Специално за Chu,
защото обича зоологията:)
Планетата ни е населена с огромно множество от уникални и неповторими живи същества. Фантазията на природата поразява въображението с форми, цветове и размери. Но още повече удивлява умението на някои животни да облекат своеобразен маскараден костюм и да се престорят на такива, каквито не са в действителност.
Основната задача на всяко живо същество е да живее и да даде живот на потомството си. Едни видове са способни активно да се защитават от враговете, но на други им се налага да се крият под чужд образ, или казано на научен език - да използват мимикрия. Мимикрията била открита по времето на Чарлз Дарвин през ІІ половина на 19. век.
Под мимикрия трябва да се разбира близко външно сходство на един организъм (имитатор) с друг (модел), който мами трети (оператор). Обикновено това е защитно приспособление, което при някои животински представители има агресивна функция, позволяваща им незабелязано да се приближат към своята жертва. Във всеки случай мимикрията е начин за адаптация към околната среда, благодарение на който животното може да живее по-дълго и да остави многочислено потомство.
В кои случаи мимикрията е оправдана? Когато „операторът" (хищник) е способен да разпознае и запомни неприятните на вкус, опасните, трудните за ловуване обекти, но при това да е достатъчно „глупав" да не може да различи модела от оператора или да не забележи маскираните организми, намиращи се на сполучливо избран фон.
В съответствие с теорията на еволюцията живите организми се стремят да развиват онези признаци и особености, които повишават тяхната приспособимост, включително и способността им да предават своите гени на следващите поколения. Някои видове в резултат на такава еволюция са придобили поразително външно сходство с други видове.
При немалко живи организми в процеса на тяхното развитие се създала система за своевременно предупреждение, която ги предпазвала от потенциалните им противници. Спомнете си за белите ивици на скункса
или за набиващата се на очи окраска (също на ивици) при жилещите насекоми от рода на пчели или оси.
Причината за формирането на такива сигнали била ясна. Противник, сблъскал се със скункс или оса, със всичките произтичащи от това последствия, в бъдеще вероятно би избягнал срещи с представители на този вид. Следователно представителите от вида, носещ в гените си тези отличителни признаци, ще преживеят значително по-дълго време и ще оставят по-голямо потомство - класически пример за естествен отбор в действие.
Обаче, за да бъде действена една такава система на предупреждения, стълкновенията между потенциалните агресори и представителите на вида е необходимо да се случват сравнително често. Постепенно, с течение на времето, организмите развивали способността си да възпроизвеждат знаци, предупреждаващи за дадена опасност.
Съгласно съвременните теоретически възгледи връзката между фенотиповете на имитатора и модела еволюционно се развива по един от трите пътя.
Защитна маскировка (камуфлаж). За модел служи външният фон - кората, листата, камъните, пясъка и др. Моделът е неодушевен и неподвижен и не се променя спрямо имитатора в процеса на еволюцията му. Тази
покровителствена окраска на имитатора служи както за прикриване от неприятели, така и за незабележимото приближаване към жертвите. При нея животното е трудно или съвсем незабележимо. Такива животни в повечето случаи имат цвета на околната среда, като при смяна на средата те имат способността незабавно да се пригодят към нея. Ярък пример е хамелеонът (Chamaeleo chamaelon), чийто цвят се мени много бързо.
Заекът беляк (Lepus timidus) и бялата яребица (Lagopus lagopus rossicus) през зимата получават бяла покривка на тялото си.
Покровителствена окраска има и зебрата, защото линиите разсейват очертанията на тялото и го правят трудно забележимо.
Следва продължение...
.
Comments2