Беседата, която започваме сега е свързана с желанието Ми да имате повече вяра в собствените си сили. Какво имам предвид?

Имам предвид, че мнозина от вас се отказват много бързо когато срещнат препятствие по пътя си. И всъщност би трябвало човек да се замисли и да се постарае да усети правилната посока когато пред него се изпречи проблем. Защото проблемите идват предимно в два случая: единият е когато се подсказва от Висшите същества, че грешиш и трябва да се откажеш, защото това не е за тебе, и вторият – когато трябва действително да спреш и да преосмислиш решението си, когато ти решаваш сам. В този случай се подсказва, че има нещо за доуточняване на твоето решение, че има още нещо, което трябва да вземеш предвид щом си избрал посоката, в която си тръгнал и като го отстраниш навреме, действително да постигнеш успех..

Когато трябва да се откажеш, защото грешиш, проблемът, който се изпречва пред теб обикновено има обективен характер. Т.е. в такива случаи причината за твоите неприятности идва от средата, в която живееш. Тогава пред теб се изпречва нещо, или някой, за които изобщо не си се досещал, които изобщо не познаваш или пък нямаш пряка връзка с него или с нещото, което ти пречи. Въпреки видимата неестествена връзка с причината, тя е предназначена точно за теб и правилното решение ще бъде да се откажеш от започнатото действие. Външната намеса в твоите работи показва, че Висшите Същества, които ръководят и твоя живот ти подсказват, че твоите умствени, интелектуални или пък физически сили недостигат за изпълнението на намерението, което имаш, а това означава, че в последствие ще се провалиш.. Затова не е отстъпление когато човек, реши да се откаже от някакво намерение, стига това да не е редовна практика. Такова отказване се случва предимно веднъж на много години – обикновено тогава когато се вземат съдбоносни за човешкия живот решения.

Във втория случай, когато е необходимо да преосмислиш решението си с цел да изясниш собствената си позиция, обикновено проблемът е свързан с твоите лични възможности и способности. Оказва се в такива случаи, че нещо си недогледал, че нещо не си предвидил или пък не си забелязал свой собствен пропуск и поради тази причина имаш проблем.

Проблемът да извадиш на показ собственото си неумение да разсъждаваш обективно е много труден. Той изисква друго умение – да се работи със справедливостта. Когато приемеш справедливостта за свой критерий ще можеш да се поставиш в положението на Съдник. Но не  съдника, който критикува и осъжда в името на определена идея, а съдника, който може да подрежда проблемите от Живота. Така погледнат, от позицията на справедливостта, Животът е едно училище, което  може да ти даде мъдрост и увереност. Аз зная, че е много трудно да се преценява, кое е справедливо и кое не е, но нали затова в човешкия живот има грешки, има и поправки. Важното е грешките да не са много чести, а поправките да са във границите на  възможното - когато не е късно, действително да се отстрани допуснатия проблем. Честите грешки, особено когато са еднородни, показват неспособност за обективна преценка на положението, в което се намираш. Какво се изисква в такива случи? Изисква се да се спреш и да си зададеш въпроса, за кой  път ти се случва това. Когато откриеш връзката на новия със стария проблем ще разбереш, че сам си си докарал тези неприятности, защото не си отстранил навреме грешката си още в първия случай.

Аз казах в началото на темата, че Моето желание е да имате повече вяра в собствените сили. От казаното до тук не се вижда добре мястото на собствените сили, като че ли всичко зависи от страничните фактори. Къде остава борбата за себедоказване?  Точно тук в разрешаването на проблема се крие възможността за себедоказване. Човек може и трябва да бъде упорит във всяко свое начинание. Важното е да може да се ориентира правилно в своите действия – да знае кои действия са негови и кои под външно влияние. Проблеми възникват и когато вършите нещо под чуждо влияние. Чуждото влияние – това са мисъл-формите, които битуват в пространството по ред причини, сега не му е мястото и времето да ги уточняваме. Важното е само да се знае, че съществуват такива мисъл-форми, които хората наричат Духове и те понеже са лишени от собствено мислене, действат само според силите на привличане. Те отиват там където има подобни на тях мисли. Затова е от съществено значение с какви мисли живееш. Често се случва нереализирани желания на силно агресивни хора да битуват в пространството като мисъл-форми. Ако те са изпълнени със злоба, с омраза, изобщо с негативизъм ще отидат при хора с подобно настроение  и ще им създадат допълнителни проблеми. Ако обаче са позитивни мислите – ще подкрепят начинанието. Впрочем тези факти са обяснявани и в други теми, затова сега няма да се спираме по-подробно на тях. Важното е да се знае, че човек може да допусне грешка и когато се остави да изпадне под чуждо влияние. То се познава най-добре когато се случва така, че имаш едно нещо в ума си, а правиш друго. Това – другото не е твое. То е външното влияние.

Това последното, което казах, още повече засилва необходимостта от вяра в собствените сили. Тази вяра трябва да се проявява като вяра в Божественото у теб. Ти като се  възприемеш като Божие творение, ще вярваш, че щом у теб има нещо толкова съвършено като духовното Божие присъствие, ти можеш, ти си способен и имаш сили да изживееш живота си правилно. Правилния живот означава правилно отношение към себе си. А правилното отношение  към себе си изисква вяра в непреходната Божествена Любов, въплътена и в теб, както във всяко друго Божие творение.

Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com 

Всъщност става въпрос за онези конкретни фактори, които  изискват, и другите, които определят Промяната. Разбира се първо трябва да уточним, че отново става въпрос за Промяна на съзнанието, Промяна в мисленето на хората и от там в техните действия. Промяната, която предопределя края и началото. Край на сега съществуващото поведение на хората и началото на тяхното ново отношение към себе си и към света.

Няколко са основните фактори, които могат да създадат новото отношение на хората към всичко съществуващо. Това са  основните моменти изграждащи човешкото светоусещане. Те са Силите на промяната, защото формират различното в човешкия живот.

От къде трябва да се тръгне? От възприемането на себе си. Сега хората не забелязват себе си. По-скоро не отдават необходимото внимание на своята духовна същност. Тя е пренебрегвана във всички отношения, което ще рече, заличена като фактор за формиране на поведението.

За да се прояви духовната същност на един човек, трябва да се поставят основите на неговия духовен живот. Това изисква  от човека яснота по въпроса, що е духовен живот. Духовният живот се определя от потребността на душата да изяви Божественото в себе си. Т.е. тогава, когато човек почувства в себе си потребност да бъде учтив, внимателен, благ и отзивчив  към другите, то значи, че той е дочул гласа на своята душа, който му говори за добротворчество. Стремежът към добротворчество е първата Сила на промяната. Стремежът като действие изисква мобилизиране на човешките възможности и  концентриране на усилията, за да може той да се реализира. В този смисъл стремежът към добротворчество изисква да се обединят всички усилия на човека за взаимност и доброжелателство. Така той ще сътвори добри човешки взаимоотношения. Правилно построените форми на общуване, изявата на човешката душа в създаването на човешките взаимоотношения – всичко това са фактори, които стоят в основата на духовния живот. Да твориш в областта на човешките взаимоотношения е висше призвание за благородните души. Какво означава това? Това означава да търсиш най-благата дума, най-светлият поглед, най-нежният тон, най-мъдрото слово, за да създадеш връзката си с ближния. И така , първата  Сила на Промяната е  Добротворчество в човешките взаимоотношения.

Друг съществен момент за Промяната е отношението към ближния. То в голяма степен е свързано с Добротворчеството в човешките взаимоотношения, но това не е достатъчно. Изискването сега към всеки човек е да почувства себе си като Божествено творение и тогава ще може да възприеме и ближния си като Божествено творение. Възприемането на този факт веднага променя поведението. Преди всичко отношението към Божественото винаги е съпроводено с респект, с уважение, признателност и Любов, най-вече с Любов. За съжаление болшинството от хората не могат да възприемат Любовта като свой начин на живот. Хората все още не могат да живеят с и чрез Любовта, затова Ние призоваваме към благоразположение и доброжелателство. Ако човешките взаимоотношение се изграждат на тази основа – на основата на благоразположението и доброжелателството, тогава ще настъпи съществена промяна в живота на хората, в света изобщо. То няма да е Любов, но ще бъде много близо до нея и ще може да я събуди за живот, ще може да я възкреси. Така, че втората Сила на Промяната е благоразположението и доброжелателството.

Има и още една – трета необходимост, за да може промяната да настъпи. Това е Желанието на хората да поискат промяната. Сега, независимо от затлачените човешки взаимоотношения и почти катастрофалното състояние на екологията, твърде много хора се чувстват уютно и не търсят промяна. На други пък не им достигат силите. Те разбират нещо, но не могат да се организират, за да го осъзнаят и приемат като свое поведение. Има и такива, които изобщо не искат да разсъждават. Те отхвърлят всякакви доводи в интерес на промяната и не искат да я приемат като необходимост. Неразбиране, повърхностно отношение към живота и липса на всякакъв интерес определят липсата на желание за съществена Промяна на  съзнанието. Ние посочваме конкретно тези факти, за да можете да ги разпознаете и да разберете колко е неправилно да продължавате все още да се придържате към тях. А необходимостта от Промяна на съзнанието е повече от необходима. За нея говорим в почти всички теми напоследък. И не само Ние. Всички Духовни учения, Висшите Учители – всички високо развити Духовни Същества говорят за тази Промяна. Тя е повече от наложителна, за да може човечеството за навлезе успешно в следващия етап от еволюцията на Вселената. Забележете, че тук не става въпрос конкретно за планетата Земя, а говорим изобщо за Вселената. Дълбоки и съществени са измененията, които съпътстват еволюцията. Те са необратимия ход на развитието, на изпълнението на основния Промисъл на Сътворението за живот във Вселената. Затова всичко съществуващо се свързва и се подчинява на процесите на изменение, които настъпват. Всичко съществуващо в Природата, включва и човешкото  съзнание, респективно и човешкият организъм. Вече обяснихме тази необходимост в предходните теми и сега няма да се спираме подробно отново. Ще кажем само, че желанието за промяна  изисква правилно мислене, което предполага добре изяснено отношение към Живота.

Сега да обобщим. Три основни фактора можем да определим като Сили на Промяната.

І. Стремежът към Добротворчество.

ІІ. Благоразположение и доброжелателство

ІІІ. Желанието за Промяна

Може би трябваше на първо място да поставим желанието за Промяна. Но Аз искам да кажа, че никой от тези три фактора не може да бъде изваден от контекста и да съществува самостоятелно. Те са взаимно свързани и имат еднаква степен на важност. Вярно е, че ако няма желание нищо не може да се случи, но също толкова вярно е, че ако имаш желание и не разбираш същността на добротворчеството, благоразположението и доброжелателството, нищо няма да постигнеш.  Голямата, силната и гореща препоръка на Висшите Учители е  всеки да потърси Божественото в своята душа и да го превърне в живот, за да има Живот.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Преди много години трябваше да избера какво искам да уча след завършване на гимназия. Замисляли ли сте се какво е предопределило избора ви на професия? Все пак това е едно от най-важните решения, които човек взима през живота си.
Избираме едно или друго - понякога за да угодим на родителски амбиции, или защото "всички правят така", или просто защото не знаем какво точно искаме да правим с живота си.
Което е нормално - не всеки на 18 знае какво иска да прави с живота си.

Моят избор на професия беше предопределен отчасти от факта, че много от роднините ми са учители. По математика предимно :). Но аз виждах себе си като учител по български. Заради една случка отпреди много години, от времето, когато бях в пети клас...
В средното училище имахме много и най-различни учители. Всеки, естествено, смяташе, че предметът му е най-важен. Всеки използваше различни начини, за да ни го внуши. Основно - строгост и дисциплина.

В училището на 80-те нямаше много място за Личността на ученика. В съвременното училище преминахме към другата крайност - превърнахме свободата в слободия - вероятно като отговор на нашето време - времето, когато всичко в училище беше регулирано и правилата се спазваха... А тогава... Тогава изпитвахме страх от повечето си учители. Знаехме много добре, че ако се оплачем от наказание, което сме сметнали за несправедливо, вкъщи няма да получим съчувствие от родителите си, а още по-голямо наказание.

Затова един от епизодите, които са се запечатали завинаги в съзнанието ми, е от един час по литература...

Другарката Лазарова не повишаваше глас, когато преподаваше. Беше нежна и слаба жена, винаги облечена с вкус. Преподаваше увлекателно, разбира се, но някак в сравнение с могъщата фигура на учителя по физическо, или непреклонната математичка, учителката ни по български нямаше нищо, с което "да ни държи". Беше мила и ни говореше на "ти" така, сякаш ни говореше на "вие". Може би нейната привидна безпомощност ме е накарала да участвам в размяната на бележки между съучениците ми. Подхвърляхме си листчето хартия с някакви тайни послания зад гърба на учителката. Докато в един момент тя не се обърна. Листчето беше в ръката ми. Много спокойно тя ме помоли да го занеса на катедрата. Станах от мястото си и с крака, тежащи като олово, занесох изобличаващата бележка. Часът продължи в кънтяща тишина. Не помня вече какво бяхме писали на листчето. Но при всички случаи очаквахме да го препишем по сто пъти за наказание...и да го занесем на родителите си да го подпишат. За мен този час мина кошмарно.
Когато звънецът удари, учителката ме повика настрани и ми върна смачканото топче хартия.
Без изобщо да го прочете.

Без изобщо да го прочете.

Или да ни каже какви лоши деца сме, защото не слушаме в час.
Само ми каза все така спокойно - "Друг път, моля, не прави така."

Тя никога не разбра, че аз завинаги запомних урока, който ми преподаде в този миг:
--че едно дете има правото на лично достойнство. И когато унижаваш този, който се страхува от теб, печелиш не уважението му, а омразата му
--че по-силният може да бъде благороден, без това да намали силата му
--че можеш да бъдеш уважаван, без да крещиш и да заплашваш
--че всеки може да сгреши - и да му бъде простено
--че учителят е пример не само с това, което казва и прави, но и с онова, което тактично е премълчал

Безценни уроци...
Колко ли смешна щях да бъда в очите на собствените си ученици, ако не си бях "научила урока" в пети клас... Щях да се опитвам да компенсирам младостта си с излишна строгост, неопитността си - с наказания, незнанието си - с неотстъпчивост.
Колкото и да имах амбицията да ги науча на всичко, което знам, да им помогна да пишат без грешки - нищо нямаше да има значение, ако първо не уважавах Човека в децата срещу себе си.

Поклон и благодарност към Учителя!

АЗ – ЧАСТИЦА ОТ ПРИРОДАТА

Нищо в природата не съществува произволно, без да е необходимо на Цялото. Впрочем всичко в Природата е част от Цялото, а неговата същност се определя от Силите на Сътворението. Ето за какво става въпрос.

Човекът е градивна клетка от цялостния жизнен организъм на Съществуващото. Елементите на неговата характеристика трябва да открием в Природата. Всичко, което съществува в човешкия организъм можем да открием в Природата и съответно, всичко, което е градивен елемент в Природата изгражда и човешкият организъм. Когато говорим за  енергийно-информационната основа на човешката  същност, трябва да знаем, че същото обяснение е валидно и за Природата. Тя също има енергийно-информационна основа, но човекът не може все още да проумее силата на Ума, който я ръководи. Затова пък трябва да е напълно убеден за ролята, която неговият ум изпълнява за съществуването и развитието на Природата. Човекът трябва напълно да осъзнае голямата категоричност на истината: ако има живот за Природата ще има живот и за човека. Затова човекът трябва да преосмисли поведението си спрямо Природата. На този етап то е самоунищожително -  правиш всичко възможно за унищожаването на корените на едно дърво,  а искаш живот за неговите клони.

АЗ И СВЕТЪТ

Точно толкова, колкото е частица от Природата, човекът е и частица – градивен елемент от Света. Светът не е само видимата част от съществуването на човечеството. Светът е изграден от множество видими и невидими връзки, които го превръщат в конгломерат на съществуването.

Къде е общото и къде различното?

Всичките видими и невидими връзки могат да бъдат разпределени в две основни групи: енергийно-информационни и екзистенциални. Веднага ще обясним, че енергийно-информационните връзки изграждат квантовата основа на света, а екзистенциалните връзки са част от материалния свят. Енергиийно-информационната основа на света съдържа в себе си освен универсалната жизнена енергия и основните информационни направления идващи от Идеите на Великото съзнание. Екзистенциалните връзки са елементи на основните Природни закони и произтичат от закона за резонанса и закона за причината  и следствието. Като градивна частица на Света, човекът е подвластен на тези закони, и ако поради невежеството си не ги познава, той ще се превърне в жертва на своето невежество. За да има правилен живот, човек трябва да се ограмотява непрекъснато. Първото нещо, което трябва да знае за своята връзка  със Света е нейната непреривност. Тя е непрекъсната и цялостна поради заложената програма за цикличност в развитието на духа. Тя се изявява чрез периодите на раждане и прераждане и носи в себе си потенциала на непреривността, т.е. събраната от всички животи информация. Така че развитието на Света зависи от развитието на Духа. Затова всеки е отговорен за своето собствено просвещение и духовно развитие.

ЖИВОТЪТ

            Как да го разбираме? Едни твърдят, че той има предопределеност, а други, че е груб, жесток и безсмислен. Малко са тези, които му се радват истински.

За да отговорим правилно на въпроса, трябва да знаем какво сме ние за живота. Значи не трябва  само да мислим какво е той за нас, как можем да се възползваме от него, но и какво сме ние за него.

Животът има нужда от нас. Той се проявява чрез нас. Какво е животът? Той е силата, чрез която Бог твори. Затова е толкова многообразен, толкова богат и наситен със радости и тревоги. Животът е организиран като средството, чрез което човешката душа опознава себе си и дава възможност на духа да се развие. В този смисъл животът е процес. Винаги трябва да го възприемаме като процеса на себепознанието и духовното развитие.  Животът е основата на този процес, а живеенето е формата, чрез която той се изявява. Трябва да сме убедени, че няма човек, който да познава така добре това изкуство – живеенето, че да не греши. Това е така, защото човешката душа е още твърде млада и тепърва  се запознава с уроците на живота. Какво е живеене? Това е съвкупността от изявата на всички човешки емоционални и мисловни дейности. Те се изявяват според нивото на съзнание на отделната личност. Съзнанието се гради цял живот и остава нетленната, вечно жива частица от човешката личност – продължител на живота за всеки период от нейното прераждане. Със съзнанието си човекът е частица от живота, частица от света и участва заедно с Великото Съзнание в процеса на тяхното изграждане. Чрез съзнанието си човекът живее, т.е. твори, радва се и скърби, разрушава и гради, чрез съзнанието си човекът е съавтор на Твореца в изграждането и развитието на Света, Живота и Природата.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

И ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА   

Възможностите на човешката душа обхващат най-вече Света на познанието. А Света на познанието е мястото където се развива и укрепва духът. Човешкият дух е неразривно свързан с душата и създава предпоставка за нейното развитие. Така че не може да се разглеждат като самостоятелно съществуващи духовни същности нито духът, нито душата. Те взаимно се допълват и създават условията за развитието на ума и съзнанието. Тези           два фактора – духът и душата определят нивото на развитие, което може да постигне човешкото съзнание в рамките на един живот.

Кои са характерните особености на Света на познанието?

Първата и най-съществена особеност е практическата работа с придобитото от Света на знанието. Светът на знанието е теоретическата част, която изгражда Живота, а Светът на познанието е практическата част от Живота. Това са двете основни страни, които формират Живота.

Друга характерна особеност на Света на познанието е изискването за проявено достойнство, за да се получи възможност за пълноценна изява на Духа. Духът може да работи пълноценно в Света на познанието само, ако личността постигне необходимото самочувствие. Без самочувствие не може да има достойнство, не може да има изява на качествата, които притежава душата. Трябва да се помни, че самочувствието е състояние, което гарантира или проваля успеха на всяко начинание. Така че, за да постигне достойнство, човешката личност трябва да живее със самочувствие. То е състоянието, което дава възможност на човека да бъде адекватен на условията, в които се намира.

Третата характерна особеност на Света на познанието се отнася до Съзнанието. Впрочем Съзнанието е структуроопределяща форма както за Света на знанието, така и за Света на познанието. Само че тук, в Света на познанието,  то се проявява като съзнателност по отношение на конкретните действия, докато в Света на знанието, Съзнанието се проявява като уникална информационна основа за познанието. Тук, в Света на знанието, Съзнанието е информационната среда, с която работи Ума, за да създаде необходимото ниво от знание и опитности, т.е. да създаде съответното ниво Съзнание.

Съзнателността, чрез която се проявява Съзнанието е качество, което показва възможностите на съответната личност за нейното интегриране в Живота. Съзнателността е добродетел, която за да се прояви търси опора в нравствеността и достойнството. Съзнателността се изявява предимно чрез отговорността към Живота, чрез отговорността към всичко, с което се свързва личността.

И сега да подредим характерните особености на Света на познанието.

1. Умение за практическа работа с информацията от Света на Знанието.

2. Изискване за конкретна проява на достойнство.

3. Съзнателност на действията, изявени чрез отговорност към Живота.

В първия случай,  говорим за живо приложение на наученото, във втория твърдим, че  за целта се изисква достойнство и в третия допълваме, че не би могло да  се получи всичко това, ако няма съзнателност, т.е. отговорност за действията.

Възможностите на човешката душа  могат да бъдат изключително богати като форма и като действие, и да намират пълноценна изява в Света на познанието, ако преди това е била постигната съществена връзка със Света на знанието. Това е връзка, която се осъществява между Ума, Душата и Духа, за да бъдат усвоени знанията, които предлага Животът. Умът участва като средството, което усвоява информацията ( той анализира, асимилира, обобщава). Душата участва като създава съответната емоционална нагласа за реализирането на конкретните мисли, идеи, намерения. Духът участва  като помага на интуицията да се прояви и така да подпомогне конкретната работа.

Няма и не може да има рязко разграничение между Света на знанието и Света на познанието, защото както казахме и по-горе, те изграждат Живота като взаимно се допълват. Животът е пълнокръвната изява на човешката личност в условията на физическия свят. Неговите две страни – знанието и познанието го правят уникален за всяка личност и за Света като цяло. В действителност възможностите  на човешката душа са  възможности на цялата съзнателна човешка личност.

Ние разгледахме този въпрос в детайли, за да помогнем на всеки човек, който иска да напредне в своето духовно развитие. Тези детайли формират цялостното отношение на човешката личност към Живота.

Само просветеният може да живее пълноценно.      

Тази и други интересни теми можете да намерите на  добродетели

Музикантите знаят, че музиката е като океан – колкото повече се потапяш в него, толкова повече откриваш необятността му. Тъкмо когато си помислиш, че си намерил най-правилния начин да я разшифроваш, тя те изненадва с неоткрити до сега дълбочини. Може би точно тази неизчерпаемост вдъхновява търсенето на твореца.

Какво е музиката за теб? За някои е начин да избягат от проблемите на ежедневието и сивотата. За други – средство за справяне с негативните мисли. За трети – „отдушник” на душевните терзания. За повечето хора, обаче, музиката е начин да прекарат времето си по-добре – да се отпуснат, да се забавляват. Всички сме чували определения като: „музиката е универсален език”, „музиката докосва човешката душа”, „музиката е картина, нарисувана със звуци”, „музиката е израз на човешката душа”. Можем да изброим още много...

Неоткритата сила на музиката

Музиката притежава изключителна сила, за която дори и не предполагаме. Малко хора си дават сметка за въздействието й върху мислите, емоциите, състоянията ни. Запитвали ли сте се, защо във всяка реклама по телевизията иам специални музикални акценти?

Музиката създава усещания, настроения, отношения, атмосфера. Защо заема едно от основните места в киноиндустрията? Знаем, че за всеки филм има специално написана музика. Колкото и да е страховита или емоционална филмовата сцена, ако изключите звука на телевизора, по-голямата част от въздействието й ще се загуби.

Музиката има силата да те разсмее, разплаче, успокои, вдъхнови, раздразни... Тя може дори да ти повлияе на решенията, които взимаш в дадени моменти. Световно известни музиканти са споделяли, че на концертите си могат да упражняват много силно влияние върху публиката - да я предизвикат да прави неща, които биха били немислими за ежедневието на средностатистическия човек.

Учени са доказали, че ако едно бебе слуша редовно произведения на Моцарт, математическите му способности се увеличават. Друго изследване показва, че определени музикални стилове, които залагат на многократно повтаряне на кратки мотиви, в различни степени могат да отслабят функцията на мозъка, която се грижи за самоконтрола. Един от методите в нетрадиционната медицина е използването на определен тип музика, чрез която се стимулират оздравителните процеси в човека. Установено е, че някои разновидности, могат да стимулират възпроизвеждането както на полезни, така и на вредни вещества в човешкото тяло.

Освен, че изкуството отразява ценностите, поведението, възгледите на обществото, то притежава и силата да променя. От една страна – това, което правим отразява кои сме, но от друга – това, което правим, поставя нови стандарти, нови очаквания, нови реалности пред нас. Същото важи и за музиката. Когато започне да отразява изолирано явление от културата на дадено общество, след време забелязваме, че тази култура става масова. Защо? Защото музиката е една от най-въздействащите сили, които движат живота ни.

Малко хора си дават сметка за потенциала на музиката да влияе и да формира цели, общества и култури. Ако погледнете историята й, ще видите, че определени стилове и музикални течения създават цели субкултури, които след време се превръщат в масова култура.

Не просто музика, а култура

Примери? MTV! Тази медия успя да наложи цяла култура в света, чрез музика. Ето как този музикален канал мисли за себе си: “MTV не е само канал. Той е мощна култура. Хората не просто го гледат, а го обичат. MTVформира начина, по който мисли, говори, пазарува и се облича едно цяло поколение!”

Един актуален пример за нас българите, е т.нар. „поп-фолк”. Въпреки, че неговото влияние, може би се дължи повече на добрия му маркетинг (най-вече „характерна” визия), не можем да отречем, че поп-фолкът, посредством музика, създава един противоречив обществен продукт в лицето на българина. Сее доста притесняващи ценности и светоглед. Този стил има особено влияние върху подрастващото поколение. Резултатите стават все по-плашещи. Понякога, когато виждам живота на хората, техните разсъждения и преценки, имам чувството, че слушам поредния поп-фолк „хит”, който говори за пари, скъпи коли, изневери, измами, или разбити взаимоотношения. Не е ли интересна взаимовръзка...?

Да, колкото и невероятно да звучи, музиката често формира светогледа на хората – как да живеят, какви ценности да възприемат и отхвърлят, какво да харесват, какви хора да бъдат, каква е идентичността им...

Все още ли не разбираме за какво влияние говорим? Дали не сме го усещали върху самите нас? Хората, които умеят да разчитат тайните на музиката, боравят добре с нея и знаят как да се възползват. Това означава, че едно такова влияние може да бъде използвано, както в положителна, така и в отрицателна насока. В такъв случай, дали можем да разчитаме на съвестта на хората, които снабдяват света с музика? Хубава тема за размисъл...

Вероятно ще се запитаме, „Добре де, с какво толкова влияе музиката? Тоновете ли имат някаква ‘магическа’ сила?” Едва ли можем да обясним изцяло влиятелния й потенциал. Но ето нещо, което съм разбрал като музикант:

Всяко музикално произведение носи послание!

То се предава не само чрез текст, но и посредством душевността на музиката, която често определяме като „магията на музиката”. Музиката е мощно и влиятелно средство за комуникация. Затова, в много случаи, посланието се предава и влияе на слушателите на подсъзнателно ниво.

Може би последното изречение прозвуча странно? Дали? Колко хора, когато слушат една песен, си задават въпросите: „Какво ми казва тази песен?”, „Как й позволявам да формира моето мислене?”, „Защо се идентифицирам с нея?”, „Какво от обществото ни отразява и в каква светлина го представя?”, „Защо ме кара да се чувствам по този начин?”...

Когато съм дискутирал тази тема с различни хора, те са ми казвали, че рядко слушат текста, така че няма как посланието да им влияе. Но текстът е само част от начина, по който посланието на песента стига до човешката душа. Не е нужно да прочетеш текста, за да бъдеш повлиян от душевността на дадената песен или музикално произведение.

Зная, че това е доста непопулярен подход спрямо музиката. Истината е, че културата на 21 век възпитава много повече „консуматорство”, отколкото „осъзнатост”. Ако успеем да разберем колко сила притежава музиката, бихме могли да извлечем много ползи. Ще сме способни да я направим много по-силно и удовлетворяващо изживяване за нас. Ще се научим по-добре да я „разчитаме”, особено когато тя се явява като огледало на живота. Ще подхождаме по-осъзнато, когато избираме музика, за да постигамеопределено състояние на вътрешния си свят, а защо не и стил на живот, който желаем.

Ще успеем ли да чуем музиката отвъд звука?

За автора:

Данаил Танев е композитор, певец и инструменталист. Музиката му варира в различни стилове – поп, джаз, класика, латино, соул и др. Работил е в множество музикални проекти в България и САЩ, като продуцент и изпълнител. В момента работи над свой дебютен албум.
Негова музика може да чуете ТУК!