BgLOG.net
By Geolina , 18 November 2012
По тези улици
е заледявал вятърът
следите на
отминали минути
и писал с` скреж
в прозорците.
Нечуто
отминал си ме.
Пак в амфитеатъра -
полусрутен
на чувствата ми стари
играят сценки
смешно и трагично
и гледайки ги,
някак безразлично,
аз искам пак това
да се повтаря.
Legacy hit count
537
Legacy blog alias
72534
Legacy friendly alias
А-беше-утре
Размисли
Невчесани мисли
Поезия
Вълшебства
Сезони

Comments

By DanailT , 22 February 2008

В бурята с теб съм и в твоите болки,
плача със теб, в празния ден.
Когато се удряш в стените без изход,
спомни си за мен, че теб обичам.

Искам да съм с теб, когато слънцето блести!
Искам да съм с теб, дори във време на сълзи!
Искам да съм с теб, когато потъваш в мечти!
С теб да съм, винаги, със теб!

Заедно можем да преминем през всичко -
през буря, тъга, объркване и мрак.
Тайно ти казвам: „Обичам те силно”!
И вместо сълза, изгрява усмивка.

Дори да не виждаш, винаги с теб съм.
Чувам всеки удар на твоето сърце.
Без да усещаш, за ръка те държа.

Чуйте песента тук
Legacy hit count
1368
Legacy blog alias
17494
Legacy friendly alias
Искам-да-съм-с-теб-

Comments

By DanailT , 22 February 2008

В бурята с теб съм и в твоите болки,
плача със теб, в празния ден.
Когато се удряш в стените без изход,
спомни си за мен, че теб обичам.

Искам да съм с теб, когато слънцето блести!
Искам да съм с теб, дори във време на сълзи!
Искам да съм с теб, когато потъваш в мечти!
С теб да съм, винаги, със теб!

Заедно можем да преминем през всичко -
през буря, тъга, объркване и мрак.
Тайно ти казвам: „Обичам те силно”!
И вместо сълза, изгрява усмивка.

Дори да не виждаш, винаги с теб съм.
Чувам всеки удар на твоето сърце.
Без да усещаш, за ръка те държа.

Чуйте песента тук
Legacy hit count
2932
Legacy blog alias
17495
Legacy friendly alias
Искам-да-съм-с-теб-

Comments4

galina_fr
galina_fr преди 18 години и 2 месеца
:) Много хубава песен! Прекрасен вокал и завладяващо изпълнение! Респектирана съм от страстта, с която авторът е поел по своя път и го следва неотклонно.
kekla
kekla преди 18 години и 2 месеца
Еха... голям почитател съм на българската музика, ще ми се такива песни да имаха повече популярност... всъщност на всичко това ти ли си създател? Ако е така се надявам много да успееш, защото си доста по-напред с материала от доста нови уж-български певци без каквито и да е било гласови данни и излъчване :)
ZlatinaPetkova
ZlatinaPetkova преди 18 години и 2 месеца
Песента е страхотна!
goldie
goldie преди 18 години и 2 месеца
Много хубава песен!
By andrea , 19 July 2006
Искам да се издигна безкрайно високо. Толкова, че Земята да е малка точка, звезда....И в пространството да няма нищо. Да няма мрака на самотата или топлината на близоста. Да зная, че нищо не очаквам, че няма какво да се случи. Просто пустош. Безмерно пространство и аз.

Искам да затворя очи и да видя душата си. Да я попитам какво иска и защо? Да я упрекна когато ме изоставя, да я упрекна когато говори, да я попитам коя е тя и коя съм аз?

Искам да задържа дъха си, толкова дълго, че да пристъпя границата. Да прекрача в друг свят, да огледам, да почувствам това, което никои не знае.

И след това отново да вдишам, да усетя вкуса на въздуха, да изпълни дробовете ми.

Да разбера, да почувствам искам ли да живея...
Искам да се усмихна...Но не защото трябва, а защото усмивката сама се изписва на устните ми...Да усетя истинска, несдържана, неприкрита радост...Щастие...

Искам да почувствам и болката... да ме свие, смачка, да зная че няма как и какво.. Искам да съм безкрайно нещастна...

И да разбера...искам ли да живея, искам ли да умра? Искам да съм щастлива или искам да съм нещастна...Незная нищо за себе си...Незная как да следвам сърцето си...Може би не говоря достатъчно с него..или ме е страх от това което казва...

Искам да имам достатъчно смелост да го направя, да тръгна със Сърцето си...но нямам...И продължавам по пътя на хората...

Legacy hit count
796
Legacy blog alias
8099
Legacy friendly alias
Искам-72005683393843AE9438917AD4F6C38E
Настроения на душата

Comments5

momo
momo преди 19 години и 9 месеца
Послушай някоя река. Тя ще знае. Всичко. Отговорите. Въпросите. Теб. Реките просто са такива. Пълни със смисъл. И разбиране.

Много е красиво това, което си написала. Мъничко тъжно за чар. Радвам се, че си дошла в "Сапунени мехури".

Усмивки!
andrea
andrea преди 19 години и 9 месеца
Попитах Планината...Всъщност сама ми каза, знаеше всички въпроси на които нямах отговори...Говорила съм си и с Реката, преди време тя беше единствената ми приятелка и ме изслушваше, но не ми проговори...А Планината ме научи как да продължа, научи ме че да се откажеш не е решение, не е изход...Просто трябва да продължиш напред, дори когато вали, а на другия хълм е слънчево...Но неможеш да се откажеш...Трябва да продължиш, за да стигнеш там накъдето си тръгнал...Това ме научи планината и в живота е така...Неможеш да се откажеш, а аз исках да се откажа....

Pupito
Pupito преди 19 години и 9 месеца
Планината е стара, мъдра, голяма и висока, защото никога не се е обръщала назад. Нейната посока е напред и нагоре, и понякога ние трябва да се учим от това. Но планината е и тъжна, защото който трупа знания, трупа мъка. Аз живея в планината вече 2 години, далече от суетата на градския живот и въобще не се чувствам зле ...... Но трябва да се придаде смисъл на това "напред" .... напред към момента в които всички приятели ще сме заедно, напред до тогава докогато, напред защото и въпреки на всичко - да, съгласен съм ..... но не напред за повече пари и останалите неща, които идват след тях. Накъде е тръгнал човек в живота си може да знае само дядо Боже, защото той се подписва със "съдба", а това е което е уникално за всеки от нас и не можем така леко да се отказваме от него. Съдбата е която ни определя, тя е която следва списъка с душевни откровения и ни помага да ги достигнем ..... а ние сме такива, защото разбираме, че е неизбежно този свят да е само добър и за да поддържаме баланса ни се иска поне ние да сме ...... Пропити сме с тъга от това, че разбираме .... но не можем да се откажем, нямаме право, съвестта ни не го позволява. Понякога ни се струва, че това е единственото и правилно решение, но то е когато вече сме паднали за пореден път и се чудим дали ще ни стигнат силите, за да се изправим и продължим напред ..... към онова напред, за което си струва да падаш 50 пъти, но да имаш едно пълноценно "напред" и когато го достигнеш, да си поставиш още по-хубаво "напред". Пожелавам на всички ни да вървим "напред" .....

svetlina
svetlina преди 19 години и 9 месеца
Благадаря много, миличък Вимп!
Мен ме беше страх да пиша в блога, но ти ме подсети за едно мое старо есе, което ще пусна в блога при първа възможност, защото от залата не може. Става въпрос за есе (уж по география) на тема "Mясто в моя роден край, което ме кара да се чувствам българин". Аз съм живяла 10 години във Врачанския балкан и това есе е за силата на планината, за една също толкова силна легенда и за ъгълчето на моята тераса, от което се вижда вр. Тодорини кукли, а при ясно време и Ком...
Точно днес съм на крачка от депресията и тоя спомен навреме ме освести.
ПОКОРНО блАГОДАРЯ! Ще ти дължа услуга.
Pupito
Pupito преди 19 години и 9 месеца
Ще си го търся като завещание да знаеш! радвам се, че съм помогнал ... Пия бира Wink