Блог за самия блог

         Еволюцията на блоговете е нещо доста интересно. Никак не съм експерт в тази сфера но имам известни, ограничени и съвесем не целенасочени наблюдения в областта. Поне по отношение на българските блогове. И напоследък ми прави впечатление следният феномен:

         Отначало блогърът (или блогерът, както ви е угодно да транслитерирате blogger) пише за живота си. Животоописанието обикновено има две проявления. В едното главен обект се явява личният живот на пишещия. В другото направление фокусът е върху живота, който се случва около пишещия (напр. изборите, глобалното затопляне, застрояването на Рила, учителската или други стачки). Това е първа фаза – блог в стил “мило дневниче”, който обикновено е изпълнен с най-автентично и привлекателно съдържание.

         След време все повече писания в блога са посветени/ вдъхновени/ възмутени или просто повлияни от съдържанието на нечий чужд блог. Това е фазата на блогерската общност и обикновено настъпва най-бързо при хората, чийто социален живот се случва в основната си част онлайн или които просто нямат социален живот, но прекарват свободното си време в интернет. Обикновено статиите на подобна тема са интересни само за онези, които са имали възможността да проследят развоя на процесите в съответната блогерска общност, докато случайният читател се чувства като в небрано лозе и често извършва най-разумното в подобни ситуации действие – хикса горе в дясно.

         В третата фаза писанията на блогъра имат за свой обект ... самия блог. Блогърът започва да пише статии за класирането на своя блог в разни класации, отбелязва годишнините от рождението на блога си, цитира публикации в други блогове, в които е цитиран собствения му блог и т.н. Накратко вече имаме едно описание не на живота на блогъра, а на неговия блог.

         Чудя се харесва ли ми тази еволюция или не ...