Имало някъде една Рошла.Живеела заедно със змея Спас  и малките си змейчета в едно гнездо-какво,досега не сте знаели,че змейовете живеят в гнезда.Вече знаете,докато Спас ходел по неговите си змейски работи и да осигурява препитание на семейството си,Рошла била заета с подреждането на гнездото,осигуряване на храната и възпитанието на децата.
А това хич не било лесна работа,докато едното я  заглавиквало с приказки,другото се притаявало в измислянето на поредната щуротия,а Рошла не на шега се притеснявала да ни би да запалят семейното гнездо.както знаете от рекламата на Петрол,те могат да бълват пламъци от малки.
  Рошла била добра домакиня и съпруга-Сори,не знам как се наричат съпругите на змейовете-Дали са хали,лами или змеици.Е и тя си имала някои свои тайни-Обичала да си пийва биричка,та поради тази причина,не можела да бълва огън,а само пушек,това така разсмивало малките и`,че нарочно я дразнели за да видят как пуши и пухти като локомотив.В интерес на истината това се случвало доста рядко.

Обичала също да ходи на фризьор/ка  и да им изправя косите с невероятните си изисквания към прическата си.
Докато те притеснени се въртели около нея,за да изпълнят капризите и`,тя не спирала да разказва истории,толкова интересни и смешни,че останалите клиенти се заливали от смях.Това толкова много се разчуло в Льогнездрошел,че когато Рошла се появявала в салона,той веднага се запълвал с клиенти и слушатели.
 Ако някога минавате през него,може да я посетите,само внимавайте динозавъра,който изпълнява ролята на куче-пазач на гнездото и`,да не ви ухапе или гътне от радост.
А ако  видите пълен фризьорски салон,а в него да се чува само един глас и нестроен хор от смях,може да бъдете сигурни,че Рошла е в него.
 М,да,тя  имала и други тайни,които не стават за приказка,но да се надяваме,че както в приказките стават чудеса,така могат да станат и действителност.

Животът е мечта.

                Калдерон

Мечтата е живот

                  Вински.

    “ Беше един от онези дни на ранната пролет,когато слънцето грее,земята мирише на влага,а птичките в топлите страни пеят възторжено,готвейки са за поход на север.Момчетата прогаряха с увеличително стъкло дупки в кожените си шапки и намираха това за съвсем естествено.Няколко момиченца дори бяха изнесли въженцата си за скачане,но за истинската пролет все пак беше твърде рано да се говори-тя бе по-скоро в детските им мечти.

   Описваната пролет настъпваше в града Хьомпстад,за който освен хубави неща,друго няма какво да се каже,ако не се обръща внимание на това,че в него хората говореха прекалено много за цената на някаква херинга,за така наречените наеми и за това,че продавачката в цветарският магазин не бива да се омъжва повторно.Хьомпстад беше град,в който при всички случаи си заслужава да се живее.

  По стръмната улица към  аптеката слизаше едно момче.Още отдалече се виждаше,че е сравнително малко,а когато дойде по наблизо,пролича че косата му е червеникава,а когато наближи аптеката можеха да се видят и луничките  около носа му.

……Вински,защото така се казваше момчето,отвори вратата на аптеката и се шмугна  вътре.  Звънчето над  вратата  издрънка.

 - Какво ще обичате?-попита  аптекарят .

 -Искам да си купя  прах за невидими-каза то

  -От кой ще желаете-от по-старият или от патентованият?

  -От патентованият естественно.Чух,че бил по-добър.Нали е чуждестранно изобретение.

   -Да,разбира се,казва се «Напред към стените».Препоръчвам ви го!Вижте млади господине,при използуване на този прах,човек не само става невидим,но може и да минава през стените.Френско изобретение ,от прочутата фирма «Еме».

  -Да, да , точно от него търсех.

   -Колко ще желаете?

   - Едно пакетче…мисля,че ще бъде  достатъчно.

  -Един момент, моля-каза аптекарят.Той взе  една висока стълба,защото прахът се намираше  в голяма стъкленица на най-горният рафт.

  Аптекарят се изкачи толкова високо,че глават му се чукна в таван.След Като потрака известно време със стъклениците,той слезе обратно и каза:

  -Извинете преди  да ви продам от френският прах за невидими,мой дълг е да ви попитам дали знаете как се употребява.

   -Вероятно се гълта-отвърна Вински.

   -Правилно точно така, само че  това не е достатъчно. Много хора смятат,че праховете просто се гълтат  и толкова. При праха за невидими обаче,както и при други по-ефикасни медикаменти, е важно човек да вярва в неговото действие.Вие вярвате ли.?

  -Разбира се!

  -Добре тогава. Ще постъпвате  по следният начин.Имате ли търпение да ме изслушате?

  -Да,г-н аптекарю.

   -Ето така :слагате в устата си прах за два пръста,после настъпвате  с десният крак  палеца на левият си крак  и казвате наум «Напред към стените», акогато отново искате да стенете видимправите обратното-настъпвате с Левия си крак,палеца на десният.

………Мъжът спря,остави куфара на земята и извика от високото:

    -Хей,ти, рижия! Я вземи този куфар и го занеси до квартирата на учителката,че дъх не ми остана.

  Вински не отвърна нищо,той настъпи с десният си крак палеца на левият и каза решително наум:»Напред към стените!»

 В следващият миг той изчезна .

   -Що за чудо, къде се дяна това хлапе?- удиви се Врабеца,(защото всички деца от града го наричаха така ) и успя само да се почеше по мустачките.

  В този момент той получи такъв солиден ритник отзад,че свят му се зави. Врабеца се извърна разярен за да види кой го е ритнал,наоколо не се виждаше никой-Сигурно  камък е отхвръхнал от колелото на някоя кола-измърмори той и изтупа панталоните си.

    Вински,така го досмеша,че трябваше да се хване за корема,но не посмя да се засмее на глас.

    Врабеца грабна куфара си и пое към квартирата на учителката.Натисна звънеца на входната врата и учителката му отвори.

   -Вече те очаквах!-каза тя с глас,който в училище не бяха чували.

    - И цяло лято  ще бъдем заедно!-добавиха щръкналите херингови кости.

 ……… И тъй,Вински седеше под масата на учителката и  умуваше какво да предприеме,той затършува из джобовете си. Напипа в единият няколко покривни пирона,които винаги носеше в себе си .Това са извънредно практични пирони,защото могат да стоят прави и с тях могат да се устройват фантастични шеги

     Учителката и гостът  отидоха в кухнята да направят кафе.

      Вински тъкмо изправяше пирона върху канапето,когато дочу глас зад себе си:

      - Недейте, моля ви се!Недейте  Вински! Като се има предвид,че на канапето може  да седне онази мила учителка,цялата ви военна хитрост изглежда много съмнителна.Не смятатате ли ? –каза аптекарят от библиотечният шкаф който също беше взел от праха.

   -няма да съжалявате, Вински-обеща аптекарят,потупвайки го  невидимо по рамото.Имам нещо друго наум!Но нека най-напред изясним въпроса с мустакатия.Какво мислите за него?

  - Че е голям кретен.

………Боли ли го?

   -Боли го,поне той смята ,че го боли и това е най – главното.Боли го почти навсякъде.Когато някой мъж заболее от загубване на ума,той започва да се държи като  този госоподин.Купува си зелена шапка-непременно зелена, ав в най-лошият случай и дълъг чадър,започва да вдига прекаленовисоко новата си шапка за поздрав,надява жълти ръкавици и т.н.Странно,много странно,но няма какво да се прави. При извънредно  тежки  случаи на изгубване на ума болният си пуска мустачки като този в кухнята.

  -Доста  глупаво,но може би  по скоро е за съжаление.А оздравява ли се от тази болест?

* откъси от « Вини-любимецът на града»(със съкращения)

Имало,някога някъде,един трол,който бил много различен от събратята си и съсестрите си.

 Не стига,че бил по дребен от тях,но бил и страшно любопитен,даже посписвал някога в тролските медии,не,че не правил бели,но неговите по-вече били  от майтап,отколкото да навреди на някого.Даже обичал да наблюдава изгрева,въпреки риска да се вкамени отчасти.Обичал също да прави подаръци,даже на същества,които не приличали на него.

 Та,по тази причина,останалите го гледали с голямо подозрение,омръзнало му на съществото(ср.р.)да го гледат с подозрение и решило въпреки риска да остане една сутрин  и след като слънцето изгрее,въпреки,че изпитвало страх ,от това което ще се случи.Какво било учудването му,че не се вкаменило,решило да се поразходи  в светлината на деня,неуверенно тръгнало по една пътечка,която го извела до едно прекрасно езеро,въпреки страха си,то решило да се огледа в него,какво било учудването му,че от водата го гледали две добри очи,трябвало му доста  време,докато разбере,че са неговите   .       

 И усетило съществото ,сърбеж по гърба си и цялото си тяло.Погледнало се пак във водата  и какво да види,козината му била окапала,а под нея се виждала красива кожа,на гърба му се появили две прекрасни прозрачни крила,ееее само ушите му станали малко по –дълги,ама то в света не може съвсем  всичко да ти е наред.(Е,не знам дали в тролският,нашият или някой въображаем)

Ако питате в какво се е превърнало и аз не знам,даже уикипедия мълчи и авторите фантасти също.

Когато пътувам из страната, по родните шосета, за миг се вглеждам в табелите отбелязващи началото и края на дадено селище. Причината да се заглеждам в тях е не само информативна, но и от чисто любопитство за названието на крайпътното селце. Струва ми се, че и цял живот да минавам през него, никога няма да спра, най-малко заради името му, което започва изписано върху бялата пътна табела и завършва отново на нея, зачеркнато от край до край.

Един месец до Коледа

Терра А.

Лице бяло като сняг, устни алени като кръв, коса черна като абаносово дърво. Какво е да попиваш с очи красотата, знаейки, че скоро няма да я виждаш вече...

Джуджето Викчо въздъхна. Да, то наистина искаше Снежанка да е щастлива. Обаче.... Джуджето въздъхна отново. Просто без нея Лапландия нямаше да бъде вече същата.

Всичко започна миналата Коледа, когато Дядо Мраз и Снежанка бяха раздали подаръците в една детска градина и се запътиха към шейната. Точно тогава... (“И това преспокойно можеше и да не се случи”, си казваше Викчо, но то се БЕШЕ случило) ...забързан младеж почти се блъсна в тях. Оказа се студент по химия. Както разказваше после Дядо Мраз пред камината: “Двамата се залепиха един за друг като снежните топки, когато правиш от тях снежен човек!” Всички се смееха, като слушаха тази история, но всъщност на никого не му беше смешно, особено сега, точно месец преди Коледа, когато Снежанка обяви на всеослушание, че се омъжва за момчето и ги напуска!