Стихотворение на седмицата 08-14.07.2007; Писмо - Димитър Бояджиев
ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ
ПИСМО
Все така съм тъжен, Люсиен!
Мисли странни, светли и нелепи
все така ми тегнат нощ и ден.
За света очите ми са слепи.
С буден поглед срещам съзорен
небосвода утром, с болка тъпа.
Колко те обичам, Люсиен!
Колко съм злочест, другарко скъпа!
Вечер, сред тревожна тъмнина,
иде някой страшен и огромен,
с дрезгав глас вещай злочестина.
Ужасен го слушам, Люсиен! –
Но защо и твоя сладък спомен
като ужас висне върху мен?
Коментари