BgLOG.net
By ElisavetaIvanova , 20 January 2009

Здравейте, колеги! Присъствам ежедневно тук, но имам проблеми с Mozilla-та, а Explorer-а също ми е "болен". Трудно се включвам в коментарите и не мога да благодаря  на всички за разнообразните идеи, за които отделяте ценно време и бързате да споделите!! Темите се менят неусетно и ето, че скоро ще преполовим учебната година. Това е една кратка, редактирана от мен, презентация от руския сайт. Все на някого ще е полезна. Спорни дни!!

Legacy hit count
2
Legacy blog alias
25812
Legacy friendly alias
Правила-за-пешеходците---I-клас

Comments

By BasiDi , 19 November 2007
...или една гореща молба към пешеходците и велосипедистите...

 Хора, моля ви, много ви моля, не си забравяйде разума в къщи!
Работата ми е такава, че половината си време го прекарвам на път за някъде. И това, което виждам всеки път ме изумява. Велосипедисти (дори и в това гадно време) се движат без никакви светлини по тъмно по най-натоварените шосета. Половината пешеходци продължават да са твърдо убедени, че щом те виждат някоя кола и шофьора на колата ги вижда.

 Е, да ама не! И тук въобще не става дума кой е прав и кой е крив. Става дума за оцеляване.
  Не забравяйте: никоя кола не може да спре моментално. особено пък на мокро.
 Вечер тъмните дрехи идеално се сливат с асфалта и се забелязват много трудно, особено когато има насрещно движение.
 Да карате вечер велосипед без светлини си е чисто самоубийство.
 
 Ако все пак ви се наложи да направите някоя глупост - да пресечете на червено или на забранено или да вървите по платното или каквото и да е от сорта - МИСЛЕТЕ и се пазете.
 Щото после едва ли ще ви е голяма утеха, че са ви давали по новините и че са опандизили някого...
 И една съвсем отделна молба към безсмъртните тинейджъри: ходенете по средата на платното след дискотека въобще не е "фешън". Смъртоносно е.
 Ако някой си мисли, че се шегувам, да погледне статискиките на КАТ.

 П.П. прясна случка от сутринта: Дъжд, задръстване,  едно от най-натоварените кръстовища. Жена на около 30 пресича на червено като торпила, съответно две коли едва успяват да спрат напреки на пътя. Тъпата патка вместо да се замисли, започва да се кара на шофьора къде е гледал?!?  И това не е изолиран случай :(

 Дали не е време да започнат да глобяват и пешеходците? ей така, 20-30 лева за първо провинение, ако няма произшествия, 50-100 за повторно нарушение, а за подобна на гореописаната ситуация - да речем 200-300кинта или десетина дни в ареста. Аз мисля, че ще помогне.

П.П.П. Преди някой да е преминал на сарказъм - да, имам право да мърморя, защото когато съм пеш спазвам шибания правилник съвсем стриктно!
 
 
Legacy hit count
724
Legacy blog alias
15966
Legacy friendly alias
Не-бъдете-самоубийци

Comments10

Teri
Teri преди 18 години и 5 месеца
Да, трябва да започне глобяване и на пешеходци. Спомням си един полицай, който беше дошъл по някаква работа от друг град (някакво събитие се охраняваше май) как направи забележка на един господин, който пресичаше на червено на кино Одеон:
- Ама господине, червено е! Господине?
Онзи само се обърна и се ухили и си продължи. Полицаят нещо промърмори за това как няма ред в София и това беше.

Лошото е, че заради този господин някой шофьор може да се сащиса и да обере хората по тротоара! Но това онзи господин няма как да се сети. Сигурно не е чувал, че не носи отговорност с действията си само за себе си, но и за другите около себе си.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 5 месеца
Абе и аз съм съгласна, че е хубаво да се глобяват пешеходци. Ама съгласете се при положение, че не глобяват шофьори, които минават на червено и правят какви ли не акробатики е малко брутално да се глобяват пешеходците. Особено при положение, че колите много рядко спират на пешеходни пътеки или изчакват хората по светофарите. Ми то като знаеш, че на зебрата (която обикновено е толкова изтъркана, че и без това е въпрос с повишена трудност да я видиш) няма да ти спрат, за кво да си мъкнеш задника не знам си колко метра, за да минеш по нея.
Не ме разбирайте погрешно-аз съм и в двете категории поради икономически причини така че имам наблюдения и от двете страни. Виждала съм и пешеходци торпили и шофьори олигофрени. А вероятно и съм била и двете в някви моменти. Ама въпросът е че трябва да има ред за всички-не може наглеците с по-лъскави коли да си минават на какъвто цвят си харесат, а пешеходците, които щяха да са застрашен вид ако не бяха толкова пъргави да се глобяват.

Но за тъмното съм съгласна. Нищо не се вижда, особено като ръми. И асфалта е един такъв без ярки означения. И се чудиш дали си си уцелил платното и изведнъж някъв човек с тъмни дрехи ти маха. Ма за кво маха, върви та разбери. Имаше теория, че бил полицай.Ма сигурно не е, сигурно просто е бил пиян. Е както и да е, май го поопръсках. Но локвата просто беше твърде голяма, а той твърде неразличим, за да го видя навреме за да намаля достатъчно. Да не говорим, че беше застанал по средата на улицата, точно до локвата. Аз като пресичам и има локви или търся възможно най-сухия маршрут или стоя далече от улицата и бягам бързо.

Честно казано много мразя да карам в такова време извън централните и ОСВЕТЕНИ улици. Вчера минавах по околовръстното случайно и щях да получа инфаркт. Смейте ми се ако искате. Ма не разбирам защо карането на кола трябва да е свързано с толкова стрес. Ама наистина не разбирам. Както и не разбирам що скапаната маркировка не се вижда и защо отстрани няма светлоотразителни колчета както в цивилизованите страни. Токова по-удобно би било. Както и не разбирам защо левия ни фар продължава да е само на габарити при положение, че сменихме крушката ма това е един друг въпрос...
Katherine
Katherine преди 18 години и 5 месеца
Те нещата са толкова забатачени, че не знам как могат да се оправят. Трябва всички, които са в нарушение, да си понасят последствията - независимо дали са шофьори, пешеходци или велосипедисти... Обаче това не е така и винаги се намират хора и от трите групи, които правят нарушения безнаказано. После съответно шофьорите се оправдават с тъпите пешеходци и велосипедисти, пешеходците - със смотаните шофьори и велосипедисти, а велосипедистите - със смахнатите шофьори и пешеходци. Е, кажете ми как да се оправят нещата??
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 5 месеца
extinction? или съм малко крайна :)
Според мен видео камерите на всяко кръстовище са добра идея, въпреки че безкрайно мразя да ме снимат по улиците. Обаче явно те са единственият изход. Щото очевидно полицаите не могат да бъдат навсякъде...
Katherine
Katherine преди 18 години и 5 месеца
Иска ми се да видя поне един шофьор или пешеходец глобен в резултат от това, че е заснет в нарушение от видеокамера... Във Варна сложиха няколко на най-големите кръстовища, но засега те не функционират или поне не се пишат никакви актове май...
Vladimir78
Vladimir78 преди 18 години и 5 месеца
Веднъж с братчеда пресичаме непомня коя главна улица без маркировка сфетовар и прочие и един чистак-бърсак Мерцедес 600 SL спря, за да пресечем. Брадчеда каза: Немога да повярвам!
Явно човека през последните години май не живее в БГ и се е превъзпитал.
Октомври таз година бях във Варна на море - ми там шоферите от ляв завой непускат 1 пешеходец да им пресече пътя, кат че ли пари ще им дадат ако не пуснат пешеходците на пешеходното зелено. Това дори и в София го няма. Но пък днес един чичак с костюм и чисто нов Нисан се озори, но не ме пусна да мина пред него. Щшшш алоооо костюмарааа пешеодеца е с предимство. Да да ама не. Поне ми се извини.
Само камери навсекъде и яки глоби ще ни оправят. Дано да е по-скоро.
svetlina
svetlina преди 18 години и 5 месеца
Стеф, честно казано такава глоба за пешеходци има. При пресичане на червено или не на зебрата, глобата е 10 лева. С жена ти един ден се смяхме как трябва да даваме по 30-40-50 лева дневно, а всъщност пресичахме само един светофар...
Kopriva
Kopriva преди 18 години и 5 месеца
Току що прочетох поста и коментарите.И мен от седмица ме вълнува пътната обстановка.Много съм чела и чула за катастрофи и злополуки,но не съм и предполагала,че ще се сблъскам с подобна действителност.Какъв е тоя безсмислен риск?Разбирам отчаянието,но ако рискуваш"рискувай само себе си".Не само липса на дисциплина,но и никакъв респект към собствения, но и kъм чуждия живот.
BasiDi
BasiDi преди 18 години и 5 месеца
Ами горе долу за това става дума: малко здрав разум. А ако има и малко уважение към околните, те ти го проблема решен.
 Светлина: идея си нямаш какъв примерен пешеходец е жена ми сега :)

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 5 месеца
Всъщност има глобени от камерите. На приятеля ми приятел е шофьор в една фирма и си получава редовно разни честитки щото като кара по цял ден и то явно си се събира :) Само е тъпото, че той получава,а разните олигофрени със скъпи коли дори да получат и пак няма да им дреме.
Вчера пред мен 3ма сладури направиха ляв завой на червено. Почти щях да се ядосам. Ма няма много смисъл нали :) За някои хора законът просто не важи...
By Pavlina , 9 November 2007

За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”

Предългият ми пътепис вече клони към своя край и е добре да ви кажа няколко думи за самия Пекин, преди да поставя последната точка. Името на китайската столица в оригинално произношение е Бейцзин (близко до английското Beijing) и означава ’северна столица’. Всъщност то е тясно свързано с историческата съдба на града и с неговия статут. В периодите, когато Пекин не е бил столица, е наричан Бейпин – ’северно спокойствие’. По време на монголската династия Юан (1280–1360) той е известен като Даду (кит. ’велика столица’) или като Ханбалик (монг. ’велика резиденция на хана’). И други имена е имал Пекин през вековете, може би защото често е преминавал от едни ръце в други: владели са го монголци, манджури, японци. Голям разцвет преживява по време на династията Мин (1368–1644), когато са построени Забраненият град и Храмът на Небето, а китайската култура и изкуство изобщо достигат своя апогей.

По брой на населението Пекин е вторият по големина град в страната след Шанхай (18 420 000 души). Днес тук живеят повече от 15 млн. души. Любопитен факт е, че китайската столица е била най-големият град в света през ХV и през ХVIII век.

В Пекин впечатление правят широките булеварди, които минават дори през историческия център на града. На картата те имат вид на концентрични кръгове и радиално пресичащи ги лъчи. Пръстените, които опасват столицата, са четири, а в момента се изгражда петият! Най-дясната лента на булевардите е запазена – наистина е запазена – за автобусите и когато трафикът е натоварен, пътуването с градския транспорт пести време.

От двете страни на булевардите са разположени велосипедни алеи. Както знаете, колелото е доста популярно средство за придвижване в Китай. Според Добринка, която е била в Пекин преди няколко години, броят на велосипедите чувствително е намалял. Като гледам и самите колелета, си мисля, че са на изчезване. Толкова очукани, изтормозени и мръсни возила, запазили далечен спомен от фабричната си боя, в България могат да се видят единствено в пунктовете за вторични суровини. Просто стоиш и се чудиш коя неведома сила кара тези развалини да се движат и свързва в едно цяло съставните им части.

Тук се сещам за една публикация, която навремето – заедно с коментарите – прочетох с интерес. Асоциация по контраст. Ех, Дани, ех, THE_AI, какво ти изкуство, каква ти поддръжка! Ако отидеш в Китай, не поглеждай велосипедите – очите ти ще се насълзят при вида на тези страдалци!

За да не решите, че съм черногледа, ще кажа няколко хубави думи за пекинския автомобилен парк, които той напълно заслужава. Леките коли са доста по-млади и съответно по-лъскави от софийските. Обяснението в голяма степен се съдържа във факта, че автомобилната промишленост в Китай набира голяма скорост в последно време. За тази година се очаква производството и продажбите да достигнат 9 000 000 броя. В бившата Поднебесна империя се сглобяват не само модели на Volkswagen, Citroen, Toyota, Hyundai, но и родните Chery, Great Wall (“Великата (китайска) стена” – ако още не сте направили връзката), Geely, Mudan, ZX Auto... Страната има най-бързо развиващия се автомобилен пазар в света със среден годишен растеж от 26 % за периода 2001–2006 г. Освен това Китай е голям износител на автомобили – вече се правят прогнози, че до 2009 г. ще настигне и дори ще изпревари първенеца Германия в това отношение.

Разбира се, медалът има и обратна страна. Голяма част от продукцията дава сериозни дефекти още през първите шест месеца от експлоатацията. За причините и сами може да се досетите: използване на евтини и съответно нискокачествени материали в стремежа към конкурентоспособност, съкратени срокове за разработка и изпитание на новите модели.

Да се върнем все пак към уличното движение и да не пропуснем пешеходците като участници в него. За тях са изградени многобройни надлези – на кръстовищата и на доста места над самите булеварди, което изобщо не им пречи да вършат безумия. Така стигаме до една болна тема не само за България, но и за Китай, както се оказва. Вие може би си мислите, че нашите шофьори са страшно недисциплинирани, а пешеходците пресичат когато и където намерят за добре? Всъщност те са хрисими овчици в сравнение с жителите на Пекин.

Първи пример: с очите си видях как се прави успешно ляв завой на червено, при натоварено движение – и това съвсем не беше единичен случай. Втори пример: пешеходците системно и категорично отказват да се съобразяват със сигналите на светофара. Затова в пиковите часове на големите кръстовища могат да се видят специални хора с червени флагчета в ръка (защо не ги снимах?!) – те предотвратяват масови самоубийства и пускат тълпата да премине, когато светне зелено. Допълнителна паника всяват велосипедистите, които, в унисон с общата недисциплинираност, се провират между коли и пешеходци.

В тази почти апокалиптична обстановка аз намирам достатъчно смелост у себе си и излизам съвсем сама на разходка в Пекин. Набелязала съм си два обекта, за които, в интерес на истината, не бях и чувала, преди да започна да събирам информация за китайската столица: будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”.




Улицата, която води към манастира “Юнхегун”. В тези симпатични магазинчета се продават благовонни пръчици и сувенири

“Юнхегун” се намира в северната част на някогашния императорски град и до него може да се стигне с метрото. Той е най-известният будистки манастир в Пекин. Построен е в края на ХVII в. като дворец за престолонаследника Юн Цинван, а половин век по-късно е преустроен в храм, в който китайските императори всяка година са извършвали специална церемония за възпоминание на предците.

В “Юнхегун” живеят монаси, изповядващи тибетския будизъм, наричан още ламаизъм. Това е едно от теченията на будизма, чието оригинално название е ваджраяна (санскр. ’диамантена колесница’). Изкушавам се да кажа още няколко неща, за които доскоро имах твърде повърхностна представа. Будизмът не е религия в класически вид, а по-скоро може да бъде определен като учение, насочено към освобождаване от страданието и постигане на пробуждане (просветление, нирвана). Самият Буда не е обожествяван (като Исус Христос), нито има статут на пророк (като Мохамед). Буда може да бъде наречен всеки човек, който се е пробудил от съня на незнанието.

Едва ли има смисъл да продължавам в тази посока; ако учението на Сидхарта Гаутама ви интересува, може да намерите богата информация в интернет. Забележителното в манастира е неговата атмосфера – в прекия и в преносния смисъл. За първи път попадам в будистки храм и виждам как вярващите палят благовонни пръчици, молят се, а после ги пускат в големи, открити метални съдове, където те продължават да димят. Въздухът е наситен със странна смесица от аромати, каквито до този момент обонянието ми не е долавяло, тежи от съкровени желания, изказани мислено. Сякаш усещам как човешките надежди и молитви се издигат към небето, подобно на дима от благовонните пръчици. Тук дори туристите забавят своя ход и някак смирено разглеждат манастирските постройки.





Горната част от портите на манастира







 

Най-значителната сграда в “Юнхегун” е Павилионът на десетте хиляди радости (сполуки). В центъра му се издига огромна дървена статуя на Бъдещия Буда (Майтрея), който според вярванията ще предложи спасение на хората и с неговата поява ще започне ера на мир и възход. За основа на статуята е послужил един-единствен ствол на сандалово дърво, докаран от Индия. Това произведение на изкуството е високо 26 метра, 8 от които са вкопани в земята. Не знам защо, но не успява да спре дъха ми. Много по-голям интерес за мен представляват вглъбено молещите се хора навън.

После се отправям с метрото към парк “Бейхай”. Слизам при южния вход на Забранения град и минавам пеш покрай дългата му стена, за да стигна до някогашните императорски градини. Те са разположени около голямо езеро, носещо същото име – Бейхай (кит. ’северно езеро’). Паркът е огромен (около 70 хектара), но вина за това има водният басейн, който заема почти половината от площта му.

Тук е красиво и спокойно. Жителите на столицата идват в “Бейхай”, за да се поразходят и да си отдъхнат, но също така и за да... потанцуват и да почетат вестници по един непознат за нас начин – всекидневниците са сложени в специални стъклени витрини, каквито впрочем могат да се видят и на други места в града, например в близост до спирките на градския транспорт. А танците може би е по-добре да бъдат определени като гимнастика с музикален съпровод. Но гимнастика с много плавни и ненатоварващи тялото движения.





В стъклените витрини са поставени вестници, които всеки би могъл да прочете, стига да разбира китайските йероглифи





Едно от заниманията на столичани в парк “Бейхай” – гимнастика с музикален съпровод. Жената с червената блуза показва движенията

Щях да пропусна едно от развлеченията – разходка с лодка. Така може да разгледате от (почти) всички страни изкуствения Нефритов остров, който е насипан в езерото. На него се издига най-красивата сграда в парка – Бялата пагода. В “Бейхай” се намира и най-известният паметник на китайското изкуство от ХVI в. – оригиналната Стена на деветте дракона, на чиито две страни са изобразени по девет разноцветни фигури (копие на стената има в Забранения град). Драконът според китайските вярвания символизира властта, но също така добротата, смелостта, благородството и плодовитостта.

 




Нефритовият остров с Бялата пагода





Стената на деветте дракона














Ще си позволя накрая да ви дам един съвет: ако искате истински да се насладите на красотите на парка, отделете повечко време. Аз обиколих езерото с бърза крачка и по-скоро се изморих, отколкото си отпочинах. Впрочем този съвет важи също за Забранения град, за Великата китайска стена, Храма на Небето, Летния дворец и т.н., понеже те са сравнително големи по площ и са нужни часове, за да ги обходите. В края на деня резултатът в общи линии е следният: умора за тялото, радост за очите и ума.

 


Аз бях в Китай! (1)
За пътуването до Пекин, за климата и контрастите между сградите в китайската столица, за Friendship Hotel и езиковата бариера

Аз бях в Китай! (2)
За първата ми разходка в Пекин, за площад “Тянънмън”, политиката на еднодетното семейство и отново за сградите в китайската столица

Аз бях в Китай! (3)
В околностите на Пекин, където се намират една нефритена фабрика, Гробниците на династията Мин, ресторант, голям колкото футболно игрище, и, разбира се, Великата китайска стена!

Аз бях в Китай! (4)
За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната

Аз бях в Китай (5)
За Пазара на коприната (продължение) и Пазара на перлите в Пекин

Аз бях в Китай! (6)
За Забранения град и за едно акробатично представление

Аз бях в Китай! (8)
За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня
Legacy hit count
3901
Legacy blog alias
15767
Legacy friendly alias
Аз-бях-в-Китай---7-

Comments2

Tanichka
Tanichka преди 18 години и 5 месеца
Много интересен разказ, Павлина! Всичките части ми доставиха уникална наслада. Не знам дали някога ще мога да видя тези места с очите си, но ги видях през твоите...:))) Благодаря!
Teri
Teri преди 18 години и 5 месеца
О, прекрасен разказ! Както всички досега! Просто, нямам думи! Ще ми се да излетя веднага и да се потопя в този свят, така непознат за мен. И да мога да видя всичко, което си видяла и ти.