Мъдреците не се страхуват от могъщите владетели,
А княжеският дар не им е нужен;
Правдив и свободен е мъдрият им език,
И с небесната воля дружи.
А. С. Пушкин

Във всички времена е имало такъв тип хора, които никога не са се вписвали в създадените социални стандарти на еснафския мироглед. Те задавали неудобни въпроси и също така противоречили на устойчивите догми, които по принцип били удобни на управляващите вихрушки.

В още по-древни времена за такива хора са се съчинявали приказки, притчи, легенди. За едни казвали, че са чудаци, за други, че са умът, честта и съвестта на епохата.

Събирателни образи на такива хора били: на изток – Настрадин Ходжа, в Европа – Тили Уленшпигел, в Русия ги наричали блажени или слабоумни.

Във времена на прогнили социални системи, те си навлекли ненавистта на тези, на които били изгодни създалите се устои. Тъй като не били надарени със свободомислие, те им устройвали преследвания и гонения, които често пъти завършвали фатално за тях.

Самопожертвуването не е уникално явление и безусловно е благородно. Винаги са се намирали хора, готови на подвиг заради народа си в моменти на беда.

Мен повече ме интересуват хората, които рискували благополучието си заради бъдещето на цялото човечество във време, до известна степен благополучно за тях и за народа им.

Законите, от които се ръководели, били непонятни на простия човек и в пряк смисъл не произлизали от неговия свят. Друго обяснение просто не намирам.

Какво, например, е накарало Томас Мор, един високопоставен чиновник, приближен до двореца, имащ всичко, за което мечтае обикновеното мнозинство: почит и слава сред народа, признание и уважение в средите на велможите, да откаже да се закълне във вярност на своенравния крал и заради това да отиде на ешафода. Само за това, че на краля му влязла муха в главата да се разведе с жена си и да стане глава на църквата?

Какво е накарало Джордано Бруно да изгори на кладата на инквизицията? Каква е разликата, че там нещо си се върти? Галилей е бил малко по-умерен в отстояване на възгледите си.

Какво е накарало декабристите, младите дворяни, цвета на нацията, уж вече от нищо ненуждаещите се хора, да се лишат от охолния живот, а някои даже и от самия живот, да обрекат на лишения жените си, децата си, заради свободата на онеправданите селяни, които даже не се замисляли за угнетеното си положение, а още повече и за свободата?

Разбирам, когато въстават робите, селяните и работниците, борещи се за правата си срещу паразитиращите властимащи, за възможността да водят нерадостен начин на живот в по-комфортни условия. Но нима у тях всичко е в изобилие? Какво „не им е на ред”?

Буда, бидейки принц наследник, живеещ в дворец, където не са давали и прашинка да падне на главата му, имащ прекрасни наложници, красавици и принцеси за жени, изоставил всичко, воден от неизвестна сила, наречена истина.

Носейки кръста си, Исус не бил сам. Товарът му поделили Акива бен Йосиф и Мансур Халадж. Те съзнателно отишли на смърт за правото да имат свое виждане за истината.

Списъкът може да се продължи.

Безпрецедентен пример. Произлезлият от не бедното индийско семейство Махатма Ганди без война освободил страната си от чуждите колонизатори. И още – замислете се – обявил стачка на своя народ, призовавайки за прекратяване на кървавото клане, в което хората изтребвали самите себе си. И народът се подчинил.

Академик Сахаров би могъл спокойно да пожъне плодовете от своите заслуги в старостта си, но покой не му даваше неговата рожба, термоядрената бомба. Като млад, талантлив, буен, суетен и любопитен, той стана един от откривателите на „кутията на Пандора”. Създал е това, което може да унищожи човечеството. И даже през останалата част от живота си, макар и под домашен арест, се борил, както може, с други луди глави, и не понасял разцепването на земното кълбо буквално на две.

Джон Кенеди, бидейки президент – най-влиятелният човек в една от най-могъщите държави на света, тръгнал срещу създалата се система на ущърб. И всички предположения са, че именно това е станало причина за смъртта му.

Лорд Байрон би могъл спокойно да почива на лаврите на славата си, но той не могъл да намери покой, преситен от всички прелести на светския живот. Умрял в отдалечената, бореща се за свободата си Гърция.

Искам да обърна внимание на невероятния героизъм на докторите, победили страшните болести, погубили милиони човешки живота: Иля Илич Мечников, Владимир Хавкин, Н. Ф. Гамалея, М. П. Чумаков, Р.Р. Спенсър, Владимир Знаменски. Те, преди да използват ваксините за хората, ги изпробвали върху себе си. А като тях – не знам даже как да ги нарека, герои, садисти, фанатици или светци – Дж. Солк, Алберт Сейбин, А. А. Смородинцев изпробвали лекарствата върху децата си. Те рискували живота на собствените си синове, дъщери и внуци, за да спасят милиони други деца, при това от чужди страни.

Съвременните фармакологични корпорации са по-прагматични. Те не са прибягнали до такова безразсъдство. Те провеждат клиничните изпитания за новите ваксини върху доброволци срещу заплащане. Това е в по-добрия случай. Понякога не се срамят да посягат на съвсем обикновени хора, без да им плащат. Просто държат хората в неизвестност. Не е задължително да получат съгласието на лабораторните „мишки”. Обикновено такива опити се провеждат в бедните страни, а понякога използват и съгражданите си.

Лекарите герои също така могат и да намерят луди доброволци за пари или умопобъркани скитници, чийто живот не струва нищо. Непонятни морални принципи не им позволяват да направят това. Корпорациите един вид не се обременяват с подобни дреболии.

Историята е запазила много имена на неспокойни люде, желаещи да променят света към по-добро и на които им се е наложило да заплатят висока цена за това: Томазо Кампанела, Тан Ситун, Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела.

Всеки народ има своите герои, велики примери за саможертва и човеколюбие, подвизи, които заслужават да останат във вечността. Но какво ги е водело?

Не мога да повярвам, че ги е ръководела искрена и безкористна любов към ближния. Навярно са били водени от неудържима жажда за слава, желание да оставят следа в историята? Така, че да им издигнат паметници, да нарекат улици с имената им и да пишат за тях в учебниците в училище.

Често пъти така и се случва, но само след смъртта им – обожествяват ги, издигат ги на пиедестал, но приживе не ги разбират, даже ги ненавиждат.

Високоинтелектуалният ми разум, преизпълнен с реещи се в съзнанието стандартни шаблони със схематично-логически размишления, заставен с усилията на волята ми и кипящи от свръхусилие, гънките на мозъка, приемащи всевъзможни варианти, не може да намери отговора на въпроса – „Какво е накарало тези индивиди, имащи всичко в този свят, да се обрекат на лишения, страдания и смърт, заради призрачните си, никому ненужни идеали?”. Очевидно, разумът ми не го побира.

Ако, да речем, съседът ми каже, че е готов на такова нещо, по-скоро бих извикал хората в бели престилки – за негово добро – а може би и за по-голяма убедителност – също така и хората със сивите фуражки. Малко ли е това. Може и да е намислил нещо недобро.

Стой си тихичко на някое топличко местенце, яж и пий на воля. А, видите ли, съдбата на човечеството го безпокои. Дай им равенство и братство. Голямо магаре, разбираш ли… Виждали сме такива.

Не гонете вятъра! Нас ни устройва всичко! Оставете ни на мира!

Аз не ги разбирам, защото станах циник и скептик. Животът ми подряза крилете. Едно разбрах със сигурност: скептици и циници стават нещастните, дълбоко угнетените, разочаровани от всичко, покрити с дебел пласт от недоверие хора. Но това е най-доброто състояние за осъзнаване на собственото положение и за подем над себе си, за необразованото си его и за преосмисляне на живота си.

Свободомислието винаги е предизвиквало негодуването не само на властите, но и на тълпата. На слепите винаги им е зле да слушат за света. Какво са искали да ни кажат със своя живот и със смъртта си?

Мога само да се досещам. Обаче, мисля си, какво е водело чувството им за дълг пред собствената чест и съвест – този тежък товар, подхвърлен от самия Бог, от самия дявол, който сега не позволява на още много хора да спят спокойно нощем. Докато това е така, докато по света има още такива хора, имаме надежда.

Те искали свобода – за мен! Преди всичко, свобода от мен самия, от невежеството ми!

А за какво ми е притрябвала свободата ви, какво да правя с нея? Да, и въобще – какво е това свобода? Но гледайки самоотвержеността им, няма някой да се позамисли: „А може и да има в нея, свободата, нещо, което да е по-сладко от всички блага на нашия свят, даже по-сладко от самия живот?”.

С много от идеите си тези хора определяли хода на историята и сценария на нейното развитие в бъдещето. Те даже променяли историята на много завоеватели и владетели. Съвременният свят отново стои на пътя на огромни промени и пристъпя към нов обрат на историята. Какъв ще бъде, кой ли знае?

Свикнали сме да мислим, че там някъде, в правителствата, в различните институции има големи глави и мозъци, които всичко знаят и разбират. Но те отдавна всичко са научили, всичко са прочели и са взели мерки. Ще побързам да ви разочаровам – те са същите като всички останали: слепи и безпомощни в създалите се ситуации. Тези, които макар и малко разбират случващото се по света, строят подземни бункери и се запасяват с консерви. Те наивно смятат да седят там дълго време. И наистина, да не види пропастта, в която се спуска потребителската ни цивилизация, може само слепият.

Мисля, че този път не бива да позволяваме на попадналите в задънена улица да взимат решения за нас или да прехвърляме товара за взимане на решенията върху крехките рамена на отделни просветени личности, както е било в миналото.

Време е обикновените хора да престанат да бъдат пасивни наблюдатели. Всички заедно трябва да взимаме активно участие в търсенето на изход от приближаващите катастрофи, в разкриването и в навременното отстраняване на причините за възникването им, без предявяване на изисквания и ултиматуми към безсилните власти в дадената ситуация.

Преднамерено избягват конкретността, защото човечеството достигна до глобална криза във всичко: в политиката, в икономиката, в културата, в образованието, в екологията, в семейството, в обичайните човешки взаимоотношения.

Новите информационни технологии, които са ни дали Интернет, социалните мрежи, ни откриват възможността за обединение, в търсене на нови изходи от създалата се криза в глобалния ни свят и да се вземат общи решения, използвайки опита на великите от миналото. За свобода е достоен този, който умее да взима решения, ползва се от правото да прави грешки, да е отговорен за тях и да ги поправя, без да търси „изкупителна жертва”.

Само заедно можем да намерим отговори, ако успеем да разберем тези объркани хора и мотиви, които ги водят. Осмисляйки ги, ще получим шанс да избегнем, меко казано, неприятните изпитания.

Колко скучен и унил би бил този свят, ако в него нямаше сподвижници на истината. Да, и би ли могъл да просъществува до сега този свят без тях? Но мина времето на отделната личност. Тях вече ги няма.

Има ни нас: не сивата, скандираща маса, искаща хляб и зрелища, а Ние, осъзнаващи себе си като един огромен народ на малка планета, в свят без граници.

Това е втората тема за събота и неделя. Само да не съм закъсняла с публикуването на тези два „погледа“ към темите по Човекът и обществото, но по разпределение така се „движа“...

 Историята на едно момченце и неговите ръце и крака

      -         Защо за Турция ? -ме попита един познат , че съм бъбрив като независим          депутат и споделям с всеки .

-         По-лесно  говорим за неща които не ни засягат ! – затова . Шегувам се , не е това причината .

Не е лесно да се говори  за Турция !

Щеше да е лесно , трябваше да е лесно , НО ние българите затова не сме лесни , че лесното го правим трудно !

-         Тая скапана държава  , тези скапани чиновници , а аз имам такива планове ...! – се ядосваше онзи ден Един с един голям джип на задръстеното Шосе  Дупница  посока Гърция !

-         Преди три години  , един български митничар ми каза една Велика Мисъл !  - казвам му с най-искрен тон и Единия притихва за момент .

Чакахме като сега на Лесово и края му не се виждаше , и понеже влизах за пръв път в Турция , та попитах  митничаря за нещо важно и особено за тази страна която по един или друг начин ме респектира от близо !

-         Чуй ко да ти кажа ...! – весело и енергично като че е чакал въпроса ми казва митничаря .

...Това там е Турция и живеят предимно турци !!!

–        Едва наскоро разбрах Великата Му Мисъл ! – галя нежно „веждата” на джипа му.

–        Това тук е България , и живеят предимно българи !

Ще мина през Делчево ? – нарочно завършвам неангажиращо .

–        Че какво ще търсиш през Делчево ? – скача единия в джипа видял раздвижването на колоната .

–        Ще ходя на Дойранското езеро ? – мятам се при моите в реното .

–        Искаш да кажеш Охридското ? –  потегля тежко джипа.

–        Дойранското езеро ! – повтарям по инерция .

Дойран бе , Битката .

–        Наистина ли през Делчево ? – пита ме жената .

–        Чудя се още , че на Валандово имало големи стръмнини и завои ?

–        На Валандово ? – пародира ме маймунката ми.

–        В един форум , едни българи бяха писали ! – влизам и в тона веднага .

–        Да има веднъж файда дето висиш по форуми и си чешеш езика ! – няма да е змия ако не захапе , да .

–        Като каза та се сетих ? – завивам рязко по локалния път .

Вчера четох на няколко места из нета , османците са ни завладели не с ятаган , той се е появил много по-късно !

А с килидж !

–  И каква е разликата ?

–        Голяма !

И хвърля светлина на тези тъмни години !

– И какво от това ? – инати се вече откровено жената .

–        Ами нали „всички” се хващаме за тези 500 години  , които са ни виновни !

А още не сме разбрали какво точно се е случило и оттам какво и колко е променило в нас !

И колко истерично вменяваме вина за днешните си неблагополучия , на предците си които не сме разбрали !

– Да бе , последни се освобождаваме и то не сами , а са ни освободили !?

–        Една от перлите на Империята , „очертана” с ферман в Българската Екзархия !

–        Не сме народ , а мърша , казал го е човекът ! – настоява жена ми

–        Нямало е революционна ситуация в „нашите” земи тогава !

–        Стига , нашето българско търпение  е направо овчедушие !

–        Всички търпим , а гърците ги търпим най-много , хайде стига засега ,а ! – паля си една пловдивска цигара .

–        Ще можем ли да качим . ааа Валандово ? – протяга се примирително жената .

–        Историята ще покаже !

Заниманията ми с този текст, изследванията и описването на всичко на сайта го правя за себе си и другите, които ми помагат в това, както и за тези, които се интересуват от нашите открития. Не търся одобрението на никого, както и не ангажирам никого да се занимава с това или да се уповава на това, което съм написал. Много от нещата се различават от общоприетите разбирания, и който го притеснява това, не е длъжен да чете написаното нататък.
Описването на историята във вида, който е достигнал до нас, има предел във времето назад. Връщането още по-назад във времето се гради само на предположения и нищо сигурно, няма никакви ясни и достоверни източници.

Какво са правили хората тогава, за какво са мислили, как са мислили, как са общували, за какво са си говорили и дали са общували чрез говор? Има доста празни полета в историята и те обхващат големи периоди от време. Дори и историята, която е описана или предавана устно, може да бъде поставена под съмнение. Описването на дадено събитие е повлияно малко или много от субективния фактор. Обикновено при описването на каквото и да е, истината се изкривява и изопачава, когато описващият е заел някаква позиция. Обективно може да се предаде нещо само от неутрална или безпристрастна гледна точка. А това е много трудно, да не кажем и невъзможно. Съществува теорията, че различните народи са говорили на един език. Или езиците са били приблизително еднакви, както диалектите в един език.

Когато преди няколко години попаднах на един стар текст, нямах и представа че ще се изправя пред тези въпроси. Тогава поради ред стечения на обстоятелствата се срещнах окончателно с този текст. Тогава търсех да си купя някоя нова книга за йога, и така попаднах на първи том на "Йога - наука за душата" на Ошо. Това е първия от десетте тома, съдържащи коментарите на Ошо върху един древен текст, известен като "Йога сутрите на Патанджали". Бях много въодушевен от прочетеното и в последствие си купих и следващите три тома. Всъщност в България са издавани само първите четири тома. Но бяха достатъчни за да проявя интерес и да започна изследвания върху този текст. За съществуването на йога сутрите знам още от времето, когато се занимавах сериозно с практикуването на йога преди 30 години. Интересът ми се усили и от това, че обърнах внимание на различните интерпретации и преводи на този текст.

Ако не е имало видоизменение на езиците, то надали ще има разлики в различните преводи. Има доста преводи и интерпретации на този текст, и първите ми стъпки бяха да започна да ги сравнявам. Смислово те имаха известни различия, но основно си приличаха. Първото нещо, което ме доведе до съмнение относно верноста на преводите и интерпретациите беше смисловото разминаване между тях и основната цел, до която трябва да се достигне с помоща на текста - абсолютната свобода. Основната идея на преводите е че, чрез следването на определени правила човек може да постигне абсолютна свобода или поне някаква свобода. Но опита и наблюденията ми противостояха на тази идея.

След като се запознах с коментарите на Ошо, реших да видя какви други преводи на текста има. Намерих пет превода на руски език, и ги използвах за да извадя един обобщен превод на текста на български. Тези, както и всички останали преводи които намерих, нямат някакви съществени различия помежду си. И ако преводите са правилни, то в повечето точки на този текст пише глупости. Или другата вероятност е преводите да са тотално сгрешени, на която теория заложих аз. Стана ми интересно да намеря този текст написан на санскрит. Тогава все още си мислех, че всичко което е написано с деванагари шрифт е на санскрит.  Намерих го написан на хинди. Научих се да чета деванагари шрифт и започнах да го разчитам. Вземах за това няколко различни речника санскрит-английски и започнах да вадя значенията. Английския ми даваше много значения на думите, което беше добре за целта ми. Многото значения на думите, преведени от санскрит на английски, ми даваха още повече значения когато ги преведох на български.

В по-нататъшните ми търсения взех в предвид няколко неща. Първото е, че няма еднакви неща. От това следва, че с една дума се означава реално само едно нещо. Второто е, че езиците и наименованията са се променяли през годините и вековете, и следователно се е изменило и значението им. Следователно за да се разбере нещо, писано преди векове, трябва да се проследи видоизменението на думите в обратен ред. По друг начин казано - всяко нещо е надстроено върху друго нещо, което от своя страна е довело до усложняването на нещата и живота. Третото е, че е възможно езикът на който са се изразявали преди хилядолетия да е бил един. От това следва, че ако е така, то трябва да се включат в търсенето повече езици, и то такива, които си приличат с търсения език - санскрита. Сведенията за самият санскрит са доста противоречиви, както и дървото на езиците, което са сътворили учените. Едно от важните неща е, че не се знае как е възникнал този език и писменноста му. Просто се е появил от някъде. По това се различава от иероглифите например. За тях е описана цялата история на възникването им. От възловото писмо, преминало в клиновидно и оформило се в иероглифи.

Според различни сведения от онова време, един от последните хора, които са знаели този език е Сидхарта Гаутама или тъй наречения Буда. Вероятно по неговото време, преди 2500 години се прекъсва използването на санскрит. Казвам ви това като пояснение, за да не се надявате, че можете да намерите учебник по този санскрит или пък, че хората които живеят в Индия знаят или използват този език. Там се говорят много диалекти на хинди. Въпреки това хинди съдържа елементи от санскрита и символи от деванагари шрифт, които могат да бъдат от полза при търсенето. Когато започна да търся нещо, аз се опитвам да стигна до източника. Точно така направих и с този текст. Допусках че може да има разминавания в написаното там и в това, дето съм чел до този момент. Започнах да търся всякаква информация за текста - за историята му, за автора му, коментари върху него, оригинала и преписи. За автора му пише, че е Патанджали, който е живял някъде в периода от 4 век преди новата ера до 3 век от новата. Това е доста голяма неточност в определянето на времето, което породи в мен съмнения. Някои го асоцират с един граматик на име Патанджали, живял по него време, но със сигурност не е той автора. Другаде можете да прочетете, че Патанджали е внук на създателя на вселената и други подобни легенди. Истината е, че не се знае кой е авторът на този текст. Нито се знае къде се намира оригиналът на текста.

Успях да намеря в интернет един препис, правен преди неизвестно колко време и от кого. Не е известно също от кого е качен в интернет и как е сниман този препис. Намира се в Англия, в една фондация, попаднал там по някаква случайност. Фондацията е медицинска и просто е събирала колекция от древни текстове, без нито да ги превеждат, нито да изследват. А колекцията им е доста внушителна - около 60 000 текста. Всъщност излезе че няма оригинал и никой от хиляди години до сега, не е заявявал, че го е виждал. В Индия има хиляди преписи от средновековието насам, но открих един, който е общоизвестен и даже се смята за оригинал.  Отчитам една от грешките си, че първоначално се базирах на тях, както и на всички останали преводи. Всъщност първия грешен превод и коментари са направени от Вяса, който е и първият коментатор на сутрите. Всички следващи преводи са базирани на неговите грешки и не представляват нищо по-различно. Без значение е разликата на някои думи в различните преводи, тъй като основния замисъл е сгрешен. След направена проверка установих, че Вяса е разполагал именно със същият текст, като този на жълтите листи. Един от важните белези на този текст е липсата на дадесета точка от трети раздел, която е пропуснал и Вяса.

Това е първата част от поредица статии за Размишления върху "Теория на робството и свободата". Переодично ще публикувам следващите части. Втора част вече е публикувана в сайта.                                                                     Теория на робството и свободата