Еее, отпуска съм до 20ти септември! Днес се наспах порядъчно и сега ще имам време наистина да се погрижа за дома. Преди малко пуснах пералнята, а по-късно ще изчистя навсякъде. Толкова ми е оптимистично едно такова...
Вече си определих няколко неща, които на всяка цена трябва да се свършат. Те бяха и основната ми причина за отпуска, де. Решила съм днес да сваля старите тапети в кухнята. Другата седмица ще ходя на допълнителни часове по кормуване, защото на 15ти ми е изпита за шофьорска книжка. След него пък си налягам парцалите да уча по Стоманобетонен мост, че иначе шансовете да се дипломирам през лятото сериозно ще намалеят.
Странно, но много повече ме е страх от шофьорския. Вчера даже сънувах някакъв глупав кошмар. Е, докато спях си беше толкова истинско, че се събудих изнервена, изтормозена и притеснена.
Сънувам, че съм на изпит. Идва инструкторът и ми казва, че понеже колата се е развалите, няма да кормувам, а ще ми задават въпроси. Сядаме на една пейка и започват да ме разпитват. На всеки въпрос се колебая между два отговора. Мисля си - това ли да кажа или онова. Накрая винаги казвах грешното. :( Разбира се, скъсаха ме. Но това не беше всичко. Оказа се, че имало закон, според който можеш само два пъти да се явяваш да изпит т.е. на практика си оставам без книжка за цял живот. И тръгвам аз по общини и районни КАТ да подавам жалби и молби да се анулира този изпит, защото не съм кормувала, а са ми задавали въпроси. Бюрокрацията е голяма. Затъвам все повече и повече, а колкото време минава, толкова по-малки са ми шансовете да успея да постигна анулиране на изпита.. Ужас!
Иначе се надявам в събота и неделя да стигна до Велинград. Тази година не видях морето, но поне да си топна дупето в минерална водица.
Днес е 6ти и баба има рожден ден. Знам, че е  празник, но за мен денят винаги се е характеризирал предимно с рожденния ден на баба. Егоистично и тесногледо е.
Котаранка изглежда доста доволна, че съм у дома. Паничката й е винаги пълна със свежи хапки от консерва, а не гранулите, които съм оставила в 7h сутринта. Сега има с кого да се закача и ще спим заедно в ранния следобед. Ако можеше да говори, така както ме слуша... Ако разбираше шегите ми и се смееше с мен... То нямаше да е коте, а чудо....