Точно преди месец посрещнах изгрева на брега. Може всеки ден да посрещаш изгрева, но усещането на първи юли е някак си...по-различно...Особено...
Дишаш с пълни гърди соления морски въздух и си мислиш...за различни неща или спираш да мислиш...Ставаш свидетел как слънцето се измъква от сянката, прави сутрешната си морска баня и...денят се ражда.
За тези десет дни още няколко пъти посрещнах изгрева, но не е същото...Липсва сякаш настройката и усещането за нещо първо...За Джулая...
Понякога се питам от къде тази любов към морето?
Къде е морето и къде е полето?
Е, вече не се и питам...
А иначе...морето си е същото...Имало го е преди нас, ще го има и след нас...
Само дето "постройките" са вече на самия бряг...Следващ етап - на пясъка...Още по следващ - наколни жилища...
А ето ви и малко морска прохлада...В тази "жега"...
Диди, "това" не съм аз...Но "някога, някога, толкова някога, колкото" много лета, наистина косата ми имаше точно такъв цвят. Цвят на "сламена колибка"...Става дума за някъде 6-7-годишна...С времето косата ми взе, че потъмня и стана "опушен лешник"...След това още потъмня...Така ставало преди помъдряването - първите бели коси...А "цял живот" съм искала да съм "червенокоска"...Но не би...Майка ми не е съгласувала мнение с мен преди да ме роди...
А Професорът откъде е "докопал" тази снимка дето да ми прилича??? Не зная...Ще го попитаме...
Аз се досетих, че това е сестра ти, т.е. по-русата ти близначка, но все пак реших да стрелям на посоки и да проверя дали не правя гООООляма грешка. Оказа се, че е малка, само няколко години разлика от русото до съвсем русото. Какво са тук няколко години на фона на вечността? Нали ще ми дойдеш на 100-тния рожден ден! :) Ще бъдем на брега на някое южно море, защото аз съм родена през зимата и ни трябва южно море, ще се излежаваме на шезлонг с гледка към хоризонта и ще си сръбваме нещо, каквото и да е само да има и смокинова торта.:) Който смята да живее дълго поне колкото мен също е поканен.:)
Ех, Диди, аз имам брат, а сега какво стана??? "Иди и доказвай че нямаш сестра"...както се казва в един много стар виц...
Поканата се приема. Стане ли дума за бряг, за море...независимо дали е северно или южно...Приема се!!! Обичам смокини, смокинова торта и смокинов сладолед, а дали има смокинов коктейл???
Не зная за вас, но аз обожавам есента. Действа ми някак успокояващо, въпреки носталгията, която носи със себе си. Почувствайте моята есен! Дано ви създам настроение!
За съжаление, със закъснение ще отбележа , че заслугата за този клип е на автора на първия коментар. Както сами сте се убедили, Стефанов е сред откривателите на хиляди ценни заигравки за нас.
Защо заслуга ли? Клипчето не е правено с ProShow Gold, Muvie Maker, Photo Story, а с програмка, която е пригодена специално за качване на клипчета в youtube :)
Аз не обичам есента, някак особено тъжно ми е през този сезон. Единствено ме радват багрите на дърветата. За щастие мога да им се любувам всеки ден, пътувайки за работа.
Клипчето е много хубаво, Дани, дори и на мен ми беше приятно да го изгледам.
Неведнъж съм се замисляла как в детската градина, нашите малчугани "компетентно" и сериозно се опитват да си обяснят вълнуващи ги проблеми, или как успяват да дадат един неверен, но логичен отговор на някакъв зададен въпрос.Често, техните толкова умни и смешни отговори, са повдигали настроението и духа ми сред напрегнатото ежедневие. Записвам и събирам в един бележник, много от "мъдростите" на децата през годините. Някои от тях искам да споделя тук. Предлагам Ви да ги прочетете, а ако желаете - споделете оригинални мисли и нетрадиционни отговори и на своите възпитаници.
Гергана 6 год.: Госпожо, изгубих си сливиците! Снощи мама ми каза, че са паднали. Аз си ги търсих и под масата, и под дивана, и къде ли не... Не можах да си ги намеря и сега ме боли гърлото.
Антон 5 год.: "-Деца, вижте каква висока кула си построих!" Сашко възхитено реагира: "Ле-ле, истинска Айфелова акула!"
По математика, за разпознаване на геометричните фигури, задавам въпрос: "Как се нарича геометричната фигура, с която са нарисувани крачетата на Зайко?" Антон отговаря: "Обувки".
Разговор-беседа за героизма и смелостта на В. Левски, за обесването му. Става Игнат и казва: Госпожо, чудя се защо тези неща не ги знам. Сигурно тогава не съм бил роден, защото иначе щеше да ги помня.
Николай 6 год. ( Разговор-беседа за лекарската професия ): Те ни лекуват да сме здрави, аз знам много неща за тях. Като се разболея, мама все ме води в поликлиниката. Там ме преглеждат и ми изписват лекарства. Даже съм виждал как едни специални доктори правят снимки на крака, ръце и кореми - ама не са фотографи. Те се наричат ге-не-ко-ло-зи (вероятно искаше да каже рентгенолози ).
Тони 5 год.( Полезни ли са, или вредни насекомите?) На мен, като съм се търкалял в тревата, в главата ми се хвана един кържал. Отидохме при леля Цонка, тя го намаза с олио и като го завъртя, въртя - чак свят му се зави и той ме пусна.
Антон 6 год. Разговор-беседа за безопастност на движението: Госпожо, в селото на баба, един пиян мъж като си вървял, блъснал един камион. Носа му цяла седмица бил в кома, защото се счупил, когато паднал на земята.
Нели 6 год. (разказва за по-малката сестра на майка си): "Моята леля винаги се прибира много рано в къщи, а пък дядо все й се кара." На въпроса ми "Нима е лошо да се прибира рано?", Нелито отговаря:"Дядо ми й каза: Нали ти казах да се прибереш рано вечер, а не рано сутрин!
Ники 4 год.: "Лельо Златке, моята ябълка отдолу много е брадясала, виж я." Лелята: "Дай, Ники, пропуснала съм да я обръсна!"
Емил 5 год. - не обича макароните: Госпожо, нека да не ям! Защото като ми оперираха сливиците, на гърлото ми направили една голяма дупка и през нея не бива да влизат макарони.
С наближаването на коледните празници аз, като вярна Снежанка на добрия белобрад старец, почнах да се чудя какви да бъдат тазгодишните подаръци. Живея на място, където комерсиализмът отдавна е удавил всякакъв коледен дух и здрав разум: подаръците на децата се купуват обикновено по дълъг списък, без да се щади семейния бюджет; децата тук са свикнали да ПОЛУЧАВАТ - никой не се замисля за истинската същност на този празник.
Помня как се празнуваше на Нова Година у дома. Тъй като за тогавашните управляващи Бог не съществуваше, не се празнуваше неговото раждане, а краят на годината. Вярно, имахме си Дядо Мраз вместо Дядо Коледа, така че ние, децата, не сме се чувствали твърде ощетени. За родителите ни предполагам е било истинско предизвикателство да намерят някаква свястна играчка в полупразните магазини.
Майка ми винаги успяваше да направи чудо. Когато в детската градина Дядо Мраз изваждаше моето пакетче от чувала си, красиво опаковано, със залепена клонка от елха за разкош, аз знаех, че вътре непременно има нещо необикновено. Нещо различно от еднаквите редици пластмасови кукли в магазина за играчки. Рядко съм изпитвала по-голямо вълнение при получаване на подарък...Когато нетърпеливо разтварях кутията, се чувствах като Томи и Аника в къщата на Пипи - знаех, че вътре ме чака моята награда за цяла година старание (да, бях много добро дете :). И никога не оставах разочарована. Не ми хрумваше да кажа: "О, ама защо товааа? Аз исках синьо и да бъде като на...".
Малкото черно пиано, или японското мече, от което се разнася красива мелодия (още си го пазя!), или влакчето, което вървеше по истински релси... Години след това научих колко часове блъсканица на безкрайни опашки в ЦУМ е струвало това на майка ми, и защо се прибираше толкова уморена от командировка малко преди Нова Година...
Сега дойде моят ред да направя празника на децата си толкова незабравим. Как? В прекаленото изобилие от грозна пластмаса и промиващи мозъка реклами е трудно да се намерят онези подаръци, от които точно сега две малки момиченца имат нужда. Не искам да им подаря това, което АЗ смятам за правилно и интересно. Не искам и да ги затрупам с подаръци в стремежа си да компенсирам времето, което не съм прекарала с тях. Може би тази година Дядо Коледа най-сетне ще ми помогне да направя правилния избор :)... А вие какво бихте ме посъветвали?
Още е ноември,а "заобикалящата"ни действителност от началото на месеца се опитва да ни "поднесе"коледно настроение.Ето това е нещо,което влиза в пряк разрез с вътрешните ми усещания и нагласи за тези святи празници.
Витрините-коледно украсени,магазините предлагат коледни стоки...А навън е есенен листопад...За мен така изчезва магията около коледните празници.Магията в чакането на нещо,което се случва единствено и само в края на декември.
За мен Коледа я има от години,но в един по-друг смисъл.Родената и живяла на село,и то село много,много на север с едни много люти зими,истински зими с бял пейзаж.На Коледа ...знаете какво се случва с прасето.Запомнила съм суетнята,настроението и последващите дни покрай "оправянето"му.
Като дете обаче с вниманието си ме удостояваше Дядо Мраз.Не ни пропускаше с брат ми.След години разбрах,когато бях по-голяма и Дядо Мраз "ме забрави"една година,че от предприятието на баща ми давали подаръци на децата на работещите в него.Колко голяма съм била не помня,но точно тази година за мен нямаше още един подарък.Тогава май и разбрах,че вече съм пораснала и Дядо Мраз дава подаръци само на малките деца.
Последният подарък,който си спомням,че получих от него беше книга.Аз много обичах книжките.Проблемът се състоеше в това,че бях в предучилищна група в детската градина и все още не можех да чета.Подавайки ми подаръка книжка /"Горската аптека"/,Дядо Мраз ми каза:Зная,че още не можеш да четеш,но нека това бъде първата книжка,която да прочетеш самостоятелно,когато нагодина научиш буквичките...Изпълних заръката му...От тогава книгите заемат много специално място в живота ми.Преди да приключа с ерата на Дядо Мраз ми се иска да споделя още нещо.По мое време посрещането на Новата година беше истинско събитие.Имаше празничност и вълшебство.Само тогава портокали и банани имаше на трапезата.Знаете,че сега е целогодишно присъствието им.Изчезна моментът на чакането нещо да се случи единствено и само на този празник.
Дядо Коледа днес.В един преходен период се налагаше обяснение на децата като как така миналата година е идвал Дядо Мраз,а тази вече идва Дядо Коледа.И децата започнаха да очакват вече два подаръка.Един от Дядо Коледа на Коледа и още един на Нова година от Дядо Мраз.Може би са необходими да минат много години,докато и последният,който помни Дядо Мраз да спре да го помни.В реалния живот няма магически пръчки,които да изтриват спомените на хората.
Има ли го Дядо Коледа или не?Привърженик съм на идеята-колко повече децата вярват в Дядо Коледа,толкова повече има чудеса за тях.А и незная възрастен,който да не поглежда тайно под елхата с надеждата да открие нещичко и за себе си...
Подкрепям и писането на писма до Дядо Коледа.Заедно с детето ни.Както и рисуването на желанието до добрият дядо.И изпращането му.И чакането-заедно.
Моето момиче все иска такива подаръци,дето като отиде помощникът на Дядо Коледа /таткото ни/ да го търси в магазините все го питат:Ама точно това ли търсите?То не беше вълк,на другата година лисица /имаше и бебе лисиче,което Дядо Коледа на своя глава беше сложил в чувала,но ние много му се израдвахме/,не беше кукла Братс.И в един момент установихме в къщи,че детето ни не е привърженик на огромните играчки.Големината не определяше радостта.До сега Дядо Коледа все успяваше да изпълни желанията ни.Лятото обаче,момиченцето ми изяви желание да пишем писмо до Дядо Коледа.Сега?Да,защо,не може ли?Може,защо да не може...И го написахме.Е,все още е чернова,скоро ще пишем оригинала.Миналата година един наш близък се опита да разязни на детето ми,че Дядо Коледа е измислен,че го няма...Много му бях сърдита.Сега обяснявам на детето ми,че той е в мислите ни,в сърцата ни....Отвориха ми работа с една дума.
Колкото по-бързо децата ни спрат да вярват в Дядо Коледа,толкова по-бързо и безвъзвратно се разделят с детството,с вълшебството и онази особена атмосфера на съпричастност,когато вече знаем,че го няма,но пак отиваме и поглеждаме какво има под елхата...
Дале, благодаря ти за коментара! Напълно съм съгласна, че децата имат нужда от магията на Дядо Коледа!
За мен лично той е много полезен с едно - чрез него децата ми разбират на практика отвлеченото понятие "чувство за отговорност", както и физическия закон за действието и противодействието :). Т.е. - за да ПОЛУЧИШ нещо, преди това нещо трябва ДА ДАДЕШ. Ако искаш да получиш подарък за Коледа, преди това трябва да си се постарал да дадеш най-доброто от себе си - и то всеки ден, така, както майка ти и баща ти ходят на работа всеки ден. Много родители допускат грешката само да дават на децата си, без да изискват - "че да си изживее детството детето", "аз, като бях на неговите години, никой нищо не ми купуваше, нека сега то да има, каквото поиска."
И като внушим на наследника си, че животът е само забавления тук, сега и веднага, можем да сме абсолютно сигурни, че ще му плащаме сметките за ток и храна, ще му купуваме коледните подаръци, че и тези за 50-я му рожден ден...докато той пише списъка с желанията си, излегнат на канапето в хола.
Преди няколко години с една от групите ми писахме писмо до Дядо Коледа,нарисувахме му рисунки-кой какъв подарък желае да получи,посъветвахме го как да се предпази от евентуален грип,да пие чай от лайка и...Колежката ми го преведе и го пратихме в Лапландия,на горепосочения адрес...Е,отговор не получихме,но по-важното е,че му писахме...
Шели,адресът е същият.Писмо,плик,марка и....право в Лапландия...Дали някой е получил отговор от него?Незная!?!?Що ли и у дома не му напишем едно писъмце..?
Ние пратихме писмa преди 2 седмици, мисля, че беше на този адрес, ако получим отговор, ще се похвалим :). Ето линк към сайта за електронни писма, но те не са безплатни.
С наближаването на коледните празници аз, като вярна Снежанка на добрия белобрад старец, почнах да се чудя какви да бъдат тазгодишните подаръци. Живея на място, където комерсиализмът отдавна е удавил всякакъв коледен дух и здрав разум: подаръците на децата се купуват обикновено по дълъг списък, без да се щади семейния бюджет; децата тук са свикнали да ПОЛУЧАВАТ - никой не се замисля за истинската същност на този празник.
Помня как се празнуваше на Нова Година у дома. Тъй като за тогавашните управляващи Бог не съществуваше, не се празнуваше неговото раждане, а краят на годината. Вярно, имахме си Дядо Мраз вместо Дядо Коледа, така че ние, децата, не сме се чувствали твърде ощетени. За родителите ни предполагам е било истинско предизвикателство да намерят някаква свястна играчка в полупразните магазини.
Майка ми винаги успяваше да направи чудо. Когато в детската градина Дядо Мраз изваждаше моето пакетче от чувала си, красиво опаковано, със залепена клонка от елха за разкош, аз знаех, че вътре непременно има нещо необикновено. Нещо различно от еднаквите редици пластмасови кукли в магазина за играчки. Рядко съм изпитвала по-голямо вълнение при получаване на подарък...Когато нетърпеливо разтварях кутията, се чувствах като Томи и Аника в къщата на Пипи - знаех, че вътре ме чака моята награда за цяла година старание (да, бях много добро дете :). И никога не оставах разочарована. Не ми хрумваше да кажа: "О, ама защо товааа? Аз исках синьо и да бъде като на...".
Малкото черно пиано, или японското мече, от което се разнася красива мелодия (още си го пазя!), или влакчето, което вървеше по истински релси... Години след това научих колко часове блъсканица на безкрайни опашки в ЦУМ е струвало това на майка ми, и защо се прибираше толкова уморена от командировка малко преди Нова Година...
Сега дойде моят ред да направя празника на децата си толкова незабравим. Как? В прекаленото изобилие от грозна пластмаса и промиващи мозъка реклами е трудно да се намерят онези подаръци, от които точно сега две малки момиченца имат нужда. Не искам да им подаря това, което АЗ смятам за правилно и интересно. Не искам и да ги затрупам с подаръци в стремежа си да компенсирам времето, което не съм прекарала с тях. Може би тази година Дядо Коледа най-сетне ще ми помогне да направя правилния избор :)... А вие какво бихте ме посъветвали?
Ела, сигурна съм, че ще зарадваш децата си и ще им направиш специални подаръци ! Ето, вече си започнала да мислиш, пък сигурно и идеи не ти липсват. Аз не смея да те посъветвам, не познавам момичетата ти, още повече, че си имам момченца и много много не съв в час с нуждите на малките дами. :-)
Все си мисля, че на Рождество Христово децата е добре чуят, защо и какво се празнува - раждането на Исус Христос. Този, Който е казал, "Оставете децата да дойдат при мен". А подаръците могат да бъдат и в духа на празника - любов, веселие, радост, мир, топлота и грижа. Няма дете, което би ги отказало. И все пак тръпката от разопаковането на шарената кутия си остава, така че ти желая успех с празничните приготовления!
За моят малък Мартинчо едно малко пухкаво истинско коте ще е истински фурор, а големият ще е очарован, ако получи небе от фойерверки в негова чест. :-)
Дeцата трябва да получат това ,което желаят.Ние желаем коте ,ама бяло, обици и пръстен от сребро, защото вече се оглеждаме по често в огледалото и обезателно книга, някоя с хубава полиграфия и подвързия.Една такава книга ми промени живота.Не беше за Коледа ,но все пак...
Благодаря ви! Дарла, Мартинчо явно много обича животните, щом още от толкова малък иска коте. Ген, виждам, че Дядо Коледа е получил много подробен списък с желания от дъщеря ти :).
Най-хубавият подарък, който съм подарявала изобщо на Коледа за дъщеря
ми, беше малко пластмасово цвете, което, като натиснеш едно копче, се
отваря и се оказва, че вътре е Палечка.
За да се зарадва дъщеря ми подобаващо, докато се чудеше какво да си
поръча, аз й казах "А представяш ли си, ако има такова и такова нещо!"
Тя се хвана, и каза, че това иска. Аз й казах, че такава играчка не
може да съществува, защото как така цветето нали ще се отваря и вътре
ще е Палечка. Тя каза, че работливите джуджета сигурно ще могат да го
направят. Аз много сериозно се осъмних и я посъветвах да си поиска по-обикновен подарък............
Още е ноември,а "заобикалящата"ни действителност от началото на месеца се опитва да ни "поднесе"коледно настроение.Ето това е нещо,което влиза в пряк разрез с вътрешните ми усещания и нагласи за тези святи празници.
Витрините-коледно украсени,магазините предлагат коледни стоки...А навън е есенен листопад...За мен така изчезва магията около коледните празници.Магията в чакането на нещо,което се случва единствено и само в края на декември.
За мен Коледа я има от години,но в един по-друг смисъл.Родената и живяла на село,и то село много,много на север с едни много люти зими,истински зими с бял пейзаж.На Коледа ...знаете какво се случва с прасето.Запомнила съм суетнята,настроението и последващите дни покрай "оправянето"му.
Като дете обаче с вниманието си ме удостояваше Дядо Мраз.Не ни пропускаше с брат ми.След години разбрах,когато бях по-голяма и Дядо Мраз "ме забрави"една година,че от предприятието на баща ми давали подаръци на децата на работещите в него.Колко голяма съм била не помня,но точно тази година за мен нямаше още един подарък.Тогава май и разбрах,че вече съм пораснала и Дядо Мраз дава подаръци само на малките деца.
Последният подарък,който си спомням,че получих от него беше книга.Аз много обичах книжките.Проблемът се състоеше в това,че бях в предучилищна група в детската градина и все още не можех да чета.Подавайки ми подаръка книжка /"Горската аптека"/,Дядо Мраз ми каза:Зная,че още не можеш да четеш,но нека това бъде първата книжка,която да прочетеш самостоятелно,когато нагодина научиш буквичките...Изпълних заръката му...От тогава книгите заемат много специално място в живота ми.Преди да приключа с ерата на Дядо Мраз ми се иска да споделя още нещо.По мое време посрещането на Новата година беше истинско събитие.Имаше празничност и вълшебство.Само тогава портокали и банани имаше на трапезата.Знаете,че сега е целогодишно присъствието им.Изчезна моментът на чакането нещо да се случи единствено и само на този празник.
Дядо Коледа днес.В един преходен период се налагаше обяснение на децата като как така миналата година е идвал Дядо Мраз,а тази вече идва Дядо Коледа.И децата започнаха да очакват вече два подаръка.Един от Дядо Коледа на Коледа и още един на Нова година от Дядо Мраз.Може би са необходими да минат много години,докато и последният,който помни Дядо Мраз да спре да го помни.В реалния живот няма магически пръчки,които да изтриват спомените на хората.
Има ли го Дядо Коледа или не?Привърженик съм на идеята-колко повече децата вярват в Дядо Коледа,толкова повече има чудеса за тях.А и незная възрастен,който да не поглежда тайно под елхата с надеждата да открие нещичко и за себе си...
Подкрепям и писането на писма до Дядо Коледа.Заедно с детето ни.Както и рисуването на желанието до добрият дядо.И изпращането му.И чакането-заедно.
Моето момиче все иска такива подаръци,дето като отиде помощникът на Дядо Коледа /таткото ни/ да го търси в магазините все го питат:Ама точно това ли търсите?То не беше вълк,на другата година лисица /имаше и бебе лисиче,което Дядо Коледа на своя глава беше сложил в чувала,но ние много му се израдвахме/,не беше кукла Братс.И в един момент установихме в къщи,че детето ни не е привърженик на огромните играчки.Големината не определяше радостта.До сега Дядо Коледа все успяваше да изпълни желанията ни.Лятото обаче,момиченцето ми изяви желание да пишем писмо до Дядо Коледа.Сега?Да,защо,не може ли?Може,защо да не може...И го написахме.Е,все още е чернова,скоро ще пишем оригинала.Миналата година един наш близък се опита да разязни на детето ми,че Дядо Коледа е измислен,че го няма...Много му бях сърдита.Сега обяснявам на детето ми,че той е в мислите ни,в сърцата ни....Отвориха ми работа с една дума.
Колкото по-бързо децата ни спрат да вярват в Дядо Коледа,толкова по-бързо и безвъзвратно се разделят с детството,с вълшебството и онази особена атмосфера на съпричастност,когато вече знаем,че го няма,но пак отиваме и поглеждаме какво има под елхата...
Ела, абсолютно съм сигурна, че ще избереш прекрасни неща за твоите момичета. Писането на писма до Дядо Коледа е лесният начин - аз лично предпочитам да си поприказваме вечер за това кой какво ще подари, и какво всъщност да се поръча на Дядо Коледа. Странна работа, моето момче иска още една плюшена играчка за колекцията си, а аз на неговите години поръчвах само книги :) Ти най- добре познаваш децата си и знаеш коя на какво би се зарадвала, имай повече доверие в себе си и в майчинския си инстинкт.
Хм, сега ми дойде една идея - сестра ми някога получи едно тефтерче с катинарче, което ползваше да си записва "нейни си" неща - много и завиждах за него, а синът ми също преди време изяви желание да си има такова нещо.
Благодаря за свежите идеи! Аз се замислих по темата, защото не съм съгласна с хамириканския начин от всичко да се правят пари. Вярно, че децата ми не гледат реклами по телевизията заради ограниченията, които им налагам, но още от октомври в някои магазини почват агресивните маркетингови стратегии, целящи да "зарибят" децата за даден продукт. И да вменят вина у родителите, които са като ударени с мокър парцал сред този океан от все нови и нови измишльотини. Няма нищо лошо едно дете да иска много силно да получи нещо конкретно за Коледа. Мечтите и желанията ни движат все пак...
Въпросът е, че сред кичозната шарения на рекламните послания е трудно да се вслушаш в гласеца на собственото си дете, което може въобще да няма нужда от кукла Барби като на..., а просто от нормална нищонеправеща кукла, която да обича... Затова тази година аз смятам да наблюдавам децата си, за да знам какво наистина им харесва и с какво наистина биха играли.
Завиждам ти, че посрещаш само Дядо Коледа, защото ние посрещаме и Дядо Мраз и независимо от възрастта всички си очакват подарък, независимо колко е малък. Така че ти завиждам за проблема. Миналата година моя племенник се увери, че тези Дядовци са умрели отдавна, но от подаръците не се отказва, така че ние ще купуваме телефон, но до 50 лв. Още миналата седмица сме постигнали споразумение.
Всъщност, това което най- много иска моето дете няма да може да го получи. За първи път ще празнуваме Коледа сами, защото баща му заминава за три месеца в RSA, което окончателно се реши точно снощи. Очертава се една доста тъжна Коледа за нас тримата, но - да живеят Интернет и Скайп. Най- незаменимото е това, че ще сте заедно, че сте живи и здрави и се обичате.
Еla,мисля че си достатъчно умна и изпълнена с желание за празника и като вярна Снежанка на добрия Дядо Коледа сама ще се справиш със всичко чудесно.Отсега Ви пожелавам щастлив празник и никога да не се изпълва казаното от Господа-"Оставете децата да дойдат при мен"Да сте здрави и да се обичате много.Аз имам проблем с детето си здравословен точно първите дни на януари и съм изпълнена с мъка и напрежение.
За това видео разбрах от блога на Милена Фучеджиева и предавам нататък :)... Много ми хареса идеята на Мат - зад привидно простата му концепция (и красивите снимки от 42 страни от цял свят) е залегнала идеята за универсалните неща, които свързват всички хора и са разбираеми във всяка точка на планетата. Усмивката, танца, доброто настроение... Потанцувайте и вие и предайте нататък...
Благодаря Ела!Къде се губиш?Винаги успяваш да ми напомниш,какво тук толкова ми липсва!Липсват ми усмихнатите,щастливи хора!Липсват ми танците,светлините,пъстротата на различните нации!Липсват ми празници,веселие,безгрижие,СИГУРНОСТ поне за утрешния ден!Започвам да се притеснявам да не се слея със сивотата на безразличието и несигурността на заобикалящия ме свят,който тук нито се е променил,нито аз мога да променя!
Ами тука съм си :). Просто имах гости от България и настроението ми не съвпадаше с основния тон на последните спорове из Блога... Колкото до промяната на света около теб - не е типично за теб да си толкова черногледа. Промяната е възможна. Просто понякога се изисква малко повече енергия.
I look at you all See the love there that's sleeping While my guitar gently weeps I look at the floor and I see it needs sweeping Still my guitar gently weeps I don't know why nobody told you How to unfold your love I don't know how someone controlled you They bought and sold you I look at the world and I notice it's turning While my guitar gently weeps With every mistake we must surely be learning Still my guitar gently weeps I don't know how you were diverted You were perverted too I don't know how you were inverted No one alerted you I look at you all see the love there that's sleeping While my guitar gently weeps Look at you all... Still my guitar gently weeps.
Идеята наистина е страхотна!!!Така ми се ще да съм на мястото на "главния герой"в клипа и да обиколя всичките тези места.Ех,мечти,мечти!
Най-екзотични са кадрите от Нова Гвинея,Фуджи,Тонго,Индия,Замбия.Най ме развеселиха кадрите от Япония,а в Корея беше "студено"като излъчване.Маймунките от Мадагаскар печелят симпатиите ми.
Eбаси идилията! Обаче на мен целия този фалшив глобалистичен джумбиш ми прилича на един от старите клипове на Майкъл Джексън- афроамериканеца, дето реши да става бял, обаче му падна носа.........за ушите нямам информация::) май беше дето пееше im black, im white.... или беше we are the world - някаква подобна глупост- ама му падна носа, а и все не мога да забравя онзи виц, дето Мадона си търсела мъж да и направи дете, а Майкъл Джексън си търсел дете да го направи него мъж ::DD
Песента в клипа е много интересна, затова се поинтересувах повече за нея. Текстът е базиран на поема от Рабиндранат Тагор. Ето го в свободен превод от английски:
"Потокът на живота"
Същият поток на живота, който тече по вените ми нощ и ден, минава през света и танцува ритмично.
Това е същият живот, който избухва радостно през земния прах чрез безбройните остриета на тревата и се разлива в безредните вълни на цветята и листата.
Това е същият живот, който е залюлян в океана-люлка на раждането и смъртта, в приливите и отливите...
Чувствам, че силата на този живот докосва тялото ми. Животворящият пулс на вековете гордо танцува в кръвта ми в този момент...
След като прочетох текста на песента по друг начин ми въздейства клипа.Друго е да разбираш какво ти казват,друго е да се оставиш само на въздействието на музиката.
Пуснах нов линк към видеото на Мат, може да се избере Watch in HD и да се гледа с много добро качество. Но имам проблеми със зареждането. Моля гледайте го и споделете имате ли някакви проблеми с линка, който съм дала.
Знаете ли какво ми се дощя? - да грабне Тош камерата и всички усмихнати и танцуващи приятели бг-логери да обиколим най-красивите места из България с танц и усмивка :))
Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: “По- добре от това не може да бъде” Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата… и тръгнаха с него… от ресторант в ресторант.Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:”Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?” Джери се усмихна и ми каза:”Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора- добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна”. “Но това не е всеки път така лесно”, казах му аз.”Напротив, лесно е, каза Джери, всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо- всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота.”
Няколко години по- късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори “По- добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?” Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката.”Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора- да живея или да умра. Реших да живея.”А не те ли беше страх”, попитах го? “Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите “той е мъртъв”. Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах “На куршуми.” Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах “Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв.”
Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор- да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по- лесно.
Винаги имаме избор, ако смятаме, че чашата е наполовина пълна...!!!
Mоре и поле! :)
, че заслугата за този клип е на автора на първия коментар. Както сами сте се убедили, Стефанов е сред откривателите на хиляди ценни заигравки за нас.
Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: “По- добре от това не може да бъде” Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата… и тръгнаха с него… от ресторант в ресторант.Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:”Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?” Джери се усмихна и ми каза:”Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора- добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна”. 
“Но това не е всеки път така лесно”, казах му аз.”Напротив, лесно е, каза Джери, всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо- всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота.”
Няколко години по- късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. 
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори “По- добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?” Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката.”Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора- да живея или да умра. Реших да живея.”А не те ли беше страх”, попитах го? “Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите “той е мъртъв”. Знаех, че е време за действие.
Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах “На куршуми.” Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах “Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв.”
Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор- да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по- лесно.
Comments3