Прочетох във в-к „Атака” статия, която ме втрещи тотално. За хората, които са достатъчно широко скроени заглавието на статията е: „Западът е душевно болен”

За тези „европеисти” и „евроатлантици”, герберасти и седерасти, които срамежливо не искат да си цапат очичките и мозъчетата с този „националистически”, „ксенофобски” и прочее вестник ще си позволя кратък преразказ.
 Та значи на Запад масово се тиражират малко по-особени книжки за деца. Те са от рода на „Татко, татко и аз” или „Мама, мама и аз”. Да не забравяме и историята на два мъжки пингвина, мечтаещи за детенце, изповедта на едно малко момче, което помага за сватбата на своя чичо с ... друг чичо и т.н.

Също така не бива да пропускаме и рекламата на детски гей-дрешки и атрибути, характерни за „свободния пазар”.

Всъщност не би трябвало да сме толкова изненадани. Узаконяването на гей-браковете и даване правото на хомосексуалните двойки да осиновяват деца на запад носи своите логични социо-културни последствия и деформации. А и фактите, рисунките и снимчиците са толкова красноречиви, че след като на човек му мине гаденето може да си позволи малък коментар:

Първо: Мислех си, че Западната цивилизация е основана на свобода и демокрация. Такава поне ни я прокламираха. Започвам с това, за да парирам в зародиш плача за „свободен избор” и „равни права” на „различните”.

Но свободен ли ще е изборът на децата от такива семейства, закърмени с подобни книги, предмети и филмчета?

 Манипулацията на деца е престъпление против човечеството – факт! Мислех си, че само комунизмът и фашизмът си я позволяват, не и демокрацията. Само съм чел  за „Хитлерюнген”, но пък бях едно от десетките хиляди чавдарчета и пионерчета, които бяха принудени в хор да повтарят: „За делото на социализма..... Бъдете готови!”

Но докато манипулацията там бе на идеологическа основа, в съвременния западен образец тя е още по-гадна. Защото се намесва в личния живот на човека  и го тласка към неестественото, гнусното блато на хомосексуализма и доброволното безплодие. В един роман на Урсула ле Гуин наричаха обратните мъже и жени "полумъртви". Права е великата писателка!

Второ: Защо ние  - българите винаги вземаме най-гнусното от „Големия брат” (дали от Москва или Брюксел май не е все едно!) Защо приехме за свое верую  от иначе плодотворната западна цивилизация не сонетите на Шекспир и графиките на Дюрер, а вакхналията на отпадъчните медии? Защото всичките реалити-шоута, биг-брадърски извращоци, рекламна бълвоч са от олигофрени и за олигофрени. (Към общия облик на нашата демократична култура тук трябва да прибавим чалгата и „ориенталските” танци, но да не променяме посоката!)

Ами гей-парадите? Ами филмите с 60 смъртоносни удара в минута, кофите кръв и изявено хомосексуално внушение, наградени с „Оскар”, които ни доказват, че това било „нормално” и почти „възвишено”?

Накрая изводът поне за мен. Всяка цивилизация си има начало, зенит и упадък. Западната е  очевидно в последния период, но ние точно в този момент решихме да копираме и да се „приобщим” към нейните „ценности”.
Явно и Европейският съюз не е вече „Общност на нациите” както мечтаеше генерал Шарл де Гол. Той се е трансформирал в псевдодемократична фасада, зад която еврейската и мюсюлманска мафии богатеят и убиват християнството и неговите исконни морални стожери.

На този фон кубинският модел започва да ми се вижда по-привлекателен и съвсем не е безсмислено като Волен Сидеров да почерпим от неговия опит. Току-виж сме заживели по-човешки като нормални хора.
И не е ли време като в „лошата” и „недемократична” Русия да забраним по законов ред пропагандата на хомосексуализма сред малолетни?

Говоря глупости?! Преди 20 години и аз щях да твърдя това с пламенна убеденост. А днес погледнете алтернативата, прочете статията и пак преценявайте – всеки за себе си!

    Нека подробно разгледаме двете основания против извършването на каквито и да е законодателни манипулации от страна на изброените политически субекти.

    Както казахме, недостатъчната осведоменост на българина го прави лесно податлив на внушенията и активните мероприятия на служителите от бившата Държавна сигурност, стоящи зад БСП, ДПС и Атака, които с целия си подривен опит, манипулативни умения, широки връзки, човешки, финансов и информационен ресурс насърчават у него индифирентност и отвращение от политическите процеси. Активната пропаганда от тези среди целенасочено обърква и разколебава електората, втълпявайки му, че „всички са маскари”, че трябва да гласува занови партии или най-добре въобще да не гласува. Новите партии пък в действителност са фабрикувани в работилниците на бившата ДС и са пълни с техни агенти (виж Пълен списък на 143-та агенти, сътрудничили на бившата ДС, кандидатирали се за изборите през 2013 г.) с цел да раздробят дясното пространство на множество формации, които да отклоняват към себе си гласовете на основните десни партии. Заради цялата си вредителска задкулисна дейност тези подмолни структури се съпротивляват толкова яростно на разкриването на досиетата и особено на лустрацията, които ще извадят наяве престъпната им роля в целия т. нар. преход. И докато дясната област се разцепва и разпада на множество фрагменти и се смалява от загубата на хора, които не гласуват, БСП и ДПС разполагат с твърд електорат и съответно увеличават своята политическа тежест и представяне в Парламента.

    Проблемът наистина не е толкова в политическата класа, в системата или в изборния кодекс, защото те са функции на обществото. Проблемът е в самото общество, в неговата неинформираност и незаинтересованост, в неустойчивостта на неговите настроения, в особената му податливост към евтини внушения и инсинуации, в склонността му да търпи негативните явления и да игнорира предупреждаващите знаци, откъдето произхождат и главните трудности, проявяващи се перманентно. Политическата система, партиите и политиците са само следствие от условията в средата, в която се формират и която позволява да се появят и развиват. А средата – това е обществото.

    Не можем да очакваме по-различни и по-благоприятни от настоящите последствия, след като близо 50% от хората не участват в най-съдбоносния и най-важния за всеки гражданин политически акт, какъвто са изборите. Това е основната, ако не и единствената форма за изразяване на убежденията ни, от която следва определен политически резултат, т. е. тя е възможност за въздействие върху политическите процеси. Ако ние не се възползваме от този шанс, не можем да претендираме за по-добри резултати. А около половината от българските граждани не оползотворяват това свое право и оставят малцинствени групи, неграмотни индивиди, престъпни структури и хора, които нямат никакъв принос за обществото, да решават съдбините на цял един народ. Така че сегашният печален резултат, който с отвращение наблюдаваме в Народното събрание, е закономерно следствие от негласуването и от емоционалното и неинформирано гласуване. Само активният и адекватно информиран гражданин може да оценява правилно политическата обстановка, да я анализира и да взима успешни решения.

    Политическият хаос, в който се намираме в този момент, с всички извращения под формата на безумни назначения, задкулисни пазарлъци и машинации и шутовщина от най-долно качество свидетелства, че ние все още не сме узряло гражданско общество, щом допускаме да бъдем обиждани по такъв възмутителен начин. Все пак несекващите от доста време протести са обнадеждаващ знак за пробуждане на гражданския дух и съвест. Надявам се, че сегашната незавидна ситуация ще помогне на много хора да осъзнаят своята отговорност като членове на колектива и да проумеят, че вина за безобразното състояние на националната политика и икономика носим ние – българските граждани, а политиците (които също са част от нас, а не изолирана група) са тези, които НИЕ допускаме до властта и на които НИЕ позволяваме да взимат едни или други решения.

    Това е първата причина, поради която в момента въобще не стои на дневен ред промяната, а още по-малко пък смяната на Избирателния закон. Втората причина, както изяснихме в началото, е несъстоятелността на тезата, че партии, които са контролирани и подвластни на агентите на Държавна сигурност(desebg.com, dnevnik.bg) и се намират в тежка и непреодолима зависимост от извънполитически и по-точно откровено мафиотски кръгове, могат да осъществят качествено законодателство в полза на обществото. Това е все едно да дадем възможност на рецидивисти да уреждат Наказателното право! Защото досегашният опит не оставя никакво съмнение, че тези три партии – БСП, ДПС и Атака, ще спретнат закон, който да е удобен на тях и на криминалните групировки и лица, стоящи зад тях и да е във вреда на политическите им опоненти и на цялото общество.

    За краткото си съвместно съжителство в сегашното Народно събрание те многократно и красноречиво доказаха, че не представляват интересите на народа, а тези на задкулисни играчи с нечистоплътни намерения. Да оставим в изцапаните им ръце законодателната дейност и в частност Изборния кодекс е все едно да предоставим на престъпниците полицейски и правосъдни функции. Още повече, че позорният тандем БСП-ДПС е показал недвусмислено, че негова основна грижа е защитата, включително и със специални закони, на най-престъпните корпоративни групи и на криминалните контингенти, протекционирани от тях. Показателен пример за точно такава протекция е Законът за амнистията, приет от Тройната коалиция през 2009 г. в последните дни на правителството на Сергей Станишев. Според Закона за амнистията не могат да бъдат съдени лица, които са извършили непредпазливи деяния до 1 юли 2008 г. и за които Наказателният кодекс предвижда до 5 г. затвор. Всички дела по този повод, образувани до същата дата, пък трябва да се прекратят. Прокуратурата се оплаква, че заради приетия закон за амнистията се налага да прекратяват дела срещу длъжностни лица или пък да не образуват разследвания, когато става дума например за безстопанственост. Данните от Върховната касационна прокуратура само за деветмесечието на 2009 г. показват, че 457 дела са прекратени заради влизането в сила на Закона за амнистията.

    Тогавашният главен прокурор Борис Велчев признава, че Законът за амнистията възпрепятства образуването на дела за неумишлена безстопанственост и поражда определени съмнения.„Всеки закон за амнистията, няма какво да се лъжем, по същество е неморален”, казва г-н Велчев. Той констатира още, че проблемът със закона идва от факта, че най-честозлоупотребите се разследват като неумишлено престъпление. А точно тези престъпления са освободени от отговорност с цитирания закон. Така независимо дали от лошия контрол и управление са настъпили значителни щети и разпиляване на държавно имущество, отговорните няма да бъдат наказани, заявява Борис Велчев. Този порочен закон еподкрепен между другото и от Иван Костов и Екатерина Михайлова. Заради него остават незасегнати министрите от Тройната коалиция и хората от техните кръгове. Амнистията засяга действия на безстопанственост, което дава основания да се смята, че тогавашните депутати спасяват от преследване висшите чиновници на Тройната коалиция. Именно поради тези причини законът влезе в негативните оценки на доклада на Еврокомисията.

    Проблемът е, че въпросът не може да бъде решен с простата отмяна на закона за амнистията, защото това не поправя ситуацията. Принцип в наказателното право е, че всеки обвиняем или подсъдим може да се възползва от по-благоприятния закон, действал към момента на извършване на престъплението. Законът за амнистията ще е винаги по-благоприятният, защото предвижда задължението за прекратяване на делата и забрана за образуване на нови.

    Друг мръсен ход на БСП и ДПС в съдружие с НДСВ по време на управлението на Тройната коалиция са поправките в Новия избирателен закон от 2009 г. (виж - Новият избирателен закон - рецепта за бедствие). Приетите поправки в избирателния закон са само формално „изменения и допълнения”. По същество това е нов закон, в който не само начинът на определяне на изборните резултати е нов. Той прави почти невъзможно участието на по-малките партии в изборите. Става дума за нововъведенията, според които 31 народни представители ще се избират по мажоритарна система в едномандатните избирателни райони, а 209 народни представители ще се избират по пропорционалната система с кандидатски листи на политически партии или коалиции. С промяната на изборния закон и вкарването на т. нар. псевдомажоритарност социалистите се надяват известните им личности да преборят неизвестните кандидати на ГЕРБ. Освен това прагът за коалициите е вдигнат на 8% (тази поправка обаче е изпратена от недоволните народни представители в Конституционния съд и непосредствено преди изборите е отменена, като депутатът от левицата Георги Близнашки, който единствен от БСП се обяви против тази законодателна промяна, я нарече „политическа репресия”). С повишаването прага за коалиции се цели да се ударят десните партии, които се надяват да влязат обединено в следващия парламент.

    На 13 април 2009 г. в самия край на мандата си тогавашният парламент гласува 8% праг за коалициите на парламентарни избори. Предложението е прието с гласовете на БСП, ДПС, Атака и РЗС. С тази промяна са поставени в шахвсички сформирани вече коалиции. Включително такива, които имат сериозни шансове да преминат 4-процентовата бариера като “Напред” (ЛИДЕР, ВМРО и „Гергьовден”) и Синята коалиция.  

    Президентът Първанов моментално налага вето върху скандалната промяна, въведена “в 12 без 5”. Неговото становище  е, че решението “ограничава политическия плурализъм, създава предпоставки за силно стесняване на кръга на политическите сили в парламента, за формиране на изкуствени парламентарни мнозинства които не съответстват на волята на избирателите”. НС обаче отхвърля ветото с почти пълно мнозинство, като депутатите от НДСВ и от опозицията (но без РЗС) отказват да участват в гласуването. Но Конституционният съд се явява тогава последна преграда пред антидемократичното въведение и го отменя почти единодушно.

    В цялата процедура има два много спорни момента – вдигането на изборната бариера и мажоритарния елемент, както го наричат. Кое е скандалното в новоприетия закон? На първо място – начинът, по който са направени много съществени промени в последния момент. Това се случва в противоречие на правилата и законите на страната. Знае се, че между двете четения съществени промени не могат да се правят. Могат да се правят варианти на това, което е гласувано на първо четене. Може да се спори, доколко е съществена промяната с въвеждането на 8%-та бариера, но е безспорно, че промяната, която е направена за 31 мажоритарни кандидати, не само, че е съществена, но това по същество е нов закон, нова избирателна система. Не може да се вкарва по такъв начин, на практика, нов закон. За избирателната бариера може да се спори от морална гледна точка, че е приета в последния момент, че не е много редно да се прави двойна бариера за коалиции.  В повечето държави съотношението е 4% за партии, 6% за коалиции, или съответно 3% и 5%. При всички положения не е редно да се прави такава поправка в последния момент, по-нормално би било да се направи за последващите избори, например. Но, така или иначе, тук възраженията могат да бъдат от морален характер, едва ли е толкова укоримо от правна гледна точка. Що се отнася до това да се въведе нова мажоритарна избирателна система – това може да доведе до големи изкривявания, било в едната, било в другата посока. Едната посока е това, че дадена партия при чиста мажоритарна система (когато системата е смесена, тези изкривявания са по-малко, но те пак съществуват) с 40% от гласовете може да спечели 2/3 от местата. При такава система не само малките, но дори и средните партии трудно могат да пробият. (http://www.glasove.com/yuliy-pavlov-promenite-v-izborniya-zakon-byaha-napraveni-protiv-pravilata-121).

В доклад от 26 юни 2009 г. на Службата за демократични институции и човешки права към ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – OSCE) се казва:

 „Известни поправки в Избирателния закон, включително една важна промяна в избирателната система, бяха приети около два месеца преди изборите на 05 юли. Подобна ситуация възникна и преди изборите от 2005 и 2006 година”.

„Промените в изборния закон, изменящи избирателната система, бяха въведени скоро преди насрочване на изборите. Някои от партиите изразиха притесненията си във връзка с нововъведения мажоритарен елемент на избирателната система. Съществуват съществени различия в броя избиратели в 31-те едномандатни избирателни района, което би могло да наруши принципа на равно избирателно право, гарантиран от Конституцията”.

     Ето с такива методи обичат да работят политическите спекуланти от БСП и ДПС, които днес претендират да изработят нов избирателен закон. Със сигурност те няма да се поколебаят както винаги досега да изфабрикуват правила, които изцяло да работят само в тяхна полза дори и чрез открито нарушение на конституцията и демократичните принципи. Те си създават комфортна законова среда, прокуратура и съдебен апарат, чрез които да възпрепятстват наказателното преследване срещу лица и групи от техните задкулисни кръгове с престъпен генезис. Поради тази причина те са неспособни и недостойни да създават закони в интерес на българското общество и не бива по никакъв начин да позволим да участват в законодателната дейност, т. е. нямат място в Народното събрание.

    Още повече, че Парламент и правителство, които се крепят само на гласа на един кретенизиран шут, на един лумпенизиран провокатор с очевидни психически проблеми, чието място е в специализираните психиатрични заведения, са несъстоятелни, нежизнеспособни и непродуктивни. Не можем да позволим законодателният орган и изпълнителната власт, които освен че в момента са силно зависими от мафиотско-олигархически банди да бъдат и заложници на един видиотен шизофреник, който ги рекетира по най-перверзния начин.

    Не можем да допуснем един психопат с негласното одобрение на депутатите от ДПС и БСП да шества необезпокоявано по улиците, да заплашва медиите, да провокира гражданите, да нарича протестиращите „терористи”, да подклажда напрежение и конфликти в обществото, да се държи като гестаповец, да извършва „граждански арести”, да изземва правомощията на правораздавателните органи, да раздава обиди и необосновани обвинения, да разчиства политически и лични сметки, скрит зад своя имунитет. Този индивид е позор не само за себе си, а преди всичко за онези, които продължават да го подкрепят въпреки безчинствата му. Той е симптом за неизлечимата болест, от която страда днешният Парламент, в лицето на БСП, ДПС и Атака. Решението е в отстраняването на тези тумори!

Автор: Виктор Кордон

Мили колеги, не мога и не искам да мълча. Ако искаме нещо да се промени, трябва да го изразяваме ясно и категорично, пък да става каквото ще. Май много хора не си дават сметка, че ние, учителите, се превръщаме в най-големия професионален дефицит в страната - по-възрастните колеги се пенсионират, а по-младите не могат да оцелеят в тежките училищни условия. И, както е тръгнало, в скоро време няма да има кой да преподава на децата в училищата...

Поздравявам всички колеги като Мария, които имат доблестта честно и смело да говорят за проблемите, с една много любима моя песен.

Какви са законовите изисквания за откриване на избирателна секция в Германия?

Съгласно чл. 41, ал. 8, т. 2 от Закона за избиране на народни представители, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства могат да образуват избирателни секции в други населени места, извън местонахожденията на дипломатическите мисии на Република България, само при условие, че са получени над 100 бр. заявления (формуляр № 10 от приложението на интернет-страницата на Посолство в Берлин) попълнени и подписани лично от избирателите в населеното място. Тези заявления следва да бъдат изпратени по пощата, по факс или сканирани по електронна поща на адрес info@botschaft-bulgarien.de и да бъдат получени в Посолството не по-късно от 14.06.2009 г.

Какви бяха условията на Българското Посолство в Берлин за откриване на избирателна секция в Германия?

След като принудително организирахме инициативен комитет за откриване на избирателна секция във Фрайбург, с нас се свърза г-жа Игова от посолството в Берлин и заяви, че всъщност това, което пише в закона е недостатъчно и ние трябва да изпълним още цял списък с условия.

Въпреки разминаванията между законовите разпоредби и изискванията, ние решихме да изпълним всички точки от имейла, за да сме сигурни, че секция ще има и българските граждани от региона ще имат възможността да гласуват.

Предоставям Ви писмото, което г-жа Игова ни изпрати и което е на латиница, защото се оказа, че в Българското Посолство в Берлин, не само, че не разполагат с кирилица, ами и не могат да четат писма на кирилица, поради което трябваше всички да пишем на латиница.

(писмото е съкратено, но не съм променял съдържанието му)

„Saglasno Zakona za izborite, ostava v sila vazmozhnostta za otkrivane na izbiratelni sekcii i v drugi naseleni mesta, osven trite oficialni diplomatischeski misii na BG v Berlin, Bonn i Muenchen, pri slednite izrichni uslovia:

1. Nalichie na nad 100 zajavki /Formuljar 10 ot prilozhenieto na stranicata na Posolstvoto/ za Freiburg!! , nadlezhno popalneni i podadeni kam edin iniciativen komitet vav Vashija grad. Tezi zajavki ne e neobhodimo da badat izprashtani /mozhe skanirani po elektronna poshta, no ne e zadalzhitelno/, no vaz osnova na tjah naj-kasno do petak – 12.06. v Posolstvoto-Berlin trjabva da bade izpratena pismena molba na iniciativnija komitet kam poslanik Petrov za razreschenie za otkrivane na sekcija, podkrepena sas spisak na licata, podali zajavki – 3-te imena, EGN, i pone grada na mestozhiveene v Germanija.

2. Razreshenie na CIK/VIK – Sofia, po oficialno iskane na Posolstvoto, vaz osnova na postapolite opravdani iskanija na iniciativni komiteti po mesta.

3. Rrazreshenie na priemashtata strana, pismeno potvardeno ot Auswaertiges Amt s verbalna nota.

Kogato parvite 2 uslovija sa na lice, organizacionnia komitet ot balgari vav Freiburg trjabva da naeme podhodjashto pomeshtenie s osigurjavane na saotvetnite uslovija za glasuvane /za predpochitane v obshtestvena sgrada/ i da ni saobshti adres. Vaz osnova na tova Posolstvoto otpravja oficialnoto si zapitvane kam Auswaertiges Amt za poluchavane na razreshenieto na germanskata strana.“

По-късно получихме и друго писмо, според което:

“Посолството приветства проявената инициативност на българските граждани и заявява готовност да подкрепи съответните инициативни комитети в подготовката, организирането и провеждането на изборния ден.”

Още тук, поради разминаванията между законовите разпоредби и условията, които представителите на посолството ни изискаха, за да се отвори секция в града, се усъмних дали посолството наистина иска да ни помогне или по-скоро да ни попречи да дадем възможност на българите да гласуват.

Какъв е резултатът?

Явно, от Посолството на Република България в Берлин не очакваха, че всички инициативни комитети в Германия ще се обединят и ще направят мрежа помежду си, която да синхронизира всички действия. Мрежата беше създадена по инициатива на Боян Юруков и в последствие се превърна в инструмент за създаването на масивна акция за търсене на причините за отказа.

В така наречената мрежа, Николай Колев обобщи разминаванията между законовите изисквания и условията за откриване на секция така:

“Г-жа Игова е поставила искания да съставяме инициативни комитети, заставила е хората сами да търсят и наемат сгради, където да се провеждат изборите, както и е заставила хората от инициативния комитет да осигуряват съответните условия за провеждане на избори в дадената сграда.

Декларирала е, че съответните инициативни комитети, трябва заедно с консулството ни в Бон да определят членовете на изборната комисия. Г-жа Игова е заявила още, че инициативният комитет трябва да организира изборния ден и да отчете преброяването на бюлетините.

За разлика от г-жа Игова, ние четем законите, които тя с лека ръка нарушава.

Изводи:

1. От т.6 на Решение Нр.10 на ЦИК се вижда, че задължението на българските граждани в чужбина е само да пратят заявления до посланика ни в съответната държава, но не и сами да вършат работата на дипломатите ни, „НАЕМАЙКИ СГРАДА“ и „ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ УСЛОВИЯ“ – предпочита се даже обществена сграда. Интересно е с какво право и с какъв акъл тази жена си позволява да ни пише дори предпочитанията си, какво да наемем.

2. От т.10. на Решение Нр.10 на ЦИК се вижда, че в състава на СИК (секционната избирателна комисия) могат да бъдат включвани лица, предложени от централните ръководства на партиите и коалициите, имащи представители в ЦИК, както и служители на съответното дипломатическо или консулско представителство или служители на МВнР.
Това означава, че не е наша работа и не могат да ни насилват да сме членове на СИК, нито пък сме ние тези, които трябва да определим състава на СИК, нито пък трябва ние да сме тези, които да проведат и отчетат изборите в нашия град.

Нарушава се чл.14 ал.2 от ЗИНП и правото на партиите представени в ЦИК да изпратят, ако желаят и ако изобщо знаят свой представител в съответната СИК.

Нарушават се и чл.15 и чл.21 от ЗИНП, където ясно е казано, че се полагат възнаграждения, които се определят от ЦИК, но не и че ние трябва да носим разходите сами, както и че членовете на избирателните комисии имат права, каквито явно един инициативен комитет, какъвто ни карат да съставяме не може да гарантира.

Нарушават се още редица членове от ЗИНП, което произтича от незаконовото настояване на г-жа Игова за създаване на инициативен комитет с организационни функции каквито не са му дадени по никой закон, нито пък по закон са дефинирани, какви да бъдат те.”

Как ни отказаха?

Чрез общо писмо до всички председатели на инициативните комитети в Германия, написано от г-н Катрачев, който е първи секретар на посолството в Берлин и от името на г-н Петров, който е посланик на Р. България в ФР Германия, ни беше съобщено, че отварянето на секции извън посолството, консулствата и почитните представителства на България в Германия е отказано от немска страна.

Като аргумент за това ни беше изпратена изрезка от някакъв текст, който според г-н Катрачев е част от писмото, което немското правителство е пратило на българското посолство. На сканираната част няма подател, дата, подпис и т.н.

Оригинала на писмото, както и нотата, с която бългаската страна е изискала разрешение от Германия за отваряне на избирателни секции, нямаме право да получим.

След разговор с Външно Министерство на ФР Германия се оказа, че е по-вероятно да получим документите и писмата от тях, отколкото да се надяваме на съдействие и прозрачност от Посолството на България в Германия.

Според г-н Катрачев, разминаванията между официалните закони на България за откриване на секции в чужбина и изискванията, които посолството ни има, се дължат на това, че (цитирам по памет) – “тези, които правят законите, си нямат и елементарна представа как се провеждат избори в чужбина”.

Ако е така, тогава силно се съмнявам в ефективността, компетентността и експертността на българските икономически, политически и обществени законодателни инициативи. Може би, заради това не функционира здравеопазването, енергетиката, образованието, администрацията и т.н. в България.

Явно законите на страната се изготвят не въз основа на компетентността на експерти и професионалисти от различни области, а на „гениалните“ законодателни идеи, които идват на по чашка ракия със салатка.

Законовите основания за отказ

ФР Германия отказва на българското посолство в Берлин откриване на избирателни секции извън теритовията на представителствата, като се основава на Вербална Нота от 2003г., която засяга въпросa с равноправието.

Какво означава това ще Ви оведомя след като получа отговор от немското правителство.

Прецедент

Стана ясно, че Гърция е отворила избирателни секции в около 20 германски града, сред които и Фрайбург, за да могат нейните граждани на 06.06.2009 да гласуват за Европейски Парламент.

Как Гърция отваря секции, а България не може, остава загадка до консултацията ми с експерт по европейско право.

Освен това, Община Фрайбург бяха така любезни да се съгласят да ми изпратят писменото съгласие с причините за отварянето на гръцката секция в града.

Как ще действаме занапред?

Разяри се масивен протест от страна на българските граждани, които живеят в Германия.

Тази седмица ще се консултирам с експерт по европейско право и с друг немски юрист за подробностите около законовите пречки за откриване на избирателни секции.

Външно Министерство на ФР Германия потвърди, че ще ни окаже пълно съдействие, за да осигури прозрачността на кореспонденцията си с Посолството на България в Берлин, въпреки отказа на Посолството да ни предостави информация.

Медиите в България и особено тези в Германия проявиха готовност и интерес да популяризират случaя.

Политици и партии от двете страни проявяват интерес към продробности около проблема.

Какво се питаме?

Колко ефективно са защитавани интересите на българските граждани от Посолството в Берлин и Правителството в България?

Защо посланикът на България в Берлин не е бил запознат със законовите разпоредби около откриване на секции в страната? Междудругото г-н Петров е едва от 2 месеца на този пост, но при положение, че непосредствено след неговото назначение се провеждат европейски и парламентарни избори, то той е длъжен да се информира около всички споразумения и закони, засягащи българските граждани в Германия.

Ако са знаели за пречките, защо не ни информираха предварително за проблемите, а ни окуражаваха да прахосваме много време и пари за обречена на неуспех кауза? Всички знаем, че законите са си закони и вероятността да се променят за 1 седмица клони към 0.

Ако са знаели за пречките, но все пак са искали да “пробват”, защо не ни уведомиха за намерението си и по този начин евентуално да ни спестят много време и пари? Пак повтавяр, че Вербалната Нота е от 2003, а не нещо ново.

Защо българското посолство не е задействало дипломаточески механизми на билатерално, междудържавно ниво за постигане на двустранни договорки?

Как при положение, че са знаели за тези закони (допускам, че са знаели, защото не ми се иска да повярвам, че посланика и другите лица, получаващи заплати за да защитават интересите ни, подхождат към работата си толкова несериозно), защо са си позволили да ни поставят редица допълнителни условия, които не фигурират в законовите разпоредби?

Имаше ли посолството в Берлин възможност да преодолее по дипломатически пътища тази Вербална Нота с Германия от 2003г. и какво е направило в тази насока?

Има ли някой интерес да не се открият секции в чужбина?

Има ли политически натиск върху представителите на България в Германия, за да не предоставят прозрачност на аргументите си?

Целта

Целта ни като интелигентни и образовани хора e не да оплюем конкретни личности. Далеч сме и от мисълта да предизвикаме скандали чрез “жълти новини”.

Единствената ни цел е да съберем възможно най-много информация по случая, да я разгледаме много внимателно, да я анализираме и обобщим, след което да изготвим писмен доклад за работата си, който да посочи слабите звена и пропуските в начина на работа и системата, както на българската, така и на германската страна, за да могат в бъдеще българите в Германия да упражнят правото си на глас.

На базата на аргументите от доклада ще бъдат изпратени писма до правителствата на двете държави с конкретни стъпки и препоръки за оптимизиране на работата между Р България и ФР Германия.

В случай, че се докаже злоупотреба, пропуск или несвършена работа от конкретни институции или личности, ние ще изискаме от съответната страна да пристъпи към незабавни реформи в системата си.

Какви сме ние, че да изискваме каквото и да е било?

Ние сме студенти, образовани хора, абсолвенти, специалисти от всички области и живеещи извън родината си.

Нашето обществено положение, подкрепено от щастливата случайност, че и България и Германия в момента се намират пред парламентарни избори, ни oсигурява изключително голямо политическо и медийно внимание и в двете държави, което ни дава увереността да вярваме, че ще успеем.

П.С.: Текстът не е написан от мен. Съчинен е по инициатива на българските студенти в Германия.

Links: 

http://www.facebook.com/note.php?note_id=92388847881&id=564868207&ref=nf#/group.php?gid=91322436518&ref=nf

http://www.facebook.com/note.php?note_id=92388847881&id=564868207&ref=nf

http://www.facebook.com/ext/share.php?sid=90868848281&h=pUbeT&u=JI_GH&ref=mf

Обединението е крайно нужно

Тома Георгиев в разговор със Симка Стефанова, в. Седем, 7-13.01.2008.

Самият избор на консервативна партия е признак на освободеност

Визитка: Тома Георгиев е на 21 години и от 3 месеца е член на ДСБ.  Завършил е 35-о СОУ „Добри Войников” с профил френски език, студент по френска филология. Интересува се от книги, музика, езици, интернет и спорт. Очевидно и от политика.

ДСБ не е сред най – популярните партии, общото обвинение в обществото е, че това е партия на Костов, а той пък пак според общото насадено мнение е създал корупцията в България. Как така се реши не само да се довериш на тази партия, но и да влезеш в нея?

Аз не смятам, за минус присъствието на Костов в ДСБ. Дори това, че партията се отъждествява с него, беше един от основните ми мотиви. Обвиненията за корупция бяха просто манипулация и нищо от тях не можа да бъде доказано, докато цялото му управление, оттам и моите мотиви, се основават на факти. Факт е финансовият напредък на страната и способността на Костов да управлява. Факт е също така и че около негов ДСБ се събраха повечето специалисти от СДС.

Защо толкова много хора се поддадоха на тази манипулация, а ти не? Какво те различава от тях?

Предполагам, че са се поддали на манипулацията, защото тя беше навсякъде. Това беше атака от почти всички медии плюс невероятно много скалъпени обвинения,които не е нужно да се докажат, за да бъдат приети от повечето хора.

Казваш, че всеки здравомислещ човек би заел по – активна политическа позиция,

осъзнавайки нивото на на сегашното управление. Младите хора в България по принцип са аполитични, не се интересуват от политика. Това означава ли, че не са здравомислещи?

Проблемът с младите хора в България и тяхната незаинтересуваност според мен е абсолютно преднамерено действие на цялата атака срещу десните партии. С всички лъжи, които се изсипват против един човек, всеки, който не се интересува от фактите, не може да погледне по – обективно, азапочва да се отвращава от политиката и спира да прави разлика между политици и държавници.

Смяташ ли, че младите хора са способни да направят връзката между политиката и това, което им се случва всеки ден?

В повечето случаи тези, които правят връзката, я правят много бегло. Особено тези, от моето поколение – те имат по – пресни спомени за управлението от 2001 г насам и далеч по – малко спомени от управлението на ОДС, затова са по – лесни за манипулиране. Младите сами помагат на политиците не просто да решават за тях, а направо да им издават една много кратка присъда, с която ги хвърлят в безсмислена дейност, затварят вратите пред тях за по – перспективно бъдеще. Конкретно по отношение на младите – в никоя друга партия освен в ДСБ няма доказали се специалисти, които да са правили работеща реформа в образованието.

Това веднага ме навежда на въпроса смяташ ли че в България има нужда от някакъв вид политическо образование?

Подобно нещо е невероятно нужно. Може би би било добре, ако политическото образование бъде съчетано с преподаване на рационално мислене. Ясно е, че повечето от хората, които членуват в ДСБ или въобще в някоя партия, са избирали въпросната партия на рационален принцип, просто човек трябва да избира тази партия, която отговаря на най – голяма част от приоритетите му. Преподаването на рационално мислене заедно с политическото образование, намаляват в голяма степен влияението на медийната атака и на платената пропаганда спрямо политическите врагове в междупартийните битки.

Следва продължение...

... Продължение

Каза, че ДСБ не е партия на маргиналите, но все пак според социологическите проучвания в момента тя е на ръба за влизане в следващия парламент. На какво се дължи това и какво бъдеще виждаш за ДСБ оттук – нататък?

ДСБ събира малко гласове само според частните социологически агенции, което по никакъв начин не е обективна прогноза. За да бъде успешна и да може да се постави в добра позиция за коалиционни преговори, на ДСБ и е нужно най – малкото да повтори резултата от предишните избори. А иначе партията не е толкова популярна главно заради разцепването със СДС и това, че в момента, когато те се разделиха, никой не обясни на хората разликата между вижданията на тези две партии. Вместо това беше натрапено, че те са се сдърпали, защото едва ли не е трябвало да си разделят националната хазна. Никой не обясни на хората идеологическата причина за разделението. Оттам се загубиха много гласове както в СДС, така и в ДСБ и избирателите не  се разпределиха пропорционално между привържениците на Надежда Михайлова и тези Иван Костов, защото повече от половината хора се разочароваха и избягаха към партии като ГЕРБ и АТАКА или станаха тотално аполитични.

Наблегна на разликата между СДС и ДСБ, но какво мислиш за обединението между тях?

Обединението е крайно нужно, защото само по себе си дясното пространство трябва да е заедно. Всички партии преминават през тежки периоди, което беше и основната причина БСП да води през всички тези години пред десните. БСП са наследили традициите на БКП и са минали през периода на разцепване и вътрешни конфликти, затова и отдавна са станали по – опитни и по единни, те са тези, които слагат капаните пред другите партии. Но си мисля, че сега, когато СДС и ДСБ също вече са надрастнали един път това ниво и са придобили определен опит, обединението между тях би било изключително и само позитивно както за десницата, така и за бъдещето на България.

Колко от твоите приятели ще гласуват?

О, за съжаление предполагам, че много малко от тях...

Говорите ли си за такива неща?

В моето обкръжение политиката се дискутира, което обаче не е представително за широкия кръг от хора на моята възраст. Хората между 15 и 25 г са тотално неангажирани политически.

Ти си с дълги коси, много си млад. Как се връзва идеята за младостта и освободеността с една консервативна партия?

Аз не мисля, че освободеността ми пречи. Даже напротив – точно тя ми дава възможност да имам политически избор. Аз възприемам освободеността си във възмможността в свободното си време да мога да се занимавам с неща, които са ми приятни, а една консервативна партия съвсем не забранява това. Самият избор на консервативна партия е признак на освободеност. Много по – трудно е човек да стигне до решението да се запише в дадена партия, ако се влияе от масовото мнение на поколението си. Така че аз не мисля, че външният вид или нещо подобно може да бъде пречка един човек да избира с какво да се занимава. И още нещо – повечето хора от моето поколение, които претендират за освободеност, в голямата си част всъщност не са освободени, те са податливи на всички тези афиширани мнения за политиката, за Иван Костов, за десните като цяло, които, без дори да го съзнават, ограничават тяхната свобода.

ДСБ не се наричат сами „консервативна партия”, по – скоро избирателите им ги определят така. Кои са тези консервативни ценности, които ти виждаш в ДСБ и които вероятно споделяш след като си станал член на ДСБ?

Консервативните ценности и принципи на ДСБ се коренят във факта, че те 5 години изграждат една марка на името си като партия, като странят от популизма. Консерватизмът им също така е и в отказа да правят коалиция против интересите на цялото общество, което е доказателство, че те са партия, отстояваща своя устав и идеи. В България това нещо е достатъчно една партия да бъде наречена консервативна.

Ти имаш ли някакви амбиции или виждания за бъдеща политическа кариера?

При записването си в партия, всеки има виждания и за себе си, въпросът обаче е, че не те са ме водили при записването ми в ДСБ. Смятам, че амбициите могат да бъдат следствие от желанието на един човек да помага.

Има ли нещо, което искаш да кажеш на младите хора и въобще на тези, които ще те прочетат в Седем?

На младите хора бих казал да не следват общия принцип, в който се казва „Гласувайте!”, защото там се пропуска една много важна част. Това би трябвало да звучи по – скоро като: „Първо се информирайте, а след това гласувайте.”, тъй като голяма част от младите, веднага щом получат възможност да гласуват, скачат съвсем безотговорно, а всъщност те са значи фактор за решаване на едни избори. Така че нека първо помислят и се информират, а след това да гласуват. Колкото до обществото, посланията и към него са ясни – хората трябва да успеят да преглътнат всичко, което им е насаждано и да могат да погледнат, след като първо са си отворили очите.