*Животът ми в розово – заглавие на един френски филм, чийто сюжет няма нищо общо с настоящата статия – просто името пасва добре :)
Тези дни се замислих за цветовете и по-точно за цветовете, които носим върху себе си под формата на дрехи, аксесоари, грим или прическа. За техния смисъл и влияние върху носителите им и имат ли изобщо такова. Поводът беше един постинг за черния цвят, който, както разбирам, не е съсредоточавал идеята толкова върху модата и цветовете. Но ме накара да се замисля за сетен път за тази тема, която отдавна ме занимава.
На мен също ми е направило впечатление, че хората в България най-обичат да се обличат в черно, особено през студените (и доста кални, да си признаем) месеци.
Аз не обичам да се обличам в черно. Не ми харесва и когато хората са всички в черно. Не обочам и боядисаните в черно коси, ама никак (да ме прощават дамите с гарванови гриви). Обичам цветните неща – сигурно съм много първосигнална и малко луда – нали казват, че луд на шаренко се радва, та и аз :-)
За мен цветовете, които човек носи, наистина отразяват вътрешното му състояние и носят послания. Затова и обичам да съм цветничка. Не винаги и не с всички дрехи, но да има някакъв свеж и ведър цвят. Имам и много черни дрехи – даже според гаджето ми (който няма нито една черна дреха, факт!) съм била човекът с най-много черни дрехи – но те са по-скоро като фон, като база за цветовете и шарките, които наслагвам отгоре. А и черното наистина изфинява силуета – което си е, си е ...
Но винаги (с изключние на няколко пубертетски кратки черни периода) съм си била любителка на пъстричкото, яркото. Но интересни са по-скоро периодите ми, свързани с афинитет към някой конкретен цвят. Тези предиоди нямат нищо общо с модата и никога досега не са съвпадали с нейните прумици (всякаквите там тенденции в пепеляворозово, тютюневозалено или, пази Боже!, златно или сребърничко). Цветоориентираните ми привързаности, сигурна съм, извират пряко от душевните ми настройки, състоянието на нервната ми система, влюбеността, страстите и мини-депресивните ми падения. Но, да карам в малко по-подреден вид. През осъзнатия си живот регистрирам няколко основни цветни фази:
Фаза първа (и донякъде - неугасваща)
"Името ми е Червен"
Червеното беше първата ми любов и, като всяка първа любов, ръжда не е хванала и продължава да присъства трайно в гардероба ми при смяната на аксесоарите и размерите дрехи. Сигурно има и силен елемент на суета, понеже съм тъмнокоса, със светъл тен и пъстри-но-биещи-към-кафяво очи и следователно, според каноните на стила, модата и т.н. правила, би трябвало да изглеждам убийствено неустоима в червено. Такава и изглеждам - поне така си мисля и някои хора са ми го казвали (но не всички и може би трябва да преосмисля горната аксиома ... хмм). Както и да е, идеята ми беше, че, освен че обичам червното като цвят, се и харесвам в облечена в него. Тази алена вълна ме е обхванала откак се помня и, независимо от своите възходи и падения, постоянно си присъства като един лайтмотив в гардероба и външния ми вид.
Най-големият възход на червената ми фаза беше в периода от края на първи до края на втори курс в университета, когато вече червенеещата ми (от редовно намацотвана индийска къна) коса стигна ярки алени отенъци, които върху някои специално обработени кичури бяха направо кървавочервени. Така написано вероятно предизвиква асоциации с някои роднаи поп-фолк певачки, но не беше така! Мога дори да изровя и някоя снимка, доказваща противното, а именно - колко чаровно-романтичен и най-вече - хубав вид имах с алените си коси. А идеята, признавам, беше пряко взаимствана от сериала “Тъй нареченият мой живот”, в чиято втора (или пък беше първа?) серия Клеър Дейнс преобрази невзрачната си пепеляворуса косица в тицианов пламък. Ей, как мечтаех и аз за такава тицианова грива! Но, за беда, никак не съм руса по рождение и ефектът на хубав тициан при мен би се постигнал единствено с предварително обезцветяване. А това, независимо от страстта ми по червените коси, ми се стори твърде голяма жертва. Та затуй – основната коса – тъмен махагон, а кичурите – кърваво червени. Това беше просто да илюстрира пропорциите на червената ми лудост. След като цялата история с мацотенето с бои за коса (макар и без амоняк) ужасно ми писна, а явно и аленият плам беше поугаснал, оставих косите си в естествения им кестеняв вид. Още имам доста червени дрешки в гардероба, но те все по-спорадично заемат почитното място върху моето тяло. Такава беше историята на червената ми фаза.
Фаза втора
"Орррранжево небето/орранжево морето ..."
С тази детска песничка тормозих нашите някоко дни поред, когато като малка за първи път се научих да казвам звучно и правилно “Р”. И самата песничка носи смисъла, който този цвят има за мен – веселие, слънце, топлина, ведрост, усмивки :-)
Всичко започна с един портокалово оранжев пуловер с огромна яка-деколте, който си купих през февруари 2004 година (не ме питайте как помня кога точно – просто помня!). Не че преди това не съм имала оранжеви дрехи, имала съм, но това беше първият толкова ярко оранжев елемент от облеклото ми, който си купих сама, т.е. не беше подарък от някого. Та този пуловер е толкова завладяващо оранжев, че с него съм като ходещ добре узрял портокал. Лудост направо. Но ми харесва. Един пуловер още не е фаза, сигурно съм си помислила. Но сега си давам сметка, че тази толкова крайно оранжева одежда нямаше как да означава нещо друго освен предизвестие за нов цветен период. Тази фаза стоя в латентно състояние около година, когато открито изплува на повърхността с покупката на едно керемиденооранжево (цвят брик) манто от кадифен джинсов плат, което бързо се превърна в любимата ми връхна дреха. Това манто е като слънчево петно дори и в най-мрачния и безцветен ден и може би си внушавам, но имам усещането, че с него и настоението ми става ... слънчево. И най-хубавото на това оранжево манто е, че е дебело, т.е. носи се, когато е студено и когато Софийските улици обикновено са изпълнени с облечени като за погребение фигури. И докато се усетя, хоп, хлътнах по оранжевия цвят. Заредиха се едни блузи, рокли, шалове, чанти, бижута, кутийки и всевъзможни джунджурии в различни отенъци на оранжевото.
От време на време оранжевата фаза се израждаше с леки жълти дивиации, но бързо се връщаше в по-нормалните рамки. Въпреки няколкото жълти нещица в гардероба ми, този цвят все още ми се струва прекалено ... налудничав и сигурно много трябва да ми избият чивиите, за да мина на жълта вълна. Затова – оранжевко – хем слънчево и енегретизиращо, хем що-годе по-нормално.
А и някъде бях прочела, че когато хората се обличат в оранжево, това значело, че пръскат енергия около себе си. Сигурно и самовнушението, породено от тази информация е имало роля за оранжевата фаза, знам ли.
Както вече става видно, афинитетът ми винаги клони към топлите, че направо горещи цветове. Сигурно защото като външност съм по-скоро топла, отколкото студена (кестенява коса, лешникови очи, по-скоро топъл тен), но не може да няма нещо общо и с темперамента просто. Тази тенденция още повече се затвърди в следващата и най-нова фаза.
Фаза трета
Ma vie en rose*
*Животът ми в розово
Първо да отбележа, че едва допреди около 2 години и половина никак не обичах розовото, а още по-малко да го сложа върху себе си. Под никаква форма – било то дреха, бельо, грим или бижу. Розовото, особено бебешкото розово, ми се струваше един такъв разлигавено момичешки цвят, който се носи само от жени тип разглезена барби/кифла. В магазините направо подминавах дрехите и аксесоарите в розови отенъци. Както се казва, като дявол от тамян бягах от този цвят. А странното беше, че не ме дразнеше да гледам други жени в розово, напротив, даже ги намирах за хубави. Просто си бях въобразила, че на мен този цвят не ми пасва на стила и характера. И сигурно до скоро действително не ми е пасвал на характера.
Но аз се промених доста в последно време. Не зная дали е от годинките, от хората, с които прекарвам времето си или от други фактори, но станах някак по-умерена, по-спокойна, по-улегнала, ако щете. И като че ли с тази промяна в характера от лека мелодрама към умереност гардеробът ми се изпълни с розово-лилави нюанси, които леко поизместиха алените.
Дори видът на общност "Добри новини" се дължи на афинитета ми към розовото (освен идеята, че трябва да изглежда като през розови очила) Е това ако не е фаза, не знам какво? :)
Вероятно този пост би дал на някой психолог достатъчно елементи за да ми спретне един хубав психо-профил. Дано поне този профил не ме изкара пълно куку.
Леко налудничава - може :)
Нали казват – луд на шаренко се радва :)
Бъдете щастливи!
червеното внушава сила и ефикасност.
...а за тази мода какво ще кажете? Не е ли спасение от проблемите за едно средностатистическо семейство? Слагате си червена кофа на главата и те стават розови....Здравей, живот!
Comments50
Много си мила и съвсем чистосърдечно се радвам, че поне един човек изпитва подобни на мойте недоумения, когато хвърли едно око на заглавната.:)
Просто исках да кажа, че явно не се вписвам в представата за ръкопляскаща аудитория под постове със строго научни теории и ОТКРИТИЯ от грандиозно архитектурно естество и понеже осъзнавам тези си невъзможности съвсем на сериозно приемам уЧените, наобикалящи блога да ме смятат за невежа и дори не се притеснявам да ИМ го призная.:))) Надявам се това мое признание да извиси още повече духа на ЕГОто им и скоро да станем свидетели на развихрящото ИМ се самочувствие. Не че досега се вихри в ограничени размери.:)
P.S. Събирам изумруди за куатро, за ДЪ.Г.А.- синоном на Хелий, на немски ахт , което е 8- от което следва, че Галилей е прав и земята е кръгла.........
Deneb_50, нямам нищо против квадратните градове, но като имам работа с ръбести същества ме става страх от мене си. -:)
А що се отнася до нарцисизма, него си го имам в излишък само малко му лъснах бронята:), а доказателствата на публични места още не съм ги размахвала. За сега са само между нас си, но утре мога да размисля и да ги развея я във Фейсбук, я в Свежо... :))) Има места, на които отдавна не съм им се хвалила с бездарие, обаче никога не е късно да им припомня някой незабравими подробности.:)))))
Вятър брули цветни шпули
и мирише ми на дюли,
на марули и зюмбюли
ветровете вчера чу ли?
И да. ОООФФФ и топки от тук на там и от там насам, и каквато и да е по-важно е да е форевър и е по-добре да има, отколкото да няма, защото важното е да върви мо/х/абета и да е сладко на душата, а и на устата.:) Да му мисли ел семейството - компът и клавиатурата :)Бях решила да спра да публикувам поезия наоколо, но щом се чувствам вкарана между тенджери и тигани при положение, че мразя всеки вид домакинска работа, значи трябва да почна да вия:
Живот ли е да го опиша,
като не става за новела?
Съдба ли е да я изплача,
щом не съм я приела?
За сведение на незапознатите: ВСЕ ОЩЕ НЕ ПИША РЕКЛАМИ ЗА КУХНЕНСКИ СЪДОВЕ. Ако имате нужда от подобна реклама обърнете се към Лилиана.
Пък и не готвя с литии и берил, за да ми загори тенджерата.
Част от влизането в една общност е преборването за оставане. Може да останеш, колкото си искаш. Просто трябва да решиш какво търсиш - ръкопляскане или диалог. Подсказвам - не сме от ръкопляскащите.
Ако искаш да ме спечелиш за твоята идея, защо не ми я обясниш. Какво е общото между квадратните градове, лития, берила, кристалите, червеното и пясъчните лилии?
Като ми представяш някакви формули не е ли редно да ги обясниш - не съм нито математик, нито архитект. В тези неща съм НЕВЕЖА.
Или вземи да ни обясниш какво е това дето не трябва да го отминаваме или просто не се сърди, че се отнасяме с недоумение, неразбиране и отбягване.
Ако предпочиташ да ни смяташ за хейтъри и герой от турски сериали - твоя работа, ако искаш да си лафим - научи ни да те разбираме, като и ти се научиш да обясняваш нещата.
Що се отнася до кастите и други такива неща, не трябваше ли това да го напишеш в поста за циганската махала.
Малиии, колко пъти я употребих тази дума /ЦМ/, сега остава да ми се хвърли някой ром и да каже, че съм и расистка.:)
Освен това всеки цивилизационен модел има не само лоши, но и добри качества. Човекът е обществено същество и винаги търси начин да живее в някакво хармонично единство с околните, независимо дали това е положително или отрицателно поведение. В обществените отношения винаги има грешки и затова винаги следват изменеия.
И на мен ми се иска да живея в постоянна нирвана, но не ми се получава, както и на повечето хора. Обаче винаги съществува вероятността нещата да стнат по-лоши отколкото по-добри. Не съм песимист, просто наблюдавам.
Не знам, може би и ние трябва да си направим някакви градове и да им натрапваме схемите на всеки, който пита или не пита. Би било забавно. Особено предвид това, че в моя град всичко ще е розово и в прекия и в преносния смисъл на думата :Р Дори имам и някакъв практически опит - например любимия ми розов клъстър, който успях да облъча просто с присъствието си да порозовее. :) Той ми го връща като ми спретва порно-сериали докато работя на него, но няма проблеми. Обичам и порното :)
Така че предлагам най-официално, всички да си нарисуваме града на мечтите и да видим на кой мечтите до къде му стигат.П.С. Това, че циганите са хейтъри ми се видя леко странно изказване. Дори ако приемем, че циганите са били изгонени поради презрение към кастата им, това ги прави не хейтъри, а жертви на хейтъри. Но това е само ако приемем, че кастовото общество почива на омраза. А това не е вярно. То почива на разделение.
А това с представата за градовете е хубава идея. Можем да си направим едно щафетно публикуване на постове по темата за градовете.
Тема:
"Градът на моите мечти"
Който не го е СТРАХ да приеме предизвикателството и да му прочетем мислите на Заглавната, а който го е страх да отиде при Todd и да си зададе ФЛУ/такива/онакивата въпроси.:)))
Аз отивам да разглеждам бели спретнати къщурки с липи и без липи отпред. :)
Аз също съм против обявяването на даден цвят за момичешки или момчешки, даже напротив, намирам мъжете в розово за изключително секси. Примерно тясна розова тениска върху едно хууубаво тяло. Ясно ви е :) Но това вероятно е защото аз самата харесвам този цвят. Но да обличаш дете само в един цвят, само защото тъпоумните романтични комедии казват, че това е цвета на момичетата - ми и аз не го одобрявам. Розовото не е цветът на момичетата, а на сърцето. И на нежността.
Приемам предизвикателството, само че ще се захвана с него утре, че днес е много сложен ден. Или поне засега така изглежда.айде сега пък клъстър... напоследък в блога има толкова непознати думи, че се наложи да си купя речник :)...
"Примерно тясна розова тениска върху едно хууубаво тяло." - тук цветът няма никакво значение :))) - дет се вика, хубавият кон и под скъсан чул се познава. или преведено на езика на сегашното поколение - ако си готин, няма значение в какъв цвят се обличаш :)
значи, момичета, не че искам да заплашвам, но ако знаете за колко много неща имам да пиша... 2010 се оказа от ония, интересните години (нали знаете китайското проклятие "пожелавам ти да живееш в интересни времена"?),... а аз най-добре осмислям случилото се, като го виждам черно на бяло... за съжаление нямам много свободно време, дори нямам време да почна изреченията си с Главни букви :))).
и така, след като и най-дългият път е започнал с една-единствена крачка, нека оставим на вас да ми дадете начален ритник - за какво бихте искали да прочетете първо: за страха ми от остаряването; за най-добрия ресторант, в който съм била тук; за летните ни пътешествия през 5 щата; за едно стогодишно имение, което открих през лятото и което ме остави без дъх; за Коледа и крехкия баланс между страха, вярата и любовта... кажете си желанията, и като събера поне двама (ДВАМА) желаещи за тема, ще пиша.
ако перифразирам един от най-много повлиялите ми гении: аз мога да пиша и само за един-единствен човек :)))...
To Diana - "загорЕла" -- what povikalo, this obadilo :))))
Нов основен закон (конституция)
и нов държавен стандарт за
урбанизация на човешкото битие
1. Гражданство
Всеки човек има право на гражданство, което му осигурява достатъчно средства за достойно човешко съществуване. Количествата и валутната равностойност на тези средства са описани в новия държавен стандарт, който представлява основен закон или конституция.
2. Изпълнителна власт
Изпълнението на новия конституционен закон е задължително за органите на държавната власт, която строго и стриктно спазва държавния стандарт.
3. Лични (индивидуални, персонални, частни, еднолични) права и свободи:
Стокова пирамида на човешките достояния (частна собственост)
Стокова
пирамида на човешките достояния и права
1 . 1
1 . 1 . 1
1 . 1 . 1 . 1
1 . 1 . 1 . 1 . 1
1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1 . 1
„1 хляб” дневно се полага всекиму – това е условна мярка за килокалории, които се съдържат в 1 кг бял хляб и се равнява на 2750 килокалории,т.е. всеки човек има право на 2750ккал. храна дневно.
11 декара площ от сушата – това е брутна мярка, която включва 6 (шест) декара ниви (заедно със синорите), 1 (един) декар градска площ
(заедно с улици и общински площи) и 4 (четири) декара горско сечище.
111 м2 РЗП (разгърната застроена площ) жилище.
1111 м3/г вода, от които 111 м3 годишно за битови нужди и 1000 м3 годишно за земеделско-скотовъдни, промишлено-индустриални, строително-транспортни и енергийни нужди.
$ 11 111 – пожизнен, годишен, валутен доход, който се дава всекиму по рождение и се изплаща до смъртта му при цени на стоките и услугите от 2000-та година в по-развитите западни страни (Германия, Англия и САЩ).
$ 111 111 - валута, осигурена всекиму за 15-годишен курс на образование или за 16 100 учебни часа по 40 минути.
1 111 111 км пробег с превозни средства всекиму за 100 години живот или по 11 111 км с пробег годишно (личен, обществен, промишлен и производствен транспорт).
11 111 111 квтч електроенергия за 100 години или по 111 111 квтч годишно.
111 111 111 секунди комуникации – телефон, телекс, мобифон, интернет и пр. за 100 години или по 51 минути дневно.
1 111 111 111 – капацитет на личния (персонален) компютър или ЛАП – ТОП.
привет, Лиляна.
не съм запозната с това, за което пишеш, имам една вметка:
$11 111 са нещо много относително - едно е да имаш тая сума в САЩ (където за 1 година с тия пари ще живееш мизерно), друго е да си ги харчиш в Еквадор да речем. Освен това не е важно колко пари имаш, а колко харчиш :)... Нали знаеш вица как една жена може да направи един мъж милионер? Ами като преди е бил милиардер...
Само не разбирам защо говорите срещу Мексико сити. С цялата си мизерия, е почти същото като София. Ако я умножите по...10, примерно. Най-любимият ми съвет от пътеводителя "Гледайте си в краката, защото в следствие на честите земетресение, плочките често се разместват.". И като го прочетох и започнах да осъзнавам, че май на другите места по света, където съм била не е много обичайно да си разбиеш я обувка, я глава докато ходиш по улицата.
Ела - аз гласувам за старостта, защото така или иначе и аз мисля много по въпроса тия дни. А и ми се депресарства нещо. Другите неща бяха много оптимистични :Р
И освен това мисля, че е редно да се включи в план-графика и годишното време посветено на секс. Щото иначе част от населението ще започне да се скътава от задълженията си и щастливият град отива на кино.
С цялото ми уважение към теб, Лиляна - не разбирам нито твоите, нито мотивите на Тод да публикувате откритията си в БгЛог..
Ако не можете да ги обясните така, че да ги разбере аудиторията - тогава какъв е смисълът? Нали не очакваш, че ако нещо на теб ти е отнело 20 години да го осмислиш, ние тук ще го схванем с четенето на 2-3 поста?
Ерго - или обяснявай, докато и последното магаре разбере, или не се сърди, когато не те разбират и те ритат :).
Заради това те моля да напишеш един пост на Заглавната и той да няма нищо общо с квадрати и единици - в този миг обичам всичко Хамериканско, честнОООО!
denijane, разбрах, че разбираш от еденици, но останах с впечатлението, че твоето разбиране няма нищо общо с онова ОТКРИТИЕ за коледното дръвче, сега очаквам да блеснат и свещичките.:)))
И ако ми дадете линкове и към другите блогове, в които блогърите са шокирани от ОТКРИТИЕТО на века, обещавам, че няма да ходя там!!!
П.П. Дори вече си измислих заглавие за съчинението посветено на мечтания град.:)
Не превръщаме блога в народна плювалня, защото сме твърде малко, за да сме един цял плюващ народ и не сме царство, нито господарство, но явно всеки, които НЕ Е СЪГЛАСЕН С ТЕБ Е ХЕЙТЪР. Е, аз първия път като прочетох твойте идеи и като проследих логически противоположните ти коментари реших, че си поредното тролче с мисия да разделиш общността, но реших да ти покажа най-добрата си страна и да ти помагам, но с времето ти по никакъв начин не ми промени първото впечатление. Напротив, затвърждаваш го с квалификациите, които хвърляш във виртуалното пространство срещу нас, най-малкото. Освен това спомена, че има и други блогове подложени на четене за квадрати и конституции, интересно там какво мислят блогърите, дали ти ръкопляскат, дали се съгласяват с идеата ти или просто отминават без дори да си направят труда да четат? Как ли приемат идеолог, архитект и законодател в някой друг блог? А как ли ще го приемат отрудените безработни в червения квадратен град? Все интересни въпроси ми се въртят в главата и колкото повече се замислям, което е хейтърско занимание според теб, толкова повече идеята за квадратни градове, пълни с отрудени безработни с по 11 111 $ в джоба ми звучи абсурдна и доктринерска, направо почва да ми прилича на онези чужди ми думи, които завършват на -изъм. Сигурно историята би нарекла идеалните геометрични градове КВАДРАТИЗЪМ, защото кубизъм вече е в употреба и няма нищо общо с Куба и Кастро.
Между другото с доход под 250лв., откъде пари за компютър и нет? Това са доста разходи за жена около 60-те. Не държа на отговор по лични материални въпроси, просто мен ме човърка отвътре ИДЕЯТА за тролчето. И още по-просто, ще си запазя несъответствията за себе си. Тук има и други ЮЗЪРИ, които не са това, за което се представят, но хайде, да не зачеквам темата .:) А вместо да се ровя в тези толкова тривиални и ежедневни проблеми, които имат за цел да ми отвлекът вниманието от същността, предпочитам да си съсредоточа вниманието към големите проблеми на КВАДРАТИЗМА, не към недоразбрания им идеолог.
1. Това че по една или друга причина не искаме да живеем в квадратни градове, с всичките им ограничения - като форма, цвят, човешки отношения, приходи, разходи и т. н. ни прави хейтъри само в твойте очи, Лилиана. Извинявай, но ние живеем в едно време, където не е нужно да се съгласяваме с ДОКТРИНИ, защото въпреки материалната мизерия ни е останало поне правото да се съмняваме в тях. Ти не предлагаше ли свобода и на словото? Или в твоите градове е приемливо само слово, което одобрява охотно всичко и никога не подляга на проверка ИДЕЯТА на великия откривател? Ако е така, колко ли хора ще искат да живеят в тези градове? Сигурно всички, който имат друго мнение, различно от твоето ще бъдат обявявани за престъпни хейтъри или поплювковци и ще бъдат прогонвани завинаги от границите на ръбестия квадрат. Лошото е че на света няма двама души с едно мнение, освен ако на единия не му е ампутиран половината мозък, така че да не мисли и само да се съгласява с другия. Ето такова поведение на съгласяване всъщност обяснява доста логически наличието на лития в квадратни градове, защото явно другите видове дрога ще бъдат забранени с изключение на домашната ракия, която е вегитариански и природосъобразно полезен продукт - литии или ракия, интересен избор. А ако някой ги откаже и двете и се отдаде на размишление, какво ли ще се случи? Сигурно ще избяга от квадрата, ще се обяви за дсидент и ще се присъедини към съпротивата на хората, които не искат да живеят с доктринерски униформи, наденати на мозъците им.2. В законите по-горе веднъж се казва, че хората, които ще живеят в квадрати имат право на всякакви свободи, а после поставяш морални граници - по-точно, че хората, които ще живеят там намат право на секс. Интересно как ще се размножават хората от квадратните градове? Това обаче означава, че се посяга на природните закони за видово разнообразие. Е добре, щом трябва да има само едно поколение обитатели и след тях потоп, нека не се размножават, но в такъв случай приемам, че идеята на квадратните градове е да унищожи човешкия род в едно поколение. И ако е така, кой от нас е хейтър сега??? Имам и още един интересен въпрос, какво ще стане с богатите хора, които няма да искат да живеят с 11 111$ на месец?
Ела, изпълни си заканата и ни напиши за важните неща през годината. Настъпва периода на чудесата и може и да се сбъдне чудото- блогът да се събуди:))
Ела, моля те, искам за старостта!
Лиляна, прочетох постовете ти, но понеже коментарът ти, по който искам да пиша, е тук, отговарям ти тук.
Разбирам желанието ти за сигурност и достоен живот; но това, което си мечтаеш, би убило човека. Знам, че е парадокс - но я си представете хората да се раждат в свят, в който да няма никакви липси - следователно - никаква нужда човек да се стреми към нещо...
Всъщност няма нужда да си го представяте - аз живея в подобен свят. Родителите тук предусещат всяко желание на детето си, обсипват го с играчки и КНИГИ, толкова много книги, че да му се доповръща от знание... Няма по-тъжна гледка от дете, което има всичко, освен въображение...