Още през 1904 г. Ван де Велде е установил в базалната температура на жената малки ритмични колебания,които показват зависимост от цикъла. Редовното измерване на базалната температура е методично най-простият начин за контрол на овариалната функция и за диагноза на смущенията в менструационния цикъл. Диагностичната стойност на получените резултати е твърде висока. и могло да се каже ,че единственият "недостатък" на този метод е необходимостта от упоритост,каквато жените с аномалии в цикъла и особено със стерилитет биха проявили в достатъчна степен,стига лекарят да ги съветва убедително в това. За тази цел той е длъжен да изтъкне пред тях необходимостта от точна диагноза на смущението в овариалната функция и ползата,която те биха имали от правилно поставената диагноза преди всичко за лечението на разстройството в цикъла. При жените с нормален двуфазен менструационен цикъл базалната темепература при събуждане сутрин,след най-малко 6-часов сън, показва следната характерна крива: в първата фаза на цикъла темепературата ,измерена ректално остава с малки колебания ниска - средно се движи между 36,5 - 36,8, в тези средни граници протича температурната крива приблизително до пукването на фоликула. Обикновено един ден преди овулацията се наблюдава незначително спадане на температурата, а след това, най-често в продължение на един-два дни във втората половина на менструационния цикъл, базалната температура се повишава средно с 0,4 - 0,6 градуса (хипертермична фаза) по отношение на температурата през първата половина на цикъла. Базалната температура запазва тази си височина до настъпването на следващата меснтруация,като кратко време преди настъпването й и най-късно през първия ден на менструацията спада отново до стойностите от първата фаза. Средната продължителност на хипертермичната фаза при нормален цикъл е 12-13 дни. Повишаването на основната температура във втората фаза на менструационния цикъл е резултат от прякото въздействие на започващата продукция на прогестерон от corpus luteum (жълтото тяло) и се дължи или на разширение на капилярите или на хормоналното действие върху централните регулации на температурата. Приема се, че овулацията съвпада с кратковременното спадане на температурата, а повишаването на базалната температура става средно около два дни след овулацията. Разбира се простуди, промяна на климата и други причини могат да предизвикат известно повишявания на температурата и трябва да сме предупредени за това, а лекарят да има предвид тези причини при тълкуване на температурните криви. От факта на двуфазното протичaне на кривата на базалнта температура през време на цикъла може със сигурност да се направи изводът ,че в конкретния случай не е станала овулация и че се касае за монофазен (ановулаторен) цикъл, в който поради неразвиване на corpus luteum (съответно липсва прогестеронът) нямаповишаване на температурата. Освен това отчитането на базалната температура позволява да се диагностицира и на известна относителна инсуфиенция на corpus luteum,която се характеризира със скъсяване на хипертермичната фаза (продължава средно 8-9 дни) и която често е свързана със стерилитет. Наред с това измерването на базалната температура може да покаже най-рано настъпването на бременност. При закъснение на менструацията удължаването на хипертермичната крива на 16 и повече дни прави много вероятна диагнозата на бременност. При настъпила бременност базалната температура запазва височината си от втората фаза на цикъла и показва дори леко повишение, след което си остава на височината на хипертермичната фаза до 4-тия лунарен месец. Следователно, редовното мерене на базалнта температура в продължение на 3 месеца е доста сигурен тест за разграничаване на нормалния от патологичния (ановулаторен) цикъл. Чрез данните от изследванията на на базалната температура може да се определят доста точно терминът на овулацията, както и продължителността на на двете фази на менструационния цикъл. Оттук пък се правят изводи за функционалните смущения в яйчниковата дейност и за продукцията на хормони. Например от скъсеното времетраене на хипертермичната крива се съди за наличността на относителна инсифициенция на жълтото тяло; редовното мерене на базалната температура също така може да се използв като вероятен признак за най-ранна диагноза на настъпила бременност (вероятност около 97%) в случаите, когато не настъпи очаквана меснтруация и базалната температура остане на височината на хипертермичната фаза. Ясно е следователно, че от редовното проследяване на базалната температура в много случаи ценни изводи за диагнозата на смущенията на менструационния цикъл. При назначена терапия(хормонална) по-нататъшното проследяване на базалната температура може да послужи като добър контрол на резултатите от терапията. Тъй като при ползване на базалната температура за функционална диагностика става въпрос за малки разлики, необходимо е жената да се дадат най-точно указания за мерене на температурата. Тя трябва да се измерва всяка сутрин преди ставане от леглото, след сън от 6-7 часа, на празен стомах и винаги на едно и също място - в ректума или в устата. Измерването трябва да става с един и същи термометър, който да бъде приготвен още от вечерта, за да не се налага ставане. Термометърът се държи винаги еднакво дълго време - средно 5 минути. Меренето на сутрешната температура при най-спокойно състояние трябва да продължи упорито и при спазване на всички правила най-добре в продължение на 12 седмици. Резултатите се нанасят всеки ден (на температурен лист,например) или обикновен календар,на който се нанасят и данните за менструацията, с графично означаване на неговата сила, както и всички други данни, които би лседвало да бъдат отчетени, като например приложено хормонално лечние и др.
...... по материали от: клуб "Проблемно забременяване" към dir.bg
моят източник: http://www.zachatie.org/modules.php?name=News&file=article&sid=69 - Зачатие