И така. Това е първият ми постинг в бглог. Един вид- началото. Надявам се да има и развитие, но да не се надценяваме.. за това ще пиша в някоя по-нататъшна публикация, надявам се.
В последните дни попаднах на презентациите в TED от тази година. За тези от вас, които за пръв път чуват това име, става дума за организация, която периодично събира и дава трибуна на хора, които са постигнали значителни успехи в дадена област, за да споделят това, което правят или възнамеряват да направят, както и идеите, свързани с техния опит. Бил Гейтс (не че ми е любим), Бил Клинтън, Ал Гор, Дан Денет и много други са измежду лекторите, а презентациите им са свободни за достъп на горепосочения адрес. С две думи: MUST SEE!
Първата лекция, която гледах беше на Dan Ariely от MIT със заглавие "Защо мислиме, че е ОК да мамим и крадем (понякога)".
Препоръчвам с двете си ръци да се гледа! Dan Ariely е психолог и специалист по когнитивни науки, неврология и икономика. Говори уникално просто и разбираемо за чертите на човешкия характер (визирайки склонността към измама на себеподобните) въз основата на опити с групи хора, които той и неговите колеги са направили. Това, което ме впечатли беше изводът, че хората са склонни да нарушават моралните си норми независимо от вероятността да бъдат хванати и от тежестта на наказанието след това. Участниците в неговите опити просто крадяха на дребно, лъжеха на дребно и изобщо хитруваха винаги на дребно. Това, което има влияние върху размера на измамата, която един човек е склонен да направи, се оказва, че е предимно неговата собствена морална оценка, доколко лошо е това, което прави. Например, много по-лесно е да откраднеш химикалка, която струва един лев, от работното си място, отколкото един лев от касичката с дарения за сираци. И в случая няма значение дали химикалката и касичката са под видео наблюдение или просто са оставени една до друга в кухнята на офиса. Нито има значение, дали наказанието ще е глоба от 50 лева примерно или наказание изобщо няма. Това, което спира човека да вземе парите от касичката за сираци е собствената му гузна съвест, която го гледа с презрение в огледалото, а не това, че някой ще го напляска по дупето или че може би изобщо ще му се размине. Като се замисля- ето още един аргумент против смъртното наказание.
Другият впечатляващ момент в лекцията беше, че колкото обектът на измамата е по-далече от реално значещите за хората неща, толкова по-лесно човек се решава да предприеме измамата. Така например, много по-лесно е да свиеш от някого две билетчета за градския транспорт отколкото банкнота от два лева. Аз самият никога не съм изпитвал угризения, когато съм намирал оставени просто така билетчета вкъщи. Което е по-интересното, опитите на Дан обясняват и значително по-честите злоупотреби на борсовите посредници с финансови инструменти, щетите от които са далеч по-осезаеми. В крайна сметка какво толкова като си закръглил няколко процента нагоре в цената на една секюритизирана ипотечна облигация на фона на това да откраднеш парите директно от сейфа на банката. Хората, които го правят очевидно се чувстват много по-невинни пред себе си в първия случай.. което ми напомня за времената на комунизма донякъде. Има общо.
Накрая Дан говори за идеята за груповата принадлежност, която също е доста забавно илюстрирана в лекцията. Явно хората са склонни да коригират много лесно преценката за това, кое е добро и кое е лошо, в зависимост от преценката на другите членове от групата. Един вид- след като той може, що и аз да не мога? ..уви твърде вредно, когато става дума за деградиращи инициативи. За щастие, бих казал, това правило не важи само тогава.
Това е за сега. Мислех да пиша и за другите лекции, които гледах, но този постинг сам по себе си се получи достатъчно дълъг, така че материалът ще остане за по-нататък.
FiziLLA
Comments11
И не мога да разбера, защо на мен никой не ми раздава 13та и 14та заплата. С какво чиновниците са по-заслужили от мен? Хайде, ако говорим за фирма преизпълнила плана за годината, нормално е хората да получат коледни бонуси. Но в държавата трудно може да се говори за преизпълнение. Ок, да намерят хората, които наистина са си свършили работата добре и да ги възнаградят - нямам против. И държавните чиновници са хора и имат нужда от награди. Но всички да ги възнаграждават е тъпо! Значи и да работиш и да не работиш, все получаваш бонус. Ми тогава защо да работиш? Тъпа исотрия.
А за министерството, според мен всеки човек си има някаква служебна характеристика, в която да пише какво трябва да прави. Ако е изпълнил всичко от изискванията и е проявявал инициатива и е консултирал хора или е започвал инициативи или участвал в допълнителни проекти с реален резултат, би трябвало да заслужи премия. Но...това е твърде логично за нашите министерства. Пък и веднага ще измислят хиляда проекта с виртуални резултати.
А за най-доброто което може да направи световната финансова система е да се разбие на милиони парченца.
Аз съм дълбоко възмутена от това, че с нашите пари някои си раздават бонуси, без да са направили нещо повече от това, че в началото на годината са им били свити принудително разходите, важни приекти може би са им били замразени, а сега, като им остават пари, те искат да си ги вземат като заплати. Защо това е критерий да се харчат бюджетни средства, при бюджет на червено?
Да вземем една частна фирма. Ако фирмата се е разплатила с доставчици, и е реализирала печалба, разбира се, раздава премии. Докато в този случай фирмата е на загуба и НЕ СЕ е разплатила с доставчици. Нека се разплати.
Ето как ББ обосновава тези бонси: в министерствата са работили цяла година, винаги са им давали бонуси, а и министерствата са на икономия. Ако за теб, shopar, и за теб, сасар, това е убедителен критерий - добре. За мен не е. Като си работил цяла година - получил си си и заплатата. Има хора в ударени от кризата фирми, които са работили цяла година и не са си взели заплатата. В това число - десетки хиляди хора в държавни предприятия, които не се водят държавни служители. Защо да е така?
cacap, тук не става дума за завист (завист???), а за контрол от този, който дава, към този, на когото е дал. Справедливо ли е, честно ли е, морално ли е да се разпореждаш с чужди пари по такъв начин?
Нека разширим темата: Държавните служители НЕ плащат сами осигуровките си. Знаете ли в една фирма, ако служителите не си си плащат осигуровките си, тая фирма в кой сектор се води? Защо ние трябва да плащаме освен своите, и техните осигуровки? Ако са им ниски заплатите, да им ги вдигнат, вместо да ги поставят извън закона, в сивия сектор, но по законен начин. Все пак аз не мисля, че са им по-ниски заплатите, отколкото в държавните предприятия.
Няма да подкрепя някой да вземе нещо, макар и малко, ако то не е обосновано с реални достижения. Ако има такива достижения, защо не кажат какви са? Първа ще се зарадвам да узная за тях.
Не може едни да са още в социализма, а други да оцеляваме сами и да им осигуряваме този социализъм.