Още през 1904 г. Ван де Велде е установил в базалната температура на жената малки ритмични колебания,които показват зависимост от цикъла. Редовното измерване на базалната температура е методично най-простият начин за контрол на овариалната функция и за диагноза на смущенията в менструационния цикъл. Диагностичната стойност на получените резултати е твърде висока. и могло да се каже ,че единственият "недостатък" на този метод е необходимостта от упоритост,каквато жените с аномалии в цикъла и особено със стерилитет биха проявили в достатъчна степен,стига лекарят да ги съветва убедително в това. За тази цел той е длъжен да изтъкне пред тях необходимостта от точна диагноза на смущението в овариалната функция и ползата,която те биха имали от правилно поставената диагноза преди всичко за лечението на разстройството в цикъла. При жените с нормален двуфазен менструационен цикъл базалната темепература при събуждане сутрин,след най-малко 6-часов сън, показва следната характерна крива: в първата фаза на цикъла темепературата ,измерена ректално остава с малки колебания ниска - средно се движи между 36,5 - 36,8, в тези средни граници протича температурната крива приблизително до пукването на фоликула. Обикновено един ден преди овулацията се наблюдава незначително спадане на температурата, а след това, най-често в продължение на един-два дни във втората половина на менструационния цикъл, базалната температура се повишава средно с 0,4 - 0,6 градуса (хипертермична фаза) по отношение на температурата през първата половина на цикъла. Базалната температура запазва тази си височина до настъпването на следващата меснтруация,като кратко време преди настъпването й и най-късно през първия ден на менструацията спада отново до стойностите от първата фаза. Средната продължителност на хипертермичната фаза при нормален цикъл е 12-13 дни. Повишаването на основната температура във втората фаза на менструационния цикъл е резултат от прякото въздействие на започващата продукция на прогестерон от corpus luteum (жълтото тяло) и се дължи или на разширение на капилярите или на хормоналното действие върху централните регулации на температурата. Приема се, че овулацията съвпада с кратковременното спадане на температурата, а повишаването на базалната температура става средно около два дни след овулацията. Разбира се простуди, промяна на климата и други причини могат да предизвикат известно повишявания на температурата и трябва да сме предупредени за това, а лекарят да има предвид тези причини при тълкуване на температурните криви. От факта на двуфазното протичaне на кривата на базалнта температура през време на цикъла може със сигурност да се направи изводът ,че в конкретния случай не е станала овулация и че се касае за монофазен (ановулаторен) цикъл, в който поради неразвиване на corpus luteum (съответно липсва прогестеронът) нямаповишаване на температурата. Освен това отчитането на базалната температура позволява да се диагностицира и на известна относителна инсуфиенция на corpus luteum,която се характеризира със скъсяване на хипертермичната фаза (продължава средно 8-9 дни) и която често е свързана със стерилитет. Наред с това измерването на базалната температура може да покаже най-рано настъпването на бременност. При закъснение на менструацията удължаването на хипертермичната крива на 16 и повече дни прави много вероятна диагнозата на бременност. При настъпила бременност базалната температура запазва височината си от втората фаза на цикъла и показва дори леко повишение, след което си остава на височината на хипертермичната фаза до 4-тия лунарен месец. Следователно, редовното мерене на базалнта температура в продължение на 3 месеца е доста сигурен тест за разграничаване на нормалния от патологичния (ановулаторен) цикъл. Чрез данните от изследванията на на базалната температура може да се определят доста точно терминът на овулацията, както и продължителността на на двете фази на менструационния цикъл. Оттук пък се правят изводи за функционалните смущения в яйчниковата дейност и за продукцията на хормони. Например от скъсеното времетраене на хипертермичната крива се съди за наличността на относителна инсифициенция на жълтото тяло; редовното мерене на базалната температура също така може да се използв като вероятен признак за най-ранна диагноза на настъпила бременност (вероятност около 97%) в случаите, когато не настъпи очаквана меснтруация и базалната температура остане на височината на хипертермичната фаза. Ясно е следователно, че от редовното проследяване на базалната температура в много случаи ценни изводи за диагнозата на смущенията на менструационния цикъл. При назначена терапия(хормонална) по-нататъшното проследяване на базалната температура може да послужи като добър контрол на резултатите от терапията. Тъй като при ползване на базалната температура за функционална диагностика става въпрос за малки разлики, необходимо е жената да се дадат най-точно указания за мерене на температурата. Тя трябва да се измерва всяка сутрин преди ставане от леглото, след сън от 6-7 часа, на празен стомах и винаги на едно и също място - в ректума или в устата. Измерването трябва да става с един и същи термометър, който да бъде приготвен още от вечерта, за да не се налага ставане. Термометърът се държи винаги еднакво дълго време - средно 5 минути. Меренето на сутрешната температура при най-спокойно състояние трябва да продължи упорито и при спазване на всички правила най-добре в продължение на 12 седмици. Резултатите се нанасят всеки ден (на температурен лист,например) или обикновен календар,на който се нанасят и данните за менструацията, с графично означаване на неговата сила, както и всички други данни, които би лседвало да бъдат отчетени, като например приложено хормонално лечние и др.
...... по материали от: клуб "Проблемно забременяване" към dir.bg
моят източник: http://www.zachatie.org/modules.php?name=News&file=article&sid=69 - Зачатие

Тъй и тъй , започнах да пускам коса и след година -две - ще имам косата, за която винаги съм мечтала от малко момиченце - дълга до кръста, права, черна и блестяща. Обаче според семейния план по това време някъде ще трябва вече да правим така чакания ми наследник...За това реших да проверя до колко е съвместима бременността с дългата коса (защото 2те бременни в последните години,които познавах , се оряздаха на къси коси), нужни ли са по-специални грижи за косата и т.н.

Автор Лиза Швайцър, discovery.com    20. 03. 2006

Костата може да бъде непокорна по всяко време, но когато сте бременна може да бъде ненужна грижа. Ето съветите на професионалистите от Бъмбъл и Бъмбъл, Ню Йорк за най-добрите прически за бъдещи майки.

Не променяйте драстично.
В момент, когато тялото ви постоянно се  променя може да се изкушите да упражните контрол в някоя част от живота ви. Например: тотално да промените прическата си. Ники Ан, стилистка от Бъмбъл и Бъмбъл отбелязва, че много бременни жени идват в Бъмбъл и Бъмбъл, за да си направят нова по-лесна прическа и много често желаят да скъсят косата си. Ан препоръчва да се запазят къдриците си по-дълги и меки и никога да не правите драстична промяна, защото най-вероятно по-късно ще съжалявате.

Имайте предвид че по-късата коса не винаги означава по-лесна поддържка или оформяне и че това ще отнема по-малко време. Добра идея е да останете в границата на дължината, с която сте свикнали.

Преценете вашата нова форма на лицето.
Много жени откриват, че тяхното лице е станало по-пълно по време на бременността и това трябва да се вземе предвид когато се прави новата прическа. Стилистът Бари предлага „Трябва да се избягват гъстите бретони и многото етажи защото така само се акцентира върху по-пълното лице.” Ники обяснява „Носенето на косата права до раменете или малко по-дълга може да помогне за създаването на илюзия за по-слабо лице. "

Надвийте къдриците без химикали.
Ако косата ви не е естествено права и имате времето и енергията за топлинно изправяне, направете го. Подгответе мократа коса като я разрешите с малко изправящ балсам. След това издухайте косата си с кръгла четка от естествен косъм като насочвате дюзата на сешоара надолу по косъма, за да постигнете гладък ефект. Ако предпочитате да оставите къдриците непокътнати, просто нанесете малко гел със слаб ефект на подсушената с кърпа коса, за да задържите къдриците под контрол.

Заложете на лесната поддръжка.
Когато родите най-вероятно няма да имате много свободно време, оставете си около 15 минути за измиване на косата и контене. Това е една достатъчна причина да изберете прическа, която няма да е необходимо да оформяте всеки ден. Стилистката Шърли Чинг отбелязва, че са малко жените, които имат време да идват за редовна подстрижка когато имат малко бебе. Затова тя препоръчва прическа с дълга коса тъй като е по-лесна за поддържане.

Най-добре е коса, която може да бъде прибрана отзад, съветва стилистката Рамона. Това особено важи за времето, когато бебето ви стиска всичко, което попада в ръцето му. Добрата новина е, че конската опашка е практична и шик. Гладка коса прибрана на ниска опашка с кожена връзка или панделка върху ластика за по-модерен вид.

Други спестяващи време съвети:
Впръскайте сух шампоан или пудра за коса в корените между две миения на коса.
Потърсете продукти две в едно.
Пропуснете издухването със сешоар.
Сплетете мокра косата сутринта и когато я разплете вечерта ще имате секси къдрици.
Инвестирайте в няколко красиви шноли и ластици за коса за по-бляскав вид – френски кок или конска опашка.

Превод от английски език: anich

Източникът е бг-мамма.ком.

Успокояващо е, че няма да ми се наложи да я кръцна тъкмо,когато е пораснала :)

Уроци за бъдещ татко
Катерина Кирилова

Опознайте по-добре собствения си баща. Какво изпитвате, когато мислите за баща си – радост от хубавите общи спомени или болезнени чувства?
Предстои ви да станете татко, затова е добре да знаете, че преживяванията в детството оставят траен отпечатък върху целия живот. Човек е склонен да постъпва според моделите на родителите си, дори и съзнателно да не го иска. Докато очаквате детето си, опитайте се да изясните отношението си към своя баща, да се освободите от евентуалните негативни емоции. Дайте и на него възможност да защити позициите си.
Ако сте израснали без баща, имате неповторимия шанс да бъдете таткото, за който сте мечтали. Помислете какво би разказвало детето ви за вас след 20 години. Положително ще се отървете от някои грешни илюзии.

Отворете сърцето си
Трябва да сте наясно дали сте готов да поемете отговорност пред детето си. То има нужда от баща, който не се оплаква непрекъснато от голямата си заетост и не отклонява всички задължения вкъщи. Обикновено мъжете не си дават сметка, че бащинството започва още със зачеването. Често се чувстват объркани, понякога дори се смятат жертва от неочакваното забременяване на партньорката си.
Предпазването от забременяване е грижа не само на нежния пол. Редно е и Адам да има отношение към този проблем, за да не се изненада неприятно от последствието.

Бъдете съпричастен
Бащинството е едно от най-големите предизвикателства в живота на мъжа. Не бъдете само пасивен очевидец на промените в тялото и в психиката на любимата си. Вие можете много да й помогнете – да отхвърля връхлитащите я страхове и безпокойства, напълно нормални за състоянието й. Колкото и да сте отдаден на кариерата си, най-късно през второто тримесечие отделете време да се запознаете с най-важното, което предстои. Ако присъствате на курс за подготовка за раждането или поне на няколко занимания, ще намерите отговор на интересуващите ви въпроси.

Планирайте бъдещето
Очакването на детето поражда размисъл по много въпроси – за финансовото състояние, за професионалното развитие, за бъдещия живот. Не е зле да споделяте с бременната си половинка представите си за бъдещето на детето. Започнете с периода веднага след раждането – кой какви задължения ще поеме, колко отпуск ще вземе, какви средства ще са нужни на първо време и пр. Появата на дете се отразява различно и в отношенията между партньорите, което не бива да се подценява.

Наистина ли искате да присъствате на раждането?!
У нас все още в малко родилни клиники има практика партньорът да присъства на раждането. Световният опит обаче показва, че престоят в родилната зала за повечето мъже е сериозно изпитание за психиката и за патриархалното им възпитание. Освен че никак не могат да облекчат бъдещата майка, често самите те имат нужда от помощ. Затова обмислете трезво и без излишни емоции готов ли сте да понесете гледката и да слушате стоновете на любимата. Помислете и за по-изпълним вариант – да влезете в родилната зала с раждащата, но да излезете, ако се окаже, че присъствието ви там е прекалено натоварващо и стресиращо за вас.

Време и за мъжки приятелства
След като бебето дойде, бъдещият татко никак не е сигурен, че ще се справи с новите си задължения. Иска му се обаче да се справи със собствени сили. Ако сте сред тези бащи, по-добре ще е да се посъветвате с мъже с опит и да не се отказвате от личното си време. И вие имате право да сте изморен, ядосан или притеснен. Контактите с мъже в подобно положение биха ви помогнали.

Подгответе се за татко
Повечето мъже поемат единствено традиционните функции по издръжката на детето и живота у дома. Срещата им с детето е вечер, само за минути, преди то да е заспало. Тези татковци не знаят от какво се лишават – пропускат да усетят вкуса на истинското бащинство. Тяхната съпричастност е да изпълняват само поръчаното от партньорката си.
Не се примирявайте с поддържащата си роля! Така се лишавате от много радост. А и близостта ви до бебето е от огромно значение за правилното му развитие.

Създайте връзка с бебето
Подготовката за бъдещото родителство не протича с еднакво темпо при мъжа и при жената. Скоро след двете черти на теста жената усеща и първите сигнали на Новия живот. А партньорът обикновено се задоволява само с факта, че предстои да стане баща.
Използвайте всяка възможност да скъсите заложената от природата дистанция до бебето си. Говорете му през корема на любимата, пейте му песнички (не е нужно да сте Хосе Карерас...).
По-късно, когато видите образа на наследника си на ехографска снимка, с гордост ще осъзнаете, че това е вашето бебе. Опитвайте се да долавяте с ръце движенията му през корема на майката, а след раждането често го вземайте на ръце, за да създавате уникалната връзка помежду ви. От това има нужда не само бебето – чувствата, които изпитвате в този момент, ще ви помогнат да осъзнаете по-добре собствените си емоции.

Озаптете егоизма си
Ясно е, че трудно ще живеете в пълна хармония и със себе си. Искате да имате повече време за детето и семейството, но никак не ви се ще да забавяте стремглавото си изкачване в професионалната йерархия. Ще се успокоите ли, ако ви напомним, че не сте единствен – много млади бащи са в подобно положение и постоянно се разкъсват, преодолявайки вътрешно и външно съпротивление. Никога обаче не забравяйте, че детето има нужда от двама родители. Ако бащата няма активна положителна роля в живота му, това не остава без последствия за бъдещото му развитие.

Поддържайте искрата
Най-хубавото, което можете да направите за детето си, е да му подарите родители, които се обичат. За много двойки първите дни след появата на бебето са изпълнени само със стрес и всички грижи са насочени към новороденото. Бащите може и да ревнуват или да се чувстват пренебрегнати, докато майките и чрез кърменето още повече циментират връзката си с бебето.
Разговаряйте с половинката си, ако ви тормозят подобни настроения. В този период общуването помежду ви е особено важно. Не се отчайвайте, ако сексът вече не е привлекателен за любимата ви – хормоналната пренастройка, кърменето, раждането не са секс стимули. Приемете първите месеци като извънредно положение, краят на което със сигурност ще настъпи скоро... Това обаче зависи и от вас.

 

източник - списание "9 месеца"

БЛИЗНАЦИ В СЕМЕЙСТВОТО – ДВОЙНО ЩАСТИЕ ИЛИ ДУБЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ?!
автор: Екип на Здравни новини

Появата на две бебета едновременно предизвиква у родителите най-разнообразни емоции – от възторг и гордост, до опасения и страхове. Някои семейства имат късмета отрано да разберат за предстоящото им “двойното щастие” и предварително да се подготвят за голямото събитие. За много родители обаче раждането на близнаци все пак си остава абсолютна изненада. И в двата случая радостните майки и бащи трябва да знаят, че отглеждането и раждането на близнаци - това е изключително трудно щастие.

Женският организъм е устроен така, че да може да износи един плод. Още в майчината утроба близнаците са принудени да делят жизненото пространство, полезните вещества и пр. Ето защо многоплодната бременност и последвалото раждане често са съпроводени с усложнения. Най-често срещаният проблем е токсикоза по време на втората половина от бременността (24-40 процента от случаите). За разлика от обикновената, многоплодната бременност продължава средно около 34-37 седмици. Около 75% от ражданията на близнаци се случват преждевременно. При многоплодната бременност по-често се наблюдава неправилно положение на плода и слаба родилна дейност, отколкото при обикновената. Заради всичко това понякога е необходима стимулация или дори оперативна намеса, особено за появата на втория, по-слаб близнак. Неблагоприятните вътреутробни условия на развитие, усложнената бременност и раждането не могат да не се отразят и на физическото състояние и развитие на новородените. Обикновено близнаците тежат по-малко и догонват по ръст и тегло останалите деца едва след 6 месеца. Заради по малкото килограми имунитетът на близнаците срещу инфекциите е по-слаб и те се разболяват 3 пъти по-често от другите деца. Сънят им (особено при кърмачетата) често бива повърхностен, неспокоен, придружен от чести събуждания. Тези нарушения обикновено отслабват след 3 годишна възраст, но могат да продължат и по-дълго. Не са рядкост и нарушенията в храненето – от злоядство, до преяждане. От енуреза страдат 15% от близнаците (по-често момченцата). Обикновено до 3,5 години децата придобиват хигиенни навици, за близнаците този период е по-дълъг. Въпреки че всички тези усложнения могат силно да вгорчат живота на родителите и понякога дори да се отразят на психическото развитие на близнаците, няма нужда от паника. Медицинските проблеми обикновено се овладяват успешно. При един правилен подход и едно внимателно отношение към развитието на децата практически всички близнаци бързо догонват своите връстници. Предразсъдъците според които при близнаците “ един акъл е разделен на две половини” са абсолютно безпочвени. Това са абсолютно нормални деца, които по нищо не се отличават от останалите.

Какво трябва да знаят родителите за психологичното развитие на близнаците?

Близнаците са много привързани един към друг и особено в най-ранно детство трудно понасят разделите. Като малки двойките малчугани предпочитат да се държат за ръчички, обичат да спят в едно креватче и пр. Родителите лесно могат да се поддадат на изкушението да ги оставят заедно, та нали и без друго малчуганите го искат. Това обаче е грешка! Ако децата навреме не бъдат научени от време на време да живеят сами, без другия близнак, те могат за цял живот да останат ограничени от “междублизначните” отношения, възможно е да не развият свои различни интереси, да не завържат лични приятелства, да не създадат семейства. Ето защо бавно и без излишен натиск всеки близнак трябва да се учи да остава за известно време сам - без брата или сестра си. Добре е понякога децата да се извеждат на отделни разходки или пък единият близнак да остава за ден - два на гости при баба и пр.
Ако децата посещават детска градина, опитайте се след след като привикнат с условията, да ги разделите в различни групи. Разбира се в никакъв случай не бива да настоявате. Раздялата действително може да се окаже огромна травма. Много близнаците пазят ярък спомен за деня, в който за пръв път са били разделени един от друг. Всяко дете в началото изпитва известни затруднения докато свикне с детската градина. Благодарение на това че са двама, близнаците много по-безболезнено привикват към новата обстановка. Хубаво е ако децата са готови за тази стъпка, в училище също да посещават съседни класове. Преди да пристъпите към сериозна раздяла на близнаците обаче от полза би било да се посъветвате със специалист – психолог, педагог, педиатър. Най-важното е да насърчавате дори и най-малката проява на самостоятелност и индивидуалност, да помагате за изграждането на личното АЗ на всяко от децата.

Понякога при близнаците се формира т.нар. автономна реч - абсолютно неразбираема за останалите и кристално ясна за двамата. Често родителите не отдават голямо значение на детските брътвежи и реагират едва тогава, когато забележат, че близнаците започват да изостават в развитието си тъй като при тях не се формира нормална реч. Подобна ситуация е характерна за семействата, в които възрастните малко разговарят с близнаците, като при това се обръщат към тях като към едно цяло (Анна-Мария). Само по себе това явление е доволно безобидно. Автономната реч може да прерасне в проблем едва тогава, когато децата откажат да комуникират като всички останали, което пък може да се отрази на Най-доброто лекарство в подобни случаи е малчуганите да бъдат разделяни един от друг поне за няколко часа на ден. В желанието си да бъдат разбрани правилно от другите хора, близнаците бързо ще се отърсят от речевите проблеми. Най-важното е да навреме да се обърне внимание на евентуалните неприятни последици /изолиране, затваряне в себе си/ от раздялата с другия близнак. Трябва да отбележим, че малките и незначителни дефекти в речта са често срещани при близнаците (и то поради факта, че доста често чуват “правилната реч” на своя партньор) и нерядко възниква нужда от логопед.

 Това, че близнаците прекарват много време заедно, а заобикалящите ги възприемат като едно цяло се отразява върху формирането на тяхната индивидуалност и самостоятелност. До три годишна възраст близнаците могат да се объркват и да не разпознават себе си на снимки или в огледалото, да отговорят и на своето име и на това на брат си или сестра си, често да употребяват местоимението “ние” вместо “аз”. Ето защо при общуването с тях е важно да се акцентира върху различията им, върху техните особености и да се говори за тях. Добре би било от най-ранно детство децата да се обличат различно. Разбира се понякога това е доста трудно, но и най-малките отлики, /като различни копчета, например/ са напълно достатъчни. Всяко дете би трябвало да има свои дрехи, собствени играчки, свои книжки. Старайте се винаги да изразявате одобрението си за всяка проява на самостоятелност, индивидуалност, самобитност. Имайте предвид обаче, че ревността и конкуренцията в завладяването на вниманието и любовта на родителите не са рядкост при близнаците.

Често близнаците изпълняват определени роли в двойката – единият е лидер, другият е подчинен, единият е весел и общителен, другият – затворен и умислен и пр. Практиката познава и такива случаи, когато единият близнак може да чете и пише, другият – да смята. Най-често ролята на силният, умният в двойката играе първородният малчуган - по рождение той тежи повече и по-бързо се развива. С това не трябва по никакъв начин да се злоупотребява, тъй като в противен случай рискувате да формирате у по-малкия ролята на нескопосника, неудачника.
 Разпределението на ролите в двойката става под влиянието на различни обстоятелства – от естествените заложби до желанието на родителите – и за дълго се установяват. Заложените роли започват да се размиват в периода на съзряване, когато близнаците придобиват по-голяма самостоятелност, започват психологически да се отделят един от друг, превръщат се в автономни, независими от “съ-близнака” личности. В децата се изостря чувството на съперничество; започват безкрайни конфликти, които често прерастват в жестоки боеве и обиди. Това се случва особено често при разнояйчните близнаци, които от по-рано и по-силно започват да усещат своите различия. Това също не би трябвало да притеснява родителите. Няма смисъл да се прекалява с наказанията, на децата и без това им е достатъчно тежко. С времето всичко ще отмине, този период просто трябва да се изживее. В такива моменти е важно да се следи децата да не стигат до крайности, за да не се развалят непоправимо техните отношения. Помагайте им да обсъждат проблемите си и да търсят решение, като при това не забравяте да им напомняте, какви огромни късметлии са, че имат до себе си съ-близнак, който е с тях от самото раждане и на когото винаги могат да разчитат, защото ги обича и подкрепя както никой друг.
 
Дублиране на проблемите

Всички проблеми, които се изпречват пред новоизпечените родители, в семействата с близнаци се изострят и се проявяват много по-ярко. Близнаците изискват два пъти по-голямо внимание, грижи, усилия и естествено финансови лишения – в крайна сметка необходими са две легла, два комплекта дрехи, играчки и пр. Освен това съществуват и специфични за близнаците проблеми. Един от тях, особено при еднояйчните близнаци е, че през първите дни и дори месеци бебетата много трудно могат да бъдат отличени едно от друго. На първо време няколко елементарни похвата биха свършили добра работа, като да се открие характерна бенка, близнаците да се обличат в различни дрешки или пък да се поставят етикетчета с имената им и т.н.т.
 Възможно е майката на новородените близнаци да я спохождат угризения на съвестта, за това, че според нея не обича децата си. Да се развие чувството на любов и привързаност към детето обикновено са нужни 4 месеца. За майките на близнаците, този период продължава почти година, тъй като поради тежката бременност и последвалото раждане, те с изморяват по-бързо и са подложени на по-голямо напрежение. Освен това от началото майката на близнаците чувства привързаност към двете деца едновременно и едва по-късно започва да ги обича по отделно.

Третият е излишен?!

Ако в семейството вече има едно дете, то въпросът който най-често вълнува родителите на близнаците е, как то ще приеме новите членовете на семейството? Това наистина е сериозен проблем. По-голямото дете вече не е център на внимание. От него започва да се изисква да изпълнява определени задължения, които понякога са доста скучни и досадни. Детето вече не може да играе и да вдига шум, когато му се лудее или шуми, тъй като ритъмът на цялата къща е съобразен с режима на близнаците. Често той се “мести” в другата стая, сменя му се леглото, а ако е прекалено малък направо заминава за известно време при баба или пък родителите го пращат в целодневна детска градина. Всички тези промени предизвикват у детето отрицателна реакция. На него започва да му се струва че хубавото време е отминало, той вече не е обичан, а мястото в сърцата на родителите му е заето от новите бебета. Не е чудно, че в такива моменти малчуганът предприема отчаяни опити да върне вниманието на родителите върху себе си - престава да се облича сам, отказва самостоятелно да се храни и пр. Понякога по-голямото дете започва да ревнува родителите от близнаците, да обижда бебетата, да ги мрази и дори да се опитва да ги отстрани. Важно е такива моменти родителите да разберат, че малчуганът не е виновен, на него също му е много трудно. Той самият има нужда да чувства любовта и подкрепата на родителите си. Хубаво е в такива моменти родителите да му отделят необходимото внимание – да обсъждат неговите проблеми, показвайки, че разбират колко му е трудно; открито да изказват съжалението си за това, че не могат да му отделят повече време; при удобен случай да излизат с него на разходка насаме, без близнаците. На всяка цена трябва да се поощрява положително му отношение и внимание към близнаците. Нека малчуганът знае, че когато бебетата пораснат, те ще му станат най-добрите приятели, ще го обичат и уважават, а той ще се грижи за тях и ще ги защитава и всички заедно ще бъдат най-щастливото семейство. По-голямото дете трябва да има право на личен живот, на свое място в къщата, на лични играчки, които да не се налага да дели с близнаците, ако самото то няма желание за това. Малчуганът не бива да бъде принуждаван да си ляга по едно и също време с бебетата, нека остане по-дълго време с вас. Въпреки че на фона на новородените, по-голямото дете изглежда още по-голямо, не забравяйте че то не може да порасне отведнъж в съответствие с вашите изисквания.

Най-важното, което трябва да запомнят родителите на близнаците, пък и на всички останали деца е, да ги уважават като личности, да обичат всяко едно от тях, да забелязват личните успехите, да избягват крайностите и на време да реагират на детските проблеми. Да имаш близнаците е трудно щастие, но все пак е щастие!

източник: www.zdravninovini.com

 

 

 

Бащинството влияе благоприятно на мозъчната дейност. Това е изводът на учените от университета Принстън в доклад за тяхно изследване, изнесен на V Форум на европейското общество на невролозите (Forum of European Neurosciences) във Виена.

Според американските изследователи, бащите по правило са склонни да споделят наравно с майките грижата за малките деца, въпреки че това е рядко срещан факт в животинския свят.

Учените са установили структурни изменения в предфронталната кора - област в мозъка, отговаряща за планирането и паметта, при мъжете, станали наскоро бащи.

В тези участъци е била наблюдавана повишена активност на невроните и по-голяма количество съединения. Броят на тези рецептори обаче намалява с израстването на децата и се връща към първоначалните си показатели, когато те стават независими.

Бащинството предизвиква изменения в области от мозъка, отговорни за когнитивните функции, обясняват учените. Тези изменения могат да бъдат неврологична основа на родителските задължения, допълват те.

Открих това, четейки онлайн списанието и ми се стори интересно :) Чела съм откъслечни информации, но никога цяла статия :)
източник: Аз-жената.ком

Едни от най-ранните свидетелства за използването на тестове за бременност са открити в древен египетски папирус, датиращ от 1350 г. пр. н.е. Той описва тест, при който жена, която иска да разбере дали е бременна, полива с урината си семена от жито и ечемик в продължение на 7 дни. Ако покълне житото, жената ще роди момиче, ако покълне ечемика - момче, ако нито едно от семената не покълне - не е бременна. Друг метод, използван в миналото е бил този на Хипократ, наричан още „бащата на медицината”. Той съветвал жените, които искали да разберат дали са бременни, да пият разтвор на мед във вода преди лягане и ако имали болки в стомаха, това означавало, че са забременели. Текст от 1552 г. свидетелства за използването на друг тест през Средновековието. При него урината се смесвала с вино и така се установявала бременността.

През 19-ти век се появяват множество теории, които свързват наличието на определени кристали или бактерии в урината на жената с бременността. Учените обаче все още не разполагат с достатъчно добри методи за диагностика. Затова основният метод за откриването на бременността за жените си оставало наблюдаването на физиологическите промени в организма (най-сигурния знак било сутрешното повръщане). Едва в края на века Ернест Старлинг открива хормоните в човешкия организъм и това е първата стъпка към изобретяването на съвременния тест.

Работата на учените продължава и съвсем скоро, през 1903 г., е открит хормон, който подпомага репродукцията. Той е наречен прогестерон (от англ. promoted gestation). След редица изследвания учените осъзнават, че има специфичен хормон, който може да се намери само при бременните жени и който точно доказва бременността. Днес този хормон е известен с инициалите hCG (human chorionic gonadotropin).

Независимо от тези изследвания, двама немски учени също работят в тази насока. В Германия през 1928 г. Ашхейм и Зондек създават тест, наречен A-Z TEST, който също работи при наличие на hCG в урината. Как става това? За да се регистрира бременност, урината се инжектира в неразвити плъхове или мишки. Тестът се базира на известния факт, че по време на бременността женският организъм произвежда по-голямо количество хормони. Затова ако жената е бременна, мишката (плъхът) получава сърцебиене, след като е инжектирана с урина. Подобен тест е бил разработен и с неразвити зайци - известният тогава „заешки тест”. Фразата „заекът умря” се използвала като евфемизъм в края на 20-те и началото на 30-те, когато жената искала да каже на мъжа си, че е бременна. Този тип диагностика обаче се оказва много бавна, а и за нея трябва да се пожертват доста животни.

През 1950 г. е постигнат напредък с т. нар. „жабешки тест”. На жабата се инжектирала урина от пациента и ако до 24 часа тя произвеждала сперма, тестът се считал за позитивен. Жабите оставали живи и било възможно да се използват и за други тестове.

През 1960 г. е създаден първият тест за бременност, базиран на взаимодействието на антитела и хормона hCG. Този тест е доста по-бърз и евтин в сравнение с всички други методи, използвани преди това. Оказва се, обаче, че той се влияе от различни медикаменти и на резултата му не може да се вярва. Десет години по-късно е създаден тест, който показва резултат до 2 часа, от четвъртия ден от закъснението. Разрешено е той да се прави само в лаборатории в присъствието на лекар.

През 1972 г. трима учени, Вайатукайтис, Браунстейн и Рос, откриват и публикуват технология, която окончателно отделя hCG от другите подобни по състав хормони. В резултат на новото откритие през 1976 г. се появява “Early Pregnancy Test” (“Тест за ранна бременност”) - първият тест, подходящ за употреба в домашни условия. Той показва резултат за два часа и е с 97% точност за положителен и 80% точност за отрицателен резултат. Две години след това (1978) започва и продажбата му, първо на американския пазар. За кратко време любимите списания на американките изобилстват от статии и реклами за теста. Той е на страниците на “Мадмоазел”, “Вог”, “Дамски журнал” и др. В пресата се срещат и текстове като този: “За $10 получавате мускатче чиста вода, тестова тубичка, съдържаща освен всичко друго и червени кръвни телца от овца, капкомер, чист пластмасов държател за тестовата туба с ъглово огледалце на дъното.”

Колкото и прецизни и точни да са тестовете за бременност днес, усилията на учените за усъвършенстването им продължават. От 1990 г. се развива технология, базираща се на нов тип антитела и ензимни етикети.

На съвременната жена днес са познати три типа тестове за бременност - ленти с/без легенче, тест за бременност тип “касета” и тип “писалка”. При разработването на теста е използвана нова биотехнология, базирана на т.нар. Gold Gel Reagent, благодарение на който се постига над 99% точност на резултата. В аптеките у нас се предлагат тестовете : Surecheck, UniMark, Home Test, Quick Sure, Clear Test, Ozone, Clear View, Confirm. Съвременният тест за бременност работи по всяко време на денонощието и може да отчете сигурен резултат още на първия ден от закъснението на цикъла.

През 2003 г. беше отбелязан четвърт век от откриването на тестовете за бременност, въпреки че опити да се открие точен метод за откриване на бременността е имало далеч по-рано. Днес тестът за бременност е толкова разпространен и широко използван, колкото и изследването на нивото на хемоглобин в медицинските лаборатории.

В бъдеще при следващото поколение тестове за ранна бременност може би ще четем на “екранчето” “бременна” или “не бременна”, вместо да следим за синята или червената индикаторна лентичка. Или директно ще се изписва: “момиче” или “момче”...Може би?