Първият замък беше малък и нисичък, но продълговат и украсен с много мидички. Имаше и една висока кула, в която направихме нещо като прозорец, на който седи принцеса с дълга зелена коса (водорасли имаше в изобилие..) и чака своя любим да дойде с кораба и да я спаси. Смяхме се при направата му, а после докато другите се къпаха аз дълго го украсявах с разни камъчета. Бели, розови, черни, зелени и сиви. Косата на принцесата се развяваше, а аз бях толкова щастлива, че съществува, както и вятъра.
Вторият замък приличаше повече на затвор, защото го оградихме с голям и висок ров, за да не го разрушат вълните. На него нямаше прозорци, само многобройни мънички кули, островърхи покриви и никаква украса. Преди да си тръгнем напълнихме рова с вода. Този замък ми хареса повече, защото на фона на залязващото слънце, хвърлящо последни отблясъци върху водата изглеждаше мрачен, вълнуващ, внушителен и.. огромен, когато лежиш по корем и го гледаш изотдолу.
Третият замък правихме всички заедно, затова стана огромен и разнообразен. Внушителен като втория, но доста по-интересен, защото всеки допринесе индивидуално за вида му. Затова едната част бе висока, другата по-ниска, третата с много мидички, четвъртата с безброй кули. После направихме малки човечета от пясък и миди, които седят на върха и махат с ръчичка. Понеже пясъкът беше много ситен, направихме ров, където водата постоянно се подменяше (имаше дупка) и пуснахме вътре рачета и рапанчета, както и една малка, изгубена медузка, за която после ни дожаля, та момчетата ходиха да я носят и пускат на дълбокото. Този замък направихме с помощта на кофичка и лопатка, почувствах се отново на осем. Снимахме се до него, а аз се подхлъзнах и щях да падна отгоре, което щеше да е смешно и жалко... Третият замък издържа най-дълго, предпоследния ден все още можеше да се забележи внушителната му фигура.
На четвъртият ден направих два малки замъка един до друг. Сама, защото на никой друг не му се играеше в най-голямата жега на пясъка. Замъчетата бяха обърнати с лице един към друг. Станаха красиви, защото използвах "течен пясък", т.е. мокър пясък + вода. Оставяш го да тече между пръстите ти и оформяш кулите и всичко останало. Тези два замъка не бяха особено големи, но аз много си ги обикнах. Вътре сложих да живеят две момиченца, които си ходят на гости като протягат плетена от водорасли люлка на прозорците си и се пързалят по нея. И люлката направих, не беше трудно. Направих и общо дворче на замъците. После ми стана много топло и влязох във водата, а когато излязох, видях, че две дечица строяха продължение на моите замъци. Бяха толкова увлечени и погълнати от задачата, че не се сдържах да ги погаля по главичките.
Повече замъци не правих. Разхождах се по плажа и разглеждах замъците, построени от децата. Бяха много, толкова им се радвах... Те бяха част от мен и от моето лято наравно с морето. Където и да отидехме, все търсех да видя някой... И винаги виждах.
Мисля, че винаги ще обичам замъци и винаги ще ги строя. Дори да стана на 60 и да се сбръчкам цялата. Няма да спра. С внуците ще измислим нови и нови модели и ще си играем цял ден.
Е, и това лято си отива, оставило в мен отпечатъка на горещо море, тихо плискащо се до нечий красив пясъчен дом. Чудя се дали и догодина ще виждам това навсякъде? Многобройни, многообразни, красиви, крехки и бързорушащи се...
Все пак бих искала да живея в третия замък.
Legacy friendly alias
Замъците-67B4A8B130634A159272C68B4DE3A53D
Нещата от живота
Настроения на душата
Сезони
Comments