоти, обаче да признаваш техните права, нали е така?"

И така е почти навсякъде в преводите на Сайбъркракербг (практически всеки преводът му е крано неточен и тендециозен  в този въпрос, да ме извинете, тук наистина аз съм по-авторитетен) и, струва ми се, в разбирането му като на текста, така и на проблема.
Най-малкото, какво е възможно да кажеш за това: той много лошаво разбира руския, така че не бива да доверявате на неговите странни интерпретации. В такива случаи говорят: "Иди и се учи!". Както,например, правя аз.
Край.

mishe
mishe преди 18 години и 11 месеца
Уважаеми съблогери,
Колкото повече чета коментарите по темата, толкова повече се убеждавам, че мнозинството участници в настоящата дискусия (изключая @pavvvlina) виждат в твърденията на опонентите си единствено това, което искат да видят.
Доколкото разбирам (а приемам, че е възможно и да греша), Марк има известни резерви по отношение на някои принципи и тяхното въплъщение в правни норми в западноевропейските страни. Е, аз пък съм съгласна с тези принципи и норми. Нещо повече - смятам ги за основополагащи за културата на толерантност в мултикултурното и многообразно общество, в което живеем днес. Мисля, че те не са приети без причина и че са предизвикани от някакви належащи социални нужди.
И последно уточнение по въпроса за противопоставянето на хомосексуалните и останалите групи хора със сходни проблеми - не съм твърдяла, че само тези или онези имат такъв проблем. Нито аз, а още по-малко @cybercrackerbg. Примера за тежкоболния хомосексуален го дадох за първи път, но от коментара на @queen_blunder излиза, че непрекъснато съм го преповтаряла. Освен това намирам реакции в тона на "писна ми вече от тия клети болни хомосексуални" за груби и дискриминационни.
И още едно уточнение - никой човек не може да бъде обективен (защото включи ли се в дадена дискусия, той автоматично става неин субект) - правилното понятие е безпристрастен. Това, разбира се, са само езикови подробности.
pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 11 месеца
Това е последният ми коментар по тази тема. Смея да твърдя, че точно тук няма да достигнем до какъвто и да е консенсус, защото в спора не се намесват само логични аргументи, но и вътрешни убеждения и вярвания на хората, от които те (нормално е ) няма да се откажат. В защититата на всяка теза, се намесиха такива дълбоко вкоренени у всеки разбирания, които просто водят до неприемане и до възприемане на неща за противоречиви, в които на практика няма противоречие. Както казва една българска поговорка :"Наливаме от пусто в празно."И това за съжаление(:

П.П. Последно уточнение към Марк:
1) За мен няма противоречие в това Любовта да е едновременно всеобхватна и личностна ЧИСТО ПРАКТИЧЕСКИ. Както казах, за  мен (и за физиката ) всичко е една обща енергия, дали ще добие една или друга форма, ако енергията е съставна част на всичко, тя е едновременно на всички и част от нея е на всеки пооотделно.

2) Защо трябва Любовта да е само ЛИЧНОСТНА ? Нима не сте виждали Любов, изразена от животно? Аз съм виждала. И съм усещала наличие на Любов( не само в себе си) и гледайки един залез например, седнала на някой хълм. Не мога да бъда убедена в истинността на една догма, защото се съмнявам чисто интуитивно и дори логически.

3) Но дори да вземем догмата:според нея Бог е един.(всъщност коя догма? Защото аз съм сигурна, че в политеистичните религии това, че има много богове, пак е догма.) Ако всичко е изградено от енергия, значи наистина тя е всеобхватна. Но тъй като си променя формата, имаме наличие на различни проявления - много хора и религии са приели един вид проявление и го наричат Бог/или богове.

Ето един пример: 

Според Закона за запаване на енергията, енргията не може да бъде създадена или унищожена, а само преминава от една форма в друга.

Според теологията- Бог винаги е съществувал, винаги ще съществува, пред нас заема едно или друго проявление.

Мисля,че връзката е очевидна.

Пък и при положение, че културите не са стигнали до консенсус какво е Бог, а науката още има куп въпроси по произхода на Вселената, откъде накъде някоя религия ще си присвоява правото да догматизира? Това е все едно един учен, теоретик,да обяви теорията си за аксиома, само защото той или група от хора са си решили така?

По този повод мисля, че не може един човек да вземе крайно становище по отношение на хомосексуализма, опирайки се на стари догми, защото аз лично не вярвам в непроменяемостта и дори в догматичния им характер. Марк, ти беше написал, че не си релативист. А аз съм наполовина релативист, затова се получава цялото разминаване. Единственото нещо, което за мен е абсолютно, е Любовта, защото вътрешното ми усещане и логиката ми са ме отвели до това. Разбира се, не искам да го натрапвам на никого и ако друг го опровергае и реши да вярва в друго, това е негово право. Аз обаче не мога да се откажа от вярата в поне едно непроменяемо нещо, защото хората не можем без почва под краката си и отправна точка, от която да тръгват следващите ни изводи.

Толкова по въпроса. Желая успех на всички и по-малко нерви!:)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Доколкото ми е известно, правилно е да се напише метастази с едно и.

Киберкракербг, понеже ти не се умори да ми задаваш един и същи въпрос вече три пъти подред, рекох да ти отговоря, въпреки че разговорът с теб води до вдигане на напрежението не само тук, в блога, но както разбирам славата ти с недобър знак се е разнесла и в руския блог-сайт на Марк.

И понеже имаш лошия навик да си редактираш постовете, след като вече някой е направил коментар към тях, ще цитирам въпроса ти към мен.

@queen_blunder, избягваш да отговориш, задавам въпроса за трети път: Ако разполагаш със съответните данни би ли казала кога и къде дете, осиновено от гей двойка е получило "сътресения"?

Доколкото ми е известно в България няма случай на осиновено от гей двойка дете, така че данни по обективни причини не може да има. Ако съществува такава информация в чуждозикови източници, то тя трябва да бъде проверена доколко е вярна и правдива, тъй като изобщо не е трудно да бъде дезинформирана обществеността с n на брой разказани някъде, но всъщност напълно измислени сърцераздирателни случки за гейове, които са отгледали нормални и щастливи деца. Това за мен не доказва нищо.

Отговори на въпроса за психическите сътресения при осиновени от гейове (щях да кажа хомосексуални, но ще се получи ужасна двусмислица, тъй като думата влиза в ролята на прилагателно) деца, които реално може да се очакват, ни дава психологията. Аз си позволявам да изказвам мнение от гледна точка и на човек, който не само е учил, и продължава да изучава чрез различни форми на квалификация, детска психология и педагогика, но работи с деца и има достатъчно натрупан опит и наблюдения върху тяхното развитие, поведение, върху причините, които могат да предизвикат проблеми и сътресения върху тяхната психика.

Децата се чувстват най-добре, най-уютно и спокойно, когато израстват в нормално, стабилно семейство, с двама собствени родители, и чувстват обичта и загрижеността им. Защото за едно дете най-естествената и безопасна среда е семейството от обичащи се мама и татко, в което съществува уникално взаимодействие между всички негови членове и носи радост и удоволствие от общуването.

Всеки конфликт между родителите, и особено един развод, се изживява от детето като морална и психологическа травма, носеща след себе си сериозни последствия. Разрушаването на стабилния социален статус води до загубване на увереността в защитеността и непоклатимостта на семейството, а нерядко и до асоциални реакции и прояви от страна на детето.

И пред мъжа, и пред жената разводът поставя и други проблеми, като появата на нов брачен партньор на единия родител, с когото живее детето, адаптиране към новото социално положение и др., които детето в голяма част от случаите се налага да изстрадва през целия си живот и заради които изпитва чувството на изоставеност, на незащитеност.

Защо всъщност обяснявам всичко това? Защото искам ясно да се разбере коя е най-подходящата среда за отглеждането и възпитанието на едно дете и че всяка друга среда довежда до травми и сътресения, тъй като е противоестествена.

Детската психика е твърде крехка и тя се травмира понякога и от неща, за които изобщо не подозираме или ни се струват дребни, несъществени, незначителни. Всеки един случай на осиновяване води до стрес от промяната, а при осиновените на невръстна възраст стресът се изживява, когато те научат за това, че родителите им не са техните родни. В огромен процент от случаите децата изпитват желание да се срещнат със своя биологичен баща или майка и заради това те почти винаги предприемат издирване.

И така стигаме до варианта, ако хомосексуални осиновят дете, дали това ще донесе допълнителни травми и сътресения върху него, или не. И кое, според мен, би утежнило ситуацията, свързана с осиновяването. Мога да изброя моите основания в няколко точки.

1. Външният вид на родителите. Осъзнаването, че двамата родители са еднополови. Че мама има същите полови белези както татко, или обратното: татко има същите полови белези като мама. Това автоматично създава усещането за различност: аз съм различен от другите, защото другите деца имат родители, които не приличат на моите.

2. Поведението на двамата родители. То е неестествено и тук наистина се изпълняват роли в буквалния смисъл на думата, защото мама, нищо, че е има мустаци и брада, тя се държи като жена. Но това поведение отива ли й, съответства ли й на външния вид?

3. Липсата на естествено придобит родителски инстинкт, основната движеща сила, която кара родителя да обича и закриля детето си. За него стана въпрос в друг постинг. В края на краищата децата не са кукли, с които да си играем, а в отношението ни към тях е заложено много повече.

4.Сексуалната култура, възпитаването на момчето и момичето. При нея има огромно значение примерът на родителя. Децата ужасно много подражават на родителите си – подчертавам го с две черти. Момчето се нуждае от образа и опита, който ще му предаде неговия татко, а момичето – подражава на майка си. И това са все естествени процеси.

5. Морална, нравствена страна на въпроса. Средата, в която се възпитава детето, е все пак онази среда на хомосексуални, в която се движат и неговите родители. Те носят в себе си своите представи за нормално, за свято, за красиво, за добро, за правилно и редно и ги внушават на децата, които да речем са се заели да възпитават. Тези представи в много отношения се различават от представите на хетеросексуалните родители и това също е основа за сериозни противоречия.


Darla
Darla преди 18 години и 11 месеца
Марк,  наистина   ще   бъде полезно,  ако се преведе и публикува  постинга  ви на  български!   Аз  съм  силно мотивирана  да   го  прочета,  защото виждам  във  ваше лице  човек,  който печели   моето  уважение !!!   Първо, сте  здравомислещ,  логичен  и  аргументиран, а  това, което  силно  ме впечатли,  е:
- това,  че  приемате  Боговдъхвовеността   на   Библията;
- вярвате (или  приемате)  в  един  личностен  Бог.

Поздравления   и   дано  не останете  с  впечатлението, че  българите сме  груби   и   невъздържани  хора.
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Уважаеми блоггери, да си представите таква картина:
Има един човек, който позиционира себе си като един горещ борец за някакви специални права, например, за някакви права на хомосексуалисти. Този човек се приготвил да се бори с жар и всеотдайност, дори да изгори жив в огън за своята идея. И тук веднъж...
Намира се друг човек, който говори: "А няма никакъв смисъл в тази борба, защото няма никакви специални права, например права на хомосексуалисти, няма нищо сериозно и научно в тези изискванета, и огън го няма да бъде!" И как трябва да се усеща този "герой", който вече се намира върху кладата на въображаеми с него дърва и се приготвил за всичкото героическо, дори да го пържат? Как с усеща този "герой", когато му говорят, че всичките му идеи, които вече са за него свърхценни не са повече от обикновен мислителен боклук, а неговата позиция е просто една суета?

Кой е най-страшния враг на голия крал?
Дали този, който вика, че неговото облекло е грозно? - Не!
Дали оня, който хвали неговото облекло като най-прекрасно? - Не.

Най-страшния му враг е ово момче, който просто каза че той е гол.

Аз написах в материала си, че няма никаква необходимост (и доказах това!- о ужас!) да реформираме семейното законодателство на такъв начин, че хомосексуалните двойки да си получат възможност да придобиват държавната регистрация на своите отношения. Аз написах, че семейното законодателство трябва да реформираме, но в точно обратна посока - да махнем оттам изискването на задължителна държавна регистрация изобщо, защото не е работата на държавата да се намесва в тия отношения, защото ово намесване е нищо повече като замяна на религиозно тайнство с профанацията на държаваната регистрация и узурпация на права от страна на държава".
Хоп!
И тук се започнало:
викове,
  плюене,
    обвинения,
      политически изводи,
        Политковска,
          Литвиненко
(интересно е - какво отношение има Литвиненко и Политковска, заедно със Путин и Кремъл към педерастия и лесбийство?)
             изопачаващи на Гебелсовски маниер преводи,
               дори смешна демонстрация на самомнение
(аз много се смеех, гледайки, как един субект-недоук тук разказваше на руснака - кое е написано на руския, защото нищо по-глупаво аз не бих могъл да си представя),
                 посттоталитаризъм...
                   препратки към някои "цивилизовани страни"
(интересно ми е, а дали съществува поне една страна извън човешката ни цивилизация?)... 
А защо?
А защото тук вече казали нещо страшно за голия крал. Казали, че кралят е гол! ГОЛ!
И този крал със своите умственни боклуци и екскременти започваше да се мъчи да запрашва очите на публиката и да правя от тях фигови листа за себе си.

Но мога да кажа, че има тук и едно нещо много по-сериозно.
Има тук становище, което може да бъде изразено ей така: "Ако на тебе ти не дреме нашия проблем, ти си срещу нас! А всичките ти думи е йезуизъм!" А това е много по-страшно и много по-грозно отколкото прости, иначе, глупави препратки към "цивилизовани страни". Много години аз изучавах някоя известна със названието си идеология (например, вчера аз още един път гледах интересна филма на Лени Рифенщал "Triumph des Willens", който е, между впрочем, забранен в "цивилизована европейска" Германия). И мога да кажа - точно тая идеологема: "Който не е заедно с нас, той е срещу нас!" е една идеологема на тоталитарна идеология. Например, на идеология на фашизъм.
Откроя една страшна тайна: в началото на своя власт NSDAP и нейния лидер много говореха не за война, а за мир за немци... Какво точно станало след това е известно. И за Нюрнбергски закони (да не бъркате ги със процес!), също е известно, аслъ...
така че това вече не е шега и простотия... Това е една вражеска идеология, с която аз не мога да намеря никакви общи точки. И тук да бдите!
 
Аз преводя материала ми, но извинете ми  ой не е малък - 5 листа (щрифт Times, 11 пункта). Така че извинете за забавянето.
merylin
merylin преди 18 години и 11 месеца

Уважаеми Марк,
Толкова труд сте положили, за да защитите една теза по беспорно най-добрия начин. И Вие и “Мейкъра” сте публикували толкова много материали по темата. Чест Ви прави и трудът, които сте положили и търпението, с което я отстоявате.
Прави ми обаче впечатление, че в по-чести случаи хората, които се опитват да защитават библейски истини и ценности, биват обявени за нафталини, задръстеняци или посткомунистически изцепки.

В замяна се предлагат варианти и приоритети на държавната политика за изграждане на светлото бъдеще, като например този:
“Не сме в 17 век, за да си шушукаме по ъглите, да се крием зад триметрови дувари, понеже еди-какво-си било срамно, какво щели да си помислят децата, лелките, стринките, лелинчовците и т. н. Всяко капсулиране и противопоставяне на една социална група хора спрямо друга ни връща в годините на комунизма, дори още по-назад в историята... Разбирам, че трудно се свиква с новото, с непознатото, с мисълта, че хората сме различни, но пътища и пресечни точки винаги могат да се намерят. Спрете да строите барикади и да се криете зад тях и всичко ще бъде наред. Става дума за продължителен и мъчителен процес, за държавна политика най-вече, в никакъв случай не е въпрос, който ще решат Иван и Драган в спор с Петкан, и слава Богу. По тази причина са нужни правила, за да се знае кое, как, с кого, по какъв начин. Стига с това теоретизиране от типа: "леле, какво ще стане, ако...", "божке, бива ли така", "чEкай малко", "ама не сега", "ама защо" и пр.”

Не разбрах само кое е новото и непознатото, с което точно ние трябва да свикваме, след като и много преди 17 век нито едно общество май не е свикнало.

Не се обиждайте моля Ви, от квалификациите, направени по адрес на Вашата родина, за това, че са обидни! Не си го слагайте на сърце, ние българите сме толерантни хора и това, че някои хора са объркали БГлог с БГгей, е само техническа грешка.

Това е стереотип, ами вижте каква е оценката за нашата страна, или по-точно за тази, от която се иска, иска, иска.....

“.........че си далеч от този посткомунистически концлагер, пълен предимно с шамандури и лузъри.

Ръката отдавна е протегната, но отсреща най-често стоят аборигени, щрауси и буквоеди проповедници, фашизоиди и логорейни неграмотници.

Цитирайте източници, опровергайте ме със съдържателни мнения, вместо да се държите каруцарски, просташки, инфантилно, да отричате, да храчите нон стоп, но не можете.

Аз съм етичен човек. “

Това е лицето !!! Много етика на едно място, много нещо - трудно е да я смелиш, беЗ след това да загубиш апетит за следващите няколко дни напред.
Не се съмнявам в правотата и чистотата на мислите ви и съжалявам за това, че налагат да играете в един театър на абсурда.
...за който Ви трябва най-вече  много здрав стомах :))!

By Arbitration , 19 May 2007

Frustra fit per plura quod potest fieri per pauciora

William Ockham

Знаете ли, господа присяжные заседатели, иногда всё-таки имеет смысл, используя термины и слова, пытаться вдуматься в их существо. Ведь всякий термин или слово есть только и всего лишь форма, своеобразная маска, личина, под покровом которой скрывается как раз то, что имеет истинную ценность для понимания — сущность. Рискну прослыть слишком уж зарвавшимся вольнодумцем, но позволю себе даже утверждать, что и слова-то сами по себе никакой ценности не предствляют. Пусть меня проклянут все филологи мира, но я всё-таки буду полагать себя ортодоксом в этом вопросе, а вот всех, кто желает воспринимать слова сами по себе, без анализа их сущности, имена без денотата, средства коммуникации без коммуницирующихся с их помощью — еретиками. Мир бывал переполнен ересью. Еретиками были те, кто жёг еретиков на кострах, еретиками были те, кто затуманивал пустой трескотнёй умы, еретиками были и остаются те, кто желает жёсткой руки, меняя на спокойствие и управляемость неспокойную свободу. Время показало, что именно сжигавшие еретиков были еретиками, время показало, что искуснейшие демагоги подчас становились ересиахами, опасающими стада еретиков. Если человек исповедует истинное, то он никак не может быть еретиком. Даже и в том случае, когда весь «цивилизованный мир» считает его таковым.

Я часто останавливался перед термином, который встречал в учебниках и научных работах. Останавливался, словно что-то затрагивало слух, подобно тому как затрагивает слух в играющем оркестре неловко и неточно извлечённая нота или дурно настроенная струна. Если человек имеет соответствующий музыкальный слух и знает звучание инструментов оркестра, то едва заслышав неподстроенную струну, он начинает вслушиваться и, наконец, находит: „Вот она - вторая скрипка в группе первых!“ И всё — прощай концерт! Все слушают прекрасное исполение, скажем, К. В. Глюка, а тот, кто обнаружил нестроящую струну, слышит уже только сдвинутые на одну восьмую тона звуки. Но часто пропускаешь такое мимо, хотя бы для того, чтобы по-настоящему насладиться потрясающей мелодикой баварского композитора. Так вот и мне случалось проскакивать мимо термина, который встречал я. И термин этот: «пассивное право».

Мне отчего-то постоянно казалось совершенно нестественным такое словосочетание с того самого момента, как мне удалось несколько раз продраться через заросли блестящих построений Г.В.Ф. Гегеля в его «Философии права». Я никак не находил связи определения «пассивный» с атрибутивным свойством воли распространять себя до бесконечности. То есть с тем самым свойством, которое и порождает понятие права. Тогда я просто принимал, что термин «пассивное право» есть просто термин технический, означающий словосочетание «право быть кем-то».
Наиболее часто словосочетание «пассивное право» используется в выражениях «пассивное избирательное право» как бы в противоположность «активному избирательному праву». То есть, если под активным избирательным правом понимается право избирать, то под пассивным избирательным правом понимают право быть избранным. И вот однажды я задумался.

Мне вдруг пришло в голову нечто странное. А отчего же тогда, с тем же самым успехом, не приписать любому товару такое же точно «пассивное» право? Какое? Как какое? — право быть переданным в собственность! А чем это словосочетание принципиально отличается от «права быть избранным»? Тем более, что во времена рабовладения такое вот «пассивное» право быть проданным или подаренным или переданным в собствнность другого по любым иным основаниям, кажется, имел каждый. Но тогда получается, что рабовладение обеспечивало человеку не меньший, а именно больший объём прав! Бр-р-р! Нет, что-то тут не то...

Таким образом, получилось, что само по себе буквальное понимание термина приводит к чему-то уж совсем несуразному. Приводит к противоречию и раздраю в самой системе науки о праве, приводит к противоречиям в понятиях: понятие права (Recht) приписывается тому, что как раз является безвольным, несвободным, бесправным — вещи (Sache): «Das von dem freien Geiste unmittelbar Verschiedene ist für ihn und an sich Äußerliche —  eine Sache, ein Unfreies, Unpersönliches und Rechtloses»(G.W.F. Hegel «Grunlinien der Philosophie des Rechts oder Naturrecht und Staatswissenschaft in Grundrisse» §42)

Значит тут — путаница. Значит тут — неистинность. Значит тут — неразумность, а, следовательно — недействительность. Но термин-то бытие имеет, и надо признавать, что его бытие пустое, случайное, недействительное.

Однако, в таком случае останавливаться нельзя. Перед любым мыслящим существом возникает неизбежная необходимость выявить истинное значение недействительного термина.

Попытаемся же!

Вернёмся к началу и определимся — что означает словосочетание, скажем, «пассивное избирательное право», воспринимая его уже не буквально, а именно как целостный иероглиф? Под этим обозначением понимается право какого-либо лица быть избранным. Однако, осуществление какого-либо права согласно существующей доктрине происходит только и исключительно по усмотрению носителя такого права, не так ли? Но каким же образом тогда субъект, имеющий право быть избранным может осуществить своё такое вот «пассивное» право? Дав согласие? Но дача согласия на что-либо - активный поступок, на который всякий имеет право пока и поскольку за ним вообще признаётся дееспособность. Значит, имеется в виду что-то совершенно иное. Что? Несложно уже на следующем шаге догадаться, что в данном случае имеется в виду самая возможность быть избранным. Однако, возможность ещё не есть право, в то же время как и право ещё не есть только возможность. Следовательно, если говорить в терминах именно субъектных прав, то надо прийти к заключению...

Стоп. Хочу сразу же предупредить: некоторые умозаключения, особенно когда они верные, могут шокировать; хочу сразу же предупредить, что это случится и в данном случае.

Ограничение «пассивного избирательного права», наложенное на определённое лицо, означает не ограничение права этого лица вообще, а ограничение именно права неопределённого круга лиц избирать это самое лицо.

Кое-кто промолчит. Кое-кто задумается. Но есть и такие, кто уже сейчас вполне рассудочно воскликнут: „Ересь!“ О нет, господа — не ересь, а самая, что ни на есть ортодоксия, самое что ни на есть последовательное следование провозглашаемым доктринам правоведения, утверждающих, что право есть порождение свободы воли. А восклицающих понять можно. Ведь из сказанного следуют чудовищные выводы именно в области права.

Это не М. Ходорковского лишили пассивных избирательных прав, заключив в тюрьму по направосудному приговору. Нет, не его. Это всех нас, граждан России, лишили права при желании избрать М. Ходорковского. Это наше, а не его право оказалось ограниченным.

Это не пассивного права отдельно взятых людей лишили, отменив выборность в Совет Федерации и в главы субъектов федерации. Это нас, граждан России, лишили права избирать людей на эти должности.

Это не пассивного права лишились отдельные лица, перестав быть избираемыми в судьи и заседатели. Это нас, граждан России, лишили права избирать себе судей и заседателей.

Это не пассивного права избираться от себя и от групп граждан, а не от партий лишились лица после реформы избирательной системы. Это нас, граждан России, лишили права избирать своих депутатов, заменив это право на право избирать партии.

Это не лицо, не имеющее российского гражданства, не имеет пассивного права быть избранным президентом или депутатом Федерального Собрания. Просто потому, что никакого пассивного права нет в юрилической действительности. Это мы, граждане России, не имеем права избирать туда иностранцев и апатридов.

А теперь самое время задуматься над целым рядом вопросов, имея в виду, что сами по себе права никуда не исчезают, и если кого-то лишают какого-то права, то последнее непременно переходит к кому-то другому.

Не лишне вспомнить - какая клика это сотворила.

Теперь самое время задуматься и над словами пп. 1 и 2 ст. 55 Конституции РФ: 

Статья 55

1. Перечисление в Конституции Российской Федерации основных прав и свобод не должно толковаться как отрицание или умаление других общепризнанных прав и свобод человека и гражданина.

2. В Российской Федерации не должны издаваться законы, отменяющие или умаляющие права и свободы человека и гражданина.

И пусть теперь всевозможные доктора и кандидаты напишут любые гроссбухи в обоснование существования странного термина «пассивное право», пусть продолжатся спекуляции на эту тему, зачастую связанные попросту с желанием неправовое выдать за право. Пусть. Всё равно разум неумолимо будет подсказывать: под благочинной личиной этого термина, самого по себе не значащего ничего и существующего без всякой разумной необходимости таится зверская харя еретического желания узурпировать чужие права. Или по трусости отказаться от их защиты.


Вж същото тук.

Legacy hit count
706
Legacy blog alias
12828
Legacy friendly alias
Ересь-пассивности
Политика

Comments

By Arbitration , 1 April 2007
Есть у меня в России вот такой журнал:"Третейские суды и гражданский процесс".
Попытаюсь продублировать его здесь.
Как знать - может быть он будет интересен и для Болгарии

Legacy hit count
955
Legacy blog alias
12097
Legacy friendly alias
Третейские-суды-и-гражданский-процесс---мой-журнал-в-России

Comments