Никол: На децата им трябва нов дом и да имат подаръци.

   Фарес: И то не какви и да са подаръци, а мотори.

   Йордан: Трябва им любов от мама, тати и баба.

   Георги: Децата трябва да учат много, за да са щастливи и усмихнати.

   Ради З.: За да бъдат децата щастливи, трябва да са много умни и да не ги сочат ето така: Ехеее (присмехулно), то нищо не знае. За това трябва да учат. Да обичат майките и бащите си.

   Елена: Трябват им балони, за да се радват.

   Иво: Да имат много рождени дни, които да са много хубави и да стават на 5 години.

   Сашо: Трябва да слушат за Дядо Коледа да им донесе колички, мотори или камиони и това ще ги направи щастливи. Така като ги имат, ще могат да ги управляват с дистанционно. И да си карат влака. Да си играят на детската площадка. Трябва да си имат балони и играчки, за да са щастливи и да ядат много попара, за да порастат и да ядат манджа.

   Фарес: Да имат един джип с дистанционно и да го управляват, и така ще им е интересно и ще бъдат щастливи.

   Ради З.: Да имат един замък, в който да живеят. Дядо, мама да им купуват много играчки и балони. Да излизат да играят и да играят на футбол. Да ядат вкусни неща. Да имат материали да се занимават, да рисуват с тях. Да си имат един хубав килим в занималнята и добра госпожа, с която да им бъде интересно и забавно в детската и която да им предлага интересни игри. Да бъдат живи и здрави.

   Ивана Б.: Да имат много играчки. Много. Много, много. И балони, с които да си играят и да бъдат живи и здрави.

   Никол: Да имат любов и майките и бащите им много, много да ги обичат.

   Елена: Да имат нов дом. Това е най-важното.

   Георги: Трябва много да спят и много да са послушни.

   Фарес: Да имат нов дом и да са щастливи в него.

   Йордан: Децата трябва да слушат много, за да ходят на училище и да имат много любов от сърцето. Трябва да ги гушкат много, да спят много, да ядат много супа, картофи, месо. Всичко трябва да ядат.

   Иво: Да ходят в парка и там да пият сокче, водичка и да ядат солети.

   Мартина: На децата им трябва да имат много хубави дрехи.

   Ивана Б.: Децата да ходят на разходка в парка, където да си играят, да пият сокче, водичка и да ядат солети.

   Калина: На децата им трябва слънце.

   Какво предлагате, за да се случи всичко това, за което до момента си говорихме?

   Ради З.: Аз предлагам децата да живеят в замък сред много дървета. Там да си направят парти. При тях да живеят мама, татко, леля, вуйчо, кака...

   Ивана Б.: Предлагам децата да отидат всички на море. Платено.

   Никол: Децата да са много богати с пари. Да имат много късмет с топлина и грижа.

   Йордан: Предлагам да има повече слънце, което да ни топли. Слънцето да се гушне с  облака и да се появи дъга и след това, като дойдат всички деца на дъгата, всички да се пързулнем по нея заедно.

   "Заседанието" приключи поради изчерпване на "дневния режим" - стана време за обяд.

   Понеже вече имам представа за децата от групата, имам и своите обяснения за техните изказвания. Нито една дума от "протоколирането" не е случайна, а точно на място.

Довиждане и до нови срещи.

Обикновено го наричаме празник. Най-често това се случва в рамките на детската градина.

От есента с колежката, с която сме в една група си наумихме да го направим извън детската градина. Има клубове, които предлагат такава услуга. Детски клубове.

С предишни групи, в по-предишно време  с едни други деца ходихме в "Патиланци". Останаха доволни и деца, и родители.

Вчера по идея на майки на деца от групата проведохме родителска среща. Темата за разискване беше: Къде и как да проведем празника?

По предварително проучване и разговор с колеги /за отзиви/ им предложихме Театър "Ариел" /Слатина/. Едната от майките предложи Театър 313 /Красна поляна/.

От разговори с колеги, които са били вече там - имам техните впечатления, но аз не съм била нито на едното, нито на другото място.

Въпросът ми към вас е да споделите как организирате вие този момент - празник, изпращане на децата от детската градина.

Били ли сте в тези клубове или някой друг? Какво предлагат? Всичко, което ви хрумне, че може да ни бъде полезно...като информация.

 На срещата стана дума и за албумите, които обикновено се правят. Миналата година едната от офертите беше 18 лева албум???

Предложих им диск със снимки от последните две години. Везните наклоняват към албум /което не означава, че няма да има и диск, за които желаят...или за всички?!?/

Е, понеже ми е на грижа...чакам вашите коментари...

Предлагам 13 малки и надявам се забавни дисни пъзелчета.

Източник на снимките, които съм използвала: линк

Презентациите са отворени и ако нещо ви дразни може да редактирате. Ето ги и тях: 1.Alladdin.ppt

2. Bambi.ppt

3. Bella.ppt

4. Cenicienta.ppt

5. Dumbo.ppt

6. Mickey.ppt

7. Monsters.ppt

8. Mulan.ppt

9. Nemo.ppt

10. Pooh.ppt

11. Рей Leon.ppt

12. Sirenita.ppt

13. Tarzan.ppt

                                  Весели игри с любимите герой на Дисни!

Тази българска народна приказка е добре позната на всички. Среща с различни заглавия, но поуката е една.

Човекът и мечката.ppt

Направих я по много причини и като средство за "терапия". Децата, с които работя много често се обиждат. Понякога и с думи, чието значение не винаги знаят. На ден поне 3 ( понякога и повече) деца си поплакват, засегнати дори от приятел. Разговорите с родителите имаха краткотрайни ефекти ( докато детето забрави, че у дома са му "дърпали ушите").

Реших да използвам  приказката... От децата се оказа, че нито едно я няма у дома, аз пък нямах време да търся издания с нея в книжарници... и ...? Няма отказване! Ще я направя с помощта на чичко Google. Текстове намерих в няколко сайта, но илюстрации - не. Само заглавни страници като реклама на книжка. ....

Хайде, неволю, идвай на помощ! Първо рисуване, после оцветяване, сканиране и... ето го резултата от предварителната работа. (Реших да ви го предложа, защото ми отне доста време и се надявам на някого да послужи.)

Възприемането на приказката направихме с колежката ми по време на открит урок пред родителите.

Ефектът се получи и му се радваме. От отзивите на родителите мисля, че подобен е имало и върху тях.:)) 

   Бях споделила с вас, че в края на миналата учебна година /но в тази календарна/ предложих на децата да измислим заедно име на групата, понеже сме големи и можем да го направим, за разлика от по-малките групи. Имаше различни предложения, но не бяха одобрени от всички, защото, ако се казваме "Спящата красавица" - не е момчешко, ако се казваме "Патиланско царство"- не е момичешко. Заформиха се сериозни дебати.

   В един момент сладкодумницата на групата - Лора със звънливо гласче каза: А аз предлагам да се казваме "Камбанка". Настана мълчание. Аз на ум прехвърлях мисли какво бихме могли да правим с това име. Благодатно ли е от към идеи? Камбанка? Цвете камбанка. Коледна камбанка. Детски гласчета като камбанки...

   Децата започнаха да се споглеждат, да коментират. Настана кошер в групата, но с едно такова приятно жужене.

   Е, деца, какво ще кажете? - попитах ги аз.

   Отново настана мълчание, след което децата започнаха едно през друго да говорят: Защо не? Името е нежно... Звучно.... А има ли друга група, която да се казва така или ние сме единствените, или поне първите?

   И така от дума на дума, решихме да бъдем група "Камбанка". Това не беше достатъчно, а ни хрумна идеята да го отпразнуваме - с гости, песни, танци и....каквото още решим.

   Започнахме подготовката за деня, в който ще обявим на всички, че от този ден нататък за нас ще говорят не като за Подготвителна група, а за група "Камбанка".

   Най ни затрудни намирането на стихче за камбанката. Трябваше ни само едно, но да е най-хубавото. Намерихме. Момичето, което предложи името стана и кръстница на групата. Избрахме си и четири орисници, от добрите, лоша не ни трябваше, които да кажат своите благопожелания към групата. Разучихме стихчета за това, какво правим в детската градина, разучихме песен за детството, припомнихме си "Хайде моми на хорото" и...бяхме почти готови.

   Един татко на дете от групата ни направи емблеми с камбанки за всяко дете и за таблото и входната врата на групата. Една от майките поръча торта ей толкова голяма и купи фоерверки. Друга майка поръча две големи питки. Имаше и мед, и сокове за децата...Имаше и подаръци от майката на Габи. На празник като на празник.

   Които родители имаха възможност дойдоха в уречения час. Не бяха никак малко. Дойдоха и татковци. Започнахме първата част от нашия празник, защото имаше и втора, но за нея след малко ще ви пиша.

   Започна Лори, кръстницата. Със гласче като камбанка каза стихчето за цветето камбанка и отново обяви на всички своето предложение групата ни да се казва "Камбанка". Всички деца казаха: Да бъде! -  и дойдоха орисниците. Изказаха своите благопожелания и празникът започна. И пяхме, и хоро играхме. И подаръци получихме.

   Точно в 10.30 часа дойде отец от близката църква, който предварително поканихме да извърши водосвет на групата. Настъпи тишина. Отец Александър заговори. Не съм виждала децата от нашата група толкова смълчани и тихи...

   След водосвета дойде ред и на детския купон. Тортата, фоерверките, танците. Майките помагаха. Всички се включиха в днешния празник. Остана ни време да излезем и на двора докато стане време за обяд.

    Поканата ни за празника беше с нарисувано цвете камбанка:

    Камбанките звънят с весел глас, каним ви всички утре при нас /27.11.2009 г./. Групата вече име си има, "Камбанка" нежна, весела, звънлива. Заповядайте в уречения час /10.00 ч./ В ПГ - при нас. Какво да носите с вас? Без приготовление, само шепи усмивки и много настроение.

    От Подготвителна група, която от утре ще се казва "Камбанка"

 От днес се казваме официално и за всички група "Камбанка".

   Детската градина представлява сграда /сгради/ и двор...Може и да греша, може и не навсякъде да е така, но пред очите ми са всички дворове на детски градини покрай които съм минала и...си приличат като две капки вода. Поне да бяха красиви капките, а те си приличат по...невзрачност, неугледност, еднаквост.

   В момента дворът на нашата детска градина изглежда така:

   Катерушки, пързалки, пясъчници с пясък от много време, почти циментиран двор. Само за групата в която работя има и малко повече тревна площ, защото площадката ни е крайна. Може да се каже, че тревната площ преобладава, но това е временно. Като вземем следващата група отиваме на цимента. Има и къщичка. Тази къщичка е спорна. Когато трябва да се боядисва е на нашата група, когато трябва да се ползва е и на другите. Е, ние ги пускаме, но който превари ни "гони" като пръв заварил...

   При пясъчниците няма дървени дъски на които да сядат децата докато си играят и в студено време е рискована играта там - от гледна точка простудяване. Цветовото решение - шарения. Аз лично си представях цветовете на дъгата да се преливат по целия двор. След като ще се боядисва, поне да е и красива гледката. Оградата е ниска и не скрива нищо от околния пейзаж, който не винаги е галещ окото.

    Реално погледнато децата като излязат навън какво правят? Ритат топка, играят в пясъчника, гонят се. Ако изнеса одеяла - сядат върху тях и си играят с играчки. Случва се да изнесем и маси. На тях рисуват или правят нещо друго.

   Все по-често се забелязва факта, че децата не умеят да си играят - да се организират, да играят общи игри. Обикновено се разделят на групи - едни се гонят, други на русалки, трети на Уинкс. Преди децата си играеха "на ужким", сега на "и все едно...", което е почти същото и не съвсем.

   Лятото си правихме парти на открито, дори цирк - включваше жонглиране, въртене на обръчи, участваха и животни - плюшени играчки естествено...В началото го приеха малко като "задължително"?!?, но в последствие разбраха и децата от другите групи, че в нашата група ги обичаме тези "неща". Пак лятото започнах да насочвам вниманието на децата към двора на детската градина. В началото бяха учудени, че ги питам тях - как го виждат, как си го представят и какъв би им се искало да е? Обикновено, знаете че не се допитваме до децата за тези неща, а трябва...Трябва ли наистина?

   Първо ще напиша предложенията на децата - от лятото, след това - от миналата седмица. Обобщенията ще оставя за финал.

   Лято.

   В лятната "сесия" на Детския парламент се включиха не само деца от групата в която работя, а и от други групи в градината. Бяхме така наречената смесена група. Интересното в случая е, че децата от моята група знаеха за какво става дума, а другите не, но много бързо се включиха в дейността на парламента.

   И така, предложения на децата какъв искат да е дворът на детската градина, как си го представят през техния детски поглед.

   Пани: Предлагам да има басейн на открито.

   Рали: А зимата да има ледена пързалка.

   Стефан: За да можем да караме ледени кънки.

   Васко: Лятото да има басейн, голям колкото за една група.

   Виктор: Защо да няма по-малък басейн, детски и голяма водна пързалка?

   Пани: А около басейна да има цветя, много цветя. Например бели рози и жълти жълтурчета.

   Жаси: Предлагам баскет игрище.

   Рали: А аз предлагам да има лабиринт от жив плет.

   Стефан: Аз пък си представям, че ето там, на нашата площадка има едно голяяямо дърво.

   Ема: А на дървото да има къща. Една такава, дървена. Не, по-добре ще е дърветата да са две и къщите да са две. Да има лостове и като ги натиснеш и двете къщи да станат роботи.

   Васко: Да има една голяма стълба и по нея да се изкачваме до къщите на дърветата. А я си представете да има и бънджи за скачане!!!

   Рали: Да купим палатки, които да разпънем в двора на градината и да има тунел, който да свързва всички палатки в кръг. Палатките да приличат на вигвами.

   Пани: Да има водна пързалка, воден тунел и басейн.

   Мони: Да има стълби, които да водят до големия басейн.

   Рали: А в тунела да има рибки.

   Стефан: Искам да имам леден дворец в който да влизаме и да си играем през зимата.

   Виктор: Да има лед и врати като за футбол и да си играем на шайба. Да се пързаляме по леда и да удряме шайбата.

   Пани: А през зимата да си имаме ледена къща.

   Жаси: Да не пропуснем игрище за футбол.

   Стефан: Да имаме плаж, пясъчен замък, пясъчна пирамида и там да си имаме и знаме.

   Ема: Плажът да бъде в двора на детската.

   Пани: И замък мида.

   Васко: До басейна да има много шезлонги и в басейна да си плуваме с тях.

   На въпроса харесва ли им дворът такъв, какъвто е в момента почти всички отговориха с "не".

   Рали: Зимата не ни разрешават да сме на двора, а сме с топли дрехи.

   Пани: Не ни разрешават да се качваме по дърветата, катерушките. не ни разрешават да се пързаляме по пързалките да не се контузим.

   Виктор: Госпожите не ни разрешават да се целим със снежни топки, а само когато ни взимат от градината.

   Влади: Госпожите все ни казват - тук е опасно, там е опасно. Имало ръждясали пирони, остри ламарини.

   "Протокол" от миналата седмица. На шега можем да кажем: Първа есенна сесия на нашия Детски парламент.

   Група "Камбанка"

   Васил: Аз предлагам в двора на детската да има басейн, ледена пързалка на която да има едно такова ледено, което е допряно до едната страна на друга пързалка и ние да скачаме на високо и бум в басейна.

   Стела: Как ще си направим тези работи като е есен, Васи? За лятото да не говорим. Ледена пързалка през лятото? Невъзможно е.

   Юри: Много е просто. Ледената пързалка ще я имаме само през зимата, а през лятото като се разтопи ще си бъде обикновен басейн.

   Мони: Да, но през зимата не можем да бъдем с бански.

   Васил: Виж каква ми е идеята...Ние ще сме с дрехи, не по бански. С шейни ще се пързаляме по ледената пързалка...Уха!!!

   Ема: Трябва да се държим за шейните, за да не изхвърчим от тях, да паднем и да се удавим.

   Васко: Аз мога да плувам.

   Лора: Аз предлагам да има пак една пързалка, но тя да бъде една такава много бърза и с едно завъртане и цоп - в басейна. Трябва да имаме и очила и да плуваме отдолу.

   /Лора се страхува от водата и за това предлага очилата./

   Госпожата: И какво предлагаш ти? Как да се направи тази пързалка?

   Лора: Много просто. Ще вземем някои материали от някъде и някой ще започне да я прави.

   Стела: Аз предлагам есенна пързалка - стръмна, да падат листа и да има много хубави цветенца, играчки и дворът да е много хубав.

   Госпожата: А я си представете една пързалка като истинска дъга и вие да се пързаляте по нея.

   Стела: И да има едно мостче, тунелчета, ние да се разделяме и да се срещаме в тунелите.

   Юри: Трябва да е мека - пързалката.

   Стела: Да, иначе ще се пребием. Трябва да е обезопасено.

   Юри: За да не се счупим. Това е най-важното. Да има едно такова мекичко килимче и да падаме на него.

   Стефан: И когато сме много близо, чак тогава да скачаме в басейна.

   Стела: Добре де, обаче ние имаме басейн вътре в градината, а не отвън на двора.

   Стефан: Ще си направим.

   Лора: От къде ще си вземем материали?

   Стела: Ще си купим.

   Юри: А от къде пари?

   Стела: Ами...от родителите.

   Юри: И да внимаваме с тези пързалки, за да не се пребием.

   Стела: Стела: Да има едни пружиниращи маргаритки. Те да са едни такива мекички, а ние да скачаме на високо и да се връщаме.

   Юри: Ако скочим в космоса няма как да се върнем.

   Стела: Юри, прекаляваш. Сега пак ще се отклони разговорът от темата.

   Васко: Ако това се случи - това, което казва Юри, ще ни се запалят дупетата.

   Мони: И ще се пребием. Нали така, Юри? /В случая Мони иронизира Юри./

   Юри: Да, така е и тогава...

   Стела: Юри, извинявай, но не започвай пак. Аз нямам това предвид - да се пребиваме. ти защо само за пребиване говориш. Да не би да се страхуваш от пързалки? Моята идея е да скачаме малко, ей толкова само. Съвсем безопасно е.

   Юри: Да, съвсем лекичко, защото ако скочим силно...Малей, чак в космоса, на някоя друга планета можем да се озовем.

   Стела: Юри, ти ме прекъсваш. Наистина си отскоро в групата, но би трябвало да знаеш, че ние когато говорим не се прекъсваме. Е, поне се опитваме...Нали така, госпожо? Казах, че имам предвид да скачаме ниско, а не високо.

   Мони: Да не се отклоняваме от темата. За двора на детската градина става дума. Аз предлагам да има една пързалка, да има канали, които да пръскат вода като дойдат децата. Долу да има един праг - точно при басейна. Ние като идваме да го бутаме и да падаме в басейна.

   Люба: Аз пък си представям двора с много сини и розови цветя и лалета. Като идея имам - да караме тротинетки в двора, но да не се бутаме.

   Стела: Люба иска да каже да има пътни знаци на плочките. Сигурно това има предвид. Люба, права ли съм?

   Люба: Може и така да се каже.

   Стефан: Искам всичките тези играчки в нашата детска градина да не са играчки, а играчки от желе и от това желе да си правим различни фигурки.

   Недялко: Аз пък предлагам гумена пързалка и да скачаме по нея.

   Лора: Защо да не са дървени пързалките на двора? А от дърветата да падат черешки и ягоди, а ние да си хапваме.

   Васко: И ябълки, а ние да ги ядем.

   Стефан: А на дърветата да има дървени къщички.

   Ема: Нека да са две къщичките. Една е малко.

   Госпожата: Е, много се размечтахте нещо....След този дълъг разговор и на мен ми хрумна идея. Хайде да се опитате да нарисувате вашите идеи и така ще придобием по-ясна представа като как бихте искали да изглежда двора на детската градина....

   След този дълъг период от време на обсъждане и умуване накрая и от рисунките на децата предлагаме дворът ни да изглежда така:

   Оградата на двора да бъде от жив плет и да не виждаме пейзажа зад оградата. Така ще ни бъде по-уютно.

   Цветово да се оправи шаренията, която е в момента.

   Всяка група да си има свои кътчета /и да кани деца от другите групи на гости/. В тези кътчета да има дървени маси и трупчета за сядане за пикник и игра.

   Да се направят лабиринти от жив плет.

   Да има алпинеуми, да има много цветя, красиви камъни.

   Да си имаме и жив кът в който заедно да садим семена, да ги поливаме, плевим, за които да се грижим до късна есен. Всяка година да го поддържаме и да наблюдаваме как от семенцата поникват растения.

   Тревата да бъде мека, зелена и свежа, като за целта да се полива с пръскачка.

    Да има къща на дървото пред групата ни.

    А железните катерушки, пързалки и други такива да бъдат заменени с други, по-красиви и безопасни - дървени например.

   Ех, мечти, мечти!!! Помечтахме си с децата....

   Обикновено през есента всичко заспива, а аз точно тогава се "събуждам"...В този ред на мисли ми хрумна хрумка...Тъй като и група "Червената шапчица" са подготвителна група като нас - група "Камбанка" и тъй като и те като нас си имат вече Детски парламент, предлагам един път месечно /поне/ да се срещаме тук на словесен двубой или иначе казано - на ринга - във виртуалното пространство.

   Как да стане ли?

   Ние, "камбанките" задаваме въпроси на "Червените шапчици" на които те отговарят или върху които размишляват. Отговорите ги публикуваме тук. "Червените шапчици" задават въпроси на "камбанките". Отговорите ги публикуваме тук.

   По един въпрос или проблем размишляват двете групи. Отговорите - отново тук.

   Ние, "камбанките" имаме вече своите първи въпроси към "Червените шапчици". След като разказах на децата за едни други деца, които живеят в Горна Оряховица и че са техни връстници, след като прегърнаха идеята за словесен двубой, наддумване, състезание, проверка и съпоставяне на отговорите на едни и същи въпроси на различни деца - ето ги и първите въпроси:

   Децата от група "Камбанка" питат децата от група "Червената шапчица":

   Йоана: А вие като нас ли изглеждате?

   Стела: Хубаво ли е при вас? Биете ли се? Крещите ли, тичате ли в групата?

   Вики: Изяждате ли си всичкото ядене в детската градина?

   Ивана: Вие какви играчки имате? Дали е същата храна при вас, каквато е тук при нас, каквато ние обядваме в нашата детска градина?

   Стела: А вие седите ли на чинове както нас? Играете ли си с есенните листа, правите ли си есенен листопад с листата, въргаляте ли се в шумата както нас? Нашата госпожа ни разрешава, а вашата?

   Мони: А вие слушате ли?

   Йоана: Играете ли си с кукли и играчки, правите ли си чаено куклено парти като нас? Също и момчетата. Момчетата правят ли си истинска куклена игра с любимите играчки?

   Биси: Какви неща има в двора на вашата детска градина и приятно ли ви е да си играете там?

   Анджело: А вие строите ли роботи и коли?

   Мони: А вие дали като работите говорите, викате и не слушате?

   Калоян: Имате ли много играчки?

   Теа: На какви игри играете във вашата група?

   Йоана: А вие можете ли да четете и пишете?

   Има още въпроси, но тъй като Аклим е на ход, ще изчакаме нейния отговор, за да продължим с въпросите - за запознаване на двете групи...

   Ами сега???

Честит световен ден на усмивката!

Усмихвайте се и накарайте и други да се усмихнат! Не само днес, а всеки ден през годината!

Защо не споделим тук някои весели случки, случили се в групите и с децата?!