Проблематиката с иновациите в образованието се изследва и разработва от реформаторската педагогика и педагогическата иноватика.
Проведените през 60-те години реформи в образованието допринася за натрупването на опит и познание за организирането и управлението на иновационната дейност в образованието.
Анализът на специализираната литература по въпросите за иновациите в образованието показва, че се открояват три стратегии всяка от които има особености, както по отношение на теоретичното конструиране, така и по отношение на практическата реализация.
Анализирайки междувременно и натрупания опит, проф. Бижков откроява три иновационни стратегии в образованието: „политико-административна”, „за изменение на квалификацията на педагогическите кадри” и „към детериториализация и увеличаване на автономията”. Да ги разгледаме по отделно.
1. Политико-административна стратегия
Тя се характеризира с това, че се реализира по пътя на глобалното администриране и разпореждане отгоре, при въвеждане на определени иновации или частични изменения в образованието. Това се постига чрез разработване задължителни за изпълнения учебни планове, литератури, единни критерии за оценяване /Наредба №3/ или т.нар. държавни общообразователни изисквания /ДОИ/. Тази стратегия има следните параметри:
· наличие на нормативно правна уредба;
· наличие на централизирана учебна документация;
· извеждане на преден план на основните понятия на иновациите;
· управленските експерименти и други изследователски проекти се предлагат като главен инструмент за изменение на образователната система.
Прилагането и има и недостатъци:
Централизирането на иновационната дейност е своеобразно социално инжинерство, което крие големи опасности от социални и управленски деформации за които се заплаща с висока цена.
Тази стратегия е бърза и икономична.
В демократичната политико плуралистична среда не може да се постигне национален консенсус поради нежеланието на политическите субекти да преговарят с компромиси. Основно право при образователната реформа е постигането на национален консенсус за бъдещите нововъведения.
Фигурата по-долу представя тази политико-административна стратегия.
единен субект
фундаментални открития
теоретични изследвания
емпирични изследвания
приложни/внедрителски
експерименти
масовизиране
оценка на ефективността
образователна институция
Бюрократично-ентрализирана система, при която промяната се осъществява отгоре на
долу.
При организационното развитие схемата се преобръща:
анализи> проблеми> причини> решения> новости> иновации>алтернативи>
избор на иновации > процес на промяна
Плурализация на организираните занимания с иновации. Промяната се осъществява от долу нагоре от гл. т. на цялата система.
---------------------
През 1991 година се приема Закона за народната просвета /ЗНП/, неговите нововъведения са насочени към децентрализацията на българското образование:
Разширява се автономията на училището;
Директорите са работодатели, като назначават учители;
Училищен учебен план – администриран в 6-те типа
40% от хорариума;
Многовариатност на учебниците;
По закон училището е юридическо лице, но това няма съдържание;
Педагогическият съвет избира начина на подбор на учениците.
От 2005г. се предлага реформа на реформата, която се заключава в преструктурирането на образователната система.
2005 1 + 7 + [3 + 2]
подготвителна група + основно образование + двуетапно средно образование: до Х кл. без възможност за кандидатстване във ВУЗ и завършване в ХІІ клас с външно оценяване / матура/, като с оценката от изпита се участва във ВУЗ.
2000 година Болонската стратегия въвеждане на точкова система: кредитни единици 30 кредита.
-----------------------
2. Стратегия за изменение на квалификацията на педагогическите кадри
Подходи при осъществяване на промяната
Отгоре надолу: позиционно, шокова терапия, силова интервенция, бърз, икономичен, модел на „бедните”.
> МОН
> групово поведение
> индивидуално поведение
> отношение
> знание < незнание и съпротива
Отдолу нагоре: бавен, скъпо струващ, модел на „богатите”(?).
Това, което искаме да направим ние и което е в обратната посока на горното!
> знание и квалификация
> 1 знание
> 2 отношение
>3 индивидуално поведение
>4 групово поведение
>МОН
2,5% раждащите новости (инициатори) за успех на нововъведенията е нужно да се привлекат най-малко 13-15% последователи. Ако няма обучена ¼ от персонала група в иновациите няма да успее единично нововъведение.
3. Стратегия насочена към детериториализация и увеличаване на автономията
Организационните модели са 2: Инженерен - където етапите приближаващи го до технологиите, изследване, развитие, разширяване и масово внедряване, се следват строго; и На социалното взаимодействие.
Интересите и потребностите на потребителите. От анализа на успелите и неуспелите модели е установено, че ако не се вземат предвид очакванията и интересите на потребителите шансовете намаляват.
Проблемно решение. Решаването на даден проблем в същност представлява последователност от различен вид дейности, въвеждането на иновации. Последователността предполага изследването на потребностите от иновации, диагностика на иновациите, разработване на иновации.
Модел на Роналд Хавелок: Изграден е върху разбирането, че „всеки ръководител и сътрудник на една организация има две основни задачи – първо да запазят системата такава каквато е, и второ да изменят тази система така, че да функционира по-добре. По този начин всеки ръководител и сътрудник са едновременно за и против иновациите, което поддържа необходимото напрежение.”
Последователност на шест взаимосвързани етапа:
1. установяване на връзка на иноватори и потребители;
2. диагностика на проблема;
3. анализ за източниците на иновации;
4. избор на решения, варианти за решения;
5. постигане на признание;
6. стабилизиране и самообновяване на иноватора.
***
Нашите усилия са насочени към създаване на браншова организация, която ще следва стратегията "за изменение на квалификацията на педагогическите кадри"
Comments