Мислех си тия дни за тая поредица. В смисъл, за тази Яна, за това, че е измислена и обаче звучи толкова реалистично. От една страна добре, че е измислена, щеше да е жалко за момичето. А това, което се замислих е, дали това може да се случи наистина. Понеже наистина е адски добре написано, затова някак си човек си го представя като наистина ... и все пак ...
... ами сигурно може. Така реших, че може. И се чудя оттам нататъка какво би накарало това момиче да поддържа толкова време надеждата. Това му е именно странното - че времето минава, а момичето си остава безнадеждно влюбено ... защо не се отказва? Ей го пича е далече, но тя по някакъв начин продължава да се надява... и всъщност цикли на едно място. Според мен в повечето ситуации от тоя род решението идва като човек в един момент осъзнае, че няма начин да се наредят нещата както той иска. В случая: че няма да стане тая работа със Стенли. Когато нещо е наистина, наистина невъзможно, то не ти се иска вече. Но ... понякога на човек му трябва доста време, за да го разбере. А тя сега седи и си мечтае за него... а в мечтите всичко е възможно. И е логично да се чувства зле, като все не се изпълва това от мечтите й.
Според мен проблемът е, че тя е самичка и си няма приятели, които да я подкрепят. Е онзи приятел от предишен епизод можеше и да я разбере, да я подкрепи ... а той й се скара! А на нея й трябват просто и други хора, дето да я разбират, сега май само Стенли го прави. Е, как да се откачи в такъв случай...
Той ще се върне.. Така ми се струва, че ще се върне. Може би не заради нея, може би без сам да знае защо.. Не съм решила какво точно да пиша, но мисля, че се върне поне за малко. А и не смятам да издавам всичките си планове сега. :)
Мислех си тия дни за тая поредица. В смисъл, за тази Яна, за това, че е измислена и обаче звучи толкова реалистично. От една страна добре, че е измислена, щеше да е жалко за момичето. А това, което се замислих е, дали това може да се случи наистина. Понеже наистина е адски добре написано, затова някак си човек си го представя като наистина ... и все пак ...
... ами сигурно може. Така реших, че може. И се чудя оттам нататъка какво би накарало това момиче да поддържа толкова време надеждата. Това му е именно странното - че времето минава, а момичето си остава безнадеждно влюбено ... защо не се отказва? Ей го пича е далече, но тя по някакъв начин продължава да се надява... и всъщност цикли на едно място. Според мен в повечето ситуации от тоя род решението идва като човек в един момент осъзнае, че няма начин да се наредят нещата както той иска. В случая: че няма да стане тая работа със Стенли. Когато нещо е наистина, наистина невъзможно, то не ти се иска вече. Но ... понякога на човек му трябва доста време, за да го разбере. А тя сега седи и си мечтае за него... а в мечтите всичко е възможно. И е логично да се чувства зле, като все не се изпълва това от мечтите й.
Според мен проблемът е, че тя е самичка и си няма приятели, които да я подкрепят. Е онзи приятел от предишен епизод можеше и да я разбере, да я подкрепи ... а той й се скара! А на нея й трябват просто и други хора, дето да я разбират, сега май само Стенли го прави. Е, как да се откачи в такъв случай...
Не съм решила какво точно да пиша, но мисля, че се върне поне за малко.
А и не смятам да издавам всичките си планове сега. :)