Явно текущите проблеми в образованието намират повече гласност и чуваемост чрез организирането на петиции и други онлайн инициативи. Явно официалните писма до МОМН рядко постигат решаването на проблемите, които са описани в тях. Видях петицията в защита на ДИУУ и я подкрепям.

И ви предлагам още една (може вече да сте запознати с нея). Става дума за петиция, която стартирахме съвместно с някои от големите английски издателства в страната във връзка с промени в закона за оценяване и одобряване на учебници и помагала. На всички е известно за какви проблеми и съответни промени става дума. Можете да се запознаете с текста на петицията и да дадете своя глас в подкрепа на тези промени на следния адрес: http://www.bgpetition.com/izbor-na-uchebnici/index.html

За да сте в течение на това, какво се обсъжда и какво предстои като събития и дискусии, можете да се включите в групата във Facebook, която направихме за тази инициатива: http://www.facebook.com/group.php?gid=121619327875289&ref=mf

Поздрави,

Й. Стоянов

 

Искат да отменят Българския Език като задължителен, т.е. държавата ни няма да изисква от гражданите си да знаят граматични и пунктуационни правила. Той пак ще се изучава, но няма да се изисква. "Няма държава, която да не изисква от гражданите си, които са минали българско обучение, да не знаят книжовен език. Няма значение турци, роми, африканци, араби. Щом са граждани не трябва да се съобразяват със законите и правилата на държавата, в която имат гражданство..." Това е предложено от председателя на Коми ията по образованието и науката господин Лютви Местан. На 20 март е прието на първо четене без възражение. Защо не е казано по новините никой си няма и на представа. Апелирам всички, които имат българско самосъзнание да подпишат петицията, защото иначе от България скоро няма да остане и следа. Това е скандално и не бива да се остави така. На по-долу посоченият електронен адрес можете да подкрепите българския език. Ако одобрявате петицията можете да я препратите на ваши познати.

Петиция "Книжовен български език"

Подписах петицията на родителите на специални деца http://bglog.net/ и реших да разгледам останалите мнения. Попаднах на това  Написах това писмо.doc, което ме трогна до сълзи.

Мили и добри хора, нека помогнем и ние! Днес с един подпис, утре с добра дума и усмивка, докато нещата тръгнат към по-добро за тези деца.

Благодаря ВИ!

Не зная как е с вас, но мен темата за проблемите на децата с увреждания и техните семейства дълбоко ме вълнува. От 14 години винаги имам в групата, в която работя поне по едно дете със СОП. Тази година са 3. На нас с колежката ни е трудно, но съзнаваме, че ако не сме ние и такива като нас, няма кой реално да помогне на тези деца и техните семейства. Да облекчи живота им, да помогне в отглеждането и развитието на децата и да даде надежда и подкрепа на родителите. Звучи високопарно, но ние действително мислим така. Въпреки, че не получаваме допълнително вънаграждение, нито пък групата ни е формирана на минимум деца, както е според закона. Тези деца са важни за нас и за здравите деца в групата. Те са нашите учители по човечност, търпение и толерантност. Да знаете колко се радваме на всеки техен успех и как се любуваме на поривите на приятелство между здравите и болните деца!

Използваме всяка възможност да направим нещо реално за тях. Ето сега до нас достигна една петиция, написана от родителите на деца с увреждания. Предлагаме я на вниманието ви. Моля, прочетете я и сложене подписа си под нея!

Peticiata:

http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html

Tazi peticia, kakto i vsi4ki ostanali pisma, koito sme pisali, shte bade vnesena do vsi4ki izbroeni institucii, sled kato saberem dostaty4no podpisi. Sled izvestno vreme, ako ne posledva otgovor, dialog ili rezultat, shte izpratim peticiata oficialno, po poshtata, do EP. Viarvame, 4e tia shte bade dopusnata za razglevdane, taka kakto dopusnhaha i ve4e zapo4na oficialnoto prou4vane na problemite, povdignati v individualnite peticii, koito izpratihme do tiah. Shte se obarnem za sydeistvie i kam Mental Disability Advocacy Center, koito zaedno s BHK, zavedoha delo sreshtu Balgaria i go spe4eliha.

 

Podkrepete ni, podpishete i prepratete tozi meil !

 

S uvajenie,

Roditeli na deca s uvrevdania ot ciala Balgaria i tehni priateli

 

Ако все още не сте видели и подписали, моля, направете го.

Дори да не планирате още деца, моля направете го, заради нас, на които ни предстои.

Благодаря :)

Можете да я прочетете по-надолу, а линкът, на който можете да подкрепите петицията е тук:

http://www.gopetition.com/petitions/promote-active-birth-policies-and-practices/sign.html

Изготвена е от момичетата в сайт estestveno.com

  Петиция в подкрепа на активното естествено раждане

и за подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на акушерството и гинекологията

До

Д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването

Д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса

Г-жа Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила правата на детето

Г-н Георги Пирински, председател на Народното събрание

Г-н Борислав Китов, председател на Комисията по здравеопазването към Народното събрание

Национален център по опазване на общественото здраве

Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България

Национално сдружение “Педиатри специалисти от извънболничната помощ”

Асоциация на българските акушер-гинеколози

Българска педиатрична асоциация

Българско дружество по акушерство и гинекология

Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи

Българска асоциация за закрила на пациентите

Всички медии

Уважаеми госпожи и господа,

Обръщаме се към Вас с апел за промяна на майчиното и детското здравеопазване. През последното десетилетие акушерките, лекарите и жените в детеродна възраст станаха по-зависими от технологиите по отношение на бременността и раждането. Загрижени сме за нарастването на медицинските интервенции при нискорисковите раждания, както и за увеличения процент раждания чрез цезарово сечение. Не без значение е фактът, че потенциалният ефект от медицински интервенции по време на нормално протичащ родов процес върху майките, бебетата, семействата и обществото не е систематично изследван. Същевременно трябва да споменем, че съвременните научни изследвания и практики в развитите държави, както и препоръките на Световната здравна организация и други здравни организации, се различават значително от действащите в момента практики и процедури на родилната и следродилна помощ у нас. Не на последно място - исканията ни биха намалили разходите за медикаменти, ненужни лекарски интервенции и болничен престой.

Настояваме за:

1. Медицински стандарт. Да бъде възприет медицински стандарт, който да отразява най-добрите световни практики в предродилната, родилната и следродилната помощ и да е съгласуван с представителните асоциации на родителите[25]. Медицинският стандарт следва да включва измерими показатели за качеството на предоставяната родилна помощ. Основен принцип на медицинския стандарт да бъде: „Майката и детето са центърът на предоставяната родилна помощ. Целта на родилната помощ е да осигури здравето на майката и детето посредством възможно най-малката намеса, която е съвместима със сигурността.” Да бъде извършван независим годишен одит на родилните и детските отделения за качеството на предоставените услуги, чиито резултати да се публикуват. Да бъдат провеждани регулярни проучвания на удовлетвореността на родителите, включително от различните етнически малцинства, от предоставената им родилна помощ, чиито резултати също да се публикуват.

Всяко родилно отделение следва да достига поне следните показатели за качество на предоставяната родилна помощ:

• Раждането да се предизвиква медикаментозно в не повече от 10% от всички случаи [11], [30].
• Раждането да се ускорява медикаментозно в не повече от 10% от всички случаи.
• Епизиотомия да сe извършва при не повече от 5% от всички родоразрешения [3], [11], [18].
• Секцио да се извършва в най-много 10-15% от всички случаи [8], [11], [18], [30].
• Вагинално раждане след секцио да се провежда при поне 30% от всички раждания след първо секцио [7], [9], [12], [13], [14], [15], [16], [17], [21], [23].

2. Женска консултация. Женската консултация да включва специална физическа и емоционална подготовка за раждането, чиeто мото да бъде „Раждането е нормален, естествен и здравословен процес” [5, p.22]. Жените да бъдат насърчавани да родят нормално, включително и след предишно оперативно раждане, ако нямат изрични противопоказания за вагинално раждане.

3. План за раждане и информирано съгласие. Да бъде възприета практиката за изготвяне на план за раждането, в който родителите да вземат решения по редица въпроси още преди постъпване в родилното отделение. Информираното съгласие да стане част от документите за постъпване в родилно отделение, издавани от лекаря, следил бременността, така че родилката да се е запознала задълбочено и спокойно с него. Всички отклонения от нормалния процес на бременността, раждането и следродилния период, необходимостта и рисковете на предлаганите медицински интервенции (вкл. тестове и наблюдение) да бъдат подробно разяснявани, за да могат бъдещите родители да бъдат активна страна във взимането на решенията, които ги касаят и да могат информирано да поемат отговорността за тях [1],[6],[20]. Всички процедури (ваксини, антибиотици, вземане на кръв за различни тестове и др.), които трябва да се направят на бебето, да бъдат разяснявани на майката и да не бъдат извършвани без нейното съгласие [1],[6].

4. Място за раждане. Да бъде осигурена възможност за избор на мястото за раждане – в родилно отделение, водено от лекар, в родилен център, водено от акушерка или у дома с медицински персонал. Този избор да се уреди законово, да се изгради съответната инфраструктура за минимизиране на риска и да се осигури подготовка на медицинския персонал.

5. Условия в родилния дом. Да бъде осигурена атмосфера за раждане, която предразполага жената да се чувства спокойна и защитена [2, pp.12-13]. Бащата и други лица по желание на майката, които ще осигурят емоционална и физическа подкрепа, да могат да присъстват по време на раждането и следродилния период без допълнително заплащане. Медицинският персонал да бъде сведен до минимум и да се държи почтително, любезно и приветливо с родилката [2, pp.13]. Да се осигури професионална психологическа помощ във всички родилни отделения. Студенти и стажанти да присъстват само при изрично съгласие на родилката. Да бъдат прилагани нелекарствени болкоуспокояващи методи при желание на родилката [2, pp.13-14]. По време на целия родов процес, включително във фазата на изгонването, жената да бъде насърчавана да заема позицията, в която тя се чувства най-удобно [2, pp.14]. Да бъдат осигурени помощни средства за заемане на най-удобната поза.

6. Започване на раждането. Раждането да се възприема нискорисково, ако е започнало между 37 и 41 завършени гестационни седмици и бременността е преминала без усложнения. Предизвикване на раждането да се предлага на жените едва след 41-та седмица [5, p.238],[20, p.38],[32, p.31] а от 42-та седмица за жените, които отказват предизвикване на раждането, се предлага учестено наблюдение, което се състои в кардиотокография и ултразвукова оценка на околоплодните води поне два пъти седмично [20, p.38]. При спонтанно спукване на околоплодния мехур раждането да се предизвика едва след 48 часа наблюдение [2, p.20], [5, p.205]. Преди формално предизвикване на раждането на жените да се предлага вагинален преглед за отлепяне на мехура [5, p.235].

7. Минимизиране на намесата. При нормално протичане на родовия процес да не се извършват рутинни процедури, чиято ефективност и/или безопасност не е подкрепена от научни изследвания, освен по изрични медицински показания или по желание на родилката [2, p.8], [19, p.24], [25, p.6 (2.4.)]:

• хигиенните процедури (обръсване, клизма) [2, pp.8-9], [4, p.33S-34S], [5, ch. 29, p.258-259], [10, ch.5, par. “Initial assessment”], [30, p.D3];
• въздържането от храна и течности [2, pp.9-10], [4, p.36S-38S], [5, ch. 29, p.259-262], [10, ch.5, par. “Nutrition and Hydration”], [19, p.18], [26, p.63-66], [30, p.D6];
• твърде чести вагинални прегледи [2, p.21], [5, ch. 31, p.285], [19, p.27], [26, p.46-47], [30, p.D8];
• болкоуспокояващи медикаменти [2, pp.14-16], [4, p.65S-73S], [5, ch. 34, p.323-328], [10, ch.”Pain during labor”], [19, p.20-21], [26, p.36-38];
• продължително електронното наблюдение на плода [2, pp.16-18], [4, pp.39S-42S], [5, ch. 30, pp.270-275], [10, ch.5, “Fetal heart rate surveillance”], [19, p.28], [26, pp.40-43];
• спукване на околоплодния мехур [2, p.22], [4, p.38S-39S], [10, appendix 2], [19, p.27], [26, p.50-53];
• предизвикване и ускоряване на родилния процес, вкл. плацентарния период [2, pp.22-24, 29, 31-32], [4, p.42S-45S], [5, ch. 32, pp.292-294, ch. 33, 305-306], [10, ch.5, “Birth and Immediately Following”], [19, pp.27, 34 (1.8.6.)], [26, pp.74-76];
• епизиотомия [2, pp.27-28], [4, pp.45S-48S], [5, ch. 32, pp.295-297], [10, ch.5 “Episiotomy”], [19, pp.31 (1.7.13)], [30, D10];
• диктуване на напъните [2, pp.24-26], [5, ch. 32, pp.290-291], [19, p.31(1.7.8-9)], [26, pp.68-69], [30, p.D10];
• избутване на плода [2, p.25].

8. Хуманно отношение към бебето и майката. Ако състоянието на бебето не изисква спешна медицинска намеса или ако майката не изрази желание за противното, имаме следните изисквания:

• пъпната връв да се отрязва след като спре да пулсира [26, pp. 32-33];
• да не се извършва рутинна аспирация на новороденото. При наличие на мекониум в околоплодната течност да не се извършват рутинна ендотрахеална интубация и аспирация [5, pp.421-422], [27];
• верниксът да не се измива [26, D19];
• бебето да се поставя върху майката веднага след раждането и кърменето да започне при първо желание от страна на бебето, [5, p.441], [10, p.7.13], [24], [28], [29], [31, p.32];
• майките да бъдат насърчавани да кърмят бебетата си при всяко тяхно поискване [5, p.445], [10, p.7.13], [24],[28],[29];
• да се оказва подкрепа и физическа помощ на майките, преминали оперативно раждане, за да започнат кърменето възможно най-скоро [24],[28],[29];
• адаптирано мляко и вода да не се дават, освен по медицински показатели [5, p.445], [10, p.7.22], [24],[28],[29];
• родилните и детските отделения да бъдат сертифицирани по програмата на УНИЦЕФ „Болници - приятели на бебето”;
• бебетата да не се отделят от майките през целия болничен престой, включително и след оперативно раждане [5, pp. 429-430],[10, p.5.24] [31, p.33];
• да отпадне задължителният болничен престой от 3 дни след раждането; да има възможност за амбулаторно раждане [5, pp. 434], [31,p.53].

Родителите да бъдат насърчавани да се запознаят с бебетата с увреждания и да ги приемат.

На родителите да бъде позволено да се сбогуват с техните мъртвородени или починали деца и да ги погребат според техните обичаи.

9. Осъвременяване на практиките и обучението. Настояваме за преразглеждане на преподавания в университетите материал в съответствие с най-добрите световни практики и научни достижения; квалификационни и опресняващи курсове за медицинския персонал през редовни интервали от време (напр. на 2 години); включване на курсове по комуникационни умения, психологическа подкрепа и немедикаментозно управление на болката. Обмен на знания с чуждестранни университети, болници и родилни центрове.

ПОДПИШИ

Въпроси, коментари, подкрепа

Изпращайте Вашите въпроси на estestveno@gmail.com. Вашите коментари и подкрепа са добре дошли. Ако коментарите касаят съдържанието на нашите искания, моля цитирайте източника, който сте ползвали. Подкрепете ни като подпишете петицията. Ако Вас лично темата не Ви засяга, тя със сигурност е много важна за Ваши близки и приятели. Изпратете тази информацията на всички Ваши познати, които могат да имат отношение, и ги помолете те от своя страна да направят същото.

Основни източници

1. НЗОК, Права и задължения на пациента, Национален рамков договор 2006

2. World Health Organisation (WHO), 1996, Normal Birth Care: Practical Guide

3. Albers, L. L., Sedler, K. D., Bedrick, E. J., Teaf, D., & Peralta, P. (2005). Midwifery care measures in the second stage of labor and reduction of genital tract trauma at birth: A randomized trial. Journal of Midwifery & Women’s Health, 50(5), 365–372

4. Coalition for Improving Maternity Services (CIMS), 1996, The Mother-Friendly Childbirth Initiative

5. Enkin, M.W., Kierse, M.J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E. et al (2000). A Guide to Effective Care In Pregnancy and Childbirth,(3rd ed.). Oxford: Oxford University Press

6. The European Charter of Patients' Rights, Rome, 2002

7. Gonen, R., Nisenblat, V., Barak, S., Tamir, A., & Ohel, G.(2006). Re sults of a well-defined protocol for a trial of labor after prior cesarean delivery. Obstetrics & Gynecology, 107(2, Pt. 1), 240–245

8. Gould, J. B., Danielsen, B., Korst, L. M., Phibbs, R., Chance, K., Main, E., et al. (2004). Cesarean delivery rates and neonatal morbidity in a low-risk population. Obstetrics & Gynecology, 104 (1), 11–19

9. Guise, J. M., McDonagh, M., Hashima, J. N., Kraemer, D., Eden, K., Berlin, M., et al. (2003, March). Vaginal birth after cesarean (VBAC) Report/Technology Assessment No. 71. (AHRQ Publication No. 03-E018). Rockville, MD: Agency for Healthcare Research and Quality

10. Health Canada, 2000, Family-Centred Mate rnity and Newborn Care: National Guidelines

11. Johnson, K. C., & Daviss, B. A. (2005). Outcomes of planned home births with certified professional midwives: Large prospective study in North America.BMJ, 330(7505), 1416

12. Landon, M. B., Hauth, J. C., Leveno, K. J., Spong, C. Y., Leind ecker, S., Varner, M. W., et al. (2004). Maternal and perinatal outcomes associated with a trial of labor after prior cesarean delivery. The New England Journal of Medicine, 351(25), 2581–2589

13. Landon, M. (2004). The MFMU cesarean section registry: Factors affecting the success of trial of labor following prior cesarean delivery. American Journal of Obstetrics and Gynecology, 191(6, Supp. 1), S17. Abstract.

14. Lieberman, E., Ernst, E. K., Rooks, J. P., Stapleton, S., & Flamm, B. (2004). Results of the national study of vaginal birth after cesarean in birth centers. Obstetrics & Gynecology, 104(5, Pt. 1), 933–942

15. Locatelli, A., Regalia, A. L., Ghidini, A., Ciriello, E., Biffi, A., & Pezzullo, J. C. (2004). Risks of induction of labour in women with a uterine scar from previous low transverse caesarean section. BJOG, 111(12), 1394–1399

16. Loebel, G., Zelop, C. M., Egan, J. F., & Wax. J. (2004). Maternal and neonatal morbidity after elective repeat Cesarean delivery versus a trial of labor after previous Cesarean delivery in a community teaching hospital. Journal of Maternal-Fetal and Neonatal Medicine, 15(4), 243–246, Abstract.

17. Macones, G. A., Peipert, J., Nelson, D. B., Odibo, A., Stevens, E., Stamilio, D., et al. (2005). Maternal complications with vaginal birth after cesarean delivery: A multicenter study. American Journal of Obstetrics and Gynecology, 193(5), 1656–1662. Abstract.

18. Maternity Center Association. (2004). Harms of cesarean versus vaginal birth: A systematic review. In Childbirth Connection, What every pregnant woman needs to know about cesarean section (booklet; 2nd edition 2006, revised; pp. 20–27). New York: Author. Also, retrieved December 17, 2006

19. National Collaborating Centre for Women’s and Children’s Health (NCCWCH), 2007, NICE clinical guideline 55: Intrapartum care: care of healthy women and their babies during childbirth, RCOG Press, London

20. National Collaborating Centre for Women’s and Children’s Health (NCCWCH), 2008, NICE clinical guideline 62: Antenatal care: routine care for the healthy pregnant woman

21. Rosen, M. G., & Dickinson, J. C. (1990). Vaginal birth after cesarean: A meta-analysis of indicators for success. Obstetrics & Gynecology, 76(5, Pt. 1), 865–869.

22.Royal College of Midwives, 2005, Evidence-based guid elines for midwifery-led care in labour

23. Smith, G. C., Pell, J. P., Cameron, A. D., & Dobbie, R. (2002). Risk of perinatal death associated with labor after previous cesarean delivery in uncomplicated term pregnancies. The Journal of the American Medical Association, 287(20), 2684–2690

24. Ten steps to successful breastfeeding

25. UK Department of Health, 2004, National Service Framework for Children Young People and Maternity Services Standard 11: Maternity Services

26. World Health Organization. Pregnancy, Childbirth, Postpartum and Newborn Care. 2003

27. World Health Organisation. Basic newborn resuscitation: a practical guide, 1997

28. WHO/Unicef. Protecting, promoting and supporting breastfeeding: the special role of maternity services. A Joint WHO/Unicef Statement. Geneva: WHO, 1989

29. World Health Organization. (1998) Evidence for the Ten Steps to Successful Breastfeeding. Division of Child Health and Development, Geneva

30. World Health Organization. (1985). Appropriate technology for birth. Lancet, 2(8452), 436–437. Summary.

31. World Health Organization. (1998). Postpartum care of the mother and newborn: a practical guide.

32. World Health Organization. (2002). WHO Antenatal Care Randomized Trial: Manual for the Implementation of the New Model.

Колеги,
Препращам Ви линк към инициативата на две неправителствени организации - Гражданска инициатива Справедливост и Болкан Асист -  насочена към разширяване на пряката демокрация в България. Петицията има за цел да покрепи законопроект влезнал в Народното събрание и да попречи на политиците ни да го сложат в кошчето.


http://www.spravedlivost.net  - вдясно горе на сайта в секцията Съобщения

или директно в сайта на bgpetition. За да не търсите в морето петиции ето и точния линк.

http://www.bgpetition.com/referendum-Bulgaria/index.html

Разчитам на Вашата гражданска позиция!

От: От инициативен комитет на родителите, регистрирани в портал BG - Mamma, родителите, регистрирани в сайта на СПОД "Български бебе център” и членове на сдружението

Здравейте! Случвало ли ви се е докато пътувате из България да мернете през прозореца сивата отблъскваща грамада на извънградско сметище? 
Или докато чакате приятел, който закъснява за среща, да се загледате в окичените 
с боклуци клони на дървото на ъгъла?
Питате ли се откъде идва целият този отвратителен, непочистен, размножаващ се боклук?

Погледнете сметището. Погледнете улицата. Погледнете градинката до вас. Всичко, което ще видите е найлон. Скучно сиви или изпъстрени с имена на търговски вериги, малки или големи, прозрачни или непрозрачни найлонови торбички.

Те не могат да бъдат рециклирани. Те не се разграждат в природата. Те затрупват градовете и природата ни. Те замърсяват. Те са бедствие.

И всичко това, само за да си занесем покупките от магазина до вкъщи? Нима не може да го направим по по-добър начин? Множество градове и страни, както бедни, така и богати, забраниха найлоновите торбички и ги замениха с такива от рециклирана хартия или от разградими пластмаси. Защо да не можем да сме като тях?

Какво можем да направим? Да действаме, разбира се!

Знаете ли, че държавата ни смята да изхарчи догодина 15 милиона за флуориране на водата, за да бъдат зъбките ни здрави? Честито. Бъркат ти в здравето, бъркат ти в ЛИЧНИЯ ИЗБОР на гражданин. Защото флуорирането на водата е отдавна отхвърлена практика  в повечето държави в Европа, а в останалите (Ирландия беше една от тях) се води ожесточена борба за спирането на тази практика.
Ето това е решението на Комисията по здравеопазването.

Пускам линкове, от които можете да се запознаете защо флуорирането на водата е вредно за здравето:

Дами и господа,

Напоследък в българското общество съществува тенденция за дискриминация на българите и на неромските граждани на Република България, т.е. те биват третирани по различен начин, често в тяхна вреда, и дискриминирани по отношение на раса, етническа принадлежност, произход и социално положение за сметка на ромските граждани.

Глава 1 от Конституцията на Република България гласи:

"Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

Днес в българското общество съществуват редица примери за нарушение на по-горе цитирания закон. Като такива ще посочим следните:

1. Случаят в кв. «Захарна фабрика», София, където след побой бива убит професор Станимир Калоянов и до момента не е потърсена отговорност на извършителите, поради ромския им произход, а те са известни на живущите в квартала. Налице е и пълният отказ на българските институции да гарантират справедлив съдебен процес и сигурност на жителите на квартала оттук нататък, включително при последвалите рецидиви, т.е. нападения и тормоз над граждани, и пълна непрозрачност на резултатите от следствието. Държавата и нейните органи също така отказват да защитят гражданите, които пътуват с влакове, когато лица от ромски произход системно замерят влаковете с камъни – на съответните лица не се търси отговорност, нито полицията се опитва да ограничи и прекрати действията им, при положение, че те биват системни. Чести са също така посегателствата на роми върху селскостопански имоти, в следствие на което собствениците им остават без препитание – извършителите изключително рядко се установяват, а още по-рядко – наказват. Налице е грубо нарушение на закона, което е и предпоставка за твърдението ни, че гражданите са неравнопоставени пред закона.

2. Раздаване на жилища на роми и нераздаване на такива на неромските граждани на Република България. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии на базата на етническа принадлежност.

3. Раздаване на всякакви видове помощи на роми и нераздаване на такива на неромските граждани на Република България, при положение, че и в двата случая става дума за крайно нуждаещи се. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии на базата на етническа принадлежност.

4. Неравно третиране на права на български граждани на базата на произхода им от следните институции в България: «Електроразпределение» ЕАД, компаниите за градски транспорт, Полицията на РБ, Прокуратурата на РБ, и др. Като прост пример от ежедневието ни ще посочим, че при неспазване на срока, определен от «Електроразпределение» ЕАД, за погасяване на дължимото към тях, същата фирма в определен от нея срок пристъпва към изключване на подаването на електричество към домакинствата на абонати, на базата на неромския им произход, и неспирането на подаването на електричество към абонатите от ромски произход, макар че последните имат милиони левове задължения към «Електроразпределение» ЕАД с 15-годишна давност, които въобще не се опитват да издължат, под предлог, че нямат работа, като в същото време често отказват по различни причини предложена им такава от съответните бюра по труда. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии и неравно третиране на права на базата на произход.

5. Съществува неравнопоставеност на гражданите при кандидатстване за висши учебни заведения, макар че Конституцията на РБ изрично го забранява. Като пример ще посочим правилника за прием на студенти в ТУ-Варна, където чл. 22 ал. 3 гласи, че се запазват 5 места за прием на студенти от ромския етнос.

6. Насаждане на етническа омраза и агресия от страна на редица държавни органи, организации и медии на територията на Република България, които тръбят, че има дискриминация над малцинството от мнозинството, при положение че расовата и етническата дискриминация е наказуема от Конституцията, а също е наказуемо и насаждането й. Липсва адекватна държавна политика спрямо ромското малцинство, а в следствие на това се създава расизъм и се настройват другите граждани срещу него. Негласното толериране, а понякога и твърде гласно, създавава опасен прецедент в България, където никога не е имало расизъм. Напротив, страната ни е давала убежище на гонени по етнически признак арменци, спасила е евреите от Холокоста, а сега необмислени действия ни изправят пред бъдещ етнически конфликт. Българското правителство и българските институции са тези, които трябва СПЕШНО да вземат всякакви мерки това да не се допусне, вместо да подклаждат етническа вражда. Неравнопоставеността на гражданите на Република България се дължи на дискриминационната политика на Българското правителство и институциите в България спрямо всички граждани освен ромите. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България.

Подкрепящите тази петиция пледират за РАВНОПРАВИЕ и НЕДИСКРИМИНАЦИЯ. Настояваме българските власти да спазват цитирания по-горе закон и да не нарушават правата на неромските граждани на Република България за сметка на ромите. Заявяваме, че в противен случай сме готови да потърсим помощ от международни организации и съдилища, да организираме протести и демонстрации и да бойкотираме България и нейните институции, стоки и услуги и като крайна мярка - сами да се погрижим за спазването на Конституцията на Република България.

Изрично подчертаваме, че настоящата петиция не е обвързана с никоя политическа партия и не желаем тя да бъде припозната и използвана от която и да е политическа партия. Петицията е плод на недоволството на граждани на Република България, които смятат че правата им са засегнати и бе изготвена от екип непартийни граждани в следния състав:

Създателите на петицията, аминистраторите и екипа на bgpetition.com, умоляват подписващите петицията да се въздържат от расистки коментари. Нека бъдем толерантни и докажем, че българските граждани, не подкрепят дискриминацията, а всячески се опитват да я ограничат.

Веселина Иванова Кацарова, преводач.
Десислава Димитрова Стоева, журналист.
Валентин Георгиев Гърков, доцент в НСА.
Веселин Илиев Василев, счетоводител.
Георги Огнянов Наумов, програмист.
Иванка Лукова Червенкова, строителен техник

Източник:bgpetition