BgLOG.net
By Mileva , 15 December 2025
И да разгледаме заедно последните пет заповеди от Божиите заповеди.
Те са в Изход 20:1, Стария Завет.
"6.Не убивай.
7.Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9.Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
10. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито какво да е нещо на ближния ти."
Това са петте заповеди, които са насочени към поведението на човек в обществото.
Най-вероятно знаеш какви вреди носи извършването на тези действия. 
Ужасно е човек да убие друг човек. Кръвта е свята за Бог и Той изисква справедливост за всяко убийство. Още в началото на Библията след убийството на Авел от Каин: Битие 4:10 - "Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мен от земята". Ако прочетеш главата, ще откриеш, че Сам, Бог не уби Каин, а го наказа подобаващо. Виждаме, че пролятата невинна кръв не остава скрита, земята „свидетелства“ за извършеното зло, а Бог изисква сметка за отнетия живот!
Седмата заповед, за която има шега, че евреите като я чули, казали на Моисей да я задраска - и от там се пише цифрата седмица с чертичка. 
Не е истина, от колко нещастия може да спаси спазването на тази заповед. Но е много трудна. В днешното общество, точно еротичната любов сякаш е на пиедестал качена. Съмняваш ли се? Виж "Ергена - любов в рая" за справка. И ако има младеж, който все още не е правил секс, то той се оприличава сякаш на дявол от който трябва да се бяга. 
Безразборният секс носи много проблеми - човек забравя да следи за своята безопасност и става жертва на:
- физически проблеми - болести, нежелано родителство, здравословни усложнения като безплодие, инфекции;
- психологически последици - трудност с изграждане на дълбока привързаност, поява на тревожност и депресивност;
-социални последици - конфликти, ревност, социални усложнения, стигматизация, загуба на доверие в интимните взаимотношения...
Консумацията на човек, която днес се простира и върху интимните отношения, отдалечава от смисъла на интимността като дълбока връзка, а не просто физически акт. И така хората се принизяват до просто поредната кърпичка, която да употребим и да изхвърлим от живота си... А стойността на човек, било мъж или жена е много висока, която се губи с неспазването на седмата заповед.
Осмата заповед е също важна, ако искаме да сме с добър имидж в обществото. За Бог също е важна. Глава 22 на Изход показва Неговото изискване за отнасяне към крадец - справедливо възмездие и възстановяване на откраднатото. Много стихове има в Библията, които осъждат кражбата, но ще се спра само на още един: Ефесяни 4:28 „Който е крал, да не краде вече, а по-скоро да се труди… за да има какво да дава на нуждаещия се.“ Това е Божият идеал: крадецът, който се покайва да се преобрази в човек, който дава, а не отнема.
Деветата заповед не е по-малко важна. Лъжите, клеветите, манипулациите са омразни на Бог. Той сам, истинен и справедлив, не понася това. Знаеш приказката за лъжливото овчарче, нали? 
И накрая, последната заповед, заповед, която по мое мнение събира всички предходни заповеди в себе си. Защото завистта е корена на всяка злина. Все по-упорито се гледа какво има в чуждата паница, вместо как да подобрим своя си живот. И докато завиждаме, ние страдаме за това, което има съседа, а ние нямаме. И понякога тази завист дава лоши идеи. Като злоупотреба с тялото ни, като клевети, като кражби, неуважение към родители, неспазване на почивния ден, идолопоклонничество към идоли, които обещават просперитет и дори убийства... Яков 3:14 казва: "където има завист и егоизъм, там има неразбирателства и всякакви зли дела.“
Противоотровата е благодарност - Фокусирането върху това, което имаме, и развиване на благодарност за Божиите благословения в нашия живот, както и радостта за успехите на другите помагат да устоим на завистта. 
Ако искаш да разбереш как да противостоиш на греховете и да запазиш заповедите, то това ще е следващата тема, за която ще пиша :)
Legacy hit count
9
Legacy blog alias
82186
Legacy friendly alias
Бог-е-истинен-и-справедлив---втора-част
Човекът и обществото
Религии
Гражданско образование

Comments

By Mileva , 14 December 2025
Съмняваш ли се?
(Прочети и разбери как може да подобриш живота си)
Бих ти предложила да прочетеш Изход, глави 20-23 включително.
Там са дадени Божиите заповеди и насоки за правосъдие.
Божиите заповеди са:
"1. Аз съм Иеова, твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланиш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които ме любят и пазят моите заповеди.
3. Не изговаряй напразно Името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
4.Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
5. Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ, твоя Бог.
6.Не убивай.
7.Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9.Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
10. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито какво да е нещо на ближния ти."

Предлагам да разгледаме всяка заповед една по една.
Първите 4 заповеди се отнасят до това кой е Бог и какво изисква спрямо нас, хората в религиозен смисъл.
Той заявява категорично, че е Бог и изисква пълно отдаване. Най-пълно обяснение намираме в книгата на Матея 6:24, в Новия Завет: „Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.“
Това е тайната зад заповедта "Да нямаш други богове освен Мен".
Причините за заповедта, в която се забранява да се прави кумир на всичко живо и неживо, което съществува във въздуха, на земята и във водата, е много ясно дадена, още в нейното условие - Бог е ревнив. 
Точно както всяка жена желае да е единствена за мъжа си, и всеки мъж желае да е единствен за жена си, Бог също желае да е единствен за нашето сърце. 
Мога да дам и друг пример: никой родител не желае да се измести от сърцето на детето си. Аз като майка вече чувствам как искам моето дете да ме обожава. Бог е нашия баща. Защото той е създал живота. 
И като такъв иска изцяло вниманието ни и обожанието ни. В тази заповед Бог се проявява като милостив и ревнив с гняв - гневът му трае само 4 поколения, докато благосклонността му - цели хиляда поколения
А заповедта за напразно изговаряне на името му - като родител, чието дете изговаря по хиляда пъти на ден "мамо, мамо" или "татко, татко", без причина в около 98% от случаите - най-вероятно има за цел да не призоваваме без необходимост вниманието на Бог върху нас. 
Защото самото призоваване се прави да обърнем погледа му към нас. Ако повтаряме по цял ден "Боже, Боже":
Първо това е досадно. Второ, отвлича вниманието на Бог от истински важните проблеми - наши или чужди. Трето - призива към него е призив за разговор. Разговорът с Бог се случва в молитва. Колко пъти си се молил наистина, след като си го призовал? Така, че ако искаш да говориш с Бог, е по-добре да седнеш и да се помолиш.
Четвъртата заповед е заповед, която прославя Бог и съхранява силите ни. Това е заповед, дадена, познавайки нашата психика и характер, дава за да запази психическото и физическото ни здраве. Най-първо това е признание на Бог - той сам си е отредил почивка, въпреки, че само със слово е създал света. И ние, като негови деца, трябва да приемем този ден като ден за почивка. Практическата част е също важна за човешкото тяло и здраве:
- тялото проявява хронична умора и изтощение, имунитета се отслабва, случват се хормонални нарушения, безсъние, мускулни болки, главоболие;
- психиката и душата страдат - прегарянето, известно като бърнаут; депресивността; тревожността; раздразнителността; намалената концентрация и памет са явни характеристики на един, преуморен човек. Този преуморен човек не може да изпита радост, като често губи и мотивацията си.
Библията дава и още малко информация за размисъл.
Когато човек не почива, често може да постигне повече. Факт е - повече работа=>повече резултати. Тези резултати обаче могат да донесат гордост, която да отдалечи човек от Бог. И именно гордостта е това, което отваря вратата към греха. Това последното е изпитано от личен опит. Също така, ако няма почивка, работата, без значение, колко се обича и носи радост, се превръща в тежест. Казано накратко човек губи вътрешен мир. Той не може да е вечно пълен напред, с крак на газта. Няма как това поведение да носи щастие.
Сам Исус Христос в Марк 6:31 съветва учениците си:"Дойдете вие сами, на уединено място и си починете малко."
Та Бог, като истински баща, чрез четвърта заповед се грижи за нашето здраве и сили. Също така, това е и призив да общуваме с Бог в почивния си ден. Това означава "освещаване". А дали да е събота? Има много спорове относно това кой ден е за почивка - събота или неделя. Православието зачита неделята като денят на Бог - това е деня, в който Исус възкръсна. Затова е и добре, този ден да е отреден за общение с Бог. Но в днешния съвременен свят, където много хора работят и в събота и в неделя, изпълнението на тази заповед може да е трудно. В този смисъл, е добре като цяло да има един ден в седмицата, в който човек да си почива от всякакви задължения. И с тази почивка да отдаде слава на Бог.  Четене на Библия, разсъждения, посещения на църква, разговори с други християни или просто почивка и молитва. Акцента не е на деня, а на наличието на такъв ден за почивка в работната седмица!
Пета заповед е заповедта за родителите. Защото Бог, сам като родител изпитва ревност към детето си, така и много добре знае, че родителите на всеки човек, изпитват ревност към мястото си в сърцето на детето. 
Това е уважението, което се дава на родителите, признанието, че те са били достатъчно силни да дадат и отгледат един нов живот.
Съвременната психология отдавна е открила връзките между уважението към родителите и живота, който се води от даден човек.
Стига се дотам, че това, което отхвърляме като черта на родителите си, е това, което или проявяваме или нашите партньори/деца проявяват.
И ние отново и отново се сблъскваме с тези "недостатъци", като превръщаме живота си в бягство или борба от/с тези характеристики. А това може да ни донесе огорчение и липса на радост от живота. Затова съветът на най-добрите психотерапевти е да погледнем родителите си не с критика, а с любов, дори и само заради факта, че те са ни дали живот. Да ги приемем, да разгледаме техните черти и да признаем, че тези черти са били добра част от тях, която им е носила някакви облаги. И когато ги приемем, само и единствено тогава, тези черти няма да ги наблюдаваме като част от характера на нашия любим човек/нашето дете. А ако родителите са били лоши хора - те ще бъдат съдени от Бог. Това им е достатъчно, не мислиш ли?
Следи за втора част, в която ще чепкаме останалите пет закона!
Legacy hit count
19
Legacy blog alias
82184
Legacy friendly alias
Бог-е-истинен-и-справедлив---първа-част
Размисли
Цитати
Човекът и обществото
Религии

Comments

By kordon , 15 January 2012

    Изкуството вероятно е възникнало от вътрешната потребност на индивида да изрази себе си, да се легитимира и реализира като личност и творчески субект, да направи своите идеи, представи и светоусещане достояние на другите и да демонстрира способностите си пред тях. Със специфичните си средства и възможности то е дало възможност на хората да оставят за следващите поколения натрупаните опит, знания и умения и да ги запазят за бъдещето. Постепенно изкуството се е утвърдило като част от културата и се е превърнало в обществено съзнание и необходимост, в съвест на човешкия колектив. В частност то е изява на личността, но като цяло се явява еманация на културното развитие на обществото. Тоест, изкуството е отражение на духовното равнище на дадения социум. 

    Предполага се, че в първобитните общества изкуството се е зародило като способ за решаване на практически задачи. Една от целите му много вероятно е била да привлича вниманието на околните – мъжките или женските индивиди – към субекта, притежаващ някакъв необичайно изглеждащ за тогавашното ежедневие предмет. Такава вещ може да примамва и съблазнява останалите с необикновени цветове, линии и форми – нещо, което, между другото, не е чуждо и на днешните хора. Умеещият да създава такива неща (като огърлиците от раковини , намерени в Южна Африка и датирани около 75 хил. години преди новата ера) сигурно е бил уважаван, тъй като предметите на неговата дейност са били търсени и харесвани, а и в онези времена такива способности са били приписвани на мистични сили.

    Утилитарният генезис на изкуството се открива и в изображенията на ловни сцени, хора в животински маски, пронизани от стрели животни, които са свързани с ритуални обряди, предназначени да осигурят успех в лова, който е бил основно средство за препитание на древните хора. Възможно е някои от тези пиктограми да са свързани с култа към тотема – звяра, покровител на племето, на който са принасяни жертви.

    Татуировките и обичаят да се носят разни украшения също са продиктувани от необходимости – да предизвикват страх у врага, да служат като свещени символи и амулети, предпазващи от болести, зли духове, смърт, да свидетелстват за подвизите на ловеца или вòйна т. н. Рисунките на древните австралийски аборигени, откривани по скали и стени на пещери, които днес продължават да се практикуват от техните наследници, използващи същите материали и техника, всъщност представляват картинни разкази. Но сами по себе си те нямат особен смисъл – трябва да съпроводени със строго определени танцови движения, звуци от музикални инструменти и напеви. Това визуално и звуково представление съдържа конкретно послание и се изпълнява в точен момент от годината. Неговата цел не е да осигури наслада на присъстващите, а да им внуши идеи и знания, с чиято помощ ще бъде гарантирано оцеляването на общността.

    Виждаме, че в първоначалната си форма изкуството е имало чисто практическа функция. Но този утилитарно-познавателен подход на древните хора все още не представлява истинско изкуство – онова, което изразява и предизвиква чисто естетически усещания. Но то е основата, върху която са изградени следващите нива; то е фундамента, върху който лежат всички дейности и форми на художественото творчество до наши дни.

    Несъмнено древните ни предци са притежавали умствения капацитет на съвременните хора. Но за разлика от нас техните познания за заобикалящата ги действителност са били много по-бедни и наивни. Неможейки да си обяснят природата на явленията и процесите в околния им свят, те си създавали представи, съответстващи на малкия обем знания и опит, с който разполагат. Нашите прадеди са смятали, че освен видимия физически свят, съществува и друг – духовен, мистичен и невидим такъв. Като причинители на събитията в природата са припознавали тайни и незрими сили, криещи се в скали, живи твари, реки, дървета. Неспособни да им противодействуват физически, те са се опитвали да ги омилостивят по своеобразен начин. Затова и голяма част от произведенията на първобитните творци са били създадени да служат за магически ритуали. Чрез рисунки и скулптури и съпътстващите ги церемонии е трябвало да бъде обезпечена сполука за ловуващите, благоразположението на духовете, здраве и плодовитост, закрила от стихиите и дивите зверове, спасение от враговете и др. под. Така от хаоса на обърканите и примитивни представи на предисторическия човек е възникнала първобитната магия, станала родоначалник на религията. Тя е била призвана да помага за осъществяване на най-важните и опасни начинания, поради което е имала и първенстваща роля в тогавашните общества. Оттогава религията и изкуството са интимни спътници в многовековния път на човечеството.

    Любопитно е, че най-ранните следи от творческа дейност на древните хора представляват предимно изображения на животни под формата на скални и пещерни рисунки, статуетки от глина или камък, изрязани от кост и рогове фигурки или издълбани с остър предмет върху тези материали животински образи. Както днес, така и тогава човекът е изобразявал този обект, който е приковавал основно вниманието му. За индивида от палеолита това е бил елена, бизона, коня и други животни, които са били най-важният източник на хранителни вещества. Прави впечатление, че кръгът на представяните животни е ограничен преимуществено до тези видове, които са представлявали непосредствен интерес като основен източник за съществувание. От успеха на улова им е зависило оцеляването на цялата група – както на самите ловци, така и на жените, децата и по-възрасните индивиди. Ловът е бил основният фактор и около него се е въртяла цялата дейност на общността. Но тъй като той често е бил несполучлив поради използваните примитивни пособия и техники, гладът, болестите и смъртта са били неизменна част от живота на хората от каменната ера. Ето защо е било изключително важно да се осигури късмет на ловците. Понеже не притежавали някакъв друг способ да повлияят на природните сили, предците ни са се опитвали да ги омилостивят, принасяйки им жертви и изпълнявайки ритуали. Тези магически обреди се състояли от танцови движения и стъпки, съпроводени от звуците на груби инструменти, а участниците са изрисували телата и лицата си с бои, а някои са носели и маски. По този начин жизнените потребности на членовете на древните общества са изисквали от тях да проявяват творческа активност, която в своя първичен вид е била с изцяло лукративен характер, но всъщност представлява зародишът на изкуството, каквото го познаваме днес.

    Понеже животът на нашите древни прадеди е бил неразривно свързан със суровата и враждебна към тях природа, чиито закони по никакъв начин не са могли да си обяснят с оскъдните си познания, те са прибягвали до магията в опит да повлияят позитивно на събитията. Чародейството се е превърнало в неразривна част от тяхното всекидневие, към което са се обръщали в най-сюблимните моменти от жизнения си път.

    С разрастването на човешките популации, а с това и с усложняването на обществените взаимоотношения, настъпва развитие и на първобитната магия. Оттърсвайки се постепенно от първоначалната си примитивност, тя се разгръща в по-комплицирана система от митологически представи и култове, които предполагат наличието на втори свят, тайнствен и неприличащ на реалния. Във връзка с усложняването на култовете се появява и група от жреци и магове, за които тази дейност се превръща в средство за препитание, в основно занятие и „професия”. Използвайки специфични прийоми, те допълнително внасят мъглявост и неяснота в представите на съплеменниците си, които и без това са твърде елементарни и наивни. За да затвърди позиците си, от които извлича определени облаги, тази прослойка прибягва до помощта на изкуството, с което и никога не се е разделяла. Със средствата, които владее, то трябва да придаде по-голяма тежест и внушителност на тяхната по същество несъстоятелна и неособено полезна за колектива дейност. Изкуството трябва да създаде впечатление у членовете на общността, че кастата на жреците е жизнено необходима за неговото оцеляване. Именно поради тази причина се налага то да сътворява все по впечатляващи и грандиозни произведения, чиято цел е да внушава страхопочитание и боязън, смирение и покорство.

    Неслучайно след трансформирането на примитивната магия в сложна система от култове се случва метаморфоза и в областта на изкуството. В най-ранния вариант е било необходимо възможно най-реалистично изобразяване на звяра с надеждата, че това ще улесни неговото убиване. Тази натуралистичност се открива в най-раннитеизображения, открити на различни места, и е характерна за този период. Тоест, изкуството тук е имало чисто прагматичен характер и е служило на практическите цели и необходимости на целия колектив. На следващия етап обаче, в периода на възникване на култовете, изображението става идол, фетиш, въплъщение на загадъчни тъмни сили. Идеите, представите и понятийния апарат за тях са инициирани от зараждащото се шаманско съсловие, чиито интереси то обслужва. За тези цели изкуството вече не трябва да е носител на реализъм и затова то постепенно се преобразява в далечно фантастично подобие на действителността. Откритията показват, че култовите изображения на всички тогавашни народи са силно деформирани и се отдалечават от реалностите на живота.

    В представите на древните хора светът е бил изпълнен с фантастични, свръхестествени измислени образи. Това е следствие от неразбирането на природните закономерности, нуждата от обяснение на които принуждава въображението им да ражда несъществуващи персонажи и сюжети. Наивността и невежеството им биват умело използвани от религиозните дейци, които успяват да заменят реалния свят с илюзорен, призрачен такъв, представяйки своите изкуствени и въображаеми фантоми за „висша реалност”. За целите на тази кауза религията се е нуждаела от услугите на изкуството, което има силата да въздейства мощно върху масовото съзнание. От своя страна религията е можела да предложи на твореца, възлагайки му някакъв ангажимент, препитание, възможност за изява и протежиране. Така тя, разполагайки с мотива и с материалните средства, се превръща в основен потребител на продуктите на изкуството. Между двете възниква здрава симбиотична връзка, родила едни от най-великите произведения на човешката цивилизация.

    Тайната на успеха на религията се крие в това, че тя дава на прасторическия човек онова, от което се нуждае – обяснение на явленията, чийто характер му е неизвестен. Практически тя му предлага цялостна концепция за всичко, което го вълнува – за целия познат и непознат свят. Въпреки наивността на нейната обосновка, тя бива възприемана лесно от хората поради  слабата им информираност и повърхностната им представа за заобикалящата ги среда. Човекът от тази далечна епоха е като дете, което, по причина на своята неопитност, вярва във фантастичните приказки, с помощта на които задоволяват любопитството му. Но целта на тези утопични внушения не е просто да заситят неговия интерес, а да го вкарат в определени рамки, да го подчинят на определени правила. След „опитомяването” му той вече лесно може да бъде впряган в ралото на религията.

    Следващите епохи в развитието на човешката цивилизация – античността и средновековието – също показват тясното сътрудничество между религиозните институции и художественото творчество. През феодализма основни консуматори на изкуство са били родовата и поземлена аристокрация (чиято позиция е подържана от идеята, че властта ѝ е дадена от Бог) и църковните деятели, които единствено са разполагали с финансовите средства за това. Но освен парични ресурси, те са притежавали и необходимия критериен инструментариум, с който да оценяват произведенията на изкуството. Този елит от най-ранна възраст е бил възпитаван и образован в основните науки и изкуства, и на практика е бил единствената част (извънредно малък процент) от населението, способна да разбере и оцени една художествена творба. Средновековните творци са работили почти без изключение за тази взискателна и естетически грамотна прослойка. Не е било възможно на поръчителя да бъде предложено произведение, което не отговаря на естетическите критерии на времето, които са се определяли именно от вкусовете на аристокрацията. Претенциозността на работодателите е принуждавала творците непрекъснато да повишават своята квалификация и да търсят нови похвати, с които да отговарят на все по-високите изисквания.  

    Освен това, религиозният плам на епохата е определял и тематичната насоченост на произведенията. Вярата в единния Бог е била водещият мотив във всички човешки дейности, в това число и в изкуството. Творците не са пресъздавали насила библейски персонажи и сцени – те са вярвали дълбоко в тяхното съществувание. И тъй като Бог е съвършенство, те са се стремели да го изобразят и постигнат в работите си. Този върховен идеал и стремлението към недостижимото са причина за търсенето на способи да се пресъздаде красотата в най-висшите и форми. В онези времена са открити едни от най-ценните инструменти за възпроизвеждане на реалистични образи, отговарящи на представата на медиевисткото общество за красиво – пропорциите и перспективата. Те и до днес остават едни от основните критерии за оценяване на произведенията на изобразителното изкуство.

    Конкуренцията тогава е била особено силна и е карала творците да се съревновават за благоразположението на малкото потребители на техни произведения. А конкурентната среда винаги действа благотворно върху качеството на крайния продукт. Именно тази благодатна атмосфера – амалгама от висши идеали, особено взискателни и естетически чувствителни клиенти и остра конкурентна борба – е основният фактор, довел до създаването на едни от най-изумителните художествени творби в човешката история. Произведенията на тогавашните художествени деятели – художници, поети, композитори – остават ненадминати и до днес, заради искрената  им амбиция да търсят красотата, хармонията, симетрията като въплъщение на Божието съвършенство, и да ги претворят в своите творби.

    Но тази тенденция по-късно постепенно затихва и почти напълно изчезва в днешно време, превръщайки съвременното изкуство в жалка гротеска, в изродена форма на истинското изкуство – класическото. Това, разбира се, има своите причини и те трябва да се търсят в появата на нови икономически и политически взаимоотношения и порядки в късното средновековие, които довеждат и до размествания в културния дискурс. Зараждането на капитализма създава и изтиква на преден план една нова прослойка, която оттук нататък ще играе основна роля в определянето на обществените вкусове и интереси. Буржоазията е цяла нова класа, търсеща всячески място сред елита, който дотогава се е състоял изцяло от аристократи и висши свещенослужители. Опитвайки се да им подражават, буржоата копират дословно техните навици, маниери, облекло, начин на изразяване и т. н. С това посъбралият богатство, но не притежаващ все още признание и политическа власт, капиталист се стреми да се впише във висшата класа. Но въпреки имотността си, той не разполага с някои основни белези на аристокрацията – образование, възпитание, културни традиции, естетически вкус и взискателност. Това го прави само имитатор на външните черти на елита, без да носи в себе си и без да е способен да разбере неговите изконни вътрешни характеристики. В притежанието на предмети на изкуството снобът вижда възможност да се припознае като аристократ и да компенсира неблагородния си произход. Но бедните му духовни познания и интереси го правят лесна плячка за самозвани творци, които успяват да му пробутат евтините си фабрикати. И тъй като буржоазната класа постоянно се разраства, пропорционално с нея нараства и армията на мнимите труженици на изкуството, които се прехранват от нейното невежество. Започват да се появяват и нови спекуланти, които бързат да приберат част от плячката в ролята на посредници. Така се създават и художествените галерии и музеи, които са предназначени за публично излагане и продажба на произведения на изкуството. Тъй като в епохата на феодалния строй аристократите сами са били притежатели на такива произведения, тези културни институти не са били необходими. А и останалото население, състоящо се предимно от неграмотни селяни, не е имало средствата и духовната необходимост да посещава такива места, дори и да съществуваха.

    Упадъкът на изкуството започва от момента, в който то престава да се ръководи от дълго изгражданите и шлифовани вкусове на аристократичния елит, и започва да се подчинява на грубия вкус на масовия потребител. А отношението на буржоата към изкуството в никакъв случай не е породено от вътрешна необходимост, а представлява само поза, с която те се опитват да подражават на превъзхождащата я в културно отношение аристокрация. Допирът на буржазията с изкуството е само външен, повърхностен и параден, проява на снобизъм от страна на хора, които от скоро се подвизават по високите етажи от йерархията на европейското общество, без да разполагат все още с културната основа и критерийният инструментариум да оценяват изкуството.

    Ето че от естетическата ограниченост и духовна нищета на перманентно появяващите се богаташи започва да се прехранва цяла каста от фалшиви художници и алчни гешефтари. Формира се нова индустрия за производство и пласмент на фиктивни художествени произведения, едно от най-силните оръжия на която е тоталната реклама. Постепенно от продукт, предназначен за потребители с изискан вкус, изкуството се превръща в масова стока, която трябва да задоволи желанията и комплексите на съвсем прясно изпечените сноби с твърде ограничени културни разбирания и интереси. Резултатът е това, което наблюдаваме днес – драстичен качествен спад в почти всички сфери на изкуството.

    Ниският критериен праг на новите консуматори на изкуство – финансовият елит – позволява в тази сфера да се промъкнат всякакви авантюристи без понятие и талант за такова. Продавачите на тази стока пък имат изгода от този наплив на бездарието, защото това дава взможност да се увеличи предлагането, което повишава продажбите, а от там се покачват и печалбите. Така се оформя „златният триъгълник”, отговорен за декадентството в изкуството – некадърен творец, алчен търгаш и некомпетентен купувач, всеки от които има интерес от това статукво на регреса. Тази деградация се отразява в изявите на съвременните творци, които са осакатени откъм красота, изящество и естетизъм в полза на наивността и примитивността.

    Днешният глобализиран свят, в който печалбата на всяка цена е основен мотив, а парите са единствена ценност, създава условия за бързо забогатяване на много хора, голяма част от които са културно неграмотни. Това ги прави потенциални жертви на ловки спекуланти, възползващи се от тяхната естетическа индиферентност и неутолимо желание да демонстрират принадлежност към елита. Баснословните цени на придобиваните от тях продукти привличат върху техните особи фокуса на медиите и обществеността – нещо, за което всяко парвеню бленува. Така започва една надпревара за покоряване на поредния ценови връх, което осигурява привличането на всеобщото внимание. А от това извличат финансова изгода лукавите търгаши, които изкуствено раздухват тази меркантилна истерия. По неестествен начин и напълно незаслужено се лансират имената на определни актьори от този комедиен фарс, повишавайки до изумителни висоти финансовата стойност на техните фалшификати. Рекламата превръща имената им в икони, в новите богове на съвременния консуматор. И както в миналото всеобщата пропаганда на църквата е създавала светци, така днес тоталната реклама ражда идолите на новото поколение, заради които някои съвременни пилигрими посещават новите свещени места за поклонение – художествените галерии за модерно изкуство. А това пълни джобовете на търговци и бездарни фигуранти.

    Но докато има изгода в този бизнес, докато има лековерни и неуки в естетическо отношение потребители и поклонници, тази откровена измама и подмяна на ценности, понятия и критерии ще продължава. Единствено от нас зависи самозванците и шарлатаните да бъдат изобличени, а талантливите творци и обичащите искрено изкуството и разбиращи неговата същност хора да отхвърлят тиранията на това чудовище.

Legacy hit count
379
Legacy blog alias
47634
Legacy friendly alias
ЗАЛЕЗЪТ-НА-ИЗКУСТВОТО-036FE8000B99474B82459ED8C60BA3FA

Comments

By kordon , 30 November 2011

    Едва ли има съмнение, че науката и вярата са напълно различни материи. Първата изисква обективизъм, който се постига само с безпристрастен и лишен от емоции подход. Критичният анализ, едно от основните й оръжия, помага грешките и фалшификациите, които са неизбежен спътник на всяка човешка дейност, да бъдат рано или късно отстранени. На другия полюс е вярата, която предполага и налага безпрекословно доверие в определен авторитет, неизменност на задължителните постановки, потушаване на критичното мислене и ограничаване разума в тясното поле на предписаната догматика.

    Основен пункт в противопоставянето между наука и вяра е упрекът към последната, че представлява неосъзната доверчивост, което автоматично я превръща в неефективен способ за постигане на каквото и да е познание и в недостоверен източник на такова.

    Все пак трябва да уточним, че понятието „вяра” има две основни значения: вярата като такава и конкретната вяра в Бог. И макар на пръв поглед да не изглежда така, но между двете има много съществени различия, които е задължително да установим, за да избегнем нежелателни недоразумения.

    Вярата неизбежно присъства в живота на всеки един човек, независимо дали той осъзнава това и без значение дали го желае или не. Огромна част от пълния обем знания, които притежава който и да е индивид, се основава на вяра. Това е неминуемо, понеже никой не е в състояние да подложи на проверка цялото количество информация, с която разполага и борави. Човешките способности и качества дават възможност само ограничен размер данни да бъдат подложени лично на частен анализ или да бъдат потвърдени или отхвърлени от жизнения опит. Физически не е възможно всеки нов факт да бъде надеждно проверен. Ето защо на хората се налага да приемат солидна порция информация (всъщност една много значителна част от нея) на доверие. Но това упование в наготово поднесените сведения чувствително се различава от настоящата вяра в Бога-Творец.

    Трябва да се отбележи, че огромна част от цялата известна информация за света хората получават не чрез непосредствен досег с нея, а посредством вторични източници. В реалния свят сме принудени да се доверяваме на определена част от постоянно течащия информационен поток. Ние съзнателно избираме кои елементи от него са достатъчно надеждни, основавайки оценката си на предишния си опит, който ни сочи, че между фактите съществуват естествени закономерности. Когато нашето съзнание открие такава убедителна взаимовръзка между старите и новопостъпващите факти, ние ги приемаме като достатъчно достоверни. Логически правдоподобната, от гледна точка на нашите познания, опит и умствени способности, зависимост и последователност на отделните информационни сегменти е критерият, по който се ръководим в нашата преценка. Разбира се, този подход не изключва грешки, неточности и заблуждения, поради обичайните слабости в знанията и мисловния потенциал на всяка личност. Но ако установим такъв дефект, ние сме в правото си да го поправим. В случай, че ние не забележим пропуска си или не сме в състояние да го коригираме, някой друг ще го стори вместо нас рано или късно. Понякога това може да отнеме години, друг път столетия, но ревизия на проблема непредотвратимо ще настъпи в някакъв момент. Именно тази свобода на критичното мислене позволява на човечеството да върви напред, да се развива, да открива нови хоризонти и да покорява непознати светове. Защо тогава антагонистите на вярата проявяват такъв радикален скептицизъм към нея, след като в една или друга степен са поставени в нейна неизменна зависимост?

    Причините за подобна резервираност са основно две. Първо, информацията може да бъде както правдива, така и невярна. Единственият начин да удостоверим качеството й е като я подложим на критичен анализ. Но дори и това може да не бъде достатъчно, тъй като резултатът зависи от нашата компетентност, която все пак е ограничена. Но пък  шансът ни да определим годността на информацията, доверявайки й се безусловно, без да проучим нейния характер, е несъмнено нулев. В такъв случай бихме могли по случайност да имаме сполука, но това е като игра на руска рулетка – всичко е въпрос на късмет. Така ние бихме били подвластни и зависими от информацията, а не тя от нас.

    Второ, отричането на вярата не е проява на мнителност към самото доверие като един от инструментите за постигане на познание, а подозрителност към конкретния предмет на вярата – Господ Бог. Изхождайки от наложената представа за Бог като създател и господар на целия свят, на абсолютно всичко, ние имаме пълното основание да изискваме от поддръжниците й някакъв по-убедителен от обикновеното доверие аргумент, удостоверяващ неговото съществувание. Защото, според тълкуванията на религиозно вярващите, Господ Бог не може да бъде сравняван с която и да е друга личност или вещ, затова и доказателствата за наличието му трябва да са специални и подобаващи на образа му. Поради особената специфичност на случая, обичайната вяра, основана на безрезервна доверчивост, е неуместна и неприложима. Именно тази причина налага изискването екзистенциалното, върховното доказателство за Бог да бъде извънредно, изпълнено с убедителност и категоричност. В противен случай вярата си остава смътно чувство, несъзнателна доверчивост, емоционално предпочитание, пасивна реактивност, напълно противоположни на активната съзнателна дейност на пълноценната човешка личност, в която взимат участие всички нейни компоненти – ум, воля, чувства. Вярата, изискваща самопожервувание на разума, поставяйки го в субординация на подсъзнателната интуитивност и първична сензитивност, е антипод на чистия разум, чиято осъзната ориентация се базира на естествените закономерности, свързани в логическа последователност. Вярващият може да бъде единствено пасивен консуматор, потребяващ непроверена и недоказана (даже недоказуема) информация, поставил разума си в подчинение на някакъв неопределен и съмнителен авторитет. Това, разбира се, не прави религиозните хора непременно интелектуално недостатъчни. Във всички други сфери от живота те могат да бъдат съвсем пълностойни и полезни личности – добри родители, приятели, колеги, творци. В тези области те могат да разсъждават и постъпват рационално като всеки друг. Но целият прагматизъм и логичност изчезват мигом пред респекта от техния Бог.

    Затова познанието може да бъде постигнато само от рационално мислещи индивиди, извършващи критична рефлексивна обработка на непосредствени или вторично придобити емпирични данни. С инструментариума, с който вярата борави, тя не може да постигне адекватна оценка на обкръжаващата среда дори и в най-елементарните й форми и проявления. А по такъв сложен проблем като възникването, устройството и функционирането на света, част от който проблем е и въпросът за съществуването на Бог, тя е напълно неспособна да даде разумен и интелигентен отговор.

    В заключение можем да кажем, че вярата (религиозната) е несъвместима с истината, поради заложените в нея ирационална доверчивост и безусловно упование в някаква необоснована фикция. Липсата на каквато и да е вътрешна самокритичност, враждебното игнориране на всеки външен упрек или препоръка, пословичната ригидност (ригиден – нетърпящ развитие; неподвижен; скован), догматичната инертност не позволяват по никакъв начин вярата да бъде източник на познания и на правдива информация. Тя не е в състояние да даде рационално и проницателно обяснение на явленията в света, а още по малко да разреши централния въпрос – този за съществуването на Бог.

Legacy hit count
405
Legacy blog alias
47125
Legacy friendly alias
ИСТИНА-И-ВЯРА---ВЕЧНИЯТ-АНТАГОНИЗЪМ

Comments

By kordon , 15 November 2011
Бог е всемогъщ. Той може, знае и вижда всичко. Той е създател на Всемира, на живата и нежива материя, на законите по които те функционират, т.е. на абсолютно Всичко . Освен това Бог е сътворил и Човека. А щом Той е създател на всичко , включително и на хората, значи е създал също така и Злото и Греха, които са част от това всичко , и в частност от човешката природа. Но пък ако те не са Негов продукт, каквото е официалното становище на библейските тълкуватели, и Той не може да ги контролира, излиза, че са дело на друг и се намират в неговите правомощия и потенция. Ако това е вярно, тогава този, който е припознат като Бог, не е всемогъщ. Но ако той не е всемогъщ и не е сътворил всичко, значи не е Бог. 

    Но ние знаем, че Бог обезателно трябва да е основоположник на всичко, което включва Злото и Греха, поради което отговорността за тях е Негова, по същия начин, както и заслугата за Доброто се приписва Нему. Тогава, щом като Той е ответствен за целия веществен мир, за явленията и процесите в него, защо за всяко добро славим Неговото име, а за всяко зло търсим вината у другиго? Ако Негов е приносът за всички добрини, то Негова е и вината за всички злини и грехове. Опитвайки се да Му отнемем отговорността за Злото и Греха, ние неволно дискредитираме божествената му същност, в основата на която стоят
всемогъществото и сътворяването на всичко. Оневиняването на Бог е несъвместимо с идеята за всеможенето, основен атрибут на божествеността в библейската и християнската концепция. 

    Това противоречие е причинено от онези вярващи, които в желанието си да припишат на Бог само любов и доброта, т. е. изключително положителни качества, го лишават от върховния му прерогатив – да е създател на всичко . Това, обаче, ги принуждава да извършват сложни схоластични еквилибристики, опитвайки се да замажат парадокса, който сами са създали. Според тяхната версия Злото и Грехът са се появили на света по неведоми пътища, били са натрапени по необясним начин. Това веднага повдига няколко въпроса: защо, ако Бог не ги е желал, е допуснал те да се появят; кой е този, който му ги е натрапил; ако не може да ги премахне, не означава ли това, че не е всесилен и че този, който Му ги е наложил, е по-могъщ от Него; защо се твърди, че Бог е творец на всички неща, след като Злото и Греха не са Негово дело; може ли да бъде Бог този, за който се твърди, че е създал всичко, а всъщност не е създател на толкова важни неща като Злото и Греха? 

    Стремейки се да се избавят от сътворената от тях главоблъсканица, вярващите поставят условието да не търсим обяснение на божиите дела с аргументите на разума (те обаче удобно забравят, че така наречените „божии дела” всъщност са резултат от човешко творчество, а именно продукт на въображение на авторите на Библията). Те отричат правото ни да разсъждаваме, да бъдем критични и да търсим истината, отхвърлят правото ни да бъдем разумни същества. Ала проблемът не е в тези, които се съмняват и се опитват със силата на своето съзнание да открият правдата, а в онези, обременени от средновековна догматика адепти на един книжен бог, които са потиснали разума си, жертвайки го в името на една дискредитирана кауза. 

Legacy hit count
710
Legacy blog alias
46944
Legacy friendly alias
КРИТИКА-НА-ИДЕЯТА-ЗА-БОГ---ЗЛО-И-ГРЯХ--Четвърта-част

Comments4

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 5 месеца
ако си агне, за теб вълкът върши зло, когато те изяжда
ако си вълк - агнето е просто вечеря за теб, т.е. - добро

зло/грях/цвят/мирис/звук.... на едно ниво са просто атоми....
kordon
kordon преди 14 години и 5 месеца
Ela Georgieva wrote :
ако си агне, за теб вълкът върши зло, когато те изяжда
ако си вълк - агнето е просто вечеря за теб, т.е. - добро

зло/грях/цвят/мирис/звук.... на едно ниво са просто атоми....

 Ела, блестяща логика. За убиеца отнемането на човешки живот е добро, а за жертвата му – зло. Значи доброто и злото са само въпрос на гледна точка. Моралът е само илюзия. Хиляди години изграждане на нравствени принципи и норми са зачеркнати с лека ръка. Браво! И това го казва човек, който е толкова критичен към човешкия род („тежко на тоз космос, който ще осерем под предлога, че "запазваме живота" – цитат от твой коментар).

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 5 месеца
земната 'логика', земната 'справедливоcт' и идея за това кое е 'морално' (различни през различните епохи и за различните култури) са само част от Вселената.

 


ако си готов да приемеш факта, че Бог управлява Вселената, трябва да си готов и да приемеш, че Вселенските закони, "морал", "логика" и т.н., може да са крайно различни от тези на Земята. Т.е. ние с теб само си губим времето да "анализираме" дали един крокодил е по-дълъг, отколкото зелен.

 


(а примерът, дето дадох, неслучайно е с животни. Вълкът не е убиец. Прочети "Ако можеха да говорят" на Йовков, който като автор е най-близо до Бога; и по-специално оня разказ за вълчицата майка, убита от селяните)

 


не слагай в коментарите ми повече от това, което има в тях, моля

LjubomirPetrov
LjubomirPetrov преди 14 години и 5 месеца
Ама той още Шекспир го беше изрекъл това с доброто и злото, Нищо не е добро или зло, само мисълта го прави такова.

Аз във връзка с християнството бих добавил:

"Ако беше християнско да се прощава, Бог щеше да е простил на Дявола"

от друга страна за Греха, т.е. вината, писах в последния си пост, както и за двойния си стандарт ))))

By kordon , 6 November 2011

 Един от фундаменталните въпроси, който стои пред философи, учени и, навярно, пред всички хора, е този за съществуването на Бог. Неизброими са опитите да бъде доказана или отхвърлена неговата екзистенциалност. Някои от тях са доста груби и недодялани и имат по-скоро обратен ефект. Но други предлагат много по-фини и интелигентни тези.

    Едно от най-хитроумните и находчиви предложения, поставящо си за цел да потвърди божествения произход на света, принадлежи на английския теолог и философ, архидякона на Карлайл Уилям Пейли (1743-1805). Този християнски апологет публикува през 1802 г. своя труд „Естествена теология” (Natural Theology; or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity). В него той ни кара да се запитаме как би разсъждавал човек, който, разхождайки се из гората, намери джобен часовник. Вероятно би се запитал как е попаднало там такова сложно устройство. Един от възможните отговори е, че появата му може да е резултат от случайно комбининиране на различни молекули, които, съединявайки се произволно една с друга, са образували този фин и прецизен механизъм. Но дори и на пръв поглед това изглежда твърде невероятно, за да се приеме сериозно, и справедиво е отхвърлено от автора.  

   Единственият логичен отговор е, че приборът е бил създаден целенасочено от някакъв майстор – часовникар, а не е случаен сбор от невероятен брой произволни съвпадения. Тоест, имаме творение, създадено по предварителен замисъл от изкусен занаятчия, който притежава специални умения и възможности, неприсъщи на всеки.

    До този момент няма причина да не се съгласим с г-н Пейли. Но това е само неговото встъпление. От тази позиция той заключава, че хората, като извънредно комплицирани механизми, способни на далеч по-сложни действия от един часовник, би следвало да са сътворени с определена цел от интелигентен създател.

    Тази теза на преподобния Уилям Пейли може да се определи като апология на библейската доктрина за сътворението, в чиято защита е и замислена. Мнозина, между които и самият Чарлз Дарвин, са посветили не малко време и усилия на каузата да бъде оборен непреодолимия аргумент на карлайлския архидякон. Оставяйки настрана чисто научните методики, които недвусмислено отхвърлят догмата за едновременното създаване на живите същества и тяхната неизменяемост, ние ще се опитаме да решим проблема с космическия часовникар по дедуктивен път.  

    Нека започнем с часовника. Този инструмент наистина е бил създаден с определена прагматична цел от квалифициран специалист и не е плод на хаотично и спонтанно подреждане на физични константи. Но за да се научат хората да произвеждат такива акуратни уреди, е било необходимо натрупване на огромен обем от знания, умения и опит. Това е процес, продължил хиляди години – от създаването на колелото, през зъбните колела, пружините, откриването на различните метали и тяхната обработка, до необходимостта от прецизно измерване на времето, която се появява в точно определен момент. Логично, първите часовници са били по-примитивни и недостатъчно точни. Постепенно дизайнът и функционалността им били подобрени. Значи, в изработването на всеки часовников механизъм е  въплътена мъдростта на хиляди поколения, защото е очевидно, че той не може да бъде произведен от маймуните в джунглата, нито дори от кой да е непосветен в конкретната дейност дилетант.

    По същия начин човекът също е творение на определен създател. Този дизайнер е Природата. Човекът не се е появил отведнъж, а е следствие на милиарди години еволюция, които са запечатани в неговите гени. През този необозрим период Природата е усъвършенствала своите механизми, създавайки първоначално по-посредствени „часовници” – всички организми преди нас. Натрупала опит, тя постепенно, но неотклонно подобрява качеството на своята продукция. И в крайна сметка се появява и най-съвършенното ѝ произведение – Човекът. Целта, с която е създаден, е същата като на всеки нов модел часовници – да бъде по-съвършен от предишните. Огромното количество биомаса, невероятното разнообразие от живи организми (сред които сме и ние, хората) и необятният им ареал на разпространение имат една функция – да поддържат живота, това крехко творение на Природата. На човека, в качеството му вече на съзнателен творец, принадлежи ролята, отредена му от Нея, да опази този безценен дар като го разпространи из Космоса. В такъв случай вероятността животът да бъде погубен вследствие на глобален катаклизъм, поразил Земята, отпада.

    Природата е онзи дизайнер, на чиято интелигентност дължим както своето съществувание, така и способността си да разсъждаваме върху предизвикателствата, пред които ни изправя.   

   Литература:

Paley, William Natural Theology: or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity

http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=A142&viewtype=text&pageseq=1

Legacy hit count
656
Legacy blog alias
46851
Legacy friendly alias
БОГ-КАТО-ЧАСОВНИКАР-ИЛИ-ГРЕШКАТА-НА--УИЛЯМ-ПЕЙЛИ

Comments9

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 5 месеца
благодаря, че си дал източници

не разбрах - ти съгласен ли си да се нарече дизайнерът Природа с името "Бог"?
 по поста - някак не мога да повярвам, че ако има милиони галактики - и с това - огромна вероятност да има огромно число населени планети - на всяка една от тях ще важат законите на земната логика

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 5 месеца
"В такъв случай вероятността животът да бъде погубен вследствие на глобален катаклизъм, поразил Земята, отпада."  -- животът такъв, какъвто го познаваме?
зароден тук, той може да съществува само тук
тежкО на тоз космос, който ще осерем под предлога, че "запазваме живота"
мисля, че добре се постарахме и тук, на Земята. горката планета, със 7 000 000 000 "локални катаклизми"...
kordon
kordon преди 14 години и 5 месеца
Ела, не става въпрос за "земна логика", а за логика на природните закони, тези, според които се създават планети, галактики и всякакви обекти от микро и макрокосмоса навсякъде из Вселената. 
А за това, че имаш толкова негативно отношение спрямо живота не бих могъл да ти помогна. Според мен вината за злините и несправедливостите в света е на този, който е създал всичко – Бог. Редно е да отнесеш оплакванията си към него.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 5 месеца

 

това, което знаем за природните закони, е точно това = само толкова, колкото знаем
на 1000 светлинни години оттук, в некой ръкав на вселената, може да действат съвсем различни закони; и това, което "те" наричат "живот", да е абсолютно различно
обичaм живота
не харесвам това, което правят с планетата  хората днес; и можеш ли да ме обвиниш - само една ни е -- засега тия 7 милиарда няма как да колонизират друго място

да обвинявам Бог за поведението ни - ?
все пак сме навършили пълнолетие отдавна

все още не си уточнил според теб Бог съществува ли?

 

kordon
kordon преди 14 години и 5 месеца

    Ела, аз не зная дали Бог съществува или не. Мога само да предполагам. Затова и не разбирам онези, които твърдят, че знаят отговора на тази загадка. Но си мисля, че ако има Бог Той едва ли има нещо общо с онзи персонаж от Библията, комуто са приписали божественост, докато той се държи като психопат – уж обича хората, а изтребва цели народи; уж е добър, а наказва Адам и Ева; уж е справедлив, а проклина целия човешки род за „греховете” на първите хора; уж е сътворил всичко, но не е създал Злото и Греха; уж може всичко, а не може да ги премахне от света; уж знае всичко, а не знае, че първият му помощник, архангел Луцифер, водачът на небесната йерархия, ще му измени. Това не е Бог, а продукт на човешкото въобръжение, поради което този образ носи типичните за човешката природа непоследователност и ирационалост.

    Но в крайна сметка всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае. Аз избирам да вярвам в доказателствата на фактите и логиката и в силата на разума. 

Kopriva
Kopriva преди 14 години и 5 месеца
Те тия,които визираш,вярват и в дядо Коледа:)Бог е любов и е в сърцето ти,всичко останало е човешка суета,най-вече църквата и нейните жалки посредници(сещеници:))
Kopriva
Kopriva преди 14 години и 5 месеца
Не чети библията толкова буквално,търсейки логика във всяка дума.Минали са толкова години,думите имат различно значение....важни са посланията.Всяко видение има смисъл,но хората го предават субективно.например "Звярът", може и да е компютър (как да използват древните несъществуваща дума), летящите коне може би са самолети и т.н. Бог като белобрад старец седнал на облак е смешна илюзия."надникни в сърцето си...,вдигни камък....отпий глътка вода..." и ще го намериш:)Поздрав!
kordon
kordon преди 14 години и 5 месеца
Съгласен съм, че Библията не бива да се приема дословно, защото тя е по-скоро сборник с притчи и нравствени послания. Именно тези морални поучения са и най-ценното й качество, а не витиеватите йезуитски интерпретации на разни тълкуватели. Защото, какво е по-важно от това да си добър с другите... Да не би един безчестен свещеник да струва повече от някой доблестен човек, само защото първият е религиозен
Бъди здрава!
Kopriva
Kopriva преди 14 години и 5 месеца

Oтхвърлените са по-морални,честни и смели от издигнатите от обществото!(от личен опит)

P.S.Или общочовешки опит: Христос,Мариа-Магдалена?

By kordon , 31 October 2011
Най-големите проблеми, които крие в себе си Библията, са противоречието на редица нейни внушения със съвременните представи за структурата и функционирането на света, както и логическите несъответствия, иманентно съдържащи се в нейната религиозна концепция. Държа да подчертая, че това не са незначителни детайли и невзрачни подробности, а основни стълбове на библейската доктрина, без които тя би рухнала безнадеждно. 

 Представяйки тази логическа дисхармония на общественото внимание, аз бях съветван от своите опоненти да не се опитвам да тълкувам Светото писание от гледна точка на разума. Това, според тях, би бил грешен подход, тъй като Божиите дела не следвали логиката. Това ме накара да се замисля какво дава основание да се отказва на Господ разум.

 Всеки път, когато се вгледам в истинските дела Божии (а не в тези, които му се приписват) – звездите, галактиките, планетите, Земята, хората, живите твари, растенията, микроорганизмите, атомите, аз виждам, че всичко съществува и функционира в ред и хармония. Нищо не се случва хаотично, спонтанно и произволно и във всяка частица, процес и явление има логика, защото всичко се подчинява на законите, наложени от Твореца на Всемира. Питам се тогава, защо, ако всички елементи от микро и макрокосмоса са взаимосвързани и работят според Божиите правила, които са толкова прости и логически проследими, аз трябва да вярвам на една книга, без съмнение писана от хора, която твърди, че нещата се случват без логика? Нима всички реални доказателства около мен с цялото им безкрайно изобилие могат да бъдат обезценени от няколко ексцентрични басни, в подкрепа на които няма никакви достоверни сведения? На какво трябва да вярвам – на химеричните писания на няколко простосмъртни грешници или на логиката на природните процеси, в която прозира цялото величие на Създателя? Срещу гениалния разум на Твореца, конструирал Универсума с толкова интелигентна логическа последователност, в който всичко е подредено и хармонично, стои една книга. 
 
Е, питам аз, на въображението на нейните автори ли да се доверя или на неизброимите аргументи на Бог, които Той ни предоставя щедро с всяко свое творение, с всяка своя проява? 
 
Бог е Разум, следователно делата Му се ръководят от логика, която е негова основна функция. Оттук следва, че всичко, което съществува и се случва в реалния свят, може да бъде обяснено по дедуктивен път с подкрепата на съответното количество информация. Единственото неудобство е недостигът ни на знания. Но всяка следваща крачка ни убеждава в правотата на тази аксиома. А ако у нещо липсва  вътрешна логичност, значи то е продукт на човешкото несъвършенство, какъвто е и самата Библия. 

Legacy hit count
560
Legacy blog alias
46770
Legacy friendly alias
ИМА-ЛИ-БОГ-РАЗУМ

Comments4

KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 6 месеца
"...На какво трябва да вярвам – на химеричните писания на няколко простосмъртни грешници или на логиката на природните процеси, в която прозира цялото величие на Създателя?..."   Природата е непобедима, Тя е всесилна, на Нея е подчинено всичко, което ни заобикаля. Логиката, с която Тя ни е надарила ще ни направи равни с Нея.
The Maker
The Maker преди 14 години и 6 месеца
kordon, респект!
kordon
kordon преди 14 години и 6 месеца
The Maker, Много благодаря!
goldie
goldie преди 14 години и 6 месеца
Библията е само книга, в нея не се налага да вярваш. Но тя предлага да вярваш в Бог, ако искаш. 
By kordon , 24 July 2011
 Библейската интерпретация на Греха и въведената чрез нея постановка за "първородния грях" създават един неразрешим парадокс. Той се състои в следното: ако Господ е създал всичко, значи е създал и Греха. Щом Той е създал Греха, значи отговорността за всички грехове лежи върху Него, по същия начин както и заслугата за всички добрини се приписва Нему. Следователно няма основание Адам и Ева да бъдат обвинявани за нещо, което изначално е заложено у тях. Както не могат да бъдат укорявани, че притежават две ръце, една глава и т.н., тъй като те са им дадени от Създателя им. И тъй като Господ е създал Греха и го е поставил в тях (защото, ако не им е даден от Него, как е могъл да влезе в тях без Неговото знание и разрешение - все пак Той трябва да знае, вижда и контролира всичко), значи те не носят никаква отвественост, нито заслужават Божието проклятие и наказание. Тук библейската фабула е изпаднала в нелогичност, което всъщност е обичайно явление за цялото повествование, и е очевидно за критичния наблюдател.

От друга страна, ако, както твърдят някои тълкуватели, Бог не е създал Греха, а той Му е бил натрапен, то в такъв случай Той не е всесилен и всеможещ и не създател на Всичко, след като е допуснал Някой друг да прави неща и да Му ги налага. А това е в пълен разрез с основните постулати на юдео-християнската традиция за Бог като всевиждащ и всемогъщ.

За да изгладят (или по скоро да замажат) това противоречие някои апологети въведоха в употреба тезата, че Бог е дарил хората със "свободна воля" и с възможност да постъпват според собствените си желания. Това, според замисъла на тези advocatus Dei, означава, че те-хората, могат  и трябва да носят отговорност за постъпките си. Аз съм напълно съгласен, че всеки трябва да отговаря за своите дела, но това въобще не премахва слабостите на тая догадка. Една от тях е, че щом Господ е създател на духа, живата и нежива материя и законите, по които те функционират, т.е. на Всичко, значи Той е създал и свободната воля и правилата, по които тя да се употребява. Така че дори и хората да действуват привидно свободно, техните дела не са самопроизволни, случайни и хаотични, а се подчиняват на строгите норми, наложени от Него (в което едва ли има някакво съмнение). Тези норми е невъзможно да бъдат престъпвани, защото са създадени от Божествената ръка (образно казано), което означава, че са вечни и ненарушими. Само земните закони могат да бъдат погазвани, тъй като са дело на несъвършени същества. 
 В корпуса на хипотезата за "свободната воля" зее още една съществена пукнатина. Библията твърди, че Бог създал Адам и Ева по свой образ и подобие:
 "Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26).
"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори" (Бит. 1:27)". 
 
 По неведоми причини обаче Той не им дава възможност да узнаят най-важните неща, а именно що е Добро и що-Зло:
" 16.И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него (Битие 2:16-17)".

Няма да се спирам на наивната идея, че притежаващи плът, и следователно несвършени същества, имащи по волята Божия редица физиологически нужди, страсти, нагони, недостатъци и недъзи могат да приличат на Съвършения Разум, на Върховната Сила. Също толкова парадоксално е, че от религиозна гледна точка свободата на волята предполага, че дори Всемогъщият Бог няма власт над индивидуалната воля (всемогъществото презумира абсолютна власт над ВСИЧКО, включително и над волята на всеки човек).

Извън това, нелогичността на тази теза произлиза от факта, че индивиди, лишени от способността да различават Добро и Зло, са практически непълноценни и неспособни на правилна преценка и адекватни решения (излиза, че Бог е сътворил Адам и Ева ментално малоценни). Такива хора не могат да имат адекватна представа за заобикалящия ги свят, а още по-малко да притежават свободна воля. Който има съмнения относно тая позиция, нека само си представи субекти, които нямат възможност да разграничават доброто от злото. Те няма как да знаят дали техните постъпки са добри или лоши, а трябва сляпо да се подчиняват на Божиите заповеди. Те не знаят най-важните неща, и на ментално ниво не стоят по-високо от неразсъдливите твари, така че тук и дума не може да става за "свободна" воля или за каквато и да е воля. Такива хора не могат да носят отговорност за постъпките си и не случайно биват изпращани в специализирани лечебни заведения. 
Според Библията Адам и Ева са точно такива умствено недоразвити персони, които не осъзнават дори и че са чисто голи (едва когато вкусват от дървото на познанието "се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници" /Битие 3:7/; това идва да покаже, че освен Доброто и Злото те не са знаели и нищо друго, т.е., били са абсолютно незнаещи), а какво остава за по-сериозна мисловна дейност. Те са като невръстни деца, непознаващи света около себе си и отношенията в него. Кой би посегнал на такава първична невинност? Освен библейския Бог, разбира се.
 В тази връзка големият немски философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел пише в своята "Философия на историята" следното: "Райското състояние на невинност е животинско състояние, а раят е парк, в който могат да останат само зверовете, но не и хората".
Тезата за "свободната воля" е поредният опит да се помирят непримиримите вътрешни противоречия, създадени несъзнателно от авторите на Библията.
Legacy hit count
795
Legacy blog alias
45705
Legacy friendly alias
КРИТИКА-НА-ИДЕЯТА-ЗА-БОГ---трета-част------Парадоксът-на--първородния-грях-

Comments20

KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца
Интересни идеи. Изразявайки мнението си, поставям главното условие, че съм абсолютен атеист. Със снизхождение и ненатрапчива търпимост се отнасям към вярващите. Дразнещо е примирението, с което се отнасят те към всяка агресия, защото им е внушено, че така трябва. Говоря за общия случай. Ако речеш да вземеш съдбоносно решение - и там имаш оправдание - бог така е решил. Ако подминеш нещата - пак той владее положението. Впрочем каква загуба на време е това занимание - религията. От изложеното в публикацията виждам, че автора се бори с противоречията и търси обяснение защо е така. Похвално! Не само той (автора), на само аз, а много, много хора - и големи мислители и обикновени божи създания са критикували това, което им се натрапва. Но малко хора осмислят критиката си. Повечето го правят, защото и други го правят. Впрочем и много "вярват" защото и други вярват... И тук идва въпросът какво значи "вярват". В какво? В кого? В първия случай и да вярваш в нещо и да не вярваш - то ще се случи или не. Във втория случай - дали вярваш в някого или не - това е едно примитивно успокоение, продиктувано от търсене на изход от безизходицата. Мисля, че нещата трябва да се погледнат безпристрастно. Природата е създала човека - наистина крайно несъвършен. Дала му е единствено разум и нищо друго. Ами че той, човекът е най-беззащитното същество. Малко се отклонявам, но се изкушавам да го кажа - кое живо същество се облича, когато му е студено? Кое живо същество ползва протези за да оцелее? Тук мога да посоча очилата, зъбните протези, трансплантациите, ако щете автомобилите и компютрите - по същество всичко това ( а и още много) са протези - човекът, по-точно разумът търси решения за да оцелее и да се развива. По този начин природата се самоусъвършенства. Казано с други думи - природата е създала разума за да го ползва като инструмент в своето самоусъвършенстване. И хайде, не ми намесвайте бога тук. Аз например повече вярвам в Дядо Мраз, отколкото в него. Да ме извини, ако съм го засегнал. Готов съм на дискусия. Може да съм донякъде краен, съжалявам, така виждам нещата. И Ницше го е казал. Е, мога да цитирам класици по темата, но обичам да мисля, а не да ползвам чужди мисли. Това не е критика, това е моята позиция. Очаквам контакт, предпочитам на e-mail: k_christov@abv.bg, но може и тук. Поздрави!
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Красс, харесвам обоснованите позиции и нямам намерение да споря с теб, защото аз съм от вярващите в Бога, не в приказките на Библията. За мен Бог е неизчерпаемата енергия на Вселената, от която се е сътворил живота на Земята. Така го усещам и така го приемам.

 За мен Библията е просто древна книга, която отразява световъзприятието на много поколения хора. Празнотите в нея се дължат на забравени предания, а изкривяванията и неточностите са плод на дългогодишната устна традиция на предаване на информация, което наслагва големи дози субективизъм.

 Що се отнася до Първородния грях, тази притча винаги ми е била интересна заради хаотичното наслагване на различна информаци и заради символиките: мъжът и жената;плодното дръвче и змията; разумът и безумието. В тази притча има много въпросителни и много пластове на разбиране, но не ми се изпада в подробности.

 


KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца
Към Didi, а и други, които биха се включили със съгласие или несъгласие. И така. Това, че съм атеист, ме прави по-свободен в избора да заема позиция. Аз имам две алтернативи - или да вярвам в бог или да не вярвам. Докато вярващите нямат тоя избор. Аз мога да погледна нещата от всичките им страни, а другите - само от едната. Ако сгреша аз мога да упреквам само себе си, а другите - бог. Аз имам свободата да мисля без ограничения, а другите - в рамките на канона. Ами това е. А що се отнася до т.н. бог. Напълно съм съгласен, че аналога на това нарицателно е космическата енергия, физичните закони, всичко познато и непознато. Но кому е необходимо да го изобразяваме в човекоподобна форма? От това печели само тоя, който иска да ни внуши безкрайната  сила и могъщество на едно събирателно, което е много удобно да бъде представено в по-разбираем и възприемчив човешки вид. Моля да бъда извинен, но това ми напомня на казаното от мен по-горе. Децата ги лъжат с красиви приказки за добрия дядо Коледа - този мил и усмихнат старец, който ги наблюдава от някъде и ако не слушат - няма подаръци. Когато пораснат обаче всички разбират, че това е било една красива лъжа. Е, питам аз, кога ще пораснем? С извинение към всички, които може би съм засегнал. И още нещо - мислете, мислете, мислете! Не цитирайте!
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца

1.Ако вярвам в Бог защо са ми алтернативи, там е всичко, което е нужно на вярващия?

2, Ако човек съгреши не упреква Бог ,защото Бог няма вина , че е съгрешил.

3. Човек ако вярва в Бог мисли така както и другите вярващи мислят. Мисълта няма граници.Вярата в Бог не е ограничена.Кой ти е казал тази глупост?

Дали човек вярва в Бог е негов избор. 

KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца
Здравей, Gen,

 С теб не се познаваме. Това, обаче не пречи да споделяме. Та нали по този начи оформяме мирогледа си и изграждаме позиция в обществото. Драго ми е, че ме критикуваш. Може да звучи странно, но това ме успокоява, че все пак съм индивидуалност, донякъде по-различен от другите. Ето - ти защитаваш твоята теза, аз - моята. Едва ли ще стигнем до консенсус, но това не е необходимо. И двамата имаме за база нещо огромно - било като идея, било като убеждение, било като възприятие. От гледна точка на глобалната тема всеки е прав за себе си. Аз не искам да те убеждавам, моите разбирания са възникнали и оформени също както и твоите - от живота. Начина на живот е нещото, което ни прави различни. Обединява ни идеята. Е, все пак всеки защитава нещо. По-горе аз казвам кое ме дразни. Не искам да ме манипулират. Защо не наречем нещата с истинските им имена? Аз съм сигурен, че между много от тях можем да сложим равенство, т.е. знак за еднаквост. Само че аз ползвам една терминология, а ти - друга. Ако ползваме една баналност - на теб ти харесва магданозът, на мене - мерудията. Има ли разлика? Само че за мен звучи много по-възвишено, ако щеш и поетично, да нарека необятното космос, вселена, природа, а не с прозаичното и трудно обяснимо - бог. И ако това е така, що за глупост е да си задаваме въпроса има ли бог? Вероятно ти ще ми отговориш - да, има. Аз ще ти отговоря с други думи - да, има природа. Това е схемата. Е, ако структурираме нещата, тогава ще възникнат още множество въпроси. Но всички те ще гравитират около едно и също нещо, независимо кой как го нарича. Що се отнася до Библията - според мен това е енциклопедия на морала - в двете му форми: морал и антиморал. И за да бъда по-ясен, антиморалът го има дотолкова, доколкото да подчертае, да възвеличае морала. Нищо лошо. Лошото е, че тълкуването (защо ли се налага? Защото може би не всичко е ясно...) е в много случаи самоцелно, користно, манипулиращо. Ето, това е моето разбиране. Но, аз съм дълбоко убеден, че ако човек има морал и държи на него, без значение е дали е атеист или вярващ. С това и двамата сме съгласни. Сигурен съм. Затова бях провокиран от автора на дискутираната тема - той не заема страна,  но чете Библията с отворени очи. Ако имаме време можем да дискутираме всяко изречение. Заслужава си.

 Впрочем ето какви са ми отговорите на твоите забележки:

1.Ако вярвам в Бог защо са ми алтернативи, там е всичко, което е нужно на вярващия? Да, така е, но алтернативата провокира мисленето. Иначе праволинейността винаги ще те довежда до бог.

 

2, Ако човек съгреши не упреква Бог ,защото Бог няма вина , че е съгрешил.
Той няма вина, но го е програмирал да греши

 


3. Човек ако вярва в Бог мисли така както и другите вярващи мислят. Мисълта няма граници.Вярата в Бог не е ограничена.Кой ти е казал тази глупост?
Не разбрах откъде е впечатлението, че някой ми е казал тази глупост. Ако съм бил разбран по този начин, имаш право да се засегнеш. Но не ми отнемай правото и аз да мисля като другите невярващи. Мисълта няма граници...

 Жив и здрав!


SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца
Аз не те критикувам, къде видя критика:)))  
KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца
Ами то си е така. Навик. Добре, да го наречем градивен и конструктивен дискусионен диалог.

Благодаря за забележката.


SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца
Ако си задаваме думички - ти магданоз, аз мерудия или пък Гауди или Айфел, ние може и да сме еднакви ,но може ида сме различни .В което няма нищо лошо, но принизяването до една дума, манипулация, други може и зомбиране да казват си е из вън рамките на спора, ако има спор разбира се. Ти охарактеризираш мирогледа си и възвишено ти звучи произнесеното или обмисленото от теб – космос, вселена, природа . Тези които вярват обаче казват Бог е любов. Как ти звучи думата Любов. За мен Любовта е всичко……. 

Исках да продължа да пиша, но като се замислих върху думата просто няма смисъл, защото трябва да се изпише всичкото християнско и не само християнско оставено от векове слово, музика, архитектура и……… . Спора е безсмислен. Вярата в Бог е сътворила чудеса.
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Хубав диалог и не искам да се намесвам, но от това, което казвате ми се струва, че смесвате вярата с религията. Вярата в Бог е лично светоусещане - религията създвава догми и канони, т.е. комерсиализира вярата човешка. Аз вярвам в Бог, но не мисля, че вярата ми в него ограничава мисълта ми, а освен това цял живот се уча да мисля самостоятелно и не съм спряла да го правя до днес, единственото, което ограничава мисълта ми не е вярата в Бог, а личното ми  ниво на интелигентност.

Що се отнася до Библията, тя не е учбник по морал, тя е сборник от приказки и предания за миналото на народите живели на п-в Мала Азия и при Междуречието или по онези земи, които днес наричаме "люлката на човечеството". А поучителният елемент на тези древни предания е като в народните приказки. И там има поучения и морал, но не ги критикуваме дори понякога не си спомняме и да ги разказваме, защото е по лесно да ги изгледаме на анимационно филмче, следователно да приемем виждането на някой художник или режиьор, без дори да си даваме сметка, че лишаваме съвременните деца от доза фантазия.

 П.П Да се върнем към темата!

 Това, че  доста по-късно към Библията, християнските религиозни догматици са си позволили лукса да прикрепят и житието на Иисус Христос е друга тема, която касае християнското учение, христианските канони, морал, и пр. дивотии, променили света и мисленето на хората тотално в последните 20-тина века, всичко това няма общо с авторските права на древните хора, нито с техния светоглед, възприятие, морал, ако искате, както няма нищо общо с произхода на Библията, нито пък с "Битие" и преданието за "Първородния грях". Между другото още не разбрах, дали сте наясно в какво са съгрешили Адам и Ева и дали сте разбрали какво не ни казва направо Библията, но много ловко и символично е прикрила. С по-малко думи - разбрахте ли какъв е  "първородният грях" или още мислите че има връзка с интелекта на първите хора?

KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца
Ужас! Писах повече от час и всичко изчезна!
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца
то си има обяснението :))))))))))))))
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца

В изчезването на коментарите не винаги трабва да подозирате човешка намеса. Зависи и кой браузър използвате. За публикуване аз използвам голямото Е, а за коментари лисичката. Шареното кръгче на Гуглата го ползвам само за игри и за FB.

Понякога дългото стоене в една опция на блога също води до изчезване на коментар, както и скороста на нета. Ако докато си писал е имало прекъсване на връзката е възможно да се получи изчезване.

За да не ви изчезват коментарите пишете ги първо на компа и после ги копирайте или си ги копирайте преди да натиснете бутона за публикуване.

 Има и един начин, дето много го мразя, а той е да пиша всичко отначало по спомен.


KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца

До didi f

Силно съм изненадан, да не кажа нещо по-силно. Не виждам дори теоретична възможност да отделим вярата от религията. Религията съществува за да утвърди вярата. Или казано иначе – вярата е функция на религията. Не мога да проумея как може да съществуват независимо една от друга. Допускам, че на мен не са ми съвсем ясни нещата, но за всеки непредубеден това би било неразбираемо. Така мисля. За Библията. В крайна сметка какво е казано там? С риск леко да се повторя – чрез притчи, предания, изобразени като истини, чрез приказни сюжети, чрез биографични елементи, приписвани на изявени за времето си личности, чрез цитати на водещи умове, се налага мъдрост, в корените на която е моралът. Критиката на човешките дейности, както и препоръките към хората са насочени единствено и основно към изграждане на стабилни морални норми за развитие на индивида, а от там – и на обществото. Дори „темела” на Библията – десетте божи заповеди внушават точно това. Библията е един своеобразен „Морален кодекс” за развитието на обществото. Каквото и скрито да търсим там едва ли ще попаднем на нещо по-различно. Това донякъде ми прилича на операта – никой не разбира какво се пее, затова либретото се раздава предварително. Ти сам търсиш съответствието между либретото и действието. Ако се разплачеш – значи си разбрал. Ако си отидеш след първия антракт – значи ти си за друг музикален жанр. Аз например страшно обичам рок баладите. Те могат да ме разплачат. На опера не ходя. Причината? Защото едно изкуство ако трябва да ти се обясни, за да го разбереш, то не е изкуство. Изкуството, каквото и да е то трябва да действа като пътен знак – осмисляш го на подсъзнателно ниво и се съобразяваш. Малко се отклоних, но все пак това е блог, а не форум и мисля, че се допуска по-голяма свобода на мисленето.

   Що се отнася до „първородния грях” просто нямам мнение. Това е един от моментите в Библията, които дават простор на въображението. И тълкуване – нещо, което и на двама ни не допада много. Да коментираме дадени факти – да, но да гадаем кой какво е мислил и дали го е мислил – мисля, че е излишно и безсмислено. Впрочем, защо Библията трябва да прикрива нещо? Ако това истината, която представя, не е необходимо да се изказват половинчати и двусмислени неща. Нещо такова може да се направи само ако книгата се разпространява апокрифно и нещата се воалират така, че ако попадне в чужди ръце да остане неразбираема. И накрая станала нещо като либрето за опера...

   Много съм доволен от твоето включване. С малко думи задаваш много въпроси. Е, как да се стърпи човек да не реагира.

goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца

 

Причината, поради която в Библията има много неясни, недоизказани и символични моменти е дългогодишната устна традиция.  Устната традиция в предаването на информация позволява много голяма доза субективизъм, защото там процесите на забравяне, добавяне, доизмисляне, изхвърляне или символно замаскиране на нежелани елементи е нормално явление. Мисля че в определени случай носителите на устната традиция са се съобразявали какво разказват, както и какви думи да използват, така че има символизъм в Библията и то в такива големи дози, че понякога е трудно съвременното човешко съзнание да си го обясни, заради различният начин на живот и световъзприятие, които имаме днес.

 

В древните времена, когато са възникнали преданията, те първо са предавани от уста на уста, а са записани мнооого по-късно, чак когато са измислени азбуките. Но през онези векове са се случвали доста събития, които понякога са влияели негативно на библейските притчи, защото тогава много по-често от сега са се  раждали и умирали религии, божества, народи и пр. Тогава, както и сега е имало забранени религиозни учения, ако някой не вярва да погледне историята на Египет и по специално ерата на Ехнатон, Нефертити и Тутанкамон. Може да ти стане интересно като разбереш, че е имало религиозни граждански войни, дори в онези древни времена. Освен това Египет участва в Библията.

 Що се отнася до древните личности, споменати в Библията - няма доказателство, че не са съществували, но има доказателство, че споменатите държави, народи и градове са съществували. Археологията е интересна наука. Така че онази част от Библията, която предствалява хроника на древните събития си е достоверна и съвсем истинска. И в интерес на истината изобщо не ме интересува какъв тип морал насажда Библията, повече ми харесва, че археологическите открития от последните 2-3 века доказват истинноста на някои събития описани в нея.

 Що се отнася до вярата и религията, човек може да си вярва в каквото си иска без да се съобразява с измислени правила, защото никоя религия не може да ми бръкне в душата и да ми декорира вярата по собствен вкус, каквато и масова, външна изява да дава религията на вярата, вътрешното усещане е строго индивидуално за всеки човек . И ако дадеш четка и боя на всеки вярващ да изобрази своя Бог, а не някоя известна икона, аз съм сигурна, че всяка рисунка ще е различна, защото масовото съзнание е учебникарско понятие, а всеки човек живее със своето си тесничко световъзприятие, чиито граници се определят само от интелекта на отделния индивид.

 Красс, ти като атеист съвсем сигурен ли си че не вярваш в силата на вселенскате енергия или мислиш, че просто можеш да я игнорираш???:) Защото, според мен, както никой човек не може да бъде напълно светец, така и не може да бъде напълно неверник.:)


KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца
Инерцията на живота ни набутва все в решаването на делнични, прозаични проблеми, които обикновено се подминават, но напоследък толкова загрубяха, че като че ли се превърнаха в жизнено важни (а то май си е така, след като се борим с тях) и ни отклоняват от същественото, глобалното. Извинявам се за дългото изречение - обикновено избягвам да го правя, но като ме хване вдъхновението... И така. Мисля, че само една теория не стига. Ако приемем, че тя е основополагаща, определяща характеристиките на проблема, определено смятам, че ще възникнат и теории, гравитиращи около нея. В случая с библията нещата може би са подобни. Тук се получава нещо, което ме озадачава. След като коментара на книгата се поддържа от натрапени тълкувания, защо ги приемаме за достоверни? Според мен тези тълкувания са с цел да обединят хаоса от притчи, сказания, метафори и какво ли не още, за да подкрепят една догма, в която сляпо трябва да вярваш. А що се отнася до убежденията. Не знам дали има господ. Не го изписвам с главна буква, защото по този начин бих изразил вярата си в него. Знам, че има природа, знам, че има физични, химични, термодинамични, обществени и още какви ли не закони, на които се подчиняваме. Щем не щем. Това обаче ни убива. Може би това е една от целите на природата - да унифицира мисленето, за да го насочи, фокусира към нещо, което ние още не знаем. Тази гъвкавост на природата се подкрепя и от едно любопитно обстоятелство. Човек се ражда абсолютно неук. Невежеството започва да избледнява едва към седмата година, когато обществената система е създала традицията да се тръгва на училище. При животните не е така. Още от раждането си прохождат, още от раждането си започват да комуникират, още от раждането си добиват значителна самостоятелност. Още от раждането си те вече имат значителни знания. А на човека за всичко това му трябват години. Интересно... Ами ако си представим, че никога не е имало и няма религия, че никога не е съществувала Библията? Към какво тогава щяха да се насочат разсъжденията ни, какво щеше да обсеби мозъкът ни, какво щяхме да критикуваме? Дали това не е начинът да централизираме обществената си подчиненост и да насочим разума в исканата посока? И дали тези, които бягат от тази координатна система не са истинските творци, реализираните гении? А обществото съществува само за да има на какво да се облегнат те и да бъде до известна степен коректив на създаденото от тях...
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Никога не бих повярвала, че целта на природата е да ни унифицира, според мен тя цели разнообразие. Някой се раждат видимо по-симетрични, т.е. по-красиви, други се раждат по-умни, а някой се раждат лишени и от двете неща. Природата експериментира с всичко и всички.:) В това е нейната сила. 
Разбира се, че в средновековието теолозите са използвали Библията, за да унифицират човешкото мислене, но на фона на няколкократните преселения на народите и на непрекъснатите войни е било необходимо нещо съвсем простичко, което да определя хората като свой и чужди - съответно християни и не християни. Днес нещата са въпрос на личен избор, защото няма институция, която има силата да принуди хората да вярват в Бог. Всеки сам за себе си решава в какъв Бог да вярва и доколко. За щастие поне в християнството фанатичната религиозност вече не е на мода, а границите на вярата са индивидуални за всеки човек. За щастие на християните вече няма инквизиция и трайни морални и физически поражения за невярващите в Бог.
Между другото, хубаво е че има невярващи, така се поддържа съмнението и хората продължават да търсят истината за себе си, за света и за Вселената.

KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца
Да, съгласен съм, че природата търси разнообразие. Поради тази причина голяма част от животните, включително и човека, са двуполови. По този начин шансът да се поддържа разнообразието е изключително голям. Въпреки че и това подлежи на съмнение в известна степен. Скоро в медиите пуснаха новина, че някакви учени открили в генома на всеки трети (!) мъж в Европа следа от генома на Тутанкамон. Странно... Поне за мене. Впрочем, хареса ми анализа по-горе. Но имам и малко уточнение. Когато споменах унифициране на мисленето, имах предвид една от най-вероятните цели на природата. В края на краищата каква армия ще е тази, всеки войник от която си има собствено мнение? Доколко ще е силно обществото, ако всеки негов член се изживява като коректив на другия до себе си и пренебрегва елементарните обществени норми? Така че с църквата или без нея природата си действа съвсем целенасочено, колкото и да не го забелязваме. Тя си знае работата...
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Ако природата не искаше разнообразие, тогава нямаше да имаме нужда сами да си измисляме корективите - религия, морал, закони и какво ли не още. Ние - хората - се стремим към унифициране, не ни го налага природата. Хората с еднакъв модел на мислене сигурно се управляват по-лесно, това до голяма степен може да обясни и авторитарните и тоталитарните режими, в които се вкарваме. Природата винаги се опитва да надскочи границите еднаквостите и да създава нови неща на базата на вече създадените, а не да пресъздава. Който не вярва нека погледне родителите си, себе си, братята и сестрите си и децата си- всички са различни дори и в приликите - природата създава, а не пресъздава.
KrasimirHristov1
KrasimirHristov1 преди 14 години и 9 месеца

Закъснял отговор

Ето какво мисля. Напротив, природата търси и създава голямото разнообразие – наоколо е пълно със сполучливи и несполучливи опити. Мисълта ми е за друго. Общо взето всяко животно се ражда с готово запазено място в този свят. Човек обаче трябва да си го спечели. Животното със раждането си стъпва на крака и започва да комуникира. На човека му трябват години за това. Аз не говоря за унифицирането на хората като наложено от природата. Може да се получи спорно, но човекът е създание на природата и като такова е подчинен на нейните експерименти. Така че, искаме или не искаме, вярваме или не, това е реалността. Не човекът е господар на природата, а обратно. Човекът е стихия. Малките капки дъжд се превръщат в порой, който става разрушителен. Малките човеци се превръщат в маса, която става градивна. И всичко това съществува за да се постигне равновесие. Но, искам да наблегна на това, ролята на  е д и н н о т о   общество е да въздейства върху природата по такъв начин, че  тя да отчете това въздействие като свой успех или неуспех. В първия случай човекът ще остане на това ниво на развитие. Във втория случай еволюцията ще го променя докато природата постигне целта си. Разбира се, че природата създава нови неща, но инструментът за това е основно човекът. Природата създава еднаквост от различията за да обедини силата на единиците. По отношение на животните имам други идеи, но за темата те не са интересни. Така виждам нещата.

By kordon , 16 July 2011

  Следващата логична стъпка в нашето библейско разследване е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа. 

 Според първата книга от Библията „Битие” гл. 2-3 Господ заповядва на първите хора Адам и Ева, създадени от Него, да не откъсват плод от Дървото на Познанието: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”. Но змията, която била коварна твар (по неведоми пътища тя е асоциирана в християнството от Йоан Богослов със Сатаната, въпреки че самата Библия не дава основание за това), изкушила нашите първородители и те престъпили Божията повеля, вкусвайки от забранения плод, получавайки при това способността да разпознават съвсем нови и непознати за тях до този момент категории-Добро и Зло. „ И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет”.  Ето как се развива тази история според Библията: 

„Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

3:20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

3:23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

3:24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота”.          

 Тук изниква въпросът: Ако Господ е Съвършен, тоест безгрешен (а Той задължително трябва да е такъв, за да бъде Бог) Той би трябвало да сътвори Адам и Ева така, както самият желае, без да прави грешки (защото грешките са присъщи само на стоящите по- ниско в небесната иерархия, както и на простосмъртните), които след това да Му се налага да поправя. Има се предвид, че творенията на Господ трябва да постъпват според зададените им от Него параметри, без да имат ни най-малка възможност да излязат от поставените им рамки. Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно. Но Библията ни учи, че Адам и Ева са постъпили в разрез с нея, което пък противоречи на разбирането за Бог като всемогъщо същество. 

Друго противоречие в тази част на книгата „Битие” съзираме в наивния момент на задаване на въпроси от Господ и техните отговори от страна на Адам и Ева. Ясно е, че за Бог не е нужно да търси своите чеда из градината, нито пък има нужда от техните отговори, защото Той трябва да знае всичко. 

Но най-крещящата несъвместимост с утвърденото схващане за всезнаещия, справедлив и милосърден Бог е проклятието,  което той отправя към собствените си чеда, и което според библейското сказание, противно на всяка логика, се пренася автоматично върху всички бъдещи човеци. В тази ситуация Божият гняв и коравосърдечност нямат граници и не признават никакви правила и здрав разум. Парадоксът се състои в това, че щом Адам и Ева са създадени от Бог, значи всички техни черти – характер, мислене, същност, душа, физика, поведение и т.н. се предопределят от Неговия замисъл и би трябвало нищо да не е в състояние да ги отклони от предначертания им от Него път. Следователно отговорност за техните постъпки носи Той и няма никакъв смисъл в приписването им на вина, която следва да се търси у техния Творец. 

Редно е да запитаме също така и защо, ако Бог знае всичко, той не знаел как ще постъпят собствените Му чеда? Или след като вижда всичко, защо не е видял какво замисля коварната змия и как ще се поддадат на нейната съблазън нашите праотци?

Силно неприятно впечатление обаче прави отмъстителността на Бог и садистичната безпощадност, с която той наказва Адам и Ева, ярко контрастиращи на благостта, снизходителността и милосърдието, които Му се приписват. Първо, няма никакво основание да бъдат санкционирани, при това толкова жестоко първите хора, които в крайна сметка са подвластни единствено на Неговата, а не на собствената си воля. Второ, в абсолютно противоречие на всяка логика и на представата ни за Него, той пренася проклятието си върху всички следващи поколения, които са предварително осъдени на мъки и страдания без дори да са се родили все още и, следователно, без да са извършили какъвто и да е грях. 

Това ли е Господ, за който е казано във втората книга на Мойсей „Изход” гл. 34.:

«6.Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний...

7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях»;

 - в книгата на Неемия гл.9.:   «Но ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив»;

 - в книгата на пророк Иоиля: «Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината».

  

Примерите за венцеславене на Божието милосърдие, дълготърпеливост и простителност (способност за прощаване), които услужливо и в изобилие ни дава Библията, са неизброими. Но когато внимателният читател се взре в делата Божии, той вижда рязко разминаване с хвалебствените дитирамби. В делата си Бог наказва жестоко, убива, проклина, осакатява, и както казва библейския текст: «Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода» (Изход гл. 34.) . 

Това е несъвместимо с идеята за състрадателност, справедливост, снизходителност, опрощение, благородство, великодушие, доброта, търпимост, човеколюбие и благосклонност, каквито с право се изискват от всяко човешко същество, и като пример за които ни се предлага Божието дело, което при взискателен прочит се оказва в противоречие с тия морални категории. 

Все пак трябва да имаме предвид, че т. нар. Свети писания са писани от хора, които са въплатили в тях своята представа за Божествения Разум, формирана от условията на обкръжаващата ги среда и от предшестващи ги вярвания. Ето затова Бог не е виновен за деянията, които Му биват приписвани от люде, познаващи слабо дори своя ограничен свят и неспособни да проумеят истинската Му същност. Каквито впрочем сме и ние, живеещите в ХХI век.

Legacy hit count
566
Legacy blog alias
45652
Legacy friendly alias
КРИТИКА-НА-ИДЕЯТА-ЗА-БОГ---2-част

Comments17

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 9 месеца

Опитваш се да обясниш вярата със средствата на логиката :).

Библията е (специално закодиран) текст, какъвто е и  "Дон Кихот" да речем. Всеки може да прочете такъв текст и - в зависимост от възрастта си, опита си, интелигентността, интуицията; + специални тесни познания по темата -- да разбере първото, второто, третото и т.нататък нива на текста.
Повечето хора стигаме само до най-елементарното ниво и просто не можем да разберем смисъла на останалите закодирани послания.
Така че поздрави за смелостта да опиташ

"творенията на Господ трябва да постъпват според зададените им от Него параметри, без да имат ни най-малка възможност да излязат от поставените им рамки. Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно." - често, ако следваме логиката, стигаме до неправилното място :)))
не съм теолог, но мисля, че ако Бог беше искал да създаде роботи, щеше да създаде роботи. ако наистина ни е създал по свой образ и подобие - значи би трябвало да ни позволи да бъдем Творци - като него.
и къде е казано, че на Твореца не се позволява да ползва първо чернова?!!! Нали  затова Той първо е създал мъжа, после жената :)))

kordon
kordon преди 14 години и 9 месеца
  Ела, благодаря за вниманието към горната публикация!
  kordon
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца
Дали съществува Бог трябва да го повярваш  - аз повярвах, до тогава бях в съмнения, на 25 юни 2002 година и знам  ,че го има.
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Даааа, интересен възглед, но имам само една допълваща мисъл - Библията е писана от хората, а не от БОГ и е нормално образът му да бъде натоварен с целия човешки субективизъм. А иначе няма фактически доказателства, че БОГ не е съвършен творец, нито има доказателства, че е зъл като ядосан човек. Хората са написали Библията и в нея са отразили своята представа за БОГ. А иначе вярвам в Бог и се опитвам да бъда по-често добър човек.
kordon
kordon преди 14 години и 9 месеца
Напълно съм съгласен с тезата, че "Хората са написали Библията и в нея са отразили своята представа за БОГ". Това е повече от ясно, освен ако човек не е заслепен от религиозна еуфория. Въпреки твърденията на теолозите, че Библията представя Божието слово, предадено Лично на Мойсей, който го изложил в това писание, научните изследвания доказват, че тя е писана в продължение на векове и носи характерните за всеки отделен автор и епоха белези. Аз мисля, че човек може да вярва в Бог, без да вярва в Библията (която е узурпирала правото да предава Божиите послания) и може да бъде добър, без да е непременно ортодоксален християнин, който спазва всички измислени от хора изкуствени ритуали. Защото Бог и Доброто не се намират в религиозните храмове и превзети церемонии, а в сърцата и умовете на човеците. 
Съгласен съм също, че Бог е Съвършен и това си проличава от неговите творения, но не мога да приема, че онзи образ, който в Библията се представя за Божия, наистина е такъв. Както казваш "Библията е писана от хората, а не от БОГ и е нормално образът му да бъде натоварен с целия човешки субективизъм".
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца
Все пак това, което си написал го поднасяш пред публика, която не е навътре  и не може да ти опонира .Интересно ще ми е да видя защитата ти пред теолози. Всеки може да си тълкува Библията както му отърва, но дали ще е прав само Господ знае.
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Не отричам, че Мойсей е получил Божието слово, но Мойсей е човек, все пак и е почти сигурно, че го е преразказал със свой думи, понеже речникът му едва ли е бил на Божественото ниво, освен това Библията не свършва с Мойсей, той е един от споменатите в нея пророци. 
Но сама по себе си Библията е интересна от гледна точка на това по какъв начин се променя човешката представа за божественото, както и отношението на хората към  Бог.
П.П. Аман, от теолози!!! 2000 години имаха да си изписват догмите, вече има интернет.:)
smal_girl
smal_girl преди 14 години и 9 месеца
"Тук изниква въпросът: Ако Господ е Съвършен, тоест безгрешен (а Той задължително трябва да е такъв, за да бъде Бог) Той би трябвало да сътвори Адам и Ева така, както самият желае, без да прави грешки (защото грешките са присъщи само на стоящите по- ниско в небесната йерархия, както и на простосмъртните), които след това да Му се налага да поправя."

Съвършенството е повърхностно, субективно, абстрактно понятие, ПРЕВЪЗХОДСТВОТО е същността на Бога...и понеже сме създадени по негов "образ и подобие", превъзходството лежи и в нашата същност. Ако Бог гонеше съвършенството, щеше само да се отдалечи от него. Хората можем само да се стремим към съвършенството, но без да го постигаме. Ако се заблудим и си помислим, че сме го достигнали...това ще бъде краят ни. Всеки превъзхожда с нещо другия, както и БОГ превъзхожда с нещо хората.

" Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно. Но Библията ни учи, че Адам и Ева са постъпили в разрез с нея, което пък противоречи на разбирането за Бог като всемогъщо същество"

След като Бог създал Адам и Ева, те са се превърнали в отделни ИНДИВИДИ, а всеки ИНДИВИД се различава един от друг, по уникалния си генотип и по това, че може да мисли и да съществува самостоятелно, чрез мислите, чувствата и действията си. Да, Бог е всемогъщ!!! Точно затова и наказва Адам и Ева като ги гони от Едем, заради тяхното неподчинение. Но също така това показва и Милостивата му същност, защото можеше да ги накаже и по много по- свиреп начин, но не го е направил.

"Друго противоречие в тази част на книгата „Битие” съзираме в наивния момент на задаване на въпроси от Господ и техните отговори от страна на Адам и Ева. Ясно е, че за Бог не е нужно да търси своите чеда из градината, нито пък има нужда от техните отговори, защото Той трябва да знае всичко. "

Замислял ли си се, че Бог го прави нарочно. Понеже знае и може всичко, иска да провери, дали неговите чеда, неговите творения са честни и ще признаят истината....и може би, защото са го направили....не са ги наказали толкова жестоко.

"Но най-крещящата несъвместимост с утвърденото схващане за всезнаещия, справедлив и милосърден Бог е проклятието,  което той отправя към собствените си чеда, и което според библейското сказание, противно на всяка логика, се пренася автоматично върху всички бъдещи човеци. В тази ситуация Божият гняв и коравосърдечност нямат граници и не признават никакви правила и здрав разум. Парадоксът се състои в това, че щом Адам и Ева са създадени от Бог, значи всички техни черти – характер, мислене, същност, душа, физика, поведение и т.н. се предопределят от Неговия замисъл и би трябвало нищо да не е в състояние да ги отклони от предначертания им от Него път. Следователно отговорност за техните постъпки носи Той и няма никакъв смисъл в приписването им на вина, която следва да се търси у техния Творец."

За всяко нещо си има причина. Бог изпитва най- верните си чеда....праща им беди и несполуки, за да провери вярата им. Някои я предават, но други я устояват до край. Проклятието към Адам и Ева е отправено, за да се поучат от грешката си....затова и ние страдаме, за да се поучим от грешките си....може да ни се струва, че страдаме безсмислено и напълно незаслужено, но си има причина за това....може би чрез несполуките си ние ще научим нещо много важно, което ще е от жизнено важно значение за развитието на нашия живот. Ако го нямаше страданието (проклятието на Бог) ние НИКОГА нямаше да разберем, че НЯКОГА, НЕЗНАЙНО КАК сме били ЩАСТЛИВИ. Първата среща с нашата уникалност е срещата ни с болката. Тя е само наша. .... другите могат да ни съчувстват, но болката е само наша..чрез нея ние сме това, което сме

"Редно е да запитаме също така и защо, ако Бог знае всичко, той не знаел как ще постъпят собствените Му чеда? Или след като вижда всичко, защо не е видял какво замисля коварната змия и как ще се поддадат на нейната съблазън нашите праотци?"

Някои неща...просто трябва да се случат...АКО....АКО...АКО....само предположения без никаква почва под тях.: АКО бяха останали в Едем...дали щеше да ни има нас?!? Дали щяхме да имаме чувства и мисли?!? Не си ли се замислял за това.......?
Мога да те опровергавам още дълго....но е безсмислено...всеки човек си има право на мнение и аз уважавам твоето... Все пак, ако всички бяхме съгласни с теб, значи никой не е мислил достатъчно. Не го казвам аз, а един философ, но в момента не мога да се сетя, кой беше точно.

МОЙСЕЙ!!! Той получава Десетте Божии Заповеди на планината СИНАЙ....а словото Божие възниква по- късно....когато Иисус Христос започва да проповядва .... и заповедите за слово Божие, но не е формулирано все още като такова.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 9 месеца
"Не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш" :)))
smal_girl
smal_girl преди 14 години и 9 месеца
Ела, това ми хареса много! :)
kordon
kordon преди 14 години и 9 месеца
 balet_kosara , Благодаря за пространния коментар. 
 Извинявай, но все пак трябва да кажа, че онова, което на теб ти изглежда като "опровержение" на моята теза ("Мога да те опровергавам още дълго..."), за мен е просто повтаряне на стари схеми, налагани и утвърждавани в продължение на хилядолетия, поради което твърдо установени дълбоко в "съзнанието" на масите (каквато всъщност е и целта) като "неопровержими" догми. Подобен бе ефектът и от тоталната комунистическата пропаганда, която се възползваше от незнанието, неинформираността (умишлено поддържана и отглеждана; досущ като методите на Църквата) на хората, а от там и неспособността им да свързват процесите в логическа взаимовръзка. 
 Уважавам религиозните ти чувства, но още повече уважавам логиката, каквато за съжаление не съзирам в доводите ти.
 
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
 Балет Косара, много хубав коментар, направо като изваден от учебник по литература за 8 клас, но едно нещо не казва този коментар- Библията е писана от хората не от БОГ, така че противоречита в нея са на база човешки грешки и  интерпретации, а от тук може да заключим, че ние все пак не знаем какъв точно е бил божият замисъл, когато Бог е създал света и всичко живо в него. Какво ни кара да се самопровъзгласяваме за подобни нему по съвършенство и безпогрешност? Защо пък да не е искал да се научим на всичко вместо да ни създаде безгрешни? И защо, четейки Библията трябва да смятаме, че Бог демонстрира превъзходство над хората и света, като всъщност самите хора са разказали за делата му  много векове след като Адам и Ева вече не са били живи, а те са свитетелите на сътворението, но не и творците на Библията.
И от къде можем да сме сигурни, че са били изгонени и прокълнати, а не са просто пуснати да опознаят света и да го превърнат в подобие на Едем. Друг е въпросът, че ние сме забравили как да превръщаме света около нас в рай. Но независимо по какъв начин ще интерпретираме библейските разкази не можем да отречем, че Бог е заложил творческия заряд и у хората.
 
Тук се сещам за един виц, в който се разказва за 3-ма художници, които рисували  един и същ пейзаж и трите картини не си приличали, защото отразявали различен поглед към една и съща отправна точка. в тази връзка Библията е написана от различни автори с различно виждане към образа на Бога. Но независимо от това ние знаем, че Бог е Бог и той е създател, творец, мъдрост, енергия, любов и прочие свободно употребими абстрактни думи, той е необятен и недостижим, неописуем с човешки изрази, а Библията е просто книга, в която древните са разказали своето виждане за БОГ. Така че по отношение на божествените дела спор няма и не може да има, можем да спорим само за думите, с които са ни разказни неговите дела. 
kordon
kordon преди 14 години и 9 месеца
didi f Напълно съм съгласен с твоята позиция. Авторството на Библията, което без никакво съмнение можем да отдадем на хората, е достатъчно основание за съмнение относно достоверността на това писание. Дори да приемем условно, че съчинителите ѝ наистина са имали за цел да предадат Божиите слова и повели, несъмнено остава човешкият фактор, който винаги е непостоянен, лабилен, ненадежден, противоречив и незаслужаващ доверие, поради изменчивостта на човешката природа, която лесно се поддава на емоции, пристрастия и субективизъм. 
Бог вероятно наистина съществува, но ние сме длъжни да се съмняваме, че Неговият образ, Неговите дела и Неговите замисли са обективно предадени от субективната гледна точка на съставителите на библейската притча.
 
smal_girl
smal_girl преди 14 години и 9 месеца
Не сметнах за нужно да спомена Библията, понеже вие това вече го бяхте казали. Колкото до замисъла на БОГ, дори и да предполагаме и да си мислим, че го знаем, не е така...и никога няма да го разберем....Скептици, циници има много по темата, по религията и по Библията ( не се обиждайте....не става въпрос за вас ), но единственото нещо, което крепи Библията и Религията е ВЯРАТА. Вяра, в каквото пожелаете - Бог, любов, добро, щастие, философия, логика....

kordon
kordon преди 14 години и 9 месеца
 balet_kosara, Любовта, доброто, щастието, приятелството, взаимопомощта и изобщо всички добродетели не са създадени от Библията и не са нейни прерогативи, нито на онези, които вярват в нея. Не мога да приема становището, че моят скептицизъм относно някои постановки в Светото писание, ме изключват автоматично от списъка на добрите, обичащите, вярващите, милосърдните, добронамерените хора, нито, че придържащите се към нейните канони люде са непременно пример за съвършенство.  
Пример за неописуемо безочие и циничност би била претенцията, че най-добрите човешки качества са запазени като изключителна привилегия единствено за убедените последователи на Светото писание, а всички останали са с ампутирана съвест, благородство и достойнство. 
По мое мнение вярата има два полюса: единият е сляпото, безсъзнателно и безусловно предоверяване на някакъв "авторитет" или догма, били те и общоприети; другият е постигане на определена увереност в истинността на някаква теза на базата на солидна и разностранна информираност, емпирично изследване на материята и критичен анализ. Наречете това цинизъм. Аз ще го нарека рационализъм.
Безкритичната доверчивост ни води към наивната вяра в "доказани и установени истини" като плоскостта на Земята и нейната централна роля сред небесните тела. Ако всички хора се доверяваха лекомислено на църковните канони, все още щяхме да вярваме, че Земята се поддържа от китове и че е център на Вселената. 
В крайна сметка всеки сам избира в какво да вярва. Аз избирам да вярвам в опита и логиката и в силата на разума, с които Бог неслучайно ни е надарил.
smal_girl
smal_girl преди 14 години и 9 месеца
kordon не съм казала, че те изключвам от списъка на добрите и т.н. Просто казвам, че вярата крепи човек, независимо в какво ще вярва. Дълбоко уважавам твоите разсъждения, скептицизъм, рационализъм. Уважавам и ценя мнението на всеки човек, защото все пак сме индивиди, сънародници, отделни личности и трябва да се уважаваме.
"Пример за неописуемо безочие и циничност би била претенцията, че най-добрите човешки качества са запазени като изключителна привилегия единствено за убедените последователи на Светото писание, а всички останали са с ампутирана съвест, благородство и достойнство. "
Да, съгласна съм и не съм казала противното. Не само християните и подръжниците на Светото Писание са добри, миролюбиви и т.н.
Наивна съм, доверчива съм и това до някъде ми вреди, но донякъде ми дава и сила, с която продължавам да живея.
Да, наистина в крайна сметка всеки сам избира в какво да вярва....но пак се опира на вярата в нещо ;)
'Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" Това е сентенция на Алберт Айнщайн. Да, религията и науката вървят ръка за ръка, но трябва да умеем да ги съчетаваме по- най- добрия начин и да не прекаляваме, в противен случай говорим безсмислици....
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Балет Косара, вярата наистина крепи човека, а доказано най-добре го крапи, когато му е трудно.
By kordon , 16 July 2011

Искам да уточня, че тук не се подлага под съмнение самото съществувание на Бог, а единствено библейската представа за Него, разширена и допълнена от християнските теолози и превърната в непоклатима и неприкосновена догма от църковната институция. Фундаменталният въпрос "има или няма Бог" не е в компетенциите на автора, поради което и не се повдига и разглежда в настоящото критично изследване.                                                                    

Основните положения, залегнали в представата за Бога, изградена в библейските писания, са че Той е всезнаещ, всевиждащ и всеможещ. Това е неделимата "света троица" от условия, на които трябва да отговаря "нещо" или "някой", за да претендира за божествения трон. Липсата дори и на едно от тях нарушава задължителния актив от качества, които детерминират Бог и го отличават от всички останали същества, независимо дали обитават земния, подземния или небесния свят. Казано по друг начин, Бог трябва да Вижда абсолютно всичко от миналото, настоящето и бъдещето; трябва да Може абсолютно всичко, при това да го прави безгрешно и безупречно и трябва да Знае също абсолютно всичко от началото на света до самия му край. Само този, който отговаря на всички тия специфични белези, може да бъде Бог, защото Той е  Съвършен. Именно абсолютното съвършенство е основната специфична особеност, разграничаваща Бог от всички останали създания, които освен изначалното си несъвършенство, са и негови творения.         

 Освен това концепцията за Бог, въведена в употреба от Библията и установена от християнската богословска традиция, Го представя като създател на всички неща – на Вселената с всички небесни тела, на живата и неживата материя, на духа и на законите, според които функционира целият Всемир от най-малките градивни частици до най-големите космически обекти. Бог наблюдава и контролира всички явления и процеси в създадения от Него свят. Следователно Той е началото и края, Той е създателят и заличителят, Той е всичко и навсякъде, Той вижда, знае и може всичко, и нищо и никой не се ражда или умира, не се движи или стои неподвижно, тоест нищо не се случва извън Него и без Неговото знание и санкция. Принципът е, че който отговаря на тези ръководещи и първостепенни характеристики, Той е Богът, а всички останали сме Негови създания и се раждаме, живеем, мислим, постъпваме и умираме по Неговата воля и по Неговите закони.                                                                                                    

Това са основните компоненти, които моделират библейския образ на Бог, извън които всичко друго е ерес и противоречи на каноничните максими.  

Това вече не е стария възглед за езическите елински божества, притежаващи досущ човешки характери, недъзи и несъвършенства, които се различават от хората само по това, че са безсмъртни и обладават определени, непосилни за човека възможности (макар и това да не е малко). Тук става дума за класическия библейски Бог, за съвсем различна концепция, за напълно отделен модел.                                                                                                

Изхождайки от тези основополагащи за проумяването на библейския Бог постановки, които едва ли някой би оспорил, ние сме в правото си да заключим, че щом Бог е създател на всички неща и те съществуват по Неговите правила, значи Той е и първопричина за всичко случващо се в необятния Космос. А от това следва, че Той е ответствен за всичко, включително и за всички събития и явления на Земята. Тъй като Доброто и Злото са част от това Всичко,  съставен елемент от Божието дело, значи Той е отговорен и за тях. На какво основание тогава Доброто се приписва Нему, а Злото на други сили, мисля е резонен въпрос, който следва да се зададе на защитниците на тая теза.                                                                                        

Но ако все пак някой държи да освободи Господ от бащинство върху Злото, той трябва да признае, че щом То не е божие дело, значи е създадено от някой друг. Това означава, че този някойдруг има поне същата сила и власт като Бог и може наравно с Него да създава неща по свое усмотрение, без да се съобразява с волята Му. Щом Бог не е могъл да се противопостави на този Някой, създал Злото в противоречие с Неговото желание, значи Господ не е всесилен, не е всемогъщ, значи Неговата сила е крайна и ограничена.                  

Ако някой създава нещо пряко божието желание, то този Някой не е ли по-силен от Бог (а дали не е и създател на самия Господ)?                                    

Ако някой прави нещо, с което ние не сме съгласни, но не можем да му се противопоставим и той продължава да го върши, не означава ли това, че той е по-силен от нас?                                                                                                        

А щом Този, когото наричаме Бог, не е творец на всичко и не е всемогъщ, то с какво право нему се приписват божествени черти и характеристики и с какво право се назовава Бог, след като не отговаря на едни от най-важните условия, поставени от самата Библия и от християнската теологическа традиция?

 Друг полемичен въпрос, който ще разследваме в следващата публикация, е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа.

 

Legacy hit count
4944
Legacy blog alias
45649
Legacy friendly alias
КРИТИКА-НА-ИДЕЯТА-ЗА-БОГ

Comments2

pestizid
pestizid преди 14 години и 9 месеца
Напомни ми изказването: "И аз взимам заплата, и аз имам началник".
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Кордон, както знаеш Библията е сборник от разкази за човешките и божествените деяния, където думата сборник или сбирка е важна, защото означава, че различните разкази са писани по различно време и те показват РАЗВИТИЕТО на ИДЕЯТА за БОГ и божественост. Ако човек се постарае да прочете тази древна и мъдра книга непременно ще забележи, че в различните части идеята за БОГ е различна. Бог може да бъде творец, може да бъде милостив, поучаващ, опрощаващ и дори наказващ. Разбира се християнството си позволява да изкриви идеята за БОГ по свой "образ и подобие", така че да обслужва великодържавните идей на двете римски империи, на папите и патриарсите, но Библията сама по себе си не е християнство.