Но освен, че си припомних старото поверие за заемниците, днес разбрах, че втори март за древните славяни е бил и особен празник - денят на кикимората. Кикимората е древен и понякога вреден домашен дух. Вероятно древните хора са смятали, че духът на майката или на най-възрастната жена, след смъртта и' остава в къщата, за да го пази, надзирава, за да помага и дори да вреди на останалите обитатели на дома.
Само като се замисля каква фантазия са имали древните хора и все се питам, защо съвременните някак ни мързи да мислим? А аз се оправдавам с лошото време, другите с променливия характер на Баба Марта, трети стоварват всичко върху плещите на жените, защото март бил женски месец... Оправдания, оправдания.
Я, кажете някое оригинално оправдание за безсмислие!

Comments7
А нямам време /да мисля/ все още е една от най-често повтаряните лъжи!
Благодаря за хубавото настроение днес!
Честит празник, на всички и много усмивки на онези, които имат нерви да ме изтърпяват, когато ме мързи да мисля!Повече ми харесва "мога, но не искам" (отговорът, който дава Джон Ленън, когато го питат защо не може да живее без Йоко).
Ах, оправдания, оправдания...