avatar

Сама с мислите си

от butterfly_girl на 15.06.2007 21:19 1 коментара , 557 прочита
Категории: Размисли
Накъсах времето на мънички парчета. Разбих мечтите като огледало. Откъснах цветовете на щастието. Разпилях спомените по пода. Изгорих всяка усмивка и гледах как се превръща в пепел. Захвърлих сърцето си в ъгъла. Не ми е нужно вече. Нищо не искам. За нищо не копнея. В мен остана само сянката на миналото. Но от него боли. А бъдещето е твърде далече. Мразя настоящето. Какво е то? Само мигове, минаващи покрай теб. И връхлитащи те спомени. И изгубени надежди. Прах и пепел. Това е настоящето. Прахта на миналото и пепелта на бъдещето. Това е животът - копнежи по изгубеното щастие и по желаното бъдеще. Вече не мога така - аз искам да живея за мига. Този миг, в който стоя на покрива на света, с поглед зареян в пространството и с музика, изпълваща душата ми. Мигът, да, мигът! Моят миг. Хванала съм го с две ръце и не искам да го пусна. Усещам само порива на вятъра. А в краката ми е светът - той продължава своето ежедневие. Но за мен времето е спряло. Няма болка - има само щастие. Няма разочарование, а надежда. Няма омраза, а обич. И после мигът свършва. Превръща се в прах. В минало. А аз продължавам напред. И като ловец на пеперуди се опитвам да си хвана нов прекрасен миг с пъстри крила. И всеки следващ миг е по-прекрасен от предишния. Защото така трябва да бъде. Защото живея сега. Защото живея за мига!
Разпечатване