Сбъркано време сбъркани хора. Дали са свързани – не знам.

Днес си мислех: какъв меланхоличен ден! Един такъв сив, безрадостен – на хоризонта нищо ново, нищо предизвестено интересно не ме чака... Просто поредният: на работа, в къщи – и там същото... Да, ама не! (някои може би си спомнят за г-на, който казваше така – Петко Бучаров). Все още съм си в Моята си Странна ситуация – детенце в къщи, я тоже. Работя си от дома, щастливка съм да мога да си го позволя... Та збъркана е тази история – ако ми бяха казали, че шест седмици учителите целокупно ще стачкуват, е – нямаше да повярвам. Не ми се струва, че изобщо някой го е очаквал.

Но

това си е един от предвестниците на промените, които... ни очакват. Влязохме в Съюза! Ура! Европейци сме вече, признати... кой ли се заблуждава не знам. Но както и да е.

Хранителните стоки вече ни удариха под кръста, все пак има добра новина – още нищо сериозно не ни се е струпало на главите.

Време е да разбера, че нещата се променят и да поприсвия повечко гънчиците в главата си. Това упражнение ще си го наложа, понеже има толкова много неща, които не ми допадат. А някак си ми омръзна да казвам – това не е наред, леле колко е мръсно и запуснато навсякъде навсякъде навсякъде около нас, ама как може толкова никой да не обръща внимание на това, на онова... Време е да видя какво мога да направя аз, за да се чувствам по-добре. За да се чувствам по-уютно в моя свят. Защото моят свят е проекция на Света – и обратното би трябвало да е валидно?

Европейският Съюз е нещо, което ни се случва вече от 10 месеца. Гражданското Общество се събуди.

Учителите последваха примера на по-напредналите в това отношение нации. Ето: те отново са Будители, подбутват с остена улежалите се народни маси.  

Друго: еколозите набират инерция, надигат главица, провеждат кампании, протестират, множат се J.

ЕС е готов да дава пари. Има фондове – само Дай Боже проекти и хора, които да ги пишат.

А в частен план – правя си разни неща, може и изтъркани да се, нищо ново – но се чувствам мъничко по-добре.

Разделям отпадъците в къщи. Страдам от това, че няма разделно събиране на компост – ето тема за размисъл: дочух, че в Германия например вече е практика.

Когато във входа на блока стоварят купчина рекламни материали тихомълком ги прибирам и пренасочвам за рециклиране... иначе някое бабе ще ме изпревари и ще ги бухне в казана за боклук. Защото, ако за пластмасите рециклирането в България все още е в зародиш (имам вътрешна информация – скоро ще започне строежа на завод за рециклиране на всякакви видове но не питайте за подробности, моля), то това на хартия си е с традиции.

Използвам гадните найлонови торбички по няколко пъти.

Старая се (ама е много трудно, пробвайте и ще видите) да вземам минимум найлончета от разните там магазини – отказвам на любезните продавачи, нищо че в квартала вече ме смятат за не съвсем у ред. Имам си 3 платнени пазарски чанти! Едната е много красива – тази отhttp://forthenature.org/actions/35

Между другото, ако някой се поинтересува, мога да ви кажа адреса на чуден магазин за прекрасни нещица, където продават и хубави платнени торби, както и Истинска кафява нерафинирана захар от тръстика.

Забъркано време забъркани хора – оптимист съм, ставаме все повече.

Сбъркано време сбъркани хора. Дали са свързани – не знам.

Днес си мислех: какъв меланхоличен ден! Един такъв сив, безрадостен – на хоризонта нищо ново, нищо предизвестено интересно не ме чака... Просто поредният: на работа, в къщи – и там същото... Да, ама не! (някои може би си спомнят за г-на, който казваше така – Петко Бучаров). Все още съм си в Моята си Странна ситуация – детенце в къщи, я тоже. Работя си от дома, щастливка съм да мога да си го позволя... Та збъркана е тази история – ако ми бяха казали, че шест седмици учителите целокупно ще стачкуват, е – нямаше да повярвам. Не ми се струва, че изобщо някой го е очаквал.

Но

това си е един от предвестниците на промените, които... ни очакват. Влязохме в Съюза! Ура! Европейци сме вече, признати... кой ли се заблуждава не знам. Но както и да е.

Хранителните стоки вече ни удариха под кръста, все пак има добра новина – още нищо сериозно не ни се е струпало на главите.

Време е да разбера, че нещата се променят и да поприсвия повечко гънчиците в главата си. Това упражнение ще си го наложа, понеже има толкова много неща, които не ми допадат. А някак си ми омръзна да казвам – това не е наред, леле колко е мръсно и запуснато навсякъде навсякъде навсякъде около нас, ама как може толкова никой да не обръща внимание на това, на онова... Време е да видя какво мога да направя аз, за да се чувствам по-добре. За да се чувствам по-уютно в моя свят. Защото моят свят е проекция на Света – и обратното би трябвало да е валидно?

Европейският Съюз е нещо, което ни се случва вече от 10 месеца. Гражданското Общество се събуди.

Учителите последваха примера на по-напредналите в това отношение нации. Ето: те отново са Будители, подбутват с остена улежалите се народни маси.  

Друго: еколозите набират инерция, надигат главица, провеждат кампании, протестират, множат се !

ЕС е готов да дава пари. Има фондове – само Дай Боже проекти и хора, които да ги пишат.

А в частен план – правя си разни неща, може и изтъркани да се, нищо ново – но се чувствам мъничко по-добре.

Разделям отпадъците в къщи. Страдам от това, че няма разделно събиране на компост – ето тема за размисъл: дочух, че в Германия например вече е практика.

Когато във входа на блока стоварят купчина рекламни материали тихомълком ги прибирам и пренасочвам за рециклиране... иначе някое бабе ще ме изпревари и ще ги бухне в казана за боклук. Защото, ако за пластмасите рециклирането в България все още е в зародиш (имам вътрешна информация – скоро ще започне строежа на завод за рециклиране на всякакви видове но не питайте за подробности, моля), то това на хартия си е с традиции.

Използвам гадните найлонови торбички по няколко пъти.

Старая се (ама е много трудно, пробвайте и ще видите) да вземам минимум найлончета от разните там магазини – отказвам на любезните продавачи, нищо че в квартала вече ме смятат за не съвсем у ред. Имам си 3 платнени пазарски чанти! Едната е много красива – тази отhttp://forthenature.org/actions/35

Между другото, ако някой се поинтересува, мога да ви кажа адреса на чуден магазин за прекрасни нещица, където продават и хубави платнени торби, както и Истинска кафява нерафинирана захар от тръстика.

Забъркано време забъркани хора – оптимист съм, ставаме все повече.

Човек възприема природата с всички свои сетива и това му помага да се учи от нея, когато видиш някой много висок и красив планински връх устремил се към небесната вис ти започваш да се гордееш с природата на страната си и с това,че си се родил тук , че имаш правото да се наречеш българин и че родът ти започва от тази земя.Когато видиш как дърветата гордо се противопоставят на силата на вятъра,ти започваш да вярваш в себе си, в собствените си сили и че ще се справиш с всички проблеми и трудности,които ти предстоят.

Красивите малки планински реки които се устремяват към по големите реки и морета,без умора дълбаят своите корита в твърдият планински базалт те изпълват с възхищение и вяра към българската природа и самият ти вярваш,че винаги ще издържиш на превратностите на съдбата както планинският дъб устоява с векове на капризите на времето и хората.Възхищавайки се на тази красота ти се чувстваш устремен към нови хоризонти като високите български върхове и с постоянството на планински скоклив ручей крачиш напред към своето бъдеще.

Хиляди животни от различни видове се ползват за експерименти в лабораториите по цял свят.

Всяка секунда умират по 22 от тях,ако безпристрастно око види на какво са подложени горките животни,едва ли след това си бе нарекъл-Хомо сапиенс с чиста съвест

Тровят ги с лекарства,инжектират ги с вирусите на най-тежките болести,правят им дисекция докато са живи,даже не им дават и болкоуспокояващи за да не променят крайният резултат от опитите и най-често животинките умират в адски мъки

Всяка година се внасят в ЕС и се употребяват/силно се съмнявам,че това е точната дума/10 хиляди примати,докарани от Китай,Индонезия,о-вМавриций и САЩ

Не знам на кого е нужна тази касапница като само 2 процента от човешките болести се наблюдават при животните.88%от лекарите по целият свят са съгласни,че заради анатомичните и физиологични различия между хора и животни,опитите с тях са безполезни.

Според животинските тестове,лимоновият сок е смъртоносна отрова,аарсеникът и ботулинът са опасни.Азбестът и бензолът не са вредни за животните и не ги разболяват от рак.

Накрая искам да обърна внимание на двойният аршин на някой природозащитнци от запад,като се грижат за нашите мечки,защо не се погрижат за техните гъски от които се приготвя,прослувутият фоа гра.знаете ли на какво са подложени горките животни,слага се в човката им нещо като тръба,а те са в толкова тесни клетки,чие няма на къде да мърдат,през нея се изстрелват царевични зърна с доста голяма сила,така че животното и да иска не може да я изплюе,както се знае,животните не преяждат,но тук те нямат избор,поради постоянното им прехранване,черният им дроб се уголемява,което е и целта в тези ферми.

Дали има начин и алтернатива да се отнасяме по –добре към животните и да не се подлагат на такива мъки-Да-има,но изисква инвестиции и добра воля.Експериментите могат да се правятс помощта на клетъчни култури,човешка тъкан,компютърни симулации и други хуманни методи.

През 2005 година британското вътрешно министерство обяви,че са извършени 2,9 милиона опита с животни.Това означава че през следващите 2 години в лабораториите ще умрат над 10 милиона плъхове,мишки,котки,кучета,зайци и примати

След прочитането на материалите от печата и написването на този пост ми е малко трудно да се нарека разумен човек и най висшето същество на земята,макар,че не съм наранил нито едно животно,е случвало се е да убия някой комар или муха,но то е било при самоотбрана