Знаеш, че те обичам. Разбира се,че знаеш...Ако не те обичах, нямаше да се разкъсвам между 4 града, работа и университет заради теб...Затова те моля да ми простиш за нещата,които сега пиша. Не, че те раняват, не че ти нямам доверие...Просто спомените са прекалено болезнени и дълбоки...
***********
Усещам я, разбираш ли? Сянката и, до теб. Промъква се между нас. Опитвам се да се убедя, че се лъжа, но интуицията ми е прекалено силна. Никога преди не съм усещала нещо подобно за която и да е от жените, които се навъртат около теб. И много боли, когато вечер се обадя да те чуя, а ти си в нейната стая и чувам смеха и...Казваш, че не би позволил нищо да се случи. Тя е просто съседката, имала те за съквартирант...Вярвам ти. Но на нея не.
Преди две години и половина се влюбих за първи път, знаеш тази история. Обожавах го. Той също беше красавец, като теб, макар и с не толкова агресивна красота. Много жени имаше около него, а той първо на шега, после наистина избра мен. Ревнувах го, безумно го ревнувах от всичките, макар да знаех, че няма нищо с приятелките си. Докато един ден не се появи Тя. Бяхме в чата и още от момента, в който я видях, че влиза в канала , сърцето ми се обърна. Същото разяждащо чувство, че тя ще го поиска, което изпитвам сега за онова момиче край теб. Историята нататък е ясна. Той започна да ми се изплъзва, да лъже, а аз не усещах. Докато накрая се разделихме, заради нея. А аз ,не знам дали защото съм много наивна или много добра, после и помогнах за някои неща в София. Глупачка, нали? Не ме заболя от изневярата, не ме заболя от лъжите. Заболя ме,защото той си отиде, тя ми го отне. Поигра си и се разделиха...Сега той е щастлив с първата си любов и му пожелавам още много години това щастие, защото въпреки всичко, той е добър като човек ...Както и да е.
Същото изпитвам сега, разбираш ли? Не ме е страх, че ще спиш с нея. Дори ти казах - давай, ако ти харесва, мен не ме боли от това. Пораснала съм достатъчно, за да знам, че един мъж не може да бъде моя собственост. Освен това сме на 200 км, виждаме се през седмица - две и последното, което успявам, е да задоволявам нуждата ти от секс. Така че ако искаш - опитай. Няма да се сърдя. Но никога не и позволявай да ни раздели. Да скъса онова, което има помежду ни (и което не е просто едно брачно свидетелство).
Щях да кажа, че ако си отидеш, този път или ще умра, или ще се откажа от любовта, но това са глупости. Няма да направя нито едно от двете, защото смятам ,че всеки има право на щастие и аз съм готова да се боря за моето.Бих те преживяла, но не искам! Искам те до себе си, както досега си бил, без да гоня сенки, без да чувам зловещ смях, без да мразя моите неща, които тя е докосвала...
Мразя интуицията си.
Мразя неувереността в себе си.
Мразя нея, без да я познавам.
Мразя ревността си.
Прости ми всички тези думи ...
Обичам те.
Legacy friendly alias
Сенки-F000013C790E42DB8B3878D4C02063C9
Comments4
По самата тема. Това, което си разказал, доста ми напомня на отношенията на един мой приятел, които той имаше известно време с едно момиче. Самото момиче не познавам, но от това, което ми разказа той, останах с впечатление, че основно се интересува от него не като мъж, а като някой, който може да и е от полза като я закара до родния и град или направи нещо друго, от което тя би имала нужда в даден момент. Разбираш ме. Той самият е добър човек и също гледаше да и помогне и да я зарадва по този начин. Тя забелязах, че много си противоречеше с държанието си, както и твоето момиче. Един път му даваше надежди, друг път му казваше, че не можело да се получи нищо, защото била се разделила с бившия си приятел, пък можели да се съберат и тн. Разказвам ти това, защото ситуацията доста ми напомня твоята. За щастие в един момент той прозря целите и и приключи отношенията си с нея, въпреки че знам че и за него не беше лесно.
Понеже тогава на него все му казвах да престане да се занимава с това момиче, но той го направи доста по-късно, мисълта ми е че от страни е по-лесно да се дава съвет. А съвет не е това, което искам да ти дам на теб. По-скоро разказът ти ме накара доста да се замисля за отношенията между хората и да стигна до същия извод, че наистина не е добре хората да усещат твоята доброта и човешко отношение. Не говоря само в отношенията с противоположния пол, но и изцяло.
Краят на постинга ти ме натъжава. Да си повърхностен надали можеш да бъдеш - от начина, по който пишеш, виждам че просто не си такъв човек. Не се променяй, само това ще ти кажа. По-скоро не се показвай и разкривай изцяло пред хората, но си остани такъв какъвто си, защото ти си хубав човек и все някой ден някой ще го оцени.
Трудно мога да сравня въпросното момиче със стереотипа жени, които използват чисто материално някого.
Проблемът по-скоро идва оттам, че когато съм с някого, изпитвам нужда да дам всичко от себе си, за да го направя щастлив. Така повечето от нещата, които съм направил не са били поискани, а съм ги сторил, защото така съм го почувствал в определените моменти.
Разочарованието е в това, че не чувствам нещата оценени от точно този определен човек. Или поне - недооценени, с оглед на това, че това, което давам, не ми е било върнато почти по никакъв начин.
Моя грешка е, че не съм се научил да прекъсвам нещата навреме, и че все още ми коства много усилия на волята.
По отношение на постинга, от това, което си написал, разбирам,че имаш благородна душа, която се раздава.Разбирам защо си се почувствал потъпкан и недооценен - нормално е човек да се чувства така в подобна ситуация. Но вярваш ли, че наистина можеш да станеш егоист и по-повърхностен? Ако не си станал досега, може би си усещал, че да се раздаваш е истински красивото поведение и те е правел щастлив фактът,че си именно такъв човек:)Както сам казваш - "така съм го почувствал вопределени моменти".
Може и в описания случай да няма виновен - ти си прекрасен с това, че мислиш как да зарадваш човека до себе си; имаш нужда от присъствието му, затова го търсиш-което е нормално! Не знам какъв е случаят с момичето - но от споделеното от теб: възможно ли е примерно да е объркана, да се е отдала в началото на усещане, което си събудил у нея,но после да е станала неуверена в това, което чувства ,и чудейки се как да постъпи, да се държи противоречиво? Не знам, при много момичета съм забелязвала, като срещнат мъж, ако им хареса, да искат непременно да еТОЙ(голямата им любов), и ако се появи и най-малкото съмнение, че не е,решават, че се прибързали, започват да се колебаят какво да направят,действат веднъж по интуиция, друг път премислят прекалено и т.н.
Не знам дали случаят е същият, това ти ще прецениш. Идеята ми беше, че може би в чувствата е трудно да се търси виновен и да се мисли за адекватно поведение - едни хора се отдават по-лесно, други премислят прекалено, понякога влияят и други фактори;понякога се случва така, че когато очакваме от някого да ни отвърне със същото, той започва да се притеснява, че може и да не може да отвърне по очаквания начин и се чувства леко принуден-и не защото е използвач, безчувствен и т.н. Може и при това момиче такъв да е случаят...
Но какъвто и да е, важно е да се чувстваш добре в собствената си кожа -дали ще е по-повърхностна или раздаваща се, ти ще решиш...и дано всичко се нареди добре и за двама ви!
Относно писането - много добър стил, емоционален - и наистина се чете на един дъх!:)
Много ти благодаря за коментара! :) Не съм очаквал, ако трябва да съм честен, да имам отговори към публикацията, при това - толкова интересни.
С въпросната девойка не сме се чували от последния разговор, който съм описал тук и честно казано, не мисля повече да се обаждам. Не знам дали и тя ще се обади.
В последните дни се чудя какво би станало, ако въпреки всичко пак се чуем и тя поиска да се видим...
Хем ми се ще да я видя, а в същото време би било глупаво да се видиш с някого, който те е наранил, и то - не веднъж.
А и какво би станало при една среща...
Или ще е студена, откъм усещания и няма да има следваща, или ще е като последната - все едно нищо не се е случило, а накрая - пак нищо няма да се случи (повече от това, че сме се видяли).
Явно понякога хората говорят на различни езици и има някакви различия, които е трудно да превъзмогнеш...
Има един стих, за който се сещам в момента... Не знам дали правилно описва въпросната ситуация, но... въпрос на усещане... :
"Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак."
Д.Тонев