ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ 

---

Аз бих обърнал по-сериозно внимание на спорта във всичките му насоки - здраве, колективни спортове, социални умения чрез спорт, развитие на състезателна нагласа и отборна нагласа. Второто - също така бих обърнал специално внимание на музиката - по подобни причини.

Подчертали сме, че училищата трябва да насърчават възпитаниците си да практикуват спорт във и извън училище в цел N°4.

Цел N°5 пък е изцяло посветена на "развиването на фино естетическо чувство" чрез изобразителното изкуството, музиката, танца и театъра, представляващи "силен стимул за утвърждаването на толерантността и човещината".

 

____

Как тези цели могат да се впишат в българското образование?

Тези цели започват да формират образованието в България от този прецизен момент. Те не се вписват, ами налагат едно ново отношение и разбиране за образованието. Вниманието от сега нататък ще е върху резултатите, а не върху изконсумираните ресурси  - пари, човекодни, разходите за образование в % от БВП* - и други количествени индикатори като, брой ученици на 1 учител, среден брой ученици в паралелка и тем подобните.

 

_____

Всяка образователна система е много консервативна и радикална промяна обикновено не е възможна. Затова може би най-доброто е да се изучи онова, което е налично в момента, и да се види какво е най-лесно да се промени, какво ще отнеме повече усилия и кое не е реалистично да се промени сега.

Фактът, че образователна система обикновено е много консервативна, не е достатъчно основание да не обявим сега и на висок глас какво точно желам от нея като резултати. Ние желаем именно тези 14 неща и вече ги преследваме.

Радикалната промяна ще се случи, когато значителен брой хора прегърне, т.е. започне да изисква и сам преследва с ежедневното си поведение формулираните тук цели.

Подходът на "Новото образование" за радикална промяна е, първо, да формулира и обяви как го вижда бъдещето българското образование, второ, да разбере как е то в момента и, трето, да трасира пътя и изнамери средствата, които ще ни предвижат от едното положение до другото. С две думи, анализът на "онова, което е налично в момента и да се види какво е най-лесно да се промени" тепърва предстои да бъде направен. Днес просто заявяваме къде желаем да стигнем.

 

_____

Повече внимание може би трябва да се отдели на достъпа до качествено образование. Само наличието на места не е достатъчно. Много училища са се превърнали в гета, в които български родители изтеглят децата си, за да не са заедно с ромски деца. Ако не се намери решение на този въпрос към 15% от децата автоматично остават полуизолирани.

С "Прокламацията на целите" ние дефинираме за първи път какво разбираме под понятието "качествено образование". Тепърва ще работим по достъпа до такова едно образование.

При всички положения надеждата ни е с дефиницията на качественото заинтересованите страни да могат да изискват сами качествено образование от онези, които се определят като образователи, учители, администратори на училищното образование или доставчици на (задължителни!) образователни материали и услуги.

Несъвместимостта и изолирането на ромските деца е сериозен проблем, който "Прокламацията на Целите" засяга до толкова, доколкото се отнася за всички деца в България. Непоносимостта и липсата на ред в училище са в следствие от тоталното разминаване на движението на досегашното образование спрямо прокламираните днес направления:

• Развиване на уменията и умножаване на знанията на учащите, 
• Създаване на предпоставки за успешно учене     и 
• Създаване на отзивчива и устойчива учебна среда

 

_______

Правото на децата да учат майчиния си език е също особен наш проблем.

Цел N°3 подчертава "нуждата на детето да познава майчиния си език".

 

_______

Друг проблем е как ще се дефинира математическата и езиковата
грамотност.

Признавам, тези дефиниции са сложни. Ще работим по тях.

 

_______

Задължението на училищната институция да осигурява сигурна и защитена среда за децата е много важна цел - не само в България, но и навсякъде. Насилието нараства, дисциплината спада, училищата по света се изправят пред една нова реалност на интернет, мобилни телефони, компютърни игри, с която не знаят как да се справят.

Неслучайно в цел N°13 сме уточнили, че "Всички участници в училищния живот, включително обслужваните от училището общности, постоянно търсят равновесието на интересите помежду им, с което да гарантират висока мотивация, хигиена и ведрина в училище."

 

_______

Какви са ви намеренията от тук нататък? Според мен не би било зле да се развие национално/международно обсъждане на това, което предлагате. Такова обсъждане обезателно трябва да въвлече няколко обособени категории - родители, ученици, учители, директори, бизнес.

Намеренията ни са именно такива.

С прокламирането на Целите ние обявяваме старт на една широка и перманентна дискусия по темата с участието на всички. Ще се радваме да видим как тя се води на всички нива - централно (национални и интернационални форуми), локално (диалог в заинтересованата местна общност)  и особено много в училище. Даваме си ясно сметка, че ако има нещо, което липсва тотално в българското училище, това е именно искрения продуктивен диалог. Очевидно "Развиване(то) на умения за анализиране, размисъл, аргументиране и водене на продуктивен диалог" (цел N°2) трябва да започне първо при нас, възрастните.

 

______

Много е важно в момента това обсъждане да се обвърже и с проектозакона за училищното образование.

Според екипа на "Новото образование" проектозаконът за училищното образование на предишното правителство не стъпва на достатъчно здрава философска основа.

Авторите му са пропуснали нещо фундаментално: да обявят "Целите на училищното образование в България" от които да се водят, и като следствие продължават да се лутат и да нормират правила без особено голям смисъл. Макар че някои положения в този закон изглеждат положителни, те не могат да осмислят един грешно скроен план.

Ще сме щастливи, ако новото правителство поеме друга линия, съвместима с нашата, с което да ни позволи да работим заедно по един сериозен и издържан отвсякъде закон. Междувременно работим по свой проект на Закон за училището, който се нарежда сред другите Правила и методи на Системата образование (заедно с още един закон, административни процедури и минималните образователни изисквания) и се фокусира само върху формалното образование от детската градина до 12 клас, оставяйки навън висшето образование.

Хубава таблица, но какво ще я правим?

Всеки образователен проект попълва този картон във всичките му части (подчертавам всеки проект! Не само онези, стартирани или наблюдавани от "Новото образование"). Това ще гарантира, че въпросният проект :

1. Има ясна синтетична формулировка и име;

2. Работи в едно от желаните направления/ цели, т.е. че не се разминава с линията, която сме начертали;

3. Идентифицира мерките и теглилките - "показателите", с които да бъде оценявана ползата от него, като дава началните и финалните им стойности (които могат да бъдат количествени или качествени). Разликата представлява приносът на проекта за ефективното постигане на Целите. Имаме 199 английски примера за такива показатели/ индикатори! 

4. Има отговорник с име, фамилия и имейл, с когото всеки друг заинтересован може да се свърже с въпрос или молба за съдействие по друг подобен въпрос (представете си го като част от една голяма база данни, в която всеки може да се информира за настоящи и приключили проекти/ дейности).

Много се радвам, че започва някаква наистина смислена дискусия по въпросите, свързани с това какво образование ни е нужно.

До сега всички разговори , може би с изключение на тези внастоящата общност се въртят в омагьосан кръг. Коментира се до безкрайност какви са проблемите на училищата / а те са безброй!/, кой е виновен / и следва безкрайно прехвърляне на вината - родители, учители, ръководни кадри, политическа обстановка в страната....... прозвуча ли ви познато :) /.

НА НИКОГО НЕ МУ БЕШЕ ХРУМВАЛО ДА ТРЪГНЕ ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ - ДА ПОМИСЛИМ КАКВО ВСЕ ПАК ИСКАМЕ ДА БЪДЕ.

Радвам се, че това  най- после се случва. Виждам само един малък проблем.

От една страна - целите трябва да се формулират от сравнително неголямча група хора, в противен случай дискусията би се проточила с години. Но от друга - все още не сме готови да приемем, че 5-10, 20 човека могат да "задават " цели на цял народ :)))))) А може би така и трябва.

Да се формулира примерен въриант, и да се предложи за по- широко обсъждане. И най- добрия екип не е застрахован от това да пропусне нещо важно, да преувеличи значението на друго.... Повече очи гледат по- добре :)

За тва според мен е от изключително значение да се чуе мнението на учителите.  Това е първия ми призив - колеги, моля ви погледнете и си кажете мнението.

Втрорият ми въпрос е: Кои други обществени групи биха проявили интерес към обсъждане на целите? И къде могат да бъдат потърсени за съдействие?

 На доста блогери сигурно това им идва като гръм от ясно небе. Пък и не е рядка практиката в България всеки да се пъне да пише и прокарва някакви проекти, като не спира да твърди, че те са по-доброто от най-доброто.

Защо група хора се опитвате да предлагате една генерална визия и кое Ви дава основание да смятате, че тя е витална?

I. Какво ни събира в това начинание? - Желанието след учителската стачка да видим българското образование на крака и личната ни готовност да работим за това;

II.  До къде сме в момента? - Работим върху изцяло нова концепция за образованието, извеждането и в общественото битие, качественото и битуване и осигуряване на ефективност след получаване на образование - на изхода на системата и това е нашият пръв публикуван резултат;

III.  Защо го правим? - Защото сме единодушни в убеждението си, че днешното българско образование не работи, не дава качествен продукт и няма да осигури добро бъдеще на страната ни;

IV.  Kак го правим? - Kато се започна с превод на образователни закони и документи, които сме приели за еталон в световно отношение; като се обобщиха изводите от учителската стачка; като търсим баланса между това, което е на върха на световния образователен пазар, и бисерите в националната ни образователна традиция : правим всичко това като честно и открито обсъждаме темите;

V.  С каква цел го правим? - За да изкристализира цялостна концепция за Ново образование и тази концепция да бъде приложена на практика.

Едвам дишам от ангажименти в момента, - освен текущи задачки, тече си РЕМОНТ! - затова грабвам от Шели точките и пиша моето си -

:-)

I. Какво ни събира в това начинание? Лудостта да сме още учители в България, 2009 година.

II.  До къде сме в момента? - Опознаваме се, разбираме кой какво цели, какви са силните и слабите му страни, взаимодействаме, търсим най-доброто за бъдещето образование на българските деца. Ние сме хоризантална структура с демократични взаимоотношения и всеки допринася когато и с каквото може. Засега и това не е никак малко - да се познаваш със съмишленици!

III.  Защо го правим? - Защото няма кой, ако не ние, действащите и искащите учители, загрижените родители и граждани, и - непременно - самите ученици - да го направи!

IV.  Kак го правим? - Като обсъждаме, коментираме, превеждаме най-доброто от световните образователни практики и го имплицираме в наши, български схеми, очертаващи Цели, Задачи и Структура на новото образование. Всички умуваме - Павел обобщава Опитваме се да хванем контурите  на бъдещето.

V.  С каква цел го правим? - За да има отлично българско образование в най-близко бъдеще.

По отношение на попълването на картона. Не е ли по-добре да уточните кои видове проекти биха могли да минат и без него? Примерно на по-малките и "незначителни" проекти за какво им е? Те не използват обществени ресурси.

---

Основанията да изискваме попълването на картона от ВСИЧКИ проекти и инициативи в училищното образование са две: I. Превантивен контрол на целесъобразността и II. Обществен контрол върху разходването на обществени средства.  Естествено  индивидуалните/ доброволните инициативи не подлежат на контрол по смисъла на второто основание, но по първото - да. И още как!

Никой вече не може да прави каквото си иска в образованието, в смисъл да действа в посока несъобразена или направо обратна на обнародваните направления и цели. Трябва да се съобразява! Ако случайно държи да не се съобразява, трябва да го обяви така, че да го чуят всички - особено много финансиращата общност и родителите на заинтересованите деца. Това става с явен отказ да попълва картона. Ако е един по-голям проект*, един достоен журналист или общественик би могъл да попълни картата сам за сметка и въз основа на информация, получена от неприлежния инициатор.

И още, проектите консумиращи само доброволчески ресурси, просто ще окрият колко много ще им е полезен този картон. Въпросът е, че равняването по Целите става именно с попълването на този картон. Една декларация вече не стига!

Повтарям се, но работата по попълването на картона ще е още една критична преоценка, допълнителен диалог и още повече светлина върху инициативата.   Тя ще предизвика и още по-ясно осъзнаване на ситуацията, на желанието на заинтересованиете страни и на съвместимостта между двете.

Да посочим къде точно желаем да стигнем е първото от задължителните условия за да стигнем там някога!

________

*  Не е тук мястото, където ще дефинираме точно какво означава "по-голям проект". Нека засега е въпрос на лична преценка.

-Трябва ли ни реформа?

-Да-а-а..!

-Трябва ли ни ново образование?

-Да-а-а...!

-А трябват ли ни коментари?

-Категорично - да.

Коментарите този път са на главна страница и това много ме радва.

Макар и да не са много участниците, тези, дето влизат в блога, поне четат коментарите.

  

Един важен въпрос, скъпи съблогери.

Както виждате, отворих темата за "Целите на образованието" с предложение за фундаменталната, главната цел, но дискусията в големия блог все клони да се ... изхлузва от темата. Непрекъснато се намесват 1 милион други неща, които са от цялата палитра на образованието: от учителските заплати до преподаването на география. Какво, според вас, може да ограничи периметъра на дискусията и да я държи все по темата?

Може би представянето на една обща картина, в която да е обозначено точното място на именно тази тема? 

Ами мисля, че не може да се ограничи така лесно. Най-сетне имаме шанса някой да ни чуе/прочете, и сме готови да си кажем всичко, дето ни мъчи :).

Разбирам, Ела.

Отсега нататък "цял народ нази (ще) гледа". Така че ще ни трябва малко повече ... дисциплина.

При всички положения, аз ще се постарая скоро да публикувам новата версия на Схемата на образованието, където с червена точка ще отбележа мястото на Целите. А малко по-късно днес ще ви сервирам принципите, които да ни водят в диалога за конкретизирането на Целите.

Потвърждавам фундаменталната цел- точно!

Браво, Павка, отивам да си разпечатам Хонкогският документ. Особенно съм щастлив, че ще почерпим опит и концепции от образователните достижения на малките тигри. Най-ефективното образование в света е това на Южна Корея.93% от среднистите влизат във висши учебни заведения. Не разполагам, но знам за 8 дефинирани цели на училищното образование в САЩ след доклада: "Нацията в риск". През 2000 година 6 са дефинирани от Джордж Буш /страши/ и още 2 от Бил Клинтън. Тези на Клинтън са: (1) Всички американски деца да тръгнат подготвени за училище /интеграционен аспект/. (2) От 2000 до сега най - малко 90 % от гражданите на САЩ да завършат образованието си. За Япония този процент е най-високият в света - 90%.
Между другото Д.В. хвърля статистическите измерения на "нашият" неуспех: всяка година 20 000 деца отпадат от училищното образование, поради слабото познаване на българския език.
А относно интеграционният аспект, сега апробират за стартиране в първи клас от 6 годишни. Но налудничавостта на МОН е, ако това стане 2009-2010, въпреки тази промяна да не се променят учебните програми на първокласниците. Това го намирам за катастрофално!

Направо продължавам  -

 Конкретен педагогически модел за създаване на тази
обществено необходима личност - УЧЕНИКЪТ на 21 век.
Негови характеристики са:

ранна самостоятелност,

непрекъснат стремеж към себопознание, себевладеене и развитие, към учене през целия живот,

партньор на учителя, с жизнена перспектива и оптимизъм,

с високи цели и идеали,

смел и антиконформист,

устойчив на трудности и неуспехи,

включен към решаването на проблемите на семейството, училището и обществото, включително човечеството, дори космически проблеми.

Речта на нашата ученическа Личност е ясна, точна, изразителна, комуникативна, емоционално-въздайстваща, музикална...

Той има умения и вкус към размишления, изследователски дух, активна жизнена позиция,

умения за създаване, проверка и развитие на хипотези,

критичност и самокритичност,

умение да разгараничава важното и трайното от маловажното и нетрайното,

умения за целеполагане на близките и далечните си дейности,

умения за вживяване в състоянето на другите хора.
.........................................................................................


За педагогическия модел на възпитателно-учебната дейност - после...

Всичко това е от книгата на Кубрат Томов
Новата култура на 21 век - 1993!
:-)

Супер цел! Не бих добавила/махала и дума. Не знам как ще се преборим да убедим хората, че има смисъл в такава цел да има "ведрина" "ентусиазъм" и "порив". Но трябва да намерим начин. На всяка цена.

И елементите на "педагогическия модел" на Ани/Кубрат Томов също изненадващо добре стоят. Само "с високи цели и идеали", ми образува напрежение. Не защото е лошо, а защото по принцип елементите на педогагическия модел трябва да конструират рамка и за избор на съдържание и за оценка на напредъка. И като стигна до оценката - винаги имам трудност да си представя, как аджеба ще преценим има ли детето има високи цели и идеали и кои са високи. Ама аз може и да съм нещо некомпетентна. Учителите ще помогнат наистина тук.

Високите цели и идеали са толкова забутани в прахта днес, че е добре навсякъде да се говори за тях.

За да си спомнят всички, че без тях едно поколение е загубено.

Високи цели и идеали имат група хора с осмислен стремеж да постигат духовни, обществено значими цели.
Как ще се измери наличието му в едно дете или цяло училище не съм сигурна, но  навярно както и другите критерии като смелост и активна жизнена позиция...

Макар, че не всичко подлежи на замерване с рулетка. Това не е топлоизолация.

Достатъчно е обществото чрез своите институции, включително училището, достатъчно ясно да каже и покаже на децата си, че очаква именно това поведение от тях.

Разбира се, не само чрез училището, а навсякъде, във всяка сфера.

Но това е въпрос на ОБЩЕСТВО. То трябва да го поиска.

Хайде, приятели! Време е да завъртим машината на Новото образование!
  От къде да започнем? - разбира се от държавата и семейството. За да се изпълни чудесното пожелание на Павел, трябва държавата много скоростно да трансформира семейната си политика - нека приеме закони и нормативни актове, подкрепящи и обгрижващи семейството в безкрайно отговорната му мисия да отгледа бъдещето на България. Нека се създадат отворени обществени центрове за обучение на родителите, което да започва още преди детето да се е родило, нека създаде възможност в своята образователна система децата да получават по-доброто от най-доброто - всичко това е въпрос на закони, финансова политика и активна държавническа мисъл. Нека медиите подкрепят държавата в нейните усилия, като популяризират добрия опит и отговорното отношение при отглеждането и възпитанието на деца, нека има достатъчно детски градини за всички деца и те да бъдат все по-отворени и гостоприемни за добронамерените родители.
   Какво ще правим с детските градини? Първо, ще искаме от директорите да ги управляват компетентно; второ: ще искаме там гарантирано да работят най-квалифицираните педагози; трето: ще искаме настоятелствата към градините да са действени, с активна гражданска позиция и активно да работят за подобряване на условията в тях. По отношение на обучението: ще се замислим точно такива ли държавни образователни изисквания трябва да имаме, не е ли по-добре да заложим повече на формирането на ценности, отколкото на натрупването на знания; ще огледаме хубавичко програмите и програмните системи и ще ги прецизираме, така че да дават възможност за формиране на личности и способности, а не на папагалчета. Ще заложим на развиване на емоционалната и социална интелигентност, на изграждане на комуникативни умения и основата на система от общочовешки морални ценности. Ще си коткаме родителите, ще ги уважаваме и ще ги привличаме за свои партньори, ще ги мотивираме да са активни в гражданската си позиция и да прекарват повече време с децата си. Ще се уважаваме взаимно и активно ще търсим приемственост между отделните образователни степени, като в центъра на всичко ще бъде Негово Величество Детето.
    На мен така ми харесва, а на вас?

Ани и Шели, като едни пролетни слънца сте. Благодаря за енергията, която никога не свършва при вас!

Ани, май имаме лек проблем с обществото. Какво е полезно да направим, ако случайно съмненията ни, че то е забравило напълно какво е висока цел се окажат верни?  Ще можем ли да образоваме неподрастващи индивиди - нещо като кратък речник на високите цели с примери (щото май понятието не се асоциира с нищо в момента)? Къде? В центровете, дето ги споменава Шели? Как ще минем през периода, в който влагаме много сили и сърце, но обществото още "не вдява", без да се разбягат всички свестни учители? Какъв антидот за болката и обидата, докато изградим подобаващото признание (и респективното му финансиране)? Кой ще работи с родителите, дето няма сами да потърсят липсващото им знание и можене? С останалите е много по-лесно. Какво ще правим със "сираците на гурбета" (самоотглеждащи се деца, чиито родители са на работа в друга държава)?

И, какво не му е наред на сегашното законодателство за семейството? Да не би да трябва да се проправят по-скоро системата за закрила на децата и наказателния кодекс - със санкции за престъпна небрежност на родителите? Може ли в 21 век държавата да има "семейна политика"?  Насред съмненията какво е семейство и близо вече 35% деца, родени и/или отглеждани в "семейства с 1 родител"?

Ами, не на всичко знам точния отговор, но за мен "образование"идва от смисъла на "придавам образ" - т.е. най-общо казано "образяването"е най-важната и сложна задача на общността от индивиди, за да се превърне тя в качествен екип от личности. Ако в едно общество образованието е мястото си и на нивото си, то това общество ще бъде проспериращо и по всички други параграфи. Под "семейство" разбирам единица от поне един възрастен и дете /за целите на нашата дискусия/, обвързани с емоционални, битови и социални отговорности. Държавата би трябвало да протежира като зеницата на окото си тази единица - икономически, законово и медийно. В нашия обществен случай повечето модули, в които семейството е поставено са "извади очички" - нянакъв миш-маш от права, отговорности, задължености и евентуални заплахи. Но си мисля, че въпреки всичко е полезно да поразсъждаваме как точно искаме да изглежда образователната ни система в цялата й структура.

Каква хубава дискусия само! 

Благодаря ви, Ани, Мария и Шели!

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Разбира се, Ани.  

"Характеристиките на новата личност" се връзват чудесно с основната цел. Харесват ми, но отново се съгласявам с Мария, че "високите идеали" са малко рискована работа. Ако сме малко по-точни бихме могли да говорим за "стремеж за подобряване на света", ... мисля.

А за "обществото чрез своите институции, включително училището, трябва достатъчно ясно да каже и покаже на децата си, че очаква именно това поведение от тях." бих казал: За това работим! Обществото - това сме ние! Сега трябва да си подредим хубаво идеите и да ги сервираме и на другите, ако искаме да сме градивни.

- - - - - - - - -

Да, Шели. Ще се наложи да работим много и с родителите. Но ти вече си разбрала, че аз никак не вярвам, че ще "се създадат отворени обществени центрове за обучение на родителите" защото намирам тази безлична форма на глаголите  за ... направо вредна. Също толкова, колкото и ... надеждите и изискванията към държавата. На държвата не й пука за образованието! Нашите "дъжавници" не се инересуват от него. Топката е у нас! У НАС!

И ние ще я изиграем подобаващо, вярвай ми. Но засега дриблираме бавно, докато разберем как точно да го направим и кои са от нашия отбор, и кои от другия.

- - - - - - - - - - -

Колко много въпроси, Маря!  

И всичките до един - абсолютно основателни, но ... малко извън темата, която е Целите на училищното образование.

Като си изясним целите, излизаме с публикация "Прокламация на целите на Новото образоване" и започваме работата по постигането им ... целенасочено. Как точно ще стане? ... Всичко с времето си.   
(Провери си пощата, моля ти се.)

Павка, зажаднели сме в БГ (и не само) за простота и ясност. Според мен - образованието трябва да има ЕДНА цел. Написал си я прекрасно. Давай сега да питаме Куини дали може да направи проста анкета - с да и не и въпрос това ли е целта на образованието и да видим как ще се очетраят тукашните мнения. Ако позволяваш ще я сложа на нашия сайт също. Сложи я и на твоя, ще видя още кои приятели имат сайтове, четени от хора,които са заинтересувани страни в образованието. Ако учителите имат време - да си питат учениците в класа също как им звучи. Целта на образованието е важно според мен - децата да я разбират. И да я познават. Пък средствата - нека са много - по етапи, по групи деца (възрастови,  специфични таланти или нужди и пр.), по елменти на модела на личността на ученика.

Съгласен, Мария, но нека не бързаме много.

Основната цел е една - онази най-горе, и тук спор няма. Но има 15 цели, които я конкретизират. Изпратих на теб, Шели и Ани един документ, който ги описва фантастично. Погледни го и кажи какво мислиш, ОК?
(Важи и за вас, Ани и Шели.)

 За целите и таксономиите:

Училището като организация и дейности съответства на законодателството и културната среда, а клиентите го зачитат за субект, който произвежда образователни услуги. Чрез легитимността си училището може да представя своята мисия и цели и да намери поддържане от редицата фактори на средата и от самите негови членове.

Целите в образованието се делят на:

• най-общи цели( „стратегически”  цели- б.м.);
• общи цели;
• специфични цели;
• конкретни цели.

    Най- общите цели са формулирани в някои нормативни актове - В Новото образование в Прокламацията на целите на образованието, иначе в Закона за народната просвета (като условия), Правилника за приложение на закона за народната просвета, Закона за общообразователния минимум, учебния план и степента на образование.

     Дефинирането на различните видове общи цели на училището и целеполагането са елементи от функцията на планирането (по-горе в коментара, посочих за необходимостта от "управление чрез цели", посредством Национален (базов) Учебен план - ориентиран към резултатите - б.м.) . Чрез общите цели се интегрират и ориентират усилията на персонала, определят се стандартите, спрямо които се оценява, показва се какво да се прави и се мотивират членовете на организацията.

    Общите цели са тези на отделното училище. Те не трябва да са в противоречие с най-общите цели и ги съдържат в своя контекст иманентно. Целите на училището са базата на мисията на училището и на етапите и на етапите и степените на образование, които дава то. Целите в совето дефиниране, освен всичко това имат отношение и към обслужаването и към обслужването и удовлетворяването на образователните потребности на региона, в който се намира то и изискванията на потребителите като цяло.

      Целите на училището са свързани с категориите на детерминизма (причинност, закономерност, необходимост), но едновременно с това са епистемологическа и аксиологическа (ценностна) категория. Следователно, целите са конструкти и за да имат качество, тя трябва да се интерпретират като желани предвидени събития, към които се стремят човека, групата, организацията, обществото.

    Целите на училището са идеално предвиждане на резултата от дейностите в него. Те са още и обективен образец на функциониране, към който се стреми определена организация (каквато е училището), структурирано проектиране на връзката между изискванията на потребителите на образователните продукти и услуги и средствата за тяхното удовлетворяване.

Целите на училището изпълняват три основни функции. Първата се отнася до заобикалящата среда - връзки и взаимодействие с управленски структури, организации, групи, потребители и техните изисквания. Втората функция е до познанието и обхвата на вътрешни за училището дейности. Третата функция (присъдружна на втората) е да се осигури информация за членовете на организацията - насоките на действия, конкретизиране на тези действия, очаквани решения, външно мотивиране, последващи задачи и пр.

Видовете общи цели на училището могат да бъдат:

• дългосрочни (стратегически) цели - изразяват се с помощта на глаголи с обобщаващ характер, с по-абстракни понятия и общи термини. На тях трудно се намират измерители за реализация. Те са по-скоро изходна база за дефиниране на следващите видове цели;

• тактически...
• операционни цели (краткосрочни и текущи), които са свързани с конкретно определени и възложени задачи на дадени субекти (индивидуални или групови). МОгат да включват критерии и време за решение (изпълнение).
  

 Понякога целите влизат в противоречие и конкуранция една с друга. За да се избегне това се използват следните техники:

• отчитане на приоритети;

• достигане на целите поне на задоволително (най- ниско допустимо) равнище, за да няма фатални последици;
• последователно отделяне на внимание;
• ранжиране на целите;
• промяна на целите, но в изключителни случаи;
• отпадане на целите, поради неактуалност или изчерпване на достигането им.
  

  ---------------------------------------------------------------------

От тук за да продължим с елементите на Новото образование, както и за да се върнем към възможността да посочим, че учителят е в правоспособността си да планира (УПЛ),  реализира (УРЛ), контролира ( УКН ) и корегира (УКР) учебния процес, налага се да отговорим на въпроса:    Какви са качествата на училищните цели, независимо от техния вид?
    Качествата на училищните цели, независимо от техния вид са: обективност и валидност, структурираност, функционалност и надеждност. Всяко качество е съвкупност от свойства (индикации или признаци):

Качество:

Валидност:

Признаци:

•     обективност;
•     правилност;
•      истинност;
•      съгласуваност;
•       конкретна насоченост;
•       практическа ценност.

Надеждност:

Признаци:

•       точност;
•      устойчивост;
•       системност;
•       стабилност;
•       разбраност;
•      съхраненост.

Структурираност:

Признаци:

•     трайност;
•       консолидираност;
•       подреденост;
•       автономност;
•       правилност на изразяване;
•       прирастност.

Функционалност:

Признаци:

•   мобилност;
•     приложност;
•       интегрираност;
•       оперативност;
•       отвореност;
•     адаптивност.

 

Дадено качество може да бъде измерено и оценено ако отговаря на три задължителни изисквания: да бъде определено, да се изявява в поведението на дадена система, да се проявява в определена степен. Това означава, че качеството се отнася до събитието (състоянието) и продукта, а не до конструкта, фикцията.

Измерването на качеството е процес на приписване на числа върху обекти, при спазването на определени правила. Извършва се над наблюдаеми променливи, които са операционално определени чрез количествени термини. За да се извърши измерване е необходимо наличието на: обект и предмет на измерване, измервателни единици, субекти на измерването, методи на измерването, резултати на измерването.

Основните елементи на измерването са: наличие на дименсии (какво качество ще се измерва), набор от правила и процедури, наличие на някаква скала, която подрежда единиците наизмерване.

Оценяването на качеството е вид измерване и представлява процес на придаване или поставяне на стойности на нещо.

Качеството на процеса на образование като поредица от събития (състояния), качеството на неговите резултати, качеството на неговите съставляващи, истинността на събитията, които те отразяват може да бъде наблюдавана и измервана, т.е. описват се и се обесняват чрез обсервационни понятия, а не чрез различни фикции под формата на конструкти.

Оценяването на качеството на резултатите (постиженията) на учениците е процес на придаването им на определени стойности.

Оценката на качеството е резултат от оценяването, който е получен с научнообоснована методика и може да бъде проведен емпирично.

Инструментът за оценяванепо качество е шест степенна скала на Тейлър в континуум от: 

Качествена оценка

│─ недопустимо (лошо)

│─ критично (слабо)

│─ средно

│─ добро

│─ много добро

│─ оптимално

Количествена оценка

(1);(2);(3);(4);(5);(6)           

Ако оценителите и експертите оценяват качеството на резултатите от процеса на образователния процес, то оценката се субсумира като средна аретметична от свойствата за всяко едно качество по континуума на скалата.

    За ранжиране и дефиниране на конкретните образователни цели съществуват различни таксономии. В зависимост от насочеността към дадена сфера на учениковата личност се различават пет вида таксономии. Ще ви публикувам само две примерни таксономии:

---------------------------------------------------------------

 

Таксономия на когнитивните цели на обучението

В. Вандевелде

1. Знания.
2. Разбиране на:

2.1. Елементи.

2.2. Връзки.

2.3. Системи.

3. Приложение чрез:

3.1. Използване на елементи.

3.2. Приложение на връзки.

3.3. Решаване на обикновенни задачи.

3.4. Приложение на правила и общи елементарни закономерности.

3.5. Приложение на системи.

3.6. Изпълнение на поетите задължения.

3.7. Приложение на правила и решаване на общи комплексни задачи.

4. Анализ чрез:

4.1. Търсене на елементи.

4.2. Търсене на всички елементи от множеството.

4.3. Търсене на определени елементи.

4.4. Търсене на елементи в зависимост от външни фактори.

4.5. Търсене на елементи в зависимост от лични критерии.

4.6. Търсене на връзки.

4.7.Търсене на връзки в зависимост от външни критерии.

4.8. Търсене на определени връзки.

4.9. Търсене на връзки в зависимост от външни критерии.

4.10. Търсене на връзки в зависимост от лични критерии.

4.11. Търсене на системи.

4.12. Търсене на всички организационни принципи на системата.

4.13. Търсене на подходящ организационен принцип.

4.14. Търсене на непознат организационен принцип.

4.15. Търсене на евентуален организационен принцип.

1. Създаване (творчество):

5.1. Създаване на елементи.

5.2. Създаване на единични обикновени елементи.

5.3. Създаване на едининчни оригиналности.

5.4. Създаване на връзки.

5.5. Създаване на обикновен план за действие.

5.6. Създаване на оригинален план за действие.

5.7. Създаване на системи.

5.8. Дедукция на абстрактни предложения (идеи).

5.9. Дедукция на оригинални абстрактни предложения (идеи).

2. Преценка:

6.1. Преценка на връзките.

6.2. Преценка на системите.

 следва продължение ...

Ами, лично аз не вярвам, че някой в тукашната общност ще се почувства обиден. Нито, че отстраняването на мнението ти ще е от полза за когото/каквото и да било.

Освен това съм съгласна с бележките ти за сложността и чуждиците. И не сме спирали по тези два проблема да си поставяме въпроси, да правим предложения и да отстраняваме чуждици. Всички сме наясно, че накрая - написани основните неща трябва да може да бъдат разбрани сравнително лесно от човек учил само четене и писане. Като родителите на 15% от съвременните ученици, например.

Отделна и много по-важна тема е въпросът за системата. Където също бележките ти с съществени. Но за това ще споделя мисли през уикенда - сега нямам на разположение нужният час.

Единственото на което бих възразила е (ако съм разбрала правилно, което не е сигурно) е упрекът ти, че сме група претенциозни експерти, които си въобразяват, че разбират неща които не разбират. Не знам доколко става ясно, че ние сме хора всякакви (най-много са учителите - бивши и настоящи), намираме се физически на разни места, едва 4-5 от нас успяха да се видят един с друг за около 2 часа едва около Коледа 2008, а мислим и обсъждаме идеята да се организират в едно смислено цяло възгледите за "доброто училищно образование на българските деца" от май 2007 или дори по-рано, когато се срещнахме тук и открихме, че всеки от нас по различна пътека, е стигнал до извода, че:

а) трябва най-накрая да се стигне до истинско обществено съгласие сред българите по въпроса - какво училище искаме за българските деца? и

б) онова което можем да направим ние самите по въпроса е да започнем - според силите и възможностите си да систематизраме всички очаквания, които са ни известни и да ги сравяваме с начините за правене на очакваните неща, които са ни известни, с надеждата накрая да получим по-смислен общ план на цялото, който да е от полза на всички. Затова и опитваме да обсъждаме всичко с всички.

Правим това според личното си време и възможности и за сметка на личните си ресурси. Затова върви неравномерно. Но пък е свободно от всякаква принуда. Препъва се в индивидуални идейни различия (за мен също като за теб, разните проекции на схващанията за човека от типа Ню Ейдж се оказаха сериозно препятствие). Обаче не ме оставя мисълта, че е възможно да има общо приемлив възглед за това какво е "доброто училищно образвоание за българските деца", който да се споделя от хора с различно образование, различни политически идеи и различна религиозност. А ако е невъзможно да има такъв - бих искала да съм проверила лично - къде минават непреодолимите граници ида съм сигурна, че са непреодолими. По простата причина, че съм преживяла половин човешки живот с убеждението, че по-безспорна кауза от благосъстоянието и развитието на децата - в едно общество няма как да има. Ако се окаже, че греша по този въпрос, ще променя много от нещата в поведението ми на гражданин - т.е. член на общество.

Това беше особено дълъг и не знам доколоко уместен начин да кажа нещо доста просто: надявам се да НЕ си дотук.

Иво,  

Ако се страхувах от критика, отдавна нямаше да съм тук, вярвай ми.

Благодаря ти за споделеното! Бих казал, че то съвпада напълно с очакванията ми и ми дава повод да направя поправки и в сайта, и в презентацията си.

Всъщност критиките ти за нашата цялостна инициатива са малко и се съдържат в началните ти 15 реда и в другите 10-ина, посветени на презентацията. Всичко останало са коментари по 1 мнение на един от нас, което обаче не е нищо повече от мнение, предложение. Защо реши, че това е позиция на целия екип, за мен не е ясно. (Както и не ми е ясно, защо избра точно тази тема тук за коментарите си. Но това не е толкова важно.)

Сега ще ти кажа, защо се радвам толкова много на това твое включване ..., колкото и странна да ти изглежда радостта ми. Радвам се, защото намирам интелигентен опонент, който ми помага да изчистя неточностите, да изгладя грапавините, да погледна работата си с други очи. (Щеше да ми е по-приятно вместо обвинения в неграмотност по архитектура и биология да бях получил уточнение и съвет защо и как бих могъл да се поправя, ала ... щеше да бъде прекалено хубаво.) Давам си сметка, че Новото образование ще бъде посрещнато от многобройни критици, които трябва да посрещне и приобщи с уважение, такт и диалог. Твоята позиция и нашето отношение (Мария също е в екипа) са хубав изпит и ценен опит, каквото и да решиш да (не)правиш отсега нататък сам или в нашата компания.

Разбирам неразбирането ти в точките ти от 1 до 3. Виждам контраста между реакциите на работилите по схемата и другите, като теб, които не са следили еволюцията й. Сега е ясно, че представянето й ще трябва да включи и изрично уточнение за това:

1. Какво искам да кажа, когато говоря за Образованието като система и Системата Образование.
2. По каква логика съм създал системата от именно тези 4 облака. (Нищо кой знае колко оригинално, бих казал. Тя е същата, по която ти си подредил "проблемите на свъвременното образование в България" в 5 категории.)

 

Кажи ми честно, наистина ли не намираш за полезно класифицирането на нещата, елементите (елементите а не проблемите! Разликата е фундаментална, защото едното е констатация, а другото е "път"!) на Системата Образование в 4-те взаимосвързани категории "Философия", "Правила и методи", "Ресурси", "Балансиране на интересите на заинтересованите страни". Каква друга класификация би предложил?

----

Накрая, наистина много ми се иска да не подвеждам другите с неграмотността си, но това ми желание не е достатъчно, за да ме откаже от хубавата ми метафора с ДНК-то. ... Приемам обаче предложения. 

Ще започна отзад напред.

  Pavel_Lazarov: Разбирам неразбирането ти в точките ти от 1 до 3. Виждам контраста между реакциите на работилите по схемата и другите, като теб, които не са следили еволюцията й.

Всички от 1 до 4 се отнасят до слайдшоуто. И съм прав.

 

Pavel_Lazarov: По каква логика съм създал системата от именно тези 4 облака. (Нищо кой знае колко оригинално, бих казал. Тя е същата, по която ти си подредил "проблемите на свъвременното образование в България" в 5 категории.)Кажи ми честно, наистина ли не намираш за полезно класифицирането на нещата, елементите (елементите а не проблемите! Разликата е фундаментална, защото едното е констатация, а другото е "път"!) на Системата Образование в 4-те взаимосвързани категории "Философия", "Правила и методи", "Ресурси", "Балансиране на интересите на заинтересованите страни". Каква друга класификация би предложил?

В слайдшоуто не става изобщо ясно, че облаците си имат имена. Да не би да е предназначено за вътрешна употреба и като изпит за тези които знаят? А относно класификацията, вместо "философия" бих предложил "идеология"

 Pavel_Lazarov: Щеше да ми е по-приятно вместо обвинения в неграмотност по архитектура и биология да бях получил уточнение и съвет защо и как бих могъл да се поправя, ала ... щеше да бъде прекалено хубаво.

Ето идва и хубавото... В слайдшоуто(пак там) си поставил етикет "архитектура" на схема показваща някакъв кръговрат. Явно много си харесваш метафората, но не разбирам какво искаш да кажеш с нея. И тъй като прегледах отново шоуто, за да не сбъркам някъде, ето ти още:

 В слайда "Хипотеза за ролята на Централната администрация" според мен е пълна бъркотия. Има нещо като графика с ос която не се използва, нещо като действащи субекти изразени със стрелките за които не знам дали, ако им променя местопложението, ще се отрази на внушението. Някакъв полиедър който си нарекъл "диамант на заинтересованите страни"... Защото има много страни, защото диамантът е твърд или защото е скъп? Защо?

Графичнoтo  представяне на идеятa се използва за да има прегледност и яснота, а не защото модата е такава и защото сме се запознали с PowerPoin

В същия слайд има и правописна грешка, последица от бързане при набиране.

 Мога да ти дам предложение:

Напиши някъде идеите си.

 Изчисти ги от излишните подробности.

 Подреди ги.

Свържи ги тематично и смислово.

Не наблягай на метафорите. Те са за художествената литература.

  MariaD: ...трябва най-накрая да се стигне до истинско обществено съгласие сред българите по въпроса - какво училище искаме за българските деца? и

б) онова което можем да направим ние самите по въпроса е да започнем - според силите и възможностите си да систематизраме всички очаквания, които са ни известни и да ги сравяваме с начините за правене на очакваните неща, които са ни известни, с надеждата накрая да получим по-смислен общ план на цялото, който да е от полза на всички. Затова и опитваме да обсъждаме всичко с всички.

 Съгласен съм, че трябва да постигнем съгласие относно Образованието в най-общи линии, но не мисля, че то трябва да  угоди на всички очаквания. Защото е невъзможно и защото не е необходимо. Ако някой си постави такава цел, то ще има работа за цялата вечност, но няма да има Образование.

Задълбали сте прекалено в теория. Използвате думички като жизнерадостни, ентусиазъм, ведрина, но те определят емоционално състояние. Никоя психика не може да поддържа едно и също емоционално състоявние дълго време. По-добре заложете на любопитството. Но това е в раздела как да се обучава. Искате да създавате личности проявяващи обществена заинтересованост, но това е възпитателната част. А възпитанието зависи от морала на обществото. Не мисля, че ще превъзпитаваме цялото общество, не е работа на Образованието. Постига се чрез пропагандата и медиите... и някои силови инструменти на обществото.

Ето какво успях да извадя от тази страница.

Ela Georgieva: …Ако едно дете не се страхува от неразбираемите уроци, ако чувства, че не го пришпорват  и обстрелват с нови и още по-неразбираеми понятия, преди да е осъзнало старите--това дете ще изпитва най-естественото чувство за едно дете. Радост. Радост от това, че всеки ден научава( и запомня!) нещо ново

…подходът на учителя зависи освен от личността на самия учител, и от методиката, и от учебното съдържание...Ако те му връзват ръцете, той няма как да полети...

А всички знаем, че не учителите определят учебното съдържание.

… как ентусиазмът на едно дете, гладът му за знания може да бъде смачкан завинаги и то да крещи с цялото си поведение: "Мразя училището, не искам да уча, това е трудно=не мога да го разбера=глупав съм".

…Учебният план трябва да се опростява по една основна причина-за да е ДОСТЪПНО учебното съдържание за ВЪЗРАСТТА на учениците.

 Както казва Maria--децата трябва да се научат да учат и да мислят

 

queen_blunder: …Наистина огромна част от учебниците са безумно написани - те са сухи и неразбираеми за децата и им създават чувство за малоценност, че не могат да се справят.

MariaD: …щото от 5 години съм в дълбока депресия след като се сблъсках фронтално с учебника по математика за 5 клас (и аналогичната му програма), който купих за да проверя "от какво толкова се оплакват учителите". Има от какво. Аз на една страница намерих 12 напълно непознати ми думи.

…Няма време да се направи интересно ученето. Няма време за ефекти, за повтаряне и преговор. Няма време да се върви напред със скоростта на най-бавния ученик

Всичко това се отнася до разделът "какво и колко". Оттук искам да започнем.

Не защото е най-важно, а защото е най-достъпно за промяна.  И всички вие сте на едно мнение - каквото е и моето:

 

Материалът в училище е прекалено много и на места прекалено сложен, а в някои учебници написан и на висок стил който и авторът няма да разбере.

 

Към Иво:

1. Разбира се, че не може на всички. Но претенциите, които няма как да бъдат удовлетворени също трябва да е ясно кои са и защо няма как да бъдат удовлетворени. Аз намирам, че в българските условия това е важно. Защото системат се управлява зле, не реагира на основателите претенции, които й се отправят и поради това - всички претенции изглеждат оправдани. А далеч не е така.

2. Материалът е прекалено много, защото създаването на програмите и учебниците не е водено от цел "за са задоволи любопитството на децата", а най-вече от цел "да се осигурят пазарни дялове на копроративни - формални и неформални - групи възрастни специалисти" (както автори издатели на учебници, така и учители - пуническата война за хорариумите по продмети е едно от най-тъжните явления в училище). Затова има толкова много думи за ведрина, жинерадост и ентусиазъм. Представяме си - че по особено ясен и запоняем начин центърът на цялата конструкция - трябва да се върне на мястото си - детето. Вярно е, че вербално - това изглежда насилена бъбрива операция с ретро-речник. Но само изглежда.

 

Към всички авантюристи на новото образование:

Може ли Иво да е прав - че разцепването на работата по конкретни прагматики според  достъпността за промяна, ще намали тежестта на теоретичните ни (засега) публикации - и - евентуално - ще накара повече хора да си кажат мнението?

Ако да - колко време според вас ще ни отнеме да се споразумеем кои на парчетата най-достъпни за промяна? Мисля, че дори между писалите коментари под този пост няма единодуши за първите три достъпни за промяна елементи  (аз например мисля, че сегашното съдържание се крепи както от академичните автори и 3-те издателства които си делят пазара, така и от учителите - т.е. е един от най-трудните за промяна елементи)

Иво внася забележителна простота и яснота в работата.

 

Моето мнение относно по-голямата яснота с разцепването на темите го знаете: досега се е работило все по теми отцепени и резултатът е на лице.

Цялостната изчерпателна картина е нещо фундаментално, колкото и да е сложно изказването или изобразяването му. Докато липсва цялостният контекст, за мен, усилията по темите, които го съставляват, са хвърлени на вятъра. Откакто се занимавам с темата за образованието, наблюдавам как учителите все клонят да изчерпят въпросите с 3-4, че и по-малко теми. И колкото по специализирани са (учителите), толкова им е по-лесно да отрежат това-онова от Всичкото, та да заявят "Ето на, това трябва да се оправи и сме готови."

Неслучайно ви стимулирах така настойчиво да работим по Схематичната рамка на образованието. От нея, ако не друго, на сегашния етап е видно, че нещата са много по-сложни, отколкото сме ги мислили досега. Изкушението да се опростяват нещата (за да се работи по-лесно?!) е голямо, но според мен е крайно вредно.
Един пример: Иво казва да се концентрираме по учебните програми "какво и колко". Но какво и колко (учебен материал) без една ясна посока, т.е. без ясни цели (защо), без уточнение на методите (как и кога), и без необходимите ресурси (пак колко, кой и къде), за мен няма смисъл. Освен това дейностите и резултатите им не са измерими, защото никой не се е погрижил да отговори изчерпателно на въпроса какво и как ще мерим. И учителите пак ще протестират, че трудът им не е достатъчно оценен, а директорите ще се побъркват откъде да намират пари и за парно и за заплати.

Нещата са сложни и ще ги разглеждаме в цалата им сложност. Всякако опростяване е вредно!

      Може би сме хора просто с различна ориентация на работата и мисленето - едни по-практични, други по-теоретични.

      Вероятно истината е в съчетанието на това, което можем.

      Целта ни е една - по-добро бъдещо образование за българското дете. И по възможност по-скоро.

      Да не пропусна да подчертая отново най-важното ми впечатление след бурния си опит през тези два месеца -

българският учител яростно се нуждае от обучение - дигитално, езиково, общокултурно... Реално, а не формално.

Необходим е строг граждански контрол над субсидиите, които се харчат за обучение на учители - с проверка от независими НПО-та на резултатите от обучението. Имаше хора, минали 40 часа работа с компютър да седят безмълвни пред мишката. Навсякъде имаше хора и не малко, които не знаеха какво е COPY PASTE.

      ... Все пак на всеки един му беше обяснено как и беше проверен, че знае да го прави.

Ако искаме да променим нещо - трябва да се работи много върху нивото на човека, който влиза в клас - днес.

 

 

  Pavel_Lazarov:  Един пример: Иво казва да се концентрираме по учебните програми "какво и колко". Но какво и колко (учебен материал) без една ясна посока, т.е. без ясни цели (защо), без уточнение на методите (как и кога), и без необходимите ресурси (пак колко, кой и къде), за мен няма смисъл.

 Посоката е към практичност и ефективност на образованието. Академични знания не са необходими в начална и основна степени, както и в средната степен насочена към придобиване на занаят(професия). Аз все още държа на идеята, че средното образование трябва да бъде задължително, за да не се експлоатира детски труд. Но предполагам всички ще се съгласите, че възможностите на различните деца в различните области не са еднакви. Поради това в тази степен трябва да има разлика в преподавания материал за занаятчийските училища и гимназии и техникуми.

От тази гледна точка да се търси олекотяване на материала общо за начална и основна степен, и вземайки предвид нуждите на дадената специализирана средна степен на обучение.

И освен това, научният подход към сложен проблем е чрез разчленяване на проблема и създаване на модел за всяка част, след което се съшива общото като се държи сметка за взаимоотношенията на отделните части.

 Пък и да се интересувам от това как ще се финансира цялата образователна система, докато разглеждам възможността за по-разбираем вид на учебния курс по физика, за мен е излишна загуба на време.

 А методите зависят от учителя.

Пуснах отговори и коментари по въпросите в другата тема.

Заповядайте там.

Иво: Пък и да се интересувам от това как ще се финансира цялата образователна система, докато разглеждам възможността за по-разбираем вид на учебния курс по физика, за мен е излишна загуба на време

По-разбираемият курс по физика ще се появи след положени усилия (човешки труд) + набавени средства и материали + форма на спечелване на всички учители по физика за новия по-разбираем курс (не знам каква форма  ще бъде най-подходяща - дали по-скоро обучение или по-скоро добра комуникация или и двете заедно). Колко от тези неща са възможни да бъдат направени според теб без финансиране? Част ли е тази дейност от доброто здраве на образователната система? Тябва ли осигуряването на средствата за нея да се вмени на местна и/или училищна общност? Ако да - колко ученици ще имат възможността да преминат през по-разбирамия курс по физика през първите 4 години след създаването му?

Ми, освен да почакаме и нови сгради за училищата на НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ?

Защо? Да знеш колко ресурси ти трябват - не означава да чакаш докати ги събереш всичките, че тогава да почваш да правиш нещото. Но вероятността да ги събереш, ако не знаеш колко ти трябват е доста ниска. Специално в образованието - доста начинания вече се натрупаха, започнати и изоставени, защото не е предвидено какъв ресурс ще изискват и в какви периоди е разумно той да се планира.

ПП. Колко от сегашните сгради са негодни? От 4-5 години има средства за инвестиране в сградите - и доста вече са в коректно и здравословно за децата състояние. Жалко, че кризата ще ограничи доста сериозно тези възможности. иначе след още 4-5 години -можеше да не става дума за сградите изобщо.

Би ли могла да ми зададеш разходите в общ вид, необходими за редукция на материала по даден учебен предмет? Говоря за качествено, а не количествено определяне.

Съгласен 100% с Мария.

Иво, не ми отговори на питането имаш ли определение за това, що е образование и що е качествено образование? Щом ще оправяме заедно образованието, трябва да си уеднаквим речника, та да знаем какво точно ще оправяме. Не мислиш ли?

Вие си разсъждавайте върху материала и сградите, учебниците и  програмите, но докато някой не погледне какво влиза с дневник в ръка в клас - всичко е про форма.

Да знаете, че учителят е 90 процента от всичко, което влияе и формира децата ни в училище.

Там и главно там трябва всички сили и наблюдение - върху неговото възпитание и подготовка, постоянно образоване, личен морал, да се търсят обществено приемливи и желани от самите родители начини за максимално добро заплащане за качествен педагогически труд.

Просто човекът прави всичко в един час. Все едно дали изобщо е взел учебник в ръка. Може да изкара един час и по съдържанието на дамската си чанта - особено ако е час по английски език!

:-)

 

 

      Павка - напълно съгласна с всичко за системата и частите на цялото.

      Всяка част представлява цялото и цялото представлява всяка част.

      Само не отстъпвам за огромното значение на учителската личност.       Харизмата му може да омекоти или дори да неглижира много от останалите елемнти...

      Е, с топлото и чистото компромиси не бива да има, прав си.   Та нали самият ми любимец Оскар Уайлд е отсякъл:

"И най-любезната и образована домакиня не може да компенсира едно полуизстинало антре..."

 

ananan: ...но докато някой не погледне какво влиза с дневник в ръка в клас - всичко е про форма...

Ами влез, оцени и го изхвърли. Ако имаш това самочувствие и ясни критерии за оценка. Но критериите трябва да са и общоприети... Така, че... Предложи критериите - ще обсъдим.

Ани,

За огромното значение на учителската личност никой не спори.

Разбрахме се.

---

Иво,

Ако говориш за оценяването на един учител като добър или лош, за критериите демек, виж нашата дискусия от юли 2008 г. Мерки и теглилки за оценка на ЕДИН учител, след която говорихме С какъв инструмент ще го мерим (с този тук, когато е готов).

Иво: Ами имам го, да, самочувствието. Тези критерии ги обсъждахме здраво преди две години май в тоя състав. Сега не мога да я намеря тая дискусия, Павката ако може да помогне.

За влизане - влязох тъкмо сега - през ян-фев минах по цяла Б-я и срещнах 382 учители от всякакви предмети.

Положението е близко до трагичното. Но това не значи, че ще го изхвърляме учителя. Особено онзи, който е дошъл по желание да се обучи на курс. Всеки един беше персонално и с обич обучен - дори на движенията на мишката, на копи-пейст и други такива.

Това е, реално, което предстои да се прави - с много търпение, но и с национално отговорна стратегия от страна на МОН - да се обучат учителите на България наистина на дигитални умения. Защото без тях са загубени в очите на питомците си.

Днес мои ученици ми говориха с горчива насмешка за програмата си по ИКТ - госпожо, това го знам от втори клас...а повече от половината от класа не знаят къде на компютъра да си разчетат вида видеокарта...

Не е ли по-нормално по ИКТ децата да опознават възможностите на компютъра си - едно по едн, може и цяла година, но си струва - това им е за цял живот - качества, свойства, функции - вместо да зубрят някакви изпозабравени програмни езици. А на практика в часовете да си редят пасианси...

 

Да, обсъждали сте ги... И не сте стигнали до вариант за публикуване, или поне аз не видях. Имам само една забележка: Всеки отделен критерий трябва да е максимално прост. За да се отговори с "да" или "не". Относно всичко друго не мисля, че съм компетентен за да оценя човек обективно. Мога да наблюдавам и да кажа: това ми харесва или това не ми харесва и да се аргументирам. Което не разбирам ще искам да ми се обясни защо по този начин и отново да изкажа мнение. Но да се използва "машинна обработка" при оценяването е немислимо в моите очи.

ananan: Не е ли по-нормално по ИКТ децата да опознават възможностите на компютъра си - едно по едн, може и цяла година, но си струва - това им е за цял живот - качества, свойства, функции - вместо да зубрят някакви изпозабравени програмни езици. А на практика в часовете да си редят пасианси...

 Знаеш ли, аз вече 4 години не съм в системата и с доста труд намерих какво означава съкращението ИКТ -информационни и комуникационни технологии.

 Навремето имаха часове по "информатика" и "информационни технологии"

 та  изпозабравенитепрограмни езици са основата на информатиката. А колкото до видеоускорителя не е най-важното знание къде ще намерят данни за вида. А  съм забелязал, че и това не ги интересува. Интересно им е да чатят и да си прехвърлят глупости по мрежата.

Добре де, не съм специалист по ИКТ, не съм се и заровила сериозно в програмата им.

Но знам едно -

училището е длъжно по Конвенцията за правата на детето - не декларация, а конвенция, сиреч юридически документ, въз основа на който могат да се водят съдебни дела -

та според тази Конвенция държавата е длъжна да даде безплатно образование на децата си, подходящо да се реализират на пазара на труда във времето, в което живеят - цитирам по смисъл. България е подписала този документ. Така че всеки български родител днес има моралното и фактическо право да даде под съд всичките министри на образованието през последните години. И да може да ги осъди на сериозни обезщетения.

 

Сега нещо по-ведро - критериите за учител са трудни, но не са невъзможни да се избистрят. Много хубав опит се насъбра през последните две години, откакто се въвежда щурото "диференцирано", има се предвид заплащане - това са някакви лева за изтеклата учебна година - които трябва да отличат прекрасния учител от посредствения или начинаещия. В много училища, включително и в моето последно - 138-мо - направиха цели поменици от критерии за разпраделяне на тез залци - и то ясни, обективни критерии - водил ли си деца извън у-ще, писал ли си дневник и дела (класен), участвал ли си в олимпиади като квестор, оценител, имаш ли класирани деца за олимпиади, ...до 50-60- бяха. Идеята е много добра, парите обаче са малко и резултатът и смешен - при мен беше към 300 лева за цялата година - това е при положение, че в работата ми влиза и международна дейност по представяне на страната пред 7-8 европейски страни, изказвания, придружаване на цели общности от по 25 души европейски учители, ученици, кметове, участие с наши ученици в церемонии и изложби в европейски държави...

ПР на училището за конференции, преса, участие в Канал 1, и др тв, блогове, изобщо - поотплеснах се, ама искам да ти кажа колко е гротескно това, което се прави и тов, което се оценява.

Все пак думата ми беше за критериите за учител -

И тук да са задължителни елементарните обективни неща -

Да е чист и спретнат, да се усмихва, да няма говорни дефекти, а да говори ясно и разбираемо, да е ведър и любезен, с добри маниери.

Освен това да се въведе практиката на откритите уроци за родители поне за първи клас - как инак да разберат хората при кого да запишат детето си - пак от ухо на ухо ли?! Във Франция е точно така - кандидатите за учители за следващата учебна година дават по един такъв открит урок, който се посещава от всички родетили от района.

След това те си записват децата при избрания. Назначават се онези, при които има записани най-много деца.

 

 

 

 

 

Ани и Иво,

Струва ми се, че се отдалечихте много от заглавието на тази тема и от разговора (той самият не много на място тук) за нашия подход за представянето на образованието.

За учителите сме говорили много и още ще говорим, но не тук, моля ви. Ако желаете,отворете нова тема.

Ани, аз пуснах вече препратки към миналогодишните ни дискусии за оценяването на учител малко по-горе.

Ето, че след 2-годишно упорито търсене и обсъждане стигнахме до дефиницията на "качествено образование". В търсенето си разбрахме, че не е възможно да дефинираме качественото образование изобщо, затова се концентрирахме да дефинираме що е качествено училищно образование.

И така качественото училищно образование е такова училищно образование, което преследва успешно Фундаменталната цел на училищното образование в България, която е

Да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и да придобива с радост допълнителни знания и умения, както и да спомага за израстването на детето като самостоятелно мислеща и социално отговорна личност, която се отнася към живота с ведрина, ентусиазъм и значителен обществен ангажимент.

За да сме по-конкретни, дефинирахме 14 по-малко абстрактни цели, чието преследване води автоматично до приближаването, т.е. постигането, на Фундаменталната цел.

Събрахме всичко това в документа "Прокламация на целите на училищното образование в България", който публикувахме в официалния сайт на Новото образование (следвай препратката).