http://dox.bg/files/dw?a=d939784294

 http://dox.bg/files/dw?a=d939784294

Здравейте! Отново с възможностите на "Смайлбокс" представям как моите малки ученици използваха мрежата на тетрадката по математика, за да нарисуват пеперуди. Това слайдшоу е публикувано и в сайта на класа.

Make a Smilebox slideshow

dete i peperudi.ppt

Вдъхновена от красотата на природата, направих нова презентация.

  само с карфици ли може

  Пеперудите  нима не се по красиви
   когато са  все още живи?

Живяло някъде едно момиченце.Никой не помнел истинското му име,наричали го на галено Мо,може би защото много обичала животните-плюшените и истинските,а най-много мечетата и котетата.

 Обичала също да й разказват  приказки,а и  да си измисля нови.

 Тя била много нетърпелива и постоянно прекъсвала  приказката като я продължавала по своя неповторим начин.Мо виждала и разказвала неща, на които възрастните в своето забързано ежедневие не  им обръщали внимание..

Те  с почуда забелязвали,че от читатели  се превръщали в слушатели на малкото момиченце..

 За нея хълмът с нацъфтелите глухарчета на склона й приличал на войник със зелена униформа и златни копчета,който вардел пътя към градчето, в което  живеела.Снегът бил одеяло,завивайки изстиналата  от есенните дъждове и студове  земя.Разцъфналите цветове на дърветата  й приличали на пеперуди,събрали се на приказки  и танци, потрепвайки с крила от полъха на вятъра..

 Хората,които познавали отблизо Мо  и я обичали им се струвало, че е братовчедка на Пипи  и един “ клоун,който не се смеел   ”.Те така свикнали с чудните й приказки ,че си мислели,че тя ще остана завинаги такава.

   Времето минавало, Мо все по-рядко разказвала чудатите си и красиви  истории.

   В градчето й усмихнатите хора намалявали, дори не било така весело и забавно  както преди.Хората се чудели какво става с нея, дали вече не е пораснала,че тя не виждала усмивките им, тъгата  и сълзите им,а търсела причините за тях.Замислена за причините  Мо забравила за историите си с чудовища,феи и пеперуди.Дори не забелязала танцът на първите снежинки  и кристали,които се подредили в красив надпис на прозореца й-"Къде си малка Мо, без теб градчето и всичко  останало не  е така весело и щастливо".

 Само вятърът забелязал надписа ,защото бил един много начетен вятър,дори можел да чете огледално,задухал тъжно ,сякаш й казвал :

Азалиите цъфтят по здрач.

Бяла шапчица на Фуджияма.

Аз  те чакам малка Мо,

                   а теб те няма

 Клоните на дърветата са заклатили от порива му и  закимали, опитвайки се  да запазят надписа от слънцето, дано Мо го види и прочете.