Това мое стихотворение съм използвала при откриване на художествено-изразни средства в поезията. То е съзвучно с настроението ми в настоящия момент.
Сбогуване с лятото
Обу си лятото по-дълги панталони,
че есента му дъхна с лекия си хлад.
Немирницата жълта пак ще го прогони
и не остана време за погледи назад.
В сако постави то почивките ни скромни,
в дълбокия му джоб скри песни и игри.
Раздаде ни и книжки, и така припомни ни,
че идва златна есен, звънчето ще звъни.
Приготви си чадъра, но не го разтвори.
Скри в него дар небесен - слънчеви лъчи.
Когато се промъкне и есента пребори,
то топличко и светло ще ни подари.
Недей тъгува, лято, за птичите ти нощи!
В тетрадките ще пишем за чудните ти дни,
а твоите милувки с нас ще бъдат още,
щом в кожата ни тъмна се оглеждаш ти.
Comments2
И не съм те забравил,защото помня като слон:-)))макар че в този прекрасен блог влизат вече много малко посетители.
Ами, може да е банално, но е истина - много се радвам, че ти харесва и че не забравяш бързо :) Тук наистина имаше много ценни неща и хора / не съм забравила колко добри стихове създадохме с Веселин, който май отдавна не се е мяркал тук, а това е много жалко, защото стиховете му караха и моята муза да създава красиви строфи и това ми липсва, но..... се ла ви - казват французите/. Искаме или не - трябваше да затворим дълбоко в нас детето и да се подчиним на делника, пълен с толкова напрежение и нелиричност. И все пак древните са казали, че където е текло, пак ще тече и аз мисля, че и тук винаги ще има светли и богати души, които имат какво да споделят и оставят за бъдещето. И ще се връщат. Дори и след години, като мен :)))
Pagination