Колеги, обръщам се към всички вас с голяма молба. Нека всеки, който може да помогне със съвет.Майка търси помощ от нас. Ако някой има подобен случай, нека сподели как решава проблема.
Осиновено е дете, когато е било на 2 г. и няколко месеца. Сега е във втори клас. Има много сериозни физически увреждания. Не може да се адаптира в училище. Всички са срещу него, бият го, чупят химикалите, повреждат му дрехите и др. подобни. Детето отвръща с агресия, не само към съучениците си, но и вкъщи. За сега учителите не могат да решат проблема и всеки ден е мъчение. Родителите полагат неимоверни усилия да излекуват детето/момче/, както физическите, така и душевните му рани, които са нормални за дете живяло в дом преди осиновяването. Работят с психолози , но резултат няма. Майката е решена да се бори, но има нужда от професионален съвет и помощ.
Нека й помогнем!
Comments12
Имах деца от Център за настаняване от семеен тип (деца, лишени от родителски грижи). Другите деца не бяха агресивни към тях, но бяха отчуждени - сякаш те не съществуваха. Виждах пренебрежение, студенина, държаха ги на дистанция. Бях много притеснена за микроклимата и душевното развитие на децата си. Направих родителска среща, на която разказах за тези малки душици, за тяхното положение и поисках съдействието на родителите. На другия ден беше станало малко чудо - студените и безразлични деца се държаха по нов начин. Бяха готови да помогнат с химикалка, линия, блок, цветни моливи, помагаха при усвояване на учебен материал (имаше и деца със СОП).
Моето мнение - направете родителска среща и опитайте работа с родителите.
Успех!!!
Здравейте и от мен,
И аз имам подобен проблем - детето не е осиновено, но има труден адаптационен процес и вече вместо да гради напред, то стои на едно място, т.е. изостава с научаване в ограмотителния период. Освен това се очертава като дете с "дефицит на внимание и концентрация" Е, и оттам идват вече и всички типични простъпки, пречещи на всеки нормален учебен ден. Моето решение - като опит за преодоляване на проблема, а и предложение към дискутирания проблем - да се покани майката на въпросно дете да присъства в часовете, както и други родители да присъстват целодневно в часовете.
Най-най-трудната задача обаче си остава работата с моето дете. Все още трудно успявам да мина зад защитните му стени и бариери. Твърде голям беше, когато успяхме да го осиновим. И твърде малко време сме заедно. През твърде много и страшни неща е преминал, преди да дойде при нас. Физическите му увреждания са нищо в сравнение с пораженията на психиката, на душата му. И независимо от помощта на психолози, психотерапевти, логопеди промените се случват мнооого бавно и трудно.