SOS!

Решението може би е в консултация и последващо лечение при специалист детска неврология и психология . Има възможност за лечение през здравна каса с талон от личния лекар.  Бих дала информация за такъв специалист в Пловдив.

Преди време бях на курс и там колежка разказа за подобно дете в класа й. Сподели, че официално е разрешено на детето да посещава по-малко часове в у-ще, а и с него работи ресурсен учител. Не знам в кое населено място учи момченцето, за което питате, но се надявам там да имат ресурсен учител, който да помогне. Успех на майката и кураж! Нещата ще потръгнат.

Ролята на учителя в този случай не е никак маловажна. Той трябва да положи много усилия да приобщи детето към целия колектив. Има специфични тренинги, които поставят децата в различни ситуации, на мястото на другия и по този начин всеки разбира какво е да си в позицията на "различен". Чак тогава те осъзнават какво причиняват с поведението си на определено дете. Аз лично бих си избрала най-агресивното дете и бих му сменила ролята за един ден. Нека то да стане обект на същата агресия и съм убедена, че веднага след това ще е пръв защитник на детето и помощник на учителя. Аз често прилагам  варианти на подобна игра, но познавам добре класа и авторитета си и знам, че при нужда веднага мога да прекратя всичко това. Ако учителят не умее да владее децата,  е малко рисковано.  Това упражнение е ефективно и при конфликти между деца, пренесен при родителите. Поставянето на мястото на другия върши чудесна работа.

Знам, че подобен случай е намерил решение чрез хомеопатия, подтисната е агресията и за два месеца детето е получило цялостна промяна..

Благодаря на всички, които се обадиха до сега! Аз не познавам майката, нито знам в кой град живеят. Запознахме се в един форум в Интернет. Нейната история ме трогна. Обадих й се чрез лични съобщения и така тя разказа  всичко това, което аз ви разказах накратко . Сега може би тя чете вашите отговори, защото ви потърсих за помощ с нейното съгласие.  До тук има чудесни идеи. Очаквам и други колеги да се включат и  по метода "мозъчна атака"  да намерим най- ефективни начини за решаване на проблема. 

Детето може и  да има право на личен асистент за 4 часа, който ще е с него в училище. Има такава програма и трябва да се провери в общината. Така ще му е по-леко и децата ще се повлияят .

Аз лично не разбрах детето да има някакви проблеми, освен, че трудно се адаптира. Ако наистина правилно съм разбрала, средата в класа не е особено приятна и това провокира агресията на самото дете. Ако то не е агресивно без причина, мисля, че присъствието на който и да е друг до него само ще засили различията му. Много по ефикасно е ако учителят и родителите съумеят да организират така средата, че то да не се чувствува толкова различно. Според мен е необходима една обща родителска среща, на която всички родители да се запознаят и да се поставят на мястото на другия. Когато те осъзнаят проблема, мисля че всеки ще намери начин да помогне и на своето дете да приеме  другото и да избягват конфликтите. Колкото по-различен и специален го усещат, толкова повече агресия ще се излива върху него. Това са наблюдения от дълги години практика с  подобни деца.

Имах деца от Център за настаняване от семеен тип (деца, лишени от родителски грижи). Другите деца не бяха агресивни към тях, но бяха отчуждени - сякаш те не съществуваха. Виждах пренебрежение, студенина, държаха ги на дистанция. Бях много притеснена за микроклимата и душевното развитие на децата си. Направих родителска среща, на която разказах за тези малки душици, за тяхното положение и поисках съдействието на родителите. На другия ден беше станало малко чудо - студените и безразлични деца се държаха по нов начин. Бяха готови да помогнат с химикалка, линия, блок, цветни моливи, помагаха при усвояване на учебен материал (имаше и деца със СОП).

Моето мнение - направете родителска среща и опитайте работа с родителите.

Успех!!!

 

Здравейте и от мен,

И аз имам подобен проблем - детето не е осиновено, но има труден адаптационен процес и вече вместо да гради напред, то стои на едно място, т.е. изостава с научаване в ограмотителния период. Освен това се очертава като дете с "дефицит на внимание и концентрация" Е, и оттам идват вече и всички типични простъпки,  пречещи на всеки нормален учебен ден. Моето решение - като опит  за преодоляване на проблема,  а и предложение към дискутирания проблем - да се покани майката на въпросно дете да присъства в часовете, както и други родители да присъстват целодневно в часовете.

Агресията поражда агресия! Или казано с българската поговорка - Каквото повикало това се обадило. Не знам къде е ролята на учителя и как може да стои безучастен гледайки как другите деца се отнасят така с него... Имала съм такова дете в класа/осиновено, расло до 3 години в дом/, но след месец децата свикнаха с него и започнаха да му помагат и да го разбират. Така, че за да се прекрати агресията у децата и да спрат да се отнасят така, трябва да се намеси учителят.

Здравейте! Искам да Ви благодаря за отзивчивостта и съпричастността. Проблемите ни все още не са решени, но надявам се, поне началото поставихме. Присъствах в часовете на класа една седмица. За съжаление за сега само аз имах тази привилегия и има бариера за допускането на други родители в клас. След много разговори успях да привлека към каузата няколко родители, които няма да щадят своите усилия, време, труд. Но най-трудна се очертава задачата да убедя всички родители, че в класа има модел на поведение и че за да се справим с агресията и насилието ще са нужни общи усилия. Първо, защото никой не иска да повярва, че детето му е способно да се държи недобре; и второ, ще трябва всеки от нас да отдели от свободното си време в полза на другите. Нещо, което никак не сме склонни да правим. Получих и  разбиране от страна на директора на училището. Към този момент търсим хора, които да работят с целия клас и подходяща за начален курс програма за ненасилие.

Най-най-трудната задача обаче си остава работата с моето дете. Все още трудно успявам да мина зад защитните му стени и бариери. Твърде голям беше, когато успяхме да го осиновим. И твърде малко време сме заедно. През твърде много и страшни неща е преминал, преди да дойде при нас. Физическите му увреждания са нищо в сравнение с пораженията на психиката, на душата му. И независимо от помощта на психолози, психотерапевти, логопеди промените се случват мнооого бавно и трудно.