В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен...Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. Отново попита студентите дали съдът е пълен... Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пя-сък и я изсипа в сда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен... Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство между песъчинките... Студентите се разсмяха.
"Сега - каза професорът, когато смехът утихна - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот.
Топките за голф са важните неща в него - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен...
Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви...
Пясъкът е всичко останало - малките неща...
И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф... Същото се случва и в живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате време за нещата, които са важни за вас...Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си, излезте с партньора си навън, на вечеря...Винаги ще се намери време да се изчисти къщата и да се подреди. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават...Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък..."
Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисъла на бирата?"
Професорът се усмихна: "Радвам се,че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко е пълен животът ви - винаги ще се намери място и за две бири..."
неизвестен автор
Comments4
Пред парадния вход
Валери петров
Неполучил за някакъв празник покана,
осени ме в момента идея:
пред парадния вход в този ден да застана,
за да видя, какво е без нея?
И преминаха доста познати край мене,
устремени с коли към банкета,
а повдигнал яката под леко ръмене,
аз подложих се сам на анкета:
Че без приеми можех - това беше ясно,
но дали бих могъл без колата?
Да, могъл бих, и също бих могъл прекрасно
и без толкоз висока заплата!
Без транзистора - можех!
Без вилата - можех!
Можех също без третата стая!
Как без слава могъл бих, се малко тревожех..
но реших, че и туй ще изтрая!
И така под дъжда аз си тръгнах обратно
край вратарската фигура строга.
И вървях, и ми беше ужасно приятно,
че без толкова работи мога.